1. 

В рамките на настоящото дело Съдът е сезиран с основно искане по няколко преюдициални въпроса за тълкуване на правната уредба на Съюза относно налагането на антидъмпингово мито върху вноса на амониев нитрат с произход от Русия и на митническото законодателство на Съюза, уреждащо условията за анулиране на митнически декларации по искане на декларатора, както и с един преюдициален въпрос за преценяване на валидността на разпоредбите от споменатото митническо законодателство.

2. 

Въпросите се поставят в рамките на спор между вносител на амониев нитрат с произход от Русия и данъчната администрация на държавата членка, в която е неговото седалище, възникнал след отказа на последната да го освободи от антидъмпингово мито, както се предвижда в правната уредба, приложима за стоките, закупени от руски производител, който е износител, предоставил приети от Европейската комисия ценови гаранции.

3. 

Тъй като в случая този отказ е мотивиран с обстоятелството, че разглежданият в главното производство внос, осъществен с посредничеството на друго предприятие, не отговаря на предвидените от посочената правна уредба формални условия за предоставяне на освобождаване, запитващата юрисдикция поставя на Съда въпроса за тълкуването и обхвата на разпоредбите от антидъмпинговата правна уредба, с които се установяват споменатите формални условия, както и за валидността, с оглед на принципа на равно третиране, на разпоредбите от митническото законодателство, които не позволяват на вносителя да получи анулиране на отнасящи се до разглеждания внос митнически декларации и по този начин да се възползва от освобождаването.

4.

На 16 август 1995 г. Съветът на Европейския съюз налага с Регламент (ЕО) № 2022/95 ( 2 ) антидъмпингово мито върху вноса на амониев нитрат с произход от Русия. Първоначалното антидъмпингово мито по-късно е изменено, а след това срокът му е продължаван многократно по-специално вследствие на искания за преразглеждане поради изтичане на срока на действие или за междинно преразглеждане, направени от представители на производството на Общността или от засегнатите производители износители.

5.

Приетите в този контекст различни регламенти обаче не са относими към разрешаването на спора в главното производство. Основно на разглеждане е поставен Регламент (ЕО) № 661/2008 на Съвета ( 3 ) от 8 юли 2008 година.

6.

С членове 1 и 2 от Регламент № 661/2008 се налагат окончателни антидъмпингови мита в различен размер върху амониевия нитрат и някои изкуствени торове и други продукти, съдържащи амониев нитрат, произведени от Eurochem и свързаните с него дружества, от една страна, и за всички останали руски дружества износители, от друга страна.

7.

Член 3, параграф 1 от Регламент № 661/2008 гласи:

„1.   Вносът на стоки, декларирани за допускане за свободно обращение, които са фактурирани от дружествата, от които са приети гаранции от страна на Комисията и чиито наименования са изброени в Решение 2008/577/ЕО на Комисията, периодично изменяно, се освобождава от антидъмпинговото мито, наложено по силата на член 2, при условие че:

8.

С Решение 2008/577/ЕО на Комисията ( 4 ), цитирано в член 3 от Регламент № 661/2008, тя приема ценовите гаранции, предложени от руските производители износители на амониев нитрат „JSC Acron, Veliky Novgorod, Русия и JSC Dorogobuzh, Dorogobuzh, Русия, членове на „Acron“ Holding Company“ в съответствие с член 8, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 384/96 на Съвета от 22 декември 1995 година за защита срещу дъмпингов внос на стоки от страни, които не са членки на Европейската общност ( 5 ).

9.

Спорът в главното производство повдига и въпроси за тълкуването и валидността на разпоредби от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността ( 6 ), в конкретния случай на член 66 от него, който урежда условията за анулиране на митническа декларация по искане на декларатора, и на член 220, параграф 2 от него, който определя условията за освобождаване от последващо облагане с вносни мита поради грешка на митническите власти, както и на член 251 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 година за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент № 2913/92 ( 7 ), изменен с Регламент (ЕО) № 312/2009 на Комисията от 16 април 2009 г. ( 8 ), който определя, чрез дерогация от член 66, параграф 2 от Митническия кодекс, условията за анулиране на митническа декларация, след като е разрешено вдигането на стоките.

10.

Съдържанието на тези разпоредби ще бъде цитирано при необходимост в хода на изложението.

11.

В основата на спора в главното производство е решението на Maksu- ja Tolliameti Ida maksu- ja tollikeskus (данъчни и митнически органи — данъчен и митнически център Изток) ( 9 ), с което от Baltic Agro AS (наричано по-нататък „Baltic Agro“) се изисква плащане на антидъмпингови мита и данък върху добавената стойност за внос на изкуствени торове с амониев нитрат с произход от Русия, установени при последваща проверка.

12.

Разглежданите антидъмпингови мита върху вноса на амониев нитрат с произход от Русия, въведени първоначално от Регламент № 2022/95, изменян многократно, са митата, наложени с Регламент № 661/2008.

13.

В конкретния случай между октомври 2009 г. и януари 2010 г. Baltic Agro закупува няколко тона изкуствени торове с амониев нитрат от дружество JSC Acron със седалище в Русия, което използва за посредник естонското дружество Magnet Group OÜ ( 10 ). За целта между Magnet Group и JSC Acron, от една страна, и между Magnet Group и Baltic Agro, от друга, се сключват няколко договора.

14.

През януари и февруари 2010 г.. двама митнически агенти подават общо пет митнически декларации за този внос, в които като получател на внасяните стоки се посочва Baltic Agro, а като изпращач в две от тях — JSC Acron, а в останалите три — латвийското транспортно предприятие ООО „Вентойл“.

15.

На 1 март и на 23 април 2010 г. същите митнически агенти подават молба до MTA за анулиране на тези декларации, тъй като в тях като получател вместо Magnet Group било посочено Baltic Agro.

16.

На 3 март 2010 г. MTA извършват последваща проверка на петте митнически декларации, за да се изясни, дали митническата стойност на внесените стоки, изчисляването и плащането на наложените при вноса мита са били правилни.

17.

На 31 май 2010 г. въз основа на извършената последваща проверка MTA приемат две решения, с които налагат на Baltic Agro мито и ДДС по отношение на внесените стоки, като приемат, че условията за освобождаване от мито, предвидени в член 3, параграф 1 от Регламент № 661/2008, не са изпълнени.

18.

На 31 май 2010 г. Baltic Agro подава жалба срещу тези решения пред Tartu Halduskohus (Административен съд на Тарту, Естония), като изтъква, че ползваното посредничество на друго дружество при разглеждания внос няма никакво значение по отношение на облагането с мита и данъци.

19.

Жалбата му е отхвърлена със съдебно решение от 25 април 2011 г. Tartu Halduskohus приема, че Baltic Agro не може да бъде освободено, тъй като не придобива внесените стоки пряко от производителя.

20.

На 25 май 2011 г. Baltic Agro подава жалба пред Tartu Ringkonnakohus (Апелативен административен съд на Тарту, Естония) с искане да се отмени решението на Tartu Halduskohus, да се уважи жалбата и да се отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз за тълкуване на член 3, параграф 1 от Регламент № 661/2008.

21.

При тези обстоятелства Tartu Ringkonnakohus (Естония) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

22.

Естонското правителство, както и Съветът на Европейския съюз и Европейската комисия представят писмени становища. Считайки, че разполага с достатъчно данни, за да се произнесе, на основание член 76, параграф 2 от своя процедурен правилник, Съдът реши да не провежда съдебно заседание за изслушване на устните състезания.

23.

С първите си два въпроса, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция по същество поставя въпрос на Съда, относно приложното поле ratione personae на освобождаването от антидъмпингово мито на вноса на амониев нитрат с произход от Русия, което произтича от прилагането на член 3 от Регламент № 661/2008 във връзка с член 1 от Решение 2008/577.

24.

Член 3 от Регламент № 661/2008 действително предвижда освобождаване от антидъмпингово мито, което със споменатия регламент се налага за внос на амониев нитрат с произход от Русия, фактуриран от дружества, чиито гаранции са били приети от Комисията и които са изброени в Решение 2008/577. В конкретния случай в член 1 от последното е посочено: „JSC Acron, Veliky Novgorod, Русия и JSC Dorogobuzh, Dorogobuzh, Русия, членове на „Acron“ Holding Company“.

25.

Възможността да се ползва това освобождаване, обаче е в зависимост от изпълнението на условието по член 3, параграф 1, първо тире от Регламент № 661/2008, че внесените стоки са произведени, транспортирани и фактурирани от споменатите дружества пряко на първия независим клиент в Общността. В точка 8 от приложението към Регламент № 661/2008 се предвижда освен това, че търговската фактура, която трябва да придружава внасяните в Общността стоки, предмет на гаранция, трябва да съдържа означение за „име[то] на дружеството, което действа като вносител“.

26.

В случая обаче в главното производство е безспорно, че вносът на изкуствени торове с амониев нитрат е осъществен от Baltic Agro с посредничеството на естонското дружество Magnet Group, че фактурите за гаранция са били съставени на името на Magnet Group и че митническите декларации са подадени от Baltic Agro. Безспорно е също така, че именно защото Baltic Agro не е закупило внесените изкуствени торове с амониев нитрат директно от JSC Acron, MTA отказват да го освободят от антидъмпингово мито.

27.

Това е причината запитващата юрисдикция да поиска от Съда да установи по-точно, от една страна, дали вносителят и първият независим клиент е необходимо да бъдат едно и също лице и от друга страна, дали освобождаването се отнася само за първия независим клиент, който не е препродал стоката, преди да я декларира.

28.

Естонското правителство и Комисията, които единствени са разгледали тези въпроси ( 11 ), единодушно считат, но по различни съображения, че освобождаването от антидъмпингово мито по член 3 от Регламент № 661/2008 се прилага само спрямо лицето, което е едновременно вносител и първи независим клиент в Общността, който не е препродал стоката, преди да я декларира.

29.

В главното производство нито Baltic Agro, нито Magnet Group не биха могли да се ползват от освобождаване. Baltic Agro, макар да е вносител, не е първият независим клиент в Общността, тъй като е закупило стоките от Magnet Group. Magnet Group е първият независим клиент в Общността, но е препродало стоките на Baltic Agro преди въвеждането им на митническата територия на Общността, след като Baltic Agro се е заело с формалностите по митническо деклариране.

30.

Baltic Agro счита по същество, че напротив, Регламент № 661/2008 по никакъв начин не уточнява, че вносителят и първият независим клиент трябва да бъдат едно и също лице и че за да се ползва освобождаване, е задължително първият независим клиент да подаде декларацията от свое име. Впрочем нямало никаква причина да се откаже такова освобождаване, щом не съществувало никакво съмнение нито по отношение на произхода, съдържанието, количеството, стойността на стоките и данните на купувача, нито относно спазването на поетите гаранции от производителя износител.

31.

От съображение 159 от Регламент № 661/2008 произтича, че трите условия по член 3 от същия, сред които е и това, че внесените стоки трябва да бъдат произведени, транспортирани и фактурирани от дружествата износители пряко на първия независим клиент в Общността, са продиктувани от необходимостта „да се позволи на Комисията и на митническите органи да наблюдават ефективно спазването на гаранциите от страна на дружествата в случаите, в които до съответните митнически органи е подадена молба за допускане за свободно обращение“. Съображение 21 от Решение 2008/577 по същество възпроизвежда същите мотиви.

32.

В писменото си становище Комисията посочва обаче, че с разпоредбите относно директната продажба се цели главно да ѝ се даде възможност да контролира по прозрачен начин минималната цена за внос, за която са поели гаранция производителите износители, тъй като всяка последваща препродажба би могла да включва допълнителни разходи, отразяващи се върху споменатите цени.

33.

Следователно главно съображенията, свързани с контрола, както на Комисията, така и на компетентните органи на държавите членки върху изпълнението на поетите от производителите износители гаранции, които са основание те да се ползват от освобождаването от антидъмпингово мито върху амониевия нитрат, оправдават точните изисквания, установени в член 3, параграф 1, първо тире от Регламент № 661/2008.

34.

В това отношение може да се посочи, че тези изисквания не са фигурирали в съществуващия преди това режим, въведен в правната уредба, която налага антидъмпингово мито върху вноса на амониев нитрат с произход от Русия с Регламент (ЕО) № 993/2004 на Съвета ( 12 ). С последния, който всъщност е бил приет, за да се адаптира споменатата правна уредба с оглед на присъединяването на 1 май 2004 г. на десетте нови държави — членки на Европейския съюз, към Регламент (ЕО) № 658/2002 на Съвета ( 13 ) е бил добавен член 1А, който съдържа сходни, но не идентични изисквания с тези по член 3, параграф 1, първо тире от Регламент № 661/2008 ( 14 ). Последното не е фигурирало също така и в регламентите относно приемането на гаранции, от които е зависело предвиденото от Регламент № 993/2004 освобождаване ( 15 ).

35.

Същевременно нито Регламент № 661/2008, нито Решение 2008/577 не съдържат по-подробни уточнения на специфичните мотиви, предхождали установяването на това ново изискване.

36.

Затова се налага да се констатира, че нито Регламент № 661/2008, нито Решение 2008/577 дават възможност да се изясни дали вносителят и първият независим клиент трябва задължително да бъдат едно и също лице или пък да се разберат причините, поради които е необходимо това да бъде така.

37.

Изискванията по член 3, параграф 1, първо тире от Регламент № 661/2008, които се вписват в самата логика на налаганите гаранции и изисквания за контрол, все пак много ясно поставят освобождаването от антидъмпингово мито в зависимост от условието по-специално вносът да бъде фактуриран и изпратен от производителите износители пряко на първия независим клиент в Общността.

38.

От акта за преюдициално запитване обаче става ясно, че това двойно условие не може да се приеме за изпълнено от Baltic Agro.

39.

Освен това нито се установява, нито дори се твърди, че тези изисквания са явно неподходящи за постигане на преследваната от тях цел за контрол или че са явно непропорционални.

40.

Затова предлагам на Съда да отговори на първия и на втория преюдициални въпроси в смисъл, че член 3 от Регламент № 661/2008 трябва да се тълкува в смисъл, че освобождаването от антидъмпингово мито, което той предвижда в полза на производителите износители, изброени в Решение 2008/577, се прилага само за стоки, фактурирани и изпратени от последните пряко на първия независим клиент в Общността, който не ги е препродал, преди да подаде митническа декларация за тях.

41.

С третия си въпрос запитващата юрисдикция поставя на Съда два въпроса относно тълкуването на няколко разпоредби от Митническия кодекс и от Регламента за прилагане. Най-напред тя иска да установи дали на основание член 66 от Митническия кодекс и член 251 от Регламента за прилагане при поискване националните митнически органи могат да разрешат анулирането на митническа декларация след освобождаването на стоките, когато това искане е основано на грешка при посочване на получателя на стоките и когато тези стоки биха се ползвали от освобождаване от антидъмпингово мито, ако нямаше такава грешка. По-нататък тя иска да установи алтернативно дали при обстоятелства като тези в главното производство член 220, параграф 2, буква б) от Митническия кодекс трябва да се тълкува в смисъл, че споменатите органи не са оправомощени да предприемат последващо вземане под отчет на това мито.

42.

С четвъртия си въпрос в зависимост от отговора на третия въпрос запитващата юрисдикция поставя на Съда преюдициален въпрос за преценка на валидността на разпоредбите на член 66 от Митническия кодекс във връзка с член 251 от Регламента за прилагане. По-точно тя иска да установи дали произтичащата от прилагането на тези разпоредби невъзможност при поискване да се анулира погрешната митническа декларация и последващата невъзможност за освобождаване от антидъмпингово мито, предвидена в член 3 от Регламент № 661/2008, са съвместими с член 20 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“), с член 28, параграф 1 ДФЕС и с член 31 ДФЕС.

43.

Естонското правителство счита, че третият и четвъртият въпрос са недопустими, доколкото те се основават на неправилната предпоставка, че митническата декларация съдържа грешка относно получателя на стоките. След като Baltic Agro е този, който е изпълнил митническите формалности за пускане в свободно обращение на стоките, Magnet Group не би могло да фигурира в митническата декларация като техен получател. Затова спорната ситуация по главното производство не попадала в нито една от хипотезите, предвидени в член 66 от Митническия кодекс и в член 251 от Регламента за прилагане или в член 220, параграф 2 от Митническия кодекс. Във всички случаи Митническият кодекс и Регламентът за прилагане не били несъвместими с член 20 от Хартата, с член 28, параграф 1 ДФЕС и с член 31 ДФЕС.

44.

Съветът, който се ограничава да даде отговор само на четвъртия въпрос, счита, че принципът на равно третиране, гарантиран от член 20 от Хартата, не може да намери приложение в ситуация, при която митническата декларация е била некоректно попълнена.

45.

Комисията счита по същество, че условията за прилагане на член 66 от Митническия кодекс и на член 251 от Регламента за прилагане или на член 220, параграф 2 от Митническия кодекс не са изпълнени. Принципът на равно третиране освен това не можел да намери приложение в ситуация като тази в главното производство.

46.

На първо място, следва да се припомни, че член 66, параграф 1 от Митническия кодекс предвижда възможност деклараторът да получи от компетентните митнически органи анулиране на митническата декларация, която е подал и която е била приета от тези органи, като по този начин се дерогира принципът на нейната неоттегляемост, при условие че той докаже, че стоката е била декларирана погрешно за съответния на тази декларация митнически режим ( 16 ). При това член 66, параграф 2 от Митническия кодекс предвижда, че декларацията не може да бъде анулирана след вдигането на стоките, освен в случаите, определени в член 251 от Регламента за прилагане.

47.

Както Комисията обаче изтъква член 66 от Митническия кодекс не е приложим при конкретните обстоятелства в главното производство, тъй като изобщо не се твърди, че стоките са били поставени погрешно под посочения в митническата декларация вносен режим, тоест за пускане в свободно обръщение, а в декларацията само е посочен погрешно получателят на стоките — Baltic Agro вместо Magnet Group.

48.

Впрочем, както отбелязва и естонското правителство, условията за прилагане на член 78 от Митнически кодекс, който позволява на националните митнически органи да поправят погрешна митническа декларация, не са изпълнени, тъй като посочването на получателя на стоките при конкретните обстоятелства в главното производство не е погрешно.

49.

На второ място, важно е да се припомни, че член 220, параграф 2 от Митническия кодекс определя условията, при които лицето, отговорно за плащането, по-късно може да бъде освободено от заплащане на вносно мито в резултат на грешка от страна на митническите органи ( 17 ).

50.

Както отбелязва Комисията, в главното производство изобщо не се твърди, че националните митнически органи са допуснали грешка, а напротив, въпросът на запитващата юрисдикция се основава само на обстоятелството, че в митническата декларация е посочен погрешно получателят. Върху декларатора обаче тежи задължението да предостави точни данни ( 18 ).

51.

От направеното изложение следва, че третият въпрос на запитващата юрисдикция се отнася до разпоредби от правото на Съюза, които с оглед на предоставените от нея фактическите уточнения са очевидно неприложими при конкретните обстоятелствата на случая в главното производство. При тези условия намирам, че третият въпрос няма предмет и не следва да му се отговаря.

52.

На трето място, не би могло да се приеме, че равенството пред закона, гарантирано от член 20 от Хартата, би могло да доведе до извода, че митническото законодателство на Съюза е невалидно, поради това че последното не позволява на Baltic Agro да получи анулиране на митническата декларация, за да се възползва впоследствие от освобождаването от антидъмпингово мито по член 3 от Регламент № 661/2008.

53.

В това отношение запитващата юрисдикция уточнява по същество, че би следвало да се сравни положението на предприятие вносител, което е посочило в митническата си декларация като получател първия независим клиент в Съюза с това на предприятие вносител, което е посочило като получател в митническата си декларация вносител, който ползва услугите на посредник. Неравното третиране се състояло в това, че първото предприятие било освободено от антидъмпингово мито, а второто — не.

54.

В това отношение следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика принципът на равно третиране, който е общ принцип на правото на Съюза, понастоящем закрепен в членове 20 и 21 от Хартата ( 19 ), не позволява да се третират по различен начин сходни положения или да се третират еднакво различни положения, освен ако такова третиране не е обективно обосновано.

55.

Същевременно не може да се приеме предложеното от запитващата юрисдикция сравнение. Всъщност не може да се счита, че вносителят, който не е изпълнил формалните изисквания, предвидени в член 3 от Регламент № 661/2008, се намира в същото положение като вносителя, който се е съобразил с тях. Без съмнение член 20 от Хартата би могъл евентуално да се противопостави на споменатите изисквания, ако трябваше да се констатира, че те са неразумни, произволни или явно непропорционални с оглед на целта, преследвана от правната уредба, която ги установява. От материалите по делото обаче не е видно в главното производство да е било формулирано такова твърдение и от изследването на тази разпоредба няма основание да се заключи, че случаят е такъв.

56.

Освен това не би могло да се приеме, че облагането на Baltic Agro с антидъмпингово мито върху вноса на амониев нитрат представлява нарушение на Общата митническа тарифа и като последица от това — на член 28, параграф 1 ДФЕС и на член 31 ДФЕС. Както е видно от предходните разсъждения, облагането със споменатия данък в крайна сметка е само последица от неспазването на изискванията, установени в член 3 от Регламент № 661/2008, а не от прилагането на митническите правила на Съюза. Дори и Baltic Agro да можеше да получи анулиране на митническата си декларация и да поправи фигуриращото в нея означение за получател, като посочи Magnet Group, във всички случаи то не би могло да удовлетвори споменатите изисквания при конкретните обстоятелства на случая в главното производство.

57.

Затова предлагам на Съда да отговори на четвъртия преюдициален въпрос в смисъл, че при неговото разглеждане той не установява обстоятелства, които могат да засегнат валидността на разпоредбите на член 66 от Митническия кодекс във връзка с член 251 от Регламента за прилагане с оглед на член 20 от Хартата, член 28, параграф 1 ДФЕС и член 31 ДФЕС.

58.

В заключение предлагам на Съда да отговори на поставените от Tartu Ringkonnakohus преюдициални въпроси както следва: