15.9.2017

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 305/20

---

Публикация на заявление за изменение съгласно член 50, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни

(2017/C 305/13)

Настоящата публикация предоставя право на възражение срещу заявлението в съответствие с член 51 от Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета (1).

ЗАЯВЛЕНИЕ ЗА ОДОБРЕНИЕ НА ИЗМЕНЕНИЕ, КОЕТО НЕ Е НЕСЪЩЕСТВЕНО, В ПРОДУКТОВАТА СПЕЦИФИКАЦИЯ НА ЗАЩИТЕНИ НАИМЕНОВАНИЯ ЗА ПРОИЗХОД/ЗАЩИТЕНИ ГЕОГРАФСКИ УКАЗАНИЯ

Заявление за одобрение на изменение в съответствие с член 53, параграф 2, първа алинея от Регламент (ЕС) № 1151/2012

„PANE DI MATERA“

ЕС №: PGI-IT-02100 – 10.12.2015

ЗНП ( ) ЗГУ ( X )

1.   Група заявител и законен интерес

Consorzio di Tutela del Pane di Matera IGP

Via De Amicis n. 54

75100 Matera

ИТАЛИЯ

Consorzio di Tutela del Pane di Matera IGP има право да подаде заявлението по силата на член 13, параграф 1 от Указ № 12511 от 14 октомври 2013 г. на Министерството на политиката в областта на земеделието, храните и горското стопанство на Италия.

2.   Държава членка или трета държава

Италия

3.   Рубрика от спецификацията на продукта, която подлежи на изменение/изменения

—	☐	Наименование на продукта
—	☒	Описание на продукта
—	☐	Географски район
—	☐	Доказателство за произход
—	☒	Метод на производство
—	☐	Връзка
—	☐	Етикетиране
—	☒	Други [опаковане, контролен орган, географски район]

4.   Вид на изменението/измененията

—	☒	Изменение на продуктовата спецификация на регистрирано ЗНП или ЗГУ, което не следва да се квалифицира като несъществено в съответствие с член 53, параграф 2, трета алинея от Регламент (ЕС) № 1151/2012.
—	☐	Изменение на продуктовата спецификация на регистрирано ЗНП или ЗГУ, за което не е публикуван единен (или равностоен на него) документ, което не следва да се квалифицира като несъществено в съответствие с член 53, параграф 2, трета алинея от Регламент (ЕС) № 1151/2012.

5.   Изменение/изменения

Описание на продукта

—

В член 2 от действащата продуктова спецификация, следното изречение: „Системата предвижда използването изключително на грис от твърда пшеница (triticum durum), чиито качествени характеристики трябва да съответстват на следните параметри: Глутен (%) Стойност ≥ 11 Индекс за жълт цвят Стойност ≥ 21 Влажност (%) Стойност ≤ 15,50 Пепел (% сухо вещество) Стойност ≤ 2 % сухо вещество“ се заменя със следното изречение от член 2 от изменената продуктова спецификация: „Системата предвижда използването изключително на екстра фин грис (semola rimacinata) и/или фин грис (semolato) от твърда пшеница (triticum durum), чиито качествени характеристики трябва да съответстват на следните параметри: Протеини (%) азот × 5,70  (*2) Стойност ≥ 11 Индекс за жълт цвят (*1) Стойност ≥ 20 Влажност (%) (*2) Стойност ≤ 14,50 Пепел (% сухо вещество) (*2) Стойност ≤ 1,35 сухо вещество Уточнява се, че за производството на „Pane di Matera“ е разрешено използването на екстра фин грис (semola rimacinata) и/или фин грис (semolato) от твърда пшеница. С това уточнение се прави по-прецизно описание на суровината, използвана за производството на „Pane di Matera“. Използването на фин грис за производството на хляб е разпространена практика в сектора на тестените изделия, особено в южните райони на Италия, както и в провинция Matera. Поради това, вследствие на искане от страна на производителите, се счита, че няма никакви пречки за използването на фин грис от твърда пшеница за производството на ЗГУ „Pane di Matera“. Освен това химичните параметри, които се отнасят за видовете грис, са определени по-добре и са актуализирани. По-специално: — Глутенът е заменен със стойността на протеини, която остава 11 %, и е добавен методът за определяне. — Индексът за жълт цвят е намален от ≥ 21 на ≥ 20 и е добавена техниката за определяне. — Процентът на влажност е намален от ≤ 15,5 % на ≤ 14,5 %, което позволява получаване на зърна с по-добро качество и съхранение. — Процентът на съдържание на пепел е намален от ≤ 2 % на ≤ 1,35 % и е добавен методът за определяне. Преформулирането на химичните параметри по отношение на гриса, както се предлага в изменението, дава възможност за адаптиране на продуктовата спецификация към характеристиките на суровините, използвани за производството на ЗГУ „Pane di Matera“.

—

Следните таблици: „Състав на 100 g „Pane di Matera“   Диапазон на променливост Протеини (2) 8,2 - 8,3 Въглехидрати, 51,3 - 53,4 от които влакнини (общо) 2,9 - 3,7 Мазнини 1,0 - 1,2 Пепел (% сухо вещество) 2,24 - 2,51 Сензорни характеристики на пробите от „Pane di Matera“ Сензорни показатели Диапазон Хрупкавост на коричката 4,8 до 5,7 Кисел мирис 1,3 до 1,6 Мирис на изгоряло 3,2 до 4,3 Кисел вкус 1,3 до 2,0 “ се изменят, както следва: „Състав на 100 g „Pane di Matera“ Протеини (%) азот x 5,70 Стойност ≥ 8,1 Въглехидрати (%) Стойност ≥ 51,3 От които влакнини (%) Стойност ≥ 2,9 Мазнини (%) Стойност ≥ 1,0 Пепел (% сухо вещество) Стойност ≥ 2,24 “ Изменението на таблицата по отношение на състава на „Pane di Matera“ е необходимо поради постепенната промяна в характеристиките на наличните на пазара суровини, наблюдавана от хлебарите. Без да се засяга задължителното използване на поне 20 % фин грис и екстра фин грис, получени от местни екотипове и сортове, на производителите се разрешава да има по-високи стойности що се отнася до протеините, въглехидратите, мазнините и пепелта, за да могат да се използват новите сортове твърда пшеница, предлагани на пазара, а за останалите 80 % производителите да могат да разполагат с по-голям избор на видове грис, които да използват в процеса на производство на „Pane di Matera“. „Сензорен профил на ЗГУ „Pane di Matera“ Сензорни показатели Най-ниска стойност Най-висока стойност Кисел мирис 1,0 2,0 Мирис на изгоряло 3,0 4,5 Кисел вкус 1,0 2,5 Хрупкавост на коричката 4,5 6,0 За определянето на сензорния профил на ЗГУ „Pane di Matera“ следва да се използват следните стандарти: ISO 13299:2016; ISO 8589:2007; ISO 5492:2008; ISO/IEC 17025:2005.“ Диапазонът на стойностите, определени за сензорните показатели на „Pane di Matera“, е разширен въз основа на опита на хлебарите в производството. За по-голяма точност е счетено за уместно в продуктовата спецификация да се посочат официалните методи, използвани за определяне на сензорния профил на „Pane di Matera“.

—

Следната таблица е заличена: „Специфичен обем на формите и бързина на втвърдяване на средината на пробите от „Pane di Matera“ при съхранение в продължение на седем дни. Проби от хляба Специфичен обем (dm3/kg) Консистенция твърдост/ден (3) A 4,44 b 1,70 B 3,80 ab 1,57 C 3,70 a 3,08 D 3,64 a 3,77 Заличаването на таблицата не само дава възможност за намаляване на работното натоварване, свързано с анализите и произтичащите от тях икономически разходи за производителите, но е и необходимо поради предложените изменения, и по-специално увеличаването на теглото на парчетата. На представените в таблицата резултати липсва точност поради факта, че в тях не се отчитат направените изменения. Следователно беше счетено за уместно таблицата да се заличи, като същевременно на производителя се остави възможността да определи срока за съхранение на „Pane di Matera“ в зависимост от теглото на хляба и при спазване на посочените в член 6 от продуктовата спецификация срокове на годност. Променено е описанието на „Pane di Matera“ в момента на пускането му на пазара за консумация. В член 7 от продуктовата спецификация и в точка 3.2 от единния документ следният параграф: „В момента на пускането му на пазара за консумация „Pane di Matera“ трябва да притежава следните характеристики: — форма на полумесец или висока заоблена форма; — тегло 1 kg или 2 kg; — дебелина на коричката най-малко 3 mm; — средина с бледожълт цвят и с характерни шупли; максимална влажност 33 %“ се изменя, както следва: „В момента на пускането му на пазара за консумация „Pane di Matera“ трябва да притежава следните характеристики: — форма на полумесец или висока заоблена форма; — тегло от 500 g до 10 kg; — дебелина на коричката най-малко 3 mm; — средина с бледожълт цвят и с характерни шупли; — маркировка, поставена на върха на парчето преди изпичане, с отпечатване на главни печатни букви „МТ“.“ Параметрите по отношение на влажността са предвидените от действащото законодателство. По-специално, за да се отговори на новите изисквания на потребителите и на сектора за обществено хранене, диапазонът за теглото на парчетата е разширен от между 1 kg и 2 kg на между 500 g и 10 kg. С това изменение се цели да се отговори, от една страна, на желанието на малките домакинства, които предпочитат да купуват малки парчета хляб, за да се избегне разхищаване, а от друга страна, на търсенето от сектора за обществено хранене, където предпочитат да разполагат с по-големи парчета, които се съхраняват по-дълго и са по-подходящи за рязане. Максималната влажност от 33 % е заличена, като се прави позоваване на задължителното законодателство (член 16 от Закон № 580 от 4 юли 1967 г.). Освен това към характеристиките на продукта е добавена маркировката под формата на акронима „МТ“ върху парчето, за да може продуктът да бъде по-лесно разпознаван. Маркировката „МТ“ се поставя с помощта на печат отгоре върху парчето преди неговото изпичане.

Метод на производство

Приготвяне на основния квас

—	С цел да се даде възможност за използване и на други съдове, в които тестото се оставя за втасване, които отговарят по-добре на разпоредбите по отношение на хигиената, текстът „висок и тесен ютен цилиндър“ се заменя с „градуиран съд, предназначен за хранителни продукти“.

—	Количеството на използваната за подновяване на кваса вода се променя от 40 % на 50 % от теглото на тестото поради намаляването на влажността на екстра финия и/или финия грис.

—

Следният параграф се заличава и се заменя с по-ясен и по-благоприятен за производителите текст: „Същият квас може да се използва най-много за три подновявания. Подновяването се състои във вземане на част от първоначалното тесто, което вече е втасало, за да се смеси с друго тесто, замесено от грис и вода, което следва да втаса за следващото приготвяне на хляб. Съотношението на количествата квас и грис спрямо тестото са съответно между 7 % и 8 % и между 45 % и 47 %. С трите подновявания се дава възможност за увеличаване на ферментиралата маса чрез добавяне на вода и екстра фин грис от твърда пшеница в съотношение от 15 % до 25 % от количеството екстра фин грис от твърда пшеница, с който да се смеси. След като тестото втаса, част от него (от 1,2 % до 1,8 % в зависимост от околната температура) се съхранява при температура между 3 °C и 5 °C за следващото производство“. Този текст се заменя със следното: „Количеството основен квас, което ще се използва в процеса на производство на хляб, се получава чрез добавяне на вода и грис към част от първоначалния основен квас: тази операция може да се повтаря най-много три пъти преди влагане на кваса в тестото за хляб. Част от основния квас за производство се съхранява в хладилник при положителна температура за производството на хляб на следващия ден.“

Производствен процес – съставки

—	Минималното количество сол, което да се използва в производствения процес, е намалено от 2,5 kg на 2 kg в съответствие с новите указания по отношение на хранителния режим.

—

Счетено е за уместно да се премахне посочването на използването на памучни или вълнени кърпи за покриване на тестото. Това изменение е необходимо, за да се даде възможност на производителите да използват кърпи и от други материали, които са по-многофункционални и по-подходящи от хигиенна и санитарна гледна точка. Изречението: „След замесването тестото трябва да се остави да втаса в съда в продължение на 25—35 минути, като се покрие с памучни или вълнени кърпи.“ се изменя, както следва: „След замесването тестото следва да се остави да втаса в съда в продължение на 25—35 минути.“;

—

Диапазонът за теглото на парчетата е разширен, за да се отговори на изискванията на семействата, които предпочитат по-малки разфасовки, както и на изискванията на сектора за обществено хранене, където се предпочитат по-големи разфасовки. Изречението: „След това се приготвят и претеглят предварителни заготовки от 1,2 kg и от 2,4 kg за получаване на краен продукт с тегло съответно от 1 kg и 2 kg, като стойностите може да варират до 10 %.“ се изменя, както следва: „След това се приготвят и претеглят предварителни заготовки от 0,6 kg до максимум 12 kg за получаване на краен продукт с тегло съответно между 0,5 kg и максимум 10 kg, като стойностите може да варират до 10 %.“

—

Счетено беше за уместно да се направи нова формулировка на следното изречение, за да се даде възможност за използване в производствения процес и на други видове оборудване и материали (съдове и кърпи), които производителите предпочитат пред дървените плотове както поради свързани със санитарните норми причини, така и по технически причини. Разрешава се използването на съдове от дърво или от неръждаема стомана и на кърпи от всеки материал, подходящ за хранителни продукти. И така изречението: „Тези заготовки, след като са били подложени на първоначално оформяне на ръка, престояват в продължение на 25—35 минути върху дървени плотове, покрити с памучна кърпа.“ се изменя, както следва: „Тези заготовки, след като са били подложени на първоначално оформяне на ръка, престояват в продължение на 25—35 минути в подходящи съдове от дърво или неръждаема стомана. Съдът за втасване и заготовките се покриват с кърпи.“

—

За да бъде продуктът по-разпознаваем, в продуктовата спецификация се добавя етапът на маркиране на парчетата с акронима „МТ“, като се вмъква следното изречение: „След това на заготовките се придава ръчно характерната форма на „Pane di Matera“ и тестото се маркира в горната си част, като с печат се поставят главни букви „МТ“; след това заготовките се поставят в пещи на дърва или с непряко нагряване.“

—

Следното изречение е премахнато поради липсата на яснота: „След окончателното втасване за 30 минути, заготовките се поставят за изпичане в пещи на дърва или в пещи на газ.“ Всъщност това изречение се отнася за етапа, предхождащ маркирането. След оформянето не се предвиждат други етапи на втасване. След етапа на маркиране следва този на изпичане в пещта.

—

За да се позволи използването на повече видове пещи за изпичане на хляба, „пещи на газ“ е заменено с „пещи с непряко нагряване“. По този начин производителите ще могат да използват както пещи на газ, така и други видове пещи. Освен това е преразгледано и времето за изпичане в зависимост от теглото на хляба. Текстът: „В пещите на дърва вратата на пещта се отваря, след час и половина печене, за 10—30 минути, така че да излезе парата, след което отново се затваря и печенето продължава още половин час. За разлика от това, в пещите на газ вентилационните клапани се отварят след един час, за да се изпусне парата; пещта се затваря отново за още половин час, като клапаните остават отворени.“ се изменя, както следва: „Времето за изпичане варира в зависимост от теглото на парчетата и вида на използваната пещ, като е от най-малко 1 час за парчетата с тегло 500 g до най-много 4 часа и 30 минути за тези с тегло 10 kg. Независимо от вида на използваните парчета, в последните 15—30 минути от печенето трябва да се отворят смукателните клапани или вратата на пещта, за да излезе образуваната при печенето пара.“;

—

Текстът относно диаметъра на шуплите на средината „от 2—3 mm до 60 mm“ се заличава. Тази информация е напълно ненужна предвид изключителното разнообразие на размерите на въздушните мехурчета, които се получават по време на ферментация на хляба. Следователно изречението: „Така полученият благодарение на използваните съставки и спецификата на процеса на преработка продукт се отличава с жълт цвят, типична и много неравна шупливост (с шупли във вътрешността на хляба с диаметър от 2—3 mm до 60 mm), както и с изключително характерни вкус и мирис.“ се изменя, както следва: „Така полученият благодарение на използваните съставки и спецификата на процеса на преработка продукт се отличава с жълт цвят, типична и много неравна шупливост (шуплите във вътрешността на хляба са с различен диаметър), както и с изключително характерни вкус и мирис.“

—

Времето за съхранение на хляба е адаптирано в зависимост от теглото на добавените нови размери на парчетата. По-точно изречението: „Времето за съхранение на така получения хляб може да достига до 7 дни за парчетата от 1 kg и до 9 дни за тези от 2 kg.“ се изменя, както следва: „Времето за съхранение на така получения хляб може да достига до 7 дни за парчетата от 1 kg и до 14 дни за тези от 10 kg.“ За парчетата с размер между тези два размера времето за съхранение се определя от хлебаря в зависимост от горепосочените срокове.

Опаковане

—

За да се даде възможност за използване на различни материали за опаковане, текстът „опаковането се прави или с микроперфорирано пластмасово фолио, отчасти оцветено и отчасти прозрачно, така че да позволява продуктът да се вижда, или с многопластова хартия с прозорчета“ се изменя, както следва: „Опаковането трябва да се прави с микроперфорирано пластмасово фолио за хранителни цели или с хартиена торбичка, също пригодена за хранителни цели.“ Подробностите относно характеристиките на микроперфорираното пластмасово фолио са заличени, за да се даде на производителите по-голяма гъвкавост по отношение на предлагането на опакования продукт.

Контролен орган

Актуализиране на информацията относно контролния орган.

Етикетиране

—

Възможността за изписване на текста „pane cotto in forno a legna“ (хляб, изпечен в пещ на дърва), която вече е предвидена в продуктовата спецификация, се регламентира, като се добавя следното изречение: „Текстът „pane cotto in forno a legna“ (хляб, изпечен в пещ на дърва) може да присъства близо до логото на продукта и трябва да може да се различава ясно от защитеното географско указание „Pane di Matera“.

—

Предвижда се възможността за продуктите, предназначени за международния пазар, текстът „Indicazione geografica protetta“ да бъде преведен на езика на държавата, за която са предназначени. Добавено е следното изречение: „За продуктите, предназначени за международния пазар, текстът „Indicazione geografica protetta“ може да бъде преведен на езика на държавата, за която са предназначени“.

Географски район

—

Съдържанието на член 3 от продуктовата спецификация е изменено в съответствие с разпоредбите на Регламент (ЕС) № 1151/2012: втората алинея, в която се съдържат текстове по отношение на опаковането и на етикетирането, е преместена в член 6 от продуктовата спецификация. Географският район на „Pane di Matera“ не е променен спрямо посочения в сега действащата версия на продуктовата спецификация.

ЕДИНЕН ДОКУМЕНТ

„PANE DI MATERA“

ЕС №: PGI-IT-02100 – 10.12.2015

ЗНП ( ) ЗГУ ( X )

1.   Наименование

„Pane di Matera“

2.   Държава членка или трета държава

Италия

3.   Описание на селскостопанския продукт или храната

3.1.   Вид продукт

Клас 2.3: Хляб, хлебни изделия, сладкарски и захарни изделия, бисквити и други печива

3.2.   Описание на продукта, за който се отнася наименованието в точка 1

„Pane di Matera“ се получава при използването изключително на екстра фин грис (semola rimacinata) и/или фин грис (semolato) от твърда пшеница, чиито количества трябва да съответстват на следните параметри:

Протеини (%) азот × 5,70  (*4)	Стойност ≥ 11
Индекс за жълт цвят (*3)	Стойност ≥ 20
Влажност (%) (*4)	Стойност ≤ 14,50
Пепел (% сухо вещество) (*4)	Стойност ≤ 1,35 сухо вещество

„Pane di Matera“ се отличава с жълт цвят, типична и много неравна шупливост (шуплите във вътрешността на хляба са с различен диаметър), както и с изключително характерни вкус и мирис.

В момента на пускането му на пазара за консумация „Pane di Matera“ трябва да притежава следните характеристики:

—	форма на полумесец или висока заоблена форма;

—	тегло от 500 g до 10 kg;

—	дебелина на коричката най-малко 3 mm;

—	средина с бледожълт цвят и с характерни шупли;

—	маркировка, поставена на върха на парчето преди изпичане, с отпечатване на главни печатни букви „МТ“.

Параметрите по отношение на влажността са предвидените от действащото законодателство.

Състав на 100 g „Pane di Matera“

Протеини (%) азот × 5,70	Стойност ≥ 8,1
Въглехидрати (%)	Стойност ≥ 51,3
От които влакнини (%)	Стойност ≥ 2,9
Мазнини (%)	Стойност ≥ 1,0
Пепел (% сухо вещество)	Стойност ≥ 2,24

Сензорен профил на „Pane di Matera“

Сензорни показатели	Най-ниска стойност	Най-висока стойност
Кисел мирис	1,0	2,0
Мирис на изгоряло	3,0	4,5
Кисел вкус	1,0	2,5
Хрупкавост на коричката	4,5	6,0

За определянето на сензорния профил на ЗГУ „Pane di Matera“ следва да се използват следните стандарти: ISO 13299:2016; ISO 8589:2007; ISO 5492:2008; ISO/IEC 17025:2005.

3.3.   Фуражи (само за продукти от животински произход) и суровини (само за преработени продукти)

Минимум 20 % от екстра финия и/или финия грис, който ще се използва за производството на „Pane di Matera“, трябва да произхожда от местни екотипове и от такива стари сортове като Cappelli, Duro Lucano, Capeiti, Appulo, които се отглеждат на територията на провинция Matera.

Забранено е използването на грис с произход от генетично модифицирани организми.

Съставките са следните:

Екстра фин и/или фин грис от твърда пшеница	100 kg
Основен квас за производство	20—30 kg
Сол	2—3 kg
Вода	75—85 l
Пресована мая (Saccaromices cerevisiae)	0,5 —1 kg

3.4.   Специфични етапи на производството, които трябва да бъдат осъществени в определения географски район

Всички етапи на производството на „Pane di Matera“ се извършват в провинция Matera.

3.5.   Специфични правила за рязане, настъргване, опаковане и др. на продукта, за който се отнася регистрираното наименование

Опаковането трябва да се прави с микроперфорирано пластмасово фолио за хранителни цели или с хартиена торбичка, също пригодена за хранителни цели.

Опаковането има основна роля за запазването на типичните характеристики на „Pane di Matera“ и трябва да се извършва в определения географски район.

Този избор е породен от необходимостта да се осигури между етапа на изработване и този на опаковане да изминава — съгласно традицията — съвсем кратко време, така че да се гарантира запазването на всички специфични характеристики на хляба, както и от необходимостта да се осигури непосредствен и пряк контрол върху условията на опаковане, които по никакъв начин не трябва да засягат изработката на продукта или да променят специфичните му характеристики и качеството му. Действително, ако продуктът не бъде опакован незабавно, би бил застрашен срокът му на съхранение в продължение на най-малко една седмица, който е специфична характеристика на продукта.

3.6.   Специфични правила за етикетиране на продукта, за който се отнася регистрираното наименование

Поставените върху опаковките етикети трябва да съдържат текстовете „Indicazione Geografica Protetta“ (Защитено географско указание) и „Pane di Matera“. На етикетите трябва да присъстват също и символът на Съюза и логото на продукта, които да се използват неразделно от ЗГУ. Логото на продукта е представено по-долу.

Ако продуктът е изпечен в пещ на дърва, се разрешава добавянето към ЗГУ „Pane di Matera“ на текста „pane cotto in forno a legna“ (хляб, изпечен в пещ на дърва).

Текстът „pane cotto in forno a legna“ (хляб, изпечен в пещ на дърва) може да присъства близо до логото на продукта и трябва да се различава ясно от защитеното географско указание „Pane di Matera“.

4.   Кратко определение на географския район

Производственият район на „Pane di Matera“ обхваща цялата територия на провинция Matera.

5.   Връзка с географския район

Репутацията, с която е известно ЗГУ „Pane di Matera“, е свързана със съчетаването на факторите на околната среда и на производствените фактори в производствения му район.

Благодарение на труда и на творческото съзидание на човека, който в рамките на утвърдената традиция е успял да съчетае факторите на околната среда с изискванията на живота и културата, „Pane di Matera“ е типичният продукт на един ясно разграничен географски район и е автентичен израз на селския живот в Matera, без да се забравя, че представлява също и важен икономически актив.

Производствената среда на „Pane di Matera“ дава дълбоко отражение върху неговите характеристики и особености, доколкото тя влияе върху качествения състав на естествения квас, използван за приготвянето на хляба, върху пригодността за приготвяне на хляб на гриса, получен от пшеницата, отглеждана по „collina materana“ (хълмовете на Матера), благодарение на почвените и климатичните характеристики (глинести почви, средни годишни валежи от 350 mm и средна температура между 5,7 и 24,1 °C), върху производството на дървесина, използвана в традиционните пещи на дърва, която засилва характерния аромат и мирис на продукта, както и върху традиционното включване на плодове при приготвянето на основния квас.

Освен като символ на селската традиция в Matera, „Pane di Matera“ е познат и ценен от потребителите и заради дългия си срок на съхранение.

Елементите, доказващи произхода и спецификата на „Pane di Matera“, са историческите препратки, които свидетелстват за дълга традиция в производството още от епохата на Неаполитанското кралство и преди това. Още през 1857 г. в Matera се споменават четири „maestri di centimoli“, което ще рече четири мелници. Във всяко селско семейство, във всяка къща е имало издълбан в камъка хаван, който е служел за смилане на семейното жито. Първата промишлена мелница се появява през 1884 г., като в нея са били наети 50 работници и е имало сирена, която известявала началото и края на работния ден. В онези далечни времена всяко домакинство е трябвало да има собствена пещ, която да обслужва едно или няколко семейства. Впоследствие се появили обществените пекарни, където хората занасяли да се изпече „приготвеният“ вкъщи хляб. Всяка пещ била издълбана в скалата и се затваряла херметически. Вътре горели дървата, предимно от средиземноморски дървесни видове, които имали и днес все още имат характерен аромат. След като предавали хляба си на пекаря, който затварял херметически вратата на пещта, жените се връщали по домовете си. След около три часа вратата се отваряла и оттам се изваждали високи и кръгли самуни хляб със златист цвят и непогрешим аромат, които жените разпознавали по маркировката с инициалите на главата на семейството, поставена върху хляба преди да се сложи в пещта. През 1857 г. Пиетро Антонио Ридола преброил единадесет пекарни, а в периода 1959—1965 г. те са били около петнадесет. Населението на Matera не изоставило култа към хляба, дори когато след 1969—1970 г. условията на живот отчетливо се подобрили и в основното меню се появили други храни; по този начин са се наложили традицията, културата и качеството.

Препратка към публикуваната спецификация

(член 6, параграф 1, втора алинея от настоящия регламент)

Настоящата администрация е започнала националната процедура за възражение, като е публикувала предложението за признаване на ЗГУ „Pane di Matera“ в Държавен вестник на Италианската република № 235 от 9 октомври 2015 г.

Консолидираният текст на продуктовата спецификация е на разположение на следния уебсайт: http://www.politicheagricole.it/flex/cm/pages/ServeBLOB.php/L/IT/IDPagina/3335

или

чрез директно търсене от началната страница на уебсайта на Министерството на политиката в областта на земеделието, храните и горското стопанство (www.politicheagricole.it), като се избере рубриката „Prodotti DOP е IGP“ (горе вдясно на екрана), след това — „Prodotti DOP, IGP е STG“ (отстрани вляво на екрана), и накрая — „Disciplinari di Produzione all’esame dell’UE“.

---

(1)  ОВ L 343, 14.12.2012 г., стр. 1.

(*1)  Индексът за жълт цвят трябва да се определи въз основа на брашното, което остава върху ситото с отвори 0,180 mm.

(*2)  Стойностите са определени въз основа на 100 части сухо вещество.“

(2)  Съдържанието на протеини се определя като „общо азотни вещества“, като се умножи съдържанието на азот по коефициент на преработка, равен на 5,7.

(3)  Консистенцията на средината е оценена по твърдостта ѝ, измерена като силата (N), необходима за свиването с 25 % на централната част на филия с дебелина 25 mm.“

(*3)  Индексът за жълт цвят трябва да се определи въз основа на брашното, което остава върху ситото с отвори 0,180 mm.

(*4)  Стойностите са определени въз основа на 100 части сухо вещество.

---