–

за Zakład Ubezpieczeń Społecznych Oddział w Toruniu, от J. Jaźwiec-Blecharczyk, radca prawny,

–

за полското правителство, от B. Majczyna, в качеството на представител,

–

за белгийското правителство, от S. Baeyens и L. Van den Broeck, в качеството на представители,

–

за чешкото правителство, от M. Smolek и J. Vláčil, в качеството на представители,

–

за френското правителство, от R. Bénard и A. Daniel, в качеството на представители,

–

за Европейската комисия, от M. Brauhoff и D. Martin, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на членове 6 и 16 от Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност (ОВ L 284, 2009 г., стр. 1), изменен с Регламент (ЕС) № 465/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 г. (ОВ L 149, 2012 г., стр. 4) (наричан по-нататък „Регламент № 987/2009“).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между Zakład Ubezpieczeń Społecznych Oddział w Toruniu (Социалноосигурителен институт, териториално подразделение Торун, Полша) (наричан по-нататък „ZUS“) и TE по повод на решението на ZUS да отнеме издаденото на TE удостоверение A 1, с което се удостоверява, че към него се прилага полското законодателство в областта на социалната сигурност за периода от 22 август 2016 г. до 21 август 2017 г.

3

Дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност (ОВ L 166, 2004 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 82, и поправка в OB L 33, 2008 г., стр. 12), изменен с Регламент № 465/2012 (наричан по-нататък „Регламент № 883/2004“), озаглавен „Определяне на приложимото законодателство“, включва членове 11—16.

4

Член 11 от Регламент № 883/2004 предвижда:

„1.   Лицата, за които се прилага настоящият регламент, са подчинени на законодателството само на една държава членка. Това законодателство се определя в съответствие с настоящия дял.

[…]

3. [Освен ако не е предвидено друго в] членове 12—16:

[…]“.

5

Член 13 от този регламент, озаглавен „Осъществяване на дейности в две или повече държави членки“, гласи в параграф 2:

„Лице, което обичайно осъществява дейност като [самостоятелно] заето лице в две или повече държави членки е подчинено на:

6

Съгласно член 72, буква а) от посочения регламент Административната комисия за координация на системите за социална сигурност (наричана по-нататък „Административната комисия“) отговаря по-специално за разглеждането на всички административни въпроси и въпросите, свързани с тълкуването, произтичащи от разпоредбите на Регламент № 883/2004 или на Регламент № 987/2009.

7

Съгласно член 76 от Регламент № 883/2004, озаглавен „Сътрудничество“:

„[…]

4.   Институциите и лицата, обхванати от настоящия регламент, имат задължението за взаимно информиране и сътрудничество за осигуряване на правилното прилагане на настоящия регламент.

[…]

6.   В случай на трудности в тълкуването или прилагането на настоящия регламент, които биха могли да засегнат правата на лицата, обхванати от него, институцията на компетентната държава членка или на държавата членка по пребиваване на заинтересованото лице се свързва с институцията(ите) на съответната(ите) държава(и) членка(и). Ако не може да бъде намерено решение в приемлив срок, съответните власти могат да се обърнат към Административната комисия за съдействие.

[…]“.

8

Съображения 2 и 22 от Регламент № 987/2009 гласят:

[…]

9

Съгласно член 2, параграф 2 от Регламент № 987/2009:

„Институциите незабавно предоставят или обменят всички данни, необходими за установяването и определянето на правата и задълженията на лицата, за които е приложим [Регламент № 883/2004]. Предаването на такива данни между държавите членки се извършва пряко от самите институции или косвено посредством органите за връзка“.

10

Член 3 от Регламент № 987/2009 гласи:

„1.   Държавите членки гарантират предоставянето на необходимата информация на заинтересованите лица, с цел последните да бъдат информирани за измененията, въведени с основния регламент и с регламента по прилагането му, за да им се даде възможност да предявяват правата си. Те предоставят също така лесни за ползване услуги.

2.   От лицата, за които се прилага [Регламент № 883/2004], се изисква да препращат на съответната институция информацията, документите и подкрепящите ги доказателства, необходими за установяване на тяхното положение или това на техните семейства, за установяване или запазване на техните права и задължения, и за определяне на приложимото законодателство и задълженията им съгласно него.

[…]

4.   Доколкото е необходимо за прилагането на [Регламент № 883/2004] и на [настоящия регламент], съответните институции незабавно препращат информацията и издават документите на заинтересованите лица без забавяне и във всички случаи в крайните срокове, предвидени от законодателството на съответната държава членка.

[…]“.

11

Член 5 от Регламент № 987/2009, озаглавен „Правна стойност на документи и подкрепящи доказателства, издадени в друга държава членка“, гласи:

„1.   Документи, които са издадени от институция на държава членка и показват положението на дадено лице за целите на прилагането на [Регламент № 883/2004] и на [настоящия регламент], и подкрепящите доказателства, въз основа на които са издадени документите, се приемат от институциите на останалите държави членки, доколкото не са отнети или обявени за невалидни от държавата членка, в която са били издадени.

2.   При съмнение относно валидността на документ или точността на фактите, на които се основават съдържащите се в него сведения, институцията на държавата членка, която получава документа, отправя питане до издаващата институция за необходимите разяснения и, когато е уместно, отнемането на този документ. Издаващата институция преценява отново основанията за издаването на документа и, при необходимост, го отнема.

3.   По силата на параграф 2 когато има съмнение относно предоставената от заинтересованите лица информация, валидността на даден документ или подкрепящи доказателства, или относно точността на фактите, на които се основават съдържащите се в съответния документ сведения, институцията по мястото на престой или пребиваване извършва доколкото е възможно, по искане на компетентната институция, необходимата проверка на тази информация или документ.

4.   Ако не бъде постигнато споразумение между съответните институции, въпросът може да бъде отнесен до Административната комисия посредством компетентните органи не по-рано от един месец след датата, на която институцията, получила документа, е отправила искането си. Административната комисия се стреми да отстрани различията в становищата в срок от шест месеца от датата, на която въпросът е бил отнесен до нея“.

12

Член 6 от Регламент № 987/2009, озаглавен „Временно прилагане на законодателството и предварително предоставяне на обезщетения“, гласи следното:

„1.   Освен ако в [настоящия регламент] не е предвидено друго, при различия в становищата на институциите или органите на две или повече държави членки относно определянето на приложимото законодателство, спрямо заинтересованото лице временно се прилага законодателството на една от тези държави членки […]

[…]

2.   Когато има различия в становищата на институциите или органите на две или повече държави членки относно това коя институция следва да предостави парични обезщетения или обезщетения в натура, съответното лице, което би могло да претендира за обезщетения, ако нямаше спор, има право предварително да получава обезщетенията, предвидени в законодателството, прилагано от институцията по мястото му на пребиваване, или, ако това лице не пребивава на територията на нито една от съответните държави членки, обезщетенията, предвидени в законодателството, прилагано от институцията, до която първо е било подадено искането.

3.   Когато между съответните институции и органи не се постигне споразумение, въпросът може да бъде отнесен до Административната комисия посредством компетентните органи не по-рано от един месец след датата, на която са възникнали различията в становищата, посочени в параграфи 1 или 2. Административната комисия се стреми да отстрани различията в становищата в срок от шест месеца от датата, на която въпросът е бил отнесен до нея.

[…]“.

13

Член 15 от този регламент предвижда процедурата за прилагане на член 11, параграф 3, букви б) и г), член 11, параграф 4 и член 12 от Регламент № 883/2004.

14

Член 16 от Регламент № 987/2009, озаглавен „Процедура за прилагане на член 13 от Регламент [№ 883/2004]“, гласи:

„1.   Лице, което упражнява дейности в две или повече държави членки, уведомява за това институцията, определена от компетентния орган на държавата членка по пребиваване.

2.   Определената институция по мястото на пребиваване незабавно определя законодателството, приложимо спрямо съответното лице, като взема предвид член 13 от регламент [№ 883/2004] и член 14 от [настоящия] регламент. Това първоначално определяне е временно. Институцията уведомява определените институции на всяка държава членка, в която се извършва дейност, за временното определяне.

3.   Временното определяне на приложимото законодателство, предвидено в параграф 2, става окончателно в срок от два месеца след информирането на институциите, определени от компетентните власти на заинтересованите държави членки, в съответствие с параграф 2, освен ако законодателството вече не е окончателно определено въз основа на параграф 4 или поне една от заинтересованите институции не е информирала институцията, определена от компетентния орган на държавата членка на пребиваване до изтичане на двумесечния срок, че не приема определянето или има различно становище по въпроса.

4.   Когато поради съмнения при определяне на приложимото законодателство възникне необходимост от контакт между институции или органи на две или повече държави членки, по искане на една или повече от институциите, определени от компетентните органи на заинтересованите държави членки или на самите компетентни органи, законодателството, приложимо за съответното лице се определя по взаимно съгласие, като се отчитат член 13 от [Регламент № 883/2004] и съответните разпоредби на член 14 от [настоящия регламент].

При различие в становищата на съответните институции или компетентни органи, те се стремят към постигане на съгласие в съответствие с посочените по-горе условия и се прилага член 6 от [настоящия регламент].

[…]“.

15

Текстът на член 19, параграф 2 от Регламент № 987/2009 гласи следното:

„По искане на съответното лице или на работодателя компетентната институция на държавата членка, чието законодателство е приложимо по силата на дял II от [Регламент № 883/2004], предоставя атестация, че [това] законодателство е приложимо и, където е уместно, посочва до коя дата и при какви условия“.

16

Член 20 от Регламент № 987/2009, озаглавен „Сътрудничество между институциите“, гласи:

„1.   Съответните институции съобщават на компетентната институция на държавата членка, чието законодателство се прилага за дадено лице по силата на дял II от [Регламент № 883/2004], необходимата информация за установяване на датата, на която същото законодателство става приложимо, и вноските, които това лице и неговият(ите) работодател(и) са длъжни да плащат съгласно това законодателство.

2.   Компетентната институция на държавата членка, чието законодателство става приложимо за дадено лице по силата на дял II от [Регламент № 883/2004], предоставя информацията, посочваща датата, на която прилагането на това законодателство поражда действие, на институцията, определена от компетентния орган на държавата членка, чието законодателство последно се е прилагало“.

17

Член 60 от Регламент № 987/2009, озаглавен „Процедура за прилагане на членове 67 и 68 от [Регламент № 883/2004]“, предвижда следното в параграф 4:

„Когато съществува разлика в становищата на съответните институции относно това чие законодателство е приложимо с предимство, се прилага член 6, параграфи 2—5 от [настоящия регламент]. За тази цел институцията по мястото на пребиваване, посочена в член 6, параграф 2 от [настоящия регламент], е институцията по мястото на пребиваване на детето или децата“.

18

Член 83a, параграф 1 от l’Ustawa o systemie ubezpieczeń społecznych (Закон за социалното осигуряване) от 13 октомври 1998 г. (Dz. U., 1998 г., бр. 137, позиция 887), в приложимата му към фактите от главното дело редакция (Dz. U., 2021 г., позиция 430), гласи следното:

„Право или задължение, установено с окончателно решение на [социалноосигурителния институт], се определя отново по искане на заинтересованото лице или по служебен почин, ако след влизането в сила на решението бъдат представени нови доказателства или станат известни нови обстоятелства, които са съществували преди приемането на решението и които оказват въздействие върху това право или това задължение“.

19

Член 47714a, параграф 1 от Kodeks postępowania cywilnego (Граждански процесуален кодекс) предвижда следното:

„Когато отменя съдебно решение и предхождащото го решение, постановено от пенсионния орган, въззивният съд може да върне делото за преразглеждане направо на пенсионния орган“.

20

TЕ — търговец, който е вписан в полския търговски регистър и упражнява дейност като самостоятелно заето лице, чиито доходи се облагат в Полша — подписва на 11 август 2016 г. договор с дружество със седалище във Варшава (Полша), съгласно който TЕ трябва да предоставя определени услуги във Франция в рамките на конкретен проект, считано от 22 август 2016 г. и до края на този проект.

21

Въз основа на този договор ZUS издава удостоверение A1 на основание член 13, параграф 2 от Регламент № 883/2004, с което съгласно член 19, параграф 2 от Регламент № 987/2009 удостоверява, че за периода от 22 август 2016 г. до 21 август 2017 г. към TE се прилага полското законодателство в областта на социалната сигурност (наричано по-нататък „спорният период“).

22

След служебно преразглеждане ZUS установява, че през спорния период TE упражнява дейността си само в една държава членка, а именно във Френската република. Ето защо с решение от 1 декември 2017 г. (наричано по-нататък „оспорваното решение“) ZUS, от една страна, отнема посоченото удостоверение A1 и от друга страна, установява, че в съответствие с член 11, параграф 3, буква а) от Регламент № 883/2004 през посочения период към TE не се е прилагало полското законодателство. Тъй като счита, че релевантната разпоредба за определяне на приложимото законодателство по отношение на TE е член 13 от Регламент № 883/2004, ZUS приема това решение, без преди това да проведе процедурата по член 16 от Регламент № 987/2009 за координация с компетентната френска институция относно определянето на приложимото законодателство.

23

TE обжалва оспорваното решение пред Sąd Okręgowy w Toruniu (Окръжен съд Торун, Полша). Този съд приема, от една страна, че в спорния период TE не работи само в една държава членка, поради което спрямо него се прилага член 13, параграф 2 от Регламент № 883/2004, и от друга страна, че ZUS не е изчерпал процедурата по координация съгласно членове 6, 15 и 16 от Регламент № 987/2009, въпреки че тази процедура е задължителна за целите на определянето на приложимото законодателство. Така в хода на съдебното производство същият съд изисква от ZUS да започне посочената процедура по координация с компетентната френска институция, което ZUS отказва да направи, защото счита, че не е обосновано да се започва тази процедура. За да се избегне положение, при което спрямо TE не се прилага никоя система за социална сигурност, Sąd Okręgowy w Toruniu (Окръжен съд Торун) приема, че през спорния период за TE се е прилагало полското законодателство, и поради това оставя в сила разглежданото в главното производство удостоверение A1.

24

С решение от 5 февруари 2020 г. Sąd Apelacyjny w Gdańsku (Апелативен съд Гданск, Полша) отхвърля жалбата на ZUS срещу решението на Sąd Okręgowy w Toruniu (Окръжен съд Торун), като по този начин потвърждава това съдебно решение.

25

ZUS подава касационна жалба срещу това решение пред запитващата юрисдикция, Sąd Najwyższy (Върховен съд, Полша), като изтъква, че тъй като, за да бъде отнето разглежданото в главното производство удостоверение A1, се изисква предварително да бъде изчерпана предвидената в Регламент № 987/2009 процедура по координация, спорното решение е опорочено, а допуснатата нередовност може да бъде отстранена само в рамките на производството пред самия ZUS. Съдебните решения, постановени от Sąd Okręgowy w Toruniu (Окръжен съд Торун) и от Sąd Apelacyjny w Gdańsku (Апелативен съд Гданск), били неправилни, тъй като, вместо да се произнасят по приложимото законодателство, тези юрисдикции трябвало да върнат делото на ZUS, за да може последният да преразгледа удостоверението A1 в сътрудничество с компетентната френска институция.

26

При тези условия Sąd Najwyższy (Върховен съд) решава да спре производството по делото и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

27

В самото начало следва да се отбележи, че членове 6 и 16 от Регламент № 987/2009, посочени от запитващата юрисдикция в поставените въпроси, които се отнасят съответно до временното прилагане на законодателство и до неокончателното отпускане на обезщетения, както и до процедурата за прилагане на член 13 от Регламент № 883/2004, по същество възпроизвеждат разпоредбата на член 76, параграф 6 от последния регламент, който урежда процедурата на диалог и помирение между компетентните институции на съответните държави членки (наричана по-нататък „процедурата на диалог и помирение“).

28

Освен това единствената разпоредба от правото на Съюза, в която се посочва възможността за отнемане на удостоверенията A1, е член 5 от Регламент № 987/2009, озаглавен „Правна стойност на документи и подкрепящи доказателства, издадени в друга държава членка“.

29

В това отношение следва да се припомни, че удостоверение A1 съответства на формуляр-образец, издаван на основание дял II от Регламент № 987/2009 от институцията, определена от компетентния орган на държавата членка, чието законодателство в областта на социалната сигурност се прилага, за да се удостовери, по-специално по смисъла на член 19, параграф 2 от този регламент, че към работниците, които се намират в едно от положенията, посочени в дял II от Регламент № 883/2004, се прилага законодателството на тази държава членка (решение от 2 март 2023 г., DRV Intertrans и Verbraeken J. en Zonen, C‑410/21 и C‑661/21, EU:C:2023:138, т. 42 и цитираната съдебна практика).

30

Същевременно член 5, параграф 1 от Регламент № 987/2009 предвижда, че документите, които са издадени от институция на държава членка и удостоверяват положението на дадено лице за целите на прилагането на регламенти № 883/2004 и № 987/2009, и подкрепящите доказателства, въз основа на които са издадени тези документи, се приемат от институциите на останалите държави членки, доколкото не са отнети или обявени за невалидни от държавата членка, в която са били издадени.

31

В член 5, параграфи 2 и 4 от Регламент № 987/2009 се уточняват условията и редът за прилагане на процедурата на диалог и помирение за целите на разрешаването на спорове между институцията на държавата членка, която получава документите и доказателствата по член 5, параграф 1, и институцията, издала тези документи. По-специално параграфи 2 и 3 от посочения член 5 уточняват действията, които тези институции трябва да предприемат в случай на съмнение относно валидността на такива документи и подкрепящи доказателства или относно точността на фактите, на които се основават съдържащите се в тях сведения, като задължават издаващата институция да прецени отново дали е имало основания за издаване на посочените документи и евентуално да ги отнеме. Параграф 4 от същия член 5 от своя страна гласи, че ако не бъде постигнато споразумение между съответните институции, въпросът може да бъде отнесен посредством компетентните органи до Административната комисия, която полага усилия за отстраняване на различията в становищата в срок от шест месеца от датата, на която въпросът е бил отнесен до нея.

32

Ето защо следва да се приеме, че с двата поставени въпроса, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали членове 5, 6 и 16 от Регламент № 987/2009 трябва да се тълкуват в смисъл, че институцията, издала удостоверение A1, която след служебно преразглеждане на обстоятелствата, въз основа на които е издадено удостоверението, констатира неточност на тези обстоятелства, може да отнеме удостоверението, без преди това да се започва процедурата на диалог и помирение с компетентните институции на съответните държави членки, за да се определи приложимото национално законодателство.

33

На първо място, следва да се уточни, че издаващата институция може служебно да отнеме удостоверение A1, тоест без да бъде сезирана с искане за преразглеждане и отнемане, отправено от компетентната институция на друга държава членка.

34

Това е така, защото, тъй като, от една страна, член 5, параграф 1 от Регламент № 987/2009 се позовава на „отнети“ удостоверения A1, без да уточнява или ограничава хипотезите на това отнемане, следва да се приеме, че тази разпоредба се отнася до всяка хипотеза на отнемане на такива удостоверения.

35

От друга страна, както следва от практиката на Съда, обвързващият характер на удостоверенията A1 по отношение на институциите на държавите членки, различни от издаващата държава членка, се основава на принципа на лоялно сътрудничество, установен в член 4, параграф 3 ДЕС, който включва и принципа на взаимно доверие. По силата на тези принципи издаващата институция е длъжна да извърши правилна преценка на фактите, въз основа на които са издадени тези удостоверения, и грижливо да прецени прилаганата от нея схема за социална сигурност, за да гарантира точността на съдържащите се в посочените удостоверения сведения и следователно правилното прилагане на Регламент № 883/2004, а институциите на другите държави членки имат право да очакват, че издаващата институция ще изпълни това задължение (вж. в този смисъл решение от 6 февруари 2018 г., Altun и др., C‑359/16, EU:C:2018:63, т. 37, 40 и 42 и цитираната съдебна практика).

36

Доколкото обаче условията на извършваната от съответния работник дейност могат да се променят в сравнение с положението, взето предвид при издаването на удостоверение A1, и когато обстоятелствата, въз основа на които първоначално е установено това положение, могат впоследствие да се окажат неточни, принципите на лоялно сътрудничество и на взаимно доверие предполагат, че издаващата институция има задължение да провери точността на съдържащите се в удостоверението сведения през целия период на изпълнение на дейността, с оглед на която е издадено това удостоверение, и да го отнеме, ако с оглед на действителното положение на съответния работник се установи, че посоченото удостоверение не е в съответствие с разпоредбите на дял II от Регламент № 883/2004.

37

На второ място, макар съгласно член 5 от Регламент № 987/2009 решението на издаващата институция да отнеме удостоверение A1, вследствие на отправено от компетентната институция на друга държава членка искане за преразглеждане и отнемане, да трябва да бъде прието в рамките на процедурата на диалог и помирение между съответните институции в съответствие с реда и условията за прилагане, уточнени в параграфи 2—4 от този член 5, посоченият член все пак не съдържа никаква разпоредба относно процесуалните правила, които издаващата институция трябва да съобрази, ако иска да отнеме служебно удостоверение A1.

38

По-специално член 5 от Регламент № 987/2009 не предвижда в този случай задължение за издаващата институция да приеме решението за отнемане при спазване на посочената процедура на диалог и помирение.

39

Предвид липсата на конкретно регламентиране на такова процесуално задължение в случаите, когато издаващата институция желае да отнеме служебно дадено удостоверение A1, следва да се приеме, че така предвидената в член 5, параграфи 2—4 от Регламент № 987/2009 процедура не е задължителна предпоставка за служебното отнемане на удостоверение A1 от издаващата институция, която е установила неточността на обстоятелствата, на които се основава издаването на това удостоверение.

40

В допълнение, това тълкуване, което следва от текста на член 5 от Регламент № 987/2009, е съгласувано с оглед на естеството, целта и условията за прилагане на процедурата на диалог и помирение.

41

Всъщност, както следва от член 76, параграф 6 от Регламент № 883/2004 във връзка с член 72, буква а) от този регламент, тази процедура представлява установено от законодателя на Съюза средство за разрешаване на споровете между компетентните институции на съответните държави членки, по-специално що се отнася до тълкуването или прилагането на посочения регламент.

42

От това следва, че прилагането на процедурата на диалог и помирение произтича от наличието на различия в становищата на компетентните институции на две или повече държави членки, което се потвърждава от разпоредбите на Регламент № 987/2009, които предвиждат случаите, в което се прилага тази процедура.

43

Всъщност членове 5 и 6 от този регламент предвиждат използването на посочената процедура съответно когато получилата удостоверение A1 институция оспори валидността му или точността на фактите, въз основа на които е издадено това удостоверение, и вследствие на това изиска от издаващата институция да го отнеме, и когато институциите или органите на няколко държави членки имат различни становища относно определянето на приложимото законодателство или относно това коя институцията следва да предоставя съответните обезщетения.

44

От своя страна членове 16 и 60 от Регламент № 987/2009, които определят процедурите за прилагане на членове 13 и 68 от Регламент № 883/2004, предвиждат, че се използва една и съща процедура в съответствие с подробните правила за прилагане, уточнени в член 6 от Регламент № 987/2009, в случай на различия в становищата на съответните институции относно приложимото законодателство.

45

Издаващата институция обаче служебно е отнела удостоверение A1, тъй като е налице спор между издаващата институция и институцията на друга държава членка, която е оспорила точността на това удостоверение, а установяването от издаващата институция, след проверките, които тя е длъжна да извърши, за да изпълни задълженията си в съответствие с принципите на лоялно сътрудничество и взаимно доверие, посочени в точки 35 и 36 от настоящото решение, че съдържащите се в посоченото удостоверение сведения не отговарят на действителността.

46

Накрая, посоченото в точка 39 от настоящото решение тълкуване не застрашава нито следващите се от Регламент № 883/2004 права на работника, на когото е издадено удостоверение A1, което се отнема, нито преследваната с този регламент цел.

47

Всъщност, от една страна, следва да се припомни, че с издаването на такова удостоверение компетентната институция на държава членка само декларира, че към съответния работник се прилага законодателството на тази държава членка (вж. по аналогия решение от 30 март 2000 г., Banks и др., C‑178/97, EU:C:2000:169, т. 53).

48

Ето защо, след като удостоверение A1 не е конститутивен, а декларативен акт, отнемането му не може да доведе до загуба на такива права.

49

От друга страна, след отнемането на удостоверение A1 приложимото за съответния работник законодателство ще се определя в съответствие с разпоредбите на дял II от Регламент № 883/2004, като при необходимост, когато се прилага член 6 от Регламент № 987/2009, се използва процедурата на диалог и помирение.

50

В това отношение следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика разпоредбите на дял II от Регламент № 883/2004 представляват пълна и единна система от стълкновителни норми, чиято цел е не само да се избегне едновременното прилагане на няколко национални законодателства и усложненията, които могат да възникнат от това, но и да не се допусне лицата, попадащи в приложното поле на този регламент, да бъдат лишени от защита в областта на социалната сигурност поради липса на приложимо по отношение на тях законодателство (решение от 8 май 2019 г., Inspecteur van de Belastingdienst,C‑631/17, EU:C:2019:381, т. 33 и цитираната съдебна практика).

51

В този контекст е важно да се припомни, че член 6 от Регламент № 987/2009 предвижда временно прилагане на законодателството и неокончателно отпускане на обезщетения при различия между институциите на две или повече държави членки относно определянето на приложимото законодателство или на институцията, която предоставя обезщетенията.

52

Следователно прилагането на въведената с Регламент № 883/2004 система, въз основата на която следва да се определя приложимото законодателство след служебното отнемане на удостоверение A1 от издаващата институция, позволява да се гарантира не само че закрилата на съответния работник е гарантирана във всеки момент, включително в случай на спор между съответните институции относно приложимото законодателство, но и че във всеки един момент посоченият работник е подчинен на едно-единствено национално законодателство, дори в такъв случай на спор.

53

На трето и последно място следва да се припомни, че както следва от член 76, параграф 4 от Регламент № 883/2004 и от съображения 2 и 22 от Регламент № 987/2009, правилното функциониране на установената с Регламент № 883/2004 система изисква ефективно и тясно сътрудничество както между компетентните институции на различните държави членки, така и между тези институции и лицата, попадащи в приложното поле на този регламент. Такова сътрудничество е необходимо, за да се определят правата и задълженията на съответните лица и за да им се предостави възможност да упражнят правата си във възможно най-кратък срок и при възможно най-добрите условия.

54

Посоченото сътрудничество задължава всички тези институции и лица да обменят информацията, необходима за установяването и определянето на правата и задълженията на посочените лица, както това следва, от една страна, от членове 2 и 3 от Регламент № 987/2009, като тези разпоредби очертават обхвата и условията за обмен на информация между тези институции и между тях и заинтересованите лица, и от друга страна, от член 20 от този регламент, който уточнява задължението за сътрудничество между компетентните институции на различните държави членки.

55

Ето защо, както отбелязва генералният адвокат в точка 53 от представеното заключение, макар че издаващата институция, която желае да отнеме служебно удостоверение A1 поради неточност на съдържащите се в него сведения, да не следва да се започва предварително процедурата на диалог и помирение с компетентните институции на съответните държави членки, посочените в точки 53 и 54 от настоящото решение разпоредби обаче задължават посочената институция, след като бъде извършено посоченото отнемане, да го уведоми в най-кратки срокове както за тези институции, така и за засегнатото лице и да им съобщи цялата информация и данни, необходими за установяването и определянето на правата на това лице.

56

С оглед на всички изложени съображения на поставени въпроси следва да се отговори в смисъл, че членове 5, 6 и 16 от Регламент № 987/2009 трябва да се тълкуват в смисъл, че институцията, издала удостоверение A1, която, след като преразгледа служебно обстоятелствата, въз основа на които е издадено удостоверението, констатира неточност на тези доказателства, може да отнеме удостоверението, без преди това да се започва процедурата на диалог и помирение с компетентните институции на съответните държави членки, за да бъде определено приложимото национално законодателство.

57

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (втори състав) реши:

Членове 5, 6 и 16 от Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност, изменен с Регламент (ЕС) № 465/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 г.,

трябва да се тълкуват в смисъл, че

институцията, издала удостоверение A1, която, след като преразгледа служебно обстоятелствата, въз основа на които е издадено удостоверението, констатира неточност на тези доказателства, може да отнеме удостоверението, без преди това да се започва предвидената в член 76, параграф 6 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност, изменен с Регламент № 465/2012, процедура на диалог и помирение с компетентните институции на съответните държави членки, за да бъде определено приложимото национално законодателство.