Европейски съвет за системен риск

ОСНОВНИ АСПЕКТИ

Мандат, цели и задачи

ЕССР е със седалище във Франкфурт на Майн (Германия). Той отговаря за наблюдението и анализа на риска във финансовата система като цяло (известно също като пруденциален надзор на макроравнище). За постигането на това ЕССР, по-специално:

• идентифицира системните рискове и ги класифицира по приоритет;
• когато системните рискове се считат за значителни, издава предупреждения и ги оповестява публично, когато това е необходимо;
• издава препоръки за коригиращи действия в отговор на идентифицираните рискове;
• изпраща до Съвета на Европейския съюз поверително предупреждение и оценка, когато счита, че може да възникне извънредна ситуация;
• наблюдава мерките, предприети в отговор на предупрежденията и препоръките;
• координира действията си с международни финансови организации, като Международния валутен фонд и Съвета за финансова стабилност.

Организация и управление

ЕССР има следната структура:

• Генерален съвет, който гарантира изпълнението на задачите, като взема необходимите решения под председателството на председателя на ЕЦБ;
• Управителен комитет, който подпомага процеса на вземане на решения;
• Секретариат, който отговаря за ежедневната работа и предоставя помощ;
• Консултативен научен комитет и Консултативен технически комитет, които предоставят съвети и помощ.

Председателят на ЕССР го представлява пред трети лица; също така той има два заместник-председатели. ЕЦБ предоставя на ЕССР аналитична, статистическа, логистична и административна помощ, като ръководи неговия секретариат.

Надзорният съвет на ЕЦБ и Единният съвет за преструктуриране изпращат по един представител в Генералния съвет (без право на глас). За да се избегне политическа намеса, никой от членовете на Генералния съвет не може да заема правителствена длъжност в държава членка.

Предупреждения и препоръки

В случай на значителни системни рискове за постигането на неговите цели, ЕССР отправя предупреждения и, когато е целесъобразно, издава препоръки за коригиращи мерки, включително за законодателни инициативи, когато е уместно.

Тези предупреждения или препоръки се отправят по-конкретно към:

• ЕС като цяло;
• една или повече държави членки;
• ЕЦБ за възложените ѝ задачи по банков пруденциален надзор на макроравнище;
• един или повече европейски надзорни органа;
• един или повече национални надзорни органа;
• един или повече национални органи, определени за прилагане на мерките, насочени към справянето със системния или пруденциалния риск на макроравнище;
• Европейската комисия във връзка със съответното законодателство на ЕС;
• органите за преструктуриране, определени от държавите членки; или
• Единния съвет за преструктуриране.

Препоръки на ЕССР

Адресатите на препоръките на ЕССР трябва да спазват или да предоставят обяснение за всяко бездействие. Ако ЕССР реши, че неговата препоръка не е спазена или че адресатите не са предоставили адекватна обосновка на своето бездействие, той поверително информира адресатите, Европейския парламент, Съвета и съответните европейски надзорни органи.

По-нататъшно развитие на европейската система за надзор

С развитието на финансовата криза от 2008 г. и със задълбочаването на кризата с държавния дълг в еврозоната в периода 2010—2011 г. се наложи допълнително интегриране на банковите системи в еврозоната. Това доведе до инициативата на ЕС за банков съюз.

През 2013 г. беше преразгледано действието на Регламент (ЕС) № 1092/2010. В крайна сметка това доведе до измененията, въведени с Регламент (ЕС) 2019/2176. С тях се адаптира управлението на ЕССР, за да обхване действието от 2014 г. досега на:

• Единен надзорен механизъм, с който ЕЦБ стана централният надзорен орган за банките от еврозоната (над 2000 банки) (държавите извън еврозоната могат също да вземат решение да се присъединят); и
• Единен механизъм за преструктуриране, чиято цел е да се гарантира организираното преструктуриране на проблемните банки, обхванати от Единния надзорен механизъм, без да се използват парите на данъкоплатците.

Промените, въведени с Регламент (ЕС) 2019/2176, са свързани също така и с правилата за намаляване на рисковете в банковия сектор на ЕС. Те непрекъснато се развиват с течение на времето и включват:

• директивата (Директива 2013/36/EС — вж. резюмето) и регламента за изискванията към капитала (Регламент (EС) № 575/ 2013 — вж. резюмето);
• директивата за възстановяване и преструктуриране на банки (Директива 2014/59/EС — вж. резюмето);
• регламента за Единния механизъм за преструктуриране (изменен с Регламент (EС) 2019/877 — вж. резюмето);
• схемите за гарантиране на депозити (Директива 2014/49/EС — вж. резюмето), които защитават депозитите на физическите лица и дружествата;
• директивата за необслужваните кредити (Директива (ЕС) 2021/2167 — вж. резюмето).