Колективна отбрана

Договорът от Лисабон включва клауза за колективна отбрана (член 42, параграф 7 от договора за Европейския съюз ДЕС) в рамките на разпоредбите на общата политика за сигурност и отбрана на Европейския съюз (ОПСО). Когато една държава — членка на ЕС, е обект на въоръжено нападение на територията си, другите държави членки трябва да ѝ помогнат с всички средства, с които разполагат. Тези задължения трябва да са в съответствие с ангажиментите, поети от държавите членки като членове на НАТО.

Член 42, параграф 7 от ДЕС, е основан на Договора от Брюксел (както е изменен през 1954 г.), който е създаден от Западноевропейския съюз („ЗЕС“), съюз за отбрана на 10 западноевропейски страни, който редом с Организацията на Северноатлантическия договор, е бил главният гарант за европейската сигурност след Втората световна война. През 2000 г. ЗЕС се съгласи постепенно да прехвърли своя капацитет и задачи на Общата политика за сигурност и отбрана на ЕС (ОПСО). СЕЗ най-накрая престана да съществува през юни 2011 година.