52013PC0131

ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ

1.           КОНТЕКСТ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

Стокхолмската конвенция за устойчивите органични замърсители (наричана по-нататък „конвенцията“), одобрена с Решение 2006/507/ЕО на Съвета [1], влезе в сила на 17 май 2004 г. Нейната цел е опазване на човешкото здраве и на околната среда от устойчивите органични замърсители (УОЗ). Конвенцията определя рамка, основаваща се на принципа на предпазните мерки, за прекратяване на производството, употребата, вноса и износа на понастоящем двадесет и две основни УОЗ, тяхното безопасно управление и употреба, както и унищожаването или намаляването на някои непреднамерени изпускания на УОЗ.

С Регламент (ЕО) № 850/2004 относно устойчивите органични замърсители[2] в правото на Съюза се прилагат задълженията, установени в конвенцията и в Протокола за устойчивите органични замърсители към Конвенцията за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния от 1979 г. (наричан по-нататък „протоколът“), одобрен с Решение 2004/259/ЕО на Съвета[3].

Съгласно член 8, параграф 1 от конвенцията дадена страна може да представи предложение пред секретариата за включване на определено химично вещество в приложения А, Б или В към конвенцията, което впоследствие се разглежда от Комитета за преглед на устойчивите органични замърсители (КПУОЗ) в съответствие с член 8, параграфи 3 и 4. Предложението трябва да съдържа информацията, определена в приложение Г. Процедурата за приемане на изменения на приложенията се урежда с член 22 от конвенцията.

Според наличната научна информация и доклади за преглед, както и предвид критериите за проверка от приложение Г към конвенцията, веществото дикофол проявява характеристики на УОЗ.

Дикофол не беше включен[4] като активно вещество в приложение I към Директива 91/414/ЕИО от 15 юли 1991 г. относно пускането на пазара на продукти за растителна защита[5]. Освен това дикофол не беше включен[6] в приложение I или IА към Директива 98/8/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 1998 г. относно пускането на пазара на биоциди[7]. Поради това пускането на пазара и употребата на веществото вече са прекратени или силно ограничени в ЕС.

Въз основа на рисковия профил и обобщаващия доклад за дикофол[8], изготвени от Нидерландия, през 2008 г. ЕС предложи неговото включване в списъка на УОЗ в рамките на протокола. Освен това дикофол е оценен от КПУОЗ като потенциална алтернатива на ендосулфан. Въз основа на тази оценка комитетът счита, че дикофол отговаря на критериите от приложение Г към конвенцията и следователно би могъл да бъде разглеждан като УОЗ.

Не може да се изключи, че дикофол все още се произвежда, използва или се отделя непреднамерено в големи количества в други държави. Предвид потенциала на това химично вещество за разпространение на далечни разстояния в околната среда взетите на национално ниво или на равнище на ЕС мерки не са достатъчни за спазване на високо ниво на защита на околната среда и човешкото здраве, поради което са необходими действия в по-широк международен аспект.

С оглед на следващото заседание на КПУОЗ през октомври 2013 г. е целесъобразно Комисията, от името на Съюза, да представи на секретариата на Стокхолмската конвенция предложение за включване на дикофол в приложение A. Това представлява позиция, която следва да бъде приета от името на Съюза за целите на член 218, параграф 9 от ДФЕС.

2013/0073 (NLE)

Предложение за

РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА

за представянето от името на Европейския съюз на предложение за включване на допълнителни химични вещества в приложение А към Стокхолмската конвенция за устойчивите органични замърсители

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 191, параграф 1, във връзка с член 218, параграф 9 от него,

като взе предвид предложението на Европейската комисия,

като има предвид, че:

(1)       Съюзът ратифицира Стокхолмската конвенция за устойчивите органични замърсители („конвенцията“) на 16 ноември 2004 г. с Решение 2006/507/EО на Съвета от 14 октомври 2004 г. за сключване от името на Европейската общност на Стокхолмската конвенция за устойчивите органични замърсители[9].

(2)       Като страна по конвенцията Европейският съюз може да внася предложения за изменение на приложенията към конвенцията. В приложение А към конвенцията се изброяват устойчивите органични замърсители (УОЗ), подлежащи на елиминиране.

(3)       Според наличната научна информация и доклади за преглед, както и предвид критериите за проверка от приложение Г към конвенцията, веществото дикофол проявява характеристики на УОЗ.

(4)       Дикофол бе обозначен от ЕС като потенциален УОЗ в рамките на протокола към Конвенцията от 1979 г. за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния. Според предварителната оценка, извършена от Комитета за преглед на устойчивите органични замърсители в контекста на определяне на алтернативи на ендосулфан, дикофол освен това отговаря на критериите от приложение Г към конвенцията.

(5)       Пускането на пазара и употребата на дикофол вече са прекратени в Съюза. Не може да се изключи, че веществото все още се произвежда, използва или се отделя непреднамерено в големи количества в трети държави.

(6)       Предвид потенциала на дикофол за разпространение на далечни разстояния в околната среда взетите на национално ниво или на равнище на ЕС мерки не са достатъчни за спазване на високо ниво на защита на околната среда и човешкото здраве, поради което са необходими действия в по-широк международен аспект.

(7)       Поради това Съюзът следва да представи на секретариата на конвенцията предложение за включване на дикофол в приложение А към конвенцията,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

1. Съюзът представя предложение за включване на дикофол (номер по CAS: 115-32-2) в приложение А към Стокхолмската конвенция за устойчивите органични замърсители („конвенцията“).

2. Комисията предава предложението от името на Съюза на секретариата на конвенцията заедно с цялата информация, която се изисква съгласно приложение Г към конвенцията.

Член 2

Настоящото решение влиза в сила в деня на приемането му.

Съставено в Брюксел на […] година.

                                                                       За Съвета

                                                                       Председател

[1]               ОВ L 209, 31.7.2006 г., стр. 1.

[2]               ОВ L 158, 30.4.2004 г., стр. 7.

[3]               ОВ L 81, 19.3.2004 г., стр. 35.

[4]               Решение на Комисията (2008/764/ЕО) от 30 септември 2008 г. относно невключването на дикофол в приложение I към Директива 91/414/ЕИО и отнемането на разрешенията за продукти за растителна защита, съдържащи посоченото вещество (ОВ L 262, 1.10.2008 г., стр. 40).

[5]               ОВ L 230, 19.8.1991 г., стр. 1.

[6]               Регламент (ЕО) № 1451/2007 на Комисията от 4 декември 2007 г. относно втората фаза на 10-годишната работна програма, посочена в член 16, параграф 2 от Директива 98/8/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно пускането на пазара на биоциди (ОВ L 325, 11.12.2007 г., стр. 3)

[7]               ОВ L 123, 24.4.1998 г., стр. 1.

[8]               Достъпни на адрес:

                http://www.unece.org/fileadmin/DAM/env/lrtap/TaskForce/popsxg/2008/Dicofol_RA%20dossier_proposal%20for%20submission%20to%20UNECE%20POP%20protocol.pdf.

[9]               ОВ L 209, 31.7.2006 г., стр. 1.