1.2.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 32/1

(1)

С Решение 2000/742/ЕО (2) Съветът одобри сключването на Споразумението за научно и технологично сътрудничество между Европейската общност и правителството на Руската федерация („споразумението“).

(2)

Член 12, буква б) от Споразумението предвижда по-специално, че Споразумението може да се подновява по взаимно съгласие между страните за допълнителен период от пет години. С Решение 2009/313/ЕО (3) Съветът одобри последното подновяване на споразумението за допълнителен период от пет години.

(3)

След проведения съвместен преглед на споразумението двете страни взеха предвид препоръката на независими експерти, че споразумението следва да се поднови за още пет години в сегашния му вид.

(4)

Страните по споразумението считат, че подновяването на споразумението би било от техен взаимен интерес.

(5)

Съдържанието на подновеното споразумение ще бъде идентично със съдържанието на споразумението, чийто срок изтича на 20 февруари 2014 г.

(6)

Вследствие на влизането в сила на Договора от Лисабон на 1 декември 2009 г. Европейският съюз заменя Европейската общност и е неин правоприемник.

(7)

Подновяването на споразумението следва да бъде одобрено от името на Съюза,

1.2.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 32/3

(1)

Категории 1, 2, 3, 4 и 5 от приложение I към Регламент (ЕС) № 528/2012 са ясно определени, за да се позволят определени допускания по отношение на свойствата на веществата, попадащи в тях. Включването на категория 6 в посоченото приложение изисква представянето на пакет от данни, които позволяват цялостна оценка на риска за предвидената употреба. Процедурата за изменение на една от тези категории при поискване с цел включването на активни вещества или промяна на предвидените в нея ограничения следва да бъде прозрачна и еднаква за всички заявители. Поради това е целесъобразно тя да бъде уточнена допълнително.

(2)

Данните, които се изискват за включване на активно вещество в приложение I към Регламент (ЕС) № 528/2012, следва да бъдат достатъчно доказателство за това, че веществото не поражда загриженост по смисъла на член 28, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 528/2012.

(3)

За да има съгласуваност, процедурата за подаване и валидиране на заявление за включване на активно вещество в приложение I към Регламент (ЕС) № 528/2012 следва да бъде идентична с тази за подаване и валидиране на заявление за одобрение на дадено активно вещество. Въпреки това, в случай че първият вариант изисква предоставянето на по-малко данни, процедурата за оценка следва да бъде съответно приспособена.

(4)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по биоцидите, посочен в член 82, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 528/2012,

а)

се включат активни вещества в категории 1, 2, 3, 4, 5 или 6 в съответствие с член 28, параграф 1 от посочения регламент, или

б)

да се внесат изменения на съответните ограничения за тези категории.

а)

се разглежда като заявление за включване в категория 6 от приложение I към посочения регламент, и

б)

е предмет на валидиране съгласно член 3, параграф 2.

а)

член 4, параграф 4 от настоящия регламент,

б)

член 8, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 528/2012, или

в)

един от актовете, предвидени в член 89, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 528/2012.

1.2.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 32/6

(1)

С Регламент (ЕО) № 1451/2007 на Комисията (2) е определен списък на активните вещества, които трябва да бъдат оценени с оглед на евентуалното им включване в приложение I, IА или IБ към Директива 98/8/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (3). Този списък включва веществото бис(N-циклохексил-диазен-диокси)-мед (Cu-HDO).

(2)

На веществото Cu-HDO е направена оценка съгласно член 11, параграф 2 от Директива 98/8/ЕО за използване в продуктов тип 8 — консерванти за дърво, дефиниран в приложение V към същата директива, който съответства на продуктов тип 8, както е дефиниран в приложение V към Регламент (ЕС) № 528/2012.

(3)

За докладваща държава членка бе определена Австрия и на 25 февруари 2008 г. тя представи на Комисията доклад на компетентния орган, придружен от препоръка, в съответствие с член 14, параграфи 4 и 6 от Регламент (ЕО) № 1451/2007.

(4)

Докладът на компетентния орган бе разгледан от държавите членки и Комисията. В съответствие с член 15, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1451/2007 на 13 декември 2013 г. Постоянният комитет по биоцидите включи констатациите от прегледа в доклад за оценка.

(5)

От доклада става ясно, че може да се очаква, че биоцидите, използвани за продуктов тип 8 и съдържащи Cu-HDO, отговарят на изискванията, формулирани в член 5 от Директива 98/8/ЕО.

(6)

Поради това е целесъобразно веществото Cu-HDO да бъде одобрено за използване в биоциди за продуктов тип 8.

(7)

Тъй като в обхвата на оценката не са включени наноматериали, одобрението не следва да обхваща такива материали в съответствие с посоченото в член 4, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 528/2012.

(8)

Следва да се осигури разумно продължителен срок преди одобряването на дадено активно вещество, за да се даде възможност на държавите членки, заинтересованите страни и Комисията, когато е необходимо, да се подготвят за спазването на произтичащите от това нови изисквания.

(9)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по биоцидите,

1.2.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 32/9

(1)

С Регламент (ЕО) № 1451/2007 на Комисията (2) е определен списък на активните вещества, които трябва да бъдат оценени с оглед на евентуалното им включване в приложение I, IА или IБ към Директива 98/8/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (3). Този списък включва веществото деканова киселина.

(2)

На декановата киселина е направена оценка съгласно член 11, параграф 2 от Директива 98/8/ЕО, за използване в продуктов тип 4 — дезинфектанти в областта на храните и фуражите, продуктов тип 18 — инсектициди, акарициди и продукти за контрол на други членестоноги, и в продуктов тип 19 — атрактанти и репеленти, дефинирани в приложение V към същата директива, които съответстват на продуктовите типове 4, 18 и 19, както са дефинирани в приложение V към Регламент (ЕС) № 528/2012.

(3)

За докладваща държава членка бе определена Австрия, която на 7 декември 2010 г. представи на Комисията доклади на компетентния орган, придружени от препоръки, в съответствие с член 14, параграфи 4 и 6 от Регламент (ЕО) № 1451/2007.

(4)

Докладваните документи на компетентния орган бяха прегледани от държавите членки и Комисията. В съответствие с член 15, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1451/2007, на 13 декември 2013 г. Постоянният комитет по биоцидите включи констатациите от прегледа в два доклада за оценка.

(5)

От докладите става ясно също така, че може да се очаква съдържащите деканова киселина биоциди, използвани за продуктови типове 4, 18 и 19, да отговарят на изискванията, определени в член 5 от Директива 98/8/ЕО.

(6)

Поради това е целесъобразно декановата киселина да бъде одобрена за използване в биоциди за продуктови типове 4, 18 и 19.

(7)

Тъй като при оценките не са разгледани наноматериали, одобренията не следва да обхващат такива материали, съгласно посоченото в член 4, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 528/2012.

(8)

За използване за продуктов тип 4 при оценката не е разгледано включването на съдържащи деканова киселина биоциди в материали и предмети, предназначени да влизат в пряк или непряк контакт с храни по смисъла на член 1, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1935/2004 на Европейския парламент и на Съвета (4). За такива материали може да е необходимо да бъдат определени конкретни допустими граници за миграция в храни, както е посочено в член 5, параграф 1, буква д) от Регламент (ЕО) № 1935/2004. Поради това одобрението не следва да обхваща такава употреба, освен ако Комисията е определила такива допустими граници, или ако е установено в съответствие с посочения регламент, че такива допустими граници не са необходими.

(9)

Преди одобряването на дадено активно вещество следва да се осигурява разумно продължителен период от време, за да се даде възможност на държавите членки, заинтересованите страни и когато е необходимо — и Комисията, да се подготвят за спазването на съответните нови изисквания.

(10)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по биоцидите,

1.2.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 32/13

(1)

С Регламент (ЕО) № 1451/2007 на Комисията (2) е определен списък на активните вещества, които трябва да бъдат оценени с оглед на евентуалното им включване в приложение I, IА или IБ към Директива 98/8/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (3). Този списък включва веществото S-метопрен.

(2)

На веществото S-метопрен е направена оценка съгласно член 11, параграф 2 от Директива 98/8/ЕО за използване в продуктов тип 18 (инсектициди, акарициди и продукти за борба срещу други членестоноги), както е определен в приложение V към посочената директива, който съответства на продуктов тип 18, както е определен в приложение V към Регламент (ЕС) № 528/2012.

(3)

За докладваща държава членка бе определена Ирландия, която на 29 октомври 2010 г. представи на Комисията доклада на компетентния орган, придружен от препоръка, в съответствие с член 14, параграфи 4 и 6 от Регламент (ЕО) № 1451/2007.

(4)

Докладът на компетентния орган беше разгледан от държавите членки и Комисията. В съответствие с член 15, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1451/2007 на 13 декември 2013 г. Постоянният комитет по биоцидите включи констатациите от прегледа в доклад за оценка.

(5)

От посочения доклад става ясно, че може да се очаква, че биоцидите, използвани за продуктов тип 18 и съдържащи S-метопрен, отговарят на изискванията, определени в член 5 от Директива 98/8/ЕО.

(6)

Поради това е целесъобразно S-метопрен да бъде одобрен за използване в биоциди за продуктов тип 18.

(7)

Тъй като при оценката не са разгледани наноматериали, одобрението не следва да обхваща такива материали, съгласно посоченото в член 4, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 528/2012.

(8)

Преди одобряването на дадено активно вещество следва да се осигурява разумно продължителен период от време, за да се даде възможност на държавите членки, заинтересованите страни, а когато е необходимо — и на Комисията, да се подготвят за спазването на произтичащите от това нови изисквания.

(9)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по биоцидите,

1.2.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 32/16

(1)

С Регламент (ЕО) № 1451/2007 на Комисията (2) е определен списък на активните вещества, които трябва да бъдат оценени с оглед на евентуалното им включване в приложения I, IА или IБ към Директива 98/8/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (3). Този списък включва веществото цинеб.

(2)

На цинеб е направена оценка съгласно член 11, параграф 2 от Директива 98/8/ЕО за използване в продуктов тип 21, продукти против замърсяване, както е определен в приложение V към същата директива, който съответства на продуктов тип 21, както е определен в приложение V към Регламент (ЕС) № 528/2012.

(3)

Ирландия бе определена за докладваща държава членка и на 29 март 2011 г. представи на Комисията доклада на компетентния орган, придружен от препоръка, в съответствие с член 14, параграфи 4 и 6 от Регламент (ЕО) № 1451/2007.

(4)

Докладът на компетентния орган беше разгледан от държавите членки и Комисията. В съответствие с член 15, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1451/2007 на 13 декември 2013 г. Постоянният комитет по биоцидите включи констатациите от прегледа в доклад за оценка.

(5)

От посочения доклад става ясно, че може да се очаква, че биоцидите, използвани за продуктов тип 21 и съдържащи цинеб, отговарят на изискванията, определени в член 5 от Директива 98/8/ЕО, при положение че са изпълнени условията, посочени в приложението към настоящия регламент. Поради това е целесъобразно цинеб да бъде одобрен за използване в биоциди за продуктов тип 21.

(6)

Тъй като при оценката не са разгледани наноматериали, одобрението не следва да обхваща такива материали в съответствие с член 4, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 528/2012.

(7)

Следва да се позволи изтичането на разумен срок преди одобряването на дадено активно вещество, за да се даде възможност на държавите членки, заинтересованите страни, а също и на Комисията, когато е целесъобразно, да се подготвят за спазването на произтичащите от това нови изисквания.

(8)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по биоцидите,

1.2.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 32/19

(1)

С Регламент (ЕО) № 1451/2007 на Комисията (2) е определен списък на активните вещества, които трябва да бъдат оценени с оглед на евентуалното им включване в приложение I, IА или IБ към Директива 98/8/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (3). Този списък включва веществото октанова киселина.

(2)

На октановата киселина е направена оценка съгласно член 11, параграф 2 от Директива 98/8/ЕО, за използване в продуктов тип 4 — дезинфектанти в областта на храните и фуражите, и в продуктов тип 18 — инсектициди, акарициди и продукти за контрол на други членестоноги, дефинирани в приложение V към същата директива, които съответстват на продуктовите типове 4 и 18, както са дефинирани в приложение V към Регламент (ЕС) № 528/2012.

(3)

За докладваща държава членка бе определена Австрия, която на 7 декември 2010 г. представи на Комисията доклади на компетентния орган, придружени от препоръки, в съответствие с член 14, параграфи 4 и 6 от Регламент (ЕО) № 1451/2007.

(4)

Докладваните документи на компетентния орган бяха прегледани от държавите членки и Комисията. В съответствие с член 15, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1451/2007, на 13 декември 2013 г. Постоянният комитет по биоцидите включи констатациите от прегледа в два доклада за оценка.

(5)

От докладите става ясно също така, че може да се очаква съдържащите октанова киселина биоциди, използвани за продуктови типове 4 и 18, да отговарят на изискванията, определени в член 5 от Директива 98/8/ЕО.

(6)

Поради това е целесъобразно октановата киселина да бъде одобрена за използване в биоциди за продуктови типове 4 и 18.

(7)

Тъй като при оценките не са разгледани наноматериали, одобренията не следва да обхващат такива материали, съгласно посоченото в член 4, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 528/2012.

(8)

За използване за продуктов тип 4 при оценката не е разгледано включването на съдържащи октанова киселина биоциди в материали и предмети, предназначени да влизат в пряк или непряк контакт с храни по смисъла на член 1, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1935/2004 на Европейския парламент и на Съвета (4). За такива материали може да е необходимо да бъдат определени конкретни допустими граници за миграция в храни, както е посочено в член 5, параграф 1, буква д) от Регламент (ЕО) № 1935/2004. Поради това одобрението не следва да обхваща такава употреба, освен ако Комисията е определила такива допустими граници, или ако е установено в съответствие с посочения регламент, че такива допустими граници не са необходими.

(9)

Преди одобряването на дадено активно вещество следва да се осигурява разумно продължителен период от време, за да се даде възможност на държавите членки, заинтересованите страни и когато е необходимо — и Комисията, да се подготвят за спазването на съответните нови изисквания.

(10)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по биоцидите,

1.2.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 32/23

(1)

С Регламент (ЕО) № 1451/2007 на Комисията (2) е определен списък на активните вещества, които трябва да бъдат оценени с оглед на евентуалното им включване в приложение I, IА или IБ към Директива 98/8/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (3). Този списък включва веществото йод.

(2)

На йода е направена оценка съгласно член 11, параграф 2 от Директива 98/8/ЕО, за използване в продуктов тип 1 — биоциди за човешка хигиена, продуктов тип 3 — ветеринарнохигиенни биоциди, продуктов тип 4 — дезинфектанти в областта на храните и фуражите, и в продуктов тип 22 — течности за балсамиране и препариране, дефинирани в приложение V към същата директива, които съответстват на продуктовите типове 1, 3, 4 и 22, както са дефинирани в приложение V към Регламент (ЕС) № 528/2012.

(3)

Представените при оценката данни дадоха възможност да бъдат направени изводи и по отношение на поливинилпиролидон-йода.

(4)

За докладваща държава членка бе определена Швеция, която на 20 април 2011 г. представи на Комисията доклада на компетентния орган, придружен от препоръка, в съответствие с член 14, параграфи 4 и 6 от Регламент (ЕО) № 1451/2007.

(5)

Докладът на компетентния орган бе прегледан от държавите членки и Комисията. В съответствие с член 15, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1451/2007, на 13 декември 2013 г. Постоянният комитет по биоцидите включи констатациите от прегледа в доклад за оценка.

(6)

От доклада става ясно също така, че може да се очаква съдържащите йод биоциди, използвани за продуктови типове 1, 3, 4 и 22, да отговарят на изискванията, определени в член 5 от Директива 98/8/ЕО, ако са изпълнени условията, посочени в приложението към настоящия регламент.

(7)

Поради това е целесъобразно йодът, включително поливинилпиролидон-йодът, да бъде одобрен за използване в биоциди за продуктови типове 1, 3, 4 и 22.

(8)

Тъй като при оценките не са разгледани наноматериали, одобренията не следва да обхващат такива материали, съгласно посоченото в член 4, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 528/2012.

(9)

При оценката не е разгледано включването на съдържащи йод биоциди в материали и предмети, предназначени да влизат в пряк или непряк контакт с храни по смисъла на член 1, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1935/2004 на Европейския парламент и на Съвета (4). За такива материали може да е необходимо да бъдат определени конкретни допустими граници за миграция в храни, както е посочено в член 5, параграф 1, буква д) от Регламент (ЕО) № 1935/2004. Поради това одобрението не следва да обхваща такава употреба, освен ако Комисията е определила такива допустими граници, или ако е установено в съответствие с посочения регламент, че такива допустими граници не са необходими.

(10)

Преди одобряването на дадено активно вещество следва да се осигурява разумно продължителен период от време, за да се даде възможност на държавите членки, заинтересованите страни и когато е необходимо — и Комисията, да се подготвят за спазването на съответните нови изисквания.

(11)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по биоцидите,

1.2.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 32/27

(1)

В изпълнение на резултатите от Уругвайския кръг на многостранните търговски преговори в Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011 са посочени критериите, по които Комисията определя стандартните стойности при внос от трети държави за продуктите и периодите, посочени в приложение XVI, част A от същия регламент.

(2)

Стандартната стойност при внос се изчислява за всеки работен ден съгласно член 136, параграф 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011, като се вземат под внимание променливите данни за всеки ден. В резултат на това настоящият регламент следва да влезе в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз,

1.2.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 32/29

(1)

В член 136, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1234/2007 се предвижда, че вносното мито за продукти под кодове по КН 1001 19 00, 1001 11 00, ex 1001 91 20 (пшеница мека, за посев), ex 1001 99 00 (висококачествена мека пшеница, различна от тази за посев), 1002 10 00, 1002 90 00, 1005 10 90, 1005 90 00, 1007 10 90 и 1007 90 00 е равно на интервенционната цена, валидна за тези продукти при вноса, увеличена с 55 %, минус вносната цена CIF, приложима за въпросната доставка. Това мито обаче не може да надхвърля размера на митото в Общата митническа тарифа.

(2)

В член 136, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1234/2007 се предвижда, че за целите на изчисляването на вносното мито, посочено в параграф 1 от същия член, редовно се определят представителни цени CIF за внос на посочените продукти.

(3)

Съгласно член 2, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 642/2010 цената, която трябва да се използва за изчисляване на вносното мито върху продукти по кодове по КН 1001 19 00, 1001 11 00, ex 1001 91 20 (пшеница мека, за посев), ex 1001 99 00 (висококачествена мека пшеница, различна от тази за посев), 1002 10 00, 1002 90 00, 1005 10 90, 1005 90 00, 1007 10 90 и 1007 90 00, е дневната представителна вносна цена CIF, определена по метода, посочен в член 5 от същия регламент.

(4)

Необходимо е да се определят вносни мита за периода, започващ от 1 февруари 2014 година, които да са приложими до влизането в сила на ново определяне.

(5)

С оглед на необходимостта да се осигури прилагането на дадената мярка възможно най-бързо след предоставянето на актуализираните данни, настоящият регламент следва да влезе в сила в деня на публикуването му,

1.2.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 32/32

(1)

Европейският парламент, Съветът и Комисията насърчават ратифицирането на международните конвенции в областта на труда, определени от Международната организация на труда като актуални, в рамките на усилията, полагани от Европейския съюз за създаване на достойни условия на труд за всички както в Съюза, така и извън него; закрилата и подобряването на условията на труд за работниците са важна част от тези условия.

(2)

Повечето разпоредби в Конвенция № 189 относно достойния труд на домашните работници от 2011 г. на Международната организация на труда (МОТ), наричана по-нататък „конвенцията“, до голяма степен са обхванати от достиженията на правото на Съюза в областта на социалната политика, борбата срещу дискриминацията, съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси, както и убежището и имиграцията.

(3)

Разпоредбите на конвенцията по отношение на закрилата на домашните работници мигранти могат евентуално да засегнат действието на разпоредбите за свободно движение на работници — област, която попада в обхвата на изключителната компетентност на Съюза.

(4)

Поради това определени части от конвенцията са в обхвата на компетентността на Съюза и по отношение на тях държавите-членки не могат да поемат задължения извън рамките на институциите на Съюза.

(5)

Европейският съюз не може да ратифицира конвенцията, тъй като страни по нея могат да бъдат само държави.

(6)

Затова е необходимо държавите-членки и институциите на Съюза да си сътрудничат по отношение на ратифицирането на конвенцията.

(7)

Следователно Съветът следва да упълномощи държавите-членки, които са обвързани от законодателството на Съюза по отношение на минималните изисквания в областта на условията на труд, да ратифицират конвенцията в интерес на Съюза,

1.2.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 32/33

(1)

Европейският парламент, Съветът и Комисията насърчават ратифицирането на международните конвенции в областта на труда, определени от Международната организация на труда като актуални, като част от усилията, полагани от Европейския съюз за създаване на достойни условия на труд за всички както в рамките на Съюза, така и извън него; защитата и подобряването на здравето и безопасността на работниците са важни аспекти на тези условия.

(2)

Правилата по част III от Конвенция № 170 относно безопасността при използването на химикали на работното място от 1990 г. на Международната организация на труда (МОТ), наричана по-долу „Конвенцията“, до голяма степен са залегнали в достиженията на правото на Съюза относно сближаването на законовите и подзаконовите разпоредби и административните практики в областта на класифицирането, опаковането и етикетирането, разработвани от 1967 г. насам и допълнително консолидирани.

(3)

Поради това определени части от Конвенцията попадат в областите, които са от компетентността на Съюза, и държавите-членки не могат да поемат задължения извън рамките на институциите на Съюза по отношение на тези части.

(4)

Европейският съюз не може да ратифицира Конвенцията, тъй като страни по нея могат да бъдат само държави.

(5)

Затова е необходимо държавите-членки и институциите на Съюза да си сътрудничат по отношение на ратифицирането на Конвенцията.

(6)

Следователно Съветът следва да упълномощи държавите-членки, които са обвързани от правото на Съюза относно сближаването на законовите и подзаконовите разпоредби и административните практики в областта на класифицирането, опаковането и етикетирането, да ратифицират Конвенцията в интерес на Съюза,

1.2.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 32/34

(1)

Договорът от Лисабон укрепва ролята на гражданите на Европейския съюз като участници в политическия живот, като създава тясна връзка между гражданите, упражняването на политическите им права и демократичния живот на Съюза. В член 10, параграфи 1 и 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) се предвижда, че функционирането на Съюза се основава на представителната демокрация и че всеки гражданин на Съюза има право да участва в неговия демократичен живот. Член 10, параграф 2 от ДЕС, който представлява израз на тези принципи, предвижда, че в рамките на Съюза гражданите се представляват пряко в Европейския парламент и че държавните или правителствени ръководители и правителствата, които представляват държавите членки в Европейския съвет и Съвета, са от своя страна демократично отговорни пред националните си парламенти или пред гражданите си.

(2)

Съгласно член 20 от ДФЕС гражданството на Съюза се добавя към националното гражданство.

(3)

Член 21 от ДФЕС и член 45 от Хартата на основните права на ЕС предоставят на гражданите на ЕС основното право на свободно движение и пребиваване в рамките на Европейския съюз.

(4)

Целта на настоящата препоръка е да укрепи правото на участие в демократичния живот на Съюза и държавите членки на гражданите на ЕС, които се възползват от правото си на свободно движение в Съюза.

(5)

Както се подчертава в Доклада за гражданството на ЕС за 2010 г. (1), един от проблемите, с които се сблъскват гражданите на Съюза от някои държави членки в качеството си на участници в политическия живот в рамките на Съюза, е, че те губят правото си да гласуват (те са „лишени от избирателно право“) в национални избори в своята държава членка на произход, след като са пребивавали в друга държава членка за определен период.

(6)

Понастоящем нито една държава членка не е възприела обща политика на предоставяне на гражданите на Съюза от други държави членки, пребиваващи на нейна територия, на правото да гласуват на националните ѝ избори. Следователно лишените от избирателни права граждани на Съюза обикновено остават без право да гласуват на национални избори в която и да било от държавите членки.

(7)

Настоящата ситуация може да се разглежда като несъвместима с основополагащия принцип на гражданството на Съюза, според който то се добавя към националното гражданство и с него се цели да се предоставят допълнителни права на гражданите на Съюза, докато в разглеждания случай упражняването на правото на свободно движение може да доведе до изгубване на право на участие в политическия живот.

(8)

Наред с това, макар така лишените от избирателни права граждани на Съюза да запазват правото да избират членове на Европейския парламент, те нямат право да участват в националните процеси, водещи до съставянето на национални правителства, чиито членове участват в състава на Съвета, който е другият съзаконодател на Съюза.

(9)

Тази загуба на правото да се гласува на националните избори в държавата, чийто гражданин е лицето, вследствие на упражняване на правото му да отиде в друга държава от ЕС се възприема от гражданите на Съюза като празнота в политическите им права.

(10)

В Доклада за гражданството на ЕС за 2013 г. „Граждани на ЕС: вашите права, вашето бъдеще“ (2) Комисията подчерта, че пълноценното участие на гражданите на ЕС в демократичния живот на Съюза на всички равнища е самата същност на гражданството на ЕС. Комисията обяви, че ще предложи конструктивни начини да се даде възможност на гражданите на Съюза, живеещи в друга държава членка, да участват пълноценно в демократичния живот на ЕС чрез запазване на правото им да гласуват на националните избори в държавата им по произход.

(11)

Избирателното право на гражданите е основно гражданско право. Както е признато от Европейския съд по правата на човека, това право не представлява привилегия. Всяко общо, автоматично и безразборно отклонение от принципа на всеобщото избирателно право представлява риск за демократичната законност на така избрания законодателен орган и на приеманите от него закони (3). Следователно в една демократична държава презумпцията би следвало да бъде в полза на предоставянето на правото да се избира. Европейският съд по правата на човека е установил освен това, че се наблюдава ясна тенденция на гражданите, които не пребивават постоянно, да се разрешава да гласуват, макар все още да не съществува общоевропейски подход.

(12)

Разпоредбите, които се прилагат понастоящем в някои държави членки, могат да доведат до ситуация, при която граждани на Съюза, пребиваващи в друга държава членка, може да загубят правото си да гласуват единствено на основанието, че са пребивавали в чужбина определен период от време. Това почива на презумпцията, че пребиваване в чужбина, което е с определена продължителност, означава, че връзката с политическия процес в страната на произход се е изгубила. Тази презумпция обаче не е вярна във всеки отделен случай. Поради това може да е уместно на гражданите, за които има опасност да бъдат лишени от избирателни права, да се даде възможност да докажат продължаващия си интерес към политическия живот в държавата членка, на която са граждани.

(13)

Гражданите на Съюза, пребиваващи в друга държава членка, могат да запазят през целия си живот тесни връзки с държавата си на произход и може да продължават да бъдат пряко засегнати от актовете, приемани от избрания в тази държава законодателен орган. Широко разпространеният трансграничен достъп до телевизионни предавания и наличието на интернет и на други мрежови технологии и на технологии за мобилни комуникации правят по-лесно от всякога следенето отблизо и участието в социалните и политическите промени в държавата членка на произход.

(14)

Логиката на политиките за лишаване на гражданите от избирателни права трябва да бъде преразгледана, като се вземат под внимание съвременната социално-икономическа и технологична действителност, съвременната тенденция към приобщаване към участие в политическия живот и настоящото състояние на европейската интеграция, наред с първостепенното значение на правото на участие в демократичния живот на Съюза и правото на свободно движение.

(15)

Един по-приобщаващ и пропорционален подход би се изразявал в осигуряване на гаранции, че гражданите, които се ползват от правото си на свободно движение и пребиваване в Съюза, могат да запазят правото си да гласуват на национални избори, когато докажат, че продължават да проявяват интерес към политическия живот в държавата членка, чиито граждани са те.

(16)

Извършването на положително действие от страна на лицата, като например подаване на молба да останат вписани в избирателните списъци на държавата членка по произход, следва да се счита за подходящ критерий — и е най-лесното средство — за целите на доказване на продължаващ интерес към политическия живот в страната, без да накърнява възможността държавите членки да изискват от гражданите си да подават отново такива молби през подходящи интервали от време, чрез което да потвърждават, че продължават да проявяват подобен интерес.

(17)

За да може тежестта за живеещите в чужбина граждани да бъде сведена до минимум, подаването на молбите им за вписване или за това да останат вписани в избирателните списъци следва да може да се извършва с електронни средства.

(18)

Важно ще бъде на гражданите, които се движат или пребивават в друга държава членка, да се гарантира своевременно предоставяне на подходяща информация относно условията, при които те могат да запазят избирателните си права, и съответните практични стъпки, които следва да се предприемат,

1.

Когато политиката на държавите членки ограничава правата на техните граждани да гласуват на национални избори единствено на основание, свързано с условие за пребиваване, държавите членки следва да предоставят възможност на гражданите си, които се възползват от правото си на свободно движение и пребиваване в Съюза, да докажат наличието на продължаващ интерес към политическия живот в държавата членка, на която са граждани, включително чрез подаване на молба да останат вписани в избирателните списъци, и чрез това да запазят избирателното си право.

2.

Когато държавите членки позволяват на гражданите си, пребиваващи в друга държава членка, да запазят правото си да гласуват на национални избори посредством подаване на молба да останат вписани в избирателните списъци, това следва да не бъде в ущърб на възможността тези държави членки да въведат съразмерни допълнителни разпоредби, предвиждащи например подновяване на молбата през подходящи интервали от време.

3.

Държавите членки, които позволяват на гражданите си, пребиваващи в друга държава членка, да запазят правото си да гласуват на национални избори посредством подаване или подновяване на молба да останат вписани в избирателните списъци следва да гарантират, че всички съответни молби могат да бъдат подадени по електронен път.

4.

Държавите членки, които предвиждат, че гражданите им, пребиваващи в друга държава членка, губят правото да гласуват на национални избори, следва да уведомят въпросните граждани по подходящ начин и своевременно за условията и практичните стъпки, които те трябва да предприемат, за да запазят правото си да гласуват на национални избори.

Настоящата препоръка е адресирана до държавите членки.

1.2.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 32/36

(1)

В член 2, параграф 1 от Насоки ЕЦБ/2004/18 от 16 септември 2004 г. за възлагане на поръчка за евробанкноти (1) се посочва, че единната тръжна процедура на Евросистемата (ЕТПЕ) започва най-късно на 1 януари 2012 г.

(2)

Член 2, параграф 1 от Насоки ЕЦБ/2004/18 беше изменен с Насоки ЕЦБ/2011/3 от 18 март 2011 г. за изменение на Насоки ЕЦБ/2004/18 за възлагане на поръчка за евробанкноти (2), в смисъл, че ЕТПЕ започва най-късно на 1 януари 2014 г., освен ако Управителният съвет вземе решение за друга дата.

(3)

Съгласно член 21 от Насоки ЕЦБ/2004/18 Управителният съвет преразглежда Насоки ЕЦБ/2004/18 в началото на 2008 г. и на всеки две години след това.

(4)

В рамките на последното преразглеждане на Насоки ЕЦБ/2004/18 Управителният съвет взе решение да предвиди по-късна начална дата на ЕТПЕ поради изменение на предпоставките, на които се базираше очакваната начална дата на ЕТПЕ.

(5)

Поради това Насоки ЕЦБ/2004/18 следва да бъдат съответно изменени,

1.2.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 32/37

(1)

На 25 септември 2012 г. Съдът прие нов процедурен правилник, който както в съдържателно, така и във формално отношение включва множество изменения спрямо предишния правилник, който отменя. Тези изменения се отнасят в частност до терминологията, използвана в новия процедурен правилник, и до реда за отпускане на правна помощ. Ето защо тези изменения следва да бъдат отразени в текста на Допълнителния правилник.

(2)

Освен това, след като редица държави членки определиха нови органи, отговарящи по въпросите, уредени в членове 2, 4 и 6 от Допълнителния правилник, и след като към Европейския съюз се присъединиха Република България и Румъния на 1 януари 2007 г. и Хърватия на 1 юли 2013 г., възниква необходимост да се осъвременят списъците в трите приложения към този правилник,

с одобрението на Съвета от 17 декември 2013 г.,