ПРИЛОЖЕНИЕ I

МОДУЛ ЗА СМЕТКИ ЗА ЕМИСИИТЕ ВЪВ ВЪЗДУХА

Раздел 1

ЦЕЛИ

Сметките за емисиите във въздуха отчитат и представят данни относно емисиите във въздуха по начин, който е съвместим със системата на националните сметки. В тях се отразяват емисиите във въздуха от националните икономики в разбивка по икономически дейности, очертани в ESA 95. Икономическите дейности обхващат производството и потреблението.

В настоящото приложение се определят данните, които следва да бъдат събирани, съставяни, предавани и изчислявани от държавите-членки за сметките за емисиите във въздуха. Тези данни се изготвят така, че да се обвържат емисиите и дейностите по икономическо производство и потребление по отрасли и домакинства. Отчитаните данни за преките емисии по настоящия регламент се съчетават с икономически „Input-Output“ таблици (за входящите потоци и крайните продукти), таблици „Ресурс-използване“ и данни за потреблението на домакинствата, които вече са били отчетени пред Комисията (Евростат) в рамките на отчитането по ESA 95.

Раздел 2

ОБХВАТ

Сметките за емисиите във въздуха имат същите системни граници като ESA 95 и също се основават на принципа на резидентност.

В съответствие с ESA 95 понятието за резидентност се основава на следния принцип: дадена единица се определя като резидентна единица за дадена държава, когато тя има център на икономически интерес на икономическата територия на тази държава, т.е. когато участва за продължителен период от време (една година или повече) в икономическа дейност на тази територия.

Сметките за емисиите във въздуха отчитат емисиите, възникващи в резултат на дейностите на всички резидентни единици, независимо от това на чия географска територия са възникнали в действителност.

Сметките за емисиите във въздуха отчитат потоците от остатъчни материали в газообразно състояние и прахови частици, създавани от националната икономика и изхвърляни в атмосферата. За целите на настоящия регламент понятието „атмосфера“ се отнася до елемент от системата на околната среда. Системната граница се отнася до граничната линия между националната икономика (като част от икономическата система) и атмосферата (като част от системата на околната среда). След като преминат системната граница, изхвърлените вещества са извън контрола на човека, стават част от циклите на материали в природата и могат да предизвикат няколко вида въздействия върху околната среда.

Раздел 3

СПИСЪК НА ХАРАКТЕРИСТИКИТЕ

Държавите-членки изготвят статистики за емисиите от следните замърсители на въздуха:

Наименование на емисията във въздуха	Символ на емисията във въздуха	Единица за докладване
Въглероден диоксид без емисии от биомаса	CO2	1 000 тона (Gg)
Въглероден диоксид от биомаса	CO2 от биомаса	1 000 тона (Gg)
Двуазотен оксид	N2O	тонове (Mg)
Метан	CH4	тонове (Mg)
Перфлуорвъглероди	PFCs	тонове (Mg) еквиваленти на CO2
Хидрофлуоровъглероди	HFCs	тонове (Mg) еквиваленти на CO2
Серен хексафлуорид	SF6	тонове (Mg) еквиваленти на CO2
Азотни оксиди	NOX	тонове (Mg) еквиваленти на NO2
Неметанови летливи органични съединения	NMVOCs	тонове (Mg)
Въглероден оксид	CO	тонове (Mg)
Фини прахови частици < 10 μm	PM10	тонове (Mg)
Фини прахови частици < 2,5 μm	PM2,5	тонове (Mg)
Серен диоксид	SO2	тонове (Mg)
Амоняк	NH3	тонове (Mg)

Всички данни се отчитат до първия десетичен знак.

Раздел 4

ПЪРВА РЕФЕРЕНТНА ГОДИНА, ЧЕСТОТА И СРОКОВЕ НА ПРЕДАВАНЕ

1.	Статистиките се съставят и предават ежегодно.

2.	Статистиките се предават в рамките на 21 месеца след края на референтната година.

3.

За да отговори на нуждите на потребителите от пълни и актуални набори от данни, веднага след като бъдат налице достатъчно данни за държавите, Комисията (Евростат) изготвя оценки за общите стойности за ЕС-27 за основните агрегати на този модул. При възможност Комисията (Евростат) изготвя и публикува оценки за данните, които не са били предадени от държавите-членки в посочените в точка 2 срокове.

4.	Първата референтна година е годината, през която настоящият регламент влиза в сила.

5.	При първото предаване на данни държавите-членки включват годишни данни от 2008 г. до първата референтна година.

6.	При всяко следващо предаване на данни на Комисията държавите-членки предоставят годишните данни за години n–4, n–3, n–2, n–1 и n, където n е референтната година.

Раздел 5

ОТЧЕТНИ ТАБЛИЦИ

1.

За всяка от посочените в раздел 3 характеристики данните се изготвят съгласно йерархичната класификация на икономическите дейности в Европейските общности (NACE Rev. 2) (ниво на агрегация А*64), напълно съвместима с ESA 95. В допълнение се изготвят данни за: — емисиите във въздуха от домакинствата; — уравнителните позиции, под което се разбира позиции, с които ясно се уравняват разликите между отчитаните по настоящия регламент сметки за емисиите във въздуха и данните, отчитани в официалните национални инвентаризации на емисиите във въздуха.

2.

Посочената в параграф 1 йерархична класификация е следната: Емисии във въздуха по промишлени отрасли — NACE Rev. 2 (А*64) Емисии във въздуха от домакинствата — Транспорт — Отопление/охлаждане — Други Уравнителни позиции Общо сметки за емисиите във въздуха (промишлени отрасли и домакинства)   Минус: национални резиденти в чужбина – Национални риболовни кораби, извършващи дейност в чужбина – Сухопътен транспорт – Воден транспорт – Въздушен транспорт   Плюс: нерезиденти на национална територия + Сухопътен транспорт + Воден транспорт + Въздушен транспорт   (+ или –) Други корекции и статистически разлики   = Общо емисии от замърсител X, отчитани по РКОНИК (1) и КТЗВДР (2)

Раздел 6

МАКСИМАЛНА ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ НА ПРЕХОДНИТЕ ПЕРИОДИ

Максималната продължителност на преходния период за прилагане на разпоредбите от настоящото приложение е две години след първия срок за предаване.

---

(1)  Рамкова конвенция на Обединените нации по изменение на климата.

(2)  Конвенция за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

МОДУЛ ЗА ДАНЪЦИ, СВЪРЗАНИ С ОКОЛНАТА СРЕДА, ПО ИКОНОМИЧЕСКИ ДЕЙНОСТИ

Раздел 1

ЦЕЛИ

Статистиките за данъците, свързани с околната среда, отчитат и представят данни от гледната точка на данъкоплатците и по начин, който е напълно съвместим с данните, отчитани по ESA 95. Те отчитат приходите в националните икономики от данъци, свързани с околната среда, в разбивка по икономически дейности. Икономическите дейности обхващат производството и потреблението.

В настоящото приложение се определят данните, които се събират, съставят, предават и изчисляват от държавите-членки за приходите от данъци, свързани с околната среда, по икономически дейности.

В статистиките за данъците, свързани с околната среда, може да се използват пряко данъчната статистика и държавната финансова статистика, но има някои предимства от използването, когато това е възможно, на данните за данъците, отчетени по ESA 95.

Статистиките за данъците, свързани с околната среда, се основават на сумите, посочени в данъчните актове и декларации или актуализирани във времето касови постъпления, с цел да се гарантира съответствието с ESA 95 и да се подобри съпоставимостта в международен план.

ESA 95 съдържа и информация относно отраслите и секторите, в които се плащат данъците. Информация за данъци, отчетени по ESA 95, може да бъде намерена в институционалните сметки и в таблиците „Ресурс-използване“.

Раздел 2

ОБХВАТ

Данъците, свързани с околната среда, имат същите системни граници като ESA 95 и се състоят от задължителни безвъзмездни плащания в пари или в натура, събирани от държавните органи или от институциите на Съюза.

Данъците, свързаните с околната среда, са в следните категории по ESA 95:

—	данъци върху производството и вноса (D.2);

—	текущи данъци върху дохода, имуществото и други (D.5);

—	данъци върху капитала (D.91).

Раздел 3

СПИСЪК НА ХАРАКТЕРИСТИКИТЕ

Държавите-членки изготвят статистики за данъците, свързани с околната среда, по следните характеристики:

—	данъци върху потреблението на енергия;

—	данъци върху транспорта;

—	данъци за замърсяване на околната среда;

—	данъци върху потреблението на ресурси.

Всички данни се отчитат в милиони в национална валута.

Раздел 4

ПЪРВА РЕФЕРЕНТНА ГОДИНА, ЧЕСТОТА И СРОКОВЕ НА ПРЕДАВАНЕ

1.	Статистиките се съставят и предават ежегодно.

2.	Статистиките се предават в рамките на 21 месеца след края на референтната година.

3.

За да отговори на нуждите на потребителите от пълни и актуални набори от данни, веднага след като бъдат налице достатъчно данни от държавите, Комисията (Евростат) изготвя оценки за общите стойности за ЕС-27 за основните агрегати на този модул. При възможност Комисията (Евростат) изготвя и публикува оценки за данните, които не са били предадени от държавите-членки в посочените в точка 2 срокове.

4.	Първата референтна година е годината, през която настоящият регламент влиза в сила.

5.	При първото предаване на данни държавите-членки включват годишните данни от 2008 г. до първата референтна година.

6.	При всяко следващо предаване на данни на Комисията държавите-членки предоставят годишни данни за години n–4, n–3, n–2, n–1 и n, където n е референтната година.

Раздел 5

ОТЧЕТНИ ТАБЛИЦИ

За всяка от посочените в раздел 3 характеристики данните се отчитат от гледната точка на данъкоплатците.

За производителите данните се отчитат в разбивка съгласно йерархичната класификация на икономическите дейности в Европейските общности (NACE Rev. 2) (ниво на агрегация А*64, както е посочено в ESA 95).

За потребителите се отчитат данни за:

—	домакинства;

—	нерезиденти.

Когато данъкът не може да се отнесе към една от посочените по-горе групи дейности, данните се отчитат като неразпределени.

Раздел 6

МАКСИМАЛНА ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ НА ПРЕХОДНИТЕ ПЕРИОДИ

Максималната продължителност на преходния период за прилагане на разпоредбите от настоящото приложение е две години след първия срок за предаване.

ПРИЛОЖЕНИЕ III

МОДУЛ ЗА СМЕТКИ ЗА МАТЕРИАЛНИТЕ ПОТОЦИ В РАМКИТЕ НА ИКОНОМИКАТА

Раздел 1

ЦЕЛИ

Сметките за материалните потоци в рамките на икономиката обхващат всички материали в твърдо, газообразно и течно състояние, с изключение на въздушните и водните потоци, измервани в мерни единици за маса за дадена година. Подобно на системата от национални сметки, сметките за материалните потоци в рамките на икономиката имат две основни предназначения. Подробно описаните материални потоци предоставят богата база от емпирични данни за многобройни аналитични проучвания. Те се използват и за съставянето на различни показатели за материалните потоци в рамките на икономиката за националните икономики.

В настоящото приложение се определят данните, които се събират, съставят, предават и изчисляват от държавите-членки за сметките за материалните потоци в рамките на икономиката.

Раздел 2

ОБХВАТ

Разграничението между запаси и потоци е основен принцип в системата на материалните потоци. По правило потокът е променлива, с която се измерва количество за определен период от време, докато запасът е променлива, с която се измерва количество в определен момент във времето. Сметките за материалните потоци в рамките на икономиката се основават на концепцията за потоци. Те измерват потоците от входящи материални потоци, изходящи материални потоци и промени в материалните запаси в икономиката в мерни единици за маса за дадена година.

Сметките за материалните потоци в рамките на икономиката отговарят на принципите на системата на националните сметки, като например принципа на резидентност. Те обхващат материалните потоци, свързани с дейностите на всички резидентни единици в дадена национална икономика, независимо от географското им местоположение.

В сметките за материалните потоци в рамките на икономиката са от значение два вида материални потоци, които преминават през системните граници:

1.	Материални потоци между националната икономика и нейната естествена среда. Това обхваща добива на материали (например суровини, непреработени или естествени материали) от естествената среда и изхвърлянето на материали (често наричани „остатъчни материали“) в естествената среда.

2.	Материални потоци между националната икономика и икономиките в останалия свят. Това обхваща вноса и износа.

В сметките за материалните потоци в рамките на икономиката се включват всички потоци, които преминават през тези системни граници, както и добавките към създадените от човека запаси. Всички други материални потоци в рамките на националната икономика не се включват в сметките за материалните потоци в рамките на икономиката. Това означава, че националната икономика се разглежда в своята цялост в сметките за материалните потоци в рамките на икономиката и че не се описват например доставки на продукти между различни отрасли. Естествените потоци в рамките на естествената среда също са изключени.

Раздел 3

СПИСЪК НА ХАРАКТЕРИСТИКИТЕ

Държавите-членки изготвят статистики относно изброените в раздел 5 характеристики за сметките за материалните потоци в рамките на икономиката, когато е приложимо.

1.	Вътрешният добив (ВД) обхваща количеството материали в твърдо, течно и газообразно състояние (с изключение на въздуха и водата), добивани за една година от естествената среда, за да се използват като входящи потоци в икономиката.

2.	Физическият внос и физическият износ включват всички внесени или изнесени стоки в мерни единици за маса. Търгуваните стоки включват стоки на всички етапи на преработка от суровини до готови стоки.

Раздел 4

ПЪРВА РЕФЕРЕНТНА ГОДИНА, ЧЕСТОТА И СРОКОВЕ НА ПРЕДАВАНЕ

1.	Статистиките се съставят и предават ежегодно.

2.	Статистиките се предават в рамките на 24 месеца след края на референтната година.

3.

За да отговори на нуждите на потребителите от пълни и актуални набори от данни, веднага след като бъдат налице достатъчно данни от държавите, Комисията (Евростат) изготвя оценки за общите стойности за ЕС-27 за основните агрегати на този модул. При възможност Комисията (Евростат) изготвя и публикува оценки за данните, които не са били предадени от държавите-членки в посочените в точка 2 срокове.

4.	Първата референтна година е годината, през която настоящият регламент влиза в сила.

5.	При първото предаване на данни държавите-членки включват годишните данни от 2008 г. до първата референтна година.

6.	При всяко следващо предаване на данни на Комисията държавите-членки предоставят годишните данни за години n–4, n–3, n–2, n–1 и n, където n е референтната година.

Раздел 5

ОТЧЕТНИ ТАБЛИЦИ

За изброените в таблиците по-долу характеристики се предоставят данни в мерни единици за маса.

Таблица A — Вътрешен добив (ВД)

1.   Биомаса

1.1.   Селскостопански култури (с изключение на фуражните култури)

1.1.1.   Зърнени култури

1.1.2.   Кореноплодни, клубеноплодни

1.1.3.   Захарни култури

1.1.4.   Бобови култури

1.1.5.   Ядки

1.1.6.   Маслодайни култури

1.1.7.   Зеленчуци

1.1.8.   Плодове

1.1.9.   Влакнодайни растения

1.1.10.   Други селскостопански култури, които не са класифицирани другаде

1.2.   Биомаса от (използвани) остатъчни материали от селскостопански култури, фуражни култури и изпасена биомаса от пасищни култури

1.2.1.   Остатъчни материали (използвани)

1.2.1.1.   Слама

1.2.1.2.   Остатъчни материали от други селскостопански култури (листа от захарно и фуражно цвекло, други)

1.2.2.   Биомаса от фуражни култури и изпасена биомаса от пасищни култури

1.2.2.1.   Фуражни култури (включително добита от пасища биомаса)

1.2.2.2.   Биомаса от пасищни култури

1.3.   Дървесина (в допълнение, факултативно отчитане на нетното нарастване на наличния дървен материал)

1.3.1.   Дървен материал (промишлени трупи)

1.3.2.   Дървесни горива и други материали от дърводобива

1.4.   Улов на риба, водни растения/животни, лов и събиране

1.4.1.   Улов на риба

1.4.2.   Всички останали водни животни и растения

1.4.3.   Лов и събиране

2.   Метални руди (непреработени руди)

2.1.   Желязо

2.2.   Цветни метали

2.2.1.   Мед (в допълнение, факултативно отчитане на съдържанието на метал)

2.2.2.   Никел (в допълнение, факултативно отчитане на съдържанието на метал)

2.2.3.   Олово (в допълнение, факултативно отчитане на съдържанието на метал)

2.2.4.   Цинк (в допълнение, факултативно отчитане на съдържанието на метал)

2.2.5.   Калай (в допълнение, факултативно отчитане на съдържанието на метал)

2.2.6.   Злато, сребро, платина и други ценни метали

2.2.7.   Боксит и друг алуминий

2.2.8.   Уран и торий

2.2.9.   Други, които не са класифицирани другаде

3.   Неметални минерали

3.1.   Мрамор, гранит, пясъчник, порфир, базалт, други декоративни и строителни камъни (с изключение на шист)

3.2.   Креда и доломит

3.3.   Шист

3.4.   Минерални суровини за химическото производство и изкуствени торове

3.5.   Сол

3.6.   Варовик и гипс

3.7.   Глина и каолин

3.8.   Пясък и чакъл

3.9.   Други, които не са класифицирани другаде

3.10.   Изкопни земни материали (включително пръст), само ако се използват (факултативно отчитане)

4.   Изкопаеми горивни материали/енергоизточници

4.1.   Въглища и други твърди горивни материали/енергоизточници

4.1.1.   Лигнитни (кафяви) въглища

4.1.2.   Антрацитни въглища

4.1.3.   Нефтоносен шист и катранени пясъци

4.1.4.   Торф

4.2.   Течни и газообразни горива/енергоизточници

4.2.1.   Суров нефт, кондензат и газокондензатни течности

4.2.2.   Природен газ

Таблица Б (Внос — общо търгувано количество), таблица В (Внос — търговия с държави извън ЕС), таблица Г (Износ — общо търгувано количество), таблица Д (Износ — търговия с държави извън ЕС)

1.   Биомаса и продукти от биомаса

1.1.   Селскостопански култури, непреработени и преработени

1.1.1.   Зърнени култури, непреработени и преработени

1.1.2.   Кореноплодни, клубеноплодни, непреработени и преработени

1.1.3.   Захарни култури, непреработени и преработени

1.1.4.   Бобови култури, непреработени и преработени

1.1.5.   Ядки, непреработени и преработени

1.1.6.   Маслодайни култури, непреработени и преработени

1.1.7.   Зеленчуци, непреработени и преработени

1.1.8.   Плодове, непреработени и преработени

1.1.9.   Влакнодайни растения, непреработени и преработени

1.1.10.   Други култури, които не са класифицирани другаде, непреработени и преработени

1.2.   Остатъчни материали от селскостопански култури и фуражни култури

1.2.1.   Остатъчни материали от селскостопански култури (използвани), непреработени и преработени

1.2.1.1.   Слама

1.2.1.2.   Остатъчни материали от други селскостопански култури

1.2.2.   Фуражни култури

1.2.2.1.   Фуражни култури

1.3.   Дървесина и изделия от дърво

1.3.1.   Дървен материал, непреработен и преработен

1.3.2.   Дървесни горива и други материали от дърводобива, непреработени и преработени

1.4.   Улов на риба, водни растения и животни, непреработени и преработени

1.4.1.   Улов на риба

1.4.2.   Всички останали водни животни и растения

1.5.   Живи животни, различни от посочените в 1.4, и продукти от животински произход

1.5.1.   Живи животни, различни от посочените в 1.4

1.5.2.   Месо и месни заготовки

1.5.3.   Млечни продукти, птичи яйца и мед

1.5.4.   Други продукти от животински произход (животински влакна, сурова и преработена кожа и т.н.)

1.6.   Продукти главно от биомаса

2.   Метални руди и концентрати, непреработени и преработени

2.1.   Железни руди и концентрати, желязо и стомана, непреработени и преработени

2.2.   Руди и концентрати на цветни метали, непреработени и преработени

2.2.1.   Мед

2.2.2.   Никел

2.2.3.   Олово

2.2.4.   Цинк

2.2.5.   Калай

2.2.6.   Злато, сребро, платина и други ценни метали

2.2.7.   Боксит и друг алуминий

2.2.8.   Уран и торий

2.2.9.   Други, които не са класифицирани другаде

2.3.   Продукти главно от метали

3.   Неметални минерали, непреработени и преработени

3.1.   Мрамор, гранит, варовик, порфир, базалт, други декоративни или строителни камъни (с изключение на шист)

3.2.   Креда и доломит

3.3.   Шист

3.4.   Минерални суровини за химическото производство и изкуствени торове

3.5.   Сол

3.6.   Варовик и гипс

3.7.   Глина и каолин

3.8.   Пясък и чакъл

3.9.   Други, които не са класифицирани другаде

3.10.   Изкопни земни материали (включително пръст), само ако се използват (факултативно отчитане)

3.11.   Продукти главно от неметални минерали

4.   Изкопаеми горивни материали/енергоизточници, непреработени и преработени

4.1.   Въглища и други твърди горива, непреработени и преработени

4.1.1.   Лигнитни (кафяви) въглища

4.1.2.   Антрацитни въглища

4.1.3.   Нефтоносен шист и катранени пясъци

4.1.4.   Торф

4.2.   Течни и газообразни горива, непреработени и преработени

4.2.1.   Суров нефт, кондензат и газокондензатни течности

4.2.2.   Природен газ

4.3.   Продукти главно от изкопаеми горива

5.   Други продукти

6.   Внесени отпадъци (таблици Б и В)/изнесени отпадъци (таблици Г и Д) за окончателно третиране и обезвреждане

В таблици Б и Г се включват следните корекции по отношение на принципа на резидентност

Бункеровано гориво от резидентни единици в чужбина (добавя се към вноса по таблица Б) и бункеровано гориво от нерезиденти на национална територия (добавя се към износа по таблица Г)

1.	Гориво за сухопътен транспорт

2.	Гориво за воден транспорт

3.	Гориво за въздушен транспорт

Раздел 6

МАКСИМАЛНА ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ НА ПРЕХОДНИТЕ ПЕРИОДИ

Максималната продължителност на преходния период за прилагане на разпоредбите от настоящото приложение е две години след първия срок за предаване.