EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 62021TN0005

Дело T-005/21: Жалба, подадена на 7 януари 2021 г. — Stichting Comité N 65 Ondergronds Helvoirt/ЕАОС

OB C 88, 15.3.2021, p. 34–35 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

15.3.2021   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 88/34


Жалба, подадена на 7 януари 2021 г. — Stichting Comité N 65 Ondergronds Helvoirt/ЕАОС

(Дело T-005/21)

(2021/C 88/46)

Език на производството: нидерландски

Страни

Жалбоподател: Stichting Comité N 65 Ondergronds Helvoirt (Хелвойрт, Нидерландия) (представител: J. Gebruers, advocaat)

Ответник: Европейска агенция за околна среда

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

да установи, че е допустима и обоснована подадената от него жалба за отмяна на решението на Европейската агенция за околна среда (EAОС), което му е съобщено с имейл от 9 ноември 2020 г. и с което се отказва на Съда на Европейския съюз (наричан по-нататък „Съдът“) да бъдат поставени въпроси относно правилното тълкуване на раздел В, пето тире от приложение III към Директива 2008/50/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2008 година относно качеството на атмосферния въздух и за по-чист въздух за Европа (наричана по-нататък „Директивата за качеството на атмосферния въздух“);

да отмени обжалваното решение;

да върне делото на ЕАОС за повторно разглеждане, за да може тя да постави на Съда необходимите въпроси относно правилното тълкуване на посочената разпоредба в съответствие с исканията на жалбоподателя;

да осъди EAОС да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква три основания в подкрепа на жалбата.

1.

Първо основание: като отказала да постави на Съда необходимите въпроси относно правилното тълкуване на Директивата за качеството на атмосферния въздух, ЕАОС е допуснала: нарушение на член 23 от Директивата за качеството на атмосферния въздух и на раздел В от приложение III към тази директива, нарушение на член 267 ДФЕС, нарушение на членове 1—9 от Конвенцията от Орхус за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда (наричана по-нататък „Орхуската конвенция“), нарушение на член 10 от Регламент (ЕО) № 1367/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 6 септември 2006 година относно прилагането на разпоредбите на Орхуската конвенция, нарушение на членове 1 и 2 от Регламент (ЕО) № 401/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 година относно Европейската агенция за околната среда и Европейската мрежа за информация и наблюдение на околната среда.

Съгласно посочените правни разпоредби ЕАОС имала задължение да постави съответните въпроси на Съда. Начинът, по който процедирала ЕАОС, а следователно и обжалваното решение, противоречал на членове 1—9 от Орхуската конвенция. С член 1 от тази конвенция се гарантирало правото на достъп до правосъдие на общностно равнище.

ЕАОС имала по-специално за цел да събира обективна, надеждна и подлежаща на съпоставка информация на равнище на Съюза, въз основа на която впоследствие да бъдат предприети необходимите мерки за закрила на околната среда. Това означавало също така, че ЕАОС трябвало да може да предостави правно обвързваща препоръка във връзка с разпоредбите относно максималното отстояние от края на пътното платно, както това е направено в раздел В, пето тире от приложение III към Директивата за качеството на атмосферния въздух, което в конкретния случай не било възможно, без да се поставят на Съда необходимите въпроси.

2.

Второ основание: нарушение на членове 47 и 51 от Хартата на основните права на Европейския съюз и нарушение на член 191 ДФЕС, тъй като ЕАОС препятствала правото на ефективни средства за правна защита от безпристрастен съд в рамките на разумен срок.

3.

Трето основание: нарушение на член 267 ДФЕС, тъй като ЕАОС преценила вместо Съда, че поставените от жалбоподателя въпроси очевидно не се нуждаели от отговор.


Top