Гранични проверки

Съгласно член 77 от Договора за функционирането на Европейския съюз се изисква Европейският съюз (ЕС) да развива политика относно граничните проверки на лицата и ефективното наблюдение на външните граници, отсъствието на контрол на лицата по вътрешните граници и постепенното въвеждане на интегрирана система за управление на външните граници.

Двадесет и пет държави — членки на ЕС, са част от Шенгенското пространство без вътрешни граници. Това пространство включва също така Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария. Между тези държави няма контрол по вътрешните граници.

Заедно тези държави имат за цел да подобрят сигурността чрез прилагане на ефективен контрол по техните външни граници, като същевременно се позволява на лицата с право на влизане в ЕС да преминават безпроблемно.

Кипър е държава от Шенген, което означава, че държавата участва в по-тясно сътрудничество в рамките на Шенген. Контролът по границите с Кипър обаче все още не е премахнат, тъй като понастоящем е в ход неговото цялостно приобщаване към Шенгенското пространство.

Ирландия е освободена от прилагането на шенгенските правила. Съгласно Шенгенския протокол тя е избрала да не ги прилага и запазва нейните гранична и визова политики. Ирландия обаче избра да участва в някои Шенгенски пространства, като например Шенгенската информационна система (ШИС) и съдебното и полицейското сътрудничество. Европейското интегрирано управление на границите се основава на Регламент (ЕС) 2019/1896 за европейската гранична и брегова охрана. Държавите членки са приели национални стратегии за прилагането на тази концепция на практика. Ключова цел е подпомагането на държавите членки при извършването на ефективен контрол по външните граници на ЕС.

Правилата за преминаване на границите на ЕС, както вътрешните, така и външните, са определени в Кодекса на шенгенските граници (Регламент (ЕС) 2016/399), с който също така се определят основните понятия, свързани с този въпрос, включително „граничен контрол“, „гранични проверки“ и „наблюдение на границата“.

При преминаване на външните граници, гражданите на държави извън ЕС подлежат на цялостни проверки в съответствие с условията за влизане в държавата, включително систематична справка в съответни бази данни, като ШИС, както и проверка във визовата информационна система, ако лицето e задължено да притежава виза. Гражданите на ЕС също така са проверявани в ШИС от съображения за сигурност. С Регламент (ЕС) 2017/2226 относно „интелигентните граници“ беше въведена автоматизирана централизирана електронна система за влизане/излизане (СВИ) за граждани на държави извън ЕС, преминаващи външните граници на ЕС за краткосрочен престой. Когато започне да функционира, СВИ ще записва и съхранява името, вида на документа за пътуване, биометричните данни (пръстови отпечатъци и заснети портретни снимки) на лицето и датите и местата на влизане и излизане, при пълно спазване на основните права и защита на данните. В нея също така ще се регистрират отказите за влизане и ще се подават сигнали до държавите от Шенген при изтичане на разрешения престой.

ЕС създаде автоматизирана информационна система, наречена Европейска система за информация за пътуванията и разрешаването им (ETIAS), която е предназначена за идентифициране на рискове за сигурността, рискове, свързани с незаконна миграция, или високи епидемични рискове, породени от освободени от изискването за виза посетители, пътуващи до държави от Шенгенското пространство с цел краткосрочен престой, преди пътуването им. ETIAS ще улесни също така преминаването на границите за по-голямата част от пътуващите, които не представляват такива рискове. Когато ETIAS влезе в сила, гражданите на над 60 държави ще имат право да подадат заявление за получаване на разрешение за пътуване.

Оперативното сътрудничество между държавите членки, за да се осигури интегрираното управление на границите на ЕС, се осъществява в рамките на европейската гранична и брегова охрана, включваща Европейската агенция за гранична и брегова охрана (Frontex) и националните гранични органи.

Шенгенската виза е разрешително за влизане за граждани на държави извън ЕС, за да влизат и остават в Шенгенското пространство за кратки посещения от до 90 дни в рамките на всеки 180-дневен период.

Политиката на ЕС за границите е част от разпоредбите, уреждащи Шенгенското пространство, и се прилага за 26 държави членки и четирите асоциирани към Шенген държави (Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария) в съответствие с Протокол № 19. Ирландия, както беше споменато по-горе, има право да не прилага Шенгенския протокол и да запази нейните визова и гранична политики.