Choose the experimental features you want to try

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 32020R0852

Регламент (ЕС) 2020/852 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2020 година за създаване на рамка за улесняване на устойчивите инвестиции и за изменение на Регламент (ЕС) 2019/2088 (текст от значение за ЕИП)

PE/20/2020/INIT

OB L 198, 22.6.2020, p. 13–43 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, GA, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

Legal status of the document In force: This act has been changed. Current consolidated version: 22/06/2020

ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2020/852/oj

22.6.2020   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 198/13


РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2020/852 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 18 юни 2020 година

за създаване на рамка за улесняване на устойчивите инвестиции и за изменение на Регламент (ЕС) 2019/2088

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 114 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),

в съответствие с обикновената законодателна процедура (2),

като имат предвид, че:

(1)

С член 3, параграф 3 от Договора за Европейския съюз се цели създаването на вътрешен пазар, който работи за устойчивото развитие на Европа, основаващо се, наред с другото, на балансиран икономически растеж и високо равнище на защита и подобряване качеството на околната среда.

(2)

На 25 септември 2015 г. Общото събрание на ООН прие нова глобална рамка за устойчиво развитие — Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие (наричана по-нататък „Програмата до 2030 г.“). Програмата до 2030 г. има залегнали в основата си целите за устойчиво развитие (ЦУР) и обхваща трите измерения на устойчивостта: икономическо, социално и екологично. В съобщението на Комисията от 22 ноември 2016 г.„Следващи стъпки към устойчиво европейско бъдеще“ се прави връзка между ЦУР и рамката на политиката на Съюза, за да се гарантира, че ЦУР се интегрират от самото начало във всички действия и политически инициативи на Съюза както в рамките на Съюза, така и на глобално равнище. В заключенията си от 20 юни 2017 г. Съветът потвърди ангажимента на Съюза и на неговите държави членки за цялостно, съгласувано, всеобхватно, интегрирано и ефективно изпълнение на Програмата до 2030 г. в тясно сътрудничество с партньорите и други заинтересовани страни. На 11 декември 2019 г. Комисията публикува своето съобщение относно Европейския зелен пакт.

(3)

Парижкото споразумение, прието по Рамковата конвенция на ООН по изменението на климата („Парижкото споразумение“) бе одобрено от Съюза на 5 октомври 2016 г. (3). В член 2, параграф 1, буква в) от Парижкото споразумение е заложена целта за по-решителни действия в отговор на изменението на климата чрез привеждане на капиталовите потоци в съответствие с целта за постигане на ниски емисии на парникови газове и устойчиво на климатичните изменения развитие, наред с други средства. В тази връзка на 12 декември 2019 г. Европейският съвет прие заключения относно изменението на климата. С оглед на това настоящият регламент представлява ключова стъпка към постигането на целта за неутрален по отношение на климата Съюз до 2050 г.

(4)

Устойчивостта и преходът към безопасна, неутрална по отношение на климата и устойчива на климатичните изменения кръгова икономика с ефективно използване на ресурсите са от решаващо значение за осигуряване на дългосрочната конкурентоспособност на икономиката на Съюза. Устойчивостта отдавна заема централно място в проекта на Съюза, а Договорът за Европейския съюз и Договорът за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) отразяват нейните социални и екологични измерения.

(5)

През декември 2016 г. Комисията възложи на експертна група на високо равнище да разработи цялостна и всеобхватна стратегия на Съюза за финансиране за устойчиво развитие. В публикувания на 31 януари 2018 г. доклад на експертната група на високо равнище се призовава за създаването на равнището на Съюза на технически надеждна система за класификация, която да внесе яснота относно това кои дейности трябва да се квалифицират като „зелени“ или „устойчиви“, като се започне със смекчаването на изменението на климата.

(6)

В своето съобщение от 8 март 2018 г. Комисията публикува своя план за действие относно финансиране за устойчив растеж, с който постави началото на амбициозна и всеобхватна стратегия за финансиране за устойчиво развитие. Една от целите, набелязани в посочения план за действие, е пренасочване на капиталовите потоци към устойчиви инвестиции, за да се постигне устойчив и приобщаващ растеж. Най-важната и неотложна мярка, предвидена в плана за действие, е създаването на единна система за класификация на устойчивите дейности. В плана за действие е отчетено, че пренасочването на капиталови потоци към дейности, които са по-тясно свързани с устойчивото развитие, трябва да се основава на общо цялостно разбиране за екологична устойчивост на дейностите и инвестициите. Като първа стъпка, установяването на ясни насоки относно дейностите, които се квалифицират като допринасящи за постигането на екологичните цели, следва да спомогне за осведомяване на инвеститорите относно инвестициите, финансиращи екологично устойчиви икономически дейности. На по-късен етап могат да бъдат разработени допълнителни насоки относно дейностите, които допринасят за други цели за устойчивост, включително социални цели.

(7)

Предвид системния характер на глобалните екологични предизвикателства, е необходим системен и ориентиран към бъдещето подход към екологичната устойчивост, който да включва мерки срещу нарастващите отрицателни тенденции като изменението на климата, загубата на биологично разнообразие, прекомерното използване на ресурси в световен мащаб, недостига на храна, разрушаването на озоновия слой, увеличаването на киселинността на океанските води, влошаването на състоянието на системата за прясна вода и промяната на земната повърхност, както и появата на нови заплахи, като опасни химикали и тяхното комбинирано въздействие.

(8)

В Решение № 1386/2013/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (4) се призовава за увеличаване на финансирането от страна на частния сектор на разходите, свързани с околната среда и климата, по-специално чрез въвеждане на стимули и методики, които насърчават предприятията да измерват свързаните с околната среда разходи при стопанската им дейност и печалбата от използването на услуги във връзка с опазването на околната среда.

(9)

За постигането на ЦУР в Съюза е необходимо насочването на капиталовите потоци към устойчиви инвестиции. Важно е за постигането на тези цели да се използва целият потенциал на вътрешния пазар. В този контекст, от решаващо значение е на вътрешния пазар да се премахнат пречките пред ефективното движение на капитали към устойчиви инвестиции, както и да се предотврати възникването на нови пречки.

(10)

Предвид мащаба на предизвикателството и на разходите от бездействието или забавената реакция финансовата система следва да бъде постепенно адаптирана, за да подпомогне устойчивото функциониране на икономиката. За тази цел финансирането за устойчиво развитие трябва да стане общоприето и трябва да се обърне внимание на въздействието на финансовите продукти и услуги върху устойчивостта.

(11)

Предлагането на финансови продукти, насочени към екологично устойчиви цели, е ефективен начин за насочване на частните инвестиции към устойчиви дейности. Изискванията за предлагането на финансови продукти или корпоративни облигации като екологично устойчиви инвестиции, включително предвидените от държавите членки и Съюза изисквания, с които да се позволи на участниците на финансовите пазари и емитентите да използват съответните национални маркировки, целят повишаване на доверието на инвеститорите и на тяхната осведоменост за екологичното въздействие на тези финансови продукти или корпоративни облигации, внасяне на яснота и преодоляване на опасенията относно заблуждаващите твърдения за екологосъобразност. В контекста на настоящия регламент под „заблуждаващи твърдения за екологосъобразност“ се разбират практики за придобиване на нелоялно конкурентно предимство чрез предлагане на финансови продукти като екологосъобразни, като в действителност те не отговарят на основните екологични стандарти. Понастоящем схеми за маркировка са въведени в няколко държави членки. Съществуващите схеми се основават на различни класификационни системи за екологично устойчивите икономически дейности. Като се имат предвид политическите ангажименти, поети в рамките на Парижкото споразумение и на равнището на Съюза, може да се очаква, че все повече държави членки ще въведат схеми за маркировка или ще наложат други изисквания към участниците на финансовите пазари или емитентите по отношение на стимулите за финансови продукти или корпоративни облигации, като екологично устойчиви. В такива случаи държавите членки биха използвали своите национални класификационни системи, за да определят кои инвестиции се квалифицират като устойчиви. Ако тези национални схеми за маркировка или изисквания използват различни критерии за определяне коя икономическа дейност да се квалифицира като икономически устойчива, инвеститорите не биха имали стимул да инвестират в чужбина поради трудностите при сравняването на различните инвестиционни възможности. Освен това икономическите оператори, които желаят да привличат инвестиции от целия Съюз, би трябвало да отговарят на различни критерии в различните държави членки, за да може дейностите им да бъдат квалифицирани като екологично устойчиви. По този начин липсата на единни критерии би довело до по-високи разходи и значително ще демотивира икономическите оператори при достъпа до трансграничните капиталови пазари за целите на устойчивите инвестиции.

(12)

Критериите за определяне на това дали дадена икономическа дейност се квалифицира като устойчива следва да бъдат хармонизирани на равнището на Съюза, за да се отстранят препятствията пред функционирането на вътрешния пазар по отношение на намирането на финансиране на проекти, свързани с устойчивостта, и да се предотврати възникването на препятствия за такива проекти в бъдеще. Тази хармонизация би улеснила икономическите оператори при трансграничното набиране на средства за своите екологично устойчиви дейности, тъй като техните икономически дейности ще могат да бъдат съпоставяни въз основа на единни критерии, за да бъдат допуснати като базови активи по екологично устойчиви инвестиции. Подобно хармонизиране ще улесни трансграничните устойчиви инвестиции в Съюза.

(13)

Ако участниците на финансовите пазари не представят на инвеститорите обяснение по какъв начин дейностите, в които инвестират, допринасят за екологичните цели, или ако участниците на финансовите пазари използват различни понятия в техните обяснения за това какво представлява „екологично устойчива“ икономическа дейност, инвеститорите ще бъдат прекомерно затруднени, когато проверяват и сравняват различните финансови продукти. Установено е, че подобни практики отблъскват желаещите да инвестират в екологично устойчиви финансови продукти. Наред с това липсата на доверие сред инвеститорите оказва значително неблагоприятно въздействие върху пазара за устойчиви инвестиции. Доказано е също, че националните правила и пазарни инициативи, предприети за решаване на този проблем на национално равнище, водят до фрагментиране на вътрешния пазар. Ако участниците на финансовите пазари оповестяват по какъв начин и до каква степен финансовите продукти, които се предлагат като екологично устойчива инвестиция в дейности, които отговарят на критериите за екологично устойчиви икономически дейности съгласно настоящия регламент, и ако участниците на финансовите пазари при това оповестяване използват общи за целия Съюз критерии, това би помогнало на инвеститорите да съпоставят инвестиционните възможности в различните държави и би стимулирало инвестиращите дружества да следват по-екологично устойчиви бизнес модели. Освен това инвеститорите биха инвестирали по-уверено в екологично устойчиви финансови продукти в рамките на Съюза, което ще подобри функционирането на вътрешния пазар.

(14)

За да се преодолеят съществуващите пречки пред функционирането на вътрешния пазар и да се предотврати възникването на такива в бъдеще, от държавите членки и Съюза следва да се изисква да използват общо понятие за екологично устойчиви инвестиции, когато определят изискванията на национално равнище и на равнището на Съюза по отношение на участниците на финансовите пазари или емитентите за целите на маркировката на финансовите продукти или корпоративните облигации, които са предлагани като екологично устойчиви. За да се избегне фрагментирането на пазара и накърняването на интересите на потребителите и инвеститорите като резултат от различаващите се концепции за екологично устойчиви икономически дейности, националните изисквания, които участниците на финансовите пазари или емитентите трябва да спазват, за да предлагат финансови продукти или корпоративни облигации като „екологично устойчиви“, следва да се основават на единни критерии за екологично устойчиви икономически дейности. Такива участници на финансовите пазари или емитенти включват участниците на финансовите пазари, които предлагат екологично устойчиви финансови продукти, и нефинансовите дружества, които емитират екологично устойчиви корпоративни облигации.

(15)

Определянето на критерии за екологично устойчиви икономически дейности може да насърчи икономическите оператори, които не попадат в обхвата на настоящия регламент, да публикуват и да оповестяват доброволно на своите уебсайтове информация за извършваните от тях екологично устойчиви икономически дейности. Тази информация не само ще помогне на участниците на финансовите пазари и на другите заинтересовани страни на финансовите пазари лесно да идентифицират икономическите оператори, които извършват екологично устойчиви икономически дейности, но и ще улесни самите икономически оператори при набирането на финансиране за извършваните от тях екологично устойчиви дейности.

(16)

Класификацията на екологично устойчивите икономически дейности на равнището на Съюза следва да позволи разработването на бъдещите политики на Съюза за подкрепа на финансирането за устойчиво развитие, включително общи за Съюза стандарти за екологично устойчиви финансови продукти и последващо установяване на маркировки, които официално да потвърждават спазването на тези стандарти в Съюза. Тази рамка би могла да послужи като основа за други икономически и регулаторни мерки. Единните правни изисквания за определяне на степента на екологична устойчивост на инвестициите въз основа на единни критерии за екологично устойчиви икономически дейности са необходими като отправна точка за бъдещото законодателство на Съюза, което цели да улесни пренасочването на инвестициите към екологично устойчиви икономически дейности.

(17)

Във връзка с постигането на целите за устойчиво развитие в Съюза решения на политиката като създаването на Европейския фонд за стратегически инвестиции допринесоха ефективно за насочването на частни инвестиции успоредно с публични средства към устойчиви инвестиции. С Регламент (ЕС) 2015/1017 на Европейския парламент и на Съвета (5) за инфраструктурните и иновационните проекти по линия на Европейския фонд за стратегически инвестиции се определя целеви дял от 40 % за инвестиции в областта на климата. Общите критерии за определяне дали дадени икономически дейности се квалифицират като устойчиви, включително тяхното въздействие върху околната среда, биха могли да залегнат в основата на подобни бъдещи инициативи на Съюза за мобилизиране на инвестиции за постигане на екологични и свързани с климата цели.

(18)

За да се избегне накърняване на интересите на инвеститорите, лицата, управляващи фондове, и институционалните инвеститори, които предлагат финансови продукти, следва да оповестяват по какъв начин и до каква степен те използват критериите за екологично устойчиви икономически дейности при определянето на екологичната устойчивост на своите инвестиции. Оповестената информация следва да даде възможност на инвеститорите да разберат какъв е процентният дял на инвестициите в основата на финансовия продукт, които са в екологично устойчиви икономически дейности, от всички инвестиции в основата на същия финансов продукт, като по този начин ще позволи на инвеститорите да разберат степента на екологична устойчивост на инвестициите. Когато инвестициите в основата на финансовия продукт са в икономически дейности, които допринасят за постигането на екологична цел, в информацията, която трябва да бъде оповестена, следва да бъде посочена екологичната цел или цели, за които допринася инвестицията в основата на финансовия продукт, както и как и до каква степен инвестициите в основата на финансовия продукт финансират екологично устойчиви икономически дейности, включително подробности за съответните съотношения на спомагащите дейности и на дейностите, които допринасят за прехода. Комисията следва да определи информацията, която трябва да бъде оповестявана за тази цел. Тази информация следва да даде възможност на компетентните национални органи лесно да проверяват спазването на посоченото задължение за оповестяване и да осигуряват неговото спазване в съответствие с приложимото национално право. Когато участниците на финансовите пазари не се съобразяват с критериите за екологична устойчивост на инвестициите, те следва да представят декларация за това. За да се предотврати заобикалянето на задължението за оповестяване, то следва да се прилага и при финансови продукти, които се предлагат като стимулиращи екологични характеристики, включително финансови продукти, които имат за цел опазване на околната среда в широкия смисъл на думата.

(19)

Задълженията за оповестяване, предвидени в настоящия регламент, допълват правилата за оповестяване на информация във връзка с устойчивостта, предвидени в Регламент (ЕС) 2019/2088 на Европейския парламент и на Съвета (6). За да се повиши прозрачността и участниците на финансовите пазари да предоставят на крайните инвеститори обективна база са сравнение за дела на инвестициите, финансиращи екологично устойчиви икономически дейности, настоящият регламент допълва правилата относно прозрачността при преддоговорното оповестяване на информация и в периодичните доклади, предвидени в Регламент (ЕС) 2019/2088. Определението на „устойчива инвестиция“ в Регламент (ЕС) 2019/2088 включва инвестиции в стопански дейности, които допринасят за постигането на екологична цел, което, наред с другото, следва да включва инвестиции в „екологично устойчиви икономически дейности“ по смисъла на настоящия регламент. Освен това, в Регламент (ЕС) 2019/2088 инвестициите се считат за устойчиви инвестиции само ако не засягат значително постигането на някоя от екологичните или социалните цели, предвидени в настоящия регламент.

(20)

За гарантирането на надеждност, последователност и съпоставимост на оповестяваната информация във връзка с устойчивостта в секторa на финансовите услуги, при оповестяването съгласно настоящия регламент следва да бъдат използвани съществуващите показатели за устойчивост, доколкото е целесъобразно, както е предложено от Европейския парламент в неговата резолюция от 29 май 2018 г. относно устойчивите финанси (7). В тази връзка техническите критерии за проверка следва, доколкото е целесъобразно, да се основават на показателите за устойчивост, посочени в Регламент (ЕС) 2019/2088.

(21)

По отношение на икономическите дейности, извършвани от предприятия, от които не се изисква да оповестяват информация по силата на настоящия регламент, е възможно в изключителни случаи участниците на финансовите пазари да не могат по разумен начин да получат съответната информация, за да направят надеждна преценка доколко са спазени техническите критерии за проверка, установени съгласно настоящия регламент. В такива изключителни случаи и само за онези икономически дейности, за които не е било възможно да бъде получена пълна, надеждна и навременна информация, на участниците на финансовите пазари следва да бъде разрешено да направят допълнителни оценки и прогнози въз основа на информация от други източници. Тези оценки и прогнози следва да компенсират само ограничени и специфични части от желаните елементи на данните и да бъдат интерпретирани предпазливо. За да се гарантира, че оповестяването пред инвеститорите е ясно и неподвеждащо, участниците на финансовите пазари следва ясно да обяснят основанията за своите заключения, както и причините, които налагат извършването на такива допълнителни оценки и прогнози за целите на оповестяването пред крайните инвеститори.

(22)

В своето съобщение от 20 юни 2019 г., „Насоки относно оповестяването на нефинансова информация: Допълнение относно оповестяването на свързана с климата информация“, Комисията препоръчва някои големи дружества да докладват въз основа на създадената с настоящия регламент рамка някои ключови показатели за резултата от дейността си (КПРД), които имат отношение към климата. По-специално, информацията относно дела от оборота, процента на капиталови разходи (CAPEX) или оперативни разходи (OPEX) на такива големи нефинансови дружества, която е свързана с екологично устойчиви дейности, както и КПРД, които са специално разработени за големите финансови дружества, е полезна информация за инвеститорите, които се интересуват от дружества, чиито продукти и услуги имат съществен принос за някоя от екологичните цели, посочени в настоящия регламент. Поради това е целесъобразно да се изиска от големите дружества да оповестяват ежегодно тези КПРД, както и това изискване да бъде уточнено в делегирани актове, по-специално по отношение на големите финансови дружества. Въпреки че би било непропорционално натоварващо изискването да бъде наложено и на малките дружества, малките дружества биха могли доброволно да решат да публикуват въпросната информация.

(23)

За да се установи дали дадена икономическа дейност е екологично устойчива, следва да бъде определен изчерпателен списък с екологични цели. Шестте екологични цели, които настоящият Регламент следва да обхване са: смекчаване на изменението на климата, адаптиране към изменението на климата, устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси, преход към кръгова икономика, предотвратяване и контрол на замърсяването и опазване и възстановяване на биологичното разнообразие и екосистемите.

(24)

Дадена икономическа дейност, която преследва екологичната цел за смекчаване на изменението на климата, следва да допринася съществено за стабилизирането на емисиите на парникови газове чрез предотвратяване или чрез намаляване на емисиите, или чрез повишаване на поглъщанията на парникови газове. Икономическата дейност следва да съответства на дългосрочните цели по отношение на температурата, заложени в Парижкото споразумение. Тази екологична цел следва да бъде тълкувана в съответствие с приложимото право на Съюза, включително Директива 2009/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (8).

(25)

Икономическа дейност, която преследва екологичната цел за адаптиране към изменението на климата, следва да допринася съществено за намаляване или предотвратяване на неблагоприятното въздействие на текущите или очаквани климатични тенденции, или рисковете от такова неблагоприятно въздействие върху самата дейност или върху хората, природата или активите. Тази екологична цел следва да се тълкува в съответствие с приложимото право на Съюза и Рамковата програма от Сендай за намаляване на риска от бедствия за периода 2015—2030 г.

(26)

Екологичната цел за устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси следва да се тълкува в съответствие с приложимото право на Съюза, включително Регламент (ЕС) № 1380/2013 на Европейския парламент и на Съвета (9) и директиви 2000/60/ЕО (10), 2006/7/ЕО (11), 2006/118/ЕО (12), 2008/56/ЕО (13) и 2008/105/ЕО (14) на Европейския парламент и на Съвета, директиви 91/271/ЕИО (15), 91/676/ЕИО (16) и 98/83/ЕО (17) на Съвета и Решение (ЕС) 2017/848 (18) на Комисията, както и със следните съобщения на Комисията: „Посрещане на предизвикателствата, свързани с недостига на вода и сушите в Европейския съюз“ от 18 юли 2007 г., „План за опазване на водните ресурси на Европа“ от 14 ноември 2012 г. и „Стратегически подход на Европейския съюз към фармацевтичните продукти в околната среда“ от 11 март 2019 г.

(27)

Екологичната цел на прехода към кръгова икономика следва да бъде тълкувана в съответствие с приложимото право на Съюза в областите на кръговата икономика, отпадъците и химикалите, включително регламенти (ЕО) № 1013/2006 (19), (ЕО) № 1907/2006 (20) и (ЕС) 2019/1021 (21) на Европейския парламент и на Съвета, и директиви 94/62/ЕО (22), 2000/53/ЕО (23), 2006/66/ЕО (24), 2008/98/ЕО (25), 2010/75/ЕС (26), 2011/65/ЕС (27), 2012/19/ЕС (28), (ЕС) 2019/883 (29) и (ЕС) 2019/904 (30) на Европейския парламент и на Съвета, Директива 1999/31/ЕО на Съвета (31), Регламент (ЕС) № 1357/2014 на Комисията (32), решения 2000/532/ЕО (33) и 2014/955/ЕС (34) на Комисията, и със съобщенията на Комисията от 2 декември 2015 г.„Затваряне на цикъла – план за действие на ЕС за кръговата икономика“ и от 16 януари 2018 г.„Европейска стратегия за пластмасите в кръговата икономика“.

(28)

Има различни начини, по които дадена икономическа дейност може да допринесе значително за постигането на екологичната цел за преминаване към кръгова икономика. Тя би могла например да повиши трайността, възможността за поправка, усъвършенстване и повторна употреба на продуктите, или би намалила използването на ресурси чрез проектиране и избор на материалите, улесняване на търсенето на ново предназначение, разглобяването и деконструирането в сектора на строителството и поддръжката на сгради, по-специално с оглед на намаляване на използването на строителни материали и насърчаване на тяхното повторно използване. Тя би могла също да допринесе съществено за постигането на екологичната цел за преход към кръгова икономика чрез развитието на бизнес модели на „продукта като услуга“, и на кръгови вериги за създаване на стойност, с цел продуктите, компонентите и материалите да са винаги максимално полезни и да имат максимална стойност колкото е възможно по-дълго. Намаляването на съдържанието на опасни вещества в материалите и продуктите през целия жизнен цикъл, включително чрез замяната им с по-безопасни алтернативи, следва да бъде най-малкото в съответствие с правото на Съюза. Дадена икономическа дейност може да допринесе значително за постигането на екологичната цел за преход към кръгова икономика и чрез намаляване на хранителните отпадъци в процесите на добив, преработка, производство и разпространение на храна.

(29)

Екологичните цели за предотвратяване и контрол на замърсяването следва да се тълкуват в съответствие с приложимото право на Съюза, включително директиви 2000/60/ЕО, 2004/35/ЕО (35), 2004/107/ЕО (36), 2006/118/ЕО, 2008/50/ЕО (37), 2008/105/ЕО, 2010/75/ЕС, (ЕС) 2016/802 (38) и (ЕС) 2016/2284/ (39) на Европейския парламент и на Съвета.

(30)

Екологичните цели за опазване и възстановяване на биологичното разнообразие и екосистемите следва да се тълкуват в съответствие с приложимото право на Съюза, включително регламенти (ЕС) № 995/2010 (40), (ЕС) № 511/2014 (41) и(ЕС) № 1143/2014 (42) на Европейския парламент и на Съвета, Директива 2009/147/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (43), Регламент (ЕО) № 338/97 (44) на Съвета, директиви на Съвета 91/676/ ЕИО и 92/43/ЕИО (45), както и в съответствие със съобщенията на Комисията от 21 май 2003 г.„Прилагане на законодателството в областта на горите, управлението и търговията (FLEGT)“, от 3 май 2011 г.„Нашата застраховка живот, нашият природен капитал: стратегия на ЕС за биологичното разнообразие до 2020 г.“ и от 6 май 2013 г.„Екологосъобразна инфраструктура (ЕИ) – увеличаване на природния капитал на Европа“, от 26 февруари 2016 г.„План за действие на ЕС срещу трафика на екземпляри от дивата флора и фауна“ и от 23 юли 2019 г.„Засилване на действията на ЕС за опазване и възстановяване на горите в световен мащаб“.

(31)

Дадена икономическа дейност може да допринесе съществено за екологичната цел за опазване и възстановяване на биологичното разнообразие и екосистемите по няколко начина, включително чрез опазване, съхраняване или възстановяване на биологичното разнообразие и екосистемите, при това чрез подобряване на екосистемните услуги. Тези услуги са групирани в четири категории, а именно провизионни услуги като осигуряването на храна и вода; регулаторни услуги като контрол на климата и болестите; спомагателни услуги като кръговрата на хранителните вещества и производството на кислород; и културни услуги като осигуряващи духовни и развлекателни ползи.

(32)

За целите на настоящия регламент под термина „устойчиво управление на горите“ следва да се разбира управление, при което се вземат предвид такива практики и използване на горите и залесените земи, които допринасят за подобряване на биологичното разнообразие или за спиране или предотвратяване на деградацията на екосистемите, обезлесяването и загубата на местообитания, при което управлението и използването на горите и залесените земи се разглеждат по начин и в степен, позволяващи да се съхрани биологичното им разнообразие, производителността, способността за възстановяване, жизнеността и потенциалът им да изпълняват, понастоящем и в бъдеще, подходящи екологични, икономически и социални функции на местно, национално и глобално равнище, без да се причинява вреда на други екосистеми, както е посочено в Резолюция Н1 от втората министерска конференция по опазването на горите в Европа от 16 – 17 юни 1993 г. в Хелзинки, — общи насоки за устойчивото управление на горите в Европа; като се отчитат също и Регламенти (ЕС) № 995/2010 и (ЕС) 2018/841 (46) на Европейския парламент и на Съвета, и Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета (47), и съобщението на Комисията от 20 септември 2013 г. относно „Нова стратегия на ЕС за горите: за горите и сектора на горското стопанство“.

(33)

За целите на настоящия регламент терминът „енергийна ефективност“ се използва в широк смисъл и следва да се тълкува, като се вземе предвид приложимото право на Съюза, включително Регламент (ЕС) 2017/1369/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (48) и Директиви 2012/27/ЕС (49), (ЕС) 2018/844 (50) на Европейския парламент и на Съвета, както и актовете за изпълнение, приети съгласно Директива 2009/125/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (51).

(34)

За всяка екологична цел следва да бъдат определени единни критерии, с помощта на които да бъде преценено дали икономическите дейности допринасят съществено за тази цел. Един от елементите на единните критерии следва да бъде да не се засяга значително постигането на някоя от екологичните цели, предвидени в настоящия регламент. С това се цели да се избегнат случаите, при които инвестициите се квалифицират като екологично устойчиви, в случаите, когато икономическите дейности, ползващи се от тези инвестиции, нанасят вреда на околната среда до степен, превишаваща по значение приноса им за постигане на екологичната цел. Такива критерии следва да отчитат жизнения цикъл на продуктите и услугите, предоставяни посредством съответната икономическа дейност в допълнение към въздействието, оказвано върху околната среда от самата икономическа дейност, включително като се имат предвид доказателствата от наличните оценки на жизнения цикъл на продуктите, по-специално отчитайки тяхното производство, употреба и излизане от употреба.

(35)

Като се припомня съвместният ангажимент на Европейския парламент, Съвета и Комисията да следват принципите, залегнали в Европейския стълб на социалните права, в подкрепа на устойчивия и приобщаващ растеж и като се отчита значението на минималните международни стандарти за правата на човека и трудовите права, за да се квалифицират като екологично устойчиви, икономическите дейности следва да бъдат обвързани със спазването на минимални гаранции. Поради тази причина икономическите дейности следва да се квалифицират като екологично устойчиви единствено когато се извършват при съблюдаване на Насоките на ОИСР за многонационалните предприятия и Ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека, включително Декларацията за основните принципи и права при работа на Международната организация на труда (МОТ), осемте основни конвенции на МОТ и Международната харта за правата на човека. В основните конвенции на МОТ са определени човешките и трудовите права, които предприятията следва да спазват. Редица от тези международни стандарти са залегнали в Хартата на основните права на Европейския съюз, по-специално забраната на робството и на принудителния труд и принципът на недопускане на дискриминация. Тези минимални гаранции не засягат евентуалното прилагане на по-строги изисквания по отношение на околната среда, здравеопазването, безопасността и социалната устойчивост, предвидени в правото на Съюза. При прилагането на тези минимални гаранции предприятията следва да спазват принципа за ненанасяне на значителни вреди по смисъла на Регламент (ЕС) 2019/2088 и да имат предвид регулаторните технически стандарти, приети съгласно посочения Регламент, с които допълнително се уточнява този принцип.

(36)

За да се осигури съгласуваност между настоящия регламент и Регламент (ЕС) 2019/2088, с настоящия регламент следва да се измени Регламент (ЕС) 2019/2088 с цел да се даде мандат на Европейските надзорни органи, създадени с Регламенти (ЕС) № 1093/2010 (52), (ЕС) № 1094/2010 (53) и (ЕС) № 1095/2010 (54) на Европейския парламент и на Съвета (наричани заедно „ЕНО“), за да разработят съвместно регулаторни технически стандарти, с които се конкретизират подробностите във връзка със съдържанието и представянето на информацията във връзка с принципа „да не се засяга значително постигането на посочените цели“. Тези регулаторни технически стандарти следва да съответстват на съдържанието, методиките и представянето на показателите за устойчивост във връзка с неблагоприятните въздействия, съгласно посоченото в Регламент (ЕС) 2019/2088. Те следва да съответстват и на принципите, залегнали в Европейския стълб на социалните права, на Насоките на ОИСР за многонационалните предприятия, Ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека, включително Декларацията на МОТ за основните принципи и права при работа, осемте основни конвенции на МОТ и Международната харта за правата на човека.

(37)

Регламент (ЕС) 2019/2088 следва освен това да бъде изменен, за да даде мандат на ЕНО да разработят чрез Съвместния комитет проекти за регулаторни технически стандарти, които да допълнят правилата за прозрачност във връзка със стимулите за екологични характеристики и екологично устойчиви инвестиции при преддоговорното оповестяване на информация и в периодичните доклади.

(38)

Като се имат предвид специфичните технически подробности, необходими за оценка на въздействието на дадена икономическа дейност върху околната среда, и бързо променящият се характер на науката и технологиите, критериите за екологично устойчиви икономически дейности следва да бъдат редовно адаптирани, за да отразяват тези промени. С оглед на актуалността на критериите въз основа на научни доказателства и становища на експерти и на съответните заинтересовани страни, условията за това какво представлява „съществен принос“ и „значителни вреди“ следва да бъдат уточнени по-подробно за различните икономически дейности и следва да се актуализират редовно. За тази цел Комисията следва да определи подробни и калибрирани технически критерии за проверка на различните икономически дейности въз основа на техническия принос на многостранната платформа за финансиране за устойчиво развитие.

(39)

Някои икономически дейности имат отрицателно въздействие върху околната среда и чрез намаляването на това негативно въздействие може да се постигне съществен принос за една или повече екологични цели. За тези икономически дейности е целесъобразно да се установят технически критерии за проверка, които изискват значително подобряване на екологичните показатели в сравнение, наред с другото, със средните стойности за сектора, но които същевременно позволяват да се избегнат вредни за околната среда обвързващи ефекти, включително обвързващи ефекти, свързани със зависимостта от високи въглеродни емисии, по време на икономическия жизнен цикъл на финансираната икономическа дейност. Тези критерии следва да отчитат и дългосрочното въздействие на съответната икономическа дейност.

(40)

Дадена икономическа дейност не следва да се квалифицира като екологично устойчива, ако причинява повече вреди за околната среда, отколкото ползи. С техническите критерии за проверка следва да бъдат определени минималните изисквания, необходими за избягване на значителни вреди по отношение на други цели, включително като се използват за основа всякакви минимални изисквания, установени в правото на Съюза. Когато определя и актуализира техническите критерии за проверка, Комисията следва да гарантира, че тези критерии се основават на наличните научни доказателства, разработват се при отчитане на съображения, свързани с жизнения цикъл, включително налични оценки на жизнения цикъл, и се актуализират редовно. Когато научната оценка не позволява да се определи риск с достатъчна надеждност, следва да се приложи принципът на предпазните мерки в съответствие с член 191 от ДФЕС.

(41)

При установяването и актуализирането на техническите критерии за проверка с оглед на екологичната цел за смекчаване на изменението на климата Комисията следва да отчита и да стимулира протичащия и необходим процес на преход към неутрална по отношение на климата икономика в съответствие с член 10, параграф 2 от настоящия Регламент. Освен използването на неутрална по отношение на климата енергия и увеличаването на инвестициите в икономически дейности и сектори, отличаващи се с ниски нива на въглеродни емисии, този преход изисква и значителни намаления на емисиите на парникови газове в други икономически дейности и сектори, за които не съществуват нисковъглеродни алтернативи, осъществими от технологична и икономическа гледна точка. Тези преходни икономически дейности следва да се квалифицират като допринасящи съществено за смекчаване на последиците от изменението на климата, ако техните емисии на парникови газове са значително по-ниски от средните за сектора или отрасъла, ако не възпрепятстват разработването и внедряването на нисковъглеродни алтернативи и ако не водят до обвързване с активи, които са несъвместими с целта за неутралност по отношение на климата предвид икономическия жизнен цикъл на тези активи. Техническите критерии за проверка на тези преходни икономически дейности следва да гарантират, че тези преходни дейности имат надеждна перспектива да станат неутрални по отношение на климата, като техническите критерии следва да бъдат съответно коригирани на редовни интервали.

(42)

Дадена икономическа дейност следва да се квалифицира като допринасяща съществено за една или повече от предвидените в настоящия регламент екологични цели, когато тази дейност пряко спомага за това други дейности да дадат съществен принос за една или повече такива цели. Такива спомагащи дейности не следва да водят до обвързване с активи, които възпрепятстват дългосрочните екологични цели предвид икономическия жизнен цикъл на тези активи, и следва да има значително положително въздействие върху околната среда на база съображения, свързани с жизнения цикъл.

(43)

При определянето и актуализирането на техническите критерии за проверка Комисията следва да вземе предвид приложимото право на Съюза, включително Регламенти (ЕО) № 1221/2009 (55) и (ЕО) № 66/2010 (56) на Европейския парламент и на Съвета, както и Препоръка 2013/179/ЕС на Комисията (57) и съобщението на Комисията от 16 юли 2018 г.„Обществени поръчки, насочени към една по-добра околна среда“. С цел избягване на ненужните несъответствия с класификациите на икономическите дейности, които вече съществуват за други цели, Комисията следва също така да вземе предвид статистическите класификации за сектора на екологичните стоки и услуги, а именно Класификацията на направленията за околната среда (CEPA) и Класификацията на дейностите по управление на ресурси (CReMA) в Регламент (ЕС) № 538/2014 на Европейския парламент и на Съвета (58). При определянето и актуализирането на техническите критерии за проверка Комисията следва да вземе предвид наличните екологични показатели и рамки за докладване, разработени, наред с другото, от Комисията и Европейската агенция за околната среда, както и наличните международни стандарти, като например разработените, наред с другото, от ОИСР.

(44)

При определянето и актуализирането на техническите критерии за проверка Комисията следва да вземе предвид и характерните особености на инфраструктурния сектор и да отчита екологичните, социалните и икономическите вторични ефекти в рамките на анализа на разходите и ползите. Във връзка с това Комисията следва да вземе предвид приложимото право на Съюза, включително Директиви 2001/42/ЕО (59), 2011/92/ЕС (60), 2014/23/ЕС (61) , 2014/24/ЕС (62) и 2014/25/ЕС (63) на Европейския парламент и на Съвета, стандартите и актуалната методология и работата на международни организации, например ОИСР. В този контекст с техническите критерии за проверка следва да се насърчават подходящи рамки за управление, интегриращи екологичните, социалните и управленските фактори съгласно посоченото в Принципите на ООН за отговорно инвестиране, на всички етапи от жизнения цикъл на проекта.

(45)

Техническите критерии за проверка следва да гарантират, че съответните икономически дейности в конкретен сектор могат да се квалифицират като екологично устойчиви и се третират еднакво, ако приносът им към една или повече от предвидените в настоящия регламент екологични цели е еднакъв. Възможно е потенциалният капацитет за принос към постигането на тези екологични цели да варира в различните сектори и това следва бъде отразено в тези критерии. В рамките на един сектор обаче тези критерии не следва да ощетяват несправедливо определени икономически дейности за сметка на други, ако допринасят в същата степен за постигането на екологичните цели.

(46)

Когато установява и актуализира техническите критерии за проверка за екологично устойчиви дейности, Комисията следва да направи оценка дали установяването на тези критерии би довело до блокиране на активи или създаване на противоречиви стимули, или до други неблагоприятни последици за финансовите пазари.

(47)

За да се избегнат прекалено обременяващите за икономическите оператори разходи за привеждане в съответствие, Комисията следва да установи технически критерии за проверка, които осигуряват достатъчно правна яснота, които са практически осъществими, лесни за прилагане и чието спазване може да се провери в рамките на разумни граници, без това да води до извънредни разходи и като се избягва ненужната административна тежест. Техническите критерии за проверка могат да поставят изискване за извършването на оценка на жизнения цикъл, когато това е в достатъчна степен осъществимо и необходимо.

(48)

За да се гарантира, че инвестициите се насочват към икономическите дейности с най-голямо положително въздействие върху екологичните цели, Комисията следва да отдаде приоритетно значение на определянето на технически критерии за проверка на икономическите дейности, които могат потенциално да допринесат в най-голяма степен за постигане на екологичните цели.

(49)

Подходящи технически критерии за проверка следва да бъдат установени за транспортния сектор, включително за мобилните активи. Tези критерии за проверка следва да вземат предвид факта, че транспортният сектор, включително международното корабоплаване, е източник на близо 26 % от всички емисии на парникови газове в Съюза. Както е посочено в Плана за действие за финансиране за устойчив растеж, около 30 % от необходимите допълнителни годишни инвестиции за устойчиво развитие в Съюза се падат на транспортния сектор, например увеличаване на електрификацията или подкрепата за по-бързия преход към по-чисти видове транспорт чрез насърчаване на преминаването към други видове транспорт и по-доброто управление на движението.

(50)

При разработването на техническите критерии за проверка е особено важно Комисията да проведе подходящи консултации в съответствие с изискванията програмата за по-добро регулиране. Процесът на определяне и актуализиране на техническите критерии за проверка следва да включва съответните заинтересовани страни и следва да се основава на становищата на експерти с доказани знания и опит в съответните области. За тази цел Комисията следва да създаде Платформа за финансиране за устойчиво развитие (наричана по-нататък „Платформата“). Платформата следва да бъде съставена от експерти, представляващи както публичния, така и частния сектор. Експертите от публичния сектор следва да включват представители на Европейската агенция по околната среда, ЕНО, Европейската инвестиционна банка и Агенцията на Европейския съюз за основните права. Експертите от частния сектор следва да включват представители на участници на финансовите и нефинансовите пазари и стопански сектори, които представляват съответните отрасли, както и лица с експертен опит в областта на счетоводството и отчитането. В Платформата следва да участват и експерти, представляващи гражданското общество, включително експерти в областта на екологичните, социалните, трудовите и управленските въпроси. Участниците на финансовите пазари следва да бъдат насърчавани да информират Комисията, ако сметнат, че икономическа дейност, която не отговаря на техническите критерии за проверка или за която такива критерии все още не са определени, следва да се квалифицира като екологично устойчива, с цел да се помогне на Комисията да оцени целесъобразността на допълването или актуализирането на техническите критерии за проверка.

(51)

Платформата следва да бъде създадена в съответствие с приложимите хоризонтални правила за създаването и функционирането на експертните групи на Комисията, включително по отношение на процеса на подбор. Процесът на подбор следва да има за цел да гарантира високо ниво на компетентност, географски баланс и баланс между половете, както и баланс на представеното ноу-хау предвид специфичните задачи на Платформата. В процеса на подбор Комисията следва да направи оценка в съответствие с хоризонталните правила за установяване на потенциални конфликти на интереси и да предприеме подходящи мерки за разрешаването на подобни конфликти.

(52)

Платформата следва да предоставя консултации на Комисията във връзка с изготвянето, анализа и преразглеждането на техническите критерии за проверка, включително потенциалното въздействие на тези критерии върху оценката на активите, които се квалифицират като екологично устойчиви активи съгласно съществуващите пазарни практики. Платформата следва също да предоставя консултации на Комисията по въпроса дали техническите критерии за проверка са подходящи за употреба в бъдещи политически инициативи на Съюза, насочени към улесняване на устойчивите инвестиции, както и относно евентуалната роля на стандартите за счетоводство и отчитане, свързани с устойчивостта, в подкрепа на прилагането на техническите критерии за проверка. Платформата следва да консултира Комисията относно разработването на допълнителни мерки за подобряване на наличността и качеството на данните при спазване на целта за избягване на ненужна административна тежест, относно други цели за устойчивост, включително социални цели, и функционирането на минималните гаранции и евентуалната необходимост от допълването им.

(53)

Комисията следва да продължи работата на действащата експертна група на държавите членки по финансирането за устойчиво развитие и да ѝ предостави официален статут. Задачите на тази експертна група ще включват, наред с другото, предоставяне на консултации на Комисията относно целесъобразността на техническите критерии за проверка и подхода, възприет от Платформата във връзка с разработването на тези критерии. За тази цел Комисията следва да информира държавите членки чрез редовни срещи на експертната група на държавите членки по финансирането за устойчиво развитие.

(54)

С цел да се уточнят изискванията, предвидени в настоящия регламент, по-специално относно определянето и актуализирането на подробни и калибрирани технически критерии за проверка на различните икономически дейности във връзка с това какво представлява „съществен принос“ и какво — „значителни вреди“ за екологичните цели, на Комисията следва да се предоставят правомощия да приема актове съгласно член 290 от ДФЕС по отношение на информацията, която се изисква за спазване на задължението за оповестяване съгласно настоящия Регламент, и по отношение на техническите критерии за проверка. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище, чрез Платформата и експертната група на държавите членки по финансирането за устойчиво развитие, и тези консултации да бъдат проведени в съответствие с принципите, заложени в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество (64). По-специално, с цел осигуряване на равно участие при подготовката на делегираните актове, Европейският парламент и Съветът следва да получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки, като техните експерти получават систематично достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с подготовката на делегираните актове.

(55)

Настоящият регламент допълва изискванията за оповестяване, предвидени в Регламент (ЕС) 2019/2088. За да се гарантира системният и ефективен мониторинг на спазването на настоящия регламент от страна на участниците на финансовите пазари, държавите членки следва да разчитат на компетентните органи, определени в съответствие с Регламент (ЕС) 2019/2088. С оглед на ефективното осигуряване на спазването на регламента, държавите членки следва освен това да определят правила за мерките и санкциите, които следва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи. Националните компетентни органи и ЕНО следва да упражняват правомощията си за намеса по отношение на продуктите, които са установени в Регламенти (ЕС) № 600/2014 (65), (ЕС) № 1286/2014 (66) и (ЕС) 2019/1238 (67) на Европейския парламент и на Съвета, и по отношение на неправомерните практики на продажба или подвеждащото оповестяване на информация във връзка с устойчивостта, включително информация, изисквана съгласно настоящия регламент.

(56)

С цел да се гарантира ефективна и устойчива организация на работата и заседателни практики, както по отношение на Платформата, така и по отношение на експертната група на държавите членки по финансирането за устойчиво развитие, и за да се осигури възможност за широко участие и ефикасно взаимодействие в рамките на групите, техните подгрупи, Комисията и заинтересованите страни, следва да се обмисли увеличаване на използването на цифрови, включително виртуални технологии, когато е целесъобразно.

(57)

С цел да се даде на съответните участници достатъчно време, за да се запознаят с определените в настоящия регламент критерии за квалифициране на икономическите дейности като екологично устойчиви, и за да се подготвят за тяхното прилагане, предвидените в настоящия регламент задължения следва да започнат да се прилагат, за всяка екологична цел, дванадесет месеца след установяването на съответните технически критерии за проверка.

(58)

Разпоредбата в настоящия регламент по отношение на съществувалите преди влизането в сила на настоящия регламент схеми за данъчно стимулиране, основаващи се на удостоверения, не засяга съответната компетентност на Съюза и на държавите членки по отношение на данъчните разпоредби, съгласно предвиденото в Договорите.

(59)

Прилагането на настоящия регламент следва да се преразглежда редовно с цел оценяване, наред с другото: на напредъка във връзка с разработването на технически критерии за проверка на екологично устойчиви икономически дейности; на евентуалната необходимост от преразглеждане и допълване на тези критерии за определяне дали дадена икономическа дейност да се квалифицира като екологично устойчива; ефективността на системата за класификация на икономически дейности като екологично устойчиви с оглед на насочването на частните инвестиции към такива дейности, и по-специално по отношение на капиталовите потоци в частни предприятия и други правни субекти; и за по-нататъшното развитие на посочената система за класификация, включително посредством разширяването на обхвата ѝ отвъд екологично устойчивите икономически дейности, така че да се включат дейности, нанасящи значителни вреди на околната среда, както и на други цели за устойчивост, включително социални цели.

(60)

Доколкото целите на настоящия регламент не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, но поради необходимостта да бъдат въведени на равнището на Съюза единни критерии за екологично устойчиви икономически дейности, могат да бъдат постигнати по-добре на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тези цели,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ГЛАВА I

ПРЕДМЕТ, ОБХВАТ И ОПРЕДЕЛЕНИЯ

Член 1

Предмет и обхват

1.   С настоящия регламент се установяват критериите, определящи дали дадена икономическа дейност се квалифицира като екологично устойчива, за целите на установяването на степента на екологична устойчивост на дадена инвестиция.

2.   Настоящият регламент се прилага по отношение на:

а)

мерки, приети от държавите членки или от Съюза, с които се определят изисквания към участниците на финансовите пазари или емитентите по отношение на финансовите продукти или корпоративните облигации, които се предлагат на пазара като екологично устойчиви;

б)

участниците на финансовите пазари, които предлагат финансови продукти;

в)

предприятията, които са задължени да публикуват нефинансова декларация или консолидирана нефинансова декларация съгласно член 19а или съответно член 29а от Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (68).

Член 2

Определения

За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

1)

„екологично устойчива инвестиция“ означава инвестиция в една или повече икономически дейности, които се квалифицират като екологично устойчиви съгласно настоящия регламент;

2)

„участник на финансовите пазари“ означава участник на финансовите пазари съгласно определението в член 2, точка 1 от Регламент (ЕС) 2019/2088 и включва създателя на пенсионен продукт, за който дадена държава членка е решила да приложи посочения Регламент съгласно член 16 от същия Регламент;

3)

„финансов продукт“ означава финансов продукт съгласно определението в член 2, точка 12 от Регламент (ЕС) 2019/2088;

4)

„емитент“ означава емитент съгласно определението в член 2, буква з) от Регламент (ЕС) 2017/1129 на Европейския парламент и на Съвета (69);

5)

„смекчаване на изменението на климата“ означава задържане на покачването на средната температура в световен мащаб значително под 2 °°C и продължаване на усилията за ограничаването му до 1,5 °°C спрямо нивата от прединдустриалния период, както е предвидено в Парижкото споразумение;

6)

„адаптиране към изменението на климата“ означава процесът на приспособяване към действителното или очакваното изменение на климата и последиците от него;

7)

„парников газ“ означава един от парниковите газове, изброени в приложение I към Регламент (ЕС) № 525/2013 на Европейския парламент и на Съвета (70);

8)

„йерархия на отпадъците“ означава йерархията на отпадъците, посочена в член 4 от Директива 2008/98/ЕО;

9)

„кръгова икономика“ означава икономическа система, при която запазването на стойността на продуктите, материалите и другите ресурси в икономиката се поддържа за възможно най-дълъг период от време като се подобрява ефективното им използване в производството и потреблението, като по този начин се намалява въздействието на тяхното използване върху околната среда и се свеждат до минимум отпадъците и изпускането на опасни вещества на всички етапи от техния жизнения цикъл, включително чрез прилагането на йерархията на отпадъците;

10)

„замърсители“ означава вещества, вибрации, топлина, шум, светлина или други замърсители във въздуха, водите или земята, които могат да бъдат вредни за човешкото здраве или за околната среда, които могат да доведат до увреждане на материалните блага, или които могат да увредят или нарушат условията за отдих и други законни начини на използване на околната среда;

11)

„почва“ означава най-горният слой на земната кора, разположен между коренната скала и повърхността, който се състои от минерални частици, органични вещества, вода, въздух и живи организми;

12)

„замърсяване“ означава:

а)

пряко или косвено въвеждане на замърсители във въздуха, водата или земята в резултат на човешка дейност;

б)

по отношение на морската среда, замърсяване съгласно определението в член 3, точка 8 от Директива 2008/56/ЕО;

в)

по отношение на водната среда, замърсяване съгласно определението в член 2, точка 33 от Директива 2000/60/ЕО;

13)

„екосистема“ означава динамичен комплекс от растителни, животински и микроорганизмови съобщества и тяхната нежива околна среда, които си взаимодействат като функционална единица;

14)

„екосистемни услуги“ означава прекият и непрекият принос на екосистемите към икономическите, социалните, културните и други ползи, които хората извличат от тези екосистеми;

15)

„биологично разнообразие“ означава многообразието между живите организми от всички източници, включително сухоземни, морски и други водни екосистеми, и екологичните комплекси, към които принадлежат, и включва вътревидово и междувидово многообразие и многообразие на екосистемите;

16)

„добро състояние“ означава, по отношение на екосистема, че екосистемата е в добро физическо, химично и биологично състояние или се отличава с добро физическо, химично и биологично качество, притежава способността да се самовъзпроизвежда или самовъзстановява, и чиито състав на видовете, структура и екологични функции не са нарушени;

17)

„енергийна ефективност“ означава по-ефективно използване на енергията на всички етапи от енергийната верига — от производството до крайното потребление;

18)

„морски води“ означава морски води съгласно определението в член 3, точка 1 от Директива 2008/56/ЕО;

19)

„повърхностни води“ означава повърхностни води съгласно определението в член 2, точка 1 от Директива 2000/60/ЕО;

20)

„подземни води“ означава подземни води съгласно определението в член 2, точка 2 от Директива 2000/60/ЕО;

21)

„добро състояние на околната среда“ означава добро състояние на околната среда съгласно определението в член 3, точка 5 от Директива 2008/56/ЕО;

22)

„добро състояние“ означава:

а)

за повърхностните води — състояние, при което те имат както „добро екологично състояние“ съгласно определението в член 2, точка 22 от Директива 2000/60/ EО, така и „добро химично състояние на повърхностните води“ съгласно определението в член 2, точка 24 от същата Директива;

б)

за подземните води — състояние, при което те имат както „добро химично състояние на подземните води“ съгласно определението в член 2, точка 25 от Директива 2000/60/ EО, така и „добро количествено състояние“ съгласно определението в член 2, точка 28 от същата Директива;

23)

„добър екологичен потенциал“ означава добър екологичен потенциал съгласно определението в член 2, точка 23 от Директива 2000/60/ЕО.

ГЛАВА II

ЕКОЛОГИЧНО УСТОЙЧИВИ ИКОНОМИЧЕСКИ ДЕЙНОСТИ

Член 3

Критерии за екологично устойчиви икономически дейности

За да се установи степента на екологична устойчивост на дадена инвестиция, икономическата дейност се квалифицира като екологично устойчива, когато същата икономическа дейност:

а)

допринася съществено за една или повече от екологичните цели, предвидени в член 9 в съответствие с членове 10—16;

б)

не нанася значителни вреди на някоя от екологичните цели, предвидени в член 9 в съответствие с член 17;

в)

се осъществява в съответствие с минималните гаранции, установени в член 18; и

г)

отговаря на техническите критерии за проверка, установени от Комисията в съответствие с член 10, параграф 3, член 11, параграф 3, член 12, параграф 2, член 13, параграф 2, член 14, параграф 2 или член 15, параграф 2.

Член 4

Използване на критериите за екологично устойчиви икономически дейности в публични мерки, в стандарти и в маркировки

Държавите членки и Съюзът прилагат предвидените в член 3 критерии за определяне дали дадена икономическа дейност се квалифицира като екологично устойчива за целите на която и да е мярка, с която се установяват изисквания към участниците на финансовите пазари или емитентите по отношение на финансовите продукти или корпоративните облигации, предлагани на пазара като „екологично устойчиви“.

Член 5

Прозрачност във връзка с екологично устойчивите инвестиции при преддоговорното оповестяване на информация и в периодичните доклади

Когато финансов продукт, посочен в член 9, параграф 1, 2 или 3 от Регламент (ЕС) 2019/2088, инвестира в икономическа дейност, която допринася за постигането на екологична цел по смисъла на член 2, точка 17 от посочения регламент, информацията, която се оповестява в съответствие с член 6, параграф 3 и член 11, параграф 2 от същия регламент, съдържа следното:

а)

информация за екологичната цел или екологичните цели, предвидени в член 9 от настоящия Регламент, за които допринася инвестицията в основата на финансовия продукт; и

б)

описание как и до каква степен инвестициите в основата на финансовия продукт са в икономически дейности, които се квалифицират като екологично устойчиви съгласно член 3 от настоящия Регламент.

В описанието, посочено в първа алинея, буква б) от настоящия член се уточнява делът на инвестициите в екологично устойчиви икономически дейности, избрани за финансовия продукт, включително подробности за дела на посочените съответно в член 16 и в член 10, параграф 2 спомагащи дейности и дейности, които допринасят за прехода, изразен в проценти от всички инвестиции, избрани за финансовия продукт.

Член 6

Прозрачност във връзка с финансовите продукти, които включват стимули за екологични характеристики, в преддоговорното оповестяване на информация и в периодичните доклади

Когато финансов продукт, посочен в член 8, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2019/2088, включва стимули за екологични характеристики, се прилага член 5 от настоящия Регламент mutatis mutandis.

Информацията, която се оповестява съгласно член 6, параграф 3 и член 11, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2019/2088, се придружава от следната декларация:

„Принципът „за ненанасяне на значителни вреди“ се прилага само за тези инвестиции в основата на финансовия продукт, които са съобразени с критериите на ЕС за екологично устойчиви икономически дейности.

Инвестициите в основата на останалата част от този финансов продукт не са съобразени с критериите на ЕС за екологично устойчиви икономически дейности.“

Член 7

Прозрачност във връзка с други финансови продукти при преддоговорното оповестяване на информация и в периодичните доклади

Когато даден финансов продукт не попада в обхвата на член 8, параграф 1 или член 9, параграф 1, 2 или 3 от Регламент (ЕС) 2019/2088, информацията, която се оповестява в съответствие с разпоредбите на секторното законодателство, посочено в член 6, параграф 3 и член 11, параграф 2 от посочения регламент, се придружава от следната декларация:

„Инвестициите в основата на този финансов продукт не са съобразени с критериите на ЕС за екологично устойчиви икономически дейности.“

Член 8

Прозрачност по отношение на предприятията в нефинансовите декларации

1.   Всяко предприятие, което е длъжно да оповестява нефинансова информация съгласно член 19а или член 29а от Директива 2013/34/ЕС, включва в нефинансовата си декларация или консолидираната си нефинансова декларация информация как и до каква степен дейностите на предприятието са свързани с икономически дейности, които се квалифицират като екологично устойчиви съгласно членове 3 и 9 от настоящия Регламент.

2.   По-специално, нефинансовите предприятия оповестяват следната информация:

а)

дела от оборота им, който произтича от продукти или услуги, свързани с икономически дейности, които се квалифицират като екологично устойчиви, съгласно членове 3 и член 9; и

б)

дела на капиталовите им разходи и дела на оперативните им разходи във връзка с активи или процеси, които са свързани с икономически дейности, които се квалифицират като екологично устойчиви, съгласно членове 3 и 9.

3.   Ако предприятие оповестява нефинансова информация съгласно член 19а или член 29а от Директива 2013/34/ЕС в отделен доклад съгласно член 19а, параграф 4 или член 29а, параграф 4 от посочената директива, информацията, посочена в параграфи 1 и 2 от настоящия член се публикува в този отделен доклад.

4.   Комисията приема делегиран акт в съответствие с член 23 за допълване на параграфи 1 и 2 от настоящия член, с който се уточнява съдържанието и представянето на информацията, която трябва да се оповести съгласно посочените параграфи, включително методологията, която да се използва с оглед спазването им, като се отчитат особеностите както на финансовите, така и на нефинансовите предприятия, и техническите критерии за проверка, установени съгласно настоящия регламент. Комисията приема този делегиран акт до 1 юни 2021 г.

Член 9

Екологични цели

За целите на настоящия регламент екологични цели са следните:

а)

смекчаване на изменението на климата;

б)

адаптиране към изменението на климата;

в)

устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси;

г)

преход към кръгова икономика;

д)

предотвратяване и контрол на замърсяването;

е)

защита и възстановяване на водното биоразнообразие и на водните екосистеми.

Член 10

Съществен принос за смекчаване на изменението на климата

1.   Дадена икономическа дейност се квалифицира като допринасяща съществено за смекчаване на изменението на климата, когато тази дейност допринася съществено за стабилизиране на концентрациите на парникови газове в атмосферата на ниво, което би предотвратило опасна антропогенна намеса в климатичната система, в съответствие с дългосрочната цел по отношение на температурата съгласно Парижкото споразумение чрез предотвратяване или намаляване на емисиите на парникови газове или повишаване на поглъщанията на парникови газове, включително чрез производствени или продуктови иновации посредством:

а)

производство, пренос, съхранение, разпределение или използване на енергия от възобновяеми източници в съответствие с Директива (ЕС) 2018/2001, включително чрез използването на иновативни технологии с потенциал за значителни бъдещи икономии или чрез подходящо подсилване или разширяване на електроенергийната мрежа;

б)

повишаване на енергийната ефективност, с изключение на дейностите за производство на електроенергия, съгласно посоченото в член 19, параграф 3;

в)

увеличаване на чистата или неутралната по отношение на климата мобилност;

г)

преминаване към използването на възобновяеми материали с устойчив произход;

д)

увеличаване на използването на безопасни за околната среда технологии на улавяне и оползотворяване, а също и на улавяне и съхранение на въглерод, които водят до нетен спад на емисиите на парникови газове;

е)

укрепване на сухоземните въглеродни поглътители, включително посредством избягване на обезлесяването и деградацията на горите, чрез възстановяване на горите, устойчиво управление и възстановяване на обработваемите земи, пасищата и влажните зони, чрез залесяване и регенеративно селско стопанство;

ж)

създаване на енергийната инфраструктура, необходима за постигане на декарбонизацията на енергийните системи;

з)

производство на чисти и ефективни горива от възобновяеми и неутрални по отношение на въглерода източници; или

и)

спомагане за осъществяването на която и да било от дейностите, посочени в букви а)—з) от настоящия параграф, в съответствие с член 16.

2.   За целите на параграф 1 икономическа дейност, за която не съществува технологично и икономически осъществима нисковъглеродна алтернатива, се квалифицира като допринасяща съществено за смекчаване на последиците от изменението на климата, ако подкрепя прехода към неутрална по отношение на климата икономика в съответствие с мерките за ограничаване на увеличението на температурата до 1,5 0C над прединдустриалните равнища, включително чрез постепенно премахване на емисиите на парникови газове, по-специално емисиите от твърди изкопаеми горива, и когато тази дейност:

а)

има нива на емисии на парникови газове, които съответстват на най-добрите постижения в сектора или отрасъла;

б)

не пречи на разработването или внедряването на нисковъглеродни алтернативи; и

в)

не води до обвързване с въглеродно интензивни активи предвид икономическия им жизнен цикъл.

За целите на настоящия параграф и установяването на технически критерии за проверка съгласно член 19 Комисията прави оценка на потенциалния принос и осъществимостта на всички имащи отношение съществуващи технологии.

3.   Комисията приема делегиран акт в съответствие с член 23 за:

а)

допълване на параграфи 1 и 2 на настоящия член във връзка с установяването на технически критерии за проверка, за определяне условията, при които дадена икономическа дейност се квалифицира като допринасяща съществено за смекчаване на изменението на климата; и

б)

допълване на член 17 посредством установяването на технически критерии за проверка за всяка съответна екологична цел, за определяне дали дадена икономическа дейност, по отношение на която са установени технически критерии за проверка в съответствие с буква а) от настоящия параграф, нанася значителни вреди на една или повече от тези цели.

4.   Преди да приеме делегирания акт, посочен в параграф 3 от настоящия член, Комисията се консултира с Платформата, посочена в член 20, по отношение на техническите критерии за проверка, посочени в параграф 3 от настоящия член.

5.   Комисията установява техническите критерии за проверка, посочени в параграф 3 от настоящия член, в един делегиран акт, като взема предвид изискванията по член 19.

6.   Комисията приема делегирания акт по параграф 3 до 31 декември 2020 г. с цел да се гарантира прилагането му от 1 януари 2022 г.

Член 11

Съществен принос за адаптиране към изменението на климата

1.   Дадена икономическа дейност се квалифицира като допринасяща съществено за адаптиране към изменението на климата, когато същата дейност:

а)

включва решения за адаптиране, които или значително намаляват опасността от вредно въздействие на тази икономическа дейност върху настоящия или очаквания в бъдеще климат, или значително намаляват посоченото вредно въздействие, без да се повишава опасността от вредно въздействие върху хората, природата или активите; или

б)

предлага решения за адаптиране, които освен че отговарят на условията по член 16, допринасят съществено за предотвратяване или намаляване на опасността от вредно въздействие на настоящия или очаквания в бъдеще климат върху хората, природата или активите, без да увеличава опасността от вредно въздействие върху останалите хора, природата или активите.

2.   Решенията за адаптиране, посочени в параграф 1, буква а) се оценяват и класират по приоритет с помощта на най-добрите налични климатични прогнози и най-малкото предотвратяват или намаляват:

а)

неблагоприятното въздействие от изменението на климата върху икономическата дейност, свързани с местоположението и контекста; или

б)

потенциалното неблагоприятно въздействие на изменението на климата върху околната среда, в която се развива икономическата дейност.

3.   Комисията приема делегиран акт в съответствие с член 23 за:

а)

допълване на параграфи 1 и 2 на настоящия член във връзка с установяването на технически критерии за проверка, определящи условията, съгласно които дадена икономическа дейност се квалифицира като допринасяща съществено за адаптиране към изменението на климата; и

б)

допълване на член 17 във връзка с установяването на технически критерии за проверка за всяка съответна екологична цел, с които се определя дали дадена икономическа дейност, по отношение на която са установени технически критерии за проверка в съответствие с буква а) от настоящия параграф, нанася значителни вреди на една или повече от тези цели.

4.   Преди да приеме посочения в параграф 3 от настоящия член делегиран акт, Комисията се консултира с Платформата, посочена в член 20 по отношение на техническите критерии за проверка, посочени в параграф 3 от настоящия член.

5.   Комисията установява техническите критерии за проверка, посочени в параграф 3 от настоящия член, в един делегиран акт, като взема предвид изискванията по член 19.

6.   Комисията приема делегирания акт, посочен в параграф 3, до 31 декември 2020 г. с цел да се гарантира прилагането му от 1 януари 2022 г.

Член 12

Съществен принос за устойчивото използване и опазването на водните и морските ресурси

1.   Дадена икономическа дейност се квалифицира като допринасяща съществено за устойчивото използване и опазване на водните и морските ресурси, когато същата дейност допринася съществено за постигането на добро състояние на водните обекти, включително на повърхностните и подземните водни обекти, или за предотвратяване на влошаването на състоянието на водните обекти, които вече са в добро състояние, или допринася съществено за постигането на добро състояние на морските води по отношение на околната среда, или за предотвратяване на влошаването на състоянието на морските води, които вече са в добро екологично състояние, чрез:

а)

опазване на околната среда от неблагоприятното въздействие на заустването на градски и промишлени отпадъчни води, включително от замърсители, които пораждат все повече безпокойство, като фармацевтични продукти и пластмасови микрочастици, например чрез осигуряване на подходящо събиране, обработка и заустване на градски и промишлени отпадъчни води;

б)

опазване на човешкото здраве от вредното въздействие на всякакво замърсяване на водата, предназначена за консумация от човека, като се гарантира, че тя не съдържа микроорганизми, паразити и вещества, които представляват потенциална опасност за човешкото здраве, както и увеличаване на достъпа на хората до чиста питейна вода;

в)

подобряване на управлението на водите и ефективността, включително чрез защита и подобряване на състоянието на водните екосистеми, чрез насърчаване на устойчивото използване на водите посредством дългосрочна защита на наличните водни ресурси, наред с другото чрез използването на мерки като повторно използване на водата, чрез осигуряване на постепенно намаляване на емисиите на замърсители в повърхностните води и подпочвените води като допринася за смекчаване на последиците от наводнения и засушавания, или чрез всяка друга дейност, която защитава или подобрява качественото и количественото състояние на водните обекти;

г)

гарантиране на устойчивото използване на услугите на морските екосистеми или оказване на принос за доброто състояние на морските води по отношение на околната среда, включително чрез защита, опазване или възстановяване на морската среда и чрез предотвратяване или намаляване на изхвърлянето в нея; или

д)

спомагане за осъществяването на която и да било от дейностите, посочени в букви а) – д) от настоящия параграф, в съответствие с член 16.

2.   Комисията приема делегиран акт в съответствие с член 23 за:

а)

допълване на параграф 1от настоящия член посредством установяването на технически критерии за проверка, определящи условията, съгласно които дадена икономическа дейност се квалифицира като допринасяща съществено за устойчивото използване и опазване на водните и морските ресурси; и

б)

допълване на член 17 посредством установяването на технически критерии за проверка за всяка съответна екологична цел, с които се определя дали дадена икономическа дейност, по отношение на която са установени технически критерии за проверка в съответствие с буква а) от настоящия параграф, нанася значителни вреди на една или повече от тези цели.

3.   Преди да приеме делегирания акт, посочен в параграф 2 от настоящия член, Комисията се консултира с Платформата, посочена в член 20 по отношение на техническите критерии за проверка, посочени в параграф 2 от настоящия член.

4.   Комисията установява техническите критерии за проверка, посочени в параграф 2 от настоящия член, в един делегиран акт, като взема предвид изискванията по член 19.

5.   Комисията приема делегирания акт по параграф 2 до 31 декември 2021 г. с цел да се гарантира прилагането му от 1 януари 2023 г.

Член 13

Съществен принос за прехода към кръгова икономика

1.   Дадена икономическа дейност се квалифицира като допринасяща съществено за прехода към кръгова икономика, включително за предотвратяване на образуването на отпадъци, за повторното им използване и за рециклирането им, когато с тази дейност:

а)

природните ресурси, включително суровини, които се добиват устойчиво и на биологична основа, и други суровини, се използват по-ефективно в производството, включително чрез:

i)

намаляване на използването на първични суровини или увеличаване на използването на странични продукти и вторични суровини; или

ii)

мерки за ефективно използване на ресурсите и енергията;

б)

се увеличава трайността, възможностите за поправка, модернизиране или повторна употреба на продуктите, по-специално в дейностите по проектиране и производство;

в)

се подобряват възможностите за рециклиране на продуктите, включително рециклирането на отделните материали, съдържащи се в продуктите, наред с другото чрез заместване или намалена употреба на продукти и материали, които не подлежат на рециклиране, по-специално в дейностите по проектиране и производство;

г)

съществено се намалява съдържанието на опасни вещества и се заместват веществата, пораждащи сериозно безпокойство, в материалите и продуктите през целия им жизнен цикъл в съответствие с целите, предвидени в правото на Съюза, включително чрез заместване на тези вещества с по-безопасни алтернативи и гарантиране на възможността за проследяване;

д)

се удължава използването на продукти, включително чрез повторно използване, проектиране за дълготрайност, промяна на предназначението, разглобяване, преработване, модернизиране и ремонт, и споделянето на продукти;

е)

се увеличава използването на вторични суровини и повишаване на тяхното качество, включително чрез висококачествено рециклиране на отпадъци;

ж)

се предотвратява и намалява генерирането на отпадъци, включително генерирането на отпадъци от добива на минерали, и отпадъци от строителството и разрушаването на сгради;

з)

се повишава подготовката за повторната употреба и рециклирането на отпадъци;

и)

се повишава развитието на инфраструктура за управление на отпадъците, необходима за целите на предотвратяването, за подготовката за повторна употреба и за рециклиране, като същевременно се гарантира, че възстановените материали се рециклират като входящ материал от висококачествена вторична суровина в производството и се избягва рециклирането с цел производство на продукти с неравностойност в качеството;

й)

се свежда до минимум изгарянето на отпадъци и се избягва на обезвреждането на отпадъци, включително депонирането на отпадъци, в съответствие с принципите на йерархията на отпадъците;

к)

се избягват и намаляват изхвърлените отпадъци; или

л)

се спомага за осъществяването на която и да било от дейностите, посочени в букви а) – к) от настоящия параграф, в съответствие с член 16.

2.   Комисията приема делегиран акт в съответствие с член 23 за:

а)

допълване на параграф 1 от настоящия член чрез установяването на технически критерии за проверка, определящи условията, съгласно които дадена икономическа дейност се квалифицира като допринасяща съществено за прехода към кръгова икономика; и

б)

допълване на член 17 чрез установяването на технически критерии за проверка за всяка съответна екологична цел, определящи дали дадена икономическа дейност, по отношение на която са установени технически критерии за проверка в съответствие с буква а) от настоящия параграф, нанася значителни вреди на една или повече от тези цели.

3.   Преди да приеме делегирания акт, посочен в параграф 2 от настоящия член, Комисията се консултира с Платформата, посочена в член 20, по отношение на техническите критерии за проверка, посочени в параграф 2 от настоящия член.

4.   Комисията установява техническите критерии за проверка, посочени в параграф 2 от настоящия член, в един делегиран акт, като взема предвид изискванията по член 19.

5.   Комисията приема делегирания акт по параграф 2 до 31 декември 2021 г. с цел да се осигури прилагането му от 1 януари 2023 г.

Член 14

Съществен принос за предотвратяване и контрол на замърсяването

1.   Дадена икономическа дейност се квалифицира като допринасяща съществено за предотвратяване на замърсяването и за неговия контрол, когато тази дейност допринася съществено за опазване на околната среда от замърсяване чрез:

а)

предотвратяване или, когато това е практически невъзможно, намаляване на емисиите на замърсители, различни от парникови газове, във въздуха, водите или земята;

б)

подобряване на качеството на въздуха, водата и почвата в районите, където се осъществява икономическата дейност, като се сведе до минимум всяко неблагоприятно въздействие за човешкото здраве и околната среда, или риск от такова въздействие;

в)

предотвратяване или свеждане до минимум на неблагоприятно въздействие върху човешкото здраве и околната среда вследствие на производството, употребата или обезвреждането на химикали;

г)

почистване на изхвърлените отпадъци и друго замърсяване; или

д)

спомагане за осъществяването на която и да било от дейностите, посочени в букви а) – г) от настоящия параграф, в съответствие с член 16.

2.   Комисията приема делегиран акт в съответствие с член 23 за:

а)

допълване на параграф 1 от настоящия член чрез установяването на технически критерии за проверка, определящи условията, съгласно които дадена икономическа дейност се квалифицира като допринасяща съществено за предотвратяването и контрола на замърсяването; и

б)

допълване на член 17 чрез установяването на технически критерии за проверка за всяка съответна екологична цел, определящи дали дадена икономическа дейност, по отношение на която са установени технически критерии за проверка в съответствие с буква а) от настоящия параграф, нанася значителни вреди на една или повече от тези цели.

3.   Преди да приеме делегирания акт, посочен в параграф 2 от настоящия член, Комисията се консултира с Платформата, посочена в член 20, по отношение на техническите критерии за проверка, посочени в параграф 2 от настоящия член.

4.   Комисията установява техническите критерии за проверка, посочени в параграф 2 от настоящия член, в един делегиран акт, като взема предвид изискванията по член 19.

5.   Комисията приема делегирания акт, посочен в параграф 2 до 31 декември 2021 г. с цел да се гарантира прилагането му от 1 януари 2023 г.

Член 15

Съществен принос към защитата и възстановяването на биологичното разнообразие и екосистемите

1.   Дадена икономическа дейност се квалифицира като допринасяща съществено за защитата и възстановяването на биологичното разнообразие и екосистемите, когато тази дейност допринася съществено за опазването, съхраняването и възстановяването на биологичното разнообразие или за постигането на добро състояние на екосистемите, или за защита на тези от тях, които са вече в добро състояние, чрез:

а)

опазване на природата и биологичното разнообразие, включително постигане на благоприятен природозащитен статут на естествените и полуестествените местообитания и видове или предотвратяване на влошаването им, когато вече са с благоприятен природозащитен статус и чрез опазване и възстановяване на сухоземните, морските и другите водни екосистеми с цел подобряване на тяхното състояние и засилване на способността им да предоставят екосистемни услуги;

б)

устойчиво използване и управление на земята, включително адекватна защита на биологичното разнообразие на почвите, неутралност по отношение на влошаването на качеството на земите и възстановяване на замърсени терени;

в)

устойчиви селскостопански практики, включително такива, които допринасят за повишаване на биологичното разнообразие или за спиране или предотвратяване на влошаването на състоянието на почвите и други екосистеми, обезлесяването и загубата на местообитания;

г)

устойчиво управление на горите, включително такива практики и използване на горите и залесените земи, което допринася за повишаване на биологичното разнообразие или за спиране или предотвратяване на деградацията на екосистемите, обезлесяването и загубата на местообитания; или

д)

спомагане за постигането на която и да било от целите, посочени в букви а) – г) от настоящия параграф, в съответствие с член 16.

2.   Комисията приема делегиран акт в съответствие с член 23 за:

а)

допълване на параграф 1 от настоящия член чрез установяването на технически критерии за проверка, определящи условията, съгласно които дадена икономическа дейност се квалифицира като допринасяща съществено за защитата и възстановяването на биологичното разнообразие и екосистемите; и

б)

допълване на член 17 чрез установяването на технически критерии за проверка за всяка съответна екологична цел, определящи дали дадена икономическа дейност, по отношение на която са установени технически критерии за проверка в съответствие с буква а) от настоящия параграф, нанася значителни вреди на една или повече от тези цели.

3.   Преди да приеме делегирания акт, посочен в параграф 2 от настоящия член, Комисията се консултира с Платформата, посочена в член 20, по отношение на техническите критерии за проверка, посочени в параграф 2 от настоящия член.

4.   Комисията установява техническите критерии за проверка, посочени в параграф 2 от настоящия член, в един делегиран акт, като взема предвид установените в член 19 изисквания.

5.   Комисията приема делегирания акт, посочен в параграф 2 до 31 декември 2021 г. с цел да се гарантира прилагането му от 1 януари 2023 г.

Член 16

Спомагащи дейности

Дадена икономическа дейност се квалифицира като допринасяща съществено за една или повече от предвидените в член 9 екологични цели, когато тази дейност пряко спомага за това други дейности да допринасят съществено за една или повече такива цели, при условие че тази икономическа дейност:

а)

не води до обвързване с активи, които подкопават дългосрочните екологични цели предвид икономическия жизнен цикъл на тези активи; и

б)

има значително положително въздействие върху околната среда, въз основа на съображения, свързани с жизнения цикъл.

Член 17

Значителни вреди за екологичните цели

1.   За целите на член 3, буква б), като се отчита жизненият цикъл на продуктите и услугите, предоставяни посредством дадена икономическа дейност, включително доказателствата от налични оценки на жизнения цикъл, се приема, че дадена икономическа дейност се счита за нанасяща значителни вреди при:

а)

смекчаването на изменението на климата, когато тази дейност води до значителни емисии на парникови газове;

б)

адаптирането към изменението на климата, когато тази дейност води до увеличаване на неблагоприятното въздействие на настоящия климат и на очаквания бъдещ климат върху самата дейност, или върху населението, природата или активите;

в)

устойчивото използване и опазването на водните и морските ресурси, когато тази дейност влошава:

i)

доброто състояние или добрия екологичен потенциал на водните обекти, включително на повърхностните и подземните води; или

ii)

доброто екологично състояние на морските води;

г)

кръговата икономика, включително предотвратяването на образуването на отпадъци и тяхното рециклиране, когато:

i)

тази дейност води до значителна неефективност при използването на материали или при прякото или непряко използване на природни ресурси като невъзобновяеми източници на енергия, суровини, вода и земя, на един или повече етапи от жизнения цикъл на продуктите, включително по отношение на трайността и на възможностите за поправка, осъвременяването, повторната употреба или рециклирането на продуктите;

ii)

тази дейност води до значително увеличаване на образуването, изгарянето или обезвреждането на отпадъци, с изключение на изгарянето на нерециклируеми опасни отпадъци; или

iii)

дългосрочното обезвреждане на отпадъци може да причини значителни и дългосрочни вреди на околната среда;

д)

предотвратяването и контрола на замърсяването, когато тази дейност води до значително увеличение на емисиите на замърсители във въздуха, водата или почвата в сравнение с положението преди започването на дейността; или

е)

защитата и възстановяването на биологичното разнообразие и екосистемите, когато тази дейност:

i)

влошава в значителна степен доброто състояние и устойчивостта на екосистемите; или

ii)

влошава природозащитния статус на местообитанията и видовете, включително тези от интерес за Съюза.

2.   При оценяването на дадена икономическа дейност спрямо критериите, предвидени в параграф 1, се вземат предвид въздействието на самата дейност върху околната среда, както и въздействието върху околната среда на продуктите и услугите, предоставяни посредством тази дейност през целия им жизнен цикъл, като се отчитат по-специално производството, употребата и излизането от употреба на тези продукти и услуги.

Член 18

Минимални гаранции

1.   Минималните гаранции, посочени в член 3, буква в), представляват процедури, въведени от извършващото икономическа дейност предприятие, за да се гарантира спазването на Насоките на ОИСР за многонационалните предприятия и Ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека, включително принципите и правата, установени в осемте основни конвенции, посочени в Декларацията на Международната организация на труда за основните принципи и права при работа и в Международната харта за правата на човека.

2.   Когато прилагат процедурите, посочени в параграф 1 от настоящия член, предприятията се придържат към принципа „за ненанасяне на значителни вреди“, посочен в член 2, точка 17 от Регламент (ЕС) 2019/2088.

Член 19

Изисквания по отношение на техническите критерии за проверка

1.   Техническите критерии за проверка, установени съгласно член 10, параграф 3, член 11, параграф 3, член 12, параграф 2, член 13, параграф 2, член 14, параграф 2 и член 15, параграф 2:

а)

определят най-значимия потенциален принос за дадената екологична цел при спазване на принципа на технологична неутралност, като се вземат предвид както краткосрочното, така и дългосрочното въздействие на дадена икономическа дейност;

б)

посочват минималните изисквания, които трябва да бъдат изпълнени, за да се избегнат значителни вреди по отношение на която и да е от съответните екологични цели, като се вземат предвид както краткосрочните, така и дългосрочните въздействия на дадена икономическа дейност;

в)

имат количествено изражение и съдържат прагове, доколкото е възможно, а в противен случай са качествени критерии;

г)

когато е целесъобразно, надграждат схемите за маркировка и сертифициране на Съюза, методиките на Съюза за оценка на отпечатъка върху околната среда и статистическите системи за класификация и отчитат приложимото действащо законодателство на Съюза;

д)

доколкото е осъществимо, използват показателите за устойчивост, посочени в член 4, параграф 6 от Регламент (ЕС) 2019/2088;

е)

се основават на убедителни научни доказателства и на принципа на предпазните мерки, заложен в член 191 от ДФЕС;

ж)

отчитат жизнения цикъл, включително доказателства от налични оценки на жизнения цикъл, като вземат предвид въздействието на самата икономическа дейност върху околната среда, както и въздействието върху околната среда на продуктите и услугите, предоставяни посредством тази икономическа дейност, като отчитат по-специално производството, употребата и излизането от употреба на тези продукти и услуги;

з)

отчитат естеството и мащаба на икономическата дейност, включително:

i)

дали е спомагаща дейност съгласно член 16; или

ii)

дали е преходна дейност съгласно член 10, параграф 2;

и)

отчитат потенциалното въздействие върху пазара на прехода към по-устойчива икономика, включително риска от блокиране на определени активи в резултат на този преход, както и риска от създаване на противоречиви стимули за устойчиво инвестиране;

й)

обхващат всички значими икономически дейности в конкретния сектор и гарантират, че тези дейности се третират еднакво, ако допринасят еднакво за екологичните цели, предвидени в член 9 от настоящия регламент, за да се избегне нарушаването на конкуренцията на пазара; и

к)

са лесни за използване и са определени по начин, който да улесни проверката на спазването им.

Когато дадена икономическа дейност принадлежи към една от категориите, посочени в буква з), техническите критерии за проверка следва ясно да отразят този факт.

2.   Техническите критерии за проверка, посочени в параграф 1, включват също критерии за дейности, свързани с прехода към чиста енергия, които са съвместими с курса към ограничаване на покачването на температурата до 1,5 °C спрямо нивата от прединдустриалния период, и по-специално енергийната ефективност и енергията от възобновяеми източници, доколкото тези дейности допринасят съществено за някоя от екологичните цели.

3.   Техническите критерии за проверка, посочени в параграф 1, гарантират, че дейностите по производство на електроенергия, при които се използват твърди изкопаеми горива, не се квалифицират като екологично устойчиви икономически дейности.

4.   Техническите критерии за проверка, посочени в параграф 1, включват също критерии за дейности, свързани с преминаването към чиста или неутрална по отношение на климата мобилност, включително чрез преминаване към други видове транспорт, мерки за подобряване на ефикасността и алтернативни горива, доколкото тези дейности допринасят съществено за някоя от екологичните цели.

5.   Комисията извършва редовен преглед на посочените в параграф 1 технически критерии за проверка и, когато е целесъобразно, изменя делегираните актове, приети в съответствие с настоящия регламент, в съответствие с научното и технологичното развитие.

В този контекст, преди да измени или замени делегиран акт, Комисията извършва оценка на прилагането на тези критерии, като отчита резултатите от прилагането им от страна на участниците на финансовите пазари и тяхното въздействието върху капиталовите пазари, включително върху насочването на инвестиции към екологично устойчиви икономически дейности.

За да се гарантира, че икономическите дейности, посочени в член 10, параграф 2, не се отклоняват от реалистична преходна насоченост, която е съвместима с неутрална по отношение на климата икономика, Комисията преразглежда техническите критерии за проверка за тези дейности най-малко на всеки три години и при целесъобразност изменя делегирания акт, посочен в член 10, параграф 3, в съответствие с научното и технологичното развитие.

Член 20

Платформа за финансиране за устойчиво развитие

1.   Комисията създава Платформа за финансиране за устойчиво развитие (наричана по-нататък „Платформата“). Тя се състои по балансиран начин от следните групи:

а)

представители на:

i)

Европейската агенция за околна среда;

ii)

ЕНО;

iii)

Европейската инвестиционна банка и Европейския инвестиционен фонд; и

iv)

Агенцията на Европейския съюз за основните права;

б)

експерти, които представляват заинтересовани страни от частния сектор, включително участници на финансовите и нефинансовите пазари и стопански сектори, представляващи съответните отрасли, както и лица с експертен опит в областта на счетоводството и отчитането;

в)

експерти, които представляват гражданското общество, включително лица с експертен опит в областта на екологичните, социалните, трудовите и управленските въпроси;

г)

експерти, назначени в лично качество, които притежават доказани знания и опит в областите, попадащи в обхвата на настоящия регламент;

д)

експерти, които представляват академичните среди, включително университети, научноизследователски институти и други научни организации, включително лица с експертен опит в световен мащаб.

2.   Платформата:

а)

съветва Комисията относно техническите критерии за проверка, посочени в член 19, както и относно евентуалната необходимост от актуализиране на тези критерии;

б)

анализира въздействието на техническите критерии за проверка по отношение на потенциалните разходи и ползи от тяхното прилагане;

в)

помага на Комисията да анализира исканията, отправени от заинтересованите страни във връзка с разработване или преразглеждане на техническите критерии за проверка за дадена икономическа дейност;

г)

доколкото е целесъобразно, съветва Комисията относно евентуалната роля на стандартите за счетоводство и отчитане, свързани с устойчивостта, в подкрепа на прилагането на техническите критерии за проверка;

д)

наблюдава и редовно докладва на Комисията за тенденциите, свързани с капиталовите потоци към устойчиви инвестиции, на равнището на Съюза и на държавите членки;

е)

съветва Комисията във връзка с евентуалната необходимост от разработване на допълнителни мерки за подобряване на наличността и качеството на данните;

ж)

съветва Комисията по въпроси, свързани с използваемостта на техническите критерии за проверка, като отчита необходимостта за избягване на ненужни административни тежести;

з)

съветва Комисията относно евентуалната необходимост от изменение на настоящия регламент;

и)

съветва Комисията във връзка с оценката и разработването на устойчиви финансови политики, включително по въпроси, отнасящи се до съгласуваността на политиките;

й)

съветва Комисията относно други цели за устойчивост, включително социални цели;

к)

съветва Комисията по въпроси, свързани с прилагането на член 18, и евентуалната необходимост от допълване на предвидените в него изисквания.

3.   Платформата взема предвид широк кръг от становища на заинтересованите страни.

4.   Платформата се председателства от Комисията и се съставя в съответствие с хоризонталните правила за създаването и функционирането на експертните групи на Комисията. В този смисъл Комисията може ad hoc да кани експерти със специфичен опит.

5.   Платформата изпълнява задачите си в съответствие с принципа на прозрачност. Комисията публикува протоколите от заседанията на Платформата, както и други относими документи на своя уебсайт.

6.   Когато участниците на финансовите пазари смятат, че дадена икономическа дейност, която не отговаря на техническите критерии за проверка, установени съгласно настоящия регламент, или за която такива технически критерии за проверка все още не са установени, следва да се квалифицира като екологично устойчива, те могат да уведомят за това Платформата.

Член 21

Компетентни органи

1.   Държавите членки гарантират, че компетентните органи, посочени в член 14, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2019/2088, следят за спазването на изискванията, установени в членове 5, 6 и 7 от настоящия регламент, от страна на участниците на финансовите пазари. Държавите членки гарантират, че техните компетентни органи разполагат с всички необходими правомощия за упражняване на надзор и провеждане на разследвания за изпълнение на функциите им съгласно настоящия регламент.

2.   За целите на настоящия регламент компетентните органи си сътрудничат помежду си и без неоправдано забавяне си предоставят взаимно информация, която е необходима за целите на изпълнението на задълженията им съгласно настоящия регламент.

Член 22

Мерки и санкции

Държавите членки определят правилата за мерките и санкциите, приложими при нарушения на членове 5, 6 и 7. Предвидените мерки и санкции трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи.

Член 23

Упражняване на делегирането

1.   Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2.   Правомощието да приема делегираните актове, посочено в член 8, параграф 4, член 10, параграф 3, член 11, параграф 3, член 12, параграф 2, член 13, параграф 2, член 14, параграф 2 и член 15, параграф 2, се предоставя на Комисията за неопределен срок, считано от 12 юли 2020 г.

3.   Делегирането на правомощия, посочено в член 8, параграф 4, член 10, параграф 3, член 11, параграф 3, член 12, параграф 2, член 13, параграф 2, член 14, параграф 2 и член 15, параграф 2 може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. Оттеглянето поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна дата, посочена в решението. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4.   Комисията събира всички необходими експертни знания преди приемането на делегираните актове и по време на тяхното изготвяне, включително чрез консултации с експертите, включени в експертната група на държавите членки по финансирането за устойчиво развитие, посочена в член 24. Преди приемането на делегиран акт Комисията действа в съответствие с принципите и процедурите, установени в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество.

5.   Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и на Съвета.

6.   Делегиран акт, приет съгласно член 8, параграф 4, член 10, параграф 3, член 11, параграф 3, член 12, параграф 2, член 13, параграф 2, член 14, параграф 2 или член 15, параграф 2, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от четири месеца след нотифицирането на същия акт на Европейския парламент и Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

Член 24

Експертна група на държавите членки по финансирането за устойчиво развитие

1.   Експертната група на държавите членки по финансирането за устойчиво развитие (наричана по-нататък „експертна група на държавите членки“) съветва Комисията относно целесъобразността на техническите критерии за проверка и подхода, възприет от Платформата, във връзка с разработването на тези критерии в съответствие с член 19.

2.   Комисията информира държавите членки на заседания на експертната група на държавите членки с цел своевременно улесняване на обмена на мнения между държавите членки и Комисията, по-специално по отношение на основния принос на Платформата, например по отношение на нови технически критерии за проверка или съществени техни актуализации, или проекти на доклади.

ГЛАВА III

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 25

Изменения на Регламент (ЕС) 2019/2088

Регламент (ЕС) 2019/2088 се изменя, както следва:

1)

вмъква се следният член:

„Член 2а

Принцип за ненанасяне на значителни вреди

1.   Европейските надзорни органи, създадени с регламенти (ЕС) № 1093/2010, (ЕС) № 1094/2010 и (ЕС) № 1095/2010 на Европейския парламент и на Съвета (наричани по-нататък заедно „ЕНО“), разработват чрез съвместния комитет проекти на регулаторни технически стандарти, с които се конкретизират подробностите за съдържанието и начина на представяне на информацията във връзка с принципа „за ненанасяне на значителни вреди“, посочен в член 2, точка 17 от настоящия регламент, и които съответстват на съдържанието, методиките и представянето по отношение на показателите за устойчивост във връзка с неблагоприятните въздействия, посочени в член 4, параграфи 6 и 7 от настоящия регламент.

2.   ЕНО представят на Комисията проектите на регулаторни технически стандарти, посочени в параграф 1 до 30 декември 2020 г.

3.   На Комисията се делегира правомощието да допълва настоящия регламент, като приема посочените в параграф 1 от настоящия член регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от регламенти (ЕС) № 1093/2010, (ЕС) № 1094/2010 и (ЕС) № 1095/2010.“;

2)

Член 8 се изменя както следва:

а)

вмъква се следният параграф:

„2а.   Когато участници на финансовите пазари предлагат финансов продукт, съгласно посоченото в член 6 от Регламент (ЕС) 2020/852 на Европейския парламент и на Съвета (*1), те включат в информацията, която се оповестява съгласно член 6, параграфи 1 и 3 от настоящия регламент, информацията, която се изисква съгласно член 6 от Регламент (ЕС) 2020/852

(*1)  Регламент (ЕС) 2020/852 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2020 година за установяване на рамка за улесняване на устойчивите инвестиции и за изменение на Регламент (ЕС) 2019/2088 (ОВ L 198, 22.6.2020 г., стp. 13).“;"

б)

в параграф 3, първа алинея се заменя със следното:

„3.   ЕНО разработват чрез съвместния комитет проекти на регулаторни технически стандарти, с които се конкретизират подробностите във връзка със съдържанието и начина на представяне на информацията, която се оповестява съгласно параграфи 1 и 2 от настоящия член.“;

в)

добавя се следният параграф:

„4.   ЕНО разработват чрез съвместния комитет проекти на регулаторни технически стандарти, с които се конкретизират подробностите във връзка със съдържанието и начина на представяне на информацията, посочена в параграф 2а от настоящия член.

При разработването на проектите на регулаторни технически стандарти, посочени в първа алинея от настоящия параграф, ЕНО вземат предвид различните видове финансови продукти, техните характеристики и разликите между тях, както и целта оповестената информация да бъде точна, безпристрастна, ясна, неподвеждаща, проста и сбита, и когато е необходимо за постигането на тази цел, разработват проект за изменение на регулаторните технически стандарти, посочени в параграф 3 от настоящия член. В проектите на регулаторни технически стандарти се вземат предвид съответните дати на прилагане, посочени в член 27, параграф 2, букви а) и б) от Регламент (ЕС) 2020/852, по отношение на екологичните цели, предвидени в член 9 от същия регламент.

ЕНО представят на Комисията проектите на регулаторни технически стандарти, посочени в първа алинея от настоящия параграф:

а)

по отношение на екологичните цели, посочени в член 9, букви а) и б) от Регламент (ЕС) 2020/852, до 1 юни 2021 г.; и

б)

по отношение на екологичните цели, посочени в член 9, букви в) – е) от Регламент (ЕС) 2020/852, до 1 юни 2022 г.

На Комисията се делегира правомощието да допълва настоящия регламент, като приема посочените в първа алинея от настоящия параграф регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от регламенти (ЕС) № 1093/2010, (ЕС) № 1094/2010 и (ЕС) № 1095/2010.

3)

Член 9 се изменя както следва:

а)

вмъква се следният параграф:

„4а.   Участниците на финансовите пазари включват в информацията, която се оповестява съгласно член 6, параграфи 1 и 3 от настоящия регламент, информацията, изисквана съгласно член 5 от Регламент (ЕС) 2020/852“;

б)

в параграф 5, първа алинея се заменя със следното:

„5.   ЕНО разработват чрез съвместния комитет проекти на регулаторни технически стандарти, с които се конкретизират подробностите във връзка със съдържанието и начина на представяне на информацията, която се оповестява съгласно параграфи 1-4 от настоящия член.“;

в)

добавя се следният параграф:

„6.   ЕНО разработват чрез съвместния комитет проекти на регулаторни технически стандарти, с които се конкретизират подробностите за съдържанието и начина на представяне на информацията, посочена в параграф 4а от настоящия член.

При разработването на проектите на регулаторни технически стандарти, посочени в първа алинея от настоящия параграф, ЕНО вземат предвид различните видове финансови продукти, техните цели, посочени в параграф 4а от настоящия член, и разликите между тях, както и целта относно оповестената информация, която трябва да бъде точна, безпристрастна, ясна, неподвеждаща, проста и сбита, и с оглед на постигането на тази цел разработват при необходимост проект за изменения на регулаторните технически стандарти, посочени в параграф 5 от настоящия член. В проектите на регулаторни технически стандарти се вземат предвид датите на прилагане, посочени в член 27, параграф 2, букви а) и б) от Регламент (ЕС) 2020/852, по отношение на екологичните цели, предвидени в член 9 от същия регламент.

ЕНО представят на Комисията проектите на регулаторни технически стандарти, посочени в първа алинея от настоящия параграф:

а)

по отношение на екологичните цели, посочени в член 9, букви а) и б) от Регламент (ЕС) 2020/852, до 1 юни 2021 г.; и

б)

по отношение на екологичните цели, посочени в член 9, букви в) – е) от Регламент (ЕС) 2020/852, до 1 юни 2022 г.

На Комисията се делегира правомощието да допълва настоящия регламент, като приема посочените в първа алинея от настоящия параграф регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от регламенти (ЕС) № 1093/2010, (ЕС) № 1094/2010 и (ЕС) № 1095/2010.“;

4)

Член 11 се изменя както следва:

а)

в параграф 1 се добавят следните букви:

„в)

за финансов продукт, по отношение на който се прилага член 5 от Регламент (ЕС) 2020/852, информацията, изисквана съгласно същия член;

г)

за финансов продукт, по отношение на който се прилага член 6 от Регламент (ЕС) 2020/852, информацията изисквана съгласно същия член.“;

б)

в параграф 4, първа алинея се заменя с:

„4.   ЕНО разработват чрез съвместния комитет проекти на регулаторни технически стандарти, с които се конкретизират подробностите във връзка със съдържанието и начина на представяне на информацията, посочена в букви а) и б) от параграф 1.“;

в)

добавя се следният параграф:

„5.   ЕНО разработват чрез съвместния комитет проекти на регулаторни технически стандарти, с които се конкретизират подробностите във връзка със съдържанието и начина на представяне на информацията, посочена в параграф 1, букви в) и г).

При разработването на проектите на регулаторни технически стандарти, посочени в първа алинея от настоящия параграф, ЕНО вземат предвид различните видове финансови продукти, техните характеристики и цели и разликите между тях и разработват при необходимост проект за изменения на регулаторните технически стандарти, посочени в параграф 4 от настоящия член. В проектите на регулаторни технически стандарти се вземат предвид съответните дати на прилагане, посочени в член 27, параграф 2, букви а) и б) от Регламент (ЕС) 2020/852, по отношение на екологичните цели, предвидени в член 9 от същия регламент. ЕНО актуализират регулаторните технически стандарти с оглед на регулаторното и технологичното развитие.

ЕНО представят на Комисията проектите на регулаторни технически стандарти, посочени в първа алинея:

а)

по отношение на екологичните цели, посочени в член 9, букви а) и б) от Регламент (ЕС) 2020/852, до 1 юни 2021 г.; и

б)

по отношение на екологичните цели, посочени в член 9, букви в) – е) от Регламент (ЕС) 2020/852, до 1 юни 2022 г.

На Комисията се делегира правомощието да допълва настоящия регламент, като приема посочените в първа алинея от настоящия параграф регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от регламенти (ЕС) № 1093/2010, (ЕС) № 1094/2010 и (ЕС) № 1095/2010.“;

5)

в член 20, параграф 3 се заменя със следното:

„3.   Чрез дерогация от параграф 2 от настоящия член:

а)

Член 4, параграфи 6 и 7, член 8, параграф 3, член 9, параграф 5, член 10, параграф 2, член 11, параграф 4 и член 13, параграф 2 се прилагат от 29 декември 2019 г.;

б)

Член 2а, член 8, параграф 4, член 9, параграф 6 и член 11, параграф 5 се прилагат от 12 юли 2020 г.;

в)

Член 8, параграф 2а и член 9, параграф 4а се прилагат:

i)

по отношение на екологичните цели, посочени в член 9, букви а) и б) от Регламент (ЕС) 2020/852, от 1 януари 2022 г.; и

ii)

по отношение на екологичните цели, посочени в член 9, букви в) – е) от Регламент (ЕС) 2020/852, от 1 януари 2023 г.:

г)

Член 11, параграфи 1, 2 и 3 се прилагат от 1 януари 2022 г.“

Член 26

Преразглеждане

1.   До 13 юли 2022 г., а след това — на всеки три години, Комисията публикува доклад за прилагането на настоящия регламент. В този доклад се прави оценка на следното:

а)

напредъка по изпълнението на настоящия регламент във връзка с разработването на технически критерии за проверка на екологично устойчивите икономически дейности;

б)

евентуалната необходимост от преразглеждане и допълване на предвидените в член 3 критерии за квалифициране на дадена икономическа дейност като екологично устойчива;

в)

използването на определението за екологично устойчиви инвестиции в правото на Съюза и на равнището на държавите членки, включително разпоредбите, необходими за създаването на механизми за проверка на съответствието с предвидените в настоящия регламент критерии;

г)

ефективността на прилагането на техническите критерии за проверка, установени съгласно настоящия регламент, с оглед на насочването на частните инвестиции към екологично устойчиви икономически дейности, и по-специално по отношение на капиталовите потоци, включващи собствен капитал, в частни предприятия и други правни субекти, както чрез финансовите продукти, посочени в настоящия регламент, така и чрез други финансови продукти;

д)

достъпа на участниците на финансовите пазари, попадащи в обхвата на настоящия регламент, и на инвеститорите до надеждна, навременна и подлежаща на проверка информация и данни относно частните дружества и други правни субекти, включително дружествата, в които се инвестира в рамките и извън рамките на обхвата на настоящия регламент, и в двата случая по отношение както на собствения, така и на дълговия капитал, при отчитане на свързаната с това административна тежест, както и процедурите за проверка на данните, необходими за определянето на степента на съответствие с техническите критерии за проверка и за гарантиране на спазването на тези процедури;

е)

прилагането на членове 21 и 22.

2.   До 31 декември 2021 г. Комисията публикува доклад, в който се описват разпоредбите, които биха били необходими за разширяване на обхвата на настоящия регламент извън екологично устойчивите икономически дейности, и се описват разпоредбите, които биха били необходими, за да се обхванат:

а)

икономически дейности, които нямат значително въздействие върху екологичната устойчивост и икономически дейности, които значително вредят на екологичната устойчивост, както и преглед на целесъобразността на специфичните изисквания за оповестяване на информация, свързани с преходните и спомагащите дейности; и

б)

други цели за устойчивост, като социални цели.

3.   До 13 юли 2022 г. Комисията извършва оценка на ефективността на процедурите по консултиране с оглед на разработването на техническите критерии за проверка, установени съгласно настоящия регламент.

Член 27

Влизане в сила и прилагане

1.   Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

2.   Членове 4, 5, 6 и 7 и член 8, параграфи 1, 2 и 3 се прилагат:

а)

по отношение на екологичните цели, посочени в член 9, букви а) и б), от 1 януари 2022 г.; и

б)

по отношение на екологичните цели, посочени в член 9, букви в) – е), от 1 януари 2023 г.

3.   Член 4 не се прилага за съществували преди влизането в сила на настоящия регламент схеми за данъчно стимулиране, основаващи се на удостоверения, в които се определят изисквания за финансови продукти, насочени към финансиране на устойчиви проекти.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на 18 юни 2020 година.

За Европейския парламент

Председател

D. M. SASSOLI

За Съвета

Председател

N. BRNJAC


(1)   ОВ C 62, 15.2.2019 г., стр. 103.

(2)  Позиция на Европейския парламент от 28 март 2019 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и позиция на Съвета на първо четене от 15 април 2020 г. (ОВ C 184, 3.6.2020 г., стр. 1). Позиция на Европейския парламент от 17 юни 2020 г. (все още непубликувана в Официален вестник).

(3)  Решение (ЕС) 2016/1841 на Съвета от 5 октомври 2016 г. за сключване, от името на Европейския съюз, на Парижкото споразумение, прието по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (ОВ L 282, 19.10.2016 г., стр. 1).

(4)  Решение № 1386/2013/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 ноември 2013 г. относно Обща програма на Европейския съюз за действие за околната среда до 2020 година „Да живеем добре в пределите на нашата планета“ (ОВ L 354, 28.12.2013 г., стр. 171).

(5)  Регламент (ЕС) 2015/1017 на Европейския парламент и на Съвета от 25 юни 2015 г. за Европейския фонд за стратегически инвестиции, Европейския консултантски център по инвестиционни въпроси и Европейския портал за инвестиционни проекти и за изменение на регламенти (ЕС) № 1291/2013 и (ЕС) № 1316/2013 — Европейски фонд за стратегически инвестиции (ОВ L 169, 1.7.2015 г., стр. 1).

(6)  Регламент (ЕС) 2019/2088 на Европейския парламент и на Съвета от 27 ноември 2019 г. относно оповестяването на информация във връзка с устойчивостта в сектора на финансовите услуги (ОВ L 317, 9.12.2019 г., стр. 1).

(7)   ОВ C 76, 9.3.2020 г., стр. 23.

(8)  Директива 2009/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно съхранението на въглероден диоксид в геоложки формации и за изменение на Директива 85/337/ЕИО на Съвета, директиви 2000/60/ЕО, 2001/80/ЕО, 2004/35/ЕО, 2006/12/ЕО и 2008/1/ЕО, и Регламент (ЕО) № 1013/2006 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 140, 5.6.2009 г., стр. 114).

(9)  Регламент (ЕС) № 1380/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. относно общата политика в областта на рибарството, за изменение на регламенти (ЕО) № 1954/2003 и (ЕО) № 1224/2009 на Съвета и за отмяна на регламенти (ЕО) № 2371/2002 и (ЕО) № 639/2004 на Съвета и Решение 2004/585/ЕО на Съвета (ОВ L 354, 28.12.2013 г., стр. 22).

(10)  Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 г. за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите (ОВ L 327, 22.12.2000 г., стр. 1).

(11)  Директива 2006/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 февруари 2006 г. за управление качеството на водите за къпане и за отмяна на Директива 76/160/ЕИО (ОВ L 64, 4.3.2006 г., стр. 37).

(12)  Директива 2006/118/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. за опазване на подземните води от замърсяване и влошаване на състоянието им (ОВ L 372, 27.12.2006 г., стр. 19).

(13)  Директива 2008/56/ЕО на европейския парламент и на съвета от 17 юни 2008 г. за създаване на рамка за действие на Общността в областта на политиката за морска среда (Рамкова директива за морска стратегия) (ОВ L 164, 25.6.2008 г., стр. 19).

(14)  Директива 2008/105/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. за определяне на стандарти за качество на околната среда в областта на политиката за водите, за изменение и последваща отмяна на директиви 82/176/ЕИО, 83/513/ЕИО, 84/156/ЕИО, 84/491/ЕИО 86/280/ЕИО на Съвета и за изменение на Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 348, 24.12.2008 г., стр. 84).

(15)  Директива 91/271/ЕИО на Съвета от 21 май 1991 г. за пречистването на градските отпадъчни води (ОВ L 135, 30.5.1991 г., стр. 40).

(16)  Директива 91/676/ЕИО на Съвета от 12 декември 1991 г. за опазване на водите от замърсяване с нитрати от селскостопански източници (ОВ L 375, 31.12.1991 г., стр. 1).

(17)  Директива 98/83/ЕО на Съвета от 3 ноември 1998 г. относно качеството на водите, предназначени за консумация от човека (ОВ L 330, 5.12.1998 г., стр. 32).

(18)  Решение (ЕС) 2017/848 на Комисията от 17 май 2017 г. за определяне на критерии и методологични стандарти за добро екологично състояние на морските води, както и на спецификации и стандартизирани методи за мониторинг и оценка, и за отмяна на Решение 2010/477/ЕС (ОВ L 125, 18.5.2017 г., стр. 43).

(19)  Регламент (ЕО) № 1013/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 г. относно превози на отпадъци (ОВ L 190, 12.7.2006 г., стр. 1).

(20)  Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH), за създаване на Европейска агенция по химикали, за изменение на Директива 1999/45/ЕО и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 793/93 на Съвета и Регламент (ЕО) № 1488/94 на Комисията, както и на Директива 76/769/ЕИО на Съвета и директиви 91/155/ЕИО, 93/67/ЕИО, 93/105/ЕО и 2000/21/ЕО на Комисията (ОВ L 396, 30.12.2006 г., стр. 1).

(21)  Регламент (ЕС) 2019/1021 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. относно устойчивите органични замърсители (ОВ L 169, 25.6.2019 г., стр. 45).

(22)  Директива 94/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 1994 г. относно опаковките и отпадъците от опаковки (ОВ L 365, 31.12.1994 г., стр. 10).

(23)  Директива 2000/53/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 септември 2000 г. относно излезлите от употреба превозни средства (ОВ L 269, 21.10.2000 г., стр. 34).

(24)  Директива 2006/66/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 септември 2006 г. относно батерии и акумулатори и отпадъци от батерии и акумулатори, и за отмяна на Директива 91/157/ЕИО (ОВ L 266, 26.9.2006 г., стр. 1).

(25)  Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно отпадъците и за отмяна на определени директиви (ОВ L 312, 22.11.2008 г., стр. 3).

(26)  Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. относно емисиите от промишлеността (комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването) (ОВ L 334, 17.12.2010 г., стр. 17).

(27)  Директива 2011/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2011 г. относно ограничението за употребата на определени опасни вещества в електрическото и електронното оборудване (ОВ L 174, 1.7.2011 г., стр. 88).

(28)  Директива 2012/19/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 г. относно отпадъци от електрическо и електронно оборудване (ОЕЕО) (ОВ L 197, 24.7.2012 г., стр. 38).

(29)  Директива (ЕС) 2019/883 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 г. относно пристанищните приемни съоръжения за предаване на отпадъци от кораби, за изменение на Директива 2010/65/ЕС и за отмяна на Директива 2000/59/ЕО (ОВ L 151, 7.6.2019 г., стр. 116).

(30)  Директива (ЕС) 2019/904 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 г. относно намаляването на въздействието на определени пластмасови продукти върху околната среда (ОВ L 155, 12.6.2019 г., стр. 1).

(31)  Директива 1999/31/ЕО на Съвета от 26 април 1999 г. относно депонирането на отпадъци (ОВ L 182, 16.7.1999 г., стр. 1).

(32)  Регламент (ЕС) № 1357/2014 на Комисията от 18 декември 2014 г. за замяна на приложение III към Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно отпадъците и за отмяна на определени директиви (ОВ L 365, 19.12.2014 г., стр. 89).

(33)  Решение 2000/532/ЕО на Комисията от 3 май 2000 г. за замяна на Решение 94/3/ЕО за установяване на списък на отпадъците в съответствие с член 1, буква а) от Директива 75/442/ЕИО на Съвета относно отпадъците и Решение 94/904/ЕО на Съвета за установяване на списък на опасните отпадъци в съответствие с член 1, параграф 4 от Директива 91/689/ЕИО на Съвета относно опасните отпадъци (ОВ L 226, 6.9.2000 г., стр. 3).

(34)  Решение 2014/955/ЕС на Комисията от 18 декември 2014 г. за изменение на Решение 2000/532/ЕО, отнасящо се за списъка на отпадъците съгласно Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 370, 30.12.2014 г., стр. 44).

(35)  Директива 2004/35/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. относно екологичната отговорност по отношение на предотвратяването и отстраняването на екологичните щети (ОВ L 143, 30.4.2004 г., стр. 56).

(36)  Директива 2004/107/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 декември 2004 г. относно съдържанието на арсен, кадмий, никел и полициклични ароматни въглеводороди в атмосферния въздух (ОВ L 23, 26.1.2005 г., стр. 3).

(37)  Директива 2008/50/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2008 г. относно качеството на атмосферния въздух и за по-чист въздух за Европа (ОВ L 152, 11.6.2008 г., стр. 1).

(38)  Директива (ЕС) 2016/802 на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2016 г. относно намаляването на съдържанието на сяра в определени течни горива (ОВ L 132, 21.5.2016 г., стр. 58).

(39)  Директива (ЕС) 2016/2284 на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2016 г. за намаляване на националните емисии на някои атмосферни замърсители, за изменение на Директива 2003/35/ЕО и за отмяна на Директива 2001/81/ЕО (ОВ L 344, 17.12.2016 г., стр. 1).

(40)  Регламент (ЕС) № 995/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 г. за определяне на задълженията на операторите, които пускат на пазара дървен материал и изделия от дървен материал (ОВ L 295, 12.11.2010 г., стр. 23).

(41)  Регламент (ЕС) № 511/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. относно мерките за спазване от ползвателите, произтичащи от Протокола от Нагоя за достъпа до генетични ресурси и справедливата и равноправна подялба на ползите, произтичащи от тяхното използване в Съюза (ОВ L 150, 20.5.2014 г., стр. 59).

(42)  Регламент (ЕС) № 1143/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2014 г. относно предотвратяването и управлението на въвеждането и разпространението на инвазивни чужди видове (ОВ L 317, 4.11.2014 г., стр. 35).

(43)  Директива 2009/147/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 ноември 2009 г. относно опазването на дивите птици (ОВ L 20, 26.1.2010 г., стр. 7).

(44)  Регламент (ЕО) № 338/97 на Съвета от 9 декември 1996 г. относно защитата на видовете от дивата флора и фауна чрез регулиране на търговията с тях (ОВ L 61, 3.3.1997 г., стр. 1).

(45)  Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 г. за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (ОВ L 206, 22.7.1992 г., стр. 7).

(46)  Регламент (ЕС) 2018/841 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 г. за включването на емисиите и поглъщанията на парникови газове от земеползването, промените в земеползването и горското стопанство в рамката в областта на климата и енергетиката до 2030 г. и за изменение на Регламент (ЕС) № 525/2013 и Решение № 529/2013/ЕС (ОВ L 156, 19.6.2018 г., стр. 1).

(47)  Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници (ОВ L 328, 21.12.2018 г., стр. 82).

(48)  Регламент (ЕС) 2017/1369 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2017 г. за определяне на нормативна рамка за енергийно етикетиране и за отмяна на Директива 2010/30/ЕС (ОВ L 198, 28.7.2017 г., стр. 1).

(49)  Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО (ОВ L 315, 14.11.2012 г., стр. 1).

(50)  Директива (ЕС) 2018/844 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 г. за изменение на Директива 2010/31/ЕС относно енергийните характеристики на сградите и Директива 2012/27/ЕС относно енергийната ефективност (ОВ L 156, 19.6.2018 г., стр. 75).

(51)  Директива 2009/125/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. за създаване на рамка за определяне на изискванията за екодизайн към продукти, свързани с енергопотреблението (ОВ L 285, 31.10.2009 г., стр. 10).

(52)  Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски банков орган), за изменение на Решение № 716/2009/ЕО и за отмяна на Решение 2009/78/ЕО на Комисията (ОВ L 331, 15.12.2010 г., стр. 12).

(53)  Регламент (ЕС) № 1094/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване), за изменение на Решение № 716/2009/ЕО и за отмяна на Решение 2009/79/ЕО на Комисията (ОВ L 331, 15.12.2010 г., стр. 48).

(54)  Регламент (ЕС) № 1095/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски орган за ценни книжа и пазари), за изменение на Решение № 716/2009/ЕО и за отмяна на Решение 2009/77/ЕО на Комисията (ОВ L 331, 15.12.2010 г., стр. 84).

(55)  Регламент (ЕО) № 1221/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г. относно доброволното участие на организации в Схемата на Общността за управление по околна среда и одит (EMAS) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 761/2001 и на решения 2001/681/ЕО и 2006/193/ЕО на Комисията (ОВ L 342, 22.12.2009 г., стр. 1).

(56)  Регламент (ЕО) № 66/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г. относно екомаркировката на ЕС (ОВ L 27, 30.1.2010 г., стр. 1).

(57)  Препоръка 2013/179/ЕС на Комисията от 9 април 2013 г. относно използването на общи методи за измерване и оповестяване на показатели за екологосъобразността на продукти и организации на база жизнения цикъл (ОВ L 124, 4.5.2013 г., стр. 1).

(58)  Регламент (ЕС) № 538/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. за изменение на Регламент (ЕС) № 691/2011 относно европейските икономически сметки за околната среда (ОВ L 158, 27.5.2014 г., стр. 113).

(59)  Директива 2001/42/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 юни 2001 г. относно оценката на последиците на някои планове и програми върху околната среда (ОВ L 197, 21.7.2001 г., стр. 30).

(60)  Директива 2011/92/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда (ОВ L 26, 28.1.2012 г., стр. 1).

(61)  Директива 2014/23/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. за възлагане на договори за концесия (ОВ L 94, 28.3.2014 г., стр. 1).

(62)  Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО (ОВ L 94, 28.3.2014 г., стр. 65).

(63)  Директива 2014/25/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. относно възлагането на поръчки от възложители, извършващи дейност в секторите на водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги и за отмяна на Директива 2004/17/ЕО (ОВ L 94, 28.3.2014 г., стр. 243).

(64)   ОВ L 123, 12.5.2016 г., стр. 1.

(65)  Регламент (ЕС) № 600/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. относно пазарите на финансови инструменти и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (ОВ L 173, 12.6.2014 г., стр. 84).

(66)  Регламент (ЕС) № 1286/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 26 ноември 2014 г. относно основните информационни документи за пакети с инвестиционни продукти на дребно и основаващи се на застраховане инвестиционни продукти (ПИПДОЗИП) (ОВ L 352, 9.12.2014 г., стр. 1).

(67)  Регламент (ЕС) 2019/1238 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. относно паневропейски персонален пенсионен продукт (ПЕПП) (ОВ L 198, 25.7.2019 г., стр. 1).

(68)  Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно годишните финансови отчети, консолидираните финансови отчети и свързаните доклади на някои видове предприятия и за изменение на Директива 2006/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директиви 78/660/ЕИО и 83/349/ЕИО на Съвета (ОВ L 182, 29.6.2013 г., стр. 19).

(69)  Регламент (ЕС) 2017/1129 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 г. относно проспекта, който трябва да се публикува при публично предлагане или допускане на ценни книжа до търговия на регулиран пазар, и за отмяна на Директива 2003/71/ЕО (ОВ L 168, 30.6.2017 г., стр. 12).

(70)  Регламент (ЕС) № 525/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. относно механизъм за мониторинг и докладване на емисиите на парникови газове и за докладване на друга информация, свързана с изменението на климата, на национално равнище и на равнището на Съюза и отмяна на Решение № 280/2004/ЕО (ОВ L 165, 18.6.2013 г., стр. 13).


Top