1.

Преследват ли разпоредбите на Hessisches Beamtengesetz (HBG) във връзка със задължителното възрастово ограничение, което е основание за пенсиониране на длъжностни лица, цел от общ интерес съобразно критериите на правото на Съюза?

В тази връзка възникват следните основни въпроси:

2.

На какви изисквания трябва да отговаря възрастовото ограничение по смисъла на HBG, за да бъде то съответстващо и подходящо за осъществяване на преследваната цел?

Необходими ли са по-подробни проучвания, за да се определи съотношението между — вероятния — брой длъжностни лица от двата пола, които биха желали да продължат да работят, след като са достигнали възрастовото ограничение и броя на тези, които след като са достигнали възрастовото ограничение получават пенсия в пълен размер и поради това със сигурност искат да напуснат службата си? Не трябва ли в този случай да се отдаде предпочитание на доброволното пред задължителното пенсиониране, доколкото намаляването на размера на пенсията — когато пенсията се получава преди достигане на пенсионната възраст — гарантира, че няма да се стигне до неоснователно разходване на бюджетни средства и че свързаните с това разходи за персонала ще бъдат ограничени? (Доброволното пенсиониране вместо задължителното такова представлява по-съответстваща и всъщност също толкова подходяща за постигане на преследваната цел уредба).

Може ли да се смята за подходящо и необходимо автоматичното прекратяване — въз основа на необоримата презумпция за неспособност за изпълнение на служебните задължения, на служебното правоотношение на длъжностни лица от двата пола, които са достигнали определена възраст, в случая 65 години?

Основателно ли е възможността за запазване на служебното правоотношение поне до навършването на 68-годишна възраст да зависи изцяло от конкретните интереси на работодателя в публичния сектор, а липсата на такива интереси да води задължително до прекратяване на служебното правоотношение, без да съществува каквато и да е правна възможност за възстановяване на статута на длъжностното лице?

Когато вместо да се ограничи до определяне на условията за получаване на пенсия в пълен размер съгласно член 6, параграф 2 от Директива 2000/78/ЕО, разпоредбата относно възрастовото ограничение налага задължително пенсиониране, може ли да се счита, че това ограничение засяга по несправедлив начин интересите на възрастните хора в сравнение с интересите на по-младите хора, които по принцип не по-значими?

Ако целта за улесняване на назначенията и/или повишаванията в длъжност е призната за законосъобразна, кои конкретни фактически изисквания следва да бъдат изпълнени, за да се установи до каква степен съответните възможности са действително оползотворени от работодател в публичния сектор, който прилага възрастовото ограничение или от всички работодатели в публичния сектор на и извън общия пазар на труда, за които се отнася законовата разпоредба?

С оглед на дефицитите, които вече се забелязват на пазара на труда поради демографските тенденции и належащата необходимост от квалифицирана трудова сила във всички области, включително в публичната служба на федерално ниво и на ниво провинции, подходящо и необходимо ли е длъжностните лица от двата пола, които са способни и желаят да продължат да изпълняват своята дейност, да бъдат задължавани да напускат публичната служба, въпреки належащата нужда от значителна трудова сила, на която пазарът на труда не може да отговори? Необходими ли са в тази връзка данни за всеки клон на пазара на труда, които впоследствие може да се наложи да бъдат събирани?

3.

На какви изисквания за съгласуваност трябва да отговарят разпоредбите в областта на възрастовото ограничение, предвидени от хесенското законодателство и съответно от германското федерално законодателство?

Може ли да се счита, че няма противоречие между параграф 1 и параграф 3 от член 50 от HBG, при положение, че възможността за продължаване на служебното правоотношение и извън рамките на възрастовото ограничение зависи изцяло от интересите на работодателя в публичния сектор?

Може ли член 50, параграф 3 от HBG да се тълкува в съответствие с Директивата евентуално в смисъл, че за да се избегне дискриминация, основана на възраст, служебното правоотношение трябва винаги да бъде продължавано, ако това не противоречи на определени служебни съображения? На какви изисквания следва да отговаря такова служебно съображение? Трябва ли да се счита в тази връзка, че за да изискват служебните интереси запазването на служебното правоотношение, е необходимо прекъсването му да води до неоправдана дискриминация, основана на възраст?

Как това тълкуване на член 50, параграф 3 от HBG може да послужи за продължаването или за възобновяването на статута на длъжностно лице на жалбоподателя, дори когато той вече му е бил отнет? Трябва ли в този случай член 50, параграф 1 от HBG да остане неприложим, при всички положения до навършването на 68-годишна възраст?

Подходящо и необходимо ли е, от една страна, да се създаде пречка за доброволното пенсиониране при навършването на възраст от 60 години, съответно 63 години, като се намали трайно размерът на пенсията, като от друга страна, се изключи възможността за доброволно продължаване на служебното правоотношение след навършването на 65-годишна възраст, освен ако по изключение работодателят в публичния сектор не заяви специален интерес от такова продължаване?

Лишават ли по-благоприятните режими, предвидени за лицата на непълно работно време, по отношение на възрастните лица, от една страна и на длъжностните лица, наети със срочни договори, от друга страна, подходящия и необходим характер на възрастовото ограничение, предвидено в член 50, параграф 1 от HBG?

От гледна точка на съгласуваността как следва да се преценяват различните правила, установени в областта на правото на публичната служба, на трудовото право и на правото на социално осигуряване, които от една страна, се стремят към трайно повишаване на възрастта, на която може да бъде получавана пенсия в пълен размер и, от друга страна, забраняват прекратяването на служебното правоотношение поради достигане на предвидената обичайна пенсионна възраст и които също така налагат задължителното прекратяване на служебното правоотношение при достигането на тази конкретна възраст?

От значение ли е от гледна точка на съгласуваността фактът, че постепенното повишаване на пенсионната възраст в сферата на социалното осигуряване и на публичната служба на федералната държава и на някои провинции е преди всичко в интерес на заетите лица, доколкото така се отлага за един по-далечен момент спрямо тях на по-строгите условия, приложими за получаването на пенсия в пълен размер в публичния или в частния сектор? Трябва ли тези въпроси да се считат за ирелевантни, тъй като все още не е увеличена пенсионната възраст за длъжностните лица от двата пола, за които се прилага HBG, въпреки че това предстои в близко бъдеще за договорно наетите служители?