2.4.2011

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 102/1

---

ПОЗИЦИЯ (ЕС) № 7/2011 НА СЪВЕТА НА ПЪРВО ЧЕТЕНЕ

с оглед приемането на Регламент на Европейския парламент и на Съвета за предоставянето на информация за храните на потребителите, за изменение на регламенти (ЕО) № 1924/2006 и (ЕО) № 1925/2006 и за отмяна на директиви 87/250/ЕИО, 90/496/ЕИО, 1999/10/ЕО, 2000/13/ЕО, 2002/67/ЕО, 2008/5/ЕО и на Регламент (ЕО) № 608/2004

Приета от Съвета на 21 февруари 2011 г.

(текст от значение за ЕИП)

2011/C 102 E/01

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 114 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),

в съответствие с обикновената законодателна процедура (2),

като имат предвид, че:

(1)	Член 169 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) предвижда, че Съюзът допринася за постигането на високо равнище на защита на потребителите посредством мерките, които той приема съгласно член 114 от него.

(2)	Свободното движение на безопасна и здравословна храна представлява съществен аспект на вътрешния пазар и значително допринася за здравето и благосъстоянието на гражданите и за техните социални и икономически интереси.

(3)

С оглед постигане на високо равнище на защита на здравето на потребителите и гарантиране на правото им на информация, следва да се гарантира, че потребителите са подходящо информирани относно консумираните от тях храни. Изборът на потребителите може да бъде повлиян от, inter alia, здравни, икономически, екологични, социални и етични съображения.

(4)

Съгласно Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 г. за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните (3), общ принцип на законодателството в областта на храните е то да предоставя на потребителите основа за информиран избор по отношение на консумираните от тях храни и да предотврати практики, които могат да заблудят потребителя.

(5)

Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 г. относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар (4) обхваща някои аспекти на предоставянето на информация на потребители, по-специално с цел предотвратяване на заблуждаващи действия и пропускане на информация. Общите принципи относно нелоялните търговски практики следва да бъдат допълнени с конкретни правила относно предоставянето на информация за храните на потребителите.

(6)

Правилата на Съюза за етикетиране на храните, приложими за всички храни, са установени в Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 март 2000 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно етикетирането, представянето и рекламата на храните (5). Преобладаващата част от предвидените в посочената директива разпоредби са от 1978 г. и поради това следва да бъдат актуализирани.

(7)

Директива 90/496/ЕИО на Съвета от 24 септември 1990 г. относно етикетирането за питателност на храните (6) установява правила за съдържанието и представянето на хранителна информация за предварително опакованите храни. Съгласно тези правила включването на хранителна информация е доброволно, с изключение на случаите на хранителна претенция, свързана с храната. Преобладаващата част от предвидените в посочената директива разпоредби са от 1990 г. и поради това следва да бъдат актуализирани.

(8)	Изискванията за общото етикетиране се допълват от редица разпоредби, приложими за всички храни при определени обстоятелства или за някои категории храни. Освен това съществуват известен брой конкретни правила, приложими за определени храни.

(9)

Първоначалните цели и ключовите елементи на действащото законодателство в областта на етикетирането са все още валидни, но е необходимо то да се опрости, за да се гарантира по-лесното му спазване и по-голяма яснота за заинтересованите страни, както и да се модернизира с оглед отчитането на новите тенденции в областта на информацията за храните.

(10)

Връзката между хранителен режим и здраве, както и изборът на подходящ хранителен режим, съобразен с индивидуалните потребности, са въпроси от обществен интерес. Бялата книга на Комисията от 30 май 2007 г. относно стратегия за Европа по отношение на храненето, наднорменото тегло и здравословните проблеми, свързани със затлъстяването („Бялата книга на Комисията“), отбелязва, че етикетирането на хранителната информация е важно средство за информиране на потребителите относно състава на храните и за подпомагането им да направят информиран избор. В съобщението на Комисията от 13 март 2007 г., озаглавено „Стратегия на ЕС за политика за защита на потребителите 2007—2013 г. — увеличаване на правата на потребителите, повишаване на тяхното благосъстояние, осигуряване на ефективната им защита“ се подчертава, че възможността потребителите да направят информиран избор е от съществено значение както за ефективната конкуренция, така и за благосъстоянието на потребителите. Познаването на основните принципи на хранене и подходящата хранителна информация биха допринесли значително за даването на възможност на потребителя да направи такъв информиран избор.

(11)

С оглед на повишаване на правната сигурност и гарантиране на рационалност и последователност в прилагането е целесъобразно директиви 90/496/ЕИО и 2000/13/ЕО да бъдат отменени и заменени с единен регламент, който да гарантира сигурност за потребителите и индустрията и да намали административната тежест.

(12)

С оглед на постигане на яснота е целесъобразно да бъдат отменени и включени в настоящия регламент други хоризонтални актове, а именно Директива 87/250/ЕИО на Комисията от 15 април 1987 г. относно посочването на обемното съдържание на алкохол при етикетирането на алкохолни напитки, предназначени за крайна употреба (7), Директива 1999/10/ЕО на Комисията от 8 март 1999 г. относно предвиждане на дерогации от разпоредбите на член 7 от Директива 79/112/ЕИО на Съвета по отношение на етикетирането на храни (8), Директива 2002/67/ЕО на Комисията от 18 юли 2002 г. относно етикетирането на храни, съдържащи хинин, и на храни, съдържащи кофеин (9), Регламент (ЕО) № 608/2004 на Комисията от 31 март 2004 г. относно етикетирането на храни и съставки на храните с добавени фитостероли, фитостеролови естери, фитостаноли и/или фитостанолови естери (10) и Директива 2008/5/ЕО на Комисията от 30 януари 2008 г. относно задължителното обозначаване върху етикета на някои храни на сведения, освен тези, предвидени в Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (11).

(13)	Необходимо е да бъдат установени общи определения, принципи, изисквания и процедури, така че да бъде създадена ясна рамка и обща основа за мерки на равнище Съюза и за национални мерки, регулиращи информацията за храните.

(14)

За да се следва цялостен и еволюционен подход по отношение на информацията, предоставяна на потребителите относно консумираните от тях храни, следва да се изготви широко определение на законодателство в областта на информацията за храните, обхващащо правила от общ и специфичен характер, както и широко определение на информацията за храните, обхващащо информацията, предоставяна и чрез средства, различни от етикета.

(15)

Правилата на Съюза следва да се прилагат само за предприятия, чието естество на работа включва известна последователност на действията и известна степен на организираност. Дейности като обработка, сервиране и продажба на храна , извършвани по конкретен повод от частни лица в рамките на благотворителни събития или местни панаири и срещи, не следва да попадат в обхвата на настоящия регламент.

(16)

Законодателството в областта на информацията за храните следва да осигурява достатъчна гъвкавост, така че да има възможност да се актуализира с новите изисквания на потребителите относно информацията и да гарантира баланс между защитата на вътрешния пазар и различията във възприятията на потребителите в държавите-членки.

(17)

Основното съображение по отношение на изискването за задължителна информация за храните следва да позволи на потребителите да идентифицират и използват правилно храните, и да направят избор, който е съобразен с индивидуалните потребности на хранителния им режим. За тази цел стопанските субекти в хранителната промишленост следва да направят тази информация по-лесно достъпна за хората със зрителни увреждания.

(18)

За да може законодателството в областта на информацията за храните да се адаптира към променящите се потребности на потребителите от информация, в съображенията относно необходимостта от задължителна информация за храните следва да се отчита и проявеният широк интерес от страна на повечето потребители към разкриването на определена информация.

(19)	Въпреки това нови задължителни изисквания в областта на информацията за храните следва да бъдат установявани само ако и когато е необходимо, в съответствие с принципите на субсидиарност, пропорционалност и устойчивост.

(20)

Законодателството в областта на информацията за храните следва да забранява използването на информация, която би заблудила потребителя, по-специално по отношение на характеристиките на храната, нейното въздействие или свойства, или която би приписала лечебни свойства на храните. За да бъде ефективна посочената забрана, тя следва да се прилага и спрямо рекламата и представянето на храните.

(21)

За да се избегне разпокъсаност на правилата относно отговорността на стопанските субекти в хранителната промишленост по отношение на информацията за храните, е целесъобразно да се изяснят отговорностите на стопанските субекти в тази област. Това изясняване следва да бъде в съответствие с отговорностите по отношение на потребителя, които са посочени в член 17 от Регламент (ЕО) № 178/2002.

(22)

Следва да се състави списък на цялата задължителна информация, която поначало следва да се предоставя за всички храни, предназначени за крайния потребител и заведенията за обществено хранене. В списъка следва да се запази информацията, която вече се изисква съгласно действащото законодателство, като се има предвид, че като цяло тя представлява ценно достижение от гледна точка на информирането на потребителя.

(23)

За да бъдат отчетени промените и напредъкът в областта на информацията за храните, следва да се създадат разпоредби, които да дадат правомощия на Комисията за осигуряване на възможност за предоставянето на някои данни чрез алтернативни средства. Консултацията със заинтересованите страни следва да спомогне за навременни и целенасочени промени на изискванията за информация за храните.

(24)

Някои съставки или други вещества, или продукти (като спомагателни вещества), които се използват при производството на храните и впоследствие остават в техния състав, причиняват алергии или непоносимост при потребителите, като някои от тези алергии или непоносимост представляват опасност за здравето на засегнатите лица. Важно е да се предоставя информация относно наличието на добавки в храните, спомагателни вещества и други вещества или продукти, които могат да причинят алергии или непоносимост, за да могат потребителите, страдащи от хранителна алергия или непоносимост, да направят информиран и безопасен избор.

(25)

Етикетите на храните следва да бъдат ясни и разбираеми, за да подпомагат потребителите да направят по-добре информиран избор на храни и хранителен режим. Проучванията показват, че четливостта е важен фактор, който може да увеличи възможността информацията от етикета да повлияе на потребителите, както и че дребният шрифт е една от главните причини за недоволството на потребителите относно етикетирането на храните. Следва да бъде разработен цялостен подход обаче, така че да се вземат предвид всички аспекти, свързани с четливостта.

(26)

За да се осигури предоставянето на информация за храните, е необходимо да се преценят всички начини за доставка на храни на потребителите, включително продажбата на храна чрез средствата за комуникация от разстояние. Макар да е ясно, че всяка храна, доставена чрез продажба от разстояние, следва да отговаря на същите изисквания за информация както храната, продавана в магазините, е необходимо да се изясни, че в този случай съответната задължителна информация за храните следва да бъде налична преди да сключен договорът за продажба.

(27)	С цел на потребителите да бъде предоставена информация за храните, която е необходима за извършването на информиран избор, при смесените алкохолни напитки следва също да се предоставя информация относно техните съставки.

(28)

Важно е също на потребителите да се предостави информация относно другите алкохолни напитки. Вече съществуват конкретни правила на Съюза относно етикетирането на вино. Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2007 г. за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти („Общ регламент за ООП“) (12) установява правила, които гарантират, че потребителите са защитени и подходящо информирани. Ето защо на този етап е уместно виното да бъде освободено от задължението за изброяване на съставките и обявяване на хранителната стойност. По същия начин защитата на потребителите във връзка с определени алкохолни напитки е гарантирана посредством Регламент (ЕИО) № 1601/91 на Съвета от 10 юни 1991 г. относно установяване на общи правила за определянето, описанието и представянето на ароматизирани вина, ароматизирани напитки на винена основа и ароматизирани коктейли от лозаро-винарски продукти (13) и посредством Регламент (ЕО) № 110/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 15 януари 2008 г. относно определението, описанието, представянето, етикетирането и защитата на географските указания на спиртните напитки (14). Следователно същото освобождаване следва да се прилага и за напитките, които попадат в обхвата на тези два регламента.

(29)

Необходимо е напитките подобни на вино, ароматизираните вина, ароматизираните напитки на винена основа, ароматизираните коктейли от лозаро-винарски продукти и спиртните напитки да се третират по един и същи начин и да се гарантира, че за тези напитки ще се прилагат едни и същи изисквания на правото в областта на информацията за храните. Ето защо освобождаването от задължението да се посочва списък на съставките ида се обявява хранителната стойност следва да се прилага и за напитките, които съдържат повече от 1,2 обемни процента алкохол, получени от ферментация на плодове или зеленчуци, за медовината и всички видове бира.

(30)

До пет години от влизането в сила на настоящия регламент обаче Комисията следва да представи доклад относно това дали някои категории напитки следва да бъдат освободени, по-специално от предоставянето на информация за енергийната стойност, и да посочи причините обосноваващи евентуално освобождаване, като се вземе предвид необходимостта от гарантиране на съгласуваност с други политики на Съюза, свързани с въпроса. Ако е необходимо, Комисията може също да предложи и конкретни изисквания в контекста на настоящия регламент.

(31)

Посочването на страната на произход или на мястото на произход на храната следва да бъде представено тогава, когато липсата му би могла да заблуди потребителите по отношение на истинската страна на произход или място на произход на дадения продукт. Във всички случаи, посочването на страната на произход или мястото на произход следва да бъде представено по начин, който не заблуждава потребителя, и на базата на ясно определени критерии, които гарантират равни условия за индустрията и осигуряват по-ясно разбиране на информацията, свързана със страната на произход или мястото на произход на дадена храна, от страна на потребителите. Тези критерии не следва да се прилагат, когато се посочват името или адресът на стопанския субект в хранителната промишленост.

(32)	В някои случаи стопанските субекти в хранителната промишленост може да поискат да посочат произхода на дадена храна на доброволен принцип, за да привлекат вниманието на потребителите към качествата на техния продукт. Подобни обозначения следва също да отговарят на хармонизирани критерии.

(33)

Посочването на произхода понастоящем е задължително за говеждо месо и продукти от говеждо месо (15) в Съюза след кризата със спонгиформната енцефалопатия по говедата и това създаде очаквания у потребителите. Оценката за въздействие на Комисията потвърди, че произходът на месото се оказва от първостепенно значение за потребителите. Има и други видове месо, които се консумират масово в Съюза, като свинско, овче, козе и птиче. Ето защо е уместно да се наложи задължителното обявяване на произход за тези продукти. Конкретните изисквания за произход могат да се различават за различните видове месо в съответствие с характеристиките на животинските видове. Уместно е да се предвиди въвеждането, посредством правила за прилагане, на задължителни изисквания, които може да са различни за различните видове месо и които се отчита принципът на пропорционалност и административната тежест за стопанските субекти в хранителната промишленост и за правоприлагащите органи.

(34)

Бяха разработени задължителни разпоредби за произхода въз основа на вертикален подход, като например за меда (16), плодовете и зеленчуците (17), рибата (18), говеждото месо и продуктите от говеждо месо (19) и маслиновото масло (20). Необходимо е да се разгледа възможността за разширяване на задължителното етикетиране на произхода за други храни. Ето защо е уместно да се отправи искане към Комисията да изготви доклади, които да включват следните храни: видове месо, различни от говеждо, свинско, овче, козе и птиче, мляко; мляко, използвано като съставка на млечните продукти; месо, използвано като съставка; непреработени храни; продукти с една съставка; и съставки, които представляват над 50 % от дадена храна. Тъй като млякото е един от продуктите, за които посочването на произхода може да се счита от особен интерес, докладът на Комисията за него следва да бъде представен възможно най-скоро. Въз основа на заключенията от тази доклади Комисията може да представи предложения за изменение на съответните разпоредби на Съюза или при необходимост може да предприеме нови инициативи на секторна основа.

(35)

Непреференциалните правила за произход на стоките в Съюза са установени в Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 относно създаване на Митнически кодекс на Общността (21), а разпоредбите за прилагането му — в Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 г. за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността (22). Определянето на страната на произход на храните ще се основава на тези правила, които са добре познати на стопанските субекти в хранителната промишленост и администрациите и следва да облекчат прилагането им.

(36)

Обявяването на хранителната стойност на храните се отнася до информацията за енергийната стойност и наличието на някои хранителни вещества в храните. Задължителното предоставяне на хранителна информация следва да подпомага действията в областта на образоването на обществеността по отношение на храненето и да бъде в помощ на информирания избор на храни.

(37)	В Бялата книга на Комисията се изтъкват някои хранителни елементи, които са от значение за общественото здраве, като наситени мазнини, захари или натрий. Следователно е подходящо изискванията за задължително предоставяне на хранителна информация да отчитат тези елементи.

(38)

Тъй като една от целите на настоящия регламент е да предостави основа за информиран избор на крайния потребител , в това отношение е важно да се гарантира, че крайният потребител лесно ще разбира предоставената на етикета информация. Ето защо е уместно на етикета да се използва терминът „сол“, вместо съответстващия термин за хранителното вещество „натрий“.

(39)	Като цяло потребителите не осъзнават потенциалното влияние на алкохолните напитки върху техния общ хранителен режим. Следователно е подходящо да се гарантира предоставянето на информация относно хранителното съдържание на конкретни смесени алкохолни напитки.

(40)

В интерес на последователността и съгласуваността на законодателството на Съюза доброволното включване на хранителни или здравни претенции в етикетите на храните следва да бъде в съответствие с Регламент (ЕО) № 1924/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. относно хранителни и здравни претенции за храните (23).

(41)

За да се избегне излишната тежест за промишлеността, е подходящо някои категории храни, които са непреработени или за които хранителната информация не е определящ фактор при избора на потребителя, да бъдат освободени от задължителното обявяване на хранителната стойност, освен ако задължението за предоставяне на тази информация не е предвидено съгласно други правила на Съюза.

(42)

За да удовлетвори средностатистическия потребител и за да изпълни информационната цел, заради която е въведена, и като се отчита съществуващото равнище на познание в областта на храненето, предоставената хранителна информация следва да бъде проста и лесна за разбиране. Предоставянето на част от хранителната информация на лицевата страна на опаковката, а на друга част — на обратната страна на опаковката, може да обърка потребителите. Поради тази причина обявяването на хранителната стойност следва да бъде в едно и също зрително поле. Освен това, на доброволен принцип, част от информацията може да се повтори например и на лицевата страна на опаковката. Възможно е да се стигне до объркване на потребителите, ако се допусне свобода при избора на информацията, която би могла да бъде повторена. Следователно е необходимо да се поясни коя информация може да се повтори, за да се гарантира, че потребителите могат лесно да видят съществената хранителна информация, когато купуват храни.

(43)

За да се поощрят стопанските субекти в хранителната промишленост да предоставят на доброволен принцип информацията, съдържаща се в обявената хранителна стойност на храни като алкохолни напитки и непредварително опаковани храни, които могат да бъдат освободени от изискването за обявяване на хранителната стойност, следва да бъде предоставена възможност да се обявяват само ограничен брой елементи, даващи информация за хранителната стойност. Уместно е обаче ясно да се определи информацията, която може да се предоставя на доброволен принцип, за да се избегне заблуждаване на потребителя чрез свободния избор на стопанския субект в хранителната промишленост.

(44)

Неотдавна настъпиха промени при изразяването на хранителните стойности, различни от посочените стойности на 100 g/100 ml/порция, както и при тяхното представяне, чрез използването на графична форма или символи, въведени от някои държави-членки и организации в сектора на хранителната промишленост. Тези допълнителни форми на изразяване и представяне могат да помогнат на потребителите да разберат по-добре обявената хранителната стойност. В рамките на Съюза обаче липсват достатъчно данни за това как средностатистическият потребител разбира и използва алтернативните форми на изразяване или представяне на информацията. Следователно е целесъобразно да се даде възможност различните форми на изразяване и представяне да се разработват въз основа на критерии, установени в настоящия регламент, и да се прикани Комисията да изготви доклад относно използването на тези форми на изразяване и представяне, тяхното въздействие на вътрешния пазар и целесъобразността за по-нататъшно хармонизиране.

(45)

С цел да подпомогнат Комисията при изготвянето на този доклад държавите-членки следва да ѝ предоставят съответната информация относно използването на допълнителни форми на изразяване и представяне на обявената хранителна стойност на пазара на тяхна територия. В тази връзка държавите-членки следва да бъдат оправомощени да изискват от стопанските субекти в хранителната промишленост, пускащи на пазара на тяхна територия храни върху които фигурират допълнителни форми на изразяване и представяне, да уведомяват националните органи за използването на тези допълнителни форми и за съответните основания по отношение на изпълнението на изискванията, установени в настоящия регламент.

(46)

Желателно е да се гарантира известна степен на съответствие при разработването на допълнителни форми на изразяване и представяне на обявената хранителна стойност. Ето защо е уместно да се насърчава непрекъснатият обмен и споделяне на най-добри практики и опит между държавите-членки, както и с Комисията, и да се поощрява участието на заинтересованите страни в този обмен.

(47)

Обявяването на общото съдържание на хранителни елементи и сравнителни показатели в едно и също зрително поле в лесно разпознаваема форма, така че да е възможна оценка на хранителните свойства на определена храна, следва да бъде разглеждано цялостно в рамките на обявяването на хранителната стойност, а не следва да се разглежда като съвкупност от отделни претенции.

(48)

Опитът показва, че в много случаи доброволната информация за храните се предоставя за сметка на яснотата на задължителната информация за храните. Ето защо следва да се предвидят критерии, за да се помогне на стопанските субекти в хранителната промишленост и на правоприлагащите органи да постигнат баланс между предоставянето на задължителна и доброволна информация за храните.

(49)

В зависимост от местните практически условия и обстоятелства, държавите-членки следва да си запазят правото да определят правила по отношение на предоставянето на информация относно непредварително опакованите храни. Въпреки че в такива случаи изискването на потребителя за друга информация е ограничено, информацията относно възможни алергени се смята за много важна. Фактите показват, че повечето случаи на хранителни алергии са свързани с непредварително опакована храна. Ето защо на потребителя следва винаги да се предоставя информация относно възможни алергени.

(50)

По отношение на въпросите, конкретно хармонизирани от настоящия регламент, държавите-членки следва да нямат възможност да приемат национални разпоредби, освен ако не са разрешени от законодателството на Съюза. Настоящият регламент не следва да възпрепятства държавите-членки да приемат национални разпоредби по въпроси, които не са конкретно хармонизирани в него.

(51)	Правилата относно информацията за храните следва да могат да бъдат адаптирани към бързо променящата се социална, икономическа и технологична среда.

(52)

За да наложат спазването на настоящия регламент, държавите-членки следва да упражняват официален контрол в съответствие с Регламент (ЕО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно официалния контрол, провеждан с цел осигуряване на проверка на съответствието със законодателството в областта на фуражите и храните и правилата за опазване здравето на животните и хуманното отношение към животните (24).

(53)

Позоваванията на Директива 90/496/ЕИО в Регламент (ЕО) № 1924/2006 и в Регламент (ЕО) № 1925/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. относно влагането на витамини, минерали и някои други вещества в храните (25) следва да се актуализират, за да се вземе предвид настоящият регламент. Ето защо регламенти (ЕО) № 1924/2006 и (ЕО) № 1925/2006 следва да бъдат съответно изменени.

(54)

Нередовното и често актуализиране на изискванията по отношение на информацията за храните може да наложи значителна административна тежест на предприятията от хранителната промишленост, особено на малките и средни предприятия. Ето защо е уместно да се гарантира, че мерките, които могат да бъдат приети от Комисията при упражняване на правомощията, които и предоставя настоящият регламент, ще се прилагат считано от една и съща дата на календарната година, след съответен преходен период. Дерогации от този принцип следва да се разрешават при спешни случаи, когато целта на въпросната мярка е защитата на човешкото здраве.

(55)	С цел да се даде възможност на стопанските субекти в хранителната промишленост да адаптират етикетирането на продуктите си към новите изисквания, въведени с настоящия регламент, е необходимо да се предвидят съответни преходни периоди по отношение на прилагането на настоящия регламент.

(56)

Предвид съществените промени в изискванията относно етикетирането на хранителната информация, въведени с настоящия регламент, по-специално промените във връзка със съдържанието на обявяваната хранителна стойност, е целесъобразно да се разреши на стопанските субекти в хранителната промишленост да прилагат предварително разпоредбите на настоящия регламент.

(57)

Доколкото целите на настоящия регламент не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите-членки и следователно могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигане на тези цели.

(58)

На Комисията следва да бъдат предоставени правомощия да приема делегирани актове в съответствие с член 290 от ДФЕС, inter alia по отношение на възможността за достъп до някои задължителни данни чрез средства, различни от обозначаването върху опаковката или етикета, списъка с храни, за които не се изисква списък на съставките, преразглеждането на списъка с вещества или продукти, причиняващи алергии или непоносимост, както и списъка с хранителни вещества, които могат да бъдат обявявани доброволно. От съществено значение е в хода на подготвителната работа Комисията да проведе необходимите консултации, в това число и на експертно ниво.

(59)

За да се гарантират еднакви условия за прилагане на настоящия регламент, на Комисията следва да се предоставят правомощия да приема правила за прилагане, inter alia, във връзка с реда и условията на изразяване на едно или повече сведения чрез пиктограми или символи вместо с думи и цифри, контраста между отпечатания текст и фона на етикета, начина за посочване на срока на минимална трайност, начина за посочване на страната на произход или мястото на произход по отношение на месото, точността на обявените хранителни стойности или изразяването на хранителната стойност в порции или в единици за консумация. В съответствие с член 291 от ДФЕС правилата и общите принципи относно механизмите за контрол от страна на държавите-членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията се установяват предварително чрез регламент, приет в съответствие с обикновената законодателна процедура. До приемането на този нов регламент Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (26) продължава да се прилага, с изключение на процедурата по регулиране с контрол, която не е приложима,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ГЛАВА I

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 1

Предмет и обхват

1.   Настоящият регламент предоставя основа за осигуряване на високо равнище на защита на потребителите във връзка с информацията за храните, като се вземат предвид различията във възприятията на потребителите и техните потребности от информация, и като същевременно се гарантира безпрепятствено функциониране на вътрешния пазар.

2.   Настоящият регламент установява общите принципи, изисквания и отговорности, регулиращи информацията за храните, и по-специално етикетирането на храните. Регламентът определя средствата за гарантиране на правото на потребителите на информация и процедурите за предоставяне на информация за храните, като се отчита необходимостта от предоставяне на достатъчна гъвкавост с оглед на бъдещото развитие и новите изисквания относно информацията.

3.   Настоящият регламент се прилага спрямо стопанските субекти в хранителната промишленост на всички етапи от хранителната верига, когато техните дейности се отнасят до предоставянето на потребителите на информация за храните. Регламентът се прилага за всички храни, предназначени за крайния потребител, включително за храни, доставяни от заведения за обществено хранене, и храни, предназначени за снабдяване на заведения за обществено хранене.

4.   Настоящият регламент се прилага, без да се засягат изискванията за етикетиране, предвидени в специални разпоредби на Съюза, приложими за определени храни.

Член 2

Определения

1.   За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

а)	определенията за „храна“, „законодателство в областта на храните“, „предприятие за производство на храни“, „стопански субект в хранителната промишленост“, „търговия на дребно“, „пускане на пазара“ и „краен потребител“ в член 2 и член 3, точки 1, 2, 3, 7, 8 и 18 от Регламент (ЕО) № 178/2002;

б)	определенията за „преработка“, „непреработени продукти“ и „преработени продукти“ в член 2, параграф 1, букви м), н) и о) от Регламент (ЕО) № 852/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно хигиената на храните (27);

в)	определението за „ензим в храна“ в член 3, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕО) № 1332/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. относно ензимите в храните (28);

г)	определенията за „добавка в храната“, „спомагателно вещество“ и „носител“ в член 3, параграф 2, букви а) и б) и в приложение I, точка 5 към Регламент (ЕО) № 1333/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. относно добавките в храните (29);

д)	определението за „ароматизанти“ в член 3, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕО) № 1334/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. относно ароматизантите и определени хранителни съставки с ароматични свойства за влагане във или върху храни (30);

е)	определенията за „месо“ и „механично отделено месо“ в точки 1.1 и 1.14 от приложение I към Регламент (ЕО) № 853/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно определяне на специфични хигиенни правила за храните от животински произход (31);

ж)	определението за „средство за комуникация от разстояние“ в член 2, точка 4 от Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 1997 г. относно защитата на потребителя по отношение на договорите от разстояние (32);

з)	определението за „реклама“ в член 2, буква а) от Директива 2006/114/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. относно заблуждаващата и сравнителната реклама (33);

и)	определението на „специално създадени наноматериали“ в член 3, параграф 2, буква в) от Регламент (ЕС) № …/2011 на Европейския парламент и на Съвета от … относно новите храни (34)  (35).

2.   Прилагат се и следните определения:

а)	„информация за храните“ означава информация относно храна, предоставена на крайния потребител посредством етикет, друг съпровождащ материал или каквито и да било средства, включително модерни технологични средства или съобщение в устна форма;

б)

„законодателство в областта на информацията за храните“ означава разпоредбите на Съюза, регулиращи информацията за храните, и по-специално етикетирането, включително правила от общ характер, приложими за всички храни при определени обстоятелства или за някои категории храни, и правила, приложими единствено по отношение на конкретни храни;

в)	„задължителна информация за храните“ означава данните, които се изисква да бъдат предоставени на крайния потребител съгласно разпоредбите на Съюза;

г)

„заведения за обществено хранене“ означава всяка структура (включително превозно средство, подвижен или неподвижен щанд) като ресторанти, столови, училища и болници, където при изпълнение на стопанската дейност се приготвя храна за доставка на крайния потребител, която е готова за консумация без допълнително приготвяне;

д)

„предварително опакована храна“ означава всяка единична бройка, предназначена да бъде представена като такава на крайния потребител и на заведенията за обществено хранене, състояща се от храна и опаковката, в която тя е поставена преди да бъде предложена за продажба, независимо дали опаковката обвива храната изцяло или отчасти, но във всеки случай по такъв начин, че съдържанието да не може да се промени без да се отвори или без да се смени опаковката;

е)

„съставка“ означава всяко вещество или продукт, включително ароматизанти, добавки в храната и ензими в храната, както и всяка съставна част на сложна съставка, използвана за производство или приготвяне на храна и все още налична в крайния продукт, дори и в изменен вид; остатъчните вещества не се смятат за съставки;

ж)	„място на произход“ означава всяко място, от което е посочено, че произхожда храната, и което не е „страна на произход“, както е определено в съответствие с членове от 23 до 26 от Регламент (ЕИО) № 2913/92;

з)	„сложна съставка“ означава съставка, която сама по себе си е продукт на повече от една съставка;

и)	„етикет“ означава всяка маркировка, производствена марка, търговска марка, изображение или друго описание, което е изписано, отпечатано, маркирано, щамповано, изобразено или гравирано върху или закрепено към опаковката или контейнера с храна;

й)	„етикетиране“ означава всички текстове, данни, търговски марки търговско наименование, изображения или символи, свързани с дадена храна и нанесени върху опаковка, документ, надпис, етикет, пръстен или увивна лента, които придружават или се отнасят до такава храна;

к)

„зрително поле“ означава всички повърхности на опаковката, които могат да бъдат прочетени от един зрителен ъгъл, който позволява бърз и лесен достъп до информацията върху етикета, като дава възможност на потребителите да прочетат тази информация без да е необходимо да обръщат опаковката отпред и отзад;

л)

„официално наименование“ означава наименованието на храна, установено в приложимите за нея разпоредби на Съюза или, при липса на такива разпоредби на Съюза, наименованието, предвидено в законови, подзаконови и административни разпоредби, приложими в държавите-членки, в които храната се продава на крайния потребител или на заведения за обществено хранене;

м)	„обичайно наименование“ означава наименованието, което е прието за наименование на храната от потребителите в държавата-членка, в която тази храна се продава, без необходимост от допълнително обяснение;

н)	„описателно наименование“ означава наименованието, което дава описание на храната и при необходимост на употребата ѝ, и което е достатъчно ясно, за да даде възможност на потребителя да разбере истинското ѝ естество и да я отличи от други продукти, с които може да бъде объркана;

о)	„основна съставка“ означава съставката или съставките на дадена храна, която представлява повече от 50 % от тази храна или която обикновено се свързва от потребителя с наименованието на храната и за която, в повечето случаи, се изисква посочване на количеството;

п)	„срок на минимална трайност на храната“ означава срокът, в който при подходящо съхранение храната запазва специфичните си свойства.

р)	„хранително вещество“ означава означава белтъци, въглехидрати, мазнини, хранителни влакнини, натрий, витамини и минерали, изброени в приложение XIII към настоящия регламент, както и вещества, които принадлежат или са част от някоя от посочените категории.

3.   За целите на настоящия регламент страната на произход на дадена храна се отнася до произхода на храна, както е определен в съответствие с членове 23—26 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета.

4.   Прилагат се също и специфичните определения, установени в приложение I.

ГЛАВА II

ОБЩИ ПРИНЦИПИ, СВЪРЗАНИ С ИНФОРМАЦИЯТА ЗА ХРАНИТЕ

Член 3

Общи цели

1.   Предоставянето на информация за храните цели постигане на високо равнище на защита на здравето и интересите на потребителите, като предоставя на крайните потребители основа за информиран избор и безопасно използване на храни, по-специално като се вземат предвид съображения от здравен, икономически, екологичен, социален и етичен характер.

2.   Законодателството в областта на информацията за храните цели постигане на свободно движение в Съюза на законно произведени и търгувани храни, като се отчита съответно необходимостта от защита на законните интереси на производителите и се насърчава производството на качествени продукти.

3.   Когато в законодателството в областта на информацията за храните се установяват нови изисквания, се разглежда необходимостта от преходен период след влизане в сила на новите изисквания, по време на който на пазара да могат да бъдат пускани храни с етикети, които не съответстват на новите изисквания, а наличните количества от такива храни, пуснати на пазара преди изтичане на преходния период, да могат да се продават до изчерпването им.

Член 4

Принципи, регулиращи задължителната информация за храните

1.   Когато се изисква задължителна информация за храните от законодателство в областта на информацията за храните, това изискване се отнася до информация, попадаща по-специално в една от следните категории:

а)	информация за същността и състава, свойствата или други характеристики на храната;

б)

информация за защитата на здравето на потребителите и безопасната употреба на дадена храна. По-специално, това изискване се отнася до информация за: i) съставните характеристики, които могат да бъдат вредни за здравето на определени групи потребители; ii) трайността, съхранението и безопасната употреба; iii) въздействието върху здравето, включително рисковете и последиците, свързани с вредна или опасна консумация на дадена храна;

в)	информация относно хранителните характеристики, така че на потребителите, включително на тези със специални изисквания по отношение на хранителния режим, да се даде възможност за информиран избор.

2.   При разглеждане на необходимостта от задължителна информация за храните и за да се даде на потребителите възможност за информиран избор, се отчита широко разпространената потребност на мнозинството от потребителите от определена информация , на която те придават значителна стойност, или от всички общоприети ползи за потребителя.

Член 5

Консултация с Европейския орган за безопасност на храните

Всички мерки на Съюза в приложното поле на законодателството в областта на информацията за храните, които могат да имат последици върху общественото здраве, се приемат след консултации с Европейския орган за безопасност на храните („Органа“).

ГЛАВА III

ОБЩИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ХРАНИТЕ И ОТГОВОРНОСТИ НА СТОПАНСКИТЕ СУБЕКТИ В ХРАНИТЕЛНАТА ПРОМИШЛЕНОСТ

Член 6

Основно изискване

Всяка храна, предназначена за доставяне на крайния потребител или на заведения за обществено хранене, се съпровожда от информация за храните в съответствие с настоящия регламент.

Член 7

Практики за обективно информиране

1.   Информацията за храните не трябва да бъде заблуждаваща, особено:

а)	по отношение на характеристиките на храната, и по-специално по отношение на нейното естество, същност, свойства, състав, количество, трайност, страна на произход или място на произход, метод на изработка или производство;

б)	като се приписват на храната ефекти или свойства, каквито тя не притежава;

в)	като се твърди, че храната притежава специални характеристики, когато в действителност всички подобни храни притежават такива характеристики;

г)	като се внушава в описанието или картинното изображение наличието на определена храна или съставка, докато в действителност даден естествено присъстващ компонент или обичайно използвана съставка в тази храна са заменени с различен компонент или различна съставка.

2.   Информацията за храните е точна, ясна и лесноразбираема за потребителя.

3.   Освен чрез дерогациите, предвидени в законодателството на Съюза, приложимо към натуралните минерални води и храни за специална хранителна употреба, информацията за храните не може да приписва на никоя храна свойства за предпазване или лекуване на заболявания у хората, нито да насочва към такива свойства.

4.   Параграфи 1, 2 и 3 се прилагат и за:

а)	рекламата;

б)	представянето на храни, по-специално тяхната форма, външен вид или опаковка, използваните опаковъчни материали, начина на подреждане или начина на излагане.

Член 8

Отговорности

1.   Стопанският субект в хранителната промишленост, който отговаря за информацията за храните, е стопанският субект, под чието име или търговско наименование храната се предлага на пазара, или ако този стопански субект не е установен в Съюза — вносителят на пазара на Съюза.

2.   Стопанският субект в хранителната промишленост, който отговаря за информацията за храните, осигурява наличието и точността на информацията за храните в съответствие с приложимото законодателство в областта на информацията за храните и с изискванията на съответните национални разпоредби.

3.   Стопанските субекти в хранителната промишленост, чиито дейности не засягат информацията за храните, не доставят храни, за които знаят или предполагат, въз основа на информацията, с която разполагат в качеството си на търговци, че не отговарят на изискванията на приложимото законодателство в областта на информацията за храните и на изискванията на съответните национални разпоредби.

4.   Стопанските субекти в хранителната промишленост в рамките на контролираните от тях дейности не променят информацията, съпровождаща дадена храна, ако тази промяна би заблудила крайния потребител или по друг начин би намалила равнището на защита на потребителя и възможностите за крайния потребител да направи информиран избор. Стопанските субекти в хранителната промишленост носят отговорност за всякакви промени, които внасят в информацията за храната, съпровождаща дадена храна.

5.   Без да се засягат параграфи 2—4, стопанските субекти в хранителната промишленост в рамките на контролираните от тях дейности гарантират съответствието с изискванията на законодателството в областта на информацията за храните и на съответните национални разпоредби, които имат отношение към тяхната дейност, и следят за спазването на тези изисквания.

6.   Стопанските субекти в хранителната промишленост в рамките на контролираните от тях дейности гарантират, че информацията, отнасяща се до непредварително опакована храна и е предназначена за крайния потребител или за доставка на заведения за обществено хранене, се предава на стопанския субект в хранителната промишленост, който получава храната, с оглед при необходимост да се даде възможност за предоставяне на задължителна информация за храните на крайния потребител.

7.   В следните случаи стопанските субекти в хранителната промишленост гарантират в рамките на контролираните от тях дейности, че задължителните данни, изисквани съгласно членове 9 и 10, фигурират върху предварителната опаковка или прикачения към нея етикет, или в търговските документи, отнасящи се до храните, когато може да се гарантира, че тези документи съпровождат храните, за които се отнасят, или са били изпратени преди или едновременно с доставката:

а)	когато предварително опакованата храна е предназначена за крайния потребител, но се предлага на пазара на етап, който предхожда продажбата на краен потребител, и когато на този етап не се включва продажба за заведения за обществено хранене;

б)	когато предварително опакованата храна е предназначена за снабдяване на заведения за обществено хранене за приготвяне, преработка, разфасоване или нарязване.

Независимо от първата алинея, стопанските субекти в хранителната промишленост гарантират, че данните, посочени в член 9, параграф 1, букви a), е), ж) и з), фигурират и на външната опаковка, в която предварително опакованите храни са представени за предлагане на пазара.

8.   Стопанските субекти в хранителната промишленост, които доставят за други стопански субекти в хранителната промишленост храна, която не е предназначена за крайния потребител или за заведения за обществено хранене, осигуряват на тези други стопански субекти в хранителната промишленост предоставянето на достатъчно информация, която им позволява при необходимост да изпълнят задълженията си съгласно параграф 2.

ГЛАВА IV

ЗАДЪЛЖИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ХРАНИТЕ

РАЗДЕЛ 1

Съдържание и представяне

Член 9

Списък на задължителните данни

1.   В съответствие с членове 10—34 и съобразно изключенията, които се съдържат в настоящата глава, е задължително да се посочат следните данни:

а)	наименование на храната;

б)	списък на съставките;

в)	всички съставки или спомагателни вещества, изброени в приложение II, или получени от вещество или продукт, посочени в приложение II, причиняващи алергии или непоносимост, които се използват за производство или приготвяне на храна и все още присъстват в крайния продукт, дори и в изменен вид;

г)	количество на определени съставки или категории съставки;

д)	нетно количество на храната;

е)	срок на минимална трайност или срок на годност;

ж)	специални условия за съхранение и/или условия за употреба;

з)	името или търговско наименование и адрес на стопанския субект в хранителната промишленост, посочен в член 8, параграф 1;

и)	страна на произход или място на произход, когато са предвидени такива в член 25;

й)	указания за употреба, когато при липсата на такива указания би било трудно храната да се използва по подходящ начин;

к)	по отношение на напитки, съдържащи повече от 1,2 обемни процента алкохол, действителното обемно съдържание на алкохол;

л)	обявяване на хранителната стойност.

2.   Данните, посочени в параграф 1, се обозначават с думи и числа. Те могат да бъдат изразявани с алтернативни средства, чрез пиктограми или символи, вместо с думи или числа, след като Комисията приеме мерки за прилагане по параграф 3 и съгласно с тези мерки за прилагане.

3.   Комисията може да приема съгласно процедурата по регулиране, посочена в член 46, параграф 2, подробни правила относно реда и условията за изразяване на едно или повече сведения чрез пиктограми или символи, вместо с думи или числа, като вземе предвид доказателства за еднаквото им възприемане от потребителите.

Член 10

Допълнителни задължителни данни за конкретни видове или категории храни

1.   В допълнение към данните, изброени в член 9, параграф 1, в приложение III се определят допълнителни задължителни данни за конкретни видове и категории храни.

2.   За да се осигури информация за потребителите по отношение на конкретни видове и категории храни и за да се вземат предвид техническият прогрес, научните постижения, опазването на здравето на потребителите и безопасното използване на дадена храна, Комисията може да изменя приложение III посредством делегирани актове в съответствие с член 49 и при спазване на условията, предвидени в членове 50, 51 и 52.

Член 11

Мерки и теглилки

Член 9 не засяга по-специфичните разпоредби на Съюза относно мерките и теглилките.

Член 12

Наличие и поставяне на задължителната информация за храните

1.   Задължителната информация за храните е налична и леснодостъпна, в съответствие с настоящия регламент, за всички храни.

2.   При предварително опакованите храни задължителната информация за храните се поставя директно на опаковката или на етикета, прикачен към нея.

3.   За да се осигури възможност на потребителите да се ползват от други средства за предоставяне на задължителна информация за храните, по-добре адаптирани към някои задължителни данни, Комисията може, посредством делегирани актове в съответствие с член 49 и при спазване на условията, предвидени в членове 50 и 51, да предвиди правила за наличието на някои задължителни данни чрез средства, различни от опаковката или етикета.

4.   За храна, която не е предварително опакована, се прилагат разпоредбите на член 42.

Член 13

Представяне на задължителните данни

1.   Без да се засягат правилата, приети съгласно член 42, параграф 2, задължителната информация за храните се обозначава на видно място по такъв начин, че да бъде лесно видима, четлива и когато е необходимо — незаличима. Тази информация по никакъв начин не се скрива, затъмнява, отнема или прекъсва от какъвто и да било текст или изображения или друг пречещ материал.

2.   Без да се засягат специалните разпоредби на Съюза, приложими за определени храни по отношение на изискванията, посочени в член 9, параграф 1, букви а)—к), задължителните данни, изброени в член 9, параграф 1, когато са посочени на опаковката или на прикачения към нея етикет, се отпечатват на опаковката или на етикета с букви, с размер на шрифта, при който височината на буквата „х“ (x–height), както е определено в приложение IV, е по-голяма или равна на 1,2 mm. Задължителните данни се представят така, че да се осигури значителен контраст между печата и фона на етикета.

3.   При опаковки или контейнери, чиято най-голяма повърхност е с площ по-малка от 60 cm2, височината на буквата„х“ на посочения в параграф 2 шрифт е по-голяма или равна на 0,9 mm.

4.   С цел да се осигури еднакво прилагане на параграф 2 от настоящия член, в съответствие с посочената в член 46, параграф 2 процедура по регулиране, Комисията може да приеме подробни правила за контраста между печата и фона на етикета.

5.   За постигане на целите на настоящия регламент, Комисията определя посредством делегирани актове в съответствие с член 49 и при спазване на условията, предвидени в членове 50 и 51 допълнителни критерии за четливост освен посочените в параграф 2 от настоящия член.

Със същата цел като посочената в първа алинея Комисията може посредством делегирани актове в съответствие с член 49 и при спазване на условията, предвидени в членове 50 и 51 да разшири изискванията по параграф 6 от настоящия член, като включи в тях допълнителни задължителни данни за конкретни видове или категории храни.

6.   Данните, изброени в член 9, параграф 1, букви a), д), е) и к), се поставят на едно и също зрително поле.

7.   Параграф 6 от настоящия член не се прилага в случаите, посочени в член 16, параграфи 1 и 2.

Член 14

Продажба от разстояние

1.   Без да се засягат предвидените в член 9 изисквания за информация при предварително опаковани храни, предлагани за продажба чрез средства за комуникация от разстояние:

а)

задължителната информация за храните с изключение на данните, предвидени в член 9, параграф 1, буква е), се предоставя преди сключване на договора за продажба и фигурира в материалите, придружаващи продажбите от разстояние, или се предоставя по друг подходящ начин, ясно посочен от стопанския субект в хранителната промишленост. При използване на други подходящи средства задължителната информация за храните се предоставя без стопанският субект в хранителната промишленост да иска от потребителите заплащането на допълнителни разходи;

б)	всички задължителни данни са предоставени към момента на доставката.

2.   За непредварително опаковани храни, предлагани за продажба чрез средства за комуникация от разстояние, изискваните съгласно член 42 данни се предоставят в съответствие с параграф 1 от настоящия член.

3.   Параграф 1, буква а) не се прилага за храни, предлагани за продажба посредством автомати за продажба или автоматизирани търговски обекти.

Член 15

Езикови изисквания

1.   Без да се засяга член 9, параграф 2, задължителната информация за храните се предоставя на език, който е лесноразбираем за потребителите от държавите-членки, в които се предлага на пазара храната.

2.   В рамките на своята територия държавите-членки, в които се предлагат на пазара храните, могат да поставят като условие данните да се предоставят на един или повече от официалните езици на Съюза.

3.   Параграфи 1 и 2 не изключват възможността данните да се посочват на няколко езика.

Член 16

Пропускане на определени задължителни данни

1.   За стъклени бутилки, предназначени за повторна употреба, на които е поставена незаличима маркировка и поради тази причина нямат поставен етикет, пръстен или увивна лента, са задължителни единствено данните, изброени в член 9, параграф 1, букви a), в), д), е) и л).

2.   За опаковки или контейнери, при които най-голямата повърхност е с площ по/малка от 10 cm2, на опаковката или на етикета се предоставят задължително само данните, изброени в член 9, параграф 1, букви a), в), д) и е). Данните, посочени в член 9, параграф 1, буква б), се предоставят с други средства или при поискване от потребителя.

3.   Без да се засягат останалите разпоредби на Съюза, съгласно които се изисква задължително обявяване на хранителната стойност, посоченото в член 9, параграф 1, буква л), обявяване не е задължително за храните, изброени в приложение V.

4.   Без да се засягат останалите разпоредби на Съюза, съгласно които се изисква списък на съставките или задължително обявяване на хранителната стойност, посочените в член 9, параграф 1, букви б) и л), данни не са задължителни за:

а)	вината, които попадат в обхвата на приложение XI б към Регламент (ЕО) № 1234/2007;

б)	продукти, които попадат в обхвата на Регламент (ЕИО) № 1601/91;

в)	напитки подобни на посочените в букви а) и б) от настоящия параграф, които съдържат повече от 1,2 обемни процента алкохол, получен от ферментация на плодове или зеленчуци;

г)

медовина;

д)	всички видове бира и

е)	спиртни напитки съгласно определението в член 2, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 110/2008.

До … (36) Комисията изготвя доклад относно прилагането на член 18 и член 29, параграф 1 за посочените в настоящия параграф продукти и относно това дали някои категории напитки следва да бъдат освободени, по-специално от изискването за предоставяне на информация за енергийната стойност, както и относно причините обосноваващи евентуално освобождаване, като се вземе предвид необходимостта от гарантиране на съгласуваност с други политики на Съюза, свързани с въпроса.

Комисията може да придружи този доклад със законодателно предложение за определяне на правилата за изготвяне на списък на съставките или задължително обявяване на хранителната стойност за тези продукти.

РАЗДЕЛ 2

Подробни разпоредби относно задължителните данни

Член 17

Наименование на храната

1.   Наименованието на храната е нейното официално наименование. При липса на такова наименование наименованието на храната е нейното обичайно наименование или, ако не съществува обичайно наименование или обичайното наименование не се използва, се предоставя описателно наименование на храната.

2.   В държавата-членка, в която се осъществява предлагането на пазара, се допуска използването на наименованието, под което продуктът е законно произведен и предлаган на пазара в държавата-членка на производство. Въпреки това, когато прилагането на останалите разпоредби на настоящия регламент, по-специално предвидените в член 9 разпоредби, не би позволило на потребителите в държавата-членка, в която се осъществява предлагането на пазара, да узнаят действителното естество на храната и да я отличат от храните, с които биха могли да я объркат, наименованието на храната се съпровожда от друга описателна информация, която се поставя в близост до наименованието на храната.

3.   В изключителни случаи наименованието на храната в държавата-членка на производство не се използва в държавата-членка, в която се осъществява предлагането на пазара, когато обозначената с това наименование храна в държавата-членка на производство е толкова различна по отношение на своя състав или производство в сравнение с храната, която е позната под това наименование в държавата-членка, в която се осъществява предлагането на пазара, че параграф 2 е достатъчен, за да се гарантира правилно информиране на потребителите в държавата-членка, в която се осъществява предлагането на пазара.

4.   Наименованието на храната не може да бъде заменено от запазена като интелектуална собственост марка, търговско наименование или популярно наименование.

5.   Конкретните разпоредби относно наименованието на храната и данните, които я съпровождат, са предвидени в приложение VI.

Член 18

Списък на съставките

1.   Списъкът на съставките се оглавява или предхожда от подходящо заглавие, което се състои от или включва думата „съставки“. Той включва всички съставки на храната, в низходящ ред на теглото, както е отчетено по време на тяхната употреба при производството на храната.

2.   Съставките се обозначават с конкретното им наименование, когато е приложимо, в съответствие с правилата, предвидени в член 17 и в приложение VI.

3.   Всички съставки, които са налице под формата на специално създадени наноматериали, трябва ясно да се обозначават в списъка на съставките. Наименованията на тези съставки се придружават от думата „нано“ в скоби.

4.   Техническите правила за прилагане на параграфи 1 и 2 от настоящия член са предвидени в приложение VII.

Член 19

Пропускане на списъка на съставките

1.   Не се изисква списък на съставките за следните храни:

а)	пресни плодове и зеленчуци, включително картофи, които не са били обелени, нарязани или обработени по подобен начин;

б)	газирана вода, в чието описание се посочва обстоятелството, че е газирана;

в)	ферментирал оцет, получен изключително от един основен продукт, при условие че не са добавяни други съставки;

г)

сирене, масло, ферментирало мляко и сметана, към които не са били добавяни други съставки освен млечни продукти, ензими и култури на микроорганизми, които са основни за производството, или в случая на сирене, различно от прясно сирене и преработено сирене — необходимото количество сол за производството му;

д)	храни, състоящи се само от една съставка, когато: i) наименованието на храната е идентично с наименованието на съставката; или ii) наименованието на храната позволява ясно идентифициране на естеството на съставката.

2.   За да се вземе предвид значението за потребителя на списъка на съставките за конкретни видове или категории храни, Комисията може, в изключителни случаи, чрез делегирани актове в съответствие с член 49 и при спазване на условията, установени в членове 50 и 51, да допълни параграф 1 от настоящия член, при условие че пропускането не води до неадекватно информиране на крайния потребител или заведенията за обществено хранене.

Член 20

Пропускане на съставни елементи на храни от списъка на съставките

Без да се засягат разпоредбите на член 21 в списъка на съставките не се изисква да бъдат включени следните съставни елементи на храни:

а)	съставните елементи на съставка, които са били временно отделени при производствения процес и отново включени по-късно, но без да се надвишава първоначалното им съотношение;

б)

добавки в храните и ензими в храните: i) чието присъствие в дадена храна се дължи единствено на обстоятелството, че са се съдържали в една или повече съставки на тази храна, в съответствие с принципа на пренасянето, посочен в член 18, параграф 1, букви а) и б) от Регламент (ЕО) № 1333/2008, при условие че не изпълняват технологична функция в крайния продукт; или ii) които се използват като спомагателни вещества;

в)	носители и вещества, които не са добавки в храните, но се използват по същия начин и със същата цел като носителите, и които се използват в стриктно необходимите количества;

г)	вещества, които не са добавки в храните, но се използват по същия начин и със същата цел като спомагателните вещества и все още присъстват в крайния продукт, макар и в променен вид;

д)	вода: i) когато водата се използва по време на производствения процес единствено за възстановяване на съставка, използвана в концентриран или изсушен вид; или ii) в случай на течна среда, която обикновено не се консумира.

Член 21

Етикетиране на определени вещества или продукти, причиняващи алергии или непоносимост

1.   Без да се засягат правилата, приети съгласно член 42, параграф 2, посочените в член 9, параграф 1, буква в) данни, се посочват в списъка на съставките в съответствие с установените в член 18, параграф 1 правила, с точно посочване на наименованието на веществото или продукта, включен в списъка в приложение II.

При липса на списък на съставките, посочването на определените в член 9, параграф 1, буква в), данни включва думата „съдържа“, последвана от наименованието на веществото или продукта, включен в списъка в приложение II.

Когато няколко съставки или спомагателни вещества в дадена храна са получени от едно единствено вещество или продукт, изброени в приложение II, етикетирането указва ясно това за всяка съответна съставка или спомагателно вещество.

Не се изисква посочване на данните, опредлени в член 9, параграф 1, буква в) в случаите когато в наименованието на храната ясно се посочва въпросното вещество или продукт.

2.   За да се осигури по-добра информация за потребителя и да се вземат предвид последните научни и технически познания, Комисията преразглежда системно и при необходимост актуализира списъка в приложение II посредством делегирани актове в съответствие с член 49 и при спазване на условията, установени в членове 50, 51 и 52.

Член 22

Посочване на количеството на съставките

1.   Посочването на количеството на съставка или категория съставки, използвани в производството или приготвянето на храна, се изисква, когато съответната съставка или категория съставки:

а)	се появяват в наименованието на храната или обикновено се свързват от потребителя с това наименование; или

б)	се посочват открояващо се на етикета с думи, изображения или графики; или

в)	са съществени до степен, която характеризира храната и я отличава от продукти, с които може да бъде объркана поради своето наименование или външен вид.

2.   Техническите правила за прилагането на параграф 1, включително конкретни случаи, при които не се изисква посочване на количествата по отношение на някои съставки, са предвидени в приложение VIII.

Член 23

Нетно количество

1.   Нетното количество на дадена храна се изразява чрез използване съответно на литри, сантилитри, милилитри, килограми или грамове:

а)	в единици за обем за течните продукти;

б)	в единици за маса за останалите продукти.

2.   За да гарантира по-добро разбиране от страна на потребителя на информацията за храните върху етикетите, Комисията може да определи за някои конкретни храни, чрез делегирани актове в съответствие с член 49 и при спазване на условията, установени в членове 50 и 51, начин за изразяване на нетното количество, различен от начина, уреден в параграф 1 от настоящия член.

3.   Техническите правила за прилагането на параграф 1, включително конкретни случаи, при които не се изисква посочване на нетното количество, са предвидени в приложение IX.

Член 24

Срок на минимална трайност и срок на годност

1.   За храните, които от микробиологична гледна точка са бързо развалящи се и по тази причина след кратък период от време могат да представляват непосредствена опасност за човешкото здраве, срокът на минимална трайност се заменя със срок на годност. След крайната дата на „срока на годност“ се счита, че дадена храна не отговаря на изискванията за безопасност в съответствие с член 14, параграфи 2—5 от Регламент (ЕО) № 178/2002.

2.   Съответният срок се представя съгласно приложение X.

3.   За да гарантира еднакво прилагане на начина на посочване на срока на минимална трайност съгласно приложение Х, точка 1в, Комисията може да приеме правила за прилагане по този въпрос в съответствие с процедурата по регулиране, посочена в член 46, параграф 2

Член 25

Страна на произход или място на произход

1.   Настоящият член се прилага без да се засягат изискванията за етикетиране, предвидени в специалните разпоредби на Съюза, по-специално Регламент (ЕО) № 509/2006 на Съвета от 20 март 2006 г. относно селскостопански и хранителни продукти с традиционно специфичен характер (37) и Регламент (ЕО) № 510/2006 на Съвета от 20 март 2006 г относно закрилата на географски указания и наименования за произход на земеделски продукти и храни (38).

2.   Посочването на страната на произход или мястото на произход е задължително:

а)	когато липсата на посочване може да заблуди потребителя по отношение на истинската страна на произход или място на произход на храната, особено ако придружаващата я информация или етикетът като цяло предполагат, че тя произхожда от различна страна или място;

б)	за месо, което попада в обхвата на кодовете от Комбинираната номенклатура („КН”), посочени в приложение XI. Настоящата буква се прилага след приемането на правилата за прилагане, посочени в параграф 6.

3.   Когато страната на произход или мястото на произход на дадена храна е посочено и когато то не е същото като това на основната съставка:

а)	се посочва и страната на произход или мястото на произход на съответната основна съставка; или

б)	се посочва, че страната на произход или мястото на произход на основната съставка е различно от това на храната.

Настоящата буква се прилага след приемането на правилата за прилагане, посочени в параграф 6.

4.   В рамките на пет години от датата на прилагане на параграф 2, буква б) Комисията представя доклад на Европейския парламент и на Съвета, в който оценява задължителното посочване на страната или мястото на произход за посочените в същата точка продукти.

5.   До … (39) Комисията представя доклад на Европейския парламент и на Съвета относно задължителното посочване на страната на произход или мястото на произход за:

а)	видове месо, различни говеждото и от посочените в параграф 2, буква б);

б)

мляко;

в)	използвано като съставка на млечните продукти мляко;

г)	използвано като съставка месо;

д)	непреработени храни;

е)	продукти с една съставка;

ж)	съставки, които представляват над 50 % от дадена храна.

В тези доклади се отчита необходимостта от информиране на потребителя, приложимостта на предвиденото задължително посочване по първа алинея, както и анализ на разходите и ползите от въвеждането такива мерки, включително правното въздействие върху вътрешния пазар и въздействието върху международната търговия.

Комисията може да придружи тези доклади с предложения за изменение на съответните разпоредби на Съюза.

6.   До … (40) Комисията приема правила за прилагане по отношение на прилагането на параграф 2, буква б) от настоящия член и прилагането на параграф 3 от настоящия член в съответствие с процедурата по регулиране, посочена в член 46, параграф 2.

Член 26

Указания за употреба

1.   Указанията за употреба на дадена храна се посочват по начин, който позволява подходящата употреба на храната.

2.   Комисията може да приема подробни правила относно прилагането на параграф 1 от настоящия член за определени храни в съответствие с посочената в член 46, параграф 2 процедура по регулиране.

Член 27

Алкохолно съдържание

1.   Правилата за посочване на обемния процент алкохол, за продукти, класифицирани в КН под код 2204, са определени в специалните разпоредби на Съюза, приложими за тези продукти.

2.   Действителният обемен процент алкохол на напитки, съдържащи повече от 1,2 обемни процента алкохол, различни от посочените в параграф 1 напитки, се посочва в съответствие с приложение XII.

РАЗДЕЛ 3

Обявяване на хранителната стойност

Член 28

Връзка с друго законодателство

1.   Настоящият раздел не се прилага за храни, включени в обхвата на следните актове:

а)	Директива 2002/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 10 юни 2002 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки по отношение на хранителните добавки (41);

б)	Директива 2009/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009 г. относно експлоатацията и предлагането на пазара на натурални минерални води (42).

2.   Настоящият раздел се прилага без да се засягат Директива 2009/39/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 май 2009 г. относно храни, предназначени за специфична хранителна употреба (43), и специалните директиви, посочени в член 4, параграф 1 от същата директива.

Член 29

Съдържание

1.   Задължителното обявяване на хранителната стойност включва следното:

а)	енергийна стойност и

б)	количества мазнини, наситени мастни киселини, въглехидрати, захари, белтък и сол.

Когато е целесъобразно в непосредствена близост до обявената хранителна стойност се поставя указание, че съдържанието на сол се дължи изключително на наличието на естествено съдържащ се в храната натрий.

2.   Съдържанието на задължително обявената хранителна стойност, посочено в параграф 1, може да бъде допълнено с посочване на количествата на едно или повече от следните вещества:

а)	транс мастни киселини;

б)	мононенаситени мастни киселини;

в)	полиненаситени мастни киселини;

г)

полиоли;

д)

скорбяла;

е)

влакнини;

ж)	витамини или минерали , изброени в приложение XIII, част А, точка 1, и налични в значителни количества, както е определено в приложение ХIII, част А, точка 2.

3.   Когато при етикетирането на предварително опаковани храни се осигурява посоченото в параграф 1 задължително обявяване на хранителната стойност, върху етикета може да се повтори информацията за енергийната стойност и количеството мазнини, наситени мастни киселини, захари и сол.

4.   Чрез дерогация от член 35, параграф 1 когато при етикетирането на продуктите, посочени в член 16, параграф 4, се осигурява обявяване на хранителната стойност, съдържанието на това обявяване може да се ограничи само до енергийната стойност.

5.   Без да се засягат разпоредбите на член 42 и чрез дерогация от член 35, параграф 1, когато при етикетирането на продуктите, посочени в член 42, параграф 1, се осигурява обявяване на хранителната стойност, съдържанието на това обявяване може да се ограничи само до:

а)	енергийната стойност; или

б)	енергийната стойност и количеството мазнини, наситени мастни киселини, захари и сол.

6.   За да вземе предвид значението на данните, посочени в параграфи 2—5 от настоящия член, за информацията на потребителите, Комисията може, чрез делегирани актове, в съответствие с член 49 и при спазване на условията, установени в членове 50 и 51, да измени списъците в параграфи 2—5 от настоящия член, чрез добавяне или заличаване на данни.

Член 30

Изчисляване

1.   Енергийната стойност се изчислява чрез използване на фактори на превръщане в приложение XIV.

2.   Комисията може да приема, чрез делегирани актове в съответствие с член 49 и при спазване на условията, установени в членове 50 и 51, фактори за превръщане за витамините и минералите, посочени в приложение ХIII, част А, точка 1, с оглед по-точно изчисляване на съдържанието на тези витамини и минерали в храните. Тези фактори за превръщане се добавят в приложение ХIV.

3.   Енергийната стойност и количеството хранителни вещества, посочени в член 29, параграфи 1—5, отговарят на стойностите и количествата, съдържащи се в храната във вида, в който тя се продава.

Когато това е уместно, информацията може да се отнася за храната след приготвянето ѝ, при условие че са предоставени достатъчно подробни указания за приготвянето и информацията се отнася за храната във вида, в който е приготвена за консумация.

4.   Според конкретния случай обявените стойности са средни стойности, основани на:

а)	анализ на храната, извършен от производителя;

б)	изчисление според известните или действителните средни стойности на използваните съставки; или

в)	изчисление според общоустановени и общоприети данни.

Комисията може да приеме, съгласно процедурата по регулиране посочена в член 46, параграф 2, подробни правила за еднаквото прилагане на настоящия параграф по отношение на точността на обявените стойности, например разликите между обявените стойност и стойностите, установени по време на официални проверки.

Член 31

Изразяване на количества в 100 g или в 100 ml

1.   Енергийната стойност и количеството на хранителните вещества, посочени в член 29, параграфи 1—5, се изразяват като се използват мерните единици, изброени в приложение ХV.

2.   Енергийната стойност и количеството на хранителните вещества, посочени в член 29, параграфи 1—5, се изразяват чрез количество в 100 g или в 100 ml.

3.   Когато това е предвидено, освен по формата на изразяване, посочена в параграф 2, обявяването на витамините и минералите, се изразява като процент от референтните количества за прием, посочени в приложение XIII, част A, точка 1, в 100 g или в 100ml.

4.   Освен по формата на изразяване, посочена в параграф 2 от настоящия член, енергийната стойност и количествата хранителни вещества, посочени в член 29, параграфи 1, 3, 4 и 5, могат да бъдат изразени, когато е целесъобразно, като процент от референтните количества за прием, посочени в приложение XIII, част Б, в 100 g или в 100 ml.

Член 32

Изразяване в порции или в единици за консумация

1.   В следните случаи енергийната стойност и количеството на хранителните вещества, посочени в член 29, параграфи 1—5, могат да бъдат изразени в порции и/или в единици за консумация, които лесно се разпознават от потребителя, при условие че използваните порции или единици за консумация са количествено определени върху етикета и че е обявен броят на порциите или единиците за консумацията, които се съдържат в опаковката:

а)	в допълнение към формата на изразяване на количество в 100 g или в 100 ml, посочена в член 31, параграф 2;

б)	в допълнение към формата на изразяване на количество в 100 g или в 10 0ml, посочена в член 31, параграф 3, за количеството на витамини и минерали;

в)	в допълнение към или вместо формата на изразяване на количество в 100 g или в 100 ml, посочена в член 31, параграф 4.

2.   Чрез дерогация от член 31, параграф 2 в случаите, посочени в член 29, параграфи 3, 4 и 5, енергийната стойност и количеството на хранителните вещества и/или процентът от референтните количества за прием, предвидени в приложение XIII, част Б, могат да бъдат изразени само в порции или в единици за консумация.

3.   Използваните порции или единици за консумация се посочват в непосредствена близост до обявените хранителни стойности.

4.   За да гарантира еднакво прилагане на формата на изразяване на обявяването на хранителната стойност в порции или в единици за консумация и да предостави една и съща база за сравнение на потребителя, Комисията може, като вземе предвид реалното потребителско поведение, както и препоръките за хранителния режим, да приема правила относно изразяването в порции или в единици за консумация за определени категории храни в съответствие с процедурата по регулиране, посочена в член 46, параграф 2.

Член 33

Представяне

1.   Данните, посочени в член 29, параграфи 1 и 2, се включват в едно и също зрително поле. Те се представят заедно в ясен формат и, когато е целесъобразно, в реда на представяне, предвиден в приложение XV.

2.   Данните, посочени в член 29, параграфи 1 и 2, се представят в таблична форма с подравнени номера, ако пространството го позволява. Когато пространството не позволява такова подравняване, обявяването се представя в линейна форма.

3.   Данните, посочени в член 29, параграф 3, могат да бъдат представени заедно:

а)	в зрително поле, различно от посоченото в параграф 1 от настоящия член, и

б)	във форма, различна от указаната в параграф 2 от настоящия член.

4.   Данните, посочени в член 29, параграфи 4 и 5, могат да бъдат представени във форма, различна от указаната в параграф 2 от настоящия член.

5.   В случай че енергийната стойност или количеството на хранителното (ите) вещество(а) в даден продукт са незначителни, информацията за тези елементи може да бъде заменена с израз като „Съдържа незначителни количества …“, който се поставя в непосредствена близост до обявените хранителни стойности.

За да гарантира еднаквото прилагане на настоящия параграф, Комисията може, в съответствие с процедурата по регулиране, посочена в член 46, параграф 2, да приема правила относно енергийната стойност и количеството на хранителните вещества, посочени в член 29, параграфи 1—5, които могат да се смятат за незначителни.

6.   За да гарантира еднакво прилагане на формата на представяне на хранителната стойност съгласно форматите, посочени в параграфи 1—4 от настоящия член, Комисията може, в съответствие с процедурата по регулиране, посочена в член 46, параграф 2, да приема правила за прилагане по този въпрос.

Член 34

Допълнителни форми на изразяване и представяне

1.   В допълнение към формите на изразяване, посочени в член 31, параграфи 2 и 4 и член 32 и към представянето, посочено в член 33, параграф 2 енергийната стойност и количеството на хранителните вещества, посочени в член 29, параграфи 1—5, могат да бъдат изразени и чрез други форми на изразяване и/или представени в графична форма или освен с думи и числа със символи, при условие че са спазени следните изисквания:

а)	те не заблуждават потребителя, както е посочено в член 7;

б)	те са насочени към улесняване на разбирането от потребителя на приноса или значението на храната към енергийното или хранително съдържание на хранителния режим;

в)	те са подкрепени от доказателство за разбирането на такива форми на изразяване или представяне от средностатистическия потребител; и

г)	в случай на други форми на изразяване, те се основават или на хармонизирани референтни количества за прием, или при липса на такива — на общоприети научни препоръки относно приема на енергийни стойности или хранителни вещества.

2.   Държавите-членки могат да препоръчат на стопанските субекти в хранителната промишленост да използват една или повече допълнителни форми на изразяване или представяне на обявената хранителна стойност, които те смятат, че най-добре изпълняват изискванията, определени в параграф 1 букви а)—г). Държавите-членки предоставят на Комисията подробна информация за тези допълнителни форми на изразяване и представяне.

3.   Държавите-членки осигуряват подходящо наблюдение и контрол на допълнителните форми на изразяване и представяне на обявената хранителна стойност, използвани на пазара на тяхната територия.

За да улеснят наблюдението и контрола на използваните допълнителни форми на изразяване и представяне държавите-членки могат да изискват от стопанските субекти в хранителната промишленост, които пускат на пазара на тяхна територия храни върху които фигурира такава информация, да уведомяват компетентните органи за използването на допълнителни форми на изразяване и представяне и да им представят съответните основания по отношение на изпълнението на изискванията, установени в параграф 1, букви а)—г). В такъв случай може да се изисква и информация относно прекратяването на използването на допълнителните форми на изразяване или представяне.

4.   Комисията улеснява и организира обмена на информация между държавите-членки, Комисията и заинтересованите страни по въпросите, свързани с използването на допълнителни форми на изразяване или представяне на обявената хранителна стойност.

5.   До … (44) Комисията, в контекста на натрупания опит, представя на Европейския парламент и на Съвета доклад относно използването на допълнителни форми на изразяване и представяне, тяхното въздействие на вътрешния пазар и доколко е препоръчително по-нататъшното хармонизиране на тези форми на изразяване и представяне. За тази цел държавите-членки предоставят на Комисията съответната информация относно използването на такива допълнителни форми на изразяване или представяне на пазара на тяхната територия. Комисията може да придружи този доклад с предложения за изменение на съответните разпоредби на Съюза.

6.   За да гарантира еднаквото прилагане на настоящия член, в съответствие с процедурата по регулиране, посочена в член 46, параграф 2, Комисията приема подробни правила относно прилагането на параграфи 1,3 и 4 от настоящия член.

ГЛАВА V

ДОБРОВОЛНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ХРАНИТЕ

Член 35

Приложими изисквания

1.   В случаите когато информацията за храните, посочена в членове 9 и 10, се предоставя на доброволен принцип, тази информация е в съответствие с изискванията, определени в глава IV, раздели 2 и 3 от настоящия регламент.

2.   Предоставената на доброволен принцип информация за храните отговаря на следните изисквания:

а)	тя не заблуждава потребителя, както е посочено в член 7;

б)	тя е недвусмислена и не обърква потребителя;

в)	когато е уместно тя се основава на съответните научни данни.

3.   Комисията може, в съответствие с процедурата по регулиране, посочена в член 46, параграф 2, да приема правила за прилагане относно изпълнението на изискванията, посочени в параграф 2 от настоящия член за информация за храни, предоставена на доброволен принцип, относно евентуалното и непреднамерено наличие в храната на вещества или продукти, които могат да причинят алергии или непоносимост.

4.   За да гарантира, че потребителите са подходящо информирани, когато доброволната информация за храните е предоставена от стопанските субекти в хранителната промишленост по различен начин, който би могъл да заблуди или обърка потребителите, Комисията може чрез делегирани актове в съответствие с член 49 и при спазване на условията, установени в членове 50 и 51, да предвиди допълнителни случаи на предоставяне на доброволна информация за храните, освен посочената в параграф 3 от настоящия член.

Член 36

Представяне

Доброволната информация за храните не се представя за сметка на разполагаемото пространството, предвидено за задължителната информация за храните.

ГЛАВА VI

НАЦИОНАЛНИ МЕРКИ

Article 37

Национални мерки

1.   По отношение на въпросите, по които настоящият регламент предвижда конкретно хармонизиране, държавите-членки не могат да приемат, нито да запазват национални мерки, освен ако не са разрешени съгласно правото на Съюза. Тези национални мерки не създават пречки пред свободното движение на стоки.

2.   Без да се засяга член 38, държавите-членки могат да приемат национални мерки по отношение на въпроси, по които настоящият регламент не предвижда конкретно хармонизиране, при условие че те не забраняват, не възпрепятстват и не ограничават свободното движение на стоки, които отговарят на изискванията на настоящия регламент.

Член 38

Национални мерки относно допълнителни задължителни данни

1.   В допълнение към задължителните данни, посочени в член 9, параграф 1 и в член 10, държавите-членки могат, в съответствие с процедурата, определена в член 43, да приемат мерки, съгласно които се изискат допълнителни задължителни данни за конкретни видове или категории храни, на основание на поне една от следните причини:

а)	опазване на общественото здраве;

б)	защита на потребителите;

в)	предотвратяване на измама;

г)	защита на правата върху индустриалната и търговска собственост, указания за произход, регистрирано наименование за произход и предотвратяване на нелоялна конкуренция.

2.   Посредством параграф 1 държавите-членки могат да въведат мерки относно задължителното посочване на страната на произход или мястото на произход на храните, само когато има доказана връзка между някои качества на храната и нейния произход. Когато такива мерки се нотифицират на Комисията, държавите-членки предоставят доказателства, че по-голямата част от потребителите придават голямо значение на предоставянето на тази информация.

Член 39

Мляко и млечни продукти

Държавите-членки могат да приемат мерки като дерогация от член 9, параграф 1 и член 10, параграф 1, за мляко и млечни продукти, предлагани в стъклени бутилки, предназначени за повторна употреба.

Държавите-членки незабавно съобщават на Комисията текста на тези мерки.

Член 40

Алкохолни напитки

До приемането на разпоредбите на Съюза, посочени в член 16, параграф 4, държавите-членки могат да запазят националните си мерки за изброяване на съставките в случаите на напитки, които съдържат повече от 1,2 обемни процента алкохол.

Член 41

Изразяване на нетното количество

При липса на разпоредби на Съюза, посочени в член 23, параграф 2 относно изразяването на нетното количество за конкретни храни по начин, различен от предвидения в член 23, параграф 1, държавите-членки могат да запазят националните си мерки, приети преди … (45).

До … (46) държавите-членки информират Комисията за такива национални мерки. Комисията уведомява съответно останалите държави-членки.

Член 42

Национални мерки относно непредварително опаковани храни

1.   Когато храните се предлагат за продажба на краен потребител или на заведение за обществено хранене без предварително опаковане, или когато храните са опаковани в търговските помещения по искане на потребителя или са предварително опаковани за директна продажба,

а)	предоставянето на данните, посочени в член 9, параграф 1, буква в), е задължително;

б)	предоставянето на други данни, посочени в членове 9 и 10, не е задължително, освен ако държавите-членки не приемат мерки, с които се въвежда изискване за предоставяне на някои или на всички данни или на елементи от тях.

2.   Държавите-членки могат да приемат мерки за начините, по които се предоставят данните или елементите от тях, посочени в параграф 1, и, при необходимост, за формата им на изразяване и представяне.

3.   Държавите-членки незабавно съобщават на Комисията текста на мерките, посочени в параграф 1, буква б) и параграф 2.

Член 43

Процедура по нотифициране

1.   При позоваване на настоящия член държавите-членки, които смятат за необходимо да приемат ново законодателство в областта на информацията за храните, нотифицират предварително Комисията и останалите държави-членки за предвидените мерки и представят причините, които ги обосновават.

2.   Комисията се консултира с Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните, създаден с член 58, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 178/2002, ако смята, че подобна консултация е полезна, или ако държавата-членка е поискала това.

3.   Заинтересованата държава-членка, която смята за необходимо да приеме ново законодателство в областта на информацията за храните, може да предприеме предвидените мерки не по-рано от три месеца след нотифицирането по параграф 1, при условие че не е получила отрицателно становище от Комисията.

4.   Ако становището на Комисията е отрицателно и преди изтичането на срока, посочен в параграф 3 от настоящия член, Комисията започва процедурата по регулиране, предвидена в член 46, параграф 2, с оглед да установи дали предвидените мерки могат да се приложат, чрез внасянето на съответни изменения, ако е необходимо.

5.   Директива 98/34/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 юни 1998 г. установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите стандарти и регламенти и правила относно услугите на информационното общество (47) не се прилага по отношение на мерките, които попадат в обхвата на процедурата по нотифициране, определена в настоящия член.

ГЛАВА VII

РАЗПОРЕДБИ ЗА ПРИЛАГАНЕ, ИЗМЕНЕНИЕ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 44

Изменения на приложенията

За да се вземат предвид техническият прогрес, научното развитие, здравето на потребителите или потребностите на потребителите от информация и съгласно разпоредбите на член 10, параграф 2 и в член 21 параграф 2, относно измененията на приложения II и III, Комисията може чрез делегирани актове в съответствие с член 49 и при спазване на условията, установени в членове 50 и 51, да изменя приложенията към настоящия регламент.

Член 45

Преходен период за мерките за прилагане или делегираните актове и дата на прилагането им

1.   Без да се засяга параграф 2 от настоящия член, при упражняване на правомощията, които са ѝ предоставени с настоящия регламент, за приемането на мерки в съответствие с процедурата по регулиране, посочена в член 46, параграф 2, или чрез делегирани актове в съответствие с членове 49—52, Комисията:

а)

определя подходящ преходен период за прилагане на новите мерки, по време на който на пазара могат да бъдат пускани храни с етикети, които не съответстват на новите мерки, и след който наличните количества от такива храни, пуснати на пазара преди края на преходния период, могат да продължат да бъдат продавани до изчерпването им; и

б)	гарантира прилагането на тези мерки от 1 април на календарната година.

2.   Параграф 1 не се прилага при спешни случаи, когато целта на мерките, посочени същия параграф, е опазването на човешкото здраве.

Член 46

Комитет

1.   Комисията се подпомага от Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните.

2.   При позоваване на настоящия параграф се прилагат членове 5 и 7 от Решение 1999/468/ЕО при спазване на разпоредбите на член 8 от него.

Срокът предвиден в член 5, параграф 6 от Решение 1999/468/ЕО се определя на три месеца.

Член 47

Изменения на Регламент (ЕО) № 1924/2006

В член 7 от Регламент (ЕО) № 1924/2006 първа и втора алинея се заменят със следното:

Член 48

Изменения на Регламент (ЕО) № 1925/2006

Член 7, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1925/2006 се заменя със следното:

Член 49

Упражняване на делегирането

1.   Правомощието да приема делегирани актове, посочени в член 10, параграф 2, член 12, параграф 3, член 13, параграф 5, член 19, параграф 2, член 21, параграф 2, член 23, параграф 2, член 29, параграф 6, член 30, параграф 2, член 35, параграф 4 и член 44, се предоставя на Комисията за срок от пет години, считано от … (50). Комисията изготвя доклад относно делегираното правомощие най-късно шест месеца преди края на петгодишния срок. Делегирането на правомощието се удължава автоматично за срокове с еднаква продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът не го оттеглят в съответствие с член 50.

2.   Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира едновременно Европейския парламент и Съвета за него.

3.   Правомощието да приема делегирани актове се предоставят на Комисията при условията, предвидени в членове 50 и 51.

4.   Когато, в случай на възникване на нов сериозен риск за човешкото здраве, императивните съображения за спешност налагат това, предвидената в член 52 процедура се прилага за делегираните актове, приети съгласно член 10, параграф 2 и член 21, параграф 2.

Член 50

Оттегляне на делегирането

1.   Правомощието за приемане на делегирани актове, посочено в член 10, параграф 2, член 12, параграф 3, член 13, параграф 5, член 19, параграф 2, член 21, параграф 2, член 23, параграф 2, член 29, параграф 6, член 30, параграф 2, член 35, параграф 4 и член 44, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или Съвета.

2.   Институцията, започнала вътрешна процедура за вземане на решение дали да оттегли делегирането на правомощие, полага усилия да информира другата институция и Комисията в разумен срок преди вземането на окончателно решение, като посочва делегираното правомощие, което може да бъде оттеглено, както и евентуалните причини за оттеглянето.

3.   С решението за оттегляне се прекратява делегирането на правомощията, посочени в същото решение. То поражда действие незабавно или на посочена в него по-късна дата. Решението за оттегляне не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила. То се публикува в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 51

Възражения срещу делегирани актове

1.   Европейският парламент или Съветът могат да възразят срещу делегиран акт в срок от два месеца от датата на нотификацията.

По инициатива на Европейския парламент или Съвета този срок се удължава с два месеца.

2.   Ако към момента на изтичането на срока, посочен в параграф 1, нито Европейският парламент, нито Съветът не е възразил срещу делегирания акт, той се публикува в Официален вестник на Европейския съюз и влиза в сила на посочената в него дата.

Делегираният акт може да бъде публикуван в Официален вестник на Европейския съюз и да влезе в сила преди изтичането на този срок, ако Европейският парламент и Съветът са информирали Комисията за намерението си да не правят възражения.

3.   Ако Европейският парламент или Съветът възразят срещу делегиран акт в срока, посочен в параграф 1, той не влиза в сила. Институцията, която възразява срещу делегирания акт, посочва причините за това.

Член 52

Процедура по спешност

1.   Делегирани актове, приети съгласно настоящия член, влизат в сила незабавно и се прилагат, докато не бъде направено възражение в съответствие с параграф 3.

2.   В нотификацията до Европейския парламент и до Съвета за делегиран акт, приет съгласно настоящия член, се посочват причините за използване на процедурата по спешност.

3.   Европейският парламент или Съветът могат да възразят срещу делегиран акт, приет съгласно настоящия член, в съответствие с процедурата, посочена в член 51. В този случай актът престава да се прилага. Институцията, която възразява срещу такъв делегиран акт, посочва причините за това.

Член 53

Отмяна

1.   Директиви 87/250/ЕИО, 90/496/ЕИО, 1999/10/ЕО, 2000/13/ЕО, 2002/67/ЕО, 2008/5/ЕО и Регламент (ЕО) № 608/2004 се отменят, считано от … (51).

2.   Позоваванията на отменените актове се считат за позовавания на настоящия регламент.

Член 54

Преходни мерки

1.   Храните, пуснати на пазара или етикетирани преди … (52), които не отговарят на изискванията на настоящия регламент, могат да бъдат предлагани на пазара до изчерпване на наличностите.

Храните, пуснати на пазара или етикетирани преди … (53), които не отговарят на изискванията, установени в член 9, параграф 1, точка 1, могат да бъдат предлагани на пазара до изчерпване на наличностите.

2.   Между … (52) и … (53) когато обявяването на хранителната стойност е доброволно, то съответства на членове 29— 34.

3.   Чрез дерогация от Директива 90/496/ЕИО, от член 7 от Регламент (ЕО) № 1924/2006 и от член 7, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1925/2006 храните, етикетирани в съответствие с членове 29—34 от настоящия регламент, могат да бъдат пускани на пазара преди … (52).

Член 55

Влизане в сила и дата на прилагане

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Прилага се от … (54), с изключение на член 9, параграф 1, точка 1, която се прилага от … (55)

---

(1)  ОВ C 77, 31.3.2009 г., стр. 81.

(2)  Позиция на Европейския парламент от 16 юни 2010 г. (все още непубликувана в Официален вестник), и позиция на Съвета на първо четене от 21 февруари 2011 г. Позиция на Европейския парламент от … (все още непубликувана в Официален вестник) и решение на Съвета от …

(3)  ОВ L 31, 01. 2.2002 г. , стр. 1.

(4)  ОВ L 149, 11. 6.2005 г. , стр. 22.

(5)  ОВ L 109, 6. 5.2000 г., стр. 29.

(6)  ОВ L 276, 6.10.1990 г., стр. 40.

(7)  ОВ L 113, 30. 4.1987 г., стр. 57.

(8)  ОВ L 69, 16. 3.1999 г. , стр. 22.

(9)  ОВ L 191, 19. 7.2002 г. , стр. 20.

(10)  ОВ L 97, 1. 4.2004 г., стр. 44.

(11)  ОВ L 27, 31.1. 2008 г., стр. 12.

(12)  ОВ L 299, 16.11.2007 г., стр. 1.

(13)  ОВ L 149, 14. 6.1991 г., стр. 1.

(14)  ОВ L 39, 13.2.2008 г., стр. 16.

(15)  Регламент (ЕО) № 1760/2000 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юли 2000 г. за създаване на система за идентификация и регистрация на едър рогат добитък и относно етикетирането на говеждо месо и продукти от говеждо месо (ОВ L 204, 11.8.2000 г., стр. 1).

(16)  Директива 2001/110/EC на Съвета от 20 декември 2001 г. относно меда (ОВ L 10, 12.1.2002 г., стp. 47).

(17)  Регламент (ЕО) № 1580/2007 на Комисията от 21 декември 2007 година за определяне на правила за прилагане на Регламенти (ЕО) № 2200/96, (ЕО) № 2201/96 и (ЕО) № 1182/2007 на Съвета в сектора на плодовете и зеленчуците (ОВ L 350, 31.12.2007 г., стр. 1).

(18)  Регламент (ЕО) № 104/2000 на Съвета от 17 декември 1999 г. относно общата организация на пазарите на рибни продукти и продукти от аквакултури (ОВ L 17, 21.1.2000 г., стр. 22).

(19)  Регламент (ЕО) № 1760/2000.

(20)  Регламент (ЕО) № 1019/2002 на Комисията от 31 юни 2002 година относно стандартите за търговия с маслиново масло (ОВ L 155, 14.6.2002 г., стр. 27).

(21)  ОВ L 302, 19.10.1992 г., стр. 1.

(22)  ОВ L 253, 11.10.1993 г., стр. 1.

(23)  ОВ L 404, 30.12.2006 г., стр. 9.

(24)  ОВ L 165, 30. 4.2004 г., стр. 1.

(25)  ОВ L 404, 30.12.2006 г., стр. 26.

(26)  ОВ L 184, 17. 7.1999 г., стр. 23.

(27)  ОВ L 139, 30.4.2004 г., стр. 1.

(28)  ОВ L 354, 31.12.2008 г., стр. 7.

(29)  ОВ L 354, 31.12.2008 г., стр. 16.

(30)  ОВ L 354, 31.12.2008 г., стр. 34.

(31)  ОВ L 139, 30.4.2004 г., стр. 55.

(32)  ОВ L 144, 4.6.1997 г., стр. 19.

(33)  ОВ L 376, 27.12.2006 г., стр. 21.

(34)  Документ 2008/0002 (COD).

(35)  ОВ L ….

(36)  Пет години от влизането в сила на настоящия регламент.

(37)  ОВ L 93, 31.3.2006 г., стр. 1.

(38)  ОВ L 93, 31.3.2006 г., стр. 12.

(39)  Три години след влизането в сила на настоящия регламент.

(40)  Две години след влизането в сила на настоящия регламент.

(41)  ОВ L 183, 12.7.2002 г., стр. 51.

(42)  ОВ L 164, 26.6.2009 г., стр. 45.

(43)  ОВ L 124, 20.5.2009 г., стр. 21.

(44)  Осем години след влизането в сила на настоящия регламент.

(45)  Датата на влизане в сила на настоящия регламент.

(46)  Три години след влизането в сила на настоящия регламент.

(47)  ОВ L 204, 21.7.1998 г., стр. 37.

(48)  ОВ L …“

(49)  ОВ L …“

(50)  Датата на влизане в сила на настоящия регламент.

(51)  Три години след влизане в сила на настоящия регламент.

(52)  Първия ден от месеца, три години след влизане в сила на настоящия регламент.

(53)  Първия ден от месеца, пет години след влизане в сила на настоящия регламент.

(54)  Първия ден от месеца, три години след влизане в сила на настоящия регламент.

(55)  Първия ден от месеца, пет години след влизане в сила на настоящия регламент.

---

---

---

---

---

---

---

---

---

---

---

---

---

---

---

---

---