(1)

С член 3, параграф 3 от Договора за Европейския съюз се цели създаването на вътрешен пазар, който работи за устойчивото развитие на Европа, основаващо се, наред с другото, на балансиран икономически растеж и високо равнище на защита и подобряване качеството на околната среда.

(2)

На 25 септември 2015 г. Общото събрание на ООН прие нова глобална рамка за устойчиво развитие — Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие (наричана по-нататък „Програмата до 2030 г.“). Програмата до 2030 г. има залегнали в основата си целите за устойчиво развитие (ЦУР) и обхваща трите измерения на устойчивостта: икономическо, социално и екологично. В съобщението на Комисията от 22 ноември 2016 г.„Следващи стъпки към устойчиво европейско бъдеще“ се прави връзка между ЦУР и рамката на политиката на Съюза, за да се гарантира, че ЦУР се интегрират от самото начало във всички действия и политически инициативи на Съюза както в рамките на Съюза, така и на глобално равнище. В заключенията си от 20 юни 2017 г. Съветът потвърди ангажимента на Съюза и на неговите държави членки за цялостно, съгласувано, всеобхватно, интегрирано и ефективно изпълнение на Програмата до 2030 г. в тясно сътрудничество с партньорите и други заинтересовани страни. На 11 декември 2019 г. Комисията публикува своето съобщение относно Европейския зелен пакт.

(3)

Парижкото споразумение, прието по Рамковата конвенция на ООН по изменението на климата („Парижкото споразумение“) бе одобрено от Съюза на 5 октомври 2016 г. (3). В член 2, параграф 1, буква в) от Парижкото споразумение е заложена целта за по-решителни действия в отговор на изменението на климата чрез привеждане на капиталовите потоци в съответствие с целта за постигане на ниски емисии на парникови газове и устойчиво на климатичните изменения развитие, наред с други средства. В тази връзка на 12 декември 2019 г. Европейският съвет прие заключения относно изменението на климата. С оглед на това настоящият регламент представлява ключова стъпка към постигането на целта за неутрален по отношение на климата Съюз до 2050 г.

(4)

Устойчивостта и преходът към безопасна, неутрална по отношение на климата и устойчива на климатичните изменения кръгова икономика с ефективно използване на ресурсите са от решаващо значение за осигуряване на дългосрочната конкурентоспособност на икономиката на Съюза. Устойчивостта отдавна заема централно място в проекта на Съюза, а Договорът за Европейския съюз и Договорът за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) отразяват нейните социални и екологични измерения.

(5)

През декември 2016 г. Комисията възложи на експертна група на високо равнище да разработи цялостна и всеобхватна стратегия на Съюза за финансиране за устойчиво развитие. В публикувания на 31 януари 2018 г. доклад на експертната група на високо равнище се призовава за създаването на равнището на Съюза на технически надеждна система за класификация, която да внесе яснота относно това кои дейности трябва да се квалифицират като „зелени“ или „устойчиви“, като се започне със смекчаването на изменението на климата.

(6)

В своето съобщение от 8 март 2018 г. Комисията публикува своя план за действие относно финансиране за устойчив растеж, с който постави началото на амбициозна и всеобхватна стратегия за финансиране за устойчиво развитие. Една от целите, набелязани в посочения план за действие, е пренасочване на капиталовите потоци към устойчиви инвестиции, за да се постигне устойчив и приобщаващ растеж. Най-важната и неотложна мярка, предвидена в плана за действие, е създаването на единна система за класификация на устойчивите дейности. В плана за действие е отчетено, че пренасочването на капиталови потоци към дейности, които са по-тясно свързани с устойчивото развитие, трябва да се основава на общо цялостно разбиране за екологична устойчивост на дейностите и инвестициите. Като първа стъпка, установяването на ясни насоки относно дейностите, които се квалифицират като допринасящи за постигането на екологичните цели, следва да спомогне за осведомяване на инвеститорите относно инвестициите, финансиращи екологично устойчиви икономически дейности. На по-късен етап могат да бъдат разработени допълнителни насоки относно дейностите, които допринасят за други цели за устойчивост, включително социални цели.

(7)

Предвид системния характер на глобалните екологични предизвикателства, е необходим системен и ориентиран към бъдещето подход към екологичната устойчивост, който да включва мерки срещу нарастващите отрицателни тенденции като изменението на климата, загубата на биологично разнообразие, прекомерното използване на ресурси в световен мащаб, недостига на храна, разрушаването на озоновия слой, увеличаването на киселинността на океанските води, влошаването на състоянието на системата за прясна вода и промяната на земната повърхност, както и появата на нови заплахи, като опасни химикали и тяхното комбинирано въздействие.

(8)

В Решение № 1386/2013/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (4) се призовава за увеличаване на финансирането от страна на частния сектор на разходите, свързани с околната среда и климата, по-специално чрез въвеждане на стимули и методики, които насърчават предприятията да измерват свързаните с околната среда разходи при стопанската им дейност и печалбата от използването на услуги във връзка с опазването на околната среда.

(9)

За постигането на ЦУР в Съюза е необходимо насочването на капиталовите потоци към устойчиви инвестиции. Важно е за постигането на тези цели да се използва целият потенциал на вътрешния пазар. В този контекст, от решаващо значение е на вътрешния пазар да се премахнат пречките пред ефективното движение на капитали към устойчиви инвестиции, както и да се предотврати възникването на нови пречки.

(10)

Предвид мащаба на предизвикателството и на разходите от бездействието или забавената реакция финансовата система следва да бъде постепенно адаптирана, за да подпомогне устойчивото функциониране на икономиката. За тази цел финансирането за устойчиво развитие трябва да стане общоприето и трябва да се обърне внимание на въздействието на финансовите продукти и услуги върху устойчивостта.

(11)

Предлагането на финансови продукти, насочени към екологично устойчиви цели, е ефективен начин за насочване на частните инвестиции към устойчиви дейности. Изискванията за предлагането на финансови продукти или корпоративни облигации като екологично устойчиви инвестиции, включително предвидените от държавите членки и Съюза изисквания, с които да се позволи на участниците на финансовите пазари и емитентите да използват съответните национални маркировки, целят повишаване на доверието на инвеститорите и на тяхната осведоменост за екологичното въздействие на тези финансови продукти или корпоративни облигации, внасяне на яснота и преодоляване на опасенията относно заблуждаващите твърдения за екологосъобразност. В контекста на настоящия регламент под „заблуждаващи твърдения за екологосъобразност“ се разбират практики за придобиване на нелоялно конкурентно предимство чрез предлагане на финансови продукти като екологосъобразни, като в действителност те не отговарят на основните екологични стандарти. Понастоящем схеми за маркировка са въведени в няколко държави членки. Съществуващите схеми се основават на различни класификационни системи за екологично устойчивите икономически дейности. Като се имат предвид политическите ангажименти, поети в рамките на Парижкото споразумение и на равнището на Съюза, може да се очаква, че все повече държави членки ще въведат схеми за маркировка или ще наложат други изисквания към участниците на финансовите пазари или емитентите по отношение на стимулите за финансови продукти или корпоративни облигации, като екологично устойчиви. В такива случаи държавите членки биха използвали своите национални класификационни системи, за да определят кои инвестиции се квалифицират като устойчиви. Ако тези национални схеми за маркировка или изисквания използват различни критерии за определяне коя икономическа дейност да се квалифицира като икономически устойчива, инвеститорите не биха имали стимул да инвестират в чужбина поради трудностите при сравняването на различните инвестиционни възможности. Освен това икономическите оператори, които желаят да привличат инвестиции от целия Съюз, би трябвало да отговарят на различни критерии в различните държави членки, за да може дейностите им да бъдат квалифицирани като екологично устойчиви. По този начин липсата на единни критерии би довело до по-високи разходи и значително ще демотивира икономическите оператори при достъпа до трансграничните капиталови пазари за целите на устойчивите инвестиции.

(12)

Критериите за определяне на това дали дадена икономическа дейност се квалифицира като устойчива следва да бъдат хармонизирани на равнището на Съюза, за да се отстранят препятствията пред функционирането на вътрешния пазар по отношение на намирането на финансиране на проекти, свързани с устойчивостта, и да се предотврати възникването на препятствия за такива проекти в бъдеще. Тази хармонизация би улеснила икономическите оператори при трансграничното набиране на средства за своите екологично устойчиви дейности, тъй като техните икономически дейности ще могат да бъдат съпоставяни въз основа на единни критерии, за да бъдат допуснати като базови активи по екологично устойчиви инвестиции. Подобно хармонизиране ще улесни трансграничните устойчиви инвестиции в Съюза.

(13)

Ако участниците на финансовите пазари не представят на инвеститорите обяснение по какъв начин дейностите, в които инвестират, допринасят за екологичните цели, или ако участниците на финансовите пазари използват различни понятия в техните обяснения за това какво представлява „екологично устойчива“ икономическа дейност, инвеститорите ще бъдат прекомерно затруднени, когато проверяват и сравняват различните финансови продукти. Установено е, че подобни практики отблъскват желаещите да инвестират в екологично устойчиви финансови продукти. Наред с това липсата на доверие сред инвеститорите оказва значително неблагоприятно въздействие върху пазара за устойчиви инвестиции. Доказано е също, че националните правила и пазарни инициативи, предприети за решаване на този проблем на национално равнище, водят до фрагментиране на вътрешния пазар. Ако участниците на финансовите пазари оповестяват по какъв начин и до каква степен финансовите продукти, които се предлагат като екологично устойчива инвестиция в дейности, които отговарят на критериите за екологично устойчиви икономически дейности съгласно настоящия регламент, и ако участниците на финансовите пазари при това оповестяване използват общи за целия Съюз критерии, това би помогнало на инвеститорите да съпоставят инвестиционните възможности в различните държави и би стимулирало инвестиращите дружества да следват по-екологично устойчиви бизнес модели. Освен това инвеститорите биха инвестирали по-уверено в екологично устойчиви финансови продукти в рамките на Съюза, което ще подобри функционирането на вътрешния пазар.

(14)

За да се преодолеят съществуващите пречки пред функционирането на вътрешния пазар и да се предотврати възникването на такива в бъдеще, от държавите членки и Съюза следва да се изисква да използват общо понятие за екологично устойчиви инвестиции, когато определят изискванията на национално равнище и на равнището на Съюза по отношение на участниците на финансовите пазари или емитентите за целите на маркировката на финансовите продукти или корпоративните облигации, които са предлагани като екологично устойчиви. За да се избегне фрагментирането на пазара и накърняването на интересите на потребителите и инвеститорите като резултат от различаващите се концепции за екологично устойчиви икономически дейности, националните изисквания, които участниците на финансовите пазари или емитентите трябва да спазват, за да предлагат финансови продукти или корпоративни облигации като „екологично устойчиви“, следва да се основават на единни критерии за екологично устойчиви икономически дейности. Такива участници на финансовите пазари или емитенти включват участниците на финансовите пазари, които предлагат екологично устойчиви финансови продукти, и нефинансовите дружества, които емитират екологично устойчиви корпоративни облигации.

(15)

Определянето на критерии за екологично устойчиви икономически дейности може да насърчи икономическите оператори, които не попадат в обхвата на настоящия регламент, да публикуват и да оповестяват доброволно на своите уебсайтове информация за извършваните от тях екологично устойчиви икономически дейности. Тази информация не само ще помогне на участниците на финансовите пазари и на другите заинтересовани страни на финансовите пазари лесно да идентифицират икономическите оператори, които извършват екологично устойчиви икономически дейности, но и ще улесни самите икономически оператори при набирането на финансиране за извършваните от тях екологично устойчиви дейности.

(16)

Класификацията на екологично устойчивите икономически дейности на равнището на Съюза следва да позволи разработването на бъдещите политики на Съюза за подкрепа на финансирането за устойчиво развитие, включително общи за Съюза стандарти за екологично устойчиви финансови продукти и последващо установяване на маркировки, които официално да потвърждават спазването на тези стандарти в Съюза. Тази рамка би могла да послужи като основа за други икономически и регулаторни мерки. Единните правни изисквания за определяне на степента на екологична устойчивост на инвестициите въз основа на единни критерии за екологично устойчиви икономически дейности са необходими като отправна точка за бъдещото законодателство на Съюза, което цели да улесни пренасочването на инвестициите към екологично устойчиви икономически дейности.

(17)

Във връзка с постигането на целите за устойчиво развитие в Съюза решения на политиката като създаването на Европейския фонд за стратегически инвестиции допринесоха ефективно за насочването на частни инвестиции успоредно с публични средства към устойчиви инвестиции. С Регламент (ЕС) 2015/1017 на Европейския парламент и на Съвета (5) за инфраструктурните и иновационните проекти по линия на Европейския фонд за стратегически инвестиции се определя целеви дял от 40 % за инвестиции в областта на климата. Общите критерии за определяне дали дадени икономически дейности се квалифицират като устойчиви, включително тяхното въздействие върху околната среда, биха могли да залегнат в основата на подобни бъдещи инициативи на Съюза за мобилизиране на инвестиции за постигане на екологични и свързани с климата цели.

(18)

За да се избегне накърняване на интересите на инвеститорите, лицата, управляващи фондове, и институционалните инвеститори, които предлагат финансови продукти, следва да оповестяват по какъв начин и до каква степен те използват критериите за екологично устойчиви икономически дейности при определянето на екологичната устойчивост на своите инвестиции. Оповестената информация следва да даде възможност на инвеститорите да разберат какъв е процентният дял на инвестициите в основата на финансовия продукт, които са в екологично устойчиви икономически дейности, от всички инвестиции в основата на същия финансов продукт, като по този начин ще позволи на инвеститорите да разберат степента на екологична устойчивост на инвестициите. Когато инвестициите в основата на финансовия продукт са в икономически дейности, които допринасят за постигането на екологична цел, в информацията, която трябва да бъде оповестена, следва да бъде посочена екологичната цел или цели, за които допринася инвестицията в основата на финансовия продукт, както и как и до каква степен инвестициите в основата на финансовия продукт финансират екологично устойчиви икономически дейности, включително подробности за съответните съотношения на спомагащите дейности и на дейностите, които допринасят за прехода. Комисията следва да определи информацията, която трябва да бъде оповестявана за тази цел. Тази информация следва да даде възможност на компетентните национални органи лесно да проверяват спазването на посоченото задължение за оповестяване и да осигуряват неговото спазване в съответствие с приложимото национално право. Когато участниците на финансовите пазари не се съобразяват с критериите за екологична устойчивост на инвестициите, те следва да представят декларация за това. За да се предотврати заобикалянето на задължението за оповестяване, то следва да се прилага и при финансови продукти, които се предлагат като стимулиращи екологични характеристики, включително финансови продукти, които имат за цел опазване на околната среда в широкия смисъл на думата.

(19)

Задълженията за оповестяване, предвидени в настоящия регламент, допълват правилата за оповестяване на информация във връзка с устойчивостта, предвидени в Регламент (ЕС) 2019/2088 на Европейския парламент и на Съвета (6). За да се повиши прозрачността и участниците на финансовите пазари да предоставят на крайните инвеститори обективна база са сравнение за дела на инвестициите, финансиращи екологично устойчиви икономически дейности, настоящият регламент допълва правилата относно прозрачността при преддоговорното оповестяване на информация и в периодичните доклади, предвидени в Регламент (ЕС) 2019/2088. Определението на „устойчива инвестиция“ в Регламент (ЕС) 2019/2088 включва инвестиции в стопански дейности, които допринасят за постигането на екологична цел, което, наред с другото, следва да включва инвестиции в „екологично устойчиви икономически дейности“ по смисъла на настоящия регламент. Освен това, в Регламент (ЕС) 2019/2088 инвестициите се считат за устойчиви инвестиции само ако не засягат значително постигането на някоя от екологичните или социалните цели, предвидени в настоящия регламент.

(20)

За гарантирането на надеждност, последователност и съпоставимост на оповестяваната информация във връзка с устойчивостта в секторa на финансовите услуги, при оповестяването съгласно настоящия регламент следва да бъдат използвани съществуващите показатели за устойчивост, доколкото е целесъобразно, както е предложено от Европейския парламент в неговата резолюция от 29 май 2018 г. относно устойчивите финанси (7). В тази връзка техническите критерии за проверка следва, доколкото е целесъобразно, да се основават на показателите за устойчивост, посочени в Регламент (ЕС) 2019/2088.

(21)

По отношение на икономическите дейности, извършвани от предприятия, от които не се изисква да оповестяват информация по силата на настоящия регламент, е възможно в изключителни случаи участниците на финансовите пазари да не могат по разумен начин да получат съответната информация, за да направят надеждна преценка доколко са спазени техническите критерии за проверка, установени съгласно настоящия регламент. В такива изключителни случаи и само за онези икономически дейности, за които не е било възможно да бъде получена пълна, надеждна и навременна информация, на участниците на финансовите пазари следва да бъде разрешено да направят допълнителни оценки и прогнози въз основа на информация от други източници. Тези оценки и прогнози следва да компенсират само ограничени и специфични части от желаните елементи на данните и да бъдат интерпретирани предпазливо. За да се гарантира, че оповестяването пред инвеститорите е ясно и неподвеждащо, участниците на финансовите пазари следва ясно да обяснят основанията за своите заключения, както и причините, които налагат извършването на такива допълнителни оценки и прогнози за целите на оповестяването пред крайните инвеститори.

(22)

В своето съобщение от 20 юни 2019 г., „Насоки относно оповестяването на нефинансова информация: Допълнение относно оповестяването на свързана с климата информация“, Комисията препоръчва някои големи дружества да докладват въз основа на създадената с настоящия регламент рамка някои ключови показатели за резултата от дейността си (КПРД), които имат отношение към климата. По-специално, информацията относно дела от оборота, процента на капиталови разходи (CAPEX) или оперативни разходи (OPEX) на такива големи нефинансови дружества, която е свързана с екологично устойчиви дейности, както и КПРД, които са специално разработени за големите финансови дружества, е полезна информация за инвеститорите, които се интересуват от дружества, чиито продукти и услуги имат съществен принос за някоя от екологичните цели, посочени в настоящия регламент. Поради това е целесъобразно да се изиска от големите дружества да оповестяват ежегодно тези КПРД, както и това изискване да бъде уточнено в делегирани актове, по-специално по отношение на големите финансови дружества. Въпреки че би било непропорционално натоварващо изискването да бъде наложено и на малките дружества, малките дружества биха могли доброволно да решат да публикуват въпросната информация.

(23)

За да се установи дали дадена икономическа дейност е екологично устойчива, следва да бъде определен изчерпателен списък с екологични цели. Шестте екологични цели, които настоящият Регламент следва да обхване са: смекчаване на изменението на климата, адаптиране към изменението на климата, устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси, преход към кръгова икономика, предотвратяване и контрол на замърсяването и опазване и възстановяване на биологичното разнообразие и екосистемите.

(24)

Дадена икономическа дейност, която преследва екологичната цел за смекчаване на изменението на климата, следва да допринася съществено за стабилизирането на емисиите на парникови газове чрез предотвратяване или чрез намаляване на емисиите, или чрез повишаване на поглъщанията на парникови газове. Икономическата дейност следва да съответства на дългосрочните цели по отношение на температурата, заложени в Парижкото споразумение. Тази екологична цел следва да бъде тълкувана в съответствие с приложимото право на Съюза, включително Директива 2009/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (8).

(25)

Икономическа дейност, която преследва екологичната цел за адаптиране към изменението на климата, следва да допринася съществено за намаляване или предотвратяване на неблагоприятното въздействие на текущите или очаквани климатични тенденции, или рисковете от такова неблагоприятно въздействие върху самата дейност или върху хората, природата или активите. Тази екологична цел следва да се тълкува в съответствие с приложимото право на Съюза и Рамковата програма от Сендай за намаляване на риска от бедствия за периода 2015—2030 г.

(26)

Екологичната цел за устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси следва да се тълкува в съответствие с приложимото право на Съюза, включително Регламент (ЕС) № 1380/2013 на Европейския парламент и на Съвета (9) и директиви 2000/60/ЕО (10), 2006/7/ЕО (11), 2006/118/ЕО (12), 2008/56/ЕО (13) и 2008/105/ЕО (14) на Европейския парламент и на Съвета, директиви 91/271/ЕИО (15), 91/676/ЕИО (16) и 98/83/ЕО (17) на Съвета и Решение (ЕС) 2017/848 (18) на Комисията, както и със следните съобщения на Комисията: „Посрещане на предизвикателствата, свързани с недостига на вода и сушите в Европейския съюз“ от 18 юли 2007 г., „План за опазване на водните ресурси на Европа“ от 14 ноември 2012 г. и „Стратегически подход на Европейския съюз към фармацевтичните продукти в околната среда“ от 11 март 2019 г.

(27)

Екологичната цел на прехода към кръгова икономика следва да бъде тълкувана в съответствие с приложимото право на Съюза в областите на кръговата икономика, отпадъците и химикалите, включително регламенти (ЕО) № 1013/2006 (19), (ЕО) № 1907/2006 (20) и (ЕС) 2019/1021 (21) на Европейския парламент и на Съвета, и директиви 94/62/ЕО (22), 2000/53/ЕО (23), 2006/66/ЕО (24), 2008/98/ЕО (25), 2010/75/ЕС (26), 2011/65/ЕС (27), 2012/19/ЕС (28), (ЕС) 2019/883 (29) и (ЕС) 2019/904 (30) на Европейския парламент и на Съвета, Директива 1999/31/ЕО на Съвета (31), Регламент (ЕС) № 1357/2014 на Комисията (32), решения 2000/532/ЕО (33) и 2014/955/ЕС (34) на Комисията, и със съобщенията на Комисията от 2 декември 2015 г.„Затваряне на цикъла – план за действие на ЕС за кръговата икономика“ и от 16 януари 2018 г.„Европейска стратегия за пластмасите в кръговата икономика“.

(28)

Има различни начини, по които дадена икономическа дейност може да допринесе значително за постигането на екологичната цел за преминаване към кръгова икономика. Тя би могла например да повиши трайността, възможността за поправка, усъвършенстване и повторна употреба на продуктите, или би намалила използването на ресурси чрез проектиране и избор на материалите, улесняване на търсенето на ново предназначение, разглобяването и деконструирането в сектора на строителството и поддръжката на сгради, по-специално с оглед на намаляване на използването на строителни материали и насърчаване на тяхното повторно използване. Тя би могла също да допринесе съществено за постигането на екологичната цел за преход към кръгова икономика чрез развитието на бизнес модели на „продукта като услуга“, и на кръгови вериги за създаване на стойност, с цел продуктите, компонентите и материалите да са винаги максимално полезни и да имат максимална стойност колкото е възможно по-дълго. Намаляването на съдържанието на опасни вещества в материалите и продуктите през целия жизнен цикъл, включително чрез замяната им с по-безопасни алтернативи, следва да бъде най-малкото в съответствие с правото на Съюза. Дадена икономическа дейност може да допринесе значително за постигането на екологичната цел за преход към кръгова икономика и чрез намаляване на хранителните отпадъци в процесите на добив, преработка, производство и разпространение на храна.

(29)

Екологичните цели за предотвратяване и контрол на замърсяването следва да се тълкуват в съответствие с приложимото право на Съюза, включително директиви 2000/60/ЕО, 2004/35/ЕО (35), 2004/107/ЕО (36), 2006/118/ЕО, 2008/50/ЕО (37), 2008/105/ЕО, 2010/75/ЕС, (ЕС) 2016/802 (38) и (ЕС) 2016/2284/ (39) на Европейския парламент и на Съвета.

(30)

Екологичните цели за опазване и възстановяване на биологичното разнообразие и екосистемите следва да се тълкуват в съответствие с приложимото право на Съюза, включително регламенти (ЕС) № 995/2010 (40), (ЕС) № 511/2014 (41) и(ЕС) № 1143/2014 (42) на Европейския парламент и на Съвета, Директива 2009/147/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (43), Регламент (ЕО) № 338/97 (44) на Съвета, директиви на Съвета 91/676/ ЕИО и 92/43/ЕИО (45), както и в съответствие със съобщенията на Комисията от 21 май 2003 г.„Прилагане на законодателството в областта на горите, управлението и търговията (FLEGT)“, от 3 май 2011 г.„Нашата застраховка живот, нашият природен капитал: стратегия на ЕС за биологичното разнообразие до 2020 г.“ и от 6 май 2013 г.„Екологосъобразна инфраструктура (ЕИ) – увеличаване на природния капитал на Европа“, от 26 февруари 2016 г.„План за действие на ЕС срещу трафика на екземпляри от дивата флора и фауна“ и от 23 юли 2019 г.„Засилване на действията на ЕС за опазване и възстановяване на горите в световен мащаб“.

(31)

Дадена икономическа дейност може да допринесе съществено за екологичната цел за опазване и възстановяване на биологичното разнообразие и екосистемите по няколко начина, включително чрез опазване, съхраняване или възстановяване на биологичното разнообразие и екосистемите, при това чрез подобряване на екосистемните услуги. Тези услуги са групирани в четири категории, а именно провизионни услуги като осигуряването на храна и вода; регулаторни услуги като контрол на климата и болестите; спомагателни услуги като кръговрата на хранителните вещества и производството на кислород; и културни услуги като осигуряващи духовни и развлекателни ползи.

(32)

За целите на настоящия регламент под термина „устойчиво управление на горите“ следва да се разбира управление, при което се вземат предвид такива практики и използване на горите и залесените земи, които допринасят за подобряване на биологичното разнообразие или за спиране или предотвратяване на деградацията на екосистемите, обезлесяването и загубата на местообитания, при което управлението и използването на горите и залесените земи се разглеждат по начин и в степен, позволяващи да се съхрани биологичното им разнообразие, производителността, способността за възстановяване, жизнеността и потенциалът им да изпълняват, понастоящем и в бъдеще, подходящи екологични, икономически и социални функции на местно, национално и глобално равнище, без да се причинява вреда на други екосистеми, както е посочено в Резолюция Н1 от втората министерска конференция по опазването на горите в Европа от 16 – 17 юни 1993 г. в Хелзинки, — общи насоки за устойчивото управление на горите в Европа; като се отчитат също и Регламенти (ЕС) № 995/2010 и (ЕС) 2018/841 (46) на Европейския парламент и на Съвета, и Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета (47), и съобщението на Комисията от 20 септември 2013 г. относно „Нова стратегия на ЕС за горите: за горите и сектора на горското стопанство“.

(33)

За целите на настоящия регламент терминът „енергийна ефективност“ се използва в широк смисъл и следва да се тълкува, като се вземе предвид приложимото право на Съюза, включително Регламент (ЕС) 2017/1369/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (48) и Директиви 2012/27/ЕС (49), (ЕС) 2018/844 (50) на Европейския парламент и на Съвета, както и актовете за изпълнение, приети съгласно Директива 2009/125/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (51).

(34)

За всяка екологична цел следва да бъдат определени единни критерии, с помощта на които да бъде преценено дали икономическите дейности допринасят съществено за тази цел. Един от елементите на единните критерии следва да бъде да не се засяга значително постигането на някоя от екологичните цели, предвидени в настоящия регламент. С това се цели да се избегнат случаите, при които инвестициите се квалифицират като екологично устойчиви, в случаите, когато икономическите дейности, ползващи се от тези инвестиции, нанасят вреда на околната среда до степен, превишаваща по значение приноса им за постигане на екологичната цел. Такива критерии следва да отчитат жизнения цикъл на продуктите и услугите, предоставяни посредством съответната икономическа дейност в допълнение към въздействието, оказвано върху околната среда от самата икономическа дейност, включително като се имат предвид доказателствата от наличните оценки на жизнения цикъл на продуктите, по-специално отчитайки тяхното производство, употреба и излизане от употреба.

(35)

Като се припомня съвместният ангажимент на Европейския парламент, Съвета и Комисията да следват принципите, залегнали в Европейския стълб на социалните права, в подкрепа на устойчивия и приобщаващ растеж и като се отчита значението на минималните международни стандарти за правата на човека и трудовите права, за да се квалифицират като екологично устойчиви, икономическите дейности следва да бъдат обвързани със спазването на минимални гаранции. Поради тази причина икономическите дейности следва да се квалифицират като екологично устойчиви единствено когато се извършват при съблюдаване на Насоките на ОИСР за многонационалните предприятия и Ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека, включително Декларацията за основните принципи и права при работа на Международната организация на труда (МОТ), осемте основни конвенции на МОТ и Международната харта за правата на човека. В основните конвенции на МОТ са определени човешките и трудовите права, които предприятията следва да спазват. Редица от тези международни стандарти са залегнали в Хартата на основните права на Европейския съюз, по-специално забраната на робството и на принудителния труд и принципът на недопускане на дискриминация. Тези минимални гаранции не засягат евентуалното прилагане на по-строги изисквания по отношение на околната среда, здравеопазването, безопасността и социалната устойчивост, предвидени в правото на Съюза. При прилагането на тези минимални гаранции предприятията следва да спазват принципа за ненанасяне на значителни вреди по смисъла на Регламент (ЕС) 2019/2088 и да имат предвид регулаторните технически стандарти, приети съгласно посочения Регламент, с които допълнително се уточнява този принцип.

(36)

За да се осигури съгласуваност между настоящия регламент и Регламент (ЕС) 2019/2088, с настоящия регламент следва да се измени Регламент (ЕС) 2019/2088 с цел да се даде мандат на Европейските надзорни органи, създадени с Регламенти (ЕС) № 1093/2010 (52), (ЕС) № 1094/2010 (53) и (ЕС) № 1095/2010 (54) на Европейския парламент и на Съвета (наричани заедно „ЕНО“), за да разработят съвместно регулаторни технически стандарти, с които се конкретизират подробностите във връзка със съдържанието и представянето на информацията във връзка с принципа „да не се засяга значително постигането на посочените цели“. Тези регулаторни технически стандарти следва да съответстват на съдържанието, методиките и представянето на показателите за устойчивост във връзка с неблагоприятните въздействия, съгласно посоченото в Регламент (ЕС) 2019/2088. Те следва да съответстват и на принципите, залегнали в Европейския стълб на социалните права, на Насоките на ОИСР за многонационалните предприятия, Ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека, включително Декларацията на МОТ за основните принципи и права при работа, осемте основни конвенции на МОТ и Международната харта за правата на човека.

(37)

Регламент (ЕС) 2019/2088 следва освен това да бъде изменен, за да даде мандат на ЕНО да разработят чрез Съвместния комитет проекти за регулаторни технически стандарти, които да допълнят правилата за прозрачност във връзка със стимулите за екологични характеристики и екологично устойчиви инвестиции при преддоговорното оповестяване на информация и в периодичните доклади.

(38)

Като се имат предвид специфичните технически подробности, необходими за оценка на въздействието на дадена икономическа дейност върху околната среда, и бързо променящият се характер на науката и технологиите, критериите за екологично устойчиви икономически дейности следва да бъдат редовно адаптирани, за да отразяват тези промени. С оглед на актуалността на критериите въз основа на научни доказателства и становища на експерти и на съответните заинтересовани страни, условията за това какво представлява „съществен принос“ и „значителни вреди“ следва да бъдат уточнени по-подробно за различните икономически дейности и следва да се актуализират редовно. За тази цел Комисията следва да определи подробни и калибрирани технически критерии за проверка на различните икономически дейности въз основа на техническия принос на многостранната платформа за финансиране за устойчиво развитие.

(39)

Някои икономически дейности имат отрицателно въздействие върху околната среда и чрез намаляването на това негативно въздействие може да се постигне съществен принос за една или повече екологични цели. За тези икономически дейности е целесъобразно да се установят технически критерии за проверка, които изискват значително подобряване на екологичните показатели в сравнение, наред с другото, със средните стойности за сектора, но които същевременно позволяват да се избегнат вредни за околната среда обвързващи ефекти, включително обвързващи ефекти, свързани със зависимостта от високи въглеродни емисии, по време на икономическия жизнен цикъл на финансираната икономическа дейност. Тези критерии следва да отчитат и дългосрочното въздействие на съответната икономическа дейност.

(40)

Дадена икономическа дейност не следва да се квалифицира като екологично устойчива, ако причинява повече вреди за околната среда, отколкото ползи. С техническите критерии за проверка следва да бъдат определени минималните изисквания, необходими за избягване на значителни вреди по отношение на други цели, включително като се използват за основа всякакви минимални изисквания, установени в правото на Съюза. Когато определя и актуализира техническите критерии за проверка, Комисията следва да гарантира, че тези критерии се основават на наличните научни доказателства, разработват се при отчитане на съображения, свързани с жизнения цикъл, включително налични оценки на жизнения цикъл, и се актуализират редовно. Когато научната оценка не позволява да се определи риск с достатъчна надеждност, следва да се приложи принципът на предпазните мерки в съответствие с член 191 от ДФЕС.

(41)

При установяването и актуализирането на техническите критерии за проверка с оглед на екологичната цел за смекчаване на изменението на климата Комисията следва да отчита и да стимулира протичащия и необходим процес на преход към неутрална по отношение на климата икономика в съответствие с член 10, параграф 2 от настоящия Регламент. Освен използването на неутрална по отношение на климата енергия и увеличаването на инвестициите в икономически дейности и сектори, отличаващи се с ниски нива на въглеродни емисии, този преход изисква и значителни намаления на емисиите на парникови газове в други икономически дейности и сектори, за които не съществуват нисковъглеродни алтернативи, осъществими от технологична и икономическа гледна точка. Тези преходни икономически дейности следва да се квалифицират като допринасящи съществено за смекчаване на последиците от изменението на климата, ако техните емисии на парникови газове са значително по-ниски от средните за сектора или отрасъла, ако не възпрепятстват разработването и внедряването на нисковъглеродни алтернативи и ако не водят до обвързване с активи, които са несъвместими с целта за неутралност по отношение на климата предвид икономическия жизнен цикъл на тези активи. Техническите критерии за проверка на тези преходни икономически дейности следва да гарантират, че тези преходни дейности имат надеждна перспектива да станат неутрални по отношение на климата, като техническите критерии следва да бъдат съответно коригирани на редовни интервали.

(42)

Дадена икономическа дейност следва да се квалифицира като допринасяща съществено за една или повече от предвидените в настоящия регламент екологични цели, когато тази дейност пряко спомага за това други дейности да дадат съществен принос за една или повече такива цели. Такива спомагащи дейности не следва да водят до обвързване с активи, които възпрепятстват дългосрочните екологични цели предвид икономическия жизнен цикъл на тези активи, и следва да има значително положително въздействие върху околната среда на база съображения, свързани с жизнения цикъл.

(43)

При определянето и актуализирането на техническите критерии за проверка Комисията следва да вземе предвид приложимото право на Съюза, включително Регламенти (ЕО) № 1221/2009 (55) и (ЕО) № 66/2010 (56) на Европейския парламент и на Съвета, както и Препоръка 2013/179/ЕС на Комисията (57) и съобщението на Комисията от 16 юли 2018 г.„Обществени поръчки, насочени към една по-добра околна среда“. С цел избягване на ненужните несъответствия с класификациите на икономическите дейности, които вече съществуват за други цели, Комисията следва също така да вземе предвид статистическите класификации за сектора на екологичните стоки и услуги, а именно Класификацията на направленията за околната среда (CEPA) и Класификацията на дейностите по управление на ресурси (CReMA) в Регламент (ЕС) № 538/2014 на Европейския парламент и на Съвета (58). При определянето и актуализирането на техническите критерии за проверка Комисията следва да вземе предвид наличните екологични показатели и рамки за докладване, разработени, наред с другото, от Комисията и Европейската агенция за околната среда, както и наличните международни стандарти, като например разработените, наред с другото, от ОИСР.

(44)

При определянето и актуализирането на техническите критерии за проверка Комисията следва да вземе предвид и характерните особености на инфраструктурния сектор и да отчита екологичните, социалните и икономическите вторични ефекти в рамките на анализа на разходите и ползите. Във връзка с това Комисията следва да вземе предвид приложимото право на Съюза, включително Директиви 2001/42/ЕО (59), 2011/92/ЕС (60), 2014/23/ЕС (61) , 2014/24/ЕС (62) и 2014/25/ЕС (63) на Европейския парламент и на Съвета, стандартите и актуалната методология и работата на международни организации, например ОИСР. В този контекст с техническите критерии за проверка следва да се насърчават подходящи рамки за управление, интегриращи екологичните, социалните и управленските фактори съгласно посоченото в Принципите на ООН за отговорно инвестиране, на всички етапи от жизнения цикъл на проекта.

(45)

Техническите критерии за проверка следва да гарантират, че съответните икономически дейности в конкретен сектор могат да се квалифицират като екологично устойчиви и се третират еднакво, ако приносът им към една или повече от предвидените в настоящия регламент екологични цели е еднакъв. Възможно е потенциалният капацитет за принос към постигането на тези екологични цели да варира в различните сектори и това следва бъде отразено в тези критерии. В рамките на един сектор обаче тези критерии не следва да ощетяват несправедливо определени икономически дейности за сметка на други, ако допринасят в същата степен за постигането на екологичните цели.

(46)

Когато установява и актуализира техническите критерии за проверка за екологично устойчиви дейности, Комисията следва да направи оценка дали установяването на тези критерии би довело до блокиране на активи или създаване на противоречиви стимули, или до други неблагоприятни последици за финансовите пазари.

(47)

За да се избегнат прекалено обременяващите за икономическите оператори разходи за привеждане в съответствие, Комисията следва да установи технически критерии за проверка, които осигуряват достатъчно правна яснота, които са практически осъществими, лесни за прилагане и чието спазване може да се провери в рамките на разумни граници, без това да води до извънредни разходи и като се избягва ненужната административна тежест. Техническите критерии за проверка могат да поставят изискване за извършването на оценка на жизнения цикъл, когато това е в достатъчна степен осъществимо и необходимо.

(48)

За да се гарантира, че инвестициите се насочват към икономическите дейности с най-голямо положително въздействие върху екологичните цели, Комисията следва да отдаде приоритетно значение на определянето на технически критерии за проверка на икономическите дейности, които могат потенциално да допринесат в най-голяма степен за постигане на екологичните цели.

(49)

Подходящи технически критерии за проверка следва да бъдат установени за транспортния сектор, включително за мобилните активи. Tези критерии за проверка следва да вземат предвид факта, че транспортният сектор, включително международното корабоплаване, е източник на близо 26 % от всички емисии на парникови газове в Съюза. Както е посочено в Плана за действие за финансиране за устойчив растеж, около 30 % от необходимите допълнителни годишни инвестиции за устойчиво развитие в Съюза се падат на транспортния сектор, например увеличаване на електрификацията или подкрепата за по-бързия преход към по-чисти видове транспорт чрез насърчаване на преминаването към други видове транспорт и по-доброто управление на движението.

(50)

При разработването на техническите критерии за проверка е особено важно Комисията да проведе подходящи консултации в съответствие с изискванията програмата за по-добро регулиране. Процесът на определяне и актуализиране на техническите критерии за проверка следва да включва съответните заинтересовани страни и следва да се основава на становищата на експерти с доказани знания и опит в съответните области. За тази цел Комисията следва да създаде Платформа за финансиране за устойчиво развитие (наричана по-нататък „Платформата“). Платформата следва да бъде съставена от експерти, представляващи както публичния, така и частния сектор. Експертите от публичния сектор следва да включват представители на Европейската агенция по околната среда, ЕНО, Европейската инвестиционна банка и Агенцията на Европейския съюз за основните права. Експертите от частния сектор следва да включват представители на участници на финансовите и нефинансовите пазари и стопански сектори, които представляват съответните отрасли, както и лица с експертен опит в областта на счетоводството и отчитането. В Платформата следва да участват и експерти, представляващи гражданското общество, включително експерти в областта на екологичните, социалните, трудовите и управленските въпроси. Участниците на финансовите пазари следва да бъдат насърчавани да информират Комисията, ако сметнат, че икономическа дейност, която не отговаря на техническите критерии за проверка или за която такива критерии все още не са определени, следва да се квалифицира като екологично устойчива, с цел да се помогне на Комисията да оцени целесъобразността на допълването или актуализирането на техническите критерии за проверка.

(51)

Платформата следва да бъде създадена в съответствие с приложимите хоризонтални правила за създаването и функционирането на експертните групи на Комисията, включително по отношение на процеса на подбор. Процесът на подбор следва да има за цел да гарантира високо ниво на компетентност, географски баланс и баланс между половете, както и баланс на представеното ноу-хау предвид специфичните задачи на Платформата. В процеса на подбор Комисията следва да направи оценка в съответствие с хоризонталните правила за установяване на потенциални конфликти на интереси и да предприеме подходящи мерки за разрешаването на подобни конфликти.

(52)

Платформата следва да предоставя консултации на Комисията във връзка с изготвянето, анализа и преразглеждането на техническите критерии за проверка, включително потенциалното въздействие на тези критерии върху оценката на активите, които се квалифицират като екологично устойчиви активи съгласно съществуващите пазарни практики. Платформата следва също да предоставя консултации на Комисията по въпроса дали техническите критерии за проверка са подходящи за употреба в бъдещи политически инициативи на Съюза, насочени към улесняване на устойчивите инвестиции, както и относно евентуалната роля на стандартите за счетоводство и отчитане, свързани с устойчивостта, в подкрепа на прилагането на техническите критерии за проверка. Платформата следва да консултира Комисията относно разработването на допълнителни мерки за подобряване на наличността и качеството на данните при спазване на целта за избягване на ненужна административна тежест, относно други цели за устойчивост, включително социални цели, и функционирането на минималните гаранции и евентуалната необходимост от допълването им.

(53)

Комисията следва да продължи работата на действащата експертна група на държавите членки по финансирането за устойчиво развитие и да ѝ предостави официален статут. Задачите на тази експертна група ще включват, наред с другото, предоставяне на консултации на Комисията относно целесъобразността на техническите критерии за проверка и подхода, възприет от Платформата във връзка с разработването на тези критерии. За тази цел Комисията следва да информира държавите членки чрез редовни срещи на експертната група на държавите членки по финансирането за устойчиво развитие.

(54)

С цел да се уточнят изискванията, предвидени в настоящия регламент, по-специално относно определянето и актуализирането на подробни и калибрирани технически критерии за проверка на различните икономически дейности във връзка с това какво представлява „съществен принос“ и какво — „значителни вреди“ за екологичните цели, на Комисията следва да се предоставят правомощия да приема актове съгласно член 290 от ДФЕС по отношение на информацията, която се изисква за спазване на задължението за оповестяване съгласно настоящия Регламент, и по отношение на техническите критерии за проверка. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище, чрез Платформата и експертната група на държавите членки по финансирането за устойчиво развитие, и тези консултации да бъдат проведени в съответствие с принципите, заложени в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество (64). По-специално, с цел осигуряване на равно участие при подготовката на делегираните актове, Европейският парламент и Съветът следва да получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки, като техните експерти получават систематично достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с подготовката на делегираните актове.

(55)

Настоящият регламент допълва изискванията за оповестяване, предвидени в Регламент (ЕС) 2019/2088. За да се гарантира системният и ефективен мониторинг на спазването на настоящия регламент от страна на участниците на финансовите пазари, държавите членки следва да разчитат на компетентните органи, определени в съответствие с Регламент (ЕС) 2019/2088. С оглед на ефективното осигуряване на спазването на регламента, държавите членки следва освен това да определят правила за мерките и санкциите, които следва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи. Националните компетентни органи и ЕНО следва да упражняват правомощията си за намеса по отношение на продуктите, които са установени в Регламенти (ЕС) № 600/2014 (65), (ЕС) № 1286/2014 (66) и (ЕС) 2019/1238 (67) на Европейския парламент и на Съвета, и по отношение на неправомерните практики на продажба или подвеждащото оповестяване на информация във връзка с устойчивостта, включително информация, изисквана съгласно настоящия регламент.

(56)

С цел да се гарантира ефективна и устойчива организация на работата и заседателни практики, както по отношение на Платформата, така и по отношение на експертната група на държавите членки по финансирането за устойчиво развитие, и за да се осигури възможност за широко участие и ефикасно взаимодействие в рамките на групите, техните подгрупи, Комисията и заинтересованите страни, следва да се обмисли увеличаване на използването на цифрови, включително виртуални технологии, когато е целесъобразно.

(57)

С цел да се даде на съответните участници достатъчно време, за да се запознаят с определените в настоящия регламент критерии за квалифициране на икономическите дейности като екологично устойчиви, и за да се подготвят за тяхното прилагане, предвидените в настоящия регламент задължения следва да започнат да се прилагат, за всяка екологична цел, дванадесет месеца след установяването на съответните технически критерии за проверка.

(58)

Разпоредбата в настоящия регламент по отношение на съществувалите преди влизането в сила на настоящия регламент схеми за данъчно стимулиране, основаващи се на удостоверения, не засяга съответната компетентност на Съюза и на държавите членки по отношение на данъчните разпоредби, съгласно предвиденото в Договорите.

(59)

Прилагането на настоящия регламент следва да се преразглежда редовно с цел оценяване, наред с другото: на напредъка във връзка с разработването на технически критерии за проверка на екологично устойчиви икономически дейности; на евентуалната необходимост от преразглеждане и допълване на тези критерии за определяне дали дадена икономическа дейност да се квалифицира като екологично устойчива; ефективността на системата за класификация на икономически дейности като екологично устойчиви с оглед на насочването на частните инвестиции към такива дейности, и по-специално по отношение на капиталовите потоци в частни предприятия и други правни субекти; и за по-нататъшното развитие на посочената система за класификация, включително посредством разширяването на обхвата ѝ отвъд екологично устойчивите икономически дейности, така че да се включат дейности, нанасящи значителни вреди на околната среда, както и на други цели за устойчивост, включително социални цели.

(60)

Доколкото целите на настоящия регламент не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, но поради необходимостта да бъдат въведени на равнището на Съюза единни критерии за екологично устойчиви икономически дейности, могат да бъдат постигнати по-добре на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тези цели,