19/ 09

BG

Официален вестник на Европейския съюз

140

L 405/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

(1)

Необходимостта от разработване на правила за местния граничен трафик с цел консолидиране на правната рамка на Общността по отношение външните граници е подчертана в Съобщението на Комисията „Към интегрирано управление на външните граници на държавите-членки на Европейския съюз“. Тази необходимост е потвърдена от Съвета на 13 юни 2002 г. с одобряването на „План за управление на външните граници на държавите-членки на Европейския съюз“, впоследствие одобрен от Европейския съвет в Севиля на 21 и 22 юни 2002 г.

(2)

В интерес на разширената Общност е да се гарантира, че границите с нейните съседи не представляват пречка пред търговията, социалния и културния обмен или регионалното сътрудничество. Следователно трябва да бъде разработена ефикасна система за местен граничен трафик.

(3)

Режимът на местния граничен трафик представлява изключение от общите правила, регулиращи граничния контрол на лица, преминаващи външните граници на държавите-членки на Европейския съюз, които са определени в Регламент (ЕО) № 562/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. за създаване на кодекс на Общността за режима на движение на лица през границите („Кодекс на шенгенските граници“) (2).

(4)

Общността следва да предвиди критерии и условия, които трябва да бъдат спазвани, когато преминаването на външна сухопътна граница в режим на местен граничен трафик е облекчено за жителите на граничен район. Тези критерии и условия следва да осигурят баланс между, от една страна, облекчаването на преминаването на границата за добросъвестни граждани, които имат законни основания за често преминаване на външна сухопътна граница и, от друга страна, необходимостта от предотвратяване на нелегална имиграция и потенциални заплахи за сигурността от престъпни дейности.

(5)

Като общо правило, с цел недопускане на злоупотреби, разрешенията за местен граничен трафик следва да се издават само на тези, които законно са пребивавали в граничната област в продължение поне на една година. Двустранните споразумения, сключени между държавите-членки и съседните им трети страни, могат да предвиждат по-дълъг срок на пребиваване. В изключителни и надлежно обосновани случаи като например случаи, свързани с непълнолетни лица, промени в семейния статус или наследяване на земя, тези двустранни споразумения могат също така да предвидят по-къс срок на пребиваване.

(6)

Разрешенията за местен граничен трафик следва да бъдат издавани на жители на граничен район, независимо дали те подлежат на изискването за притежаване на виза по Регламент (ЕО) № 539/2001 на Съвета от 15 март 2001 г. за определяне на третите страни, чиито граждани трябва да притежават виза, когато преминават външните граници на държавите-членки, както и тези, чиито граждани се освободени от това изискване (3). В резултат на това настоящият регламент следва да бъде разглеждан заедно с Регламент (ЕО) № 1932/2006 на Съвета (4) за изменение на Регламент (ЕО) № 539/2001, който има за цел да освободи от задължението за получаване на виза лицата, които пребивават в гранична област и се ползват с режима на местен граничен трафик, въведен с настоящия регламент. Поради това настоящият регламент може да влезе в сила само заедно с този изменящ регламент.

(7)

Общността следва да определи специфични критерии и условия за издаване на разрешения за местен граничен трафик на жителите на граничен район. Тези критерии и условия трябва да съответстват на условията за влизане, определени за жителите на граничен район, преминаващи външна сухопътна граница при режим на местен граничен трафик.

(8)

Правото на свободно движение, с което се ползват гражданите на Съюза и членовете на техните семейства, и равностойните права, с които се ползват граждани на трети страни и членовете на техните семейства по споразумения между Общността и нейните държави-членки, от една страна, и съответните трети страни, от друга страна, не следва да бъдат засягани от въвеждането на правила за местен граничен трафик на общностно равнище. Независимо от това, когато преминаването на границата е облекчено при режим за местен граничен трафик по отношение на жителите на граничен район, преминаването на границата следва автоматично да бъде облекчено за всяко лице, което се ползва с общностното право на свободно движение, и което живее в съответния граничен район.

(9)

За прилагането на режима на местен граничен трафик на държавите-членки следва да бъде позволено да запазят или да сключат, при необходимост, двустранни споразумения със съседните им трети страни, при условие че такива споразумения са съобразени с правилата, предвидени в настоящия регламент.

(10)

Настоящият регламент не засяга специфичната уредба, приложима в Сеута и Мелила, съгласно Декларацията на Кралство Испания за градовете Сеута и Мелила в Заключителния акт към Споразумението за присъединяване на Кралство Испания към Конвенцията за прилагане на Шенгенското споразумение от 14 юни 1985 г. между правителствата на държавите от Икономическия съюз Бенелюкс, Федерална република Германия и Френската република за постепенното премахване на проверките на техните общи граници, подписано в Шенген на 19 юни 1990 г. (5)

(11)

Предвидените в националното законодателство санкции следва да бъдат налагани от държавите-членки на жители на граничен район, които нарушават режима на местен граничен трафик, въведен с настоящия регламент.

(12)

Комисията следва да представи доклад на Европейския парламент и на Съвета относно прилагането на настоящия регламент. Докладът следва да бъде придружен при необходимост със законодателни предложения.

(13)

Настоящият регламент спазва основните права и свободи, както и принципите, признати по-специално от Хартата за основните права на Европейския съюз.

(14)

Тъй като целта на настоящия регламент, а именно: определянето на критерии и условия за въвеждане на режим за местен граничен трафик на външните сухопътни граници, пряко засяга достиженията на правото на Общността относно външните граници и поради това не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите-членки и следователно може с оглед обхвата и последиците на регламента да бъде постигната по-успешно на общностно равнище, Общността може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарността, посочен в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалността, изложен в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.

(15)

В съответствие с членове 1 и 2 от Протокола за положението на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за създаване на Европейската общност, Дания не участва в приемането на настоящия регламент, и той не е задължителен за нея и не подлежи на прилагане от нея. С оглед на това, че настоящият регламент представлява развитие на достиженията на правото от Шенген съгласно разпоредбите на дял IV, трета част от Договора за създаване на Европейската общност, Дания в съответствие с член 5 от посочения протокол трябва да вземе решение в шестмесечен срок от датата на приемане на настоящия регламент дали тя ще го прилага в националното си законодателство.

(16)

По отношение на Исландия и Норвегия настоящият регламент представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Споразумението между Съвета на Европейския съюз и Република Исландия и Кралство Норвегия за асоцииране на тези две държави при изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген (6), които попадат в областта, посочена в член 1, буква А) от Решение 1999/437/ЕО на Съвета относно определени условия по прилагането на същото споразумение (7).

(17)

Настоящият регламент представлява развитие на достиженията на правото от Шенген, в които Обединеното кралство не участва в съответствие с Решение 2000/365/ЕО на Съвета от 29 май 2000 г. относно искането на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия да участва в някои разпоредби от достиженията на правото от Шенген (8). Следователно Обединеното кралство не участва в приемането му и той не е задължителен за него и не подлежи на прилагане от него.

(18)

Настоящият регламент представлява развитие на достиженията на правото от Шенген, в които Ирландия не участва в съответствие с Решение 2002/192/ЕО от 28 февруари 2002 г. относно искането на Ирландия да участва в някои разпоредби от достиженията на правото от Шенген (9). Следователно Ирландия не участва в приемането му и той не е задължителен за нея и не подлежи на прилагане от нея.

(19)

По отношение на Швейцария настоящият регламент представлява развитие на разпоредбите на правото на Общността по смисъла на споразумението, подписано между Европейския съюз, Европейската общност и Швейцарската конфедерация относно асоциирането на Швейцарската конфедерация при прилагането, изпълнението и развитието на достиженията на правото от Шенген, които попадат в обхвата на член 1, буква А) от Решение 1999/437/ЕО във връзка с член 4, параграф 1 от Решение 2004/849/ЕО (10) и член 4, параграф 1 от Решение 2004/860/ЕО (11).

(20)

Член 4, буква б) и член 9, буква в) от настоящия регламент съдържат разпоредби, които развиват достиженията на правото от Шенген или иначе свързани с него по смисъла на член 3, параграф 2 от Акта за присъединяване от 2003 г.,

а)

дългосрочно пребиваване;

б)

достъп до стопанска дейност и упражняването ѝ;

в)

митнически и данъчни въпроси.

1.

„външна сухопътна граница“ означава обща сухопътна граница между държава-членка и съседна на нея страна;

2.

„граничен район“ означава район, който се простира на не повече от 30 километра от границата. Местните административни райони, които се считат за граничен район, се уточняват от съответните държави в техните двустранни споразумения по член 13. Ако част от такъв район е разположена между 30 и 50 километра от граничната линия, независимо от това той се счита като част от граничния район;

3.

„местен граничен трафик“ означава редовно преминаване на външната сухопътна граница от жители на граничен район с цел престой в граничен район, например със социална, културна или обоснована икономическа цел или поради семейни причини, за срок, който не надвишава определения в настоящия регламент максимален срок;

4.

„лица, които се ползват с общностното право на свободно движение“ означава:

5.

„гражданин на трета страна“ означава всяко лице, което не е гражданин на Съюза по смисъла на член 17, параграф 1 от Договора за създаване на Европейската общност и което не е обхванато от точка 4;

6.

„жители на граничен район“ означава граждани на трети страни, които законно са пребивавали в граничен район на съседната на държава-членка страна за срок, посочен в двустранните споразумения по член 14, който е поне една година. В изключителни и надлежно обосновани случаи, посочени в същите двустранни споразумения, срок на пребиваване, който е по-кратък от една година, може също така да бъде преценен като подходящ;

7.

„разрешение за местен граничен трафик“ означава специфичен документ, въведен с глава III, който дава право на жителите на граничен район да преминават външна сухопътна граница при режим за местен граничен трафик;

8.

„Шенгенската конвенция“ означава Конвенцията за прилагане на Шенгенското споразумение от 14 юни 1985 г. между правителствата на държавите от Икономическия съюз Бенелюкс, Федерална република Германия и Република Франция за постепенното премахване на проверките на техните общи граници (13).

а)

притежават разрешително за местен граничен трафик и ако това се изисква от съответното двустранно споразумение по член 13, валиден(ни) документ(и) за пътуване;

б)

не са лица, за които е издаден сигнал в Шенгенската информационна система (ШИС) с цел да им бъде отказано влизане;

в)

не се считат за заплаха за обществения ред, вътрешната сигурност, общественото здраве или международните отношения на която и да е държава-членка, и по-специално, когато няма издаден сигнал в националните бази данни на държавите-членки с цел да им бъде отказано влизане на същите основания.

а)

собствено(и) име(на), фамилия(и), дата на раждане, националност и местоживеене на притежателя на разрешителното;

б)

издаващ орган, дата на издаване и срок на валидност;

в)

граничен район, в който на притежателя на разрешителното е разрешено да се движи;

г)

номер(а) на валиден(ни) документ(и) за пътуване съгласно член 9, буква а), които дават право на притежателя им да преминава външни граници.

а)

притежават валиден(ни) документ(и) за пътуване съгласно член 17, параграф 3, буква а) от Шенгенската конвенция, който(които) им дава(т) право да преминават външните граници;

б)

представят документи, доказващи техния статут на жители на граничен район и доказващи наличието на законни основания често да преминават външна сухопътна граница при режим за местен граничен трафик;

в)

не са лица, за които е издаден сигнал в ШИС с цел да им бъде отказано влизане;

г)

не се считат за заплаха за обществения ред, вътрешната сигурност, общественото здраве или международните отношения на която и да е държава-членка, и по-специално когато няма издаден сигнал в националните бази данни на държавите-членки с цел да им бъде отказано влизане на същите основания.

а)

създават особени гранични контролни пунктове, които са открити само за жители на гранични райони;

б)

запазват особени коридори за жители на гранични райони в обикновените гранични контролни пунктове; или

в)

вземат предвид местните обстоятелства и когато е налице изискване със специален характер, разрешават на жителите на граничните райони да преминават тяхната външна сухопътна граница на определени места, различни от разрешените гранични контролни пунктове и извън определените часове.

а)

разрешителното за местен граничен трафик съдържа освен информацията по член 7, параграф 3 подробности за мястото, където може да се преминава през външната сухопътна граница и при какви обстоятелства може да се направи това;

б)

въпросната държава-членка извършва случайни проверки и провежда редовно наблюдение с цел предотвратяване на неразрешено преминаване на границата.