Възстановяване на природата

ОСНОВНИ АСПЕКТИ

• Регламентът беше приет като ключов резултат от Стратегията на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г. (вж. резюмето), част от Европейския зелен пакт.
• С него се определят количествени и обвързани със срокове цели за възстановяване на екосистемите, като се надграждат и допълват задълженията, определени в:
  • Директива за птиците (вж. резюмето);
  • Директива за местообитанията (вж. резюмето);
  • Рамкова директива за морска стратегия (вж. резюмето);
  • Рамкова директива за водите (вж. резюмето).

Специфични за екосистемите цели и задължения за възстановяване за държавите — членки на ЕС

С регламента се определят цели и задължения за възстановяване, специфични за:

• сухоземни, крайбрежни и сладководни типове местообитания и местообитания на видове в тези зони;
• морски местообитания и местообитания на морски видове;
• градски екосистеми;
• свързаност на реките и заливни равнини;
• опрашители;
• селскостопански екосистеми;
• горски екосистеми.

Тяхното изпълнение следва също така да допринесе за ангажимента за засаждане на най-малко 3 милиарда допълнителни дървета до 2030 г. на равнището на ЕС.

За сухоземни, крайбрежни и сладководни типове местообитания, изброени в приложение I, и за морските местообитания, изброени в приложение II, държавите — членки на ЕС, трябва да предприемат мерки за:

• подобряване до добро състояние на зоните на типовете местообитания, които не са в добро състояние, с цели за 2030 г., 2040 г. и 2050 г.;
• възстановяване на типовете местообитания в райони, където те вече не се срещат;
• възстановяване на зоните на местообитания на видовете, обхванати от Директивата за птиците или Директивата за местообитанията, и морските видове, изброени в приложение III, за да се гарантира дългосрочното оцеляване на видовете;
• запълване на пропуските в знанията относно разпространението и състоянието на тези местообитания.

В тези типове местообитания държавите членки трябва също така:

• да въведат мерки, за да гарантират, че зоните, подлежащи на възстановяване, продължават да се подобряват до достигане на добро състояние и впоследствие не се влошават значително, след като са достигнали добро състояние или, за местообитанията на видовете, достатъчно качество;
• да се стремят да въведат мерки за предотвратяване на значително влошаване в зони с типове местообитания, които вече са в добро състояние или които са необходими за постигане на целите, определени в член 4, параграф 17 и член 5, параграф 14.

В градските екосистеми държавите членки трябва да гарантират:

• че няма нетна загуба в общата национална площ на градското зелено пространство или на покритието на дървесни корони в градски условия в градските екосистемни зони до 2030 г.;
• тенденция на нарастване на общата национална площ на градското зелено пространство след 2030 г., а във всяка градска екосистемна зона — тенденция на нарастване на покритието на дървесните корони в градските зони до постигането на задоволителни равнища.

За да възстановят естествената свързаност на реките и естествените функции на съответните заливни равнини, държавите членки трябва:

• да направят опис на изкуствените прегради пред свързаността на повърхностните води и да определят преградите, които трябва да бъдат премахнати, за да се допринесе за възстановяването на местообитанията и местообитанията на видовете и да се изпълни целта на равнището на ЕС за възстановяване на най-малко 25 000 km свободно течащи реки до 2030 г.;
• да премахнат пречките в съответствие с техния национален план за възстановяване, като се дава приоритет на остарелите пречки;
• да прилагат допълнителни мерки за подобряване на естествените функции на съответните заливни равнини до 2050 г.;
• да гарантират, че след като бъдат възстановени, естествената свързаност на реките и естествените функции на съответните заливни равнини се запазват.

За възстановяването на популациите на опрашителите държавите членки трябва:

• да подобрят разнообразието на опрашителите и да обърнат тенденцията на намаляване на популациите на опрашителите до 2030 г.;
• да постигнат тенденция на нарастване на популациите на опрашителите след 2030 г. до постигане на задоволителни нива.

В селскостопанските екосистеми от държавите членки се изисква да предприемат мерки, които имат за цел:

• постигане на тенденция на нарастване на национално равнище, докато бъдат постигнати задоволителни равнища, на поне два от следните три показателя:
  • индекс на полските пеперуди,
  • запаси от органичен въглерод в обработваемите минерални почви,
  • дял на земеделската земя с голямо разнообразие в характеристиките на ландшафта;
• гарантиране, че индексът на обикновените птици, живеещи върху земеделски земи, достига определени равнища;
• възстановяване на пресушените торфища, които понастоящем се използват за селскостопански цели, с най-малко 30 % до 2030 г. (от които най-малко една четвърт трябва да бъдат възстановени влажните зони), 40 % до 2040 г. и 50 % до 2050 г. (от които най-малко една трета трябва да бъдат възстановени влажните зони).

В горските екосистеми държавите членки трябва да въведат мерки за:

• постигане на възходяща тенденция в индекса на обикновените горски птици на национално равнище, докато бъдат постигнати задоволителни нива;
• постигане на тенденция на нарастване на национално равнище, докато бъдат постигнати задоволителни равнища, на най-малко шест от следните седем показателя:
  • стояща мъртва дървесина,
  • лежаща мъртва дървесина,
  • дял на горите с неравномерна възрастова структура,
  • свързаност на горите,
  • запаси от органичен въглерод,
  • дял на горите, в които преобладават местни дървесни видове,
  • разнообразие на дървесните видове.

Регламентът също така изисква от държавите членки, когато изпълняват горепосочените цели и задължения, да допринесат за ангажимента на равнището на ЕС за засаждане на 3 милиарда допълнителни дървета до 2030 г.

Няколко цели и задължения включват възможността държавите членки да прилагат освобождавания и възможности за гъвкавост.

Национални планове за възстановяване

• Всяка държава членка трябва да представи национален план за възстановяване на Европейската комисия и да публикува плана, показвайки как ще постигне целите.
• Националните планове за възстановяване трябва да бъдат преразгледани и преработени през 2032 г. и 2042 г.

Мониторинг и докладване

• Държавите членки трябва да наблюдават и докладват на Комисията на определени интервали от време за своя напредък в изпълнението на задълженията и постигането на целите на регламента.
• На всеки шест години Европейската агенция за околната среда ще предоставя на Комисията общ за целия ЕС технически преглед на напредъка към постигането на целите и изпълнението на задълженията.
• На всеки шест години Комисията ще докладва на Европейския парламент и на Съвета на Европейския съюз относно прилагането на регламента.