МЕЖДУНАРОДНА КОНВЕНЦИЯ ЗА ГРАЖДАНСКА ОТГОВОРНОСТ ЗА ЩЕТИТЕ ОТ ЗАМЪРСЯВАНЕ С КОРАБНО ГОРИВО ОТ 2001 ГОДИНА

Текст, одобрен от Конференцията

ДЪРЖАВИТЕ — СТРАНИ ПО НАСТОЯЩАТА КОНВЕНЦИЯ,

КАТО ПРИПОМНЯТ член 194 от Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право от 1982 г., която постановява, че държавите трябва да вземат всички необходими мерки за предотвратяване, намаляване и контролиране на замърсяването на морската среда,

КАТО ПРИПОМНЯТ СЪЩО ТАКА член 235 от същата конвенция, който постановява, че с цел да се осигури адекватно, навременно и ефективно обезщетение за всякакви щети, причинени от замърсяване на морската среда, държавите следва да си сътрудничат при по-нататъшното разработване на релевантни правила в международното право,

КАТО ОТБЕЛЯЗВАТ успеха на Международната конвенция за гражданска отговорност за щети от замърсяване с нефт от 1992 г. и Международната конвенция за създаване на международен фонд за обезщетения за щети от замърсяване с нефт от 1992 г. относно осигуряването на обезщетение за лица, които са пострадали от замърсяване в резултат на изтичането или изхвърлянето на нефт, превозван от кораби по море,

КАТО ОТБЕЛЯЗВАТ СЪЩО ТАКА приемането на Международната конвенция за гражданска отговорност за щети във връзка с превозването на опасни и вредни вещества по море от 1996 г. за осигуряване на адекватно, навременно и ефективно обезщетение за щети, причинени от инциденти, свързвани с превозването по море на опасни и вредни вещества,

КАТО ПРИЗНАВАТ необходимостта от създаване на строга отговорност за всякакви форми на замърсяване с нефт, свързана с подходящо ограничаване на нивото на тази отговорност,

КАТО ИМАТ ПРЕДВИД, че са необходими допълнителни мерки, за да се осигури изплащане на адекватно, навременно и ефективно обезщетение за щети, причинени от замърсяване в резултат на изтичането или изхвърлянето на корабно гориво от кораби,

КАТО ЖЕЛАЯТ да приемат единни международни правила и процедури за уреждане и установяване на отговорността и осигуряване на адекватно обезщетение в такива случаи,

СЕ СПОРАЗУМЯХА ЗА СЛЕДНОТО:

Член 1

Дефиниции

По смисъла на настоящата конвенция:

Член 2

Приложно поле

Настоящата конвенция се прилага единствено:

Член 3

Отговорност на корабособственика

1.   С изключение на предвидено в параграфи 3 и 4, корабособственикът по време на инцидента е отговорен за щетите от замърсяване, причинени от корабно гориво на борда или произлизащи от кораба, при условие че ако инцидентът се състои от поредица от събития от едно и също естество, отговорността се вменява на корабособственика по време на първото такова събитие.

2.   Когато повече от едно лице е отговорно съгласно първия параграф, тяхната отговорност е солидарна.

3.   Не се вменява отговорност на корабособственика, ако той докаже, че:

4.   Ако корабособственикът докаже, че щетата от замърсяване е резултат изцяло или от части от действие или пропуск, допуснат с цел да причини щета от лицето, което е пострадало от щетата, или на небрежност от страна на това лице, корабособственикът може изцяло или отчасти да бъде освободен от отговорност към това лице.

5.   Никакъв друг иск за обезщетение поради замърсяване няма да се предявява към корабособственика, освен в съответствие с настоящата конвенция.

6.   Нищо в настоящата конвенция не накърнява правото на корабособственика на регрес за парично обезщетение, което съществува независимо от настоящата конвенция.

Член 4

Изключения

1.   Настоящата конвенция не се прилага за щети от замърсяване, дефинирани в Конвенцията за гражданска отговорност, независимо дали се дължи обезщетение по отношение на нея съгласно същата конвенция или не.

2.   Освен предвиденото в параграф 3, разпоредбите на настоящата конвенция не се прилагат за военни кораби, военноморски помощни или други кораби, притежавани или оперирани от държава, и използвани за момента само за правителствени нетърговски цели.

3.   Държава - страна по Конвенцията може да реши да приложи настоящата конвенция за своите военни кораби или други кораби, описани във втория параграф, и в този случай тя следва да нотифицира генералния секретар за това, като уточни условията на това прилагане.

4.   По отношение на кораби, притежавани от държава - страна по Конвенцията и използвани за търговски цели, всяка държава се подчинява на подсъдността, уредена в член 9 и се отказва от възражения на базата на статуса си като суверенна държава.

Член 5

Инциденти с участието на два или повече кораба

Когато има инцидент, в който участват два или повече кораба и от тях възникнат щети от замърсяване, собствениците на всички засегнати кораби, освен ако не са освободени съгласно член 3, носят солидарна отговорност за всички тези щети, които не могат да бъдат разделени.

Член 6

Ограничена отговорност

Нищо в настоящата конвенция не накърнява правото на корабособственика или лицето или лицата, предоставящи застраховка или друга финансова гаранция, да ограничат отговорността си по който и да е приложим национален или международен режим, като Конвенцията за ограничаване на отговорността за морски искове от 1976 г., както е изменена.

Член 7

Задължителна застраховка или финансова гаранция

1.   Регистрираният корабособственик с брутен тонаж, по-голям от 1 000 тона, регистриран в държава страна по Конвенцията, трябва да поддържа застраховка или друга финансова гаранция, като банкова гаранция или гаранция от подобна финансова институция, за покриване на отговорността на регистрирания собственик за щети от замърсяване съгласно приложимия национален или международен режим на ограничаване, но във всички случаи без да надвишава сумата, изчислена в съответствие с Конвенцията за ограничаване на отговорността за морски искове от 1976 г., както е изменена.

2.   Сертификат, удостоверяващ че има валидна застраховка или друга финансова гаранция съгласно разпоредбите на настоящата конвенция, трябва да се издаде на всеки кораб, след като съответният орган на държавата страна по Конвенцията е определил, че изискванията съгласно първия параграф са спазени. По отношение на кораб, регистриран в държава страна по Конвенцията, такъв сертификат се издава или заверява от съответния орган на държавата, под чиято регистрация е корабът; по отношение на кораб, нерегистриран в държава-членка, сертификатът може да се издаде от съответния орган на всяка една държава страна по Конвенцията. Образец на този сертификат е показан в приложението към настоящата конвенция и трябва да съдържа следните подробности:

4.   Сертификатът се издава на официалния език или езици на издаващата го държава. Ако използваният език не е английски, френски или испански, текстът трябва да включва превод на един от тези езици и ако държавата реши, може да не бъде включен и официалният език на държавата.

5.   Сертификатът трябва да се носи на борда на кораба, а копие от него се депозира при органите, които съхраняват регистрацията на кораба, или ако корабът не е регистриран в държава страна по Конвенцията — при органите, които издават или заверяват сертификата.

6.   Застраховка или друга финансова гаранция няма да удовлетвори изискванията на настоящия член, ако престане да бъде валидна по причини, различни от изтичането на периода на валидност на застраховката или на гаранцията, посочен в сертификата съгласно параграф 2 от настоящия член, преди да са изминали три месеца от датата, на която е дадено предизвестие за прекратяването ѝ на органите, упоменати в параграф 5 от настоящия член, освен ако сертификатът не е предаден на тези органи или не е издаден нов сертификат в рамките на упоменатия период. Гореупоменатите разпоредби също така се прилагат за всяка промяна, в резултат на която застраховката или гаранцията вече не удовлетворява изискванията по настоящия член.

7.   Държавата на регистрация на кораба съгласно разпоредбите на настоящия член следва да определи условията на издаване и валидност на сертификата.

8.   Нищо в настоящата конвенция няма да се тълкува като пречка за някоя държава — страна по Конвенцията, да разчита на информация, получена от други държави или от Организацията, или други международни организации, свързана с финансовото състояние на лицата, осигуряващи застраховка или финансова гаранция за целите на настоящата конвенция. В такива случаи държавата — страна по Конвенцията, която разчита на такава информация, не се освобождава от отговорност като държава, издаваща сертификата, изискван съгласно параграф 2.

9.   Сертификати, издадени или заверени от орган на държава — страна по Конвенцията, се приемат от други държави — страни по Конвенцията, за целите на настоящата конвенция, и се смятат от други държави — страни по Конвенцията, за еднакво валидни като издадените или заверени от тях сертификати, дори и да са издадени или заверени за кораб, който не е регистриран в държава — страна по Конвенцията. Държава — страна по Конвенцията, може по всяко време да изиска консултация с издаващата или заверяваща държава, ако смята, че застрахователят или гарантът, посочен в застраховката, няма финансов капацитет да изпълни задълженията, наложени по настоящата конвенция.

10.   Всякакъв иск за обезщетение поради замърсяване може да се предяви директно срещу застрахователя или друго лице, осигуряващо финансова гаранция за отговорността за щетата от замърсяване на регистриран собственик. В такъв случай ответникът може да използва средство за защита (различно от обявяването в несъстоятелност или ликвидацията на корабособственика), на която корабособственикът би имал право, включително ограничаване на отговорността съгласно член 6. Освен това, дори корабособственикът да няма право на ограничаване на отговорността съгласно член 6, ответникът може да ограничи отговорността до сума, равняваща се на сумата на застраховката или друга финансова гаранция, която трябва да се запази в съответствие с параграф 1. Наред с това, ответникът може да се брани, като заяви, че щетата от замърсяване е резултат от умишлено неправомерно поведение на корабособственика, но ответникът не може да използва никакви други средства на защита, които ответникът би имал право да използва в дело, което се води от корабособственика срещу ответника. При всички случаи ответникът има право да иска корабособственикът да бъде привлечен по делото.

11.   Държава — страна по Конвенцията, няма да позволи кораб, плаващ под нейния флаг, за който се прилага настоящият член, да оперира по което и да е време, ако не му е издаден сертификат съгласно параграфи 2 или 14.

12.   В изпълнение на разпоредбите на настоящия член всяка държава — страна по Конвенцията, следва да гарантира съгласно своето национално законодателство, че застраховката или друга гаранция, до степента, посочена в първия параграф, е валидна по отношение на всеки кораб с брутен тонаж повече от 1 000 тона, независимо къде е регистриран, който влиза или излиза от пристанище на нейната територия, или пристига или напуска офшорна служба в нейните териториални морски води.

13.   Независимо от разпоредбите на параграф 5, държава — страна по Конвенцията, може да нотифицира генералния секретар, че за целите на параграф 12 от корабите не се изисква да носят на борда или да предоставят сертификата, изискван съгласно параграф 2, когато влизат или излизат от пристанища, или пристигат или напускат офшорни служби на нейна територия, при условие че държавата — страна по Конвенцията, която издава сертификата, изискван съгласно параграф 2, е нотифицирала генералния секретар, че съхранява документи в електронен формат, достъпни за всички държави-членки, удостоверяващи съществуването на сертификата и даващи възможност на държавите — страни по Конвенцията, да изпълнят задълженията си съгласно параграф 12.

14.   Ако застраховка или друга финансова гаранция не се поддържа по отношение на кораб, притежаван от държава — страна по Конвенцията, разпоредбите на настоящия член, свързани с нея, не се прилагат за този кораб, но корабът следва да носи сертификат, издаден от съответния орган на държавата на регистрация на кораба и удостоверяващ, че корабът се притежава от тази държава и че отговорността на кораба се покрива в рамките на ограничение, определено в съответствие с параграф 1. Такъв сертификат трябва да се доближава възможно най-много до образеца, посочен в параграф 2.

15.   Държава може по време на ратифицирането, приемането, одобряването или присъединяването към настоящата конвенция, или по всяко време след това, да декларира, че настоящият член не се прилага за кораби, опериращи само в рамките на областта на тази държава съгласно член 2, буква а), i).

Член 8

Давност

Правата на обезщетение съгласно настоящата конвенция се погасяват, ако не се предяви иск по реда и при условията на същата в срок от три години след датата, на която е възникнала щетата. Въпреки това, в никакъв случай не може да се предяви иск за обезщетение след повече от шест години от датата на инцидента, който е предизвикал щетата. Когато инцидентът се състои от поредица от събития, шестгодишният период започва да тече от датата на първото такова събитие.

Член 9

Юрисдикция

1.   Когато инцидент е причинил щети от замърсяване на територията, включително на териториалните морски води, или в зона съгласно член 2, буква а), ii) на една или повече държави страни по Конвенцията, или са предприети превантивни мерки за предотвратяване или намаляване до минимум на щетите от замърсяване на тази територия, включително териториалните морски води, или в такава зона, искове за обезщетение срещу корабособственика, застрахователя или друго лице, осигуряващо гаранция за отговорността на корабособственика, могат да се предявяват само в съдилищата на всички тези държави — страни по Конвенцията.

2.   Всеки ответник се уведомява по подходящ начин за всякакво дело, заведено по реда на параграф 1.

3.   Всяка държава-членка гарантира, че съдилищата ѝ имат юрисдикция да разглеждат дела за обезщетение съгласно настоящата конвенция.

Член 10

Признаване и изпълнение

1.   Всяко решение на съд с юрисдикция в съответствие с член 9, което е изпълнимо в първоначалната държава, където то вече не подлежи на обжалване с редовни средства, се признава във всяка държава — страна по Конвенцията, освен:

2.   Решение, признато по реда на параграф 1, може да бъде изпълнено във всяка държава — страна по Конвенцията, в момента, в който са изпълнени формалностите по нейното законодателство. Формалностите не могат да водят до преразглеждане на делото по същество.

Член 11

Клауза за примат

Настоящата конвенция има примат над всяка действаща или отворена за подписване, ратификация или присъединяване конвенция в деня, в който настоящата конвенция е отворена за подписване, но само доколкото такава конвенция е в противоречие с нея; въпреки това нищо в настоящия член не засяга задълженията на държави — страни по Конвенцията към държави, които не са страни по настоящата конвенция, които задължения възникват съгласно тази конвенция.

Член 12

Подписване, ратифициране, приемане, одобряване и присъединяване

1.   Настоящата конвенция е отворена за подписване в седалището на Организацията от 1 октомври 2001 г. до 30 септември 2002 г. и след това ще продължи да бъде отворена за присъединяване.

2.   Държави могат да изразяват своето съгласие да бъдат обвързани с настоящата конвенция чрез:

3.   Ратифицирането, приемането, одобряването или присъединяването се извършва чрез депозиране на акт за тази цел при генералния секретар.

4.   Всеки акт на ратифициране, приемане, одобряване или присъединяване, депозиран след влизането в сила на изменение на настоящата конвенция по отношение на всички съществуващи държави страни по Конвенцията, или след изпълнението на всички мерки, необходими за влизането в сила на изменението по отношение на тези държави — страни по Конвенцията, следва да се прилагат към настоящата конвенция съгласно изменението.

Член 13

Държави с повече от една законодателна система

1.   Ако една държава има две или повече териториални единици, в които се прилагат различни законодателни системи по отношение на въпросите, разглеждани в настоящата конвенция, тя може по време на подписването, ратифицирането, приемането, одобряването или присъединяването да декларира, че настоящата конвенция важи за всички нейни териториални единици или само за една или повече от тях и по всяко време може да промени тази декларация, като подаде друга.

2.   Всяка такава декларация трябва да се нотифицира до генералния секретар и да посочва ясно териториалните единици, за които се прилага настоящата конвенция.

3.   За държава — страна по Конвенцията, която е направила такава декларация:

Член 14

Влизане в сила

1.   Настоящата конвенция влиза в сила една година след датата, на която осемнадесет държави, включващи пет държави, всяка от които има кораби, чийто комбиниран брутен тонаж е не по-малко от 1 милион, или са я подписали без въздържания за нейното ратифициране, приемане или одобряване, или са депозирали актове на ратифициране, приемане, одобрение или присъединяване при генералния секретар.

2.   За всяка държава, която ратифицира, приеме, одобри или се присъедини към нея, след като са спазени условията по параграф 1 за влизане в сила, настоящата конвенция влиза в сила три месеца след датата на депозиране на подходящия акт от тази държава.

Член 15

Денонсиране

1.   Настоящата конвенция може да бъде денонсирана от държава — страна по Конвенцията, по всяко време след датата, на която настоящата конвенция влиза в сила за тази държава.

2.   Денонсирането се извършва чрез депозиране на акт при генералния секретар.

3.   Денонсирането има действие една година или по-дълъг период, посочен в акта за денонсиране, след депозирането му при генералния секретар.

Член 16

Редакции или изменения

1.   Организацията може да свика конференция с цел редактиране или изменение на настоящата конвенция.

2.   Организацията свиква конференция на държавите — страни по Конвенцията, с цел редактиране или изменение на настоящата конвенция по искане на поне една трета от държавите — страни по Конвенцията.

Член 17

Депозитар

1.   Настоящата конвенция се депозира при генералния секретар.

2.   Генералният секретар следва да:

Член 18

Предаване на Организацията на обединените нации

Веднага щом настоящата конвенция влезе в сила, нейният текст следва да се предаде от генералния секретар на секретариата на Организацията на обединените нации, за да бъде регистриран и публикуван съгласно член 102 от Хартата на Организацията на обединените нации.

Член 19

Езици

Настоящата конвенция се създава в един оригинал на арабски, китайски, английски, френски, руски и испански езици, като текстовете на всички тези езици са еднакво автентични.

Приложение към приложението

32002D0762

РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА

от 19 септември 2002 година

за упълномощаване на държавите-членки в интерес на Общността да подпишат, ратифицират или да се присъединят към Международната конвенция за гражданска отговорност за щетите от петролно замърсяване от бункери, 2001 година (Конвенцията за бункерите)

(2002/762/ЕО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 61, буква в), член 67, параграф 1 и член 300, параграф 2 от него,

като взе предвид предложението на Комисията (1),

като взе предвид становището на Европейския парламент,

като има предвид, че:

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

1.   Без да се засяга съществуващата компетенция на Общността по въпроса, Съветът упълномощава държавите-членки да подпишат, ратифицират или да се присъединят към Конвенцията за бункерите в интерес на Общността съгласно условията, изложени в следващите членове.

2.   Текстът на Конвенцията за бункерите е приложен към настоящото решение.

3.   В настоящото решение терминът „държава-членка“ означава всички държави-членки с изключение на Дания.

Член 2

При подписването, ратифицирането или присъединяването към Конвенцията за бункерите държавите-членки трябва да подадат следната декларация:

Член 3

1.   Държавите-членки трябва да положат усилия да подпишат Конвенцията за бункерите преди 30 септември 2002 г.

2.   Държавите-членки трябва да предприемат необходимите стъпки депозират документите си за ратификация или присъединяване към Конвенцията за бункерите в разумен срок при Генералния секретар на Международната морска организация, ако това е възможно, преди 30 юни 2006 г.

3.   Държавите-членки информират Съвета и Комисията преди 30 юни 2004 г. за вероятната дата на приключване на техните процедури по ратифицирането или присъединяването.

4.   Държавите-членки следва да разменят информация относно състоянието на техните процедури по ратифицирането или присъединяването.

Член 4

При подписването, ратифицирането или присъединяването към Конвенцията за бункерите държавите-членки следва да информират Генералния секретар на Международната морска организация в писмена форма, че това подписване, ратифициране или присъединяване е осъществено в съответствие с настоящото решение.

Член 5

При първа възможност държавите-членки полагат максимални усилия, за да осигурят изменението на Конвенция HNS по начин, който да позволи на Общността да стане страна по нея.

Адресати на настоящото решение са държавите-членки в съответствие с Договора за създаване на Европейската общност.

(1)  ОВ С 51 Е, 26.2.2002 г., стр. 371.

(2)  ОВ L 12, 16.1.2001 г., стр. 1.

(3)  Всички държави-членки, за които се прилага решението, освен държавата-членка, която подава декларацията, и Дания.

(4)  Държавата-членка, подаваща декларацията.

(5)  Понастоящем тези правила са постановени в Регламент (ЕО) № 44/2001.“

ПРИЛОЖЕНИЕ

ПРИЕМАНЕ НА ЗАКЛЮЧИТЕЛHNЯ АКТ И ИНСТРУМЕНТИТЕ, ПРЕПОРЪКИТЕ И РЕЗОЛЮЦИИТЕ, РЕЗУЛТАТ ОТ РАБОТАТА НА КОНФЕРЕНЦИЯТА