1

С иска си Европейската комисия иска от Съда да установи, че като е запазило в сила разпоредби от нидерландското законодателство, които са в противоречие с тези на член 1, втора алинея, букви а) и б), член 15 и член 28, параграф 2 от Директива 2006/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 година за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите (ОВ L 204, стр. 23; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 8, стр. 262), Кралство Нидерландия не е изпълнило задълженията си по тази директива.

2

Директива 2006/54, чиято цел съгласно член 1, първа алинея е „да се осигури прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на жените и мъжете в областта на заетостта и професиите“, отменя, считано от 15 август 2009 г., Директива 76/207/ЕИО на Съвета от 9 февруари 1976 година относно прилагането на принципа на равното третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до заетост, професионалната квалификация и развитие, и на условията на труд (ОВ L 39, стр. 40; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 1, стр. 164). Както е видно от съображение 1 от Директива 2006/54, с оглед на необходимата яснота основните разпоредби, вече съществуващи в обхванатата от нея област, са преработени и обединени в единен текст.

3

Член 15 от Директива 2006/54, озаглавен „Завръщане от отпуск по майчинство“, гласи:

„Жена в отпуск по майчинство има право, след изтичане на отпуска по майчинство, да се завърне на работното си място или на равностойна позиция в срокове и при условия, които са не по-малко благоприятни за нея, и да се възползва от всяко подобряване на условията на труд, на което би имала право по време на отсъствието си“.

4

В член 28, параграф 2 от същата директива се уточнява, че тя „не засяга разпоредбите на Директива 96/34/ЕО [на Съвета от 3 юни 1996 година относно рамковото споразумение за родителския отпуск, сключено между Съюза на конфедерациите на индустриалците и на работодателите в Европа (UNICE), Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) и Европейската конфедерация на профсъюзите (EКП) (ОВ L 145, стр. 4; Специално издание на български език, глава 5, том 3, стр. 160)] и на Директива 92/85/ЕИО [на Съвета от 19 октомври 1992 година за въвеждане на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето по време на работа на бременни работнички и на работнички родилки или кърмачки (ОВ L 348, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 3, стр. 3)]“.

5

С Директива 2002/73/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 септември 2002 година за изменение на Директива 76/207 (ОВ L 269, стр. 15; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 6, стр. 143) са въведени разпоредби в член 2, параграф 7, втора и четвърта алинея от Директива 76/207, които са аналогични на тези на член 15 и член 28, параграф 2 от Директива 2006/54.

6

Кралство Нидерландия транспонира Директива 2002/73 с Общия закон за равното третиране (Algemeene wet gelijke behandeling, наричан по-нататък „AWGB“), със Закона за равното третиране на мъжете и жените (Wet gelijke behandeling van mannen en vrouwen) и с въведените в нидерландския Граждански кодекс изменения (Nederlands Burgerlijk Wetboek, наричан по-нататък „BW“).

7

Текстът на член 1 от Закона за равното третиране на мъжете и жените е следният:

„1.   За целите на настоящия закон:

[…]

[…]

2.   Пряка е и дискриминацията, основаваща се на бременност, раждане или майчинство“.

8

Член 1 от AWGB и член 7:646, параграф 5 от BW съдържат разпоредби с подобно приложно поле.

9

Член 5, параграф 1, буква а) от AWGB и член 7:646, параграф 1 от BW забраняват всяка дискриминация и всяко разграничаване между мъжете и жените по отношение на условията за труд.

10

Член 7:611 от BW предвижда, че „работодателят и работникът са длъжни да полагат грижата съответно на добрия работодател и добрия работник“.

11

В съответствие с предвидената в член 226 ЕО процедура на 29 юни 2007 г. Комисията изпраща официално уведомително писмо до Кралство Нидерландия с покана да представи становището си относно законодателството, с което са транспонирани някои разпоредби на Директива 2002/73. Нидерландските власти отговарят с писмо от 7 август 2007 г.

12

На 2 февруари 2009 г. Комисията изпраща до Кралство Нидерландия допълнително официално уведомително писмо, на което нидерландските власти отговарят с писмо от 27 март 2009 г. Въз основа на това писмо Комисията оттегля твърденията си за нарушения по редица аспекти на твърдяното неизпълнение на задължения.

13

Относно въпросите, които остават спорни, на 30 септември 2011 г. Комисията отправя до Кралство Нидерландия мотивирано становище, в което приема, че нидерландското законодателство не транспонира достатъчно ясно и точно някои разпоредби на Директива 2006/54. Тя заключава, че запазването в сила на разпоредби, несъвместими с член 1, втора алинея, букви а) и б), член 15, член 16 и член 28, параграф 2 от тази директива, представлява неизпълнение на предвидените в нея задължения. Нидерландските власти отговарят на мотивираното становище с писмо от 1 декември 2011 г.

14

Тъй като счита, че независимо от посочения отговор не е отпаднал предметът на твърдението ѝ за нарушение, що се отнася до член 1, втора алинея, букви а) и б), член 15, и член 28, параграф 2 от Директива 2006/54, Комисията предявява настоящия иск.

15

С исковата си молба Комисията иска от Съда:

16

В постъпилото в секретариата на Съда писмо от 6 юни 2013 г. Комисията е посочила, че тъй като е установила „редакционна несигурност“ във формулировката на първото си искане, тя би желала да внесе поправка в текста. Така последният трябвало да се чете като ограничаващ се само до искането до Съда да установи, че „като е запазило в сила разпоредби от нидерландското законодателство, които са в противоречие с тези на член 1, [втора алинея,] букви а) и б), член 15 и член 28, параграф 2 от Директива 2006/54, Кралство Нидерландия не е изпълнило задълженията си по тази директива“.

17

Кралство Нидерландия моли искът да бъде отхвърлен и Комисията да бъде осъдена да заплати съдебните разноски.

18

Кралство Нидерландия оспорва допустимостта на иска с довода, че исковата молба не отговаря на изискванията за яснота, точност и последователност, изведени в практиката на Съда.

19

На първо място, посочената държава членка отбелязва, че описаният на първата страница на исковата молба предмет на иска се отнася до Директива 2002/73, докато в искането в същата молба се упоменава само Директива 2006/54.

20

На второ място, Кралство Нидерландия твърди, че посоченото искане няма никаква връзка с доводите, изложени в текста на исковата молба. Според него тези доводи не се отнасят до запазването в сила на законови разпоредби, несъвместими с тези на Директива 2006/54, които при това не са идентифицирани точно в исковата молба, а същите доводи възпроизвеждат становището на Комисията, че нидерландското законодателство не осигурява пълно транспониране на тази директива.

21

Комисията счита, че посочените от Кралство Нидерландия фактически неточности в исковата молба не засягат нейната яснота.

22

Относно твърдението, че не е идентифицирала националните разпоредби, които счита за несъвместими с Директива 2006/54, Комисията напомня, че в хода на досъдебната процедура ясно е посочила, че разпоредбите на член 1 от AWGB и на член 7:646, параграф 5 от BW не са достатъчни да осигурят надлежно транспониране на член 15 и член 28, параграф 2 от тази директива.

23

Комисията се позовава на практиката на Съда, съгласно която за транспонирането на директива е необходимо националното право да гарантира нейното ефективно цялостно прилагане, правното положение, което възниква вследствие на това право, да е достатъчно ясно и точно и на ползващите се лица да се предостави възможност да се запознават с правата си в тяхната пълнота и при необходимост да се позовават на тях пред националните юрисдикции.

24

В това отношение тя поддържа, че нито общите разпоредби, които забраняват всяка дискриминация, основана на бременност, раждане или майчинство, нито „полагането на грижата на добрия работодател“, съгласно предвиденото в нидерландския правен ред, представляват достатъчно ясно и точно транспониране на съответните разпоредби на Директива 2006/54.

25

В защитата си Кралство Нидерландия се позовава на практиката на Съда, съгласно която наличието на някои общи принципи на правото може да направи ненужно транспонирането на директива чрез специфични законови или подзаконови разпоредби, при условие че тези принципи все пак гарантират на практика цялостното прилагане на директивата.

26

Посочената държава членка счита, че цялостното прилагане на Директива 2006/54 е гарантирано от съответните разпоредби от нидерландското законодателство, които е посочило в хода на досъдебната процедура и които възпроизвежда в писмената си защита.

27

В началото е необходимо да се уточни обхватът на настоящия иск.

28

В това отношение следва да се напомни, че искът по член 258 ДФЕС трябва да се разглежда единствено въз основа на съдържащите се в исковата молба искания (вж. по-специално решение Комисия/Белгия, C‑132/09, EU:C:2010:562, т. 35 и цитираната съдебна практика).

29

Следва да се напомни и че тези искания трябва да са формулирани недвусмислено, за да се предотврати произнасянето на Съда ultra petita или неговият пропуск да се произнесе по някое твърдение за нарушение (вж. по-специално решение Комисия/Испания, EU:C:2014:5, т. 41 и цитираната съдебна практика).

30

В случая първото искане, съдържащо се в исковата молба, е формулирано двусмислено, тъй като може да се тълкува в смисъл, че обхваща две твърдения за нарушения, а именно, от една страна, липсата на национални разпоредби, гарантиращи пълното транспониране на Директива 2006/54, и от друга страна, запазването в сила от Кралство Нидерландия на разпоредби, несъвместими с тази директива.

31

С писмото си от 6 юни 2013 г. Комисията е признала наличието на двусмислена формулировка на първото си искане и е посочила, че то трябва да се разбира като отнасящо се само до едно твърдение за нарушение, а именно запазването в сила от държавата членка ответник на разпоредби, несъвместими с Директива 2006/54.

32

Тъй като с посоченото писмо на Комисията се ограничава обхватът на искането, изложено в исковата ѝ молба, това обстоятелство следва да се вземе предвид и да се приеме, че е налице частично оттегляне на иска. Следователно настоящият иск следва да се разглежда като отнасящ се до запазването в сила от Кралство Нидерландия на разпоредби, за които Комисията поддържа, че са в противоречие с член 1, втора алинея, букви а) и б), член 15 и член 28, параграф 2 от Директива 2006/54.

33

От член 120, буква в) от Процедурния правилник на Съда и от свързаната с него съдебна практика следва, че исковата молба трябва да посочва предмета на спора, както и кратко изложение на посочените основания, като това посочване трябва да е достатъчно ясно и точно, за да позволи на ответника да подготви защитата си, а на Съда — да упражни контрол. От това произтича, че съществените правни и фактически обстоятелства, на които искът се основава, трябва да са видни по логичен и разбираем начин от текста на самата искова молба (вж. по-специално решение Комисия/Испания, EU:C:2014:5, т. 41 и цитираната съдебна практика).

34

Съдът приема също, че в рамките на иск, предявен на основание член 258 ДФЕС, твърденията за нарушения трябва да се представят последователно и точно, с което да се даде възможност на държавата членка и на Съда да установят точния обхват на твърдяното нарушение на правото на Съюза — което е необходимо условие, за да може посочената държава надлежно да изложи основанията в своя защита, а Съдът да провери наличието на твърдяното неизпълнение на задължения (вж. по-специално решение Комисия/Испания, EU:C:2014:5, т. 42 и цитираната съдебна практика).

35

В случая Кралство Нидерландия поддържа, на първо място, че настоящият иск не отговаря на тези условия, доколкото е налице объркване при позоваването на директиви 2002/73 и 2006/54.

36

В това отношение следва да се отбележи, че досъдебната фаза на настоящото производство за установяване на неизпълнение на задължения е започнала през юни 2007 г. с изпращането на първоначалното официално уведомително писмо и е приключила на 7 май 2013 г. с предявяването на настоящия иск. През този период от близо шест години посочената в официалното уведомително писмо Директива 2002/73 е отменена, считано от 15 август 2009 г., и е заменена почти без промяна с Директива 2006/54. Както е видно от представената пред Съда преписка, досъдебната процедура се е развивала въз основа на позоваването на разпоредби, които са по същество идентични на тези на последната директива.

37

При тези обстоятелства самият факт, че описаният на първата страница на исковата молба предмет на настоящия иск се отнася до Директива 2002/73, докато искането е свързано единствено с Директива 2006/54, не може да породи съмнения относно идентифицирането на разпоредбите от правото на Съюза, по отношение на които трябва да се прецени основателността на иска. По тези съображения Кралство Нидерландия не може да претендира, че не разбира обхвата на поддържаното твърдение за нарушение и че не може да упражни цялостно правото си на защита.

38

На второ място, Кралство Нидерландия поддържа, че изложението в исковата молба на фактическите и правните обстоятелства, на които се основава искът, е непоследователно с оглед на произтичащото от това изложение искане.

39

В случая Комисията иска от Съда да установи, че като е запазило в сила в националния си правен ред правила, които са в противоречие с член 1, втора алинея, букви а) и б), член 15 и член 28, параграф 2 от Директива 2006/54, Кралство Нидерландия не е изпълнило задълженията си по тази директива. Това искане очертава рамките на предмета на иска, като Съдът не може да се произнесе ultra petita.

40

Ако в мотивите на исковата си молба си Комисията представя сравнително подробно изложение на действащите разпоредби от нидерландската правна уредба, то е, за да обоснове твърдението си, че тези разпоредби са недостатъчни за осигуряването на пълно транспониране на посочените в предходната точка разпоредби на Директива 2006/54.

41

Напротив, Комисията не идентифицира нито едно правило от нидерландското право, чието съдържание или прилагане да е в противоречие с текста или с целта на разглежданите разпоредби на посочената директива.

42

При тези обстоятелства се налага изводът, че при липсата на посочване от Комисията на необходимия елемент, който да позволи на Съда да се произнесе по исканията в исковата молба, разполагайки с цялата необходима информация, искът не отговаря на изискванията за последователност, яснота и точност, изведени в съдебната практика в тази област.

43

Тъй като в рамките на настоящия иск Съдът не е в състояние да провери наличието на твърдяното неизпълнение на задължения, искът следва да се отхвърли като недопустим.

44

Съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като Кралство Нидерландия е направило искане за осъждането на Комисията и тя е загубила делото, тя трябва да бъде осъдена да заплати съдебните разноски.

По изложените съображения Съдът (шести състав) реши: