15/ 06

BG

Официален вестник на Европейския съюз

180

---

32000L0069

---

L 313/12

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

---

ДИРЕКТИВА 2000/69/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 16 ноември 2000 година

относно пределно допустимите стойности за бензен и въглероден оксид в атмосферния въздух

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 175, параграф 1 от него,

като взе предвид предложението на Комисията (1),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (2),

след консултации с Комитета на регионите,

в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора (3),

като имат предвид, че:

(1)

Въз основа на принципите, предвидени в член 174 от Договора, програмата на Европейската общност за политика и действия в областта на околната среда и устойчивото развитие (Пета програма за действие в областта на околната среда) (4), допълнена с Решение № 2179/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (5) за нейния преглед, предвижда по-специално изменения в законодателството относно замърсителите на въздуха. Тази програма препоръчва определянето на дългосрочни цели за качеството на въздуха. Член 174 от Договора изисква да се прилага принципът на предохранителните мерки по отношение на опазването на човешкото здраве и околната среда.

(2)	Член 152 от Договора предвижда изискванията за опазване на здравето да съставляват част от другите политики на Общността. Член 3, параграф 1, буква п) от Договора предвижда дейностите на Общността да включват принос към постигането на висока степен на опазване на здравето.

(3)	Съгласно член 4, параграф 5 от Директива 96/62/ЕО на Съвета от 27 септември 1996 г. относно оценка и управление на качеството на атмосферния въздух (6), Съветът следва да приеме предвиденото в параграф 1 законодателство, както и разпоредбите, предвидени в параграфи 3 и 4 на същия член.

(4)

Директива 96/62/ЕО изисква да се разработят планове за действие за зони, в които концентрациите на замърсители в атмосферния въздух надхвърлят пределно допустимите стойности, плюс временни приложими граници на допустимост, за да се гарантира съобразяване с пределно допустимите стойности до определените дати.

(5)

Директива 96/62/ЕО предвижда числените изражения за пределно допустимите стойности да се основават на заключенията от извършената работа от работещи в областта международни научни групи. При преразглеждане на елементите, на които се основават пределно допустимите стойности, Комисията следва да отчита най-съвременните научноизследователски данни в съответните области на епидемиологията и околната среда и най-съвременните постижения в метрологията.

(6)	Необходимите мерки за изпълнение на настоящата директива следва да се приемат в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г., с което се определят процедурите за упражняване на предоставените на Комисията изпълнителни правомощия (7).

(7)

Необходимите изменения за привеждане в съответствие с научно-технически прогрес могат да се отнасят единствено за критериите и техниките за оценка на концентрациите на бензен и въглероден оксид или за подробните разпоредби за изпращане на информация до Комисията, но не могат пряко или косвено да водят до изменение на пределно допустимите стойности.

(8)

Предвидените в настоящата директива пределно допустимите стойности представляват минимални изисквания; в съответствие с член 176 от Договора, държавите-членки могат да запазват или да въвеждат по-строги защитни мерки; по-специално, могат да се въвеждат по-строги пределно допустими стойности за закрила на здравето на особено уязвими категории от населението, като деца и болнични пациенти. Държава-членка може да изисква пределно допустими стойности да бъдат постигнати преди датите, предвидени в настоящата директива.

(9)	Бензенът е човешки генотоксичен карциноген и не може да се определи праг, под който не съществува риск за човешкото здраве.

(10)

Въпреки това, когато определените с настоящата директива пределно допустими стойности за бензен е трудно да бъдат постигнати, поради специфични за дадено място характеристики на разпространение или поради съответни климатични условия, и ако прилагането на мерките ще доведе до тежки социално-икономически проблеми, държавите-членки могат да поискат от Комисията еднократно и ограничено по време удължаване на срока при специфични условия.

(11)	С оглед улесняване прегледа на настоящата директива през 2004 г., Комисията и държавите-членки следва да обмислят възможности за насърчаване на изследванията на последиците от бензен и въглероден оксид, като се отчита замърсяването на въздуха в затворени пространства, както и на открито.

(12)	Стандартизирани точни измервателни техники и общи критерии за разполагането на измервателни станции са важен елемент при оценката на качеството на атмосферния въздух с оглед получаването на съпоставима информация в цялата Общност.

(13)	Информацията за концентрациите на бензен и въглероден оксид следва да се изпраща на Комисията като основа за редовни доклади.

(14)	На обществеността следва да се предоставя лесен достъп до актуална информация за концентрациите на бензен и въглероден оксид в атмосферния въздух,

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Цели

Целите на настоящата директива са:

а)	установяване на пределно допустими стойности за концентрациите на бензен и въглероден оксид в атмосферния въздух, предназначени да се избягват, предотвратяват или намаляват вредните последици за човешкото здраве и околната среда като цяло;

б)	оценка на концентрациите на бензен и въглероден оксид в атмосферния въздух на основата на общи методи и критерии;

в)	получаване на подходяща информация за концентрациите на бензен и въглероден оксид в атмосферния въздух и гарантиране, че същата се предоставя на обществеността;

г)	поддържане на качеството на атмосферния въздух, когато то е добро и подобряването му в други случаи по отношение на бензен и въглероден оксид.

Член 2

Определения

Прилагат се определенията в член 2 от Директива 96/62/ЕО.

По смисъла на настоящата директива:

а)	„горен оценъчен праг“ означава равнище, определено в приложение III, под което може да се използва комбинация от измервания и моделиращи техники за оценка на качеството на атмосферния въздух, в съответствие с член 6, параграф 3 от Директива 96/62/ЕО;

б)	„долен оценъчен праг“ означава равнище, определено в приложение III, под което могат да се използвани моделиращи или обективни техники за оценка на качеството на атмосферния въздух, в съответствие с член 6, параграф 4 от Директива 96/62/ЕО;

в)	„непрекъснати измервания“ означава измервания, извършвани в съответствие с член 6, параграф 5 от Директива 96/62/ЕО.

Член 3

Бензен

1.   Държавите-членки приемат необходимите мерки, с които да се гарантира, че оценените в съответствие с член 5 концентрации на бензен в атмосферния въздух не надвишават пределнодопустимите стойности, определени в приложение I в съответствие с посочените в него дати.

Определената в приложение I допустима граница се прилага в съответствие с член 8 от Директива 96/62/ЕО.

2.   Когато определената в приложение I пределнодопустима стойност е трудна за постигане, поради специфични за дадено място характеристики на разпространение или поради съответни климатични условия, като ниска скорост на вятъра и/или условия, способстващи за изпарения, и ако прилагането на мерките би довело до тежки социално-икономически проблеми, държава-членка може да поиска от Комисията ограничено по време удължаване на срока. Комисията в съответствие с процедурата, предвидена в член 12, параграф 2 от Директива 96/62/ЕО, може, по искане на държава-членка и без да се нарушават разпоредбите на член 8, параграф 3 от настоящата директива, да разреши еднократно удължаване за срок до пет години, ако съответната държава-членка:

—	определи съответните зони и/или агломерации,

—	представи необходимото основание за такова удължаване на срока,

—	докаже, че са предприети всички разумни мерки за намаляване на концентрациите на съответните замърсители и за свеждане до минимум на района, в който е превишена пределнодопустима стойност, и

—	очертае бъдещите действия по отношение на мерките, които ще предприеме в съответствие с член 8, параграф 3 от Директива 96/62/ЕО.

Въпреки това, пределнодопустимата стойност за бензен, която ще се разрешава по време на това ограничено по време удължаване на срока, не надвишава 10 μg/m3.

Член 4

Въглероден оксид

Държавите-членки приемат необходимите мерки, с които да се гарантира, че оценените в съответствие с член 5 концентрации на въглероден оксид в атмосферния въздух не надвишават пределнодопустимата стойност, определена в приложение II в съответствие с посочените в него дати.

Определената в приложение II допустима граница се прилага в съответствие с член 8 от Директива 96/62/ЕО.

Член 5

Оценка на концентрациите

1.   Горният и долният оценъчни прагове за бензен и въглероден оксид са посочените в раздел I на приложение III.

Класифицирането на всяка зона или агломерация за целите на член 6 от Директива 96/62/ЕИО се преразглежда най-малко на всеки пет години в съответствие с процедурата, предвидена в раздел II на приложение III към настоящата директива. Класификацията се преразглежда по-рано в случай на съществена промяна на дейностите, които имат отношение към концентрациите на бензен или въглероден оксид в атмосферния въздух.

2.   Критериите за определяне на пунктовете за вземане на проби за измерване на бензен и въглероден оксид в атмосферния въздух са изброените в приложение IV. Минималният брой пунктове за вземане на проби за непрекъснати измервания на концентрациите на всеки съответен замърсител е посочен в приложение V, и те се инсталират във всяка зона или агломерация, в които се изисква измерване, ако фиксираното измерване е единственият източник на данни за концентрациите в нея.

3.   За зони и агломерации, в които информацията от непрекъснатите измервателни станции се допълва от информация от други източници, като списъци на емисиите, ориентировъчни измервателни методи и моделиране на качеството на въздуха, броят на непрекъснатите измервателни станции, които ще се инсталират и пространственото разположение на други техники трябва да са достатъчни за установяване на концентрациите на замърсители на въздуха, в съответствие с раздел I на приложение IV и раздел I на приложение VI.

4.   За зони и агломерации, в които не се изискват измервания, може да се използва моделиране или техники за обективно оценяване.

5.   Еталонните методи за анализ и вземане на проби за бензен и въглероден оксид се определят в раздел I и II на приложение VII. В раздел III на приложение VII ще бъдат определени еталонните техники за моделиране на качеството на въздуха, когато са налице такива техники.

6.   Датата, до която държавите-членки информират Комисията за използваните методи за предварителна оценка на качеството на въздуха съгласно член 11, параграф 1, буква г) от Директива 96/62/ЕО, е датата, посочена в член 10 от настоящата директива.

7.   Всички необходими изменения за привеждане на разпоредбите на настоящия член и на приложения III до VII в съответствие с научно-техническия прогрес се приемат в съответствие с процедурата, предвидена в член 6, параграф 2, но не могат да водят до преки или косвени промени на пределно допустимите стойности.

Член 6

Комитет

1.   Комисията се подпомага от комитета, посочен в член 12, параграф 2 от Директива 96/62/ЕО, оттук нататък наричан „комитета“.

2.   При позоваване на настоящия параграф се прилагат разпоредбите на член 5 и 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се вземат предвид разпоредбите на член 8 от същото решение.

Предвиденият в член 5, параграф 6 от Решение 1999/468/ЕО срок се определя на три месеца.

3.   Комитетът приема свой правилник за работа.

Член 7

Публична информация

1.   Държавите-членки гарантират, че на обществеността, както и на подходящи организации, като екологични организации, потребителски организации, организации, представляващи интересите на чувствителни части от населението и други съответни органи в областта на здравеопазването, редовно се предоставя актуална информация за атмосферните концентрации на бензен и въглероден оксид, например чрез радиотелевизионни средства, печат, информационни табла или компютърни мрежи, телетекст, телефон или факс.

Информацията за концентрациите на бензен в атмосферата, като средна стойност през последните 12 месеца, се актуализира най-малко веднъж на три месеца, и по възможност, информацията се актуализира веднъж месечно. Информацията за концентрациите на въглероден оксид в атмосферата, като постоянна максимална средна стойност за осем часа, се актуализира най-малко веднъж дневно, и по възможност, информацията се актуализира ежечасно.

В информацията по параграф втори, се посочва най-малко всяко превишение на посочените концентрации в пределно допустимите стойности в продължение на определените в приложение I и II периоди за осредняване. В нея се представя и кратка оценка по отношение на пределно допустимите стойности и подходяща информация относно въздействията върху здравето.

2.   Когато на обществеността се предоставят планове или програми съгласно член 8, параграф 3 от Директива 96/62/ЕО, държавите-членки ги предоставят на разположение и на организациите, посочени в параграф 1 на настоящия член. Това включва и документацията, която се изисква съгласно приложение VI (II) към настоящата директива.

3.   Информацията, която се предоставя на разположение на обществеността и на организациите съгласно параграф 1 и 2, трябва да е ясна, разбираема и достъпна.

Член 8

Доклад и преглед

1.   Не по-късно от 31 декември 2004 г.а Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад въз основа на придобития опит по прилагането на настоящата директива, и по-специално за резултатите от последните научни изследвания относно въздействията върху човешкото здраве, като се обръща особено внимание на чувствителните части от населението, и върху екосистемите от излагането на бензен и въглероден оксид, и за технологичното развитие, включително за постигнатия напредък в методите за измерване и оценка чрез други средства на концентрациите на бензен и въглероден оксид в атмосферния въздух.

2.   В посочения в параграф 1 доклад се отчитат, по-специално по отношение на бензен и въглероден оксид:

а)	текущото качество на въздуха и тенденциите до и след 2010 г.;

б)	обхвата за по-нататъшно намаляване на замърсяващите емисии от всички съответни източници, като се отчита тяхната техническа осъществи мост и разходна ефективност;

в)	връзките между замърсителите и възможностите за комбинирани стратегии за постигане на качество на въздуха в Общността и свързаните с това цели;

г)	текущите и бъдещите изисквания за информиране на обществеността и за обмен на информация между държавите-членки и Комисията;

д)	придобития опит по прилагането на настоящата директива в държавите-членки, включително по-специално условията, предвидени в приложение IV, съгласно които е извършено измерването.

3.   С оглед поддържането на високо равнище на опазване на човешкото здраве и околната среда, посоченият в параграф 1 доклад по целесъобразност се придружава от предложения за изменение на настоящата директива, които биха могли да включват допълнително удължаване на срока за спазване на пределнодопустимата стойност за бензен в приложение I, което може да се разрешава съгласно член 3, параграф 2.

Член 9

Санкции

Държавите-членки определят приложимите санкции за нарушения на приетите съгласно настоящата директива национални разпоредби. Наказанията трябва да са ефективни, съответни и с възпиращ ефект.

Член 10

Изпълнение

1.   Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за да се съобразят с настоящата директива, преди 13 декември 2002 г. Те незабавно информират Комисията за това.

Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.

2.   Държавите-членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, регулирана от настоящата директива.

Член 11

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила в деня на публикуването ѝ в Официален вестник на Европейските общности.

Член 12

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

---

(1)  ОВ С 53, 24.2.1999 г., стр. 8.

(2)  ОВ С 138, 18.5.1999 г., стр. 42.

(3)  Становище на Европейския парламент от 2 декември 1999 г. (ОВ С 194, 11.7.2000 г., стр. 56), Обща позиция на Съвета от 10 април 2000 г. (ОВ С 195, 11.7.2000 г., стр. 1) и Решение на Европейския парламент от 6 юли 2000 г. (все още непубликувано в Официален вестник). Решение на Съвета от 24 октомври 2000 г.

(4)  ОВ С 138, 17.5.1993 г., стр. 5.

(5)  ОВ L 275, 10.10.1998 г., стр. 1.

(6)  ОВ L 296, 21.11.1996 г., стр. 55.

(7)  ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23.

---

ПРИЛОЖЕНИЕ I

ПРЕДЕЛНО ДОПУСТИМА СТОЙНОСТ ЗА БЕНЗЕН

Пределно допустимата стойност на концентрацията трябва да бъде изразена в μg/m3, стандартизирана при температура от 293 К и налягане от 101,3 kРа

	Среден период	Пределнодопустимата стойност	Допустими граници	Дата, до която следва да бъде постигната пределнодопустимата стойност
Пределно допустимата стойност за опазване на човешкото здраве	Календарна година	5 μg/m3	5 μg/m3 (100 %) на 13 декември 2000 г., като на 1 януари 2006 г. и на всеки 12 месеца след това се намалява с 1 μg/m3 до постигане на 0 % до 1 януари 2010 г.	1 януари 2010 г. (1)

---

(1)  Освен в зони и агломерации, за които е разрешено удължаване на срока в съответствие с член 3, параграф 2.

---

ПРИЛОЖЕНИЕ II

ПРЕДЕЛНО ДОПУСТИМА СТОЙНОСТ ЗА ВЪГЛЕРОДЕН ОКСИД

Пределно допустимата стойност на концентрацията трябва да бъде изразена в mg/m3. Обемът трябва да бъде стандартизиран при температура от 293 К и налягане от 101,3 kPa.

	Среден период	Пределнодопустима стойност	Допустими граници	Дата, до която следва да бъде постигната пределно допустима стойност
Пределно допустима стойност за опазване на човешкото здраве	Максимум 8 часа средно на ден	10 mg/m3	6 mg/m3 на 13 декември, като на 1 януари 2003 г. и на всеки 12 месеца след това се намалява с 2 mg/m3 до постигане на 0 % до 1 януари 2005 г.	1 януари 2005 г.

Максималната дневна 8-часова средна концентрация се избира чрез проверка на 8-часовите последователни средни стойности, изчислени от почасовите данни, които се актуализират на всеки час. Всяка изчислена по този начин 8-часова средна концентрация се отчита за деня, в който приключва, т.е.първият изчислителен период за един ден е периодът от 17:00 часа от предходния ден до 01:00 часа на същия ден; последният изчислен период за всеки един ден е периодът от 16:00 часа до 24:00 часа на същия ден.

---

ПРИЛОЖЕНИЕ III

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ИЗИСКВАНИЯ ЗА ОЦЕНКА НА КОНЦЕНТРАЦИИТЕ НА БЕНЗЕН И ВЪГЛЕРОДЕН ОКСИД В АТМОСФЕРНИЯ ВЪЗДУХ В ДАДЕНА ЗОНА ИЛИ АГЛОМЕРАЦИЯ

I.   Горен и долен праг на оценка

Ще се прилагат следният горен и долен праг на оценка:

а)	Бензен   Средна годишна концентрация Горен праг на оценка 70 % от пределно допустимата стойност (3,5 μg/m3) Долен праг на оценка 40 % от пределно допустимата стойност (2 μg) m3)

б)	Въглероден окис   8-часова средна концентрация Горен праг на оценка 70 % от пределно допустимата стойност (7 μg/m3) Долен праг на оценка 50 % от пределно допустимата стойност (5 μg/m3)

II.   Определяне на превишенията на горните и долните прагове на оценка

Превишенията на горните и долните прагове на оценка трябва да се определят въз основа на концентрациите през предходните пет години, когато са налице достатъчно данни. Праг на оценка ще се счита за превишен, ако е бил превишен най-малко през три отделни години от тези пет предходни години.

Когато са налице данни за по-малко от пет години, държавите-членки могат да комбинират краткосрочни измервателни кампании през периода от годината и на места, които са типични за най-високите нива на замърсяване с резултатите, получени от информация от списъците на емисиите и от моделиране за определяне на превишенията на горния и долния праг на оценка.

---

ПРИЛОЖЕНИЕ IV

РАЗПОЛОЖЕНИЕ НА ПУНКТОВЕТЕ ЗА ВЗЕМАНЕ НА ПРОБИ ЗА ИЗМЕРВАНЕ НА КОНЦЕНТРАЦИИТЕ НА БЕНЗЕН И ВЪГЛЕРОДЕН ОКСИД В АТМОСФЕРНИЯ ВЪЗДУХ

За непрекъснатите измервания важат следните съображения.

I.   Разполагане в макромащаб

Пунктове за вземане на проби, насочени към опазване на човешкото здраве следва да бъдат разположени така че:

i)	да предоставят данни за районите в зоните и агломерациите, където настъпват най-високите концентрации, на които населението е вероятно да бъде изложено пряко или косвено за период, който е съществен по отношение на осреднения период на пределно допустимата/ите стойност/и;

ii)	да предоставят данни за равнищата в други райони в зоните и агломерациите, които са представителни за излагането на общото население.

По правило пунктовете за вземане на проби като правило следва да бъдат разположени така че да се избягва измерването на много малки микро-среди в непосредствена близост до тях. Като насока, даден пункт за вземане на проби трябва да е така разположен, че да бъде представителен за качеството на въздуха в района наоколо на разстояние не по-малко от 200 м2 на места, ориентирани към пътното движение и на няколко квадратни километра в градски фонови места.

По възможност, пунктовете за вземане на проби трябва да са представителни и за сходни местоположения, които не са в непосредствена близост до тях.

Следва да се отчита необходимостта от разполагане на пунктове за вземане на проби на острови, когато това е необходимо за опазване на човешкото здраве.

II.   Разполагане в микромащаб

Доколкото е възможно, следва да се спазват следните насоки:

—

потокът около сондата за вземане на проби следва да не е ограничен, да е без прегради, които да оказват влияние на въздушния поток в близост до устройството за вземане на проби (обикновено на разстояние от няколко метра от сгради, балкони, дървета и други прегради и на най-малко 0,5 метра от най-близката сграда при пунктове за вземане на проби, които са представителни за качеството на въздуха на линията на сградата),

—

по правило, входният отвор на пункта за вземане на проби следва да бъде между 1,5 метра (зоната на дишане) и 4 метра над земята. При някои обстоятелства може да е необходимо разполагане на по-голяма височина (до 8 метра). Разполагането на по-голяма височина може да е подходящо, и ако станцията е представителна за голям район,

—	входният отвор на устройството за вземане на проби не трябва да се разполага в непосредствена близост до източници, за да се избягва пряко постъпване на емисии, които не са смесени с атмосферен въздух,

—	изходният отвор на устройството за вземане на проби трябва да е така разположен, че да се избягва повторна циркулация на изхвърления въздух към входния отвор,

—

местоположение на ориентирани към пътното движение устройства за вземане на проби: — за всички замърсители, такива пунктове за вземане на проби трябва да се намират най-малко на 25 метра от ръба на главни кръстовища и най-малко на 4 метра от центъра на най-близкото платно за движение, — за въглероден оксид, входните отвори на устройството за вземане на проби трябва да се намират на не повече от 5 метра от бордюра, — за бензен, входните отвори на устройството за вземане на проби трябва да са разположени така че да се представителни за качеството на въздуха в близост до строителната линия.

Могат да се вземат предвид и следните фактори:

—	смущаващи източници,

—	сигурност,

—

достъп,

—	наличие на електрическо захранване и телефонни връзки,

—	видимост на мястото спрямо околностите,

—	безопасност за населението и работниците,

—	целесъобразност на разполагането на допълнителни точки за вземане на проби за различни замърсители,

—	планови изисквания.

III.   Документация и преглед на избора на местоположение

Процедурите за избор на местоположение следва да са изцяло документирани на етапа на класификация с такива средства, като компасни снимки на околната зона и подробна карта. Местоположенията могат периодично да се преразглеждат с повторна документация, за да се гарантира, че тези критерии за подбор продължават да са валидни във времето.

---

ПРИЛОЖЕНИЕ V

КРИТЕРИИ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА БРОЯ НА ПУНКТОВЕТЕ ЗА ВЗЕМАНЕ НА ПРОБИ ЗА ФИКСИРАНО ИЗМЕРВАНЕ НА КОНЦЕНТРАЦИИТЕ НА БЕНЗЕН И ВЪГЛЕРОДЕН ОКСИД В АТМОСФЕРНИЯ ВЪЗДУХ

Минимален брой пунктове за вземане на проби за фиксирано измерване, за да се оцени, дали се спазват пределно допустимите стойности с оглед опазването на човешкото здраве в зони и агломерации, където фиксираното измерване е единственият източник на информация:

а)

Дифузни източници Население в агломерацията или зоната (в хиляди) Ако концентрациите превишават горния оценъчен праг (1) Ако максималните концентрации са между горния и долния оценъчен праг 0- 249 1 1 250- 499 2 1 500- 749 2 1 750- 999 3 1 1 000- 1 499 4 2 1 500- 1 999 5 2 2 000- 2 749 6 3 2 750- 3 749 7 3 3 750- 4 749 8 4 4 750- 5 999 9 4 ≥ 6 000 10 5

б)

Точкови източници За оценка на замърсяването в близост до точкови източници, броят на пунктовете за вземане на проби за фиксирано измерване следва да се изчисли при отчитане на плътността на емисиите, вероятните модели на разпръскване на замърсяването на атмосферния въздух и потенциалното излагане на населението.

---

(1)  Следва да включва най-малко една градска фонова станция и една станция, ориентирана към пътното движение, при условие че това не увеличава броя на пунктовете за вземане на проби.

---

ПРИЛОЖЕНИЕ VI

ЦЕЛИ ЗА КАЧЕСТВОТО НА ДАННИТЕ И СЪБИРАНЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ОЦЕНКАТА НА КАЧЕСТВОТО НА ВЪЗДУХА

I.   Цели за качество на данните

Като насока за програмите за гарантиране на качеството, са определени следните цели за качеството на данните по отношение на допустимата несигурност на методите за оценка, минимален период и събиране на данните от измерванията.

	Бензен	Въглероден оксид
Непрекъснати измервания (1)
Несигурност	25 %	15 %
Минимално събиране на данни	90 %	90 %
Минимален период	35 % за градски фон и места на пътно движение (разпределени през годината, за да са представителни за различните климатични условия и условия на пътно движение) 90 % за промишлени обекти
Ориентировъчни измервания
Несигурност	30 %	25 %
Минимално събиране на данни	90 %	90 %
Минимален период	14 % (едно произволно дневно измерване, равномерно разпределено през годината, или 8 седмици, равномерно разпределени през годината)	14 % (едно произволно измерване на седмица, равномерно разпределено през годината, или 8 седмици, равномерно разпределени през годината)
Моделиране
Несигурност:
Осем-часови средни концентрации	—	50 %
Годишни средни концентрации	50 %	—
Обективна оценка
Несигурност	100 %	75 %

Несигурността (въз основа на 95 % диапазон на сигурност) на методите за оценка ще се оценява в съответствие с принципите на Ръководството на ISO за изразяване на несигурност в измерванията (1993 г.) или методологията на ISO 5725:1994, или равностойна методология. Процентите на несигурност в горната таблица са дадени за индивидуални измервания, осреднени за разглеждания период чрез пределно допустимата стойност за 95 % диапазон на сигурност. Несигурността за непрекъснатите измервания следва да се тълкува като приложима за региона с подходяща пределно допустима стойност. Докато напълно се приемат стандарти на ЕКС с подробни протоколи за изпитване, Комисията ще издаде, преди приемането на настоящата директива, разработените от ЕКС насоки за ползване.

Несигурността при моделиране и обективна оценка се определя като максималното отклонение от измерените и изчислените нива на концентрация през разглеждания период, чрез пределно допустимата стойност, без да се отчита последователността на събитията.

Изискванията за събиране на минимални данни и обхванат период не включват загубите на данни, дължащи се на редовно калибриране или на обичайната поддръжка на инструментариума.

II.   Резултати от оценката на качеството на въздуха

За зони или агломерации, в които се използват други източници, освен измервания за допълване на информацията от измерванията, или като единствено средство за оценка на въздуха, следва да се събира следната информация:

—	описание на извършените оценъчни действия,

—	използваните специфични методи, с позоваване на описания на метода,

—	източниците на данни и информация,

—

описание на резултатите, включително несигурностите, и по-специално размера на района, ако е целесъобразно, дължината на пътя в зоната или агломерацията, по протежение на който концентрациите превишават пределно допустимата/ите стойност/и или, ако това е така, пределнодопустимата/ите стойност/и плюс приложимата/ите допустима/и граница/и за всеки район, в който концентрациите превишават горния оценъчен праг или долния оценъчен праг,

—	за пределно допустими стойности, чиято цел е опазване на човешкото здраве, потенциално изложеното население на концентрации, които превишават пределнодопустимата стойност.

По възможност, държавите-членки следва да изготвят карти, на които е показано разпределението на концентрациите във всяка зона и агломерация.

III.   Стандартизация

За бензен и въглероден оксид резултатите от измерванията следва да бъдат стандартизирани при температура 293 К и налягане 101,3 kPa.

---

(1)  Държавите-членки могат да прилагат произволни измервания, вместо непрекъснати измервания за бензен, ако могат да докажат на Комисията, че несигурността, включително несигурността, дължаща се на произволното вземане на проби, отговаря на целта за качество от 25 %. Произволното вземане на проби следва да бъде равномерно разпределено през годината, за да се избягва неточност на резултатите.

---

ПРИЛОЖЕНИЕ VII

ЕТАЛОННИ МЕТОДИ ЗА ОЦЕНКА НА КОНЦЕНТРАЦИИТЕ НА БЕНЗЕН И ВЪГЛЕРОДЕН ОКСИД

I.   Еталонен метод за вземане на проби/анализ на бензен

Еталонният метод за измерване на бензен е методът на вземане на проби чрез изпомпване върху абсорбиращ патрон, последвано от газово хроматографско определяне, което понастоящем е в процес на стандартизиране от ЕКС. При отсъствие на стандартизиран от ЕКС метод, на държавите-членки се разрешава да използват национални стандартни методи, основаващи се са същия измервателен метод.

Държава-членка може да използва и всеки друг метод, за който може да докаже, че осигурява равностойни резултати на горния метод.

II.   Еталонен метод за анализ на въглероден оксид

Еталонният метод за измерване на въглероден оксид е методът на недисперсна инфрачервена спектометрия, който понастоящем е в процес на стандартизиране от ЕКС. При отсъствие на стандартизиран от ЕКС метод, на държавите-членки се разрешава да използват национални стандартни методи, основаващи се на същия измервателен метод.

Държава-членка може да използва и всеки друг метод, за който може да докаже, че осигурява равностойни резултати на горния метод.

III.   Еталонни техники за моделиране

Понастоящем не могат да се посочат еталонни техники за моделиране. Всички изменения с оглед привеждане на настоящата точка в съответствие с научно-техническия прогрес трябва да се приемат в съответствие с процедурата, предвидена в член 6, параграф 2.

---