ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 18.2.2026

COM(2026) 82 final

СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТА, ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ И КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ

Съобщение относно източните региони на ЕС, граничещи с Русия, Беларус и Украйна








Силни региони за защитена Европа

„Миналата седмица при посещенията ми в държавите членки на първа линия успях да се убедя със собствените си очи. Те познават най-добре руската заплаха. Без съмнение: източният фланг на Европа защитава цяла Европа.“ Урсула фон дер Лайен, Реч за състоянието на Съюза — 2025 г.

Поради продължаващата вече пета година пълномащабна агресивна война на Русия срещу Украйна нашата обща сигурност е пряко свързана със силата, устойчивостта и стабилността на източните региони, граничещи с Русия, Беларус и Украйна 1 2 . Породените от Русия и Беларус предизвикателства са многобройни, включително хибридни заплахи, използване на миграцията като оръжие, нарушаване на въздушното пространство от дронове и изтребители, радиочестотни смущения, по-специално заглушаване и „спуфинг“ на глобалните навигационни спътникови системи (ГНСС), кибератаки, саботаж на въздушното движение и наземната и подводната инфраструктура, което е видимо от повтарящото се увреждане на подводни кабели 3 , чуждестранно манипулиране на информация и вмешателство (ЧМИВ) и враждебна реторика.

Освен това тези региони са изправени пред демографски натиск, който е сред най-тежките в ЕС, като някои от тях са загубили повече от 17 % от населението си през последното десетилетие. Като цяло между 2016 г. и 2025 г. населението на източните гранични региони е намаляло средно с 2,6 % спрямо 1,2 % ръст на населението в ЕС като цяло. Ниският процент на раждаемост, застаряването на населението и емиграцията, засилени от по-големите рискове за сигурността, икономическия спад и несигурността, ускориха напускането на образовани и квалифицирани млади хора. Това задълбочи демографския спад, което доведе до недостиг на работна ръка, отслабване на публичните финанси и преустановяване или ограничаване на основни услуги. Ако не бъдат предприети мерки, съществува риск от дългосрочно и необратимо обезлюдяването, което ще намали устойчивостта на регионите и способността на държавите членки да реагират на кризи и заплахи за сигурността.

Изправени пред тези заплахи и натиск, посочените региони все пак се адаптират и превръщат структурните уязвимости в стратегически активи, откроявайки се като мощен източник на вдъхновение за останалата част от Европа. Те показват, че дори и в трудни времена иновациите могат да процъфтяват, солидарността може да се задълбочава, а сътрудничеството и решителността могат да доведат до постигането на напредък и единство.

Най-засегнати от влошаващата се среда на сигурност и от повишените рискове от конвенционални военни действия са регионите на външната граница с Русия и Беларус (вж. картата по-горе, представяща регионите на ниво NUTS-2). Агресивната война на Русия срещу Украйна и враждебното поведение на Русия и Беларус доведоха до ограничения по границите и до спиране на трансграничните дейности. В резултат на това трансграничната търговия, транспортът и жизненоважният икономически обмен бяха почти напълно прекъснати, което засегна местните общности и съответните държави членки като цяло. Условията за сигурност се влошиха, а ситуацията е особено критична в държавите членки, граничещи с Русия, която продължава незаконното си нашествие в Украйна, а финансираните от ЕС трансгранични проекти с Русия и Беларус бяха преустановени поради прекъсване на отношенията. Неотдавнашното използване на метеорологични балони за незаконното транспортиране на цигари от Беларус до Литва 4 или Полша показва как престъпните организации се адаптират, за да поддържат незаконните си дейности.

Граничещите с Украйна региони също са изправени пред сериозни икономически и социални предизвикателства, включително приток на разселени лица, прекъсвания в търговията, контрабанда на акцизни стоки, особено на тютюневи изделия, както и влошаване на жилищния фонд, здравните и социалните услуги. Освен това пренасочването на товарния трафик увеличи натиска върху регионалната логистична мрежа. Миннодобивната дейност в Черно море доведе до по-високи разходи за доставка и нарушаване на местния риболов в регионите на ЕС, граничещи с него. Коридорите на солидарността между ЕС и Украйна са от съществено значение за облекчаване на блокираните украински износни маршрути през Черно море, поддържане на търговските потоци и улесняване на инфраструктурните инвестиции, подкрепяни от ЕС. Освен това продължаващата подкрепа от ЕС и неговите държави членки, съчетана с очакваното бъдещо присъединяване на Украйна, ще допринесе за стабилизирането и укрепването на регионите на ЕС по тази граница.

Последните анализи показват, че държавите членки на източната външна граница са отчели по-бавен растеж на БВП и по-висока инфлация поради икономическите последици от агресивната война на Русия. Медианният хармонизиран индекс на процента на инфлацията на потребителските цени в държавите членки по източната граница бе поне 3,7 процентни пункта по-висок от средния за ЕС, докато средногодишният растеж на БВП през периода 2022—2023 г. бе 1,9 процентни пункта по-нисък от прогнозата за ЕС 5 . Тази ситуация се утежни от по-високите разходи по заеми, по-слабите инвестиции и потребителски разходи, като същевременно доведе до увеличаване на разходите за отбрана. Преди войната Русия поемаше над 30 % от износа на машини на Литва, над 40 % от износа на преработени храни на Латвия и около 50 % от вноса на дървесина на Финландия. След конфликта по-строгият граничен контрол и санкциите нарушиха търговията, което оказа значително влияние върху икономиките на източните гранични региони. Освен това нощувките на чуждестранни туристи в най-засегнатите държави членки намаляха с около 10—35 %, докато обемът на железопътните товарни превози спадна с до 75—80 %. По-високата им енергоемкост и по-силната им зависимост от руския газ и нефт усилиха шока от скоковете в цените на енергията и храните, като тласнаха инфлацията до равнища, невиждани от десетилетия. Това въздействие се усеща и в държавите членки на ЕС, които имат брегова линия на Черно море, като например България, при която икономическите последици доведоха до като цяло по-бавен растеж и повишена инфлация.

В същото време източните гранични региони разполагат с важни активи, не само по отношение на утвърдени отрасли, селско стопанство, горско стопанство, нововъзникващи технологични центрове, образователни институции и единствени по рода си природни ресурси, но и по отношение на устойчивостта на своето население.

С настоящото съобщение се потвърждава ангажиментът на Комисията за подкрепа на източните гранични региони предвид тяхната важност и значение за колективната сигурност и благоденствието на ЕС. В него е представен първоначален набор от действия, които Комисията възнамерява да предприеме, за да помогне на тези региони да се справят със специфичните и безпрецедентни предизвикателства, пред които са изправени. Съобщението се базира на солидни основи: признаването на тяхното значение в речта за състоянието на Съюза, поканата за предоставяне на данни 6 и тясното сътрудничество с националните администрации, регионите, общините и публичния и частния сектор. То се основава и на няколко инициативи, насочени към тези региони, по-специално на приобщаващите и основани на участие процеси на програмите по Interreg, както и на работата, извършена от Асоциацията на европейските гранични региони, и инициативи, осъществявани в сътрудничество с Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и Групата на Световната банка.

По време на подготвителната информационна кампания и поканата за предоставяне на данни заинтересованите страни от тези региони подчертаха неотложните предизвикателства, пред които са изправени, като наблегнаха на необходимостта от целенасочена подкрепа, включително финансова помощ, и координиран отговор. Ето защо е необходим всеобхватен набор от действия на всички равнища — от местно до европейско 7 8 9 .

При изпълнението на представените в настоящото съобщение инициативи Комисията ще се ръководи от придържането на съответните държави членки към споделените ценности на ЕС, конкретно върховенството на закона.

Текущи усилия и подкрепа

От началото на агресивната война срещу Украйна ЕС предоставя политическа, техническа и финансова помощ на източните гранични региони, по-специално чрез политиката на сближаване и общата селскостопанска политика (ОСП). Тези политики играят ключова роля за укрепване на инфраструктурата, повишаване на икономическата устойчивост, насърчаване на развитието на умения, подпомагане на заетостта и социалното приобщаване, осигуряване на устойчиво земеделие и подобряване на готовността за действия и реакция при кризи. Например селскостопанският резерв беше мобилизиран в полза на някои източни гранични региони.

При междинния преглед на политиката на сближаване 10 — стартиран като част от текущите усилия за адаптиране на инвестициите на ЕС към променящите се предизвикателства — бяха определени ключови приоритети от пряко значение за източните гранични региони: отбрана и гражданска готовност, конкурентоспособност, енергетика, жилища на достъпни цени и устойчивост на водните ресурси. Тяхното специфично положение беше признато чрез целенасочени мерки, включително увеличение с 9,5 % на предварителното финансиране и по-висок процент на съфинансиране от 10 % за програми в тези региони.

По линия на Фонда за справедлив преход (ФСП) са отпуснати 19,3 милиарда евро, предназначени за региони, които са най-засегнати от прехода към неутралност по отношение на климата. 10,1 милиарда евро (повече от половината от тази сума) са в полза на деветте държави, граничещи с Русия, Беларус и Украйна, като с тях се оказва пряка подкрепа за няколко от регионите, разположени по източната граница.

С програмите по Interreg се подобряват трансграничното сътрудничество по отношение на сигурността и обмена на добри практики в областта на устойчивостта, както и се осъществява връзка между промишлеността и академичните среди с цел преодоляване на недостига на умения в областта на киберсигурността или отбраната. При започването на агресивната война на Русия Комисията незабавно преустанови програмите по Interreg с Русия и Беларус, което доведе до преразпределение на 150 милиона евро за програми за вътрешно сътрудничество и 160 милиона евро за програми за външно сътрудничество с Украйна и Молдова. Бяха осъществени и целенасочени покани за представяне на предложения и специална подкрепа за потенциални бенефициери от тези региони. Макар че заинтересованите страни считат тези мерки за много полезни, те не компенсират напълно отрицателните въздействия, произтичащи от спирането на някои програми по Interreg.

Осигурява се подкрепа и чрез много други инструменти и програми. С Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ) се допринася за укрепване на отбранителните способности, изграждане на инфраструктура за свързаност, създаване на възможности за заетост и улесняване на икономическия преход по източната граница на ЕС. По линия на планове за възстановява и устойчивост на съответните държави членки са разпределени приблизително 14,5 милиарда евро за инвестиции в тези области. Тези инвестиции са съпътствани от съответните реформи, което допълнително допринася за икономическия растеж.

С допълнителни 170 милиона евро по линия на Инструмента за управление на границите и визовата политика се предоставя подкрепа на държавите членки, граничещи с Русия и Беларус, при модернизирането на системите за наблюдение, телекомуникациите и способностите за противодействие на дронове. В допълнение към тези усилия космическата програма на ЕС и Програмата на ЕС за сигурна свързаност предоставят сигурни и устойчиви космически услуги, които могат да функционират ефективно както при обичайни, така и при влошени условия. Чрез усъвършенстваната спътникова свързаност, усъвършенстваните услуги по програмата „Галилео“, поддържащи прецизно позициониране, навигация и синхронизация на времето, и възможностите за наблюдение на Земята ЕС осигурява непрекъснати и прецизни операции, повишаващи автономността и ситуационната осведоменост, като същевременно се предоставят ценни данни за местните и регионалните нужди.

Земеделието, производството на храни, горското стопанство и общностите в тези предимно селски региони бяха подкрепени от ОСП, като по този начин се поддържаха доходите от селско стопанство, насърчаваха се устойчиви практики и се укрепваше развитието на селските райони. С програмата LEADER и европейските партньорства за иновации се насърчават иновациите „отдолу нагоре“, като се подобряват производителността и веригите на доставки. За да се ограничи отрицателното въздействие на войната в Украйна върху сектора на рибарството, аквакултурите и преработката, бяха въведени и специфични мерки за финансова подкрепа при криза в рамките на Европейския фонд за морско дело, рибарство и аквакултури.

По линия на „Хоризонт Европа“ се финансират изследвания в широк кръг от области, включително енергетика, транспорт, агроекология, устойчивост на водните ресурси, продоволствени системи и биоикономика, като същевременно се помага за укрепване на регионалните иновационни екосистеми.

С инструмента за техническа подкрепа и инициативата в подкрепа на „догонващите“ региони се предоставя допълнителна помощ за изграждане на административен капацитет и преодоляване на пречките пред растежа.

Цифровата трансформация в тези региони е подкрепена чрез Компетентната служба в областта на широколентовия достъп, която предоставя техническа помощ и споделя най-добри практики за укрепване на цифровата инфраструктура и преодоляване на цифровото разделение. Европейският цифров иновационен център (EDIH) също така спомага за укрепване на източния фланг на ЕС и подкрепя Украйна.

Комисията, в сътрудничество с Европейската служба за външна дейност, подсилва също устойчивостта на дезинформация. Чрез наскоро приетия европейски щит за демокрацията 11 ЕС засилва усилията си за активизиране на изграждането на капацитет и подкрепа на координирани противодействия на чуждестранното манипулиране на информация и вмешателство и кампании за дезинформация. Тези дейности ще бъдат улеснени от новия Европейски център за демократична устойчивост.

Освен това Европейската обсерватория за цифрови медии (EDMO) и нейните национални и регионални центрове насърчават проверката на фактите и медийната грамотност по цялата източна граница. Създаден е нов център на EDMO — FACT (борба с конспирации и тролове) — в подкрепа на Украйна и Молдова, както и на държавите членки, които са изложени в най-голяма степен на манипулиране на информация от страна на Русия. В рамките на „Еразъм+“ и „Творческа Европа“ се разработват проекти за цифрова грамотност, гражданска ангажираност и културно сътрудничество.

По линия на Механизма за свързване на Европа (МСЕ) — направление „Транспорт“, са мобилизирани 9,1 милиарда евро в подкрепа на източните гранични региони чрез стратегически инвестиции в областта на свързаността и сигурността. Това включва ускорени трансгранични връзки по трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T) по коридора Балтийско море-Черно море-Егейско море и коридора Северно море-Балтийско море, включително 800 милиона евро за инфраструктура с двойно предназначение. С инвестициите във Финландия и Балтийските държави също се подкрепя разработването на Европейско стандартно номинално междурелсие за подобряване на военната мобилност и засилване на икономическата интеграция. Въпреки влошаването на връзките с Русия и Беларус ЕС засили свързаността и интеграцията на източните гранични региони в Европа, както и подобри трансграничната свързаност с Украйна и Молдова, като на регионите, граничещи с тези държави кандидатки, бяха предоставени 1,36 милиарда евро.

Като част от горепосочената подкрепа програмите на политиката на сближаване, съчетани с МСЕ — Транспорт, допринесоха и за инициативата коридори на солидарността на ЕС — жизненоважен елемент за икономиката на Украйна — като подкрепиха ключова инфраструктура в държавите — членки на ЕС, с близо 2 милиарда евро за укрепване на трансграничната пътна и железопътна свързаност, включително съдоходността по Дунав и увеличения капацитет на ключови гранични пунктове и пристанища като Констанца. Освен това коридорът Балтийско море-Черно море-Егейско море представлява стратегическо продължение на TEN-T към Украйна и Молдова, като подкрепя постепенното им интегриране в транспортната и логистична система на Съюза.

В областта на енергетиката от 2014 г. насам държавите членки по източната граница 12 получиха подкрепа от МСЕ в размер на 3 милиарда евро. Чрез подкрепа за 57 проекта от общ интерес МСЕ е допринесъл значително за подобряване на свързаността на източните гранични региони.

С програмата EU4Health се подкрепя устойчивостта на източните гранични региони, включително чрез подобряване на здравеопазването за разселените украинци и ускоряване на готовността за извънредни здравна ситуация и реагирането при трансгранични заплахи.

С Механизма за гражданска защита на Съюза, по-специално чрез Координационния център за реагиране при извънредни ситуации, се подкрепят и допълват усилията на държавите членки през целия цикъл на управление на риска от бедствия (превенция, готовност и реагиране) в случай на природни и предизвикани от човека кризи.

Увеличаване на подкрепата ни за източните гранични региони

С тези усилия е положена важна основа, но с развитието на ситуацията продължаващите и по-решителни действия остават от съществено значение за осигуряване на стабилността и просперитета на източните ни гранични региони.

Необходими са допълнителни действия в пет ключови области: i) сигурност и отбрана; ii) осигуряване на инвестиции; iii) оползотворяване на местните предимства на регионите; iv) подобряване на свързаността; и v) фокусиране върху хората, тъй като устойчивостта на всеки регион се крие в силата на неговите общности.

1. Сигурност и устойчивост — да защитава, възпира и успокоява

Увеличаването на броя на враждебните инциденти на територията на ЕС показва продължаващото наличие на хибридни заплахи и пропуски в сигурността. Все по-голямата честота на инцидентите, засягащи критичната инфраструктура, включително вредните радиосмущения, засягащи ГНСС и радиочестотния спектър, подчертава необходимостта от осигуряване на нейната защита и бързо възстановяване, като същевременно се въвеждат изисквания във връзка с устойчивостта при проектирането на нова инфраструктура. В този контекст в съвместното съобщение „Запазване на мира — Пътна карта за отбранителна готовност до 2030 г.“ 13 се определят ясни цели и междинни етапи за постигане на отбранителна готовност до 2030 г., както е посочено в Бялата книга за европейската отбранителна готовност.

Две от неговите водещи инициативи — „Бдителност по източния фланг“ и Европейска инициатива за защита от дронове — целят интегриране на системите за противовъздушна отбрана, системите за противодействие на дронове, наземните системи за сигурност и системите за морска сигурност и ситуационна осведоменост, така че да се изгради всеобхватна европейски способност за гранична отбрана, съчетаваща цивилни и военни инструменти в тясно сътрудничество с НАТО. „Бдителност по източния фланг“ ще включва наблюдение на космическото пространство в реално време с цел откриване на движенията на враждебни сили, както и Европейска инициатива за защита от дронове и европейски въздушен щит за защита на европейското небе, което ще бъде от пряка полза за сигурността на източните гранични региони и на целия Съюз.

 Освен това в Плана за действие относно сигурността чрез дронове и чрез противодействие срещу дронове се разглеждат заплахите, породени от дронове — въздушни (включително въздушни балони), морски, подводни или наземни, които пораждат значителни предизвикателства за защитата на външните граници, критичната инфраструктура и обществено достъпните места. Целта му е да се подобрят бъдещите способности на правоприлагащите органи, специализирано обучение за противодействие на дронове, платформа за инциденти с дронове, както и обединяване и споделяне на ресурси. Планът за действие включва и няколко възможности за финансиране на способностите за дронове и за противодействие на дронове, както и специален акцент върху отбранителната готовност.

По линия на финансовия инструмент „Мерки за сигурността на Европа“ (SAFE) се предоставят на заинтересованите държави членки 150 милиарда евро под формата на заеми. 19 държави членки изразиха интерес и представиха съответните инвестиционни планове. Тук спадат всичките девет държави членки по източната граница на ЕС, на които предварително са разпределени над 65 % от общата сума. Предвид значението на източните гранични региони за сигурността на ЕС те следва да бъдат с приоритет при развитието на устойчива регионална промишлена екосистема за отбрана, способна да увеличи производството и капацитета си в отговор на променящите се нужди в областта на сигурността.

С предложения пакет за военна мобилност  14  ще се подобри транспортната инфраструктура с двойно предназначение, ще се рационализират правилата за превоз на военна техника и процедурите за преминаване на границите в цяла Европа. Посочените мерки биха подпомогнали по-бързото предоставяне на военна помощ към източните гранични региони на Съюза и отвъд тях. Тези усилия ще спомогнат за укрепване на устойчивостта на източните гранични региони и за подобряване на връзките им, като по този начин ще се укрепи европейската сигурност и отбрана. Заедно с държавите — членки на ЕС, ще бъдат установени критични пречки („горещи точки“) по приоритетните коридори за военна мобилност на ЕС, като приоритет ще имат краткосрочните инвестиции. С направлението за военна мобилност на Механизма за свързване на Европа в рамките на многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2028—2034 г. 15 се предлага десетократно увеличение в подкрепа на инвестиции с двойно предназначение и цифрова инфраструктура за военен превоз.

Освен това предложеното финансиране за миграция, управление на границите и вътрешна сигурност също е увеличено три пъти като част от МФР за периода 2028—2034 г. Това увеличение отразява единствените по рода си предизвикателства, пред които са изправени граничещите с Русия и Беларус държави членки, при управлението на миграционните потоци и осигуряването на външните граници на ЕС.

Освен това с оглед на все по-острите съществуващи заплахи е необходимо да се разработи всеобхватен план за предотвратяване и противодействие на засилването на руската хибридна война срещу ЕС в наземната, въздушната, морската и цифровата сфера. Всички тези цели и опасения относно сигурността са еднакво критични в региона на Балтийско море и Черно море, предвид непрекъснатия процес на взаимосвързан просперитет и сигурност между тях, както е подчертано в новата стратегия за стабилен и сигурен регион на Черно море 16 . Регионът на Балтийско море е стратегическа и ключова зона за сигурността и отбраната на ЕС. Той представлява съществена част от колективната отбранителна структура на НАТО и играе ключова роля като морски, енергиен и инфраструктурен коридор. Регионът на Балтийско море продължава да е особено изложен на руските хибридни военни действия, които изискват повишена устойчивост и координиран отговор от страна на ЕС.

Комисията:

·ще подкрепя държавите членки в разработването на „Бдителност по източния фланг“, Европейската инициатива за защита от дронове, европейския въздушен щит и европейския космически щит, които пряко спомагат за сигурността на източните гранични региони с оглед на постигането на определените в Пътната карта за отбранителна готовност амбициозни етапни цели;

·ще разработи план за действие с мерки, насочени към предотвратяване и противодействие на ескалацията на руската хибридна война срещу ЕС в наземната, въздушната, морската и цифровата сфера, включително чрез използване на потенциала на съответните програми за финансиране в тези области;

·ще постави акцент върху подобряване на военната мобилност в ЕС, включително в източните гранични региони, чрез подкрепа за развитието на инфраструктура с двойно предназначение;

·ще проучи възможността за по-висок процент на подкрепа и по-високи проценти на предварително финансиране от ЕС за източните гранични региони за целите на военната мобилност;

·ще установи, в тясно сътрудничество с държавите членки, целенасочени краткосрочни инвестиции („горещи точки“), които да бъдат осъществени с приоритет от държавите членки по коридори за военна мобилност на ЕС от критично значение по източните външни граници и региони;

·ще работи в тясно сътрудничество с държавите членки, за да гарантира ефективното използване на увеличеното финансиране за миграция, координиран митнически контрол, управление на границите и вътрешна сигурност, с особен акцент върху държавите членки, изправени пред единствени по рода си предизвикателства пред сигурността, и ще оцени дали това увеличено финансиране отговаря по подходящ начин на специфичните нужди на източните гранични региони;

·ще засили в съответствие с европейската стратегия за Съюз на подготвеност 17 готовността за действия при кризи в източните гранични региони, с цел да се защитят населението, икономиките, отраслите и да се гарантира устойчивостта и функционалността на критичната отбранителна инфраструктура и инфраструктурата с двойно предназначение, включително в системите за здравеопазване. Свързаните с устойчивостта съображения следва да бъдат интегрирани и включени в инициативите на източните гранични региони на ЕС, като се прилага принципът за „подготвеност още при проектирането“;

·ще увеличи усилията си заедно с държавите членки за борба с незаконния внос от трети държави на тютюн и свързаните с тютюна изделия.

Във връзка с това Комисията:

·ще подкрепя трансграничните райони за формиране на клъстери за устойчивост, които могат да обединяват ресурси, да споделят най-добри практики и да си сътрудничат в областта на готовността за действия при бедствия, управлението на кризи и дългосрочната устойчивост;

·изразява готовност да разположи капацитет за реагиране, включително този на rescEU, чрез Механизма за гражданска защита на Съюза, в най-засегнатите източни гранични региони;

·приканва източните гранични региони да насочат инвестиции към разгръщането на наземна навигационна инфраструктура за засилване на устойчивостта на смущения и към разгръщането на оптични мрежи за свързване с общоевропейската критична инфраструктура и отраслите в областта на услугите в региона;

·приканва държавите членки да използват капацитет, включително финансиран от ЕС, за предотвратяване и противодействие на хибридните заплахи, включително Европейския център за високи постижения в борбата с хибридните заплахи, който интегрира резултатите от финансираната от ЕС мрежа EU-HYBNET;

·ще улесни развитието в източните гранични региони на стратегически центрове за разширени регионални космически услуги чрез инвестициите на Съюза в системата IRIS² на ЕС;

·изразява готовност да засили сигурната свързаност чрез IRIS², включително засилването на неговото покритие в Арктическия регион, и да ускори услугата за наблюдение на Земята за нуждите на правителствата, за да осигури космическо георазузнаване, включително специализиран европейски капацитет и обединяване и споделяне на националния капацитет;

·изразява готовност да подкрепи създаването на Центъра за сигурност на ЕС в Черно море, насочен към укрепване на сигурността и устойчивостта на региона в краткосрочен и дългосрочен план.

2. Растеж и регионален просперитет — насърчаване на достъпа до финансиране, иновации, технологии и развитие на МСП

Регионите по източните граници на ЕС са изправени пред все по-голям икономически натиск в допълнение към съществуващите предизвикателства пред икономическото развитие  18 . Те трябва да се справят със значително по-малките трансгранични търговски и туристически потоци, нарушените вериги на доставките и намаляващото инвестиционно доверие. Освен това те са изправени пред по-силен натиск да насочват повече ресурси към сигурност и отбрана, отколкото други части на Европа. Стопанските субекти възприемат тези региони като високорискови, което оскъпява заемите и инвестициите. Освен това много общини разполагат с ограничени финансови ресурси, което затруднява финансирането на проекти за развитие и дори предоставянето на основни услуги. Както се потвърждава от отговорите на поканата за предоставяне на данни, достъпът до финансиране е определен като едно от най-неотложните предизвикателства.

Въпреки тези предизвикателства източните гранични региони притежават значителен потенциал за растеж. В качеството си на пазачи на източната граница на ЕС те могат да приемат критична логистична и отбранителна инфраструктура, като същевременно се възползват от природните ресурси и квалифицираната работна ръка. Поставянето на акцент върху отбранителните технологии и иновации, енергията от възобновяеми източници и биоикономиката може да привлече целенасочени инвестиции, докато туризмът, културата и творческите сектори и отрасли могат да помогнат за промяната на стратегията за развитие и диверсифицирането на местните икономики. Върховенството на закона и висококачественото управление са предпоставки за отключване на тези възможности и осигуряване на устойчив растеж.

Динамиката в областта на сигурността създаде нови възможности, например за инвестиции в изделия с двойна употреба. Все по-често отраслите, които са насочени към киберсигурността, технологиите за наблюдение, енергийната сигурност и транспортната инфраструктура, се разглеждат като стратегически сектори за регионално развитие 19 .

По-специално секторът за производство на дронове може да играе ключова роля в този растеж, с приложения в наблюдението на границите, операциите по търсене и спасяване и екологичния мониторинг. Освен това разработването на технологии за противодействие на дронове може да предостави нова възможност за иновации и предприемачество.

По-силните връзки между академичните среди, предприятията и гражданското общество са от съществено значение за максималното използване на този потенциал. Регионалните участници трябва да работят заедно за разработване на стратегии за интелигентна специализация, които съчетават техните единствени по рода си конкурентни предимства с нововъзникващи области на биоикономиката, устойчивото земеделие, цифровите технологии и екотуризма, като същевременно се възползват от партньорства с професионалното образование и обучение (ПОО).

Като част от пакета на МФР за периода 2028—2034 г. в плановете за национално и регионално партньорство (НРП) 20 ще се предостави всеобхватна и интегрирана подкрепа на държавите членки и регионите, изправени пред двойното предизвикателство да засилят сигурността, като същевременно подкрепят своите икономики и население. Когато представят плановете си за национално и регионално партньорство, държавите членки ще демонстрират как допринасят за намаляване на икономическите, социалните и териториалните неравенства, включително като се съсредоточат върху специфичните нужди и предизвикателства на своите източни гранични региони, особено в областите на сигурността, управлението на границите и икономическото развитие 21 . Освен това те ще трябва да определят териториални кодове, които ще позволят проследяване на инвестициите в тези региони.

Комисията ще отдава приоритет на инвестициите в източните гранични региони чрез:

·създаването на механизма EastInvest — специализирана платформа за финансиране на източните гранични региони, която обединява групата на ЕИБ, международни финансови институции и няколко национални и регионални насърчителни банки на заинтересованите държави членки. С механизма ще се отговори на инвестиционните нужди, определени в стратегиите за развитие на тези региони, чрез целева подкрепа за кредитиране от участващите институции, в т.ч. групата на ЕИБ, Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), Скандинавската инвестиционна банка (СИБ) и Банката за развитие към Съвета на Европа (БРСЕ), която може да бъде предоставяна при по-благоприятни условия, например ако се комбинира с инструменти за финансиране по политиката на сближаване. Създаването на специална платформа ще позволи по-добра координация между съответните инвеститори, ще осигури висока степен на взаимно допълване и полезни взаимодействия между техните интервенции в засегнатите източни гранични региони, като същевременно ще се зачитат мандатите и сравнителните предимства на участниците. За тази цел групата на ЕИБ, ЕБВР, БРСЕ и СИБ ще се стремят да предоставят през периода 2026—2027 г. най-малко 28 милиарда евро за частни и публични инвестиции в засегнатите държави членки, с което на свой ред да привлекат допълнително частно финансиране. EastInvest ще служи и за координиране на предоставянето на кредитиране и консултантска подкрепа в източните гранични региони, включително за местните публични органи;

·оценяване — като част от своя преглед от 2026 г. на Общия регламент за групово освобождаване — на необходимостта от изменения в правилата за държавна помощ, за да се отговори на специфичните предизвикателства пред източните гранични региони;

·в контекста на насоките за регионалната помощ Комисията ще проучи необходимостта от запазване след 2027 г. на съществуващите възможности за гъвкавост за технологиите на STEP (платформата за стратегически технологии за Европа), които са от решаващо значение за изграждането на устойчивост;

·преразглеждане на начините, по които източните гранични региони могат да се възползват в най-голяма степен от възможностите, предлагани от бъдещия Европейски фонд за конкурентоспособност 22 , с цел иновациите и промишлената трансформация да се доближат до тези региони, по-специално в областта на селското стопанство, биоикономиката, отбранителната промишленост и устойчивостта на веригите на доставките;

·предлагането — в рамките на бъдещия Европейски фонд за конкурентоспособност и въз основа на консултантския център InvestEU, на целенасочена консултантска подкрепа на публични и частни субекти в източните гранични региони — включително национални, регионални и местни органи — за улесняване на достъпа до финансиране и за подпомагане на разработването на пакет от инвестиционни проекти;

·работа с държавите членки в рамките на настоящата МФР за въвеждане на опростени форми за възстановяване на разходите (като ваучери или други форми на опростени варианти за разходите) с цел улесняване на достъпа до финансиране за микро- и малки предприятия в източните гранични региони. Освен това, в контекста на диалога относно изпълнението, проучване на допълнителни мерки за опростяване в полза на тези региони;

·насърчаване на създаването на клъстери в източните гранични региони, включително чрез Европейската платформа за сътрудничество между клъстери 23 , с цел да се стимулират местните екосистеми за иновации, сътрудничеството между малките и средните предприятия и достъпът до възможности за финансиране от ЕС;

·засилване на сътрудничеството с Групата на Световната банка в рамките на инициативата в подкрепа на „догонващите“ региони в Балтийските държави с цел предоставяне на експертен опит на общините и подпомагане на разработването на проекти за запазване и разширяване на стопанската дейност, развитие на човешкия капитал, както и за изграждане на капацитет, в тясно сътрудничество с местните заинтересовани страни. Тази целева помощ ще бъде разширена върху най-засегнатите източни гранични региони в Полша и Финландия, за да се подпомогнат икономическата диверсификация, разширяването на достъпа до пазара за местните предприятия, повишаването на квалификацията на работната сила и преките чуждестранни инвестиции;

·гарантиране, че предизвикателствата и нуждите на източните гранични региони по отношение на инвестициите и реформите са интегрирани в референтните рамки на политиката във връзка с бъдещите планове за национално и регионално партньорство в рамките на новата МФР. Освен това при изготвянето на насоките относно „принципа за ненанасяне на значителни вреди“ за следващата МФР Комисията ще вземе предвид териториалните особености и предизвикателствата, свързани с източните гранични региони, като гарантира, че принципът се прилага пропорционално. Нещо повече, предвид повишените рискове за сигурността в източните гранични региони, включително повишения риск от конвенционални военни заплахи, в насоките ще бъде подробно описан обхватът на изключенията в областта на сигурността и отбраната, по-специално, що се отнася до проектите с двойна употреба и тези с измерение за гражданска готовност.

В допълнение Комисията призовава държавите членки:

·да използват финансовите инструменти в рамките на своите пакети по политиката на сближаване, за да създадат по-благоприятни условия за кредитиране в източните гранични региони и да допринесат за намаляването на риска при частното финансиране;

·да гарантират, че предизвикателствата и възможностите пред източните гранични региони се отчитат по подходящ начин при изготвянето на бъдещите планове за национално и регионално партньорство;

·да увеличат стимулите за осъществяване на стопанска дейност в тези региони, като например съгласувани с правилата за държавна помощ целеви данъчни мерки и субсидии за вече установените дружества или за насърчаване на нови инвестиции в източните гранични региони;

·да проучат потенциалните ползи от създаването на нови специални икономически зони в източните гранични региони и от разширяването на списъка с обектите, попадащи в съществуващите СИЗ, които са предмет на правилата за държавна помощ.

3. Надграждане върху силните страни на местно равнище — биоикономика, енергетика, околна среда, селско стопанство и умения

Източните гранични региони са богати на неизползвани природни ресурси, включително дървесина, биомаса и редкоземни елементи, което предлага значителен потенциал за растеж на биотехнологичните производства, развитие на енергията от възобновяеми източници и на секторите на миннодобивната дейност и преработката.

В сектора на горското стопанство, като се използват по устойчив начин неупотребените към момента ресурси, съществува потенциал да се развият конкурентоспособни, пазарно ориентирани вериги за създаване на стойност в областта на улавянето на въглерод или иновативните материали на биологична основа (например пластмаси и полимери на биологична основа, опаковки на основата на влакнини, текстил, химикали и строителни продукти на биологична основа). С тези решения могат да се намалят емисиите, да се насърчат иновациите, да се създадат екологични работни места и да се вдъхне нов живот на селските райони.

Финландия, която разполага със значителни запаси от литий, кобалт и никел, вече е ключов участник в усилията на ЕС да осигури доставките на батерии и технологии за възобновяема енергия. Естония също разполага с възможности да допринесе значително за постигането на целите на ЕС в областта на суровините от критично значение, като вече е открила завод за постоянни магнити. Полша, която е основен производител на мед и разполага с потенциал за преработка на редкоземни елементи, разширява добива си на литий, докато Румъния разполага с обещаващи залежи на магнезий и мед. Стоманата съставлява повече от половината от промишленото производство в източния регион на Словакия в допълнение към редица други минерали, като антимон, злато, сребро, уран, молибден и магнезит. Горепосочените страни също така все повече се фокусират върху устойчиви практики в миннодобивната дейност, позиционирайки се като ангажирани с опазването на околната среда доставчици на ключови материали.

Поддържането на потенциала на селскостопанското производство и производството на рибни продукти и аквакултури по източната граница, както и осигуряването на неговата непрекъснатост чрез обновяване на поколенията и по-нататъшна подкрепа за селските райони са от решаващо значение за жизнеспособността на тези региони. Осигуряването на производството в сектора на горското стопанство и на селскостопанското производство също допринася за продоволствената сигурност и гарантира стабилно снабдяване със суровини за предприятията в района. За да развият тези инициативи, земеделските стопани в източните гранични региони могат да получат по-високо подпомагане на доходите, обвързано с производството 24 .

Екологичната устойчивост в граничните региони на ЕС може да бъде подобрена чрез съвместни усилия за опазване на природните ресурси и насърчаване на кръговата икономика, като се гарантират дългосрочна устойчивост на въздействия и екологично равновесие в разнообразните ландшафти. Инвестициите в ефективни и кръгови системи за водоснабдяване и модерно пречистване на отпадъчните води могат също да подпомогнат промишлеността и селското стопанство и да увеличат оперативната непрекъснатост по време на кризи.

Укрепването на енергийните системи и разгръщането на потенциала на възобновяемата енергия в източните гранични региони е жизненоважен компонент на енергийната сигурност на Европа. Липсата на надеждна електропреносна мрежа в много източни гранични региони ограничава енергийната сигурност и индустриалното развитие. За да се гарантира, че проектите за енергия от възобновяеми източници могат да бъдат напълно интегрирани в електроенергийната мрежа, ще са необходими стратегически инвестиции в електропреносната мрежа в източните гранични региони, например в Балтийските държави и Финландия. След синхронизирането на електроенергийните системи на Балтийските държави с европейската електропреносна мрежа е необходима допълнителна работа за пълното им интегриране в електроенергийния пазар на ЕС. Това включва подсилване на устойчивостта и обновяване на съществуващата инфраструктура, подобряване на гъвкавостта на електропреносната мрежа и укрепване на свързаността със съседните държави. Освен това са необходими допълнителни хранилища за газ, капацитети за обратен поток, подобрения на електропреносната мрежа и на инфраструктурата, междусистемни електропроводи, както и интегриране на възобновяеми енергийни източници, за да се осигури устойчивост на прекъсвания на енергоснабдяването и на хибридни заплахи. Ускоряването на внедряването на възобновяеми енергийни източници чрез рационализирани и ускорени процеси на издаване на разрешения може да позволи да се оползотвори огромният потенциал на източните гранични региони 25 . Местната енергийна устойчивост може да бъде повишена и чрез разширяване на енергийните общности. В рамките на тези общности могат да се обединяват местните ресурси за производство на възобновяема енергия, като по този начин се намали зависимостта от външни източници, както и да се изграждат микромрежи и системи за акумулиране на енергия, които да осигуряват резервно електрозахранване по време на прекъсвания.

Източните гранични региони имат също така голям потенциал за доставки на биомаса за биоикономиката на ЕС, като същевременно се оползотворяват производствените остатъци и се увеличават кръговостта и устойчивостта на местно равнище. Те могат да оказват подкрепа за стратегиите ReFuelEU — сектор „Авиация“ и FuelEU — сектор „Морско пространство“, като предоставят изходни суровини за производството на биогорива от ново поколение въз основа на водещи технологии като биорафинерии, ферментация и биогенни технологии.

Чрез инвестиции в инсталации за биогаз в земеделските стопанства или кооперациите земеделските стопани могат да рециклират животински тор, отпадъци и остатъци от култури в ценна биоенергия и ферментационни продукти, които от своя страна могат да бъдат преработвани в торове на биологична основа. Това помага да се заменят скъпите и в голямата си част вносни химически торове на основата на изкопаеми ресурси, като същевременно допринася за устойчивостта, енергийната сигурност и финансовата достъпност на енергията. 

Комисията:

·ще ускори интегрирането на електроенергийните системи на Балтийските държави с европейските мрежи, включително подсилването на устойчивостта на инфраструктурата и морската електропреносна мрежа в Северно море, както и на трансграничната инфраструктура за пренос на водород, като например Севернобалтийския коридор за водород (Nordic-Baltic Hydrogen Corridor), чрез Групата на високо равнище за плана за взаимосвързаност на балтийския енергиен пазар;

·ще продължи да подкрепя изпълнението на приоритетни трансгранични инфраструктурни проекти в региона, както е отразено и в инициатива за „енергийни магистрали“, определени като част от Пакета за европейските електроенергийни мрежи, включително чрез Групата на високо равнище за свързаност на газопреносната система в Централна и Югоизточна Европа;

·ще продължи да подпомага проекти от общ интерес и проекти от взаимен интерес с трети държави, включително чрез Механизма за свързване на Европа (МСЕ);

·ще подкрепя инициативи за кръгова икономика, включително долини на промишлена симбиоза и регионални центрове за биоикономика в източните гранични региони, въз основа на стратегия на ЕС за биоикономиката;

·ще подкрепя производството на биогаз и биометан в съответствие с целите на плана REPowerEU и с водещия пазар за торове на биологична основа, очертан в стратегията за биоикономиката, чрез което селскостопански и горски производствени остатъци, както и местни органични отпадъци се рециклират във ферментационни продукти и торове на биологична основа;

·ще подпомага стратегически проекти в рамките на Европейския законодателен акт за суровините от критично значение въз основа на плана за действие RESourceEU и потенциала на региона за доставки на критични суровини чрез покани за представяне на предложения по линия на Иновационния фонд и инвестиции по Кохезионния фонд чрез STEP;

·ще насърчава конкретни дейности в рамките на Пакта за селските райони, като създаване на мрежи и изграждане на капацитет, за да се отговори на единствените по рода си предизвикателства, пред които са изправени тези региони;

·ще поощрява участието на младите хора в селското стопанство в източните гранични региони чрез стратегията на ЕС за обновяване на поколенията в селското стопанство 26 и ще продължи да подкрепя развитието на селските райони и селското стопанство чрез бъдещите планове за национално и регионално партньорство;

·ще потърси решения на основните предизвикателства пред туризма в източните гранични региони в предстоящата стратегия на ЕС за устойчив туризъм, като способства за приемането на устойчиви модели, за укрепването на устойчивостта и за възстановяването на международното доверие чрез целенасочени усилия за популяризиране.

Комисията приканва държавите членки:

·да подобрят енергийното планиране чрез създаване на рамка за по-добра координация на пакетите от инвестиционни проекти с цел ускоряване на екологичния преход, устойчивостта и интегрирането на електропреносната мрежа навсякъде в източните гранични региони;

·да подсилят допълнително енергийната сигурност чрез ускорено изграждане на междусистемни електропроводи, на капацитет за втечнен природен газ/биогаз, на устойчивост на електропреносната мрежа и на капацитет за акумулиране на енергия, включително чрез създаване на стратегически резервоари за гориво в източните гранични региони, и да интегрират тези инвестиции при бъдещото преразглеждане на националните планове в областта на енергетиката и климата;

·да разгърнат проекти за възобновяема енергия и да модернизират системите за централизирано топлоснабдяване в източните гранични региони;

·да включат в инвестициите си по линия на Социалния фонд за климата мерки за намаляване на енергийната бедност, включително в източните гранични региони, в полза на уязвимите домакинства и микропредприятията.

4. Свързаност — свързване на хората и подкрепа на растежа

Агресивната война на Русия срещу Украйна доведе до стратегическо прекъсване на транспортните връзки с Русия и Беларус, включително чрез затваряне на въздушното пространство на съседните държави, което даде пряко отражение върху източните гранични региони. Русия и Беларус са премахнати от картите на трансевропейската транспортна мрежа, а статутът на трансграничните връзки с тези държави е понижен. Промяната в динамиката на търговията след затварянето на границите и налагането на икономически санкции подчертават важността на осигуряването на стабилни връзки с международните пазари, особено чрез алтернативни сухопътни, железопътни и морски маршрути. 

ЕС предприе решителни стъпки за адаптиране и укрепване на коридорите от трансевропейската транспортна мрежа, като даде приоритет на пълното интегриране на източните гранични региони във вътрешния пазар и рамката за сигурност на ЕС. Свързаността в източните гранични региони в рамките на ЕС беше осезаемо укрепена чрез привеждането в съответствие на нови коридори, за да се подобри интеграцията им в транспортния пазар на ЕС, както и чрез укрепване на трансграничната свързаност с Украйна и Молдова.

Интегрирането на източните гранични региони в мрежите на ЕС чрез премахване на пречките и развитие на инфраструктурата със стандартно междурелсие на ЕС в Балтийските държави и Финландия представлява стратегическа инвестиция в сближаването и икономическата устойчивост на ЕС и готовността на Съюза в областта на сигурността. В същото време укрепването на икономическата устойчивост и устойчивостта по отношение на сигурността по коридорите „Дунав“/„Черно море — Егейско море“ продължава да бъде също толкова важно за цялостната сигурност на Европа на източния фланг.

На местно равнище е необходим подходящ достъп до услуги за обществен транспорт и транспорт по заявка, за да се гарантира, че хората могат да стигат до работните си места и до обществените услуги в източните гранични региони.

Комисията:

·ще засили сътрудничеството в областта на инфраструктурните мрежи, като включи съответните национални администрации с оглед на европейските транспортни коридори от трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T), включително разширенията към Украйна и Молдова, както и ще увеличи капацитета на балтийските пристанища и ще подкрепи развитието на коридора Rail Baltica/TEN-T и военната мобилност север—юг;

·ще подкрепя и улеснява интеграцията на железопътните системи в източните гранични региони в рамките за сътрудничество по TEN-T и МСЕ, както с останалата част от ЕС, така и с Украйна и Молдова, с цел подобряване на военната мобилност и сигурност и създаване на допълнителни икономически възможности.

Комисията приканва държавите членки:

·да обновят инфраструктурата, за да се повишат конкурентоспособността и сигурността на регионално равнище, като отдават приоритет на качествените пътни и железопътни връзки с големите градски центрове, включително когато те могат да служат за двойна употреба, с предимство на коридорите от трансевропейската транспортна мрежа;

·да улесняват изпълнението на текущи важни трансгранични проекти с критично значение, като Rail Baltica, които са решаващи за свързаността и сигурността на източните гранични региони;

·да гарантират навременното изпълнение на съвместния план за действие за засилено сътрудничество в рамките на коридора „Балтийско море — Черно море — Егейско море“ 27 ;

·да се възползват от бъдещите планове за национално и регионално партньорство, от Механизма за свързване на Европа и от Европейския фонд за конкурентоспособност, за да осигурят навременното изпълнение на коридорите от трансевропейската транспортна мрежа и коридорите за военна мобилност на ЕС;

·да използват средствата от Социалния фонд за климата, за да намалят транспортната бедност в източните гранични региони, например чрез инвестиции в устойчив обществен транспорт, социален лизинг на електрически превозни средства, обществен транспорт, споделена мобилност и транспорт по заявка.

Цифровата свързаност между източните гранични региони и останалата част от ЕС е жизненоважна за икономическата интеграция, трансграничната търговия, комуникациите и иновациите, както и за киберсигурността и защитата от хибридни атаки. Въпреки това източните гранични региони продължават да изостават значително от останалата част на ЕС, като се наблюдават празнини в покритието с широколентов достъп, бавна интернет връзка, ограничено предоставяне на цифрови публични услуги и оскъдни цифрови умения. Тези слабости затрудняват местните дружества, ограничават достъпа до образование, обучение и здравеопазване и отслабват трансграничната координация. С целенасочени действия следва да се гарантират наличието на широколентов гигабитов достъп и 5G покритие, включително в селските райони и по протежение на граничните коридори, както и на критични инфраструктури като опорни мрежи.

Комисията:

·ще предостави финансиране на конкурентна основа в рамките на втората работна програма по Механизма за свързване на Европа в цифровия сектор за периода 2024—2027 г., за да подкрепи цифровата 5G свързаност в рамките на ЕС, както и между ЕС и държави извън ЕС, с акцент върху опорните мрежи;

·ще улесни техническата помощ за публичните органи чрез Европейската мрежа от компетентни служби в областта на широколентовия достъп, за да подпомогне разгръщането на оптични и 5G мрежи, както и за дружествата — чрез европейските цифрови иновационни центрове (ЕЦИЦ), за да се подобри въвеждането на цифрови технологии.

Комисията приканва държавите членки:

·да интегрират специфичните обстоятелства на източните гранични региони в своите национални стратегически пътни карти за Цифровото десетилетие, като гарантират, че предстоящите корекции 28 ще бъдат съсредоточени върху единствените по рода си предизвикателства и приоритети пред тези региони. Това включва подобряване на широколентовия достъп и покритието с 5G свързаност, сигурна трансгранична свързаност и достъп до цифрови публични услуги;

·да се възползват пълноценно от програмите по МВУ и политиката на сближаване, за да се преодолее цифровото разделение и да се спомогне за създаването на нови възможности, укрепването на икономическата устойчивост и подобряването на качеството на живот в източните гранични региони.

Трансграничното сътрудничество отдавна е жизненоважен инструмент за насърчаване на регионалното развитие и икономическия растеж в граничните региони. Разривът в отношенията с Русия и Беларус обаче наруши тези рамки за сътрудничество. В резултат на това е необходимо да се проучат алтернативни инициативи за териториално сътрудничество, които да позволят на тези региони да поддържат и разнообразят връзките си, да намират нови партньори и да създават нови възможности за сътрудничество.

Като част от предложението за МФР за периода 2028—2034 г. Комисията въведе нова специфична цел по Interreg за „по-устойчиви региони, граничещи с Русия, Беларус и Украйна“ 29 . Това предложение има за цел да бъде предоставена пълна гъвкавост на съответните държави членки и техните региони при използването на териториалното сътрудничество за справяне с най-належащите предизвикателства пред тях, включително безопасността и гражданската готовност, обезлюдяването и дезинформацията. В същото време граничещите с Русия и Беларус региони, които загубиха трансгранични възможности след прекратяването на програмите с тези две враждебни съседки, ще бъдат по-добре подготвени да пренасочват усилията си за сътрудничество на запад. За регионите, граничещи с Украйна, новата специфична цел ще позволи да се насочи по-голямо внимание върху справянето с предизвикателствата, които преобладават в момента. Новата специфична цел ще даде възможност на бъдещите пространства за транснационално сътрудничество да отделят част от финансирането си за сътрудничество с Украйна и Молдова.

Комисията:

·ще подкрепи заинтересованите държави членки при подготовката на бъдещите им глави от Interreg за периода 2028—2034 г., като се вземе предвид и сътрудничеството между северните и южните региони. Ако държавите членки, граничещи с Русия и Беларус, вземат такова решение, това би могло да се осъществи под формата на специфична глава от плана Interreg, посветена на използването на новата специфична цел за насърчаване на по-голямо сътрудничество и възможности за учене между региони, които са изправени пред сходни предизвикателства.

Комисията приканва държавите членки:

·да използват пълноценно приетия неотдавна Регламент за улесняване на трансграничните решения 30 в помощ на преодоляването на трансграничните пречки между регионите по източния фланг.

5. Хората — регионите са точно толкова силни, колкото общностите, които живеят в тях

Хората от източните гранични региони проявиха изключителна сила и адаптивност, изправени пред изпитаята. Тяхната продължаваща издръжливост зависи от сплотеността и готовността на общността да поема ударите. Намаляването на населението, застаряването и ниската гъстота на населението създават значителни предизвикателства.

Освен това пазарите на жилища са в застой, а ниските стойности на обезпеченията затрудняват достъпа до ипотечни кредити. Това поражда риск от влизане в отрицателен цикъл на емиграция и намаляване на привлекателността, което заплашва устойчивостта на източната граница на ЕС (както е видно от проучвания, проведени от ESPON, ОИСР и Interreg Europe).

За да противодействат на тези тенденции, държавите членки следва да укрепят изготвянето на политики на местно равнище и многостепенното управление, да дадат повече правомощия на регионалните и местните органи и на гражданското общество, като същевременно поддържат доброто управление и върховенството на закона.

Осигуряването на основни и социални услуги е от решаващо значение за благосъстоянието на общностите в граничните региони. Въпреки това ограничените финансови възможности на органите на местното самоуправление водят до хроничен недостиг на специалисти в областта на образованието, обучението и грижите, както и до по-слабо развита инфраструктура в тези региони. Това се утежнява допълнително от застаряването на населението и на работната сила. Ситуацията изисква целенасочени инвестиции, за да се гарантират достъпни и финансово приемливи социални, здравни, детски и дългосрочни грижи и инфраструктура. В контекста на ескалиращото геополитическо напрежение психичното здраве се превърна в критичен проблем, като нарастващите равнища на несигурност, стрес и депресивни симптоми представляват сериозни предизвикателства. Новите подходи, като телемедицина, центрове за цифрови консултации и мобилни услуги, показват значителен потенциал за преодоляване на пречките, свързани с разстоянието, като осигуряват достъп до отдалечени райони. Социалното предприемачество също може да съживи икономиката и да подобри социалното сближаване 31 32 .

Освен това много гранични региони приютяват различни малцинствени групи; насърчаването на тяхната интеграция и приобщаване е от ключово значение за укрепването на тези райони.

Комисията:

·ще подкрепи създаването на общност от практикуващи специалисти в източния граничен регион за обмен между общините на най-добри практики и решения в областта на готовността;

·ще проучи — съвместно с държавите членки — начините за улесняване на достъпа на общините до критично оборудване, включително чрез съвместни обществени поръчки, например системи за комуникация и излъчване при извънредни ситуации, резерви от селскостопански и хранителни продукти, енергийни проекти на общностно равнище и енергийни решения извън електропреносната мрежа;

·ще насърчава инициативи за водено от общностите местно развитие, включително LEADER, които ангажират населението във вземането на решения на местно равнище и намирането на решения, съобразени с конкретните регионални нужди, включително задържането на младите хора и достъпа до качествени услуги за всички.

Квалифицираната и адаптивна работна сила е от съществено значение за благополучието на източните гранични региони. Недостигът на работна ръка и квалифицирани кадри обаче продължава да е висок. Това обхваща ключови сектори като здравеопазването и дългосрочните грижи, екологосъобразните отрасли и цифровата икономика. В същото време в източните гранични региони се отчита и висок брой млади хора, незаети с работа, учене или обучение.

За да се намерят решения на тези предизвикателства, са необходими възможности за образование и обучение, които да са по-добре съобразени с нуждите на местния пазар на труда, подкрепени от партньорства с дружества и от по-добре развито образование в областта на науките, технологиите, инженерството и математиката. Осигуряването на плавен преход от училище към работа, на гъвкави възможности за обучение, както и пълното прилагане на гаранцията за младежта ще спомогнат за задържането на младите таланти.

Комисията приканва държавите членки:

·да разширят мащаба на професионалното образование и обучение (ПОО) и възможностите за преквалификация/повишаване на квалификацията, включително чрез Европейския социален фонд плюс и чрез ангажимент към Европейския пакт за уменията;

·да изграждат по-силни връзки между образованието и заетостта чрез центровете за високи постижения в областта на професионалното образование по програма „Еразъм+“, Европейския алианс за професионална подготовка, повишаване на квалификацията на преподавателите в професионалното образование и обучение и научни изследвания/иновации;

·да дават приоритет на задържането на младите хора в източните гранични региони чрез програми за преход от образование към заетост и чрез създаване на схеми за закупуване на първо жилище в рамките на програмите по политиката на сближаване, като се предлагат нисколихвени заеми на млади професионалисти 33 ;

·да подкрепят градовете и градските райони в източните гранични региони да кандидатстват по предстоящата покана за представяне на предложения по Европейската инициатива за градовете, насочена към прилагането на наскоро приетата Програма за градовете;

·да насърчават сътрудничеството между общините, включително чрез обединяване на наличните ресурси и осигуряване на основни и социални услуги за техните общности;

·да засилват гражданското участие, гражданското образование, доброволчеството, медийната и финансовата грамотност, готовността и инициативите на местно равнище, като стимулират местната устойчивост, взаимното доверие и социалното приобщаване;

·да насърчават социално-икономическата интеграция на граждани от държави извън ЕС и на малцинствата в източните гранични региони, като използват пълноценно възможностите за финансиране от ЕС.

Културата способства за изграждането на доверие в демократичните институции и за сплотеността и трябва да остане приоритет в политическата програма на източните гранични региони. Участието на младите хора в процеса на вземане на решения трябва да бъде формализирано, а училищата и обществените кампании, насочени към всички слоеве от населението, трябва да укрепват критичното мислене и медийната грамотност.

Комисията:

·ще подкрепи икономическата устойчивост на медийния сектор чрез Програмата за устойчивост на медиите;

·ще насърчава използването на безвъзмездни средства в малък размер за подкрепа на местни НПО в поддържането на цифрова и медийна грамотност и за подпомагане на инициативи в областта на изкуствата и занаятите;

·ще разработи проект за взаимно обучение за укрепване на гражданската ангажираност и чувството за демократично гражданство на учениците чрез културни прояви както в училищата, така и извън тях;

·ще подкрепи усилията за подобряване на комуникацията, ориентирана към гражданите, и ще разгледа рисковете, породени от ЧМИВ, които са особено изострени в източните гранични региони, включително чрез националните или регионалните центрове на Европейската обсерватория за цифрови медии (ЕОЦМ), новата европейска мрежа от проверители на факти и мрежата на ОСП за селските общности;

·ще подпомага организации за проверка на факти и местни медии, за да укрепи информационното пространство по въпроси от особено значение за селските общности в източните гранични региони 34 .

Следващи стъпки

Източните гранични региони на ЕС са не само пазители на нашата сигурност, но и ключови портали за свързаност и икономически възможности. Укрепването на тяхната устойчивост и привлекателност не е само въпрос на солидарност; това е решаваща стратегическа инвестиция в сигурността, бъдещата стабилност, конкурентоспособността и сближаването на Европа.

Сигурността и издръжливостта са неделима част от дългосрочната устойчивост на източните гранични региони. Стратегическите инвестиции и координираното управление могат да спомогнат за превръщането на предизвикателствата пред сигурността във възможности и в благополучие, както и за осигуряването на устойчиво регионално развитие.

Чрез целенасочени политики на равнището на ЕС и на национално равнище, допълващи и интегрирани инвестиции и подплатено с правомощия местно управление ЕС може да превърне граничните си региони в надеждни движещи фактори за устойчиво развитие, европейско единство и сигурност.

Потребностите и обстоятелствата в източните гранични региони нямат аналог и те ще бъдат интегрирани в съответните бъдещи политики и инвестиции и отразени в приоритетите за финансиране на всяко равнище — регионално, национално и европейско. Това следва да включва целеви покани за представяне на предложения и преференциално третиране за източните гранични региони.

Комисията ще продължи да работи в тясно сътрудничество с националните администрации и с регионите за по-нататъшното насърчаване на местните подходи и многостепенното управление, като осигури специално съобразени ефективни решения за тези региони, като използва в максимална степен съществуващите и бъдещите структури за изпълнение на фондовете на ЕС, за да се гарантира, че техните специфични нужди се отчитат по последователен начин.

Държавите членки, чиито региони са най-засегнати от настоящата обстановка в областта на сигурността, се насърчават да признаят специалния статут на тези райони в своите стратегии и планове за национално и регионално развитие, включително териториалното сътрудничество. В този контекст следва да бъдат отпуснати целеви финансови средства за източните гранични региони, за да се насърчи тяхното икономическо развитие и да се повиши тяхната устойчивост.

Настоящото съобщение служи като отправна точка, като в него се поставят основите за продължаваща солидарност и усилия, които ще бъдат адаптирани, за да отговорят на променящите се предизвикателства и възможности.

Ще бъде необходим непрекъснат диалог за съгласуване на политиките на ЕС, националните и регионалните политики, така че да отговорят ефективно на тези предизвикателства и възможности. За да се гарантират систематичните последващи действия, Комисията предлага да се създаде годишен политически диалог на високо равнище, в рамките на който да се обсъждат политиките на ЕС и техният принос за развитието и сигурността на източните гранични региони. Първият диалог на високо равнище ще се проведе на 26 февруари 2026 г.

(1)

„Източните гранични региони представляват не само национални граници, но и европейски граници. Действията ни в тези региони играят ключова роля за защитата на нашите общи европейски ценности. Наше задължение е да гарантираме, че хората в тези региони се чувстват сигурни, защитени и подкрепени от възможности за добри работни места, качествено образование и услуги“ Rafaelle Fitto по време на конференция на високо равнище на източните гранични региони на ЕС в Беловежа, юни 2025 г., Полша.

(2)

 За целите на настоящото съобщение източните гранични региони се определят като регионите, граничещи с Русия, Беларус или Украйна.

(3)

План за действие относно сигурността на кабелите, JOIN(2025) 9 final

(4)

През 2025 г. литовските власти прихванаха 600 контрабандни балона, изстреляни от Беларус.

(5)

Европейска икономическа прогноза — есента на 2025 г.

(6)

249 отговора, получени между 7 август и 18 септември 2025 г., са достъпни на портала на Комисията „Споделете мнението си“:  покана за предоставяне на данни .

(7)

Резолюция на Европейския парламент от 2023 г. относно освобождаването от отговорност: Общ бюджет на ЕС — Комисия, изпълнителни агенции и европейски фондове за развитие, препоръка 40.

(8)

  ДОКЛАД относно укрепването на селските райони в ЕС чрез политиката на сближаване | A10-0092/2025 | Европейски парламент .

(9)

Реч на изпълнителния заместник-председател Rafaelle Fitto по време на конференция на високо равнище на източните гранични региони на ЕС в Беловежа, Полша.

(10)

Регламент (ЕС) 2025/1914; Регламент (ЕС) 2025/1913.

(11)

JOIN (2025)791.

(12)

Финландия, Естония, Латвия, Литва, Полша, Словакия, Унгария, Румъния, България.

(13)

  JOIN (2025) 27 final .

(14)

  JOIN (2025) 846 final .

(15)

  COM (2025) 547 final .

(16)

JOIN (2025) 135 final.

(17)

  JOIN(2025) 130 final .

(18)

БВП на глава от населението в източните гранични региони е с 12 до 21 % по-нисък, отколкото в останалата част на същата държава (с изключение на столичния регион).

(19)

Например ResilEast е пилотен проект, с който се предлага инициатива за регионално развитие, предназначена да укрепи устойчивостта, сигурността и икономическата жизненост на източните гранични региони на ЕС чрез интегриран подход, който съчетава енергийна инфраструктура, отбранителна готовност и устойчив икономически растеж. Той е замислен като пилотен проект за по-широката концепция RESIL EU, където граничните региони на Европа действат като пионери в изграждането на нови източници на растеж и конкурентоспособност на целия континент.

(20)

  COM(2025) 565 final/2 .

(21)

Член 22 от предложението относно плановете за НРП (COM(2025) 565 final).

(22)

  COM(2025) 555 final .

(23)

  https://www.clustercollaboration.eu/ .

(24)

Съгласно предложението за ОСП в рамките на МФР държавите членки имат възможност да увеличат с до 5 %средствата, отпуснати им за обвързано с производството подпомагане на доходите, които обикновено са ограничени до 20 % от приноса на Съюза за конкретни интервенции, при условие че тези допълнителни разпределени финансови средства са насочени към конкретни приоритети, включително по-специално към земеделските стопани в източните гранични региони.

(25)

  Неоползотворен потенциал за възобновяема енергия от вятър, от слънце, както и водноелектрическа енергия .

(26)

Стратегия за обновяване на поколенията в селското стопанство ( COM(2025) 872 final ).

(27)

 Меморандум за разбирателство за засилено трансгранично сътрудничество в рамките на Платформата за коридор „Черно море – Егейско море“ (декември 2025 г.).

(28)

Държавите членки се приканват да представят корекции на своите национални стратегически пътни карти за Цифровото десетилетие през декември 2026 г. (въз основа на член 8 от Решение (ЕС) 2022/2481 за създаване на политическа програма „ Цифрово десетилетие“ до 2030 г.).

(29)

COM(2025) 552 final.

(30)

Регламент (ЕС) 2025/925 на Европейския парламент и на Съвета от 7 май 2025 г. относно инструмент за развитие и растеж на граничните региони ( BRIDGEforEU ).

(31)

„Baltics CuRI Forum: Social Enterprise for Regional Resilience“ (форум за икономическо развитие на изоставащите гранични региони в Балтийските държави: социално предприемачество за регионална устойчивост), организиран от Групата на Световната банка и Комисията на 17 и 18 септември в Аникшчаи, Литва.

(32)

 Разработено в рамките на CuRI Словакия в регион Прешов с цел повишаване на знанията и осведомеността за социалната икономика като инструмент за справяне с местните предизвикателства и за нейния принос за развитието и приобщаващия растеж.

(33)

  Модел за финансови инструменти и безвъзмездни средства със съфинансиране от ГЕИБ и други за жилища на достъпни цени .

(34)

  Програма за информационните мерки в областта на общата селскостопанска политика (IMCAP) .