Клауза за обща отбрана

Договорът от Лисабон засилва солидарността между държавите — членки на Европейския съюз (ЕС) при преодоляването на външни заплахи чрез въвеждането на клауза за обща отбрана (член 42, параграф 7 от Договора за Европейския съюз). Според тази клауза, ако дадена държава членка стане обект на въоръжено нападение на нейната територия, другите държави членки са задължени да ѝ окажат помощ и съдействие с всички средства, с които разполагат, в съответствие с член 51 от Устава на Организацията на обединените нации.

Това задължение за обща отбрана е обвързващо за всички държави членки. То обаче не засяга неутралитет на определени държави членки и е в съответствие с ангажиментите на държавите, които са членове на НАТО.

Тази клауза се допълва от клаузата за солидарност (член 222 от Договора за функционирането на Европейския съюз), която предвижда, че държавите членки са длъжни да действат съвместно в дух на солидарност, в случай че една от тях стане обект на терористично нападение или жертва на природно или предизвикано от човека бедствие.