—

да отмени определянето на размера на лихвите, направено от службите на Комисията в писмо от 21 октомври 2014 г.;

—

при условията на евентуалност, да постанови, че не следва да се прилага увеличеният лихвен процент, предвиден във второто и трето изречение на член 11;

—

независимо от постановеното по предходните искания, при условията на евентуалност спрямо първото искане, да се приеме за дата, от която започват да се дължат лихвите за забава, 20 януари 2004 г., тоест следващия работен ден на втория месец от евентуалното констатиране на дълга, 27 ноември 2003 г., за всички транзитни операции, предмет на настоящото производство или при липсата им, поне за лихвите на митническия дълг, съответстващ на последните три транзитни операции, и

—

да се осъди ответната институция да заплати съдебни разноски.

1.

Първото правно основание е изведено нарушението на член 11 от Регламент № 1150/2000, във връзка с член 9, параграф 1, с член 10, параграф 2, втора алинея, член 6, параграф 3, и член 2, доколкото Комисията е приложила фактически състав, който не се съдържа в него

2.

Второто правно основание е изведено от нарушението на принципите на пропорционалност и на правна сигурност в приложение на второ и трето изречения на член 11 от Регламент № 1150/2000

3.

Третото правно основание е изведено от нарушението на член 2, параграф 3 от Регламент № 1150/2000 във връзка с определянето на датата, на която е трябвало да се констатира митническото задължение и следователно с неправилното определяне на началната дата за изискуемост на лихвите за забава, доколкото става въпрос за съдебни спорове, при което задължително тези констатации се правят само със съдебно решение.