Бежанци и лица без гражданство — общи стандарти за квалификация (от 2026 г.)

ОСНОВНИ АСПЕКТИ

Молби за международна закрила

Кандидатите трябва:

• да представят своите изявления и цялата налична документация в подкрепа на искането си;
• да оказват пълно съдействие на съответните органи;
• да останат в държавата — членка на ЕС, която отговаря за разглеждането на молбата, през цялото време на процедурата.

Разглеждащи органи:

• оценяват всички съответни елементи на молбата;
• разглеждат преследването или причиняването на сериозни вреди на кандидата, или заплахата от такива вреди, като сериозен признак за истинския му страх от преследване;
• разглеждат общата надеждност на кандидата, ако липсват документални доказателства;
• вземат предвид събитията в родната страна на кандидата и неговите собствени дейности, за да преценят страха му от преследване;
• прилагат насоки от Агенцията на Европейския съюз в областта на убежището относно безопасността на родната страна на кандидата;
• проверяват дали кандидатът може безопасно и законно да пътува и да живее в част от родната си страна („алтернативата за вътрешна закрила“) и следователно не се нуждае от международна закрила.

Квалификация за получаване на статут на бежанец

В контекста на регламента бежанец е гражданин на държава извън ЕС, който поради основателни опасения от преследване по причини, свързани с раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата, чийто гражданин е, и не може или поради тези опасения не желае да се възползва от закрилата на тази държава, или лице без гражданство, което, намирайки се извън държавата си на предишно обичайно пребиваване по същите причини, както споменатите по-горе, не може или поради тези опасения не желае да се завърне в нея.

Актът на преследване е единично сериозно или повтарящо се действие или няколко мерки, нарушаващи основни човешки права, включително:

• физическо, психическо или сексуално насилие;
• дискриминационно правно, административно или полицейско поведение;
• непропорционално или дискриминационно наказателно преследване или наказание;
• наказателно преследване или наказание за отказ от военна служба в конфликт, в който изпълнението на военна служба би включвало престъпления;
• специфични за пола или детето действия.

Гражданин на държава извън ЕС или лице без гражданство:

• престава да бъде бежанец, ако:
  • доброволно се откаже от закрилата на страната си по произход, придобие друго гражданство или обстоятелствата му се променят,
  • властите отнемат статута, тъй като гражданинът на държава извън ЕС или лицето без гражданство е представило неверни факти, представлява опасност за държавата или е осъдено за особено тежко престъпление;
• е изключено от получаване на статут на бежанец, ако, наред с други неща, е извършил престъпление срещу човечеството или тежко неполитическо престъпление.

Квалификация за субсидиарна закрила

В контекста на регламента лице, което отговаря на условията за субсидиарна закрила, е гражданин на държава извън ЕС или лице без гражданство, което не отговаря на условията за бежанец, но по отношение на което са налице сериозни основания да се смята, че ако бъде върнато в страната си на произход или, в случай на лице без гражданство, в страната на предишното си обичайно местопребиваване, то би било изправено пред реален риск да претърпи сериозни вреди и не може или не желае да се възползва от закрилата на тази държава поради този риск.

Сериозната вреда се състои от:

• смъртно наказание или екзекуция;
• изтезание или нечовешко или унизително отношение, или наказание;
• сериозна и индивидуална заплаха за живота на цивилно лице от безразборно насилие по време на въоръжен конфликт.

Бенефициер на субсидиарна закрила:

• губи статута си, ако обстоятелствата, довели до предоставянето на статута, вече не съществуват или са се променили дотолкова, че вече не изискват закрила;
• не отговаря на условията за закрила, ако има сериозни основания да се смята, че:
  • е извършил престъпление срещу човечеството или тежко престъпление преди или след пристигането си в държава членка;
  • представлява опасност за обществото или националната сигурност.

Права на международна закрила

Лицата, на които е предоставена международна закрила, имат следните права:

• да не бъдат насилствено връщани в страна, в която могат да бъдат подложени на преследване (принцип на забрана за връщане);
• информация за техните права и задължения;
• разрешения за пребиваване в рамките на 90 дни от уведомяването за решението за предоставяне на международна закрила за тях и членовете на семейството;
• документи за пътуване и свободно движение в рамките на държавата членка, предоставяща международна закрила, и на Шенгенското пространство;
• достъп до заетост, образование, признаване на квалификация и умения, социално осигуряване и валидиране на социални помощи, здравеопазване, настаняване, мерки за подпомагане на интеграцията и репатриране;
• законно назначен настойник за непълнолетни.

Заключителни разпоредби

• Държавите членки определят национално звено за контакт и поддържат връзка с Европейската комисия.
• Комисията трябва да докладва на Европейския парламент и на Съвета на Европейския съюз относно прилагането на регламента до 13 юни 2028 г. и на всеки пет години след това.

С регламента:

• се изменя Директива 2003/109/ЕО относно правилата за дългосрочно пребиваване;
• се отменя Директива 2011/95/ЕС, считано от 12 юни 2026 г.

С Решение (ЕС) 2024/2099 на Комисията се потвърждава участието на Ирландия в регламента.