Изберете експерименталните функции, които искате да изпробвате

Този документ е извадка от уебсайта EUR-Lex.

Документ 32024R2019

Регламент (ЕС, Евратом) 2024/2019 на Европейския парламент и на Съвета от 11 април 2024 година за изменение на Протокол № 3 относно Статута на Съда на Европейския съюз

PE/85/2023/REV/2

OВ L, 2024/2019, 12.8.2024 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2024/2019/oj (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, GA, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

Правен статус на документа В сила

ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2024/2019/oj

European flag

Официален вестник
на Европейския съюз

BG

Серия L


2024/2019

12.8.2024

РЕГЛАМЕНТ (ЕС, ЕВРАТОМ) 2024/2019 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 11 април 2024 година

за изменение на Протокол № 3 относно Статута на Съда на Европейския съюз

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 256, параграф 3 и член 281, втора алинея от него,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия, и по-специално член 106а, параграф 1 от него,

като взеха предвид искането на Съда,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейската комисия (1),

в съответствие с обикновената законодателна процедура (2),

като имат предвид, че:

(1)

В съответствие с Регламент (ЕС, Евратом) 2015/2422 на Европейския парламент и на Съвета (3) на 14 декември 2017 г. Съдът представи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията доклад относно възможните промени в разпределението на компетентността да се произнася по преюдициалните запитвания на основание член 267 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). В този доклад Съдът приема, че към онзи момент не е било необходимо да се предлагат промени по отношение на начина на разглеждане на преюдициалните запитвания по член 267 от ДФЕС. В същия доклад все пак той подчертава, че не може да се изключи последващо прехвърляне на компетентност към Общия съд да се произнася преюдициално в някои специфични сфери, ако броят и сложността на отправяните до Съда преюдициални запитвания наложат това с оглед на доброто правораздаване. Освен това подобно прехвърляне съответства на волята на авторите на Договора от Ница, които са искали да укрепят ефективността на съдебната система на Съюза, като са предвидили възможността Общият съд да участва в разглеждането на такива запитвания.

(2)

Според статистическите данни на Съда както броят на висящите преюдициални дела, така и средната продължителност на тяхното разглеждане се увеличават. Тъй като отправяните преюдициални запитвания следва да се разглеждат своевременно, за да се даде възможност на националните юрисдикции да гарантират зачитане на правото на ефективна правна защита, следва да се вземат мерки във връзка с настоящото положение. Това положение е свързано не само с големия брой преюдициални запитвания, с които Съдът е сезиран всяка година, но и с голямата сложност и особено чувствителния характер на все по-голям брой въпроси, отправяни до тази юрисдикция. За да се позволи на Съда и занапред да изпълнява своята задача да гарантира и укрепва единството и съгласуваността на правото на Съюза и да гарантира, че решенията на Съда отговарят на най-високите стандарти, следва в интерес на доброто правораздаване да се използва възможността, предвидена в член 256, параграф 3, първа алинея от ДФЕС, и да се прехвърли на Общия съд компетентността да разглежда и да се произнася по преюдициални въпроси, отправени по силата на член 267 от ДФЕС в специфични сфери, определени от Статута на Съда на Европейския съюз (наричан по-нататък „Статутът“).

(3)

Прехвърлянето на Общия съд на част от компетентността да се произнася по преюдициални запитвания би трябвало да позволи на Съда да отделя повече време и ресурси за разглеждането на най-сложните и чувствителни преюдициални запитвания и в този контекст да укрепи диалога с националните юрисдикции, inter alia, като използва в по-голяма степен механизма, предвиден в член 101 от Процедурния правилник на Съда, който му позволява да поиска разяснения от запитващия съд или правораздавателен орган в определения от Съда срок, в допълнение към изявленията по делото или писмените бележки, представени от заинтересованите лица по член 23 от Статута.

(4)

В този контекст и тъй като от Съда все повече се изисква да се произнася при преюдициални запитвания по въпроси от конституционно естество или свързани с правата на човека и Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“), прозрачността и откритостта на процеса на правораздаване следва да се засилят. За тази цел и без да се засяга действието на Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета (4), Статутът следва да бъде изменен, за да се предвиди, че изявленията по делото или писмените бележки, представени от заинтересовано лице по член 23 от Статута, следва да бъдат публикувани на уебсайта на Съда на Европейския съюз в разумен срок след приключване на делото, освен ако това лице не възрази срещу публикуването на своите изявления по делото или писмени бележки, като в този случай на същия уебсайт се посочва, че е повдигнато такова възражение. Публикуването ще повиши отчетността и ще изгражда доверие в Съюза, както и в правото на Съюза.

(5)

След реформата на съдебната структура на Съюза, произтичаща от Регламент (ЕС, Евратом) 2015/2422, понастоящем Общият съд е в състояние да се справи с увеличаването на работната натовареност, което ще последва от прехвърлянето на компетентност за произнасянето по преюдициални запитвания в някои специфични сфери. Въпреки това, тъй като работната натовареност на Общия съд е тясно свързана с развитието на дейността на Съюза, следва да се вземат мерки, за да се гарантира, че той и занапред ще може да упражнява пълноценно съдебен контрол по отношение на институциите, органите, службите и агенциите на Съюза.

(6)

По съображения за правна сигурност е от съществено значение сферите, в които Общият съд е компетентен да се произнася по преюдициални запитвания, да бъдат ясно определени и достатъчно разграничими от другите сфери. Освен това е важно в тези сфери вече да съществува значителен обем от съдебна практика на Съда, която да може да предоставя насоки на Общия съд при упражняването на неговата компетентност да се произнася по преюдициални запитвания.

(7)

Освен това специфичните сфери следва да се определят, като се вземе предвид необходимостта Съдът да бъде освободен от задължението да разглежда достатъчно голям брой преюдициални дела, за да има това реално въздействие върху неговата натовареност.

(8)

Именно въз основа на тези критерии следва да се определят специфичните сфери, в които да се предостави компетентност на Общия съд да се произнася по преюдициални запитвания. Като се има предвид развиващият се характер на правото на Съюза, това определяне следва да се извършва, като се разчита на конвенционалния начин на посочване на тези специфични сфери. За да се гарантира, че това определяне може да продължи и в бъдеще с необходимата правна сигурност, въпреки развитието на правото на Съюза във връзка с тези специфични сфери, е важно да се вземат предвид въпросите, които обикновено са обхванати от тези специфични сфери към момента на приемане на настоящия регламент.

(9)

Общата система на данъка върху добавената стойност, акцизите, Митническият кодекс и тарифното класиране на стоките съгласно Комбинираната номенклатура изпълняват критериите, за да може да се считат за специфични сфери по смисъла на член 256, параграф 3, първа алинея от ДФЕС. Към момента на приемане на настоящия регламент тези сфери обхващат въпроси като установяването на данъчната основа за определяне на данъка върху добавената стойност или условията за освобождаване от плащане на този данък; тълкуването на общия режим на облагане с акциз и на рамката относно акцизите върху алкохола, алкохолните напитки, тютюна, енергийните продукти и електроенергията; елементите, въз основа на които се прилагат вносните или износните мита в контекста на търговията със стоки, като например общата митническа тарифа, произхода и митническата стойностна стоките; процедури по внос и износ, включително възникване, определяне и погасяване на митническо задължение; специфични митнически режими; системата за освобождаване от мита, както и тълкуването на специфични тарифни позиции и критериите за класифициране на някои стоки в Комбинираната номенклатура, съдържаща се в приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета (5).

(10)

Обезщетяването и оказването на помощ на пътниците в случай на закъснение или отмяна на транспортни услуги или при отказан достъп на борда на пътниците отговарят на критериите, за да се считат за специфична сфера по смисъла на член 256, параграф 3, първа алинея от ДФЕС, и обхващат въпроси, които към момента на приемане на настоящия регламент се уреждат от регламенти (ЕО) № 261/2004 (6), (ЕС) № 1177/2010 (7), (ЕС) № 181/2011 (8) и (ЕС) 2021/782 (9) на Европейския парламент и на Съвета. Същите критерии са изпълнени и по отношение на системата за търговия с квоти за емисии на парникови газове към момента на приемане на настоящия регламент, предвидени в Директива № 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (10) и в актовете, приети въз основа на посочената директива.

(11)

С оглед на материалния критерий, приложим към разпределението на преюдициалната компетентност между Съда и Общия съд, по съображения за правна сигурност и бързина е важно запитващият съд или правораздавателен орган да не решава сам въпроса кой съд е компетентен да разгледа и да се произнесе по преюдициалното запитване. Ето защо всяко преюдициално запитване би трябвало да бъде отправяно до Съда, който следва да провери в съответствие с правилата, установени в неговия Процедурен правилник, дали запитването спада изключително към една или няколко от специфичните сфери, определени от Статута, и съответно дали следва да бъде прехвърлено на Общия съд.

(12)

Съдът следва да продължи да се произнася по преюдициални запитвания, които, въпреки че може да бъдат свързани с тези специфични сфери, за които компетентността да се произнася по преюдициални запитвания е предоставена на Общия съд съгласно настоящия регламент, се отнасят и до други сфери, тъй като в член 256, параграф 3, първа алинея от ДФЕС не се предвижда никаква възможност за прехвърляне на Общия съд на компетентност да се произнася по преюдициални запитвания в сфери, различни от специфичните.

(13)

Правото на справедливо и публично разглеждане на делото в разумен срок от независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон, е основно право, гарантирано с член 47, втора алинея от Хартата. Поради това в Статута следва ясно да се посочи, че Съдът ще запази компетентността си, когато преюдициалното запитване повдига самостоятелни въпроси за тълкуването на първичното право, международното публично право, общите принципи на правото на Съюза или Хартата, като се има предвид хоризонталният им характер, дори когато правната рамка на делото в главното производство спада към една или повече от специфичните сфери, по които съгласно настоящия регламент компетентен да се произнася е Общият съд.

(14)

След предварителен анализ и след изслушване на заместник-председателя на Съда и на първия генерален адвокат председателят на Съда следва да уведоми секретариата дали преюдициалното запитване следва да бъде прехвърлено на Общия съд или да бъде изпратено за по-нататъшен анализ на общото събрание, в което участват всички съдии и генерални адвокати. В интерес на доброто и бързо правораздаване процесът по оценка дали запитването следва да бъде прехвърлено към Общия съд, следва да се проведе в срок, който не надхвърля строго необходимото, като се вземат предвид естеството, продължителността и сложността на делото.

(15)

В интерес на правната сигурност и на по-голямата прозрачност на съдебните производства Съдът или Общият съд следва да обоснове накратко в решението си по преюдициално запитване защо е компетентен да разгледа и да се произнесе по отправено преюдициално запитване. Освен това Съдът следва да публикува и редовно да актуализира списък с примери, онагледяващи прилагането на член 50б от Статута, който се добавя чрез настоящия регламент за изменение.

(16)

Общият съд се произнася по въпроси, свързани с компетентността или допустимостта, повдигнати изрично или имплицитно в преюдициалното запитване, което му е прехвърлено.

(17)

Член 54, втора алинея от Статута предвижда, че когато Общият съд установи, че не е компетентен да разгледа и реши иск или жалба, той изпраща делото на Съда. Същото задължение следва да се прилага и в случай че при разглеждането на отправено до него преюдициално запитване Общият съд установи, че запитването не отговаря на критериите, предвидени в член 50б, първа алинея от Статута, който се добавя чрез настоящия регламент за изменение..

(18)

Освен това на основание член 256, параграф 3, втора алинея от ДФЕС Общият съд може да препрати до Съда дело, което е от неговата компетентност, но изисква принципно решение, което може да засегне единството или съгласуваността на правото на Съюза.

(19)

За да се предоставят на националните юрисдикции и на заинтересованите лица по член 23 от Статута същите гаранции като предоставяните от Съда, Общият съд следва да приеме процедурни правила, равностойни на прилаганите от Съда при разглеждането на преюдициални запитвания, по-специално що се отнася до определянето на генерален адвокат. Съдиите от Общия съд следва да избират помежду си членовете, които да изпълняват функциите на генерален адвокат, за срок от три години, като този срок може да бъде подновен. За срока, през който тези членове изпълняват функциите на генерален адвокат, те не следва да заседават като съдии по делата по член 267 ДФЕС. Освен това, за да се гарантира неговата или нейната независимост, определеният за разглеждане на преюдициалното запитване генерален адвокат би трябвало да принадлежи към състав, различен от този, на който е било разпределено запитването.

(20)

Предвид особеностите на преюдициалното производство в сравнение с преките производства, които са от компетентността на Общия съд, преюдициалните запитвания следва да се разпределят на определените за тази цел състави на Общия съд.

(21)

Освен това, за да се запази съгласуваността на съдебните актове, постановявани от Общия съд в преюдициални производства, и в интерес на доброто правораздаване следва да се предвиди състав на Общия съд, който да е междинен по численост спрямо съставите от петима съдии и големия състав. Предвид нарасналите отговорности на Общия съд, въведени в резултат на настоящия регламент, държава членка или институция на Съюза, която е страна по делото, следва да могат да поискат свикването на такъв междинен състав, когато Общият съд бъде сезиран съгласно член 267 от ДФЕС.

(22)

Според статистическите данни на Съда постъпват голям брой жалби срещу съдебни актове на Общия съд. За да се съхрани ефективността на производството по обжалване на съдебни актове на Общия съд и да се даде възможност на Съда да се съсредоточи върху жалбите, които повдигат значими правни въпроси, механизмът за предварително допускане на обжалване следва да се разшири, като се следи за спазването на изискванията, присъщи на ефективната съдебна защита.

(23)

Механизмът за предварително допускане на обжалване следва да бъде разширен така, че да обхваща жалбите срещу съдебни актове на Общия съд, отнасящи се до решение на независим апелативен състав на орган, служба или агенция на Съюза, който или която към 1 май 2019 г. е имал(а) такъв независим апелативен състав, но засега не е посочен(а) в член 58а от Статута. Всъщност делата по такива жалби вече са преминали двоен контрол — първо от независим апелативен състав, а след това от Общия съд, така че правото на ефективна съдебна защита е гарантирано в пълна степен.

(24)

Механизмът за предварително допускане на обжалване следва да се разшири така, че да обхване и съдебните дела във връзка с изпълнението на договори, които съдържат арбитражна клауза по смисъла на член 272 от ДФЕС, които най-често изискват от Общия съд да прилага по съществото на спора само националното право, към което препраща арбитражната клауза. Когато Общият съд е длъжен да приложи правото на Съюза по съществото на спора, жалбите срещу решенията на Общия съд, постановени във връзка с тези спорове, следва да бъдат допуснати, когато повдигат въпроси от значение за единството, съгласуваността или развитието на правото на Съюза.

(25)

Член 23 от Статута дава право на Европейския парламент, Съвета и Европейската централна банка да представят на Съда изявления по делото или писмени бележки, когато са приели акта, чиято валидност или тълкуване се оспорва. В съдебната си практика обаче Съдът вече е допускал Европейския парламент и Европейската централна банка да участват в производства по други преюдициални запитвания, когато имат особен интерес към повдигнатите от националната юрисдикция въпроси.

(26)

Поради това член 23 от Статута следва да бъде изменен, за да се предвиди, че Европейският парламент, Съветът и Европейската централна банка следва да бъдат уведомявани за всички решения на съд или правораздавателен орган на държава членка, с които се сезира Съдът, така че те да могат да преценят дали имат такъв особен интерес и да решат дали желаят да упражнят правото си да представят изявления по делото или писмени бележки. Това изменение следва да не засяга правото на други институции, органи, служби или агенции да представят изявления по делото или писмени бележки, когато са приели акта, чиято валидност или тълкуване се оспорват.

(27)

Настоящият регламент предвижда важна промяна в съдебната структура на Съюза и поради това неговото прилагане следва да бъде наблюдавано стриктно. За тази цел Съдът следва своевременно да представи на Европейския парламент, Съвета и Комисията доклад относно прехвърлянето на Общия съд на компетентност да се произнася по преюдициални запитвания в специфични сфери и относно разширяването на механизма за предварително допускане на обжалване. По-специално Съдът следва да предостави информация, която да позволи да се прецени дали преследваните от реформата цели са били постигнати както по отношение на бързината, с която се разглеждат делата, така и с оглед на ефективността при разглеждането на най-сложните и чувствителни жалби и преюдициални запитвания.

(28)

Европейският парламент и Съдът развиха конструктивен диалог относно функционирането на съдебната система на Съюза, който се оказа особено полезен в контекста на настоящата реформа. Този диалог, на който могат да бъдат поканени експерти, когато е целесъобразно, следва да се провежда по структуриран начин ежегодно, при надлежно зачитане на ролята и компетенциите на всяка институция, за да се обсъди прилагането на реформата на Статута, въведена чрез настоящия регламент и да се обмислят допълнителни подобрения.

(29)

Консултацията с обществеността и със заинтересованите страни е неразделна част от добре информираното вземане на решения и от подобряването на качеството на законодателството. Преди да приеме искане или предложение за изменение на някои от разпоредбите на Протокол № 3 относно Статута съгласно член 281 от ДФЕС, Съдът или Комисията следва да провеждат обществени консултации по открит и прозрачен начин, като гарантират, че условията и сроковете на тези обществени консултации позволяват възможно най-широко участие. Резултатите от консултациите с обществеността и със заинтересованите страни следва да се съобщават незабавно на Комисията или на Съда, според случая, както и на Европейския парламент и на Съвета, и да се оповестяват публично.

(30)

Поради това Протокол № 3 относно Статута на Съда на Европейския съюз следва да бъде съответно изменен,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Протокол № 3 относно статута на Съда на Европейския съюз (наричан по-нататък „Статутът“) се изменя, както следва:

1)

Член 23 се изменя, както следва:

а)

първа и втора алинеи се заменят със следното:

„В случаите по член 267 от Договора за функционирането на Европейския съюз, решението на съд или правораздавателен орган на държава членка, с което се спира производството пред него и въпросът се отнася до Съда, се съобщава на Съда от съответния съд или правораздавателен орган. След това решението се съобщава от секретаря на Съда на страните, държавите членки, Европейския парламент, Съвета и Комисията и на Европейската централна банка, както и на институцията, органа, службата или агенцията на Съюза, приели акта, чиято валидност или тълкуване се оспорва.

В срок от два месеца от уведомяването страните, държавите членки, Комисията и когато считат, че имат особен интерес от въпросите, повдигнати в преюдициалното запитване, Европейският парламент, Съветът и Европейската централна банка имат право да представят изявления по делото или писмени бележки на Съда. Когато е целесъобразно, институцията, органът, службата или агенцията, която е приела акта, чиято валидност или тълкуване се оспорва, също има право да представя изявления по делото или писмени бележки.“

;

б)

добавя се следната алинея:

„Изявленията по делото или писмените бележки, представени от заинтересовано лице съгласно настоящия член, се публикуват на уебсайта на Съда на Европейския съюз в разумен срок след приключване на делото, освен ако лицето не възрази срещу публикуването на своите изявления по делото или писмени бележки.“

2)

Вмъква се следният член:

„Член 49а

Общият съд се подпомага от един или повече генерални адвокати при разглеждането на прехвърлените му в съответствие с член 50б преюдициални запитвания.

Съдиите от Общия съд избират помежду си, в съответствие с Процедурния правилник на Общия съд, членовете, които да изпълняват функциите на генерален адвокат. За срока, през който тези членове изпълняват функциите на генерален адвокат, те не заседават като съдии по производства във връзка с преюдициални запитвания.

За всяко преюдициално запитване генералният адвокат се избира измежду съдиите, избрани да изпълняват тази функция, които принадлежат към състав, различен от състава, на който е разпределено въпросното запитване.

Съдиите, определени да изпълняват функциите, посочени във втора алинея, се избират за срок от три години. Те могат да бъдат преизбирани веднъж.“

3)

Член 50 се изменя, както следва:

а)

втора и трета алинеи се заменят със следното:

„Общият съд може да заседава и в голям състав, в състав, който е междинен спрямо съставите от петима съдии и големия състав, или в състав от един съдия.

Процедурният правилник определя как се образуват съставите, както и в кои случаи и при какви условия Общият съд заседава в тези различни съдебни състави.“

;

б)

добавя се следната алинея:

„Общият съд, когато бъде сезиран съгласно член 267 от Договора за функционирането на Европейския съюз, заседава в междинен състав, когато държава членка или институция на Съюза, която е страна в производството, поиска това.“

4)

Вмъква се следният член:

„Член 50б

Общият съд е компетентен да разглежда и да се произнася по преюдициални запитвания по силата по член 267 от Договора за функционирането на Европейския съюз, които попадат изключително в една или в няколко от следните специфични сфери:

а)

общата система на данъка върху добавената стойност;

б)

акцизите;

в)

Митническия кодекс;

г)

тарифното класиране на стоките в Комбинираната номенклатура;

д)

обезщетяването и оказването на помощ на пътниците при отказан достъп на борда или при закъснение или отмяна на транспортни услуги;

д)

както и системата за търговия с квоти за емисии на парникови газове.

Независимо от първа алинея Съдът запазва компетентността си да разглежда и да се произнася по преюдициални запитвания, които повдигат самостоятелни въпроси за тълкуването на първичното право, международното публично право, общите принципи на правото на Съюза или Хартата на основните права на Европейския съюз.

Всяко запитване, отправено по силата на член 267 от Договора за функционирането на Европейския съюз, се подава до Съда. След като се увери, възможно най-бързо и в съответствие с правилата, предвидени в неговия процедурен правилник, че преюдициалното запитване спада изключително към една или няколко от сферите по първа алинея от настоящия член, Съдът прехвърля това запитване на Общия съд.

Преюдициалните запитвания, които Общият съд разглежда и по които се произнася по силата на член 267 от Договора за функционирането на Европейския съюз, се разпределят на определените за тази цел състави в съответствие с подробните правила, установени в процедурния му правилник.“

5)

В член 54 втора алинея се заменя със следното:

„Когато Общият съд установи, че не е компетентен да разгледа и да се произнесе по иск или жалба или по преюдициално запитване, по което е компетентен Съдът, той препраща делото на Съда. Аналогично, когато Съдът установи, че компетентен да разгледа и да се произнесе по иск или жалба или по преюдициално запитване е Общият съд, Съдът препраща делото на Общия съд, като последният не може да откаже да го разгледа.“

6)

Член 58а се заменя със следното:

„Член 58а

Жалба срещу съдебен акт на Общия съд, който се отнася до решение на независим апелативен състав на един от следните органи, служби и агенции на Съюза, се разглежда само при условие че Съдът предварително е допуснал това обжалване:

а)

Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост;

б)

Службата на Общността за сортовете растения;

в)

Европейската агенция по химикали;

г)

Агенцията за авиационна безопасност на Европейския съюз;

д)

Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество между регулаторите на енергия;

д)

Единният съвет за преструктуриране;

ж)

Европейският банков орган;

з)

Европейският орган за ценни книжа и пазари;

и)

Европейският орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване;

й)

Агенцията за железопътен транспорт на Европейския съюз.

Редът по първа алинея се прилага и за жалбите срещу:

а)

съдебни актове на Общия съд, които се отнасят до решение на независим апелативен състав, създаден след 1 май 2019 г. в рамките на всеки друг орган, служба или агенция на Съюза, който трябва да бъде сезиран, преди да може да бъдат подадени иск или жалба пред Общия съд;

б)

съдебни актове на Общия съд във връзка с изпълнението на договор, който съдържа арбитражна клауза по смисъла на член 272 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

Обжалването се допуска, изцяло или частично, в съответствие с подробните правила, установени в Процедурния правилник, когато с жалбата се повдига въпрос от значение за единството, съгласуваността или развитието на правото на Съюза.

Решението дали да се допусне или не обжалване, се мотивира и се публикува.“

7)

В дял V на Статута се вмъква следният член:

„Член 62г

Преди да подадат искане или предложение за изменението на настоящия Статут, Съдът или Комисията, ако счетат за уместно, провеждат широки консултации.“

Член 2

1.   Преюдициалните запитвания, отправени по силата на член 267 от Договора за функционирането на Европейския съюз, производствата по които са висящи пред Съда към първия ден от месеца, следващ деня на влизане в сила на настоящия регламент, се разглеждат от Съда.

2.   Жалбите срещу съдебните актове на Общия съд, отнасящи се до решения на апелативни състави на един от органите, службите или агенциите на Съюза, посочени в член 58а, първа алинея, букви д)—й) от Статута, както и срещу съдебните актове, посочени в член 58а, втора алинея, буква б) от Статута, по които Съдът е сезиран към датата на влизане в сила на настоящия регламент, не попадат в обхвата на механизма за предварително допускане на обжалване.

Член 3

1.   В срок до 2 септември 2025 г. Съдът публикува и периодично актуализира списък с примери за прилагането на член 50б от Статута.

2.   В срок до 2 септември 2028 г. Съдът представя на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията доклад относно прилагането на реформата на Статута, въведена чрез настоящия регламент.

В този доклад Съдът посочва най-малкото:

а)

броя на преюдициалните запитвания, получени на основание член 267 ДФЕС;

б)

броя на преюдициалните запитвания във всяка от специфичните сфери, посочени в член 50б, първа алинея от Статута;

в)

броя на разгледаните от Общия съд преюдициални запитвания и специфичните сфери, посочени в член 50б, първа алинея от Статута, до които те се отнасят, както и когато е целесъобразно, броя на делата, препратени от Общия съд до Съда, както и броя на съдебните актове на Общия съд, които са били предмет на процедурата по преразглеждане, предвидена в член 62 от Статута;

г)

броя и естеството на преюдициалните запитвания, които независимо от факта, че правната рамка на делото в главното производство попада в една или повече специфични сфери, посочени в член 50б, първа алинея от Статута, не са били прехвърлени на Общия съд;

д)

средната продължителност на времето за разглеждане на преюдициални запитвания съгласно член 50б от Статута както от Съда, така и от Общия съд, на процедурата по проверка, предвидена в член 50б, трета алинея от Статута, и на процедурата по преразглеждане, предвидена в член 62 от Статута;

д)

броя и естеството на делата, които са предмет на механизма за предварително допускане на обжалване;

ж)

информация, която позволява да се прецени степента, в която са били осъществени преследваните от настоящия регламент цели както по отношение на бързината, с която се разглеждат делата, така и с оглед на ефективността на разглеждането на най-сложните или чувствителни жалби и преюдициални запитвания, по-конкретно чрез засилване на обмена на информация със запитващите съдилища или правораздавателни органи съгласно член 101 от Процедурния правилник на Съда;

з)

информация относно прилагането на член 23, пета алинея от Статута, по-специално относно публикуваните писмени становища и повдигнатите възражения.

По целесъобразност докладът се придружава от искане за законодателен акт за изменение на Статута, по-специално с оглед изменението на списъка на специфичните сфери, предвиден в член 50б, първа алинея от Статута.

Член 4

Настоящият регламент влиза в сила на първия ден от месеца след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на 11 април 2024 година.

За Европейския парламент

Председател

R. METSOLA

За Съвета

Председател

V. DE BUE


(1)  Становище от 14 март 2023 г. (COM(2023)0135).

(2)  Позиция на Европейския парламент от 27 февруари 2024 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и решение на Съвета от 19 март 2024 г.

(3)  Регламент (ЕС, Евратом) 2015/2422 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 г. за изменение на Протокол № 3 относно статута на Съда на Европейския съюз (ОВ L 341, 24.12.2015 г., стр. 14).

(4)  Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 г. относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (ОВ L 145, 31.5.2001 г., стр. 43).

(5)  Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 г. относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа (ОВ L 256, 7.9.1987 г., стр. 1).

(6)  Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (ОВ L 46, 17.2.2004 г., стр. 1).

(7)  Регламент (ЕС) № 1177/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. относно правата на пътниците, пътуващи по море или по вътрешни водни пътища, и за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 (ОВ L 334, 17.12.2010 г., стр. 1).

(8)  Регламент (ЕС) № 181/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. относно правата на пътниците в автобусния транспорт и за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 1).

(9)  Регламент (ЕС) 2021/782 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2021 г. относно правата и задълженията на пътниците, използващи железопътен транспорт (ОВ L 172, 17.5.2021 г., стр. 1).

(10)  Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 г. за установяване на система за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Съюза и за изменение на Директива 96/61/ЕО на Съвета (ОВ L 275, 25.10.2003 г., стр. 32).


ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2024/2019/oj

ISSN 1977-0618 (electronic edition)


Нагоре