(1)

С Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета (3) се определят общоприложимите и общите правила, приложими за европейските структурни и инвестиционни фондове.

(2)

С общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2019 година (4) бе изменен общият размер на средствата за инициативата за младежка заетост, като бюджетните кредити за поети задължения за специално разпределените средства за инициативата за младежка заетост през 2019 г. бяха увеличени с 116,7 млн. евро по текущи цени, a бюджетните кредити за поети задължения за специално разпределените средства за инициативата за младежка заетост за целия програмен период бяха увеличени до 4 527 882 072 EUR по текущи цени.

(3)

За 2019 г. допълнителните средства в размер на 99 573 877 EUR по цени от 2011 г. се финансират от общия марж за поетите задължения в рамките на маржа на Многогодишната финансова рамка за периода 2014—2020 г.

(4)

Поради напредналия стадий на изпълнение на оперативните програми за програмния период 2014—2020 г. е целесъобразно да се предвидят специфични мерки за улесняване на изпълнението на инициативата за младежка заетост.

(5)

Предвид спешната необходимост от изменение на програмите в подкрепа на инициативата за младежка заетост, така че да се включат допълнителните средства по линия на специално разпределените средства за инициативата за младежка заетост преди края на 2019 г., настоящият регламент следва да влезе в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

(6)

Поради това Регламент (ЕС) № 1303/2013 следва да бъде съответно изменен,

1)

В член 91 параграф 1 се заменя със следното:

2)

В член 92 параграф 5 се заменя със следното:

3)

Приложение VI се заменя с текста на приложението към настоящия регламент.

(1)

Въздухоплаването има решаваща роля за икономиката на Съюза и всекидневието на гражданите на Съюза и е един от най-успешните и динамични сектори на икономиката на Съюза. То е мощен стимул за икономическия растеж, заетостта, търговията и туризма, както и за свързаността и мобилността и на предприятията, и на гражданите, особено в рамките на вътрешния пазар на Съюза в областта на въздухоплаването. През последните десетилетия растежът в областта на въздушнотранспортните услуги допринася в значителна степен за подобряването на свързаността в рамките на Съюза и с трети държави и е важен фактор за икономиката на Съюза.

(2)

Въздушните превозвачи от Съюза са в центъра на една глобална мрежа, която свързва Европа както във вътрешен план, така и с останалата част от света. Те следва да имат възможност да се конкурират с въздушни превозвачи от трети държави в среда на открита и лоялна конкуренция. Това е необходимо, за да спечелят потребителите, да се поддържат условията, благоприятстващи високо равнище на въздушна свързаност в Съюза, и да се гарантира прозрачност, равни условия и запазване на конкурентоспособността на въздушните превозвачи на Съюза, както и високи нива на качествена заетост във въздухоплавателния сектор на Съюза.

(3)

В условия на повишена конкуренция между участниците във въздушния транспорт в световен план, лоялната конкуренция е задължителен общ принцип в изпълнението на международни въздушнотранспортни услуги. Този принцип е утвърден по-специално в Чикагската конвенция за международно гражданско въздухоплаване от 7 декември 1944 г. („Чикагската конвенция“), в чийто преамбюл се признава необходимостта международните въздушнотранспортни услуги да бъдат уредени на основата на „равни възможности“. В член 44 от Чикагската конвенция се предвижда също, че Международната организация за гражданско въздухоплаване (ИКАО) има за цел да насърчава развитието на международния въздушен транспорт, така че да се гарантира, че всяка договаряща държава има равни възможности да експлоатира международни въздушни линии и да се избегне дискриминацията между договарящите държави.

(4)

Принципът на лоялна конкуренция е добре установен в рамките на Съюза, където пазарните практики, нарушаващи конкуренцията, са предмет на правото на Съюза, което гарантира равни възможности и условия за лоялна конкуренция за въздушни превозвачи на Съюза и за въздушни превозвачи от трети държави, които изпълняват полети на територията на Съюза.

(5)

Въпреки постоянните усилия от страна на Съюза и някои трети държави обаче, принципите на лоялна конкуренция все още не са определени чрез конкретни многостранни правила, по-специално в контекста на споразуменията в рамките на ИКАО или на Световната търговска организация (СТО), като Общото споразумение по търговията с услуги (ГАТС) и приложението към него относно въздушнотранспортните услуги, от чиито обхват въздушнотранспортните услуги до голяма степен са изключени.

(6)

За тази цел следва да се увеличат усилията в контекста на ИКАО и СТО за активно подпомагане на разработването на международни правила, гарантиращи условия за лоялна конкуренция между всички въздушни превозвачи.

(7)

Лоялната конкуренция между въздушните превозвачи за предпочитане следва да се разглежда в контекста на споразуменията с трети държави за въздушнотранспортни или за въздухоплавателни услуги. До момента обаче в повечето споразумения за въздушнотранспортни или въздухоплавателни услуги, сключени между Съюза и/или неговите държави членки, от една страна, и трети държави, от друга страна, не са предвидени подходящи правила за лоялна конкуренция. За тази цел следва да се увеличат усилията за договаряне на включването на клаузи за лоялна конкуренция в съществуващи и бъдещи споразумения с трети държави за въздушнотранспортни или въздухоплавателни услуги.

(8)

Лоялната конкуренция между въздушните превозвачи може да се осигури и чрез подходящи законодателни актове на Съюза, като Регламент (ЕИО) № 95/93 на Съвета (3) и Директива 96/67/ЕО на Съвета (4). Доколкото лоялната конкуренция предполага защита на въздушните превозвачи от Съюза от някои практики, възприети от трети държави или превозвачи от трети държави, този въпрос преди беше разгледан в Регламент (ЕО) № 868/2004 на Европейския парламент и на Съвета (5). Регламент (ЕО) № 868/2004 обаче се оказа неефективен по отношение на своята основна обща цел — лоялната конкуренция. Това се отнася особено за някои от неговите разпоредби, свързани с определянето на съответните практики, различни от субсидирането, и на изискванията по отношение на започването и провеждането на разследвания. Освен това Регламент (ЕО) № 868/2004 не успя да осигури взаимно допълване със споразумения за въздушнотранспортни или въздухоплавателни услуги, по които Съюзът е страна. С оглед на броя и значимостта на измененията, които биха били необходими, за да се отговори на тези въпроси, е целесъобразно Регламент (ЕО) № 868/2004 да бъде заменен с нов акт.

(9)

Конкурентоспособността на въздухоплавателния сектор на Съюза зависи от конкурентоспособността на всяко звено от веригата за създаване на стойност във въздухоплаването и може да се поддържа само чрез набор от допълващи се политики. Съюзът следва да започне конструктивен диалог с трети държави за намирането на основа за лоялна конкуренция. В това отношение продължава да е необходимо ефективно, пропорционално и възпиращо законодателство за поддържане на благоприятни условия за висока степен на свързаност в Съюза и за осигуряване на лоялна конкуренция с въздушни превозвачи от трети държави. За тази цел нa Комисията следва да бъде предоставено правомощието да провежда разследване и при необходимост да предприема мерки. Подобни мерки следва да са налични, когато практики, нарушаващи конкуренцията, причиняват вреда на въздушни превозвачи от Съюза.

(10)

Дискриминацията би могла да включва ситуации, когато въздушен превозвач от Съюза е подложен на различно третиране без обективна обосновка, по-специално различно третиране по отношение на: цените и достъпа до услуги по наземно обслужване; летищната инфраструктура; аеронавигационното обслужване; разпределянето на слотове; административните процедури, като например предоставянето на визи за служителите на чуждестранен превозвач; подробните договорености за продажбата и дистрибуцията на въздухоплавателни услуги; или всякакви други „въпроси, свързани с упражняването на дейността“, като обременителни процедури за митническо оформяне, или всякакви други нелоялни практики от финансово или оперативно естество.

(11)

Производството следва да приключи без компенсационни мерки съгласно настоящия регламент, когато тяхното приемане би било в противоречие с интереса на Съюза, като се обърне специално внимание на въздействието им върху други лица, и по-специално върху потребителите или предприятията в Съюза, както и на въздействието им върху високата степен на свързаност в целия Съюз. При оценката на интереса на Съюза следва да се обърне специално внимание на положението на онези държави членки, които разчитат изключително или до голяма степен на въздушния транспорт за свързаността си с останалата част на света, и следва да се гарантира съгласуваност с други области на политиката на Съюза. Производството следва да приключи без налагане на мерки и когато изискванията за такива мерки не са били изпълнени или вече не се изпълняват.

(12)

Когато се преценява дали приемането на компенсационни мерки не би било в интерес на Съюза, Комисията следва да вземе предвид становищата на всички заинтересовани страни. С цел да се организират консултации с всички заинтересовани страни и да им се даде възможност да бъдат изслушани, в известието за започване на разследването следва да се посочат сроковете за предоставяне на информация или за искане за изслушване. Заинтересованите страни следва да са запознати с условията за разкриване на информацията, която предоставят, и следва да имат право да дават отговор по коментарите на други страни.

(13)

С цел Комисията да бъде надлежно информирана за възможни елементи, обосноваващи започването на разследване, всяка държава членка, въздушен превозвач от Съюза или асоциация на въздушни превозвачи от Съюза следва да имат правото да подават жалби, които следва да бъдат разгледани в разумен срок.

(14)

За да се гарантира ефективността на настоящия регламент, е важно Комисията да може да започва производства въз основа на жалби, които представят prima facie доказателства за опасност от причиняване на вреда.

(15)

В хода на разследването Комисията следва да обърне внимание на нарушаващите конкуренцията практики в съответния контекст. Като се има предвид разнообразието от възможни практики, в някои случаи практиката и нейното въздействие биха могли да бъдат ограничени до въздушнотранспортните дейности по маршрут между два града, докато в други случаи може да е уместно да се разгледат практиката и нейното въздействие в рамките на по-широката мрежа на въздушния транспорт.

(16)

Важно е да се гарантира, че разследването може да се разшири, така че да обхване възможно най-голямо множество от относими елементи. За тази цел Комисията следва да може да провежда разследвания в трети държави, при съгласие от съответните субекти от третите държави и при липса на възражения от тези трети държави. По същите причини и със същата цел държавите членки следва да бъдат задължени да подпомагат Комисията по най-добрия възможен за тях начин. Комисията следва да приключи разследването въз основа на най-добрите налични доказателства.

(17)

При разследването Комисията може да проучи дали практиката, нарушаваща конкуренцията, съставлява също нарушение на международни споразумения за въздушнотранспортни или въздухоплавателни услуги, или на всяко друго споразумение, което съдържа разпоредби относно въздушнотранспортни услуги, по които Съюзът е страна. Ако това е така, Комисията може да прецени, че нарушаващата конкуренцията практика, която представлява също нарушение на международно споразумение за въздушнотранспортни или въздухоплавателни услуги, или на всяко друго споразумение, което съдържа разпоредби относно въздушнотранспортни услуги, по което Съюзът е страна, ще бъде разгледана по по-подходящ начин чрез прилагането на правилата и процедурите за уреждане на спорове, установени с това споразумение. В такъв случай Комисията следва да има правомощието да спре разследването, започнато съгласно настоящия регламент. Когато при прилагането на правилата и процедурите за уреждане на спорове, установени с международното споразумение за въздушнотранспортни или въздухоплавателни услуги, или с всяко друго споразумение, което съдържа разпоредби относно въздушнотранспортни услуги, по което Съюзът е страна, не се постигне коригиране на ситуацията в достатъчна степен, Комисията следва да може да възобнови разследването.

(18)

Споразуменията в областта на въздухоплаването и настоящият регламент следва да улеснят диалога със съответните трети държави с цел ефикасното уреждане на спорове и възстановяването на лоялната конкуренция. Когато разследването, провеждано от Комисията, се отнася до дейности, които попадат в обхвата на споразумение за въздушнотранспортни или за въздухоплавателни услуги, или на всяко друго споразумение, което съдържа разпоредби относно въздушнотранспортни услуги, сключено с трета държава и по което Съюзът не е страна, следва да се гарантира, че Комисията действа при пълно познаване на всички производства, предвидени или проведени от засегнатата държава членка по силата на такова споразумение и във връзка със ситуацията — предмет на разследване от страна на Комисията. Поради това държавите членки следва да са задължени съответно да информират Комисията. В такъв случай всички засегнати държави членки следва да имат право да уведомят Комисията за намерението си да разгледат практиката, нарушаваща конкуренцията, изключително в рамките на процедурите за уреждане на спорове, които се съдържат в съответните споразумения за въздушнотранспортни или за въздухоплавателни услуги, или във всяко друго споразумение, което съдържа разпоредби относно въздушнотранспортни услуги, сключени с трета държава и по които Съюзът не е страна. Ако всички засегнати държави членки уведомят Комисията и не е повдигнато възражение, Комисията следва временно да спре разследването си.

(19)

Ако засегнатите държави членки възнамеряват да разгледат практиката, нарушаваща конкуренцията, изключително чрез процедурите за уреждане на спорове, приложими съгласно споразуменията за въздушен транспорт, споразуменията за въздухоплавателни услуги или всяко друго споразумение, което съдържа разпоредби относно въздушнотранспортни услуги и които те са сключили със съответната трета държава, за да изпълнят задълженията си по тези споразумения, държавите членки следва да положат усилия за експедитивното провеждане на двустранните процедури за уреждане на спорове и изцяло да информират Комисията за това. Когато практиката, нарушаваща конкуренцията, продължава и Комисията възобнови разследването, констатациите, придобити по време на прилагането на споразумението за въздушнотранспортни или за въздухоплавателни услуги, или на всяко друго споразумение, което съдържа разпоредби относно въздушнотранспортни услуги, следва да се вземат предвид, за да се гарантира, че лоялната конкуренция се възстановява възможно най-бързо.

(20)

Констатациите в хода на прилагането на правилата и процедурите за уреждане на спорове съгласно международно споразумение за въздушнотранспортни или въздухоплавателни услуги, или всяко друго споразумение, което съдържа разпоредби относно въздушнотранспортни услуги, по което Съюзът или държава членка е страна, следва да се вземе предвид.

(21)

От съображения за административна ефикасност и с оглед на евентуалното прекратяване без налагане на мерки, следва да се предвиди възможност за спиране на производството, когато съответната трета държава или субект от трета държава предприеме решителни стъпки за отстраняване на съответните практики, които нарушават конкуренцията, или на произтичащата от тях вреда или опасност от причиняване на вреда.

(22)

Констатациите по отношение на вреда или опасност от причиняване на вреда на засегнатите въздушни превозвачи от Съюза следва да съдържат реална оценка на ситуацията и поради това следва да се основават на всички имащи значение фактори, по-специално факторите, свързани с положението на тези превозвачи, както и с общото състояние на засегнатия пазар на въздушнотранспортни услуги.

(23)

Необходимо е да се определят условията, при които производството следва да бъде приключено, със или без налагането на компенсационни мерки.

(24)

Компенсационните мерки по отношение на практики, които нарушават конкуренцията, са насочени към компенсиране на вредата, която е настъпила вследствие на посочените практики. Поради това те следва да приемат формата на финансови задължения или на други мерки, които — представлявайки измерима парична стойност — са в състояние да постигнат същия резултат. С оглед на спазването на принципа на пропорционалност, всички видове мерки следва да бъдат ограничени до необходимото за компенсирането на установената вреда. Компенсационните мерки следва да имат отношение към доброто функциониране на пазара на Съюза в областта на въздухоплаването и да не водят до необосновано предимство за който и да е въздушен превозвач или група въздушни превозвачи.

(25)

Настоящият регламент няма за цел да налага каквито и да е стандарти на въздушните превозвачи от трети държави, например по отношение на субсидиите, чрез въвеждането на по-ограничителни задължения от задълженията, прилагани към превозвачите от Съюза.

(26)

Ситуациите, разследвани съгласно настоящия регламент, и тяхното потенциално въздействие върху държавите членки може да се различават в зависимост от обстоятелствата. Поради това следва да бъде възможно да се прилагат компенсационни мерки, в зависимост от случая, за един или повече въздушни превозвачи от трети държави, за определена географска област или за определен период, или да се определи бъдеща дата, от която те да се прилагат.

(27)

Компенсационните мерки не следва да се състоят в спиране или ограничаване на правата за въздушно движение, предоставени от държава членка на трета държава.

(28)

В съответствие със същия принцип на пропорционалност компенсационните мерки по отношение на практики, които нарушават конкуренцията, следва да останат в сила само за периода и в степента, в която това е необходимо, с оглед на въпросната практика и произтичащата от нея вреда. Поради това, когато обстоятелствата го налагат, следва да бъде предвиден преглед.

(29)

За да се гарантират еднакви условия за изпълнение на настоящия регламент, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (6).

(30)

Комисията следва редовно да информира посредством доклад Европейския парламент и Съвета за прилагането на настоящия регламент. Този доклад следва да съдържа информация: за прилагането на компенсационни мерки; за прекратяването на разследвания без компенсационни мерки; за прегледите на компенсационните мерки; и за сътрудничеството с държавите членки, заинтересовани страни и трети държави. При изготвянето и третирането на този доклад следва да се съблюдава подходящо ниво на поверителност.

(31)

Доколкото целта на настоящия регламент, а именно ефективната защита, еднаква за всички въздушни превозвачи от Съюза и основана на единни критерии и процедури, срещу вреда или опасност от причиняване на вреда на един или повече въздушни превозвачи от Съюза вследствие на нарушаващи конкуренцията практики, възприети от трети държави или субекти от трети държави, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки, а може да бъде постигната по-добре на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигане на тази цел.

(32)

Доколкото настоящият регламент заменя Регламент (ЕО) № 868/2004, посоченият регламент следва да бъде отменен,

(1)

Измамите със и подправянето на непарични платежни средства са заплахи за сигурността, тъй като представляват източник на доходи за организираната престъпност и следователно са фактор, улесняващ извършването на други престъпни дейности като тероризъм, трафик на наркотици и трафик на хора.

(2)

Измамите със и подправянето на непарични платежни средства представляват и пречки пред функционирането на цифровия единен пазар, тъй като подкопават доверието на потребителите и водят до преки икономически загуби.

(3)

Рамково решение 2001/413/ПВР на Съвета (3) трябва да бъде осъвременено и допълнено, така че да бъдат включени допълнителни разпоредби относно престъпленията, по-специално измамите, свързани с компютърни технологии, и наказанията, предотвратяването на престъпления, помощта за пострадалите и трансграничното сътрудничество.

(4)

Значителните празноти и разлики в законодателствата на държавите членки в областта на измамите със и подправянето на непарични платежни средства може да попречат на предотвратяването, разкриването и наказването на тези видове престъпления, както и на други тежки престъпления и престъпления, извършени в рамките на организираната престъпност, които са свързани с измамите със и подправянето на непарични платежни средства и са били улеснени от тях, както и да усложнят полицейското и съдебното сътрудничество в тази област и съответно да намалят неговата ефективност, което оказва неблагоприятно въздействие върху сигурността.

(5)

Измамите със и подправянето на непарични платежни средства имат значително трансгранично измерение, което се засилва от нарастващия цифров компонент, което подчертава необходимостта от допълнителни действия за сближаване на наказателното законодателство в областта на измамите със и подправянето на непарични платежни средства.

(6)

През последните години беше отчетен не само прогресивен ръст на цифровата икономика, но и разпространение на иновациите в много области, включително при технологиите за плащане. Новите технологии за плащане предполагат използването на нови видове платежни инструменти, които създават нови възможности за потребителите и предприятията, но същевременно увеличават възможностите за измами. Следователно правната уредба трябва да продължи да бъде съответна и актуална с оглед на технологичното развитие въз основа на технологично неутрален подход.

(7)

Измамите не само се използват за финансиране на престъпни сдружения, но също така ограничават развитието на цифровия единен пазар и намаляват склонността на гражданите да извършват покупки онлайн.

(8)

Приемането на единни определения в областта на измамите със и подправянето на непарични платежни средства е важно за осигуряването на последователен подход в държавите членки при прилагането на настоящата директива и за улесняването на обмена на информация и сътрудничеството между компетентните органи. Определенията следва да обхванат нови видове непарични платежни инструменти, които позволяват прехвърляне на електронни пари и виртуални валути. Определението за непарични платежни инструменти следва да бъде съобразено с факта, че непаричният платежен инструмент може да се състои от различни елементи, които действат едновременно, като например мобилно приложение за плащане и съответно разрешение (например парола). Когато в настоящата директива се използва понятието „непаричен платежен инструмент“, следва да се разбира, че инструментът създава фактическата възможност за притежателя или ползвателя на инструмента да прехвърля пари или парична стойност или да подаде платежно нареждане. Например незаконното придобиване на мобилно приложение за плащане без необходимото овластяване не би следвало да представлява незаконно придобиване на непаричен платежен инструмент, тъй като не създава фактическа възможност за ползвателя да прехвърля пари или парична стойност.

(9)

Настоящата директива се прилага по отношение на непарични платежни инструменти дотолкова, доколкото засяга платежната функция на инструмента.

(10)

Настоящата директива следва да обхваща виртуалните валути само дотолкова, доколкото те могат да се използват обичайно за извършване на плащания. Държавите членки следва да се насърчават да гарантират в националното си право, че бъдещите валути с виртуален характер, издадени от техните централни банки или от други публични органи, ще се ползват със същата степен на защита срещу измами, както непаричните платежни средства като цяло. Цифровите портфейли, които позволяват прехвърлянето на виртуални валути, следва да бъдат обхванати от настоящата директива в същата степен, както непаричните платежни инструменти. Определението на понятието „цифрови разменни единици“ следва да отчита, че цифровите портфейли за прехвърляне на виртуални валути могат да носят признаците на платежен инструмент само в някои случаи и следва да не разширява определението за платежен инструмент.

(11)

Изпращането на фалшиви фактури, за да бъдат получени идентификационни данни за достъп при плащане, следва да се счита опит за незаконно получаване, попадащо в обхвата на настоящата директива.

(12)

Използването на наказателното право за осигуряване на правна защита преди всичко на платежните инструменти, ползващи се със специална защита срещу подправяне или злоупотреба, има за цел да се насърчат операторите да предвидят такава специална защита за платежните инструменти, които издават.

(13)

Наличието на ефективни и ефикасни наказателноправни мерки е от съществено значение за защитата на непаричните платежни средства срещу измами и подправяне. По-специално, необходим е единен наказателноправен подход към съставомерните елементи на деянията, които улесняват или подготвят самото измамливо използване на непарични платежни средства. Ето защо, деяния, като например събирането и притежаването на платежни инструменти с намерение за извършване на измама, например чрез „фишинг“, „скиминг“ или насочване или пренасочване на потребители на платежни услуги към имитиращи уебсайтове, и тяхното разпространение, например чрез продажбата на информация за кредитни карти по интернет, следва да бъдат криминализирани като самостоятелни престъпления, без да се изисква действителното измамливо използване на непарични платежни средства. Поради това такива наказуеми деяния следва да обхващат и случаите, в които притежаването, набавянето или разпространяването не води по необходимост до измамливото използване на такива платежни инструменти. Когато обаче настоящата директива предвижда криминализиране на простото притежаване или държане, то не следва да се отнася до обикновените пропуски. Настоящата директива следва да не предвижда наказване на законното използване на платежен инструмент, включително и във връзка с предоставянето на иновативни платежни услуги, като например услугите, обичайно разработвани от финансово-технологичните дружества.

(14)

По отношение на престъпленията, предвидени в настоящата директива, понятието „умисъл“ се отнася до всички елементи, обективиращи тези престъпления съгласно националното право. Възможно е умисълът на дадено деяние, включително всякакви съставомерни представи или цели, да се извлече въз основа на обективни фактически обстоятелства. Настоящата директива следва да не обхваща неумишлени престъпления.

(15)

Настоящата директива се отнася до класическите форми на изпълнително деяние като измама, подправяне, кражба и незаконно получаване, които вече са очертани в националното право още преди ерата на цифровизацията. Следователно разширяването на обхвата на настоящата директива по отношение на безналичните платежни инструменти изисква да се определят равностойни форми на изпълнителното деяние в цифровата сфера, като по този начин се допълнят и засилят разпоредбите на Директива 2013/40/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (4). Незаконното придобиване на безналичен непаричен платежен инструмент следва да съставлява престъпление най-малкото когато включва извършването на някое от престъпленията по членове 3—6 от Директива 2013/40/ЕС, или включва злоупотреба с безналичен платежен инструмент. „Злоупотреба“ следва да се разбира като съзнателно използване на безналичен непаричен платежен инструмент в своя или чужда полза от лице, което няма такова право и комуто този инструмент е поверен. Набавянето с цел измамливо използване на такъв незаконно придобит платежен инструмент следва да бъде наказуемо, без да се изисква да се установяват всички факти на самото незаконно придобиване и без да се изисква предходно или едновременно осъждане за предикатното престъпление, довело до незаконното придобиване.

(16)

Настоящата директива се отнася и за инструментите, които могат да бъдат използвани за извършване на престъпленията, предвидени в нея. Поради необходимостта да се избегне криминализиране, когато такива инструменти се изготвят и пускат на пазара за законни цели и въпреки че могат да се използват за извършване на престъпления, сами по себе си не представляват заплаха, криминализирането следва да бъде ограничено до инструменти, които са основно предназначени или специално приспособени за извършването на престъпленията, предвидени в настоящата директива.

(17)

Санкциите и наказанията за измами със и подправяне на непарични платежни средства следва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи навсякъде в Съюза. Настоящата директива не засяга индивидуализацията и налагането на наказанията и изпълнението на присъдите в съответствие с обстоятелствата по конкретния случай и с общите правила на националното наказателно право.

(18)

Тъй като настоящата директива предвижда минимални правила, държавите членки са свободни да приемат или да запазват по-строги наказателноправни разпоредби по отношение на измамите със и подправянето на непарични платежни средства, включително по-широк обхват на престъпните състави.

(19)

Подходящо е да се предвидят по-строги наказания, когато престъплението е извършено в рамките на престъпна организация по смисъла на определението в Рамково решение 2008/841/ПВР на Съвета (5). Държавите членки следва да не бъдат задължени да предвиждат специални квалифициращи обстоятелства, когато националното право предвижда отделни престъпления и това може да доведе до по-тежки наказания. Когато престъпление, предвидено в настоящата директива, е било извършено във връзка с друго престъпление, предвидено в настоящата директива, от същото лице, и едно от тези престъпления de facto представлява съставомерен признак на другото, държавата членка може, в съответствие с общите принципи на националното право, да предвиди това деяние да се счита за квалифициращо обстоятелство по основния състав.

(20)

Правилата за подсъдността следва да гарантират ефективното наказателно преследване на престъпленията, предвидени в настоящата директива. По правило престъпленията се преследват най-успешно в рамките на националната наказателна система на държавата членка, в която са извършени. Поради това всяка държава членка следва да установи подсъдност по отношение на престъпленията, извършени на нейна територия, и по отношение на престъпленията, извършени от нейни граждани. Държавите членки може също да установят подсъдност по отношение на престъпленията, вредите от които са настъпили на тяхна територия. Те настоятелно се приканват да го направят.

(21)

Като се припомнят задълженията съгласно Рамково решение 2009/948/ПВР на Съвета (6) и Решение 2002/187/ПВР на Съвета (7), компетентните органи се насърчават в случаи на спор за подсъдност да използват възможността за преки консултации със съдействието на Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на наказателното правосъдие (Евроюст).

(22)

Като се има предвид необходимостта от специални средства за ефективното разследване на измамите със и подправянето на непарични платежни средства, както и тяхното значение за ефективното международно сътрудничество между националните органи, на разположение на компетентните органи във всички държави членки следва да бъдат средствата за разследване, които обичайно се използват в случаите на организирана престъпност или други тежки престъпления, ако и доколкото използването им е подходящо и съответно на естеството и тежестта на престъпленията, определени в националното право. Освен това правоприлагащите органи и другите компетентни органи следва да имат своевременен достъп до съответната информация, за да могат да разследват и да преследват престъпленията, предвидени в настоящата директива. Държавите членки се насърчават да осигурят достатъчно човешки и финансови ресурси за компетентните си органи, за да могат те пълноценно да провеждат разследване и наказателно преследване на престъпленията, предвидени в настоящата директива.

(23)

На националните органи, които провеждат разследване и наказателното преследване на престъпленията, предвидени в настоящата директива, следва да бъдат оправомощени да си сътрудничат с други национални органи в същата държава членка и със съответстващите им органи в другите държави членки.

(24)

В много случаи престъпните дейности са причината за инциденти, за които трябва да бъдат уведомени съответните национални компетентни органи съгласно Директива (ЕС) 2016/1148 на Европейския парламент и на Съвета (8). Престъпният характер на подобни инциденти може да се подозира дори ако към съответния момент няма достатъчно доказателствата за извършено престъпление. В този контекст съответните оператори на основни услуги и доставчици на цифрови услуги следва да бъдат насърчавани да предоставят докладите, изисквани съгласно Директива (ЕС) 2016/1148, на правоприлагащите органи, така че да бъдат част от ефективна и всестранна реакция и да улесняват установяването на извършителите на деянията и търсенето на отговорност от тях за техните деяния. Утвърждаването на безопасна, сигурна и по-устойчива среда изисква по-специално системно подаване до правоприлагащите органи на сигнали за инцидентите с предполагаем тежък престъпен характер. Освен това, когато е приложимо, екипите за реагиране при инциденти с компютърната сигурност, определени съгласно Директива (ЕС) 2016/1148, следва да участват в разследванията на правоприлагащите органи с цел предоставяне на информация, считана за подходяща на национално равнище, и осигуряване на специализирани експертни знания във връзка с информационните системи.

(25)

Значимите инциденти, свързани със сигурността, посочени в Директива (ЕС) 2015/2366 на Европейския парламент и на Съвета (9), може да имат престъпен произход. Когато е приложимо, доставчиците на платежни услуги следва да бъдат насърчавани да предоставят на правоприлагащите органи докладите, които са длъжни да представят на компетентните органи в своята държава членка по произход съгласно Директива (ЕС) 2015/2366.

(26)

На равнището на Съюза съществуват редица инструменти и механизми, които позволяват обмена на информация между националните правоприлагащи органи с цел разследване и наказателно преследване на престъпления. За да се улесни и ускори сътрудничеството между националните правоприлагащи органи и да се гарантира, че тези инструменти и механизми се използват пълноценно, настоящата директива следва да засили значението на оперативните звена за контакт, въведени с Рамково решение 2001/413/ПВР. Следва да е възможно държавите членки да решат да използват съществуващите мрежи от оперативни звена за контакт, като например създадената с Директива 2013/40/ЕС. Звената за контакт следва да осигуряват ефективно съдействие и да улесняват например обмена на относима информация и предоставянето на технически консултации или правна информация. За да се осигури безпроблемното функциониране на мрежата, всяко звено за контакт следва да може да общува бързо със звеното за контакт на друга държава членка. Като се има предвид значителното трансгранично измерение на престъпленията, които попадат в обхвата на настоящата директива, и по-специално нетрайният характер на електронните доказателства, държавите членки следва да могат бързо да разглеждат спешни искания от страна на тази мрежа и да предоставят обратна информация в срок от осем часа. При особено спешни и сериозни случаи държавите членки следва да уведомяват Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол).

(27)

Подаването без неоправдано забавяне на сигнали за престъпления до публичните органи е от голямо значение за борбата с измамите със и подправянето на непарични платежни средства, тъй като често то е отправната точка на наказателното разследване. Следва да бъдат предприети мерки за насърчаване на подаването на сигнали от физически и юридически лица, по-специално от финансовите институции, до правоприлагащите и съдебните органи. Тези мерки могат да се основават на различни видове инициативи, включително законодателни актове, които предвиждат задължения за подаване на сигнали за вероятни измами, или незаконодателни инициативи, като например създаване или оказване на подкрепа на организации или механизми за улесняване на обмена на информация, или повишаване на осведомеността. Всяка мярка, която включва обработването на лични данни на физически лица, следва да се изпълнява в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета (10). По-специално всяко предаване на информация за целите на предотвратяването и борбата с престъпленията, свързани с измами със и подправяне на непарични платежни средства, следва да отговаря на изискванията на посочения регламент, а именно за наличието на законни основания за обработването.

(28)

За да се улесни своевременното и непосредствено подаване на сигнали за престъпленията, Комисията следва да направи внимателна оценка за създаването от държавите членки на ефективни системи, позволяващи подаване на сигнали за измами онлайн, както и на стандартни образци за подаването на сигнали на равнището на Съюза. Такива системи биха могли да улеснят подаването на сигнали за измами с непарични платежни средства, които често се извършват онлайн, и по този начин биха засилили подкрепата за пострадалите, разкриването и анализа на заплахите от киберпрестъпления, както и дейността и трансграничното сътрудничество на националните компетентни органи.

(29)

Престъпленията, предвидени в настоящата директива, често имат трансграничен характер. Поради това борбата с тези престъпления се основава на тясното сътрудничество между държавите членки. Държавите членки се насърчават да осигурят, в подходяща степен, ефективното прилагане на инструментите за взаимно признаване и правна помощ по отношение на престъпленията, обхванати от настоящата директива.

(30)

Разследването и наказателното преследване на всички видове измами със и подправяне на непарични платежни средства, включително свързаните с малки парични суми, са особено важни за ефективната борба с тези престъпления. Задълженията за подаване на сигнали, обменът на информация и статистическите доклади са ефикасни начини за разкриването на измамни дейности и особено на близки до тях дейности, които, разглеждани отделно, са свързани с малки парични суми.

(31)

Измамите със и подправянето на непарични платежни средства може да доведат до сериозни икономически и неимуществени последици за пострадалите от тях. Когато такава измама се състои, например, в кражбата на самоличност, нейните последици често са по-тежки поради увреждането на личното и професионалното добро име, влошаването на кредитния рейтинг на дадено физическо лице и нанасянето на тежки емоционални вреди. Държавите членки следва да приемат мерки за помощ, подкрепа и защита с цел смекчаване на тези последици.

(32)

Често е възможно да мине значително време, преди пострадалите да установят, че са претърпели вреди от престъпления, свързани с измама и подправяне. През това време е възможно да се развие верига от взаимосвързани престъпления, което да доведе до по-тежки отрицателните последици за пострадалите.

(33)

Физическите лица, които са пострадали от измама, свързана с непарични платежни средства, разполагат с правата, предоставени съгласно Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и Съвета (11). Държавите членки следва да приемат мерки за помощ и подкрепа за такива лица, които да доразвиват мерките, предвидени в посочената директива, но да отговарят по-пряко на конкретните нужди на пострадалите от измама, свързана с кражбата на самоличност. Такива мерки следва да включват по-специално предоставяне на списък на специализираните институции, занимаващи се с различните аспекти на престъпленията по отношение на самоличността и подкрепата за пострадалите, специализирана психологическа помощ и консултации във връзка с финансовите, практическите и правните въпроси, както и помощ за получаването на предвиденото обезщетение. Държавите членки следва да бъдат насърчени да създадат единен национален онлайн информационен инструмент за улесняване на достъпа до помощ и подкрепа за пострадалите. На юридическите лица също следва да се предлагат конкретна информация и консултации относно защитата срещу отрицателните последици от такова престъпление.

(34)

С настоящата директива следва да бъде установено правото на юридическите лица на достъп до информация в съответствие с националното право относно процедурите за подаване на жалби. Това право е необходимо по-специално за малките и средните предприятия и следва да допринесе за създаването на по-благоприятна бизнес среда за тях. Физическите лица вече се ползват от това право съгласно Директива 2012/29/ЕС.

(35)

Чрез информационни кампании и кампании за повишаване на осведомеността държавите членки, подпомагани от Комисията, следва да създадат или да укрепят политиките за предотвратяване на измамите със и подправянето на непарични платежни средства и мерките за намаляване на риска от такива престъпления. Във връзка с това държавите членки биха могли да разработят и поддържат актуален постоянен онлайн информационен инструмент за повишаване на осведомеността с практически примери за измамните практики, във формат, който е лесен за разбиране. Този инструмент може да бъде свързан с единния онлайн информационен инструмент за пострадалите или да бъде част от него. Държавите членки могат също така да създадат програми за научни изследвания и образователни програми. Следва да се обърне специално внимание на нуждите и интересите на уязвимите лица. Държавите членки се насърчават да гарантират осигуряването на достатъчно финансиране за тези кампании.

(36)

Необходимо е да се събират статистически данни за измамите със и подправянето на непарични платежни инструменти. Поради това държавите членки следва да бъдат задължени да гарантират, че е въведена подходяща система за записване, изготвяне и предоставяне на съществуващите статистически данни за престъпленията, предвидени в настоящата директива.

(37)

Настоящата директива има за цел да измени и разшири приложното поле на разпоредбите на Рамково решение 2001/413/ПВР. Тъй като измененията, които трябва да се направят, са значителни по брой и естество, за по-голяма яснота Рамково решение 2001/413/ПВР следва да бъде изцяло заменено за държавите членки, обвързани от настоящата директива.

(38)

В съответствие с членове 1 и 2 от Протокол № 21 относно позицията на Обединеното кралство и Ирландия по отношение на пространството на свобода, сигурност и правосъдие, приложен към Договора за Европейския съюз (ДЕС) и към Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), и без да се засяга член 4 от посочения протокол, тези държави членки не участват в приемането на настоящата директива и не са обвързани от нея, нито от нейното прилагане.

(39)

В съответствие с членове 1 и 2 от Протокол № 22 относно позицията на Дания, приложен към ДЕС и към ДФЕС, Дания не участва в приемането на настоящата директива и не е обвързана от нея, нито от нейното прилагане.

(40)

Доколкото целите на настоящата директива, а именно да предвиди ефективни, пропорционални и възпиращи наказания за измамите и подправянето на непарични платежни средства и да подобри и насърчи трансграничното сътрудничество както между компетентните органи, така и между физическите и юридическите лица и компетентните органи, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, а поради техния обхват и последици могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 ДЕС. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигането на тези цели.

(41)

Настоящата директива зачита основните права и съблюдава принципите, признати в частност от Хартата на основните права на Европейския съюз, включително правото на свобода и сигурност, зачитането на личния и семейния живот, защитата на личните данни, свободата на стопанска инициатива, правото на собственост, правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес, презумпцията за невиновност и правото на защита, принципите на законност и пропорционалност на престъпленията и наказанията, както и правото на всеки да не бъде съден или наказван два пъти за едно и също престъпление. Настоящата директива има за цел да осигури пълното спазване на тези права и принципи и следва да бъде прилагана съответно,

(1)

В член 7, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 211/2011 се предвижда, че в най-малко една четвърт от държавите членки минималният брой на поддръжниците на гражданска инициатива следва да съответства на броя на членовете на Европейския парламент, избрани във всяка държава членка, умножен по 750. Този минимален брой е определен в приложение I към посочения регламент.

(2)

На 29 март 2017 г. Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия („Обединеното кралство“) изпрати уведомление за намерението си да се оттегли от Съюза в съответствие с член 50 от Договора за Европейския съюз. Договорите ще престанат да се прилагат спрямо Обединеното кралство от датата на влизане в сила на споразумение за оттегляне или при липса на такова — две години след това уведомление, т.е. от 30 март 2019 г., освен ако Европейският съвет, със съгласието на Обединеното кралство, реши с единодушие да удължи този срок.

(3)

На 28 юни 2018 г. Европейският съвет прие Решение (ЕС) 2018/937 (2) за определяне на състава на Европейския парламент. С това решение, което влезе в сила на 3 юли 2018 г., се определя броят на представителите в Европейския парламент, избрани във всяка държава членка за парламентарния мандат 2019—2024 г., който започва на 2 юли 2019 г.

За да се отразят тези правила по отношение на минималния брой поддръжници, определен в приложение I към Регламент (ЕС) № 211/2011, е целесъобразно приложение I към Регламент (ЕС) № 211/2011 да бъде изменено. Това изменение следва да започне да се прилага от 2 юли 2019 г., когато започва парламентарният мандат 2019—2024 г. Ако обаче срокът от две години, посочен в член 50, параграф 3 от Договора за Европейския съюз, бъде удължен след тази дата, изменението следва да стане приложимо след изтичането на удължения срок. От съображения за яснота приложение I следва да бъде заменено.

(4)

В член 4, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 211/2011 се предвижда, че от организаторите на дадена предложена гражданска инициатива се изисква да регистрират инициативата в Комисията, като предоставят информацията, посочена в приложение II към посочения регламент.

(5)

В член 9 от Регламент (ЕС) № 211/2011 се предвижда, че за внасянето на гражданската инициатива в Комисията организаторите използват формуляра, посочен в приложение VII към посочения регламент.

(6)

Във формулярите в приложения II и VII към Регламент (ЕС) № 211/2011 се съдържа бележка под линия, предоставяща информация за това как се обработват личните данни на организаторите и на спонсорите на инициативата. Необходимо е информацията от тази бележка под линия да се съкрати и опрости, за да се избегне объркване с декларацията за поверителност, използвана при обработването на данните.

(7)

Текстът на бележките под линия се отнася до Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета (3). Регламент (ЕО) № 45/2001 бе отменен и заменен с Регламент (ЕС) 2018/1725 на Европейския парламент и Съвета (4), считано от 11 декември 2018 г. Поради това позоваването на Регламент (ЕО) № 45/2001 следва да бъде заличено от тези бележки под линия.

(8)

Поради това приложение I към Регламент (ЕС) № 211/2011 следва да бъде заменено, а приложения II и VII към посочения регламент следва да бъдат съответно изменени,

1)

Приложение I се заменя с текста на приложението към настоящия регламент.

2)

В приложение II текстът в бележката под линия (1) се заменя със следното:

3)

В приложение VII текстът в бележката под линия (1) се заменя със следното: