1.6.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 142/1

(1)

Съюзът си е поставил за цел да поддържа и развива пространство на свобода, сигурност и правосъдие. Съгласно заключенията на председателството на Европейския съвет, проведен в Тампере на 15 и 16 октомври 1999 г., и по-специално точка 33 от тях, принципът на взаимно признаване на присъдите и другите решения на съдебните органи следва да се превърне в крайъгълен камък на съдебното сътрудничество по гражданскоправни и наказателноправни въпроси в рамките на Съюза, тъй като засилено взаимно признаване и необходимото сближаване на законодателството биха улеснили сътрудничеството между компетентните органи и съдебната защита на индивидуалните права.

(2)

На 29 ноември 2000 г., в съответствие със заключенията от Тампере, Съветът прие програма от мерки за прилагане на принципа на взаимно признаване на решения по наказателноправни въпроси (3). В увода на програмата се посочва, че взаимното признаване „има за цел да укрепи сътрудничеството между държавите-членки, но и да подобри защитата на индивидуалните права“.

(3)

Прилагането на принципа за взаимно признаване на решенията по наказателноправни въпроси предполага, че държавите-членки имат взаимно доверие в наказателноправните си системи. Обхватът на взаимното признаване зависи в голяма степен от редица параметри, които включват механизми за защита на правата на заподозрените лица или на обвиняемите и общи минимални стандарти, необходими за улесняване прилагането на принципа на взаимно признаване.

(4)

Взаимното признаване на решения по наказателноправни въпроси може да функционира ефективно единствено в дух на доверие, при който не само съдебните органи, а всички участници в наказателния процес приемат решенията на съдебните органи на другите държави-членки като равностойни на своите, което предполага не само доверие в адекватността на правилата на другите държави-членки, но и доверие, че тези правила се прилагат правилно.

(5)

Член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (по-нататък „Хартата“) и член 6 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (по-нататък „ЕКПЧ“) провъзгласяват правото на справедлив процес. Член 48, параграф 2 от Хартата гарантира зачитане на правото на защита.

(6)

Член 6 от Хартата и член 5 от ЕКПЧ провъзгласяват правото на свобода и сигурност на лицата. Ограниченията на това право не може да надхвърлят ограниченията, позволени по смисъла на член 5 от ЕКПЧ и изведени в съдебната практика на Европейския съд по правата на човека.

(7)

Въпреки че всички държави-членки са страни по ЕКПЧ, опитът показа, че това обстоятелство само по себе си не осигурява достатъчна степен на доверие в наказателноправните системи на другите държави-членки.

(8)

Укрепването на взаимното доверие изисква подробни правила за защитата на процесуалните права и гаранции, произтичащи от Хартата и от ЕКПЧ.

(9)

В член 82, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз се предвижда установяването на минимални правила, приложими в държавите-членки, за улесняване на взаимното признаване на присъдите и съдебните решения, както и на полицейското и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси с трансгранично измерение. Същият член посочва „правата на лицата в наказателното производство“ като една от областите, в които могат да се установят минимални правила.

(10)

Общите минимални правила следва да доведат до увеличаване на доверието в наказателноправните системи на всички държави-членки, което от своя страна следва да доведе до по-ефикасно съдебно сътрудничество в условията на взаимно доверие. Такива общи минимални правила следва да бъдат установени в областта на информацията в наказателното производство.

(11)

На 30 ноември 2009 г. Съветът прие резолюция относно пътна карта за укрепване на процесуалните права на заподозрени лица или на обвиняеми в рамките на наказателното производство (4) (по-нататък „пътната карта“). В пътната карта се призова за поетапно приемане на мерки по отношение на правото на писмен и устен превод (мярка А), правото на информация за правата и информация за повдигнатите обвинения (мярка Б), правото на правен съвет и правна помощ (мярка В), правото на контакти с роднини, работодатели и консулски служби (мярка Г) и специални гаранции за заподозрени лица или за обвиняеми, които са в уязвимо положение (мярка Д). В пътната карта се подчертава, че последователността на правата е само ориентировъчна, което предполага, че тя може да бъде променена в съответстветствие с приоритетите. Пътната карта е предназначена да действа като едно цяло; ползите от нея ще се почувстват напълно само когато всичките нейни елементи бъдат изпълнени.

(12)

На 11 декември 2009 г. Европейският съвет приветства пътната карта и я включи като част от Стокхолмската програма — Отворена и сигурна Европа в услуга и за защита на гражданите (5) (точка 2.4). Европейският съвет подчерта неизчерпателния характер на пътната карта, като призова Комисията да разгледа допълнителни елементи на минималните процесуални права на заподозрените лица и обвиняемите, както и да направи оценка дали е необходимо да се разгледат други въпроси, като например презумпцията за невиновност, за да се насърчи по-доброто сътрудничество в тази област.

(13)

Първата мярка, приета съобразно мярка А от пътната карта, бе Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 г. относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство (6).

(14)

Настоящата директива се отнася до мярка Б от пътната карта. С нея се предвиждат общи минимални стандарти в областта на информацията за правата и обвинението, която следва да се предостави на лица, заподозрени или обвинени в извършването на престъпление, с цел повишаване на взаимното доверие между държавите-членки. Настоящата директива се основава на правата, предвидени в Хартата, и по-специално членове 6, 47 и 48 от нея, като се основава на членове 5 и 6 от ЕКПЧ, така както се тълкуват от Европейския съд по правата на човека. В настоящата директива терминът „обвинение“ се използва за описание на същото понятие като понятието, описано с термина „обвинение“, използван в член 6, параграф 1 от ЕКПЧ.

(15)

В съобщението си от 20 април 2010 г., озаглавено „Установяване на пространство на свобода, сигурност и правосъдие за гражданите на Европа — План за действие за изпълнение на Програмата от Стокхолм“, Комисията обяви, че през 2010 г. ще представи предложение относно правото на информация за правата и за повдигнатите обвинения.

(16)

Настоящата директива следва да се прилага по отношение на заподозрените лица и обвиняемите, независимо от тяхното правно положение, гражданство или националност.

(17)

В някои държави-членки орган, различен от съд, с компетентност по наказателни дела, е компетентен да налага санкции за относително леки нарушения. Такъв е случаят например за често срещаните пътнотранспортни нарушения, които могат да бъдат установени след пътнотранспортна проверка. В подобни случаи не може да се изисква компетентният орган да гарантира всички права съгласно настоящата директива. Когато правото на държава-членка предвижда налагането на санкция за леки нарушения от такъв орган и е предвидено право на обжалване или друга възможност за преразглеждане на делото от съд с компетентност по наказателноправни въпроси, настоящата директива следва да се прилага единствено за производството по обжалване или преразглеждане пред този съд.

(18)

Правото на информация относно процесуалните права, което е изведено от съдебната практика на Европейския съд по правата на човека, следва да се установи изрично с настоящата директива.

(19)

Компетентните органи следва незабавно да уведомят заподозрените лица или обвиняемите, устно или писмено, относно правата, както се прилагат съгласно националното право, които са от съществено значение за гарантиране справедливостта на производството съгласно предвиденото в настоящата директива. За да се даде възможност за практическо и ефективно упражняване на тези права, информацията следва да бъде предоставена незабавно в хода на производството и не по-късно от първия разпит на заподозряното лице или обвиняемия в рамките на производството от полицията или от друг компетентен орган.

(20)

С настоящата директива се установяват минимални правила по отношение информацията относно правата на заподозрените лица или обвиняемите. С нея не се засяга информацията, която трябва да бъде предоставена относно други процесуални права, произтичащи от Хартата, ЕКПЧ, националното право и приложимото право на Съюза, както се тълкуват от съответните съдилища и трибунали. След като информацията за определено право е предоставена, от компетентните органи не се изисква да я повтарят, освен ако това не се налага от конкретните обстоятелства по случая или от специфични изисквания, предвидени в националното право.

(21)

Позоваванията в настоящата директива на заподозрени лица или обвиняеми, които са арестувани или задържани, следва да се разбират като отнасящи се до всяка ситуация, при която в хода на наказателното производство заподозраните лица или обвиняемите са лишени от свобода по смисъла на член 5, параграф 1, буква в) от ЕКПЧ, съгласно тълкуването му в съдебната практика на Европейския съд по правата на човека.

(22)

Ако заподозряно лице или обвиняем бъдат арестувани или задържани, трябва да им се предостави информация относно приложимите процесуални права посредством писмена декларация за правата, изготвена на лесноразбираем език по такъв начин, че да се подпомогне тези лица да разберат своите права. Такава декларация за правата се предоставя незабавно на всяко задържано лице, когато свободата му е отнета чрез действията на правоприлагащите органи в рамките на наказателно производство. В нея следва да се съдържа основна информация относно всички възможности за обжалване на законосъобразността на ареста, за постигане на преразглеждане на задържането или за отправяне на искане за условно освобождаване, когато и доколкото такова право съществува в националното законодателство. С цел подпомагане на държавите-членки при съставянето на подобна декларация за правата, в приложение I е предвиден образец. Този образец е примерен и може да бъде изменен в контекста на доклада на Комисията по прилагането на настоящата директива, както и след като всички мерки от пътната карта влязат в сила. Декларацията за правата може да включва и други относими процесуални права, които се прилагат в държавите-членки.

(23)

Конкретните условия и правила, свързани с правото на заподозрените лица или обвиняемите за уведомяване на друго лице за техния арест или задържане, се определят от държавите-членки в тяхното национално право. Както е предвидено в пътната карта, упражняването на това право не следва да засяга надлежния ход на наказателното производство.

(24)

Настоящата директива не засяга разпоредбите на националното право относно сигурността на лицата в местата за задържане.

(25)

Държавите-членки следва да гарантират, че при предоставянето на информация съгласно настоящата директива на заподозрените лица или на обвиняемите се предоставя, при необходимост, писмен и устен превод на език, който те разбират, съгласно стандартите, предвидени в Директива 2010/64/ЕС.

(26)

Когато на заподозрените лица или на обвиняемите се предоставя информация в съответствие с настоящата директива, компетентните органи следва да обърнат специално внимание на лицата, които, например поради младостта си или поради умственото или психическото си състояние, не могат да разберат съдържанието или значението на информацията.

(27)

На лица, обвинени в извършването на престъпление, следва да се предостави цялата информация относно обвинението, необходима, за да могат те да подготвят защитата си и за да се гарантира справедливостта на производството.

(28)

На заподозрените лица или на обвиняемите се предоставя незабавно информация относно престъпното деяние, в извършването на което лицето е заподозряно или обвинено, като това става не по-късно от техния първи разпит в наказателното производство от полицията или от друг компетентен орган, без да се нарушава хода на текущи разследвания. Описание на фактите, включително, ако са известни, времето и мястото, свързани с престъпното деяние, в извършването на което лицето е заподозряно или обвинено, както и евентуалната правна квалификация на предполагаемото престъпление, следва да се предоставя с достатъчно подробности, като се отчита стадия, на който се намира наказателното производство, когато подобно описание се дава, за да се гарантира справедливостта на производството и да се позволи ефективно упражняване на правото на защита.

(29)

Когато в хода на наказателното производство обстоятелствата по обвинението се променят до такава степен, че положението на заподозрените лица или на обвиняемите е значително засегнато, това им се съобщава при необходимост, за да се гарантира справедливостта на производството, и своевременно, за да се позволи ефективното упражняване на правото на защита.

(30)

Документи и, по целесъобразност, снимков материал, аудио- и видеозаписи, които са от съществено значение за ефективното обжалване, съгласно националното право, на законосъобразността на ареста или задържането на заподозрените лица или обвиняемите, следва да им се предоставят лично или на техните адвокати не по-късно от момента, когато компетентният съдебен орган бъде сезиран да вземе решение относно законосъобразността на ареста или задържането съгласно член 5, параграф 4 от ЕКПЧ, и своевременно, така че да се позволи ефективното упражняване на правото на обжалване на законносъобразността на ареста или задържането.

(31)

За целите на настоящата директива достъпът до доказателствените материали, както са определени в националното право, които са в полза на заподозряното лице или обвиняемия или в подкрепа на обвинението и с които разполагат компетентните органи във връзка с конкретното наказателно дело, следва да включва достъп до материали като документи и по целесъобразност снимков материал, аудио- и видеозаписи. Тези материали може да се съдържат в преписката по делото или да се съхраняват по друг подходящ начин от компетентните органи в съответствие с националното право.

(32)

Достъпът до доказателствените материали, с които разполагат компетентните органи и които са в полза на заподозряното лице или на обвиняемия или в подкрепа на обвинението, съгласно предвиденото в настоящата директива, може да бъде отказан в съответствие с националното право, ако това би могло да доведе до сериозна опасност за живота или основните права на друго лице или ако отказът на достъп е строго необходим, за да се гарантират важни обществени интереси. Всеки отказ на достъп трябва да се съпостави спрямо правото на защита на заподозряното лице или на обвиняемия, като се отчитат различните стадии на наказателното производство. Ограниченията на достъпа следва да се тълкуват стеснително и в съответствие с принципа на правото на справедлив процес съгласно ЕКПЧ, съгласно тълкуването му в съдебната практика на Европейския съд по правата на човека.

(33)

Правото на достъп до материалите по делото не следва да нарушава разпоредбите на националното право относно защитата на личните данни и на местонахождението на защитените свидетели.

(34)

Достъпът до материалите по делото съгласно предвиденото в настоящата директива следва да се предоставя безплатно, без да се засягат разпоредбите на националното право, с които се предвижда заплащане на такси за копия от документи по делото или на разходите за изпращане на материали до заинтересовани лица или до адвокатите им.

(35)

Когато се предоставя информация съгласно настоящата директива, компетентните органи следва да отбележат това в съответствие със съществуващите процедури за протоколиране съгласно националното право, без допълнително задължение за въвеждане на нови механизми или без допълнително увеличаване на административната тежест.

(36)

Заподозрените лица или обвиняемите или техните адвокати следва да имат правото да оспорят, в съответствие с националното право, евентуалния пропуск или отказ на компетентните органи да им предоставят информацията или да предявят някои материали по делото в съответствие с настоящата директива. Това право не води до пораждане на задължение за държавите-членки за осигуряване на специална процедура за обжалване, отделен механизъм или процедура за оспорване на подобен пропуск или отказ.

(37)

Без да се накърняват независимостта на съдебната власт и различията в организацията ѝ в рамките на Съюза, държавите-членки следва да предоставят или да насърчават предоставянето на подходящо обучение във връзка с целите на настоящата директива на съответните длъжностни лица в държавите-членки.

(38)

Държавите-членки следва да предприемат всички необходими действия, за да спазят настоящата директива. Практическото и ефективно прилагане на някои от разпоредбите, като задължението да се предоставя информация на заподозрените лица или на обвиняемите относно техните права на прост и достъпен език, би могло да се постигне с различни средства, включително незаконодателни мерки, като подходящо обучение за компетентните органи или чрез изготвянето на декларация за правата на прост и нетехнически език, така че да бъде лесно разбираема за всеки обикновен човек, който няма познания по наказателнопроцесуално право.

(39)

Правото на писмена информация относно правата при задържане, предвидено в настоящата директива, следва да се прилага mutatis mutandis и за правата за лица, задържани за целите на изпълнението на европейска заповед за арест в съответствие с Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета от 13 юни 2002 г. относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите-членки (7). С цел подпомагане на държавите-членки при съставянето на декларация за правата за такива лица, в приложение II е предвиден образец. Този образец е примерен и може да бъде изменен в контекста на доклада на Комисията по прилагането на настоящата директива, както и след като всички мерки от пътната карта влязат в сила.

(40)

С настоящата директива се установяват минимални правила. Държавите-членки могат да разширят правата, установени в настоящата директива, с цел да осигурят по-висока степен на защита също така в ситуации, които не се уреждат изрично от настоящата директива. Равнището на защита никога не следва да бъде под стандартите, определени в ЕКПЧ, съгласно тълкуването им в съдебната практика на Европейския съд по правата на човека.

(41)

С настоящата директива се зачитат основните права и се съблюдават принципите, признати с Хартата. По-специално, с настоящата директива се цели насърчаване на правото на свобода, правото на справедлив съдебен процес и правото на защита. Тя следва да се изпълнява съответно.

(42)

Разпоредбите на настоящата директива, които съответстват на гарантираните в ЕКПЧ права, следва да се тълкуват и прилагат в съответствие с тези права съгласно тълкуването им в съдебната практика на Европейския съд по правата на човека.

(43)

Доколкото целта на настоящата директива, а именно установяването на общи минимални стандарти по отношение на правото на информация в наказателното производство, не може да бъде постигната от държавите-членки, като действат едностранно на централно, регионално или местно равнище, и следователно поради обхвата и последиците си може да бъде постигната по-добре на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигане на тази цел.

(44)

В съответствие с член 3 от Протокол № 21 относно позицията на Обединеното кралство и Ирландия по отношение на пространството на свобода, сигурност и правосъдие, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за функционирането на Европейския съюз, тези държави-членки са нотифицирали желанието си да участват в приемането и прилагането на настоящата директива.

(45)

В съответствие с членове 1 и 2 от Протокол № 22 относно позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и Договора за функционирането на Европейския съюз, Дания не участва в приемането на настоящата директива и не е обвързана от нея, нито от нейното прилагане,

а)

правото на достъп до адвокат;

б)

всяко право на безплатна правна консултация и условията за нейното получаване;

в)

правото на информация относно обвинението в съответствие с член 6;

г)

правото на устен и писмен превод;

д)

правото да запазят мълчание.

а)

правото на достъп до материалите по делото;

б)

правото да бъдат информирани консулските власти и едно лице;

в)

правото на достъп до спешна медицинска помощ; и

г)

максималния брой часове или дни, за които заподозрените лица или обвиняемите могат да бъдат задържани, преди да бъдат изправени пред съдебен орган.