17.5.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 139/11

—

подчертава, че индустриалната политика трябва да се превърне в един от стълбовете на европейската интеграция и да се разглежда като истински политически приоритет, ползващ се със същото равнище на политическа ангажираност, както сближаването, инфраструктурите и селското стопанство;

—

смята, че Европейската комисия трябва да използва всички възможности, предоставени от Договора от Лисабон в областта на индустриалната политика, определени от член 173 от ДФЕС;

—

подкрепя предложението на Европейския парламент за създаване на ръководна група с цел да бъдат обединени правомощията на европейско, национално и поднационално равнище, както и ресурсите, които понастоящем са разпръснати на всички равнища и във всички сектори;

—

обръща внимание на факта, че в своите стратегии за развитие много от местните и регионалните власти понастоящем отреждат централно място на икономическите, социалните и екологичните иновации. Те разполагат с необходимите мрежи и опит, с които да насърчават създаването на иновационни екосистеми, които от своя страна да стимулират развитието на МСП;

—

предлага да се емитират „облигации за проекти“ с цел финансиране на МСП. Благодарение на такива емисии ще се увеличи ресурсът на регионалните инвестиционни фондове, а оттук и средствата за МСП и за средно големите предприятия и ще се създаде възможност да се изгради една европейска индустрия на рисковия капитал, която се опира на регионите;

—

предлага регионалните схеми за иновации да прераснат в регионални програми за иновации и индустриално развитие.

Докладчик

Claude GEWERC (FR/ПЕС), член на Регионалния съвет на Picardie

Отправен документ

Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите – „По-силна европейска промишленост за растеж и възстановяване на икономиката“

СОМ(2012)582 final

1.

приветства съобщението на Комисията, в което ясно се потвърждава основното значение на промишлеността.

2.

Промишлеността формира 80 % от износа и частните инвестиции в научноизследователска и развойна дейност и продължава да бъде основната движеща сила на Европа в процеса на глобализация. Промишлеността оказва силно стимулиращо въздействие върху цялата икономика и по-конкретно върху заетостта (като осигурява работа на 35 млн. души) и върху дейностите, свързани с услугите.

3.

При все това напоследък европейският производствен капацитет намаля, задълбочиха се неравенствата в рамките на Общността и това доведе до нарастване на загрижеността във връзка с делокализацията и конкурентоспособността на европейските предприятия.

4.

Европейският съюз е изграден въз основа на Европейската общност за въглища и стомана. Настоящата икономическа и финансова криза затвърждава убеждението, че просперитетът и устойчивостта на Съюза зависят от способността му да поддържа солидна производствена база чрез насърчаване на нов индустриален модел – основан на иновациите и увеличаването на инвестициите в новите технологии – който да го обединява и да затвърждава мястото му в световната икономика. За целта Европа, която е люлка на индустриалната революция, разполага с икономическите, културните, научните и политическите предпоставки, необходими за обновяване на промишлеността: огромен пазар с над 500 млн. жители, обучена и квалифицирана работна сила, втората най-широко използвана световна валута, конкурентоспособни предприятия в почти всички сектори, стабилна политическа рамка и др.

5.

Тези констатации показват, че индустриалната политика трябва да се превърне в един от стълбовете на европейската интеграция и да се разглежда като истински политически приоритет, ползващ се със същото равнище на политическа ангажираност, както сближаването, инфраструктурите и селското стопанство.

6.

Тази воля се заявява все по-настойчиво, но невинаги се споделя от държавите, както свидетелстват непропорционалните съкращения, предложени от Европейския съвет при преговорите по следващата многогодишна финансова рамка, в сектори, които са особено важни за промишлеността, като научните изследвания и иновациите („Хоризонт 2020“) и трансевропейските инфраструктури („Механизъм за свързване на Европа“).

7.

Смята, че Европейската комисия трябва да използва всички възможности, предоставени от Договора от Лисабон в областта на индустриалната политика, определени от член 173 от ДФЕС, а именно „да предприема всякакви полезни инициативи за насърчаване на тази координация, по-конкретно инициативи за установяване на насоки и показатели, организиране на обмен на най-добри практики и подготовка на елементите, необходими за периодично наблюдение и оценка“.

8.

Затова подкрепя предложението на Европейския парламент за създаване на ръководна група с цел да бъдат обединени правомощията на европейско, национално, и поднационално равнище, както и ресурсите, които понастоящем са разпръснати на всички равнища и във всички сектори.

9.

Според Комисията укрепването на промишлеността, така че делът ѝ да достигне 20 % от европейския БВП, може да бъде постигнато чрез шест приоритетни насоки на действие: усъвършенствани производствени технологии, главни базови технологии, продукти на биологична основа, устойчива индустриална и строителна политика и устойчиви суровини, екологично чисти превозни средства и интелигентни електроенергийни мрежи. Съобщението е организирано около четири стълба.

10.

споделя мнението, че промишлеността се е превърнала в належащ приоритет, поради което Комисията добави към своите средносрочни и дългосрочни предложения и такива, които целят постигането на по-бърз ефект.

11.

Посочва обаче, че причините за затрудненията, които изпитва промишлеността в много държави членки, са от структурно естество и за да бъдат премахнати, е необходимо да бъдат осъществени дълбоки и бързи промени в начина на изготвяне, управление и финансиране на индустриалната политика и да бъдат заделени институционални и финансови средства, съразмерни с това предизвикателство.

12.

Споделя убеждението, че създаването на благоприятна среда за промишлеността и инвестирането в предприятията и в тяхната екосистема са необходими условия за подобряване на конкурентоспособността и за гарантиране на устойчив растеж. Най-голямото предизвикателство пред конкурентоспособността на европейските предприятия е повишаването на производителността посредством ефективно устойчиво управление на ресурсите, по-специално на човешките ресурси, посредством създаване на условия за учене през целия живот, иновации, интернационализация и споделяне на отговорностите и печалбите с работниците и служителите, вместо да се мисли единствено как да се намалят разходите за труд.

13.

Констатира, също както Комисията, последиците от финансовата криза върху финансирането на реалната икономика, но отбелязва, че приемането на „поредица от мерки“ не е достатъчно, за да се коригира един системен дисбаланс.

14.

Държи да подчертае значението на уменията за развитие и модернизиране на европейската промишленост.

15.

Подчертава неотложната необходимост от действия по отношение на човешкия, социалния и териториалния аспект на индустриалните промени.

16.

Посочва, че разширяването на единния пазар досега не е довело до укрепване на индустриалната база на Съюза и изразява учудване, че валутният паритет не се споменава сред условията за достъп до пазара.

17.

Подкрепя волята за насърчаване на предприемачеството, но подчертава, че е също толкова важно да се насърчават и признават професиите в рамките на промишлеността.

18.

Призовава Европейската комисия да задълбочи анализа си и мерките за подкрепа на предприятията, като, аналогично на хранително-вкусовата промишленост, създаде нова категория средни предприятия с персонал между 250 и 750 служители и с оборот под 200 млн. евро – категория между МСП и големите предприятия. Предприятията от тази категория биха могли да се ползват от подходящ размер на подпомагане, по-висок от този за големите предприятия и по-нисък от този за МСП.

19.

Изразява съжаление, че териториалният аспект на индустриалната политика се споменава само бегло, докато именно на това равнище живеят и се обучават нашите граждани, развиват се нови начини на живот, създават се инфраструктурите и платформите за обмен, изграждат се мрежите и сътрудничествата и се гради доверието в преките междуличностни контакти.

20.

Подкрепя стълбовете на една по-силна индустриална политика: инвестиране в иновации и по-добри условия за достъп до пазари, капитали, човешки капитал и умения.

21.

В своите стратегии за развитие много от местните и регионалните власти отреждат понастоящем централно място на икономическите, социалните и екологичните иновации. Те разполагат с необходимите мрежи и опит, с които да насърчават създаването на иновационни екосистеми, които от своя страна да стимулират развитието на МСП.

22.

Напредналите технологии за екологично чисто производство, например устойчивите суровини, са естествено свързани с подход, центриран върху индустриалната екология, който благоприятства рециклирането на материалите и упражняването на контрол върху потреблението на енергията.

23.

Секторът на устойчивото строителство и устойчивите суровини също е тясно свързан с местното равнище и служи като пример и ориентир за насочване на публичните инвестиции.

24.

Електрическите и хибридните автомобили имат бъдеще включително и в контекста на нов подход към мобилността – нова форма на интермодалност, при която гарите заемат централно място. Освен това може да се мисли и за други форми на използване на електрическите автомобили. По-специално става въпрос да се намери ново решение за транспорта в градските и крайградските райони.

25.

Това е една от типичните теми, при които може да се използва съчетание от секторен и кохезионен подход, за да се създаде тясна връзка между устойчивото управление на земите и индустриалното развитие.

26.

Отправя искане към Европейската комисия да изтегли напред датата на публикуване на европейския план в подкрепа на стоманодобивната промишленост, понастоящем обявен за юни 2013 г.

27.

Освен това, независимо дали става въпрос за цифрова икономика или за отговор на проблема със застаряването на населението, нашите територии са естествена среда за експериментиране, в която се съчетават публичните и частните инициативи.

28.

Във всички тези области силата на Европа е в нейната култура на „съвместно съжителство“ и приемане на различията. В световен план това ще бъде основно предизвикателство за икономическото развитие през следващите години.

29.

подкрепя предложената от Комисията стратегия за интелигентна специализация на регионално равнище, като подчертава, че тя се отнася за всички промишлени сектори и трябва да подкрепя промените в тези сектори в целия Европейския съюз.

30.

Набляга на необходимостта да се насърчава разработването на проекти, съчетаващи публичните и частните партньори на регионално равнище, за да могат те да дават полезен принос за ключовите стратегически решения, приемани от Съюза.

31.

Подчертава, че е важно този подход да се осъществява в контекст на сътрудничество в рамките на Общността така, че да се насърчи създаването на Европа на иновациите с подкрепата на регионите.

32.

Отново отправя предложението си за териториални пактове, които дават възможност да се организират различните равнища на сътрудничество, участващи в даден проект. Предлага този подход да бъде обект на единен програмен документ, който да гарантира, че на регионално равнище националните и местните политики отразяват секторните политики и политиката на сближаване на Съюза.

33.

Призовава за това, инвестициите, свързани с тези единни програмни документи, да могат да ползват специален кредитен пакет от Европейската инвестиционна банка с цел създаване на нови екосистеми за икономически и социални иновации. Това може да се окаже предпочитано средство за насърчаване на иновативни решения, за предоставяне на примери за подражание на предприятията, за насърчаване на създаването на консорциуми в области, които се нуждаят от ново сътрудничество между предприятията. Като публично-частни партньорства тези екосистеми би трябвало да отговарят на двойната цел да допринасят за подобряване на конкурентоспособността на предприятията и на ефективността на публичната служба (т.е. за рационализиране на публичните разходи).

34.

Комисията разглежда подобряването на достъпа до пазара на стоки като един от главните лостове на индустриалната политика. Нейните предложения се отнасят както за разширяване на пазарите в областта на сигурността, отбраната или лекарствените средства, така и за въпросите, свързани със стандартите и с индустриалната собственост или с развитието на предприемачеството.

35.

споделя виждането на Комисията за значението на въвеждането на европейски стандарти, които Съюзът да прилага и да защитава на световния пазар, така че иновациите, въвеждани от европейските предприятия (например във връзка с опазването на околната среда), да не са в тяхна вреда, а напротив, да могат да се наложат постепенно на целия световен пазар. Изразява желание Съюзът да си създаде средства, с помощта на които да може преговаря и да налага спазване на тези стандарти в областта на околната среда, безопасност на промишлената производствена дейност, предотвратяване на професионалните рискове и осигуряване на минимални социални и трудови условия, за да могат европейските продукти да се конкурират при равни условия на глобализирания пазар.

36.

Също така Комитетът може само да подкрепи желанието на Комисията да бъдат премахнати данъчните и социалните неравенства, които поставят европейските региони в конкуренция помежду им, без да пораждат динамика за създаване на нови богатства на равнището на Съюза.

37.

Стратегическите области, които Комисията с право посочва, могат да променят из основи начините на потребление, както и организацията на производството, разделението между промишлените отрасли и услугите, секторите и отраслите на икономически дейности, такива, каквито ги познаваме днес, водейки, в крайна сметка до една форма на мрежово пазарно предлагане на европейската промишлена продукция. Ето защо подготвянето на нашите предприятия за тази нова ситуация е важно предизвикателство, което минава през засилено сътрудничество между тях, през създаването на консорциуми и, в някои случаи, на публично-частни партньорства. Би било целесъобразно тези инициативи за адаптиране към новото търсене, за което отчасти и ние имаме принос, да се прогнозират и подпомагат, за да можем да се утвърдим както на вътрешния, така и на световния пазар. Европа трябва да притежава търговска стратегия, съответстваща на технологичните ѝ възможности.

38.

Тази стратегия за пазарен „инженеринг“ трябва да бъде едно от измеренията на съвместните регионални платформи.

39.

Въпреки че ситуацията в отделните държави е различна, финансирането на предприятията от капиталовия пазар е едва 7 % от БВП в Европа в сравнение с 35 % в САЩ.

40.

Комисията отбелязва, че това е недостатък, който трябва да бъде преодолян както с помощта на публичния сектор, така и чрез поредица от мерки за по-лесен достъп до капиталовите пазари.

41.

посочва необходимостта от глобален подход по отношение на паричния пазар и финансирането. В действителност промишлеността, чиито цикли са по-дълги и печалбите общо взето невисоки, не е достатъчно привлекателна за капиталите, които се стремят към високи и незабавни печалби. Инвестиции, насочени към бързото постигане на високи печалби, могат да застрашат развитието на дадено предприятие в дългосрочен план.

42.

Поради това призовава на финансирането на промишлеността отново да се отреди централно място във финансовата и парична структура на Съюза.

43.

Предлага да се емитират „облигации за проекти“ с цел финансиране на МСП. Благодарение на такива емисии ще се увеличи ресурсът на регионалните инвестиционни фондове, а оттук и средствата за МСП и за средно големите предприятия и ще се създаде възможност да се изгради една европейска индустрия на рисковия капитал, която се опира на регионите.

44.

Изразява отново подкрепата си за насърчаването и създаването на „граждански облигации“ с цел стимулиране на местното промишлено развитие. Тези граждански облигации биха дали възможност проектите, подкрепяни от ЕС, да се ползват от допълнително финансиране, предоставяно от граждани или други публични средства, които биха инвестирали в замяна на гарантирани и справедливи дивиденти.

45.

Призовава Комисията да разработи подходящи финансови инструменти, които дават възможност за насърчаване на сътрудничеството между промишлените отрасли в рамките на Общността.

46.

Отново изразява несъгласието си с предложението на Комисията регионалните помощи за предприятията в секторите на стоманодобива и синтетичните влакна да се считат а приори за несъвместими с вътрешния пазар.

47.

Смята, че в условията на икономическа и социална криза публичните инвестиции са от съществено значение в рамките на една глобална стратегия на растежа. Във връзка с това подкрепя общата реформа на режима на държавните помощи в посока по-голямо опростяване, прозрачност и гъвкавост. Тази нова ориентация на политиката на Европейската комисия по отношение на държавните помощи трябва да се опира и на по-изразен икономически подход, който да отчита какъв е реалният риск държавните помощи да се отразят на общностния обмен и каква е опасността от реално нарушаване на конкуренцията във вътрешния пазар. Промяната на ориентацията върви ръка за ръка с необходимостта в по-голяма степен да се отчита качеството на публичните разходи и по-конкретно - с необходимостта европейските разпоредби за макроикономически надзор да предвиждат отделна категория за публичните инвестиции в инфраструктури и иновации, позволяваща да се прави съпоставка с публичните административни разходи.

48.

Предлага да се обмисли създаването на подкатегория в рамките на споразуменията Базел II, за да бъдат задължени банковите институции да инвестират в икономика с ниски въглеродни емисии, в мерки, съпътстващи технологични пробиви, както и в социално отговорни инвестиции.

49.

Комисията припомня, че създаването на работни места е приоритет и отбелязва, че една конкурентоспособна и ефективна индустриална политика трябва да се опира на динамичен пазар на труда, като професионалната мобилност е променлива регулираща величина от съществено значение в този процес.

50.

Тя подчертава, че в период на икономически спад вътрешната гъвкавост може да бъде ефикасно средство за запазване на заетостта и за намаляване на разходите за приспособяване.

51.

Накрая Комисията посочва, че общото между държавите, чийто пазар на труда е устоял по-успешно на кризата, е активният социален диалог. Затова призовава за по-активно участие на социалните партньори в индустриалната политика и специално изразява подкрепата си за предложената на Европейския парламент директива за подобряване на информираността и консултациите с работниците с цел прогнозиране и управление на преструктурирането.

52.

Тя предлага да се инвестира в умения и професионално обучение с цел да се окаже подкрепа на структурните промени и да се предвиждат по един изпреварващ начин нуждите от работни места и умения.

53.

споделя убеждението, че управлението на уменията е едновременно абсолютна необходимост за успеха на индустриалната промяна в Съюза, както и инструмент на политика с антицикличен характер.

54.

Подчертава трудностите, които трябва да се преодолеят за тази цел: слаб интерес на младите хора към професиите в промишлеността, недостатъци и неадаптивност на по-високите степени на образование и професионално обучение към новите процеси в управлението и развитието, липса на европейски подход и форум за обсъждане на индустриалните перспективи и стратегии, използване на комисии от експерти за аспекти, които би следвало да са предмет на социален и регионален диалог.

55.

Потвърждава, че промените не са случайности, а ключова даденост на индустриалния преход, пред който е изправен Съюзът.

56.

Предлага предвидливото управление на уменията и на промените да бъде разглеждано като ключов компонент на индустриалната стратегия на всички равнища.

57.

Отбелязва, че е необходимо да се разширят уменията в областта на ИТ и владеенето на чужди езици, за да се постигне увеличаване на броя на МСП с износ за трети страни; призовава Комисията да проучи точните потребности от такива умения в по-малките предприятия в държавите членки.

58.

Потвърждава ролята на местното равнище в координирането на динамиката на заетостта, обучението и индустриалния преход.

59.

Във връзка с това отново заявява подкрепата си за запазване на Фонда за приспособяване към глобализацията с цел подобряване на способността на държавите и административно-териториалните единици да овладяват последствията от кризата и с цел подпомагане на въвеждането на активни мерки на пазара на труда за работниците – жертви на преструктурирането. Смята, че като допълнение към Фонда за приспособяване към глобализацията, би било полезно да се предвиди Фонд за приспособяване към промените, за да се насърчат развитието на уменията и индустриалният преход. На първо време би могло да се помисли за насочване на известна част от разходите в рамките на структурните фондове и на програма „Хоризонт 2020“ към приспособяване към промените. От друга страна, изтъква необходимостта социалните партньори в предприятията, държавата и регионите да се намесват по проактивен начин и на възможно най-ранен етап от преструктурирането, с цел то да бъде избегнато или поне да се намалят последиците върху заетостта или да се приспособят преходите, наложени от свръхкапацитет, и да се пристъпи своевременно към мерки за приспособяване.

60.

Предлага Европейският съюз да организира прояви на местно равнище за изтъкване значението на промишлеността сред младите хора в Съюза.

61.

подкрепя волята за по-добро координиране на европейските и националните политики в полза на промишлеността.

62.

Подчертава необходимостта на социалния и териториален диалог да бъде отредено централно място в тези динамики на всички равнища.

63.

За тази цел призовава да бъде създадена мрежа от ресурси, която дава възможност за насърчаване на демократичния дебат относно индустриалното бъдеще.

64.

Одобрява приобщаването на регионите към прилагането на стратегията за интелигентна специализация.

65.

Предлага регионалните схеми за иновации да прераснат в регионални програми за иновации и индустриално развитие.