1

С жалбата си Lietuvos geležinkeliai AB (наричано по-нататък „LG“) иска да бъде отменено решението на Общия съд на Европейския съюз от 18 ноември 2020 г., Lietuvos geležinkeliai/Комисия (T‑814/17, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“, EU:T:2020:545), с което Общият съд, от една страна, отхвърля жалбата му за отмяна на Решение C(2017) 6544 final на Комисията от 2 октомври 2017 година относно производство по член 102 ДФЕС (дело AT.39813 — Baltic Rail) (наричано по-нататък „спорното решение“) и от друга страна, определя размера на глобата, наложена с това решение на LG, на 20068650 евро.

2

Член 23, параграф 2, първа алинея, буква а) и параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове [101] и [102 ДФЕС] (ОВ L 1, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167) гласи:

„2.   С решение Комисията може да налага [глоби] на предприятия и на сдружения на предприятия, когато умишлено или поради небрежност:

[…]

3.   При определяне на размера на [глобата] се взема предвид както тежестта, така и продължителността на нарушението“.

3

Член 31 от този регламент гласи:

„Съдът разполага с [правомощия за пълен съдебен] контрол върху решения[та], с които Комисията е [наложила глоба] или периодичн[а имуществена санкция]. Той може да отмени, намали или увеличи наложената [глоба] или периодичн[а имуществена санкция]“.

4

Съображение 5 от Директива 2001/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2001 година за разпределяне капацитета на железопътната инфраструктура и събиране на такси за ползване на железопътна инфраструктура и за сертифициране за безопасност (ОВ L 75, 2001 г., стр. 29; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 8, стр. 66), гласи:

„С оглед обезпечаване на прозрачност и недискриминационен достъп до железопътната мрежа за всички железопътни предприятия, цялата необходима информация за използването на правата на достъп следва да се публикува в един референтен документ за мрежата“.

5

Член 5, параграф 1 от тази директива предвижда:

„На недискриминационна основа железопътните предприятия имат право на минималния пакет достъп, а също и на релсов достъп до обслужващите съоръжения, описани в приложение II. Предоставянето на услуги, посочени в приложение II, точка 2 се осигурява по недискриминационен начин и заявки от железопътни предприятия могат да бъдат отказани само в случай, че съществуват надеждни алтернативи при пазарни условия. Ако услугите не се предлагат от един управител на инфраструктура, осигуряващият „главна инфраструктура“ полага всички разумни усилия, за да осигури предоставянето на тези услуги“.

6

Член 29, параграф 1 от посочената директива гласи:

„В случай на прекъсване на движението на влаковете, предизвикано от техническа повреда или злополука, управителят на инфраструктурата следва да предприеме всички необходими мерки за възстановяване на нормалната ситуация. За тази цел той изготвя план за действие в непредвидена ситуация, в който са посочени различните държавни органи, които следва да бъдат уведомени в случай на сериозни произшествия или сериозно прекъсване на движението на влаковете“.

7

Обстоятелствата, предхождащи спора, и съдържанието на спорното решение са изложени в точки 1—48 от обжалваното съдебно решение. За нуждите на настоящото обжалване те могат да бъдат обобщени по следния начин.

8

LG е държавното железопътно предприятие на Литва със седалище във Вилнюс (Литва). LG е публично предприятие, чийто единствен акционер е литовската държава. Като вертикално интегрирано предприятие то е едновременно управител на железопътните инфраструктури, които обаче остават собственост на литовската държава, и предоставя услуги за железопътен, товарен и пътнически транспорт в Литва.

9

Orlen Lietuva AB (наричано по-нататък „Orlen“) е предприятие, установено в Юодейкяй, окръг Мажейкяй (Литва), специализирано в рафиниране на суров нефт и в дистрибуцията на рафинирани нефтопродукти. Orlen е дъщерно дружество на полското предприятие PKN Orlen SA, което го притежава изцяло.

10

В рамките на дейността си Orlen експлоатира различни инсталации в Литва, една от които е значителна рафинерия (наричана по-нататък „рафинерията“), намираща се в Бугенай, окръг Мажейкяй, в северозападната част на Литва, в близост до границата с Латвия. В края на първото десетилетие на ХХI век 90 % от производството на рафинирани нефтопродукти от тази рафинерия се транспортира с железопътен транспорт, като по този начин Orlen е един от най-големите клиенти на LG.

11

В този период Orlen е произвеждало в рафинерията близо 8 милиона тона рафинирани нефтопродукти годишно. Три четвърти от тази продукция била предназначена за износ, предимно по море. Така между 4,5 милиона и 5,5 милиона тона рафинирани нефтопродукти се превозвали през Литва с влак към морския терминал на Клайпеда (Литва).

12

Останалата част от изнесената продукция, тоест около 1—1,5 милиона тона, се превозвала също с влак към или през Латвия и била предназначена главно за потребление на естонските и латвийските вътрешни пазари. За близо 60 % от посочената продукция, превозвана с влак към или през Латвия, е използвана железопътната линия „Бугенай—Мажейкяй—Ренге“ — маршрут от рафинерията, разположена в близост до железопътния възел на Мажейкяй, до град Ренге в Латвия, 34 km от който се намират на литовска територия (наричан по-нататък „краткият маршрут към Латвия“). За останалата част от тази продукция, превозвана с влак към или през Латвия, е използвана железопътната линия „Бугенай—Кужияй—Йонишкис—Мейтене“, по-дълъг маршрут, 152 km от който се намират на литовска територия.

13

За превоза на стоките си по краткия маршрут към Латвия, Orlen използвало услугите на LG за литовската част от маршрута, а именно от рафинерията до латвийската граница. По това време LG сключва договор за подизпълнение с Latvijas dzelzceļš, националното железопътно дружество на Латвия (наричано по-нататък „LDZ“), за превоза в този литовски участък от маршрута. Тъй като не разполага с необходимите по закон разрешения за извършване на самостоятелна дейност на литовска територия, LDZ действа като подизпълнител на LG. След като премине границата, LDZ продължава превоза на стоките на Orlen на латвийска територия.

14

Търговските отношения между Orlen и LG относно транспортните му услуги по литовската железопътна мрежа, включително транспортните услуги по краткия маршрут към Латвия, се уреждат от споразумение, подписано през 1999 г. (наричано по-нататък „споразумението от 1999 г.“).

15

Освен че урежда прилаганите от LG тарифи за транспортните услуги, споразумението от 1999 г. включва по-специално специфично задължение от страна на LG да превозва товарите на Orlen по краткия маршрут към Латвия за целия срок на действие на споразумението, а именно до 2024 г.

16

В началото на 2008 г. между LG и Orlen е възникнал търговски спор относно тарифите, които последното е платило за превоза на петролните му продукти.

17

Поради този търговски спор Orlen предвижда възможността за пряко договаряне с LDZ за услугите по железопътен превоз на товарите му по краткия маршрут към Латвия, както и да пренасочи дейността си по морски износ от Клайпеда, Литва към морските терминали на Рига и Вентспилс в Латвия.

18

На 12 юни 2008 г. се провежда среща между LG и Orlen, на която се споменава проектът за преструктуриране на дейността по износ на Orlen. Освен това, тъй като още през пролетта на 2008 г. Orlen решава едностранно да приложи ставка, по-ниска от исканата от LG, и да удържи плащането на разликата, на 17 юли 2008 г. LG започва арбитражно производство срещу Orlen.

19

На 28 юли 2008 г. LG уведомява Orlen за прекратяването на споразумението от 1999 г., считано от 1 септември 2008 г.

20

На 2 септември 2008 г., след откриване на деформация на железопътната линия с дължина няколко десетки метра (наричана по-нататък „деформацията“), като се позовава главно на съображения за безопасност, LG спира трафика по участък от краткия маршрут към Латвия с дължина 19 km, разположен между Мажейкяй и границата с Латвия (наричан по-нататък „железопътната линия“).

21

На 3 септември 2008 г. LG назначава инспекционна комисия, съставена от служители на местното му дъщерно дружество, за да разследва причините за деформацията. На 5 септември 2008 г. инспекционната комисия представя доклад от разследването и технически доклад. Според доклада от разследването деформацията била предизвикана от физическото влошаване на множество елементи, съставляващи структурата на железопътната линия. От посочения доклад за разследването следва също, че движението трябва да остане спряно „до приключване на всички възстановителни и ремонтни работи“. Становището, съдържащо се в този доклад от разследването, е потвърдено със становището, съдържащо се в техническия доклад.

22

След среща, проведена на 22 септември 2008 г., на 29 септември 2008 г. LDZ представя на Orlen оферта за превоз на нефтените му продукти. Orlen намира тази оферта за „конкретна и привлекателна“.

23

От 3 октомври 2008 г. LG започва пълно демонтиране на железопътната линия. В края на октомври 2008 г. железопътната линия е напълно демонтирана.

24

На 17 октомври 2008 г. Orlen изпраща писмо на LDZ, с което потвърждава намерението си да превози около 4,5 милиона тона нефтопродукти от рафинерията до латвийските морски терминали, след което на 20 февруари 2009 г. се провежда среща, а през пролетта на 2009 г. са проведени по-задълбочени обсъждания.

25

Междувременно през януари 2009 г. между LG и Orlen е сключено ново общо споразумение за транспорт за период от петнадесет години, до 1 януари 2024 г. Това споразумение заменя временно споразумение, което е било подписано на 1 октомври 2008 г.

26

Преговорите между Orlen и LDZ продължават до края на юни 2009 г., когато LDZ подава молба за издаване на лиценз за осъществяване на дейност на литовската част от краткия маршрут към Латвия.

27

На 10 ноември 2009 г. Арбитражният съд обявява, че едностранното прекратяване на споразумението от 1999 г. от страна на LG е незаконосъобразно и че това споразумение трябва да се счита за действащо до 1 октомври 2008 г.

28

Според Orlen разговорите с LDZ са прекъснати в средата на 2010 г., когато в крайна сметка Orlen преценява, че LG няма намерение да ремонтира железопътната линия в краткосрочен план. В този момент LDZ оттегля молбата си за издаване на лиценз за осъществяване на дейност по литовската част от краткия маршрут към Латвия.

29

На 14 юли 2010 г. Orlen подава в Комисията официална жалба съгласно член 7 от Регламент № 1/2003.

30

От 8 до 10 март 2011 г. Комисията, подпомагана от националните органи по конкуренция на Република Латвия и Република Литва, извършва проверки на основание член 20 от Регламент № 1/2003 в помещенията на LG във Вилнюс и в помещенията на LDZ в Рига.

31

На 6 март 2013 г. Комисията решава да образува срещу LG производство по прилагане на член 102 ДФЕС.

32

След като изпраща на LG изложение на възраженията, а след това и писмо с изложение на фактите, по които страните представят становищата си, на 2 октомври 2017 г. Комисията приема спорното решение.

33

В спорното решение Комисията идентифицира два пазара, засегнати от злоупотребата с господстващо положение, в която се упреква LG, а именно, от една страна, пазара нагоре по веригата на управлението на железопътната инфраструктура и от друга страна, пазара надолу по веригата на доставката на услуги за железопътен превоз на нефтопродукти.

34

За съответен географски пазар за управление на железопътната инфраструктура е приет литовският национален пазар. Що се отнася до съответния географски пазар за железопътния превоз на нефтопродукти, Комисията приема въз основа на подхода „начална точка — крайна точка“, наречен „подход „НТ—КТ“, че става въпрос за пазара на железопътен превоз на товари от рафинерията до трите морски терминали на Клайпеда, Рига и Вентспилс.

35

Комисията констатира, че в приложение на литовското законодателство LG е притежавал законен монопол на пазара на управлението на железопътните инфраструктури в Литва, нагоре по веригата. Съгласно това законодателство обществените железопътни инфраструктури принадлежат на литовската държава и управлението им е възложено на LG.

36

Комисията констатира също, че с изключение на незначителните количества, превозвани от LDZ, LG е единственото предприятие, което осъществява дейност на пазара надолу по веригата по предоставяне на услуги за железопътен превоз на нефтопродукти, което следователно му дава господстващо положение на този пазар.

37

Комисията приема, че LG е злоупотребило с господстващото си положение в качеството си на управител на железопътната инфраструктура в Литва, като е премахнало железопътната линия, което можело да породи антиконкурентни последици като отстрани конкуренцията на пазара на услуги за железопътен превоз на нефтопродукти между рафинерията и съседните морски терминали, като постави пречки за навлизането на пазара, без да са налице обективни основания.

38

По-специално в съображения 182—201 от спорното решение Комисията приема, че като е премахнало изцяло железопътната линия, LG е използвало методи, които не съответстват на използваните в условията на нормална конкуренция.

39

В това отношение Комисията отбелязва, първо, че LG е знаело за плановете на Orlen да се насочи към морските терминали на Латвия, като използва услугите на LDZ, второ, че LG е премахнало железопътната линия прибързано, без да осигури необходимото финансиране и без да предприеме каквито и да било обичайни подготвителни мерки за реконструкцията ѝ, трето, че премахването на железопътната линия е в противоречие с текущите практики в сектора, четвърто, че LG е знаело за риска от загуба на всякаква дейност по транспортиране на продукти на Orlen в случай на реконструкция на железопътната линия и пето, че LG е предприело действия, за да убеди литовското правителство да не извършва реконструкция на железопътната линия.

40

Комисията отбелязва, че железопътната линия е позволявала да се използва най-краткият и най-евтин маршрут, за да се свърже рафинерията с латвийски морски терминал. Според Комисията поради близостта му с Латвия и логистичната база на LDZ този маршрут предоставя на LDZ и твърде благоприятната възможност да навлезе на литовския пазар.

41

Що се отнася до антиконкурентните последици, произтичащи от поведението на LG, след анализ, направен в съображения 202—324 от спорното решение, Комисията приема, че премахването на железопътната линия е могло да попречи на LDZ да навлезе на литовския пазар на железопътен превоз на товари или най-малкото е затруднило значително навлизането му на този пазар, въпреки че според Комисията преди премахването на железопътната линия LDZ е разполагало с реална възможност да превози нефтопродуктите на Orlen, предназначени за износ по море, от рафинерията към латвийските морски терминали по краткия маршрут към Латвия.

42

Според Комисията с премахването на железопътната линия всеки железопътен превоз от рафинерията до латвийски морски терминал е трябвало да премине по много по-дълъг маршрут на литовска територия. По-специално Комисията приема, че след премахването на железопътната линия единствената възможност, която се откривала за LDZ, за да се конкурира с LG, е била да се опита да извършва дейност по маршрута до Клайпеда или по по-дългия маршрут към Латвия, посочен в точка 12 от настоящото решение. По този начин LDZ било принудено да извършва дейността си далеч от логистичната му база в Латвия и е зависело от услугите по управление на инфраструктурата на конкурента му, а именно LG. При тези обстоятелства Комисията приема, че погледнато ex ante, LDZ е било изложено на значителни търговски рискове и възможността да ги поеме е била малка.

43

В съображения 325—357 от спорното решение Комисията приема също, че LG не е представило никаква обективна обосновка за премахването на железопътната линия, тъй като дадените обяснения се разминават, понякога си противоречат и не са особено убедителни.

44

В изпълнение на Насоките относно метода за определяне на глобите, налагани по силата на член 23, параграф 2, буква а) от Регламент № 1/2003 (ОВ C 210, 2006 г., стр. 2; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 4, стр. 264), като взема предвид тежестта и продължителността на нарушението, Комисията налага глоба на LG в размер на 27873000 евро.

45

Комисията разпорежда също на LG да преустанови нарушението и в срок от три месеца, считано от съобщаването на спорното решение, да ѝ изпрати предложение за мерки в това отношение.

46

Членове 1 и 2 от спорното решение гласят следното:

„Член 1

[LG] е нарушило член 102 ДФЕС, като е премахнало железопътната линия между Мажейкяй в Литва и латвийската граница. Нарушението е започнало на 3 октомври 2008 г. и продължава към датата на приемане на настоящото решение.

Член 2

Налага на [LG] глоба от 27873000 EUR за нарушението, посочено в член 1.

[…]“.

47

На 14 декември 2017 г. LG подава жалба в секретариата на Общия съд, с която иска, като главно искане, да бъде отменено спорното решение и при условията на евентуалност, да се намали размерът на наложената му с това решение глоба.

48

С определение на председателя на трети състав на Общия съд от 13 юли 2018 г. Orlen е допуснато да встъпи в производството в подкрепа на исканията на Комисията. Някои данни, съдържащи се в материалите по делото на главните страни, са третирани поверително по отношение на Orlen.

49

В подкрепа на искането си за отмяна на спорното решение LG изтъква пет основания. По същество тези основания са — първото основание е явни грешки в преценката и грешки при прилагането на член 102 ДФЕС, що се отнася до това дали поведението на LG представлява злоупотреба, второто основание е грешки в преценката и при прилагането на член 102 ДФЕС във връзка с преценката на разглежданата практика, третото основание е нарушение на член 296 ДФЕС и на член 2 от Регламент № 1/2003, поради недостатъчни доказателства и липса на мотиви, четвъртото основание — само в първата му част — грешки при определянето на размера на глобата, а петото основание е грешки при налагането на принудителна мярка.

50

В рамките на искането си за намаляване на размера на глобата LG изтъква чрез няколко оплаквания и чрез втората част от четвъртото основание, че този размер е непропорционален, и оспорва по същество, първо, процента от стойността на продажбите, определен от Комисията като коефициент за тежест, второ, продължителността на нарушението и трето, решението да се включи в основния размер допълнителна сума с възпираща цел.

51

С обжалваното съдебно решение Общият съд отхвърля всички основания и доводи, изтъкнати от LG, както в подкрепа на искането му за отмяна на спорното решение, така и в подкрепа на искането му за намаляване на размера на глобата.

52

Въпреки това при упражняване на правомощието си за пълен съдебен контрол Общият съд намалява размера на глобата и го определя на 20068650 евро.

53

Общият съд отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

54

С жалбата си LG иска от Съда:

55

Комисията и Orlen искат от Съда:

56

В подкрепа на жалбата си LG изтъква четири основания, първите три от които по същество целят да оспорят преценката на Общия съд за наличието на злоупотреба с господстващо положение, а четвъртото се отнася до преценката за наложената му глоба.

57

В началото следва да се отбележи, че преди доводите си страните излагат съображения относно фактическата обстановка по настоящото дело.

58

Така LG излага описание на фактите, които според него са релевантни. Комисията отбелязва, че това описание е заблуждаващо и погрешно, докато Orlen твърди, че с посоченото описание LG се опитва да оспори установените от Общия съд факти.

59

Освен това в предварителните си бележки Комисията се позовава на прессъобщение на генералния директор на LG от 30 декември 2019 г., чиято допустимост и релевантност за нуждите на настоящото производство по обжалване LG оспорва.

60

В това отношение е достатъчно да се припомни, че съгласно член 256, параграф 1 ДФЕС и член 58, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз обжалването пред Съда се ограничава само до правни въпроси. Общият съд единствен е компетентен да установява и преценява относимите факти, както и да преценява доказателствата. Следователно преценката на тези факти и на тези доказателства, освен в случай на тяхното изопачаване, не представлява правен въпрос, който в това си качество да подлежи на контрол от Съда в рамките на производство по обжалване (решение от 24 септември 2020 г., Prysmian и Prysmian Cavi e Sistemi/Комисия, C‑601/18 P, EU:C:2020:751, т. 126 и цитираната съдебна практика).

61

Следователно различните фактически твърдения и възражения трябва да се обявят за недопустими.

62

С първото си основание LG упреква Общия съд, че е допуснал грешки при прилагане на правото в точки 90—99 от обжалваното съдебно решение, тъй като неправилно е отказал да приложи анализа, установен в точка 41 от решение от 26 ноември 1998 г., Bronner (C‑7/97, EU:C:1998:569), за да определи дали е налице злоупотреба, както се твърди.

63

Този анализ бил приложим към настоящото дело, което поставяло правния проблем дали член 102 ДФЕС налага на LG правното задължение да предостави на LDZ достъп до железопътната линия. В настоящия случай обаче свързаните с посочения анализ критерии не били изпълнени.

64

По-конкретно, като приел в точки 90—99 от обжалваното съдебно решение, че същият анализ не е приложим в настоящия случай, Общият съд допуснал четири грешки при прилагане на правото.

65

Първо, противно на посоченото от Общия съд в точка 90 от обжалваното съдебно решение, нито в практиката на Съда, нито в заключението на генерален адвокат Jacobs по делото, по което е постановено решение от 26 ноември 1998 г., Bronner (C‑7/97, EU:C:1998:569), посочени от Общия съд, съществувало правило, че изведените от това решение критерии се прилагат само ако е необходимо да се защити стимулът на предприятие с господстващо положение да инвестира в изграждането на основни съоръжения.

66

Второ, обратно на постановеното от Общия съд в точки 91 и 92 от обжалваното съдебно решение, не съществувало и правило, че тези критерии не са приложими, когато действащата правна уредба вече налага задължение за доставяне на разглежданите услуги.

67

Всъщност, на първо място, неприлагането на посочените критерии в такъв случай щяло да означава, че националното право или вторичното право на Съюза определя приложното поле на първичното право на Съюза, което било несъвместимо с предимството на правото на Съюза и с изискването за последователно прилагане на правото на Съюза в областта на конкуренцията. На следващо място, контролът ex post на основание член 102 ДФЕС и правната уредба ex ante на разглеждания сектор обслужвали различни цели. Било в противоречие с принципа на правна сигурност предприятията от регулираните сектори да се подчиняват на различни правни критерии съгласно член 102 ДФЕС. На последно място, в настоящия случай към момента на премахването на железопътната линия LG не било обвързано с никакво задължение да предостави на LDZ достъп до железопътната линия, тъй като LDZ нито било поискало, нито било получило лиценз за извършване на дейност в Литва към момента на премахването на железопътната линия. Това обстоятелство позволявало настоящото дело да се разграничи от делата, по които е постановено решение от 13 декември 2018 г., Slovak Telekom/Комисия (T‑851/14, EU:T:2018:929), както и след това решения от 25 март 2021 г., Deutsche Telekom/Комисия (C‑152/19 P, EU:C:2021:238), и от 25 март 2021 г., Slovak Telekom/Комисия (C‑165/19 P, EU:C:2021:239).

68

В последните решения Съдът направил разграничение между достъпа до инфраструктурата и условията за такъв достъп. По настоящото дело установената от Общия съд злоупотреба се отнасяла до действителен отказ да се предостави достъп поради премахването на железопътната линия. LG уточнява, че този отказ да се предостави достъп се отнасял не до цялата литовска железопътна мрежа, а само до железопътната линия. Премахването на последната не можело да бъде отделено от условията за това премахване.

69

Трето, нито една от разпоредбите, посочени от Общия съд в точки 96 и 97 от обжалваното съдебно решение, не налагала на управител на инфраструктура като LG „абсолютното правно задължение“ да предоставя достъп до всяка пътна отсечка от мрежата му по-конкретно когато са налице алтернативни маршрути. Нито една от тях не налагала и „абсолютно задължение“ да се възстанови унищожена железопътна линия, като се прибегне до разрешение, което управителят на инфраструктурата смятал за неефективно и икономически неразумно. В този смисъл LG се позовава по-специално на член 5 от Директива 2001/14 във връзка със съображение 5 от нея, както и на член 29, параграф 1 от тази директива.

70

Четвърто, противно на постановеното от Общия съд в точки 91 и 93 от обжалваното съдебно решение, нито една правна норма не указвала, че критериите, изведени от решение от 26 ноември 1998 г., Bronner (C‑7/97, EU:C:1998:569), не са приложими, когато господстващото положение произтича от държавен монопол. Съгласно точка 23 от решение от 27 март 2012 г., Post Danmark (C‑209/10, EU:C:2012:172), цитирана от Общия съд, обстоятелството, че това положение се дължи на предишен законен монопол, трябвало само да се вземе предвид.

71

В настоящия случай обаче не ставало въпрос да се определи дали LG е било длъжно да предостави достъп до функционална мрежа, изградена в миналото с публични средства, а да се установи дали по силата на член 102 ДФЕС то е било длъжно да инвестира собствените си средства в ремонта и подмяната на унищожено съоръжение, за да направи достъпа до съответния пазар по-малко труден и по-изгоден за конкретен конкурент надолу по веригата. Претеглянето на интересите на тези две дружества било в центъра на анализа, установен в решение от 26 ноември 1998 г., Bronner (C‑7/97, EU:C:1998:569).

72

Комисията и Orlen искат първото основание да се отхвърли по същество.

73

С първото си основание LG критикува по-специално точки 90—99 от обжалваното съдебно решение, тъй като Общият съд — като отказал да приложи към настоящото дело критериите, установени в точка 41 от решение от 26 ноември 1998 г., Bronner (C‑7/97, EU:C:1998:569) — възприел погрешен правен критерий, за да прецени налице ли е злоупотреба с господстващо положение.

74

В точка 99 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че Комисията не е допуснала грешка, като не е преценила дали спорното поведение — което, както става ясно от точка 84 от това решение, се състои в премахването на железопътната линия като такава — отговаря на условията за абсолютна необходимост на услугата, достъпът до която е бил отказан, и за премахване на всякаква конкуренция, установени в точка 41 от решение от 26 ноември 1998 г., Bronner (C‑7/97, EU:C:1998:569), и че е било достатъчно да се докаже, че става въпрос за поведение, което може да ограничи конкуренцията, и по-специално да представлява пречка за навлизането на пазара, освен ако не е налице евентуална обективна причина.

75

В точки 90—98 от посоченото решение Общият съд обосновава този извод с оглед на целта на изключителните обстоятелства, посочени в решение от 26 ноември 1998 г., Bronner (C‑7/97, EU:C:1998:569), която се състои в това да се гарантира, че задължението на предприятие с господстващо положение да предоставя достъп до инфраструктурата си, в крайна сметка не възпрепятства конкуренцията, като намалява първоначалния стимул за това предприятие да изгради такава инфраструктура и да инвестира в инфраструктури. Въз основа на това Общият съд по същество стига до извода, че съдебната практика, установена с решение от 26 ноември 1998 г., Bronner (C‑7/97, EU:C:1998:569), не може да се приложи, когато, както в настоящия случай, приложимата правна уредба вече налага на предприятието с господстващо положение задължение за доставка или когато господстващото положение произтича от законен монопол, и още повече когато разглежданата инфраструктура принадлежи на държавата и е изградена и развита чрез публични средства.

76

За да се прецени дали тези съображения са опорочени от грешка при прилагане на правото, както твърди LG, е необходимо да се припомни, че член 102 ДФЕС забранява всяка злоупотреба от страна на едно или повече предприятия с господстващо положение в рамките на вътрешния пазар или в съществена част от него, доколкото тя може да повлияе върху търговията между държавите членки. Следователно предприятието с господстващо положение носи особена отговорност да не засяга със своето поведение ефективната и ненарушена конкуренция на вътрешния пазар (решение от 25 март 2021 г., Deutsche Telekom/Комисия, C‑152/19 P, EU:C:2021:238, т. 40 и цитираната съдебна практика).

77

Съгласно постоянната практика на Съда понятието за „злоупотреба с господстващо положение“ по смисъла на член 102 ДФЕС е обективно понятие, визиращо действията на предприятие с господстващо положение на пазар, където равнището на конкуренция вече е отслабено именно поради присъствието на въпросното предприятие, които действия — посредством методи, различни от тези, които управляват нормалната конкуренция между стоките или услугите на основата на престациите на икономическите оператори — имат за последица създаването на пречка за запазването на все още съществуващото равнище на конкуренция на пазара или за развитието на тази конкуренция (решение от 25 март 2021 г., Deutsche Telekom/Комисия, C‑152/19 P, EU:C:2021:238, т. 41 и цитираната съдебна практика).

78

Разглеждането на въпроса дали дадена практика на предприятие с господстващо положение представлява злоупотреба съгласно член 102 ДФЕС, трябва да се извършва, като се вземат предвид всички конкретни обстоятелства по делото (решение от 25 март 2021 г., Deutsche Telekom/Комисия, C‑152/19 P, EU:C:2021:238, т. 42 и цитираната съдебна практика).

79

Що се отнася до практиките, състоящи се в отказ да се предостави достъп до инфраструктура, развита от предприятие с господстващо положение за нуждите на собствената му дейност и притежавана от него, от практиката на Съда следва, че такъв отказ може да представлява злоупотреба с господстващо положение, при условие че не само отказът може да предотврати всяка конкуренция на съответния пазар от страна на търсещия достъпа и не може да бъде обективно обоснован, но и че инфраструктурата сама по себе си е абсолютно необходима за упражняването на дейността на последния, в смисъл че няма никакъв реален или потенциален заместител на тази инфраструктура (вж. в този смисъл решения от 26 ноември 1998 г., Bronner, C‑7/97, EU:C:1998:569, т. 41, и от 25 март 2021 г., Deutsche Telekom/Комисия, C‑152/19 P, EU:C:2021:238, т. 43 и 44).

80

Налагането на тези условия в точка 41 от решение от 26 ноември 1998 г., Bronner (C‑7/97, EU:C:1998:569), е обосновано от обстоятелствата по делото, по което е постановено това решение, изразяващи се в отказ на предприятие с господстващо положение да предостави достъп на конкурент до инфраструктура, която е развило за нуждите на собствената си дейност, като се изключи всяко друго поведение (решение от 25 март 2021 г., Deutsche Telekom/Комисия, C‑152/19 P, EU:C:2021:238, т. 45).

81

Първо, както отбелязва генералният адвокат в точки 78—82 от заключението си обаче, хипотезата на унищожаване на дадена инфраструктура от предприятие с господстващо положение трябва да се разграничава от хипотезата на отказ да се предостави достъп по смисъла на съдебната практика, установена с решение от 26 ноември 1998 г., Bronner (C‑7/97, EU:C:1998:569).

82

Всъщност от припомнянията по-горе следва, че тази съдебна практика по същество се отнася до хипотезата на отказ да се предостави достъп до инфраструктура, с който в крайна сметка предприятието с господстващо положение запазва инфраструктурата, която то е развило за собствена употреба (вж. в този смисъл решение от 25 март 2021 г., Deutsche Telekom/Комисия, C‑152/19 P, EU:C:2021:238, т. 47). Както подчертава генералният адвокат по-специално в точка 80 от заключението си, посочената съдебна практика се отнася до поддържането на инфраструктура, използването на която предприятието с господстващо положение си запазва, за да търси бърза печалба.

83

Очевидно е, че за разлика от това, разрушаването на дадена инфраструктура предполага жертването на даден актив, евентуално посредством разходи, свързани с това унищожаване. Поради унищожаването, инфраструктурата неизбежно става неизползваема не само от конкурентите, но и от самото предприятие с господстващо положение.

84

Следователно, противно на твърденията на LG, настоящото дело не поставя „проблем, свързан с достъпа“ до дадена инфраструктура по смисъла на съдебната практика, установена с решение от 26 ноември 1998 г., Bronner (C‑7/97, EU:C:1998:569).

85

Това важи в още по-голяма степен, тъй като, както впрочем признава LG, укоримото поведение се отнася само до една отсечка от литовската железопътна мрежа и не възпрепятства потенциалния конкурент на LG евентуално да получи достъп до тази мрежа по друг път.

86

Второ, от практиката на Съда следва също, че критериите, установени в точка 41 от решение от 26 ноември 1998 г., Bronner (C‑7/97, EU:C:1998:569), са предназначени да установят справедлив баланс между, от една страна, изискванията за ненарушена конкуренция и от друга страна, свободата на договаряне и правото на собственост на предприятието с господстващо положение. В този смисъл тези критерии са предназначени да се прилагат в случай на отказ да се предостави достъп до инфраструктура, която е собственост на предприятието с господстващо положение и която то е развило за нуждите на своята собствена дейност чрез собствени инвестиции (вж. в този смисъл решения от 26 ноември 1998 г., Bronner, C‑7/97, EU:C:1998:569, т. 37, и от 25 март 2021 г., Deutsche Telekom/Комисия, C‑152/19 P, EU:C:2021:238, т. 47).

87

Следователно Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел по същество в точки 90, 93 и 94 от обжалваното съдебно решение, че с оглед на тяхната цел посочените критерии не следва да се прилагат, когато — в положение като това по настоящото дело — разглежданата инфраструктура е финансирана не чрез собствени инвестиции на предприятието с господстващо положение, а с публични средства, и когато това предприятие не е собственик на тази инфраструктура.

88

Трето, важно е да се припомни, че Съдът вече е постановил, че нормативно установено задължение може да бъде релевантно, за да се прецени злоупотреба по смисъла на член 102 ДФЕС. Макар наличието на нормативно установено задължение за предприятието с господстващо положение да предостави достъп до разглежданата инфраструктура, да не може да освободи Комисията от задължението да докаже наличието на „злоупотреба“ по смисъла на член 102 ДФЕС, това не променя факта, че налагането на такова задължение води до това, че предприятието с господстващо положение не може действително да откаже да предостави достъп до тази инфраструктура, без да се засяга евентуално самостоятелността му при вземането на решения с оглед на условията за такъв достъп (вж. в този смисъл решение от 25 март 2021 г., Deutsche Telekom/Комисия, C‑152/19 P, EU:C:2021:238, т. 57 и 58 и цитираната съдебна практика).

89

Следователно Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото и като е приел в точки 91 и 92 от обжалваното съдебно решение, че критериите, установени в решение от 26 ноември 1998 г., Bronner (C‑7/97, EU:C:1998:569), не са приложими, когато предприятието с господстващо положение е обвързано със задължението да предоставя достъп до инфраструктурата си.

90

В случая обаче LG не оспорва, че то само по себе си е обвързано със задължението да предоставя достъп до литовската железопътна мрежа. Оспорва се само обхватът на това задължение.

91

От всички изложени по-горе съображения следва, че противно на изтъкнатите от LG доводи, премахването на железопътната линия не може да се разглежда като отказ да се предостави достъп по смисъла на съдебната практика, установена с решение от 26 ноември 1998 г., Bronner (C‑7/97, EU:C:1998:569), а трябва да се разглежда евентуално като самостоятелна форма на злоупотреба (вж. по аналогия решения от 17 февруари 2011 г., TeliaSonera Sverige, C‑52/09, EU:C:2011:83, т. 55—58, и от 10 юли 2014 г., Telefónica и Telefónica de España/Комисия, C‑295/12 P, EU:C:2014:2062, т. 75). Следователно критериите, установени в точка 41 от решение от 26 ноември 1998 г., Bronner (C‑7/97, EU:C:1998:569), не са приложими, за да се прецени разглежданото поведение.

92

От това следва, че в точка 99 от обжалваното съдебно решение Общият съд правилно е приел, че Комисията не е допуснала грешка, като не е преценила дали разглежданото поведение отговаря на тези критерии.

93

С оглед на всички изложени по-горе съображения първото основание, изтъкнато в подкрепа на жалбата, следва да се отхвърли по същество.

94

С второто си основание LG изтъква, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че Комисията надлежно е доказала, че при обстоятелствата по настоящото дело премахването на железопътната линия представлява „злоупотреба“ по смисъла на член 102 ДФЕС, самият той квалифицирайки по този начин това премахване като „злоупотреба“.

95

Според LG в точки 168, 170, 177, 197, 204 и 231 от обжалваното съдебно решение Общият съд, подобно на Комисията, е основал тази квалификация на два кумулативни елемента, а именно на обстоятелството, че това премахване е направено „прибързано“, и на обстоятелството, че посоченото премахване е направено, „без [LG] да е получил[о] предварително необходимите средства“. Нито един от тези два елемента обаче не позволявал такава квалификация.

96

Първо, като препраща към точки 148, 164 и 168 от обжалваното съдебно решение, LG подчертава, че Общият съд е признал, че то може да избере по-скоро да премахне железопътната линия, отколкото да извърши частични ремонти, които биха довели до последващата ѝ замяна. Следователно злоупотребата, в която е упрекнато, се изразявала само в момента на това премахване, считано от 3 октомври 2008 г. Тъй като моментът на посоченото премахване обаче не се отразявал върху разходите за него, решението да се пристъпи към незабавно премахване било рационално управленско решение. Освен това в точки 197, 204 и 209 от това решение Общият съд констатирал, че LG нямало никакво антиконкурентно намерение.

97

Второ, LG твърди, че е очаквало да получи средствата за реконструкцията на железопътната линия, които е трябвало да бъдат на разположение към момента на осъществяване на по-голямата част от строителните работи. Като се позовава на точки 152, 153, 160, 171, 174—176 и 196 от посоченото съдебно решение, то изтъква, че преди да започне работите по премахване на железопътната линия, действително е поискало финансиране на 2 октомври 2008 г., че към този момент и след това европейските средства са били на разположение и че не е действало с антиконкурентно намерение.

98

То поддържа, че изтъкнатите от Общия съд обстоятелства, за да констатира злоупотребата, в която е упрекнато, са настъпили основно след 3 октомври 2008 г. В този контекст Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, като го задължил в точки 164, 165, 170 и 178 от същото съдебно решение да установи или да обоснове момента на премахването на железопътната линия, при положение че Комисията следвало да докаже злоупотребата.

99

Освен това в точки 152 и 170 от обжалваното съдебно решение Общият съд не извършил конкретен анализ на довода му относно складирането на частите от железопътната линия, които могат да се използват повторно, и относно повторното им използване за други линии от мрежата. Във всеки случай, за да може да се започнат подготвителните етапи на даден проект, не било нужно предварително да са получени необходимите средства за целия този проект.

100

В писмената си реплика LG уточнява, че обосновава настоящото основание само с двете обстоятелства, които Общият съд системно споменава и които са свързани с факта, че премахването на железопътната линия е извършено „прибързано“ и без LG да е получило предварително необходимите средства. Във всеки случай, дори ако се включат всички четири или пет обстоятелства, посочени в точки 42 и 194 от обжалваното съдебно решение, констатацията за злоупотреба не била доказана. Всъщност допълнителните обстоятелства, които били второстепенни или ирелевантни, не можели да докажат такава злоупотреба.

101

Освен това LG представя доводи, с които оспорва всяко от тези пет обстоятелства в съдебното заседание за изслушване на устните състезания.

102

Комисията смята, че настоящото основание следва да се отхвърли по същество.

103

Orlen поддържа, че това основание е несъстоятелно и при всички положения недопустимо, тъй като с него се оспорва направената от Общия съд преценка на фактите и доказателствата.

104

С второто си основание LG упреква Общия съд, че е допуснал грешка при прилагане на правото, като е потвърдил направената от Комисията квалификация на премахването на железопътната линия като „злоупотреба с господстващо положение“ по смисъла на член 102 ДФЕС. Според LG в точки 168, 170, 177, 197, 204 и 231 от обжалваното съдебно решение тази квалификация се основава на два кумулативни елемента, а именно на обстоятелството, че това премахване е направено „прибързано“, и на обстоятелството, че посоченото премахване е направено „без [LG] да е получил[о] предварително необходимите средства“.

105

Доколкото тези доводи се основават на схващането, че квалификацията на премахването на железопътната линия като „злоупотреба с господстващо положение“ се основава изключително на тези две обстоятелства, следва да се констатира, че тези доводи се основават на явно погрешен прочит на обжалваното съдебно решение.

106

Всъщност от цялостния прочит на обжалваното съдебно решение, и по-специално от точки 42, 83, 193, 194, 196 и 224 от него, недвусмислено следва, че Общият съд е подчертал, че именно като взема предвид всички фактически и правни обстоятелства, свързани с премахването на железопътната линия, в спорното решение Комисията е стигнала до извода, че това премахване представлява „злоупотреба с господстващо положение“ по смисъла на член 102 ДФЕС.

107

Тези обстоятелства, изложени в точка 39 от настоящото решение, са свързани с фактите, че LG е знаело за плановете на Orlen да се насочи към морските терминали на Латвия, като използва услугите на LDZ, че то е премахнало железопътната линия прибързано, без да осигури необходимото финансиране и без да предприеме каквито и да било обичайни подготвителни мерки за реконструкцията ѝ, че премахването на железопътната линия е в противоречие с текущите практики в сектора, че LG е знаело за риска от загуба на всякаква дейност по транспортиране на продукти на Orlen в случай на реконструкция на железопътната линия и че LG е предприело действия, за да убеди литовското правителство да не извършва реконструкция на железопътната линия.

108

Едва след като отхвърля всички доводи, изтъкнати от LG, за да оспори тези преценки, Общият съд потвърждава основателността на преценките на Комисията.

109

Обстоятелството, че Общият съд се е позовал в точки 168, 170, 177, 197, 204 и 231 от обжалваното съдебно решение, които са оспорени от LG, само на две от обстоятелствата, изложени в точки 39 и 107 от настоящото решение, а именно премахването на железопътната линия прибързано и без да се гарантират необходимите средства, не може да опровергае този прочит на обжалваното съдебно решение. Всъщност в тези точки Общият съд само е разгледал конкретни доводи във връзка с тези обстоятелства, които LG изтъква, за да оспори констатацията за „злоупотреба с господстващо положение“ по смисъла на член 102 ДФЕС.

110

От това следва, че настоящото основание трябва да се отхвърли по същество, без да е необходимо да се разглеждат доводите, отнасящи се по-конкретно до тези две обстоятелства.

111

Във всеки случай следва да се отбележи, както прави генералният адвокат в точки 99—102 от заключението си, че с тези доводи, както и с доводите, които са изложени несвоевременно в писмената реплика и в съдебното заседание за изслушване на устните състезания, за да оспори другите обстоятелства, които са обосновали констатацията за злоупотреба с господстващо положение, LG всъщност иска да получи нова преценка на фактите.

112

Следователно при липсата на позоваване на каквото и да било изопачаване посочените доводи са недопустими в съответствие със съдебната практика, цитирана в точка 60 от настоящото решение.

113

С оглед на всички изложени по-горе съображения второто основание, изтъкнато в подкрепа на жалбата, трябва да се отхвърли изцяло.

114

С третото си основание LG твърди, че в точки 219—233 от обжалваното съдебно решение Общият съд е допуснал грешки при прилагане на правото, като е квалифицирал премахването на железопътната линия само по себе си и независимо от предхождащото спиране на движението по тази линия като „практика, която може да ограничи конкуренцията“.

115

Първо, този подход на Общия съд се основавал на погрешно схващане, което се извеждало от точки 223, 225 и 227 от обжалваното съдебно решение. Според това схващане на Общия съд възможността, която се състои в целенасочени първоначални ремонти, последвани от пълна реконструкция на цялата железопътна линия в срок от пет години, която LG квалифицира като „опция 1“, представлявала релевантна и икономически разумна алтернатива на възможността, която се състои в пълна и незабавна реконструкция на железопътната линия, която LG посочва като „опция 2“. Общият съд обаче не отхвърлил позицията на LG, обобщена в точки 150, 151 и 167 от това решение, че „опция 2“ е единствената релевантна и икономически разумна възможност, а само оставил този въпрос без отговор в точка 168 от посоченото съдебно решение. При тези условия LG смята, че за целите на настоящата жалба следва да се приеме, че „опция 2“ е единствената релевантна и икономически разумна възможност. От това то заключава, че точки 223, 225 и 227 от същото съдебно решение са противоречиви и несъвместими с избора на последната възможност.

116

Освен това точки 223, 225 и 227 от обжалваното съдебно решение се основавали на погрешната хипотеза, че движението по железопътната линия можело да бъде възстановено „в краткосрочен план“, благодарение на първоначалните ремонти в „опция 1“. Случаят обаче не бил такъв, тъй като, както изтъкнало LG пред Общия съд, подобни ремонти изисквали то да следва същата процедура — по-специално за да получи средства от Република Литва или от Съюза, — както и за „опция 2“. Общият съд пропуснал да вземе това предвид и по този начин си противоречал.

117

Второ, Общият съд си противоречал, като в точка 225 от обжалваното съдебно решение приел, че първият етап от „опция 1 включва „локални ремонти“, докато — както признал Общият съд в точка 164 от това решение — първият етап включвал значителни ремонти по цялата дължина на железопътната линия.

118

Трето, противно на посоченото от Общия съд в точки 221—223 от обжалваното съдебно решение, LG смята, че не е обвързано с абсолютно правно задължение да възстанови нормалното положение на железопътната линия, като извърши първоначалните ремонти съгласно „опция 1“, и че може законно да избере „опция 2“. Тази опция щяла да позволи възстановяване на нормалното положение, като се имало предвид, че моментът на премахването на железопътната линия, който е неизбежен при прилагането на „опция 2“, ще бъде без значение в това отношение.

119

Четвърто, било в противоречие с констатациите, направени в точки 24 и 25 от обжалваното съдебно решение, да се твърди в точка 225 от това решение, че отстраняващият ефект произтича от факта, че когато Orlen е преценило, че LG няма намерение да ремонтира в кратък срок железопътната линия, LDZ оттегля молбата си за издаване на лиценз за осъществяване на дейност по литовската част от краткия маршрут към Латвия. В тези точки 24 и 25 Общият съд установил, че LDZ е подало молба за издаване на такъв лиценз „в края на юни 2009 г.“, а именно след премахването на железопътната линия. Следователно това премахване не било оказало никакво влияние върху решението за оттегляне на молбата за издаване на лиценз, което всъщност се обяснявало с факта, че в средата на 2010 г. Orlen е стигнало до извода, че LG няма намерение да ремонтира железопътната линия в краткосрочен план, както следвало от точка 26 от обжалваното съдебно решение.

120

Пето, в писмената си реплика LG допълва, че бързото премахване на железопътната линия не е влошило съществуващото положение след предхождащото спиране на движението. Всъщност към момента на настъпване на фактите, а именно 3 октомври 2008 г., без премахването не съществувала „никаква възможност движението по железопътната линия да бъде възстановено в краткосрочен план“.

121

Комисията и Orlen искат всички тези доводи да бъдат отхвърлени по същество като неоснователни.

122

С третото си основание LG упреква Общия съд, че в точки 219—233 от обжалваното съдебно решение е допуснал грешки при прилагане на правото.

123

В тези точки Общият съд разглежда и отхвърля доводите на LG, които имат за цел да оспорят преценките на Комисията, че премахването на железопътната линия само по себе си, независимо от предхождащото спиране на движението по тази линия, е имало антиконкурентни последици за отстраняване на конкуренцията.

124

Първо, доводите, изведени от противоречие между точка 168 от обжалваното съдебно решение и точки 223, 225 и 227 от него, произтичат от неправилен прочит на първата от тези точки.

125

Всъщност в точка 168 от обжалваното съдебно решение Общият съд изобщо не квалифицира „опция 2“, която включва пълна и незабавна реконструкция на железопътната линия, като единствената релевантна и икономически разумна възможност. Напротив, изразът „дори да се предположи, както твърди [LG], че опция 2 е била единствената релевантна и икономически разумна възможност“, който се съдържа в тази точка, ясно показва, както впрочем LG признава, че Общият съд не се е произнесъл по въпроса дали тази възможност е била, или не, единствената релевантна и икономическа разумна възможност, с изключение евентуално на „опция 1“. От това следва, че противно на защитаваната от LG позиция, очевидно не може да се твърди, че за целите на настоящото обжалване трябва да се приеме, че „опция 2“ е единствената релевантна и икономически разумна възможност.

126

Следователно основаващите се на това схващане доводи, изведени от противоречие в мотивите, трябва да се отхвърлят като неоснователни.

127

Освен това, доколкото LG оспорва съображението в точки 223, 225 и 227 от обжалваното съдебно решение, че движението по железопътната линия можело да бъде възстановено „в краткосрочен план“ посредством първоначални ремонти, достатъчно е да се констатира, че по този начин LG се опитва в действителност и под предлог за твърдяно противоречие да постави под въпрос фактическите преценки на Общия съд. Тъй като LG не изтъква довод за каквото и да било изопачаване на тези факти от Общия съд, неговите доводи са недопустими в съответствие със съдебната практика, припомнена в точка 60 от настоящото решение.

128

Второ, що се отнася до твърдяното противоречие между точки 164 и 225 от обжалваното съдебно решение, следва да се отбележи, че в точка 164 от това решение Общият съд отбелязва, че от писмо, изпратено на 18 септември 2008 г. от Дирекцията на железопътната инфраструктура на LG до неговия съвет за стратегическо планиране, е видно, че е необходима незабавна реконструкция само на 1,6 km железопътен път и че отбелязаните недостатъци върху 19 km от железопътната линия означават, че тя трябва „да бъде изцяло ремонтирана в срок от пет години“. Общият съд приема, че проблеми, засягащи 1,6 km от 19 km от железопътната линия, не могат да обосноват пълното и незабавно ѝ премахване. Той констатира също така, че в това писмо не се посочва и че цялостен ремонт в срок от пет години трябва да включва такова пълно и незабавно премахване.

129

Що се отнася до точка 225 от обжалваното съдебно решение, в нея Общият съд посочва, че първият етап от „опция 1“ се състои в извършването на „локални[…] ремонти на местата от железопътната линия, които не позволяват безопасно железопътно движение“.

130

Тази констатация обаче по никакъв начин не противоречи на необходимостта от незабавни ремонти на част от железопътната линия, нито на необходимостта от пълен ремонт в рамките на по-дълъг срок от пет години.

131

Следователно доводите, изведени от противоречие между точки 164 и 225 от обжалваното съдебно решение, трябва да се отхвърлят като неоснователни.

132

Трето, що се отнася до доводите, с които се оспорват точки 221—223 от обжалваното съдебно решение, следва да се констатира, че те произтичат от изолиран и погрешен прочит на тези точки.

133

В точки 221 и 222 от това решение Общият съд констатира, че в качеството си на управител на железопътни инфраструктури LG има, освен нормативно установено задължение да гарантира безопасността на движението, и нормативно установено задължение да минимизира смущенията и да подобрява ефективността на железопътната мрежа. В точка 223 от посоченото съдебно решение Общият съд отбелязва, че като предприятие с господстващо положение на съответния пазар LG носи и особена отговорност да не засяга със своето поведение ефективната и ненарушена конкуренция. Според Общия съд LG е трябвало да го вземе предвид и да избегне осуетяването на всякаква възможност за възстановяване на движението по железопътната линия в краткосрочен план, като предприеме реконструкция на етапи. В точка 224 от същото решение Общият съд стига до извода, че като е премахнало изцяло железопътната линия, при обстоятелствата в настоящия случай, LG не се е съобразило с особената отговорност, която носи по силата на член 102 ДФЕС.

134

Освен това от точки 225 и 229 от обжалваното съдебно решение става ясно, че констатацията, според която премахването на железопътната линия може да има антиконкурентни последици за отстраняване от пазара, се основава, от една страна, на обстоятелството, че с това премахване LG е влошило положението, което е съществувало след спирането на движението по тази железопътна линия, и от друга страна, на начина на изпълнение на „опция 2“, а не на самия избор на тази възможност вместо на „опция 1“.

135

От тези обстоятелства следва, че противно на твърдяното от LG, Общият съд не му е наложил „абсолютно правно задължение“ да възстанови нормалното положение по железопътната линия, като извърши първоначалните ремонти по „опция 1“. Напротив, именно конкретният начин на изпълнение на „опция 2“ и последиците от премахването на железопътната линия са обосновали констатирането на антиконкурентни последици.

136

Поради това тези доводи трябва да се отхвърлят като неоснователни.

137

Четвърто, както показва използването на думата „впрочем“ в структурата на последното изречение от точка 225 от обжалваното съдебно решение, позоваването тук на оттеглянето от LDZ на молбата му за издаване на лиценз за осъществяване на дейност по литовската част от краткия маршрут към Латвия представлява съображение, което е изложено за изчерпателност.

138

От това следва, че доводите на LG, изведени от противоречие между тази точка и точки 24 и 25 от това решение, трябва да се отхвърлят като несъстоятелни.

139

Пето, доколкото LG твърди за първи път в писмената си реплика, че бързото премахване на железопътната линия не е влошило съществуващото положение след спирането на движението по тази линия, неговите доводи са недопустими поради несвоевременното им представяне. Освен това тези доводи имат за цел да поставят под въпрос преценката на фактите, която съгласно цитираната в точка 60 от настоящото решение съдебна практика не подлежи на контрол от Съда в рамките на производство по обжалване.

140

С оглед на всички изложени по-горе съображения третото основание, изтъкнато в подкрепа на жалбата, следва да се отхвърли изцяло.

141

С четвъртото си основание LG упреква Общия съд, че е допуснал грешка при прилагане на правото в рамките на преценката си на наложената му глоба.

142

В това отношение LG подчертава, че от точки 98, 196, 204 и 209 от обжалваното съдебно решение следва, че според Общия съд спорното решение и преценките на Комисията не се основават на констатацията за антиконкурентно намерение у LG.

143

На етапа на контрола върху глобата обаче, в рамките на разглеждането на доводите, изведени от новата правна теория, възприета в спорното решение, и от тежестта на нарушението, в което е упрекнато LG, Общият съд се позовал на такова намерение. За това свидетелствали формулировките в точки 339, 368 и 374 от обжалваното съдебно решение, съгласно които укоримото поведение „има за цел да държи конкурентите далеч от пазара“ или е извършено „с цел да се задържат конкурентите далеч от пазара“.

144

Следователно Общият съд си противоречал. Това противоречие на мотивите оказвало влияние върху преценката на Общия съд относно необходимостта от налагане на глоба и евентуално на подходящия ѝ размер, както и относно тежестта на нарушението. При липсата на такова противоречие Общият съд трябвало да приеме новата правна теория, която стои в основата на спорното решение, и можел да възприеме друг подход относно тежестта на нарушението при липсата на антиконкурентно намерение и по този начин — относно упражняването на правомощието му за пълен съдебен контрол.

145

Във връзка с последното в писмената си реплика LG допълва, че тъй като констатирането на такова намерение е опорочено от грешка, направената от Общия съд преценка може да бъде изменена, независимо от евентуално възприетите от него други фактори. Във всеки случай не можело да се изключи, че определеният от Общия съд размер на глобата е щял да бъде по-нисък, ако последният не се бил основал на противоречиви мотиви и на твърдяното намерение на LG да държи конкурентите далеч от пазара.

146

В съдебното заседание за изслушване на устните състезания LG допълва още, че на етапа на изчисляване на глобата в точка 399 от обжалваното съдебно решение Общият съд е взел предвид тежестта на нарушението, която е основана на антиконкурентното намерение. Позовавайки се на антиконкурентното намерение като критерий за преценка на тежестта, Общият съд изменил съставните елементи на установеното от Комисията нарушение и по този начин превишил правомощията си.

147

Комисията възразява, че това основание е несъстоятелно.

148

С четвъртото основание LG упреква Общия съд в противоречие на мотивите. Така, от една страна, в точки 169, 204 и 209 от обжалваното съдебно решение Общият съд изрично отхвърлил наличието на антиконкурентно намерение, упражнявайки контрол върху констатацията за злоупотреба с господстващо положение. От друга страна обаче, той се позовавал на такова намерение в точки 339, 368 и 374 от това съдебно решение и го взел предвид при изчисляването на размера на глобата в точки 397—406 от посоченото съдебно решение. Това противоречие и вземането предвид на антиконкурентно намерение на етапа на изчисляване на глобата оказали влияние върху упражняването от Общия съд на правомощието му за пълен съдебен контрол и следователно върху размера на наложената му глоба.

149

Това основание е несъстоятелно. Всъщност, дори да се приеме, че Общият съд си противоречи, както твърди LG, подобно противоречие не може нито да обоснове отмяната на обжалваното съдебно решение, нито да доведе до преизчисляване от Съда на размера на глобата.

150

Всъщност, след като отхвърля всички основания за законосъобразност, насочени към отмяната на спорното решение, и всички оплаквания, изтъкнати от LG в подкрепа на искането му за намаляване на размера на глобата, в точки 389—406 от обжалваното съдебно решение Общият съд извършва преизчисляване на размера на глобата. След това преизчисляване Общият съд определя глобата в размер на 20068650 евро, който е значително по-нисък от приетия от Комисията, без изобщо да се позовава на антиконкурентно намерение.

151

В това отношение следва да се припомни, че съгласно член 261 ДФЕС и член 31 от Регламент № 1/2003 Общият съд разполага с правомощие за пълен съдебен контрол по отношение на определените от Комисията глоби.

152

Следователно на Общия съд са предоставени правомощия, надхвърлящи рамките на обикновения контрол за законосъобразност на тези глоби, което му позволява да замести преценката на Комисията със своя преценка и в резултат на това да отмени, намали или увеличи наложената глоба или периодична парична санкция (решения от 22 ноември 2012 г., E.ON Energie/Комисия, C‑89/11 P, EU:C:2012:738, т. 124 и цитираната съдебна практика, и от 18 март 2021 г., Pometon/Комисия, C‑440/19 P, EU:C:2021:214, т. 136).

153

За разлика от това при обжалване на акт на Общия съд Съдът не може, когато се произнася по правните въпроси, по съображения за справедливост да замести преценката на Общия съд, който, упражнявайки правомощието си за пълен съдебен контрол, се е произнесъл по размера на глобите, наложени на предприятия за извършени от тях нарушения на правото на Съюза. Така Съдът би имал основание да установи, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото предвид неподходящия размер на глобата, само ако размерът на санкцията е не просто неподходящ, но и прекомерен до степен на непропорционалност (решение от 22 ноември 2012 г., E.ON Energie/Комисия, C‑89/11 P, EU:C:2012:738, т. 125 и 126 и цитираната съдебна практика, и от 18 март 2021 г., Pometon/Комисия, C‑440/19 P, EU:C:2021:214, т. 137).

154

Освен това съгласно постоянната съдебна практика, когато упражнява правомощието си за пълен съдебен контрол, Общият съд е обвързан от определени задължения, сред които са задължението му за мотивиране, предвидено в член 36 от Статута на Съда на Европейския съюз, приложим за Общия съд съгласно член 53, първа алинея от същия статут, и принципът на равно третиране (вж. в този смисъл решения от 18 декември 2014 г., Комисия/Parker Hannifin Manufacturing и Parker-Hannifin, C‑434/13 P, EU:C:2014:2456, т. 77 и цитираната съдебна практика, и от 18 март 2021 г., Pometon/Комисия, C‑440/19 P, EU:C:2021:214, т. 138).

155

В случая съгласно член 23, параграф 3 от Регламент № 1/2003, както следва от точки 394, 395, 397 и 404 от обжалваното съдебно решение, преценката на размера на глобата от Общия съд е ръководена от отчитането на тежестта на извършеното нарушение и на неговата продължителност. С оглед на тежестта на разглежданото нарушение в точки 399—402 от обжалваното съдебно решение Общият съд е взел предвид естеството на това нарушение, положението на LG на съответните пазари и географския обхват на посоченото нарушение.

156

От мотивите в точки 398—406 от обжалваното съдебно решение недвусмислено следва, както констатира и генералният адвокат в точки 151 и 153—155 от заключението си, че преизчисляването на размера на глобата по никакъв начин не се основава на вземането предвид на каквото и да било антиконкурентно намерение.

157

Следователно дори да се приеме, че при преценката на доводите на LG в подкрепа на искането му за отмяна на спорното решение и за намаляване на размера на глобата Общият съд е допуснал противоречие относно наличието или не на антиконкурентно намерение, то такова противоречие във всички случаи би било без значение за преизчисляването на размера на глобата от Общия съд.

158

Следователно доводите на LG, изведени от противоречие на мотивите, което опорочава обжалваното съдебно решение, във всички случаи са несъстоятелни.

159

Освен това, доколкото LG иска от Съда да осъществи контрол върху упражняването от страна на Общия съд на правомощието му за пълен съдебен контрол, достатъчно е да се констатира, че с оглед припомнената в точка 153 от настоящото решение съдебна практика LG не е представило доказателства, които да установят, че размерът на глобата, както е намален от Общия съд, е не просто неподходящ, но и прекомерен до степен на непропорционалност.

160

С оглед на всички изложени по-горе съображения четвъртото основание трябва да се отхвърли изцяло.

161

Тъй като нито едно от основанията, изтъкнати в подкрепа на настоящата жалба, не е прието, жалбата следва да се отхвърли в нейната цялост.

162

Съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда, приложим за производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от него, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.

163

Тъй като Комисията и Orlen са поискали LG да бъде осъдено да заплати съдебните разноски и последното е загубило делото, LG следва да бъде осъдено да понесе, наред с направените от него съдебни разноски, и тези на Комисията и на Orlen.

По изложените съображения Съдът (трети състав) реши: