Миграция и убежище

Член 67 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) възлага на Европейския съюз (ЕС) задачата да осигурява отсъствието на контрол на лицата на вътрешните граници и да развива единна политика по въпросите на убежището, имиграцията и контрола на външните граници, която се основава на солидарността между държавите — членки на ЕС и е справедлива спрямо гражданите на държави извън ЕС.

Член 77 от ДФЕС изисква от ЕС да развива политика относно граничните проверки на лицата и ефективното наблюдение на външните граници, отсъствие на контрол на лицата по вътрешните граници и постепенното въвеждане на интегрирана система за управление на границите за външните граници.

Член 78 от ДФЕС изисква от ЕС да развива обща политика в областта на убежището, субсидиарната закрила и временната закрила, чиято цел е да предостави подходящ статут на всеки гражданин на държава извън ЕС, който се нуждае от международна закрила, както и да гарантира зачитането на принципа на забрана за връщане (основен принцип на международното законодателство за бежанците и правата на човека, който забранява на държавите да връщат лица в държава, където има реален риск да бъдат подложени на преследване, изтезания, нечовешко или унизително отношение или всяко друго нарушение на правата на човека).

Съгласно член 79 от ДФЕС имиграционната политика на ЕС има за цел да управлява миграционните потоци, да осигурява справедливо третиране на гражданите на държави извън ЕС, пребиваващи законно в държавите членки, както и да предотвратява и да се бори с незаконната имиграция и трафика на хора.

За целите на законната имиграция ЕС има право да определя условията за влизане и законно пребиваване в държава членка, включително с цел събиране на семейства, за граждани от държави извън ЕС. Държавите членки обаче имат право на преценка относно броя на гражданите от държави извън ЕС, които могат да бъдат допуснати да търсят работа.

ЕС се стреми да предотврати и намали незаконната имиграция, по-специално чрез ефективна политика за връщане и обратно приемане по начин, който зачита правата на човека.

Съгласно член 80 от ДФЕС политиката на ЕС по въпросите на миграцията и убежището се ръководи от принципа на солидарност и на справедливо разпределение на отговорностите между държавите членки, включително във финансово отношение.

През годините ЕС развива и усъвършенства своя общ подход към миграцията и убежището. От 1999 г. ЕС работи за установяването на обща европейска система за убежище. През 2020 г. Европейската комисия публикува своя нов пакт за миграцията, който обхваща всички отделни елементи, необходими за цялостен европейски подход към миграцията и се стреми да осигури по-голяма последователност при интегрирането на вътрешните и външните аспекти на миграционните политики. Комисията предлага подобрени и по-бързи, по-добре интегрирани процедури в цялата система за убежище и миграция и се стреми да осигури балансирана, обща рамка, обединяваща всички аспекти на политиката в областта на убежището и миграцията. Тя признава, че ефективното връщане изисква подобрени процедури в рамките на ЕС, които да намалят фрагментацията на националните подходи и да внесат по-тясно сътрудничество и засилена солидарност между всички държави членки.

Политиката на ЕС в областта на миграцията и убежището се прилага за всички държави членки, с изключение на Дания, която има възможност за неучастие в съответствие с Протокол 22, и Ирландия, която се ползва с правото да се включи в конкретни мерки в съответствие с Протокол 21.

Политиката на ЕС относно границите принадлежи към достиженията на правото от Шенген и се прилага за държавите членки и асоциираните към Шенген държави (Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария) в съответствие с Протокол 19. Ирландия не участва в мерките на достиженията на правото от Шенген, свързани с границите.