7.6.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 174/19

Докладчик

г-н Gusty Graas (LU/AЛДE), член на Общинския съвет на община Bettembourg

Отправен документ

Становище по собствена инициатива

1.

припомня, че според предвижданията на Международната агенция по енергетика световното енергийно потребление ще нарасне с една трета до 2035 г., на първо място, поради увеличеното търсене от страна на новоиндустриализираните страни;

2.

подчертава, че енергийният пазар силно се променя поради това, че в него навлизат нови производители на природен газ, а производството на енергия от възобновяеми източници се увеличава значително в много държави членки. Поради това се налага адаптиране на насоките за предоставяне на държавна помощ, така че от 2014 г. нататък държавите — членки на ЕС да разполагат с точни правила по отношение на своята политика на субсидии в областта на енергетиката. Внасянето на яснота е от съществено значение, за да могат инвеститорите да разработват своите проекти;

3.

насочва вниманието върху факта, че в ЕС целите, предложени от Комисията в европейската „Рамка за 2030 г. за политиките в областта на климата и енергетиката“, трябва да се съчетават с различни ресурси и понякога разминаващи се интереси на държавите членки;

4.

припомня, че конкуренцията и наличието на свободен енергиен пазар не са самоцел, а средства, подчинени на по-висшите цели на Европейския съюз, дефинирани в член 3 на Договора за Европейски съюз;

5.

препоръчва, в светлината на заключенията на генералния адвокат от 28 януари 2014 г. по дело C-573/12 Ålands Vindkraft, Европейската комисия да отложи представянето на новите си насоки за периода след излизане на решението на Съда на ЕС. Генералният адвокат предлага на Съда да обяви за недействителен член 3, параграф 3 от Директива 2009/28, който, в рамките на национален режим за електроенергия, получена от възобновяеми енергийни източници, позволява издаването на енергийни сертификати единствено на производителите на зелена електроенергия, установени в съответната държава членка. Обявяването на този механизъм за недействителен, обаче би поставило изцяло под въпрос структурата на схемите за подпомагане на развитието на енергиите от възобновяеми източници в много държави членки и по всяка вероятност би довело до отпадането на насоките, ако те бъдат представени преди излизането на решението, като по този начин би създало правна несигурност;

6.

потвърждава целите на ЕС по отношение на политиките в областта на климата, залегнали също и в Директива 2009/28/ЕО относно енергията от възобновяеми източници. Държавите членки и местните и регионалните власти са разработили регулаторни механизми и мерки, за да може тези цели на политиките в областта на климата и енергетиката да бъдат постигнати до 2020 г. Новите насоки за държавните помощи в областта на околната среда и енергетиката не бива да бъдат в противоречие с твърдо договорените цели и с въведените регулаторни механизми и мерки за постигане на тези цели;

7.

подчертава в този контекст необходимостта от постигане на баланс между многообразието от енергийни източници и механизми за подкрепа за възобновяемата енергия, от една страна, и общите правила на равнище ЕС за избягване на пазарни нарушения, от друга; ето защо изразява загриженост, че предложенията на Европейската комисия в консултативния документ биха могли да ограничат твърде много възможностите за разграничаване, особено що се отнася до възможността за подкрепа на устойчивото производство на енергия от възобновяеми източници;

8.

отчита наличието на консултационния документ за новите проектонасоки от декември 2013 г. относно държавните помощи за околната среда и енергетиката за периода 2014–2020 г.; изразява съжаление, че въпросният документ е представен само на един от официалните езици на Съюза и че на практика срокът за отговор на консултациите е бил съкратен на шест седмици вместо обичайните осем седмици. По тази причина се опасява, че представителността на консултацията може да бъде отслабена;

9.

изразява съжаление, че никъде в консултационния документ на Комисията не се споменава Европейската харта за правата на потребителите на енергия;

10.

подчертава необходимостта да се приеме интегриран подход към енергийните политики и политиката за околната среда на равнището на Европейския съюз;

11.

смята, че изменението на климата и енергийната политика не могат да се разглеждат и третират поотделно;

12.

подчертава, че схемата на ЕС за търговия с емисии (СТЕ на ЕС) беше създадена с Директива 2003/87/ЕО от 13 октомври 2003 г., за да „се стимулира намаляването на емисиите на парникови газове при възможно най-ниски разходи и по икономически ефективен начин“. Фаза 3 (2013–2020 г.) би трябвало допълнително да укрепи системата с цел да се получи 20 %-но намаление на емисиите на парникови газове до 2020 г. (в сравнение с 1990 г.), но констатира, че излишъкът на предоставени квоти предизвиква известна загуба на ефективност на механизма;

13.

изразява надежда, че насоките за държавни помощи в областта на енергетиката ще отчитат и поставените цели за 2030 г. и стремежа за постигане на мажоритарен дял на енергията от възобновяеми източници до 2050 г.;

14.

е убеден, че мерките за борба срещу изменението на климата, подобряването на енергийната ефективност, насърчаването на производството на енергия от възобновяеми енергийни източници и намаляването на екологичния отпечатък сами по себе си представляват цели от общ интерес;

15.

смята, че развитието на производството на възобновяема енергия предлага реални възможности за стимулиране на „зеления“ растеж и създаване на нови стабилни работни места;

16.

изразява задоволство от факта, че европейските структурни и инвестиционни фондове отделят все по-голямо внимание на целите по отношение на енергетиката, климата и околната среда;

17.

припомня, че Европейската комисия изразява желание 20 % от Европейския фонд за регионално развитие в развитите региони и 6 % в по-слабо развитите региони да се инвестират в енергийна ефективност и производство на енергия от възобновяеми източници;

18.

подкрепя усилията на ЕС да запази водещата си роля на международната сцена в борбата срещу изменението на климата;

19.

подкрепя принципа, съгласно който държавните помощи са оправдани, ако пазарът сам по себе си не е в състояние да постигне значителни подобрения в опазването на околната среда. Споделя мнението на Комисията, че държавните помощи могат да бъдат подходящ инструмент за постигане на амбициозните цели в областта на намаляването на CO2;

20.

имайки предвид, че високите разходи за производство на някои видове възобновяема енергия не позволяват на предприятията да определят конкурентни цени на пазара, смята, че в тези случаи е оправдано предоставянето на държавни помощи, ако е възможно да се предвиди, че използваната технология и нейният пазар са в състояние да достигнат зрелост; въпреки това, при възможност тези помощи би трябвало да се координират на равнището на Европейския съюз и между държавите членки и да отразяват характерните особености на различните региони;

21.

подкрепя по принцип Комисията в нейните усилия за въвеждане на повече пазарни механизми при предоставянето на помощите и призовава във връзка с това да бъдат привлечени за участие местните и регионалните енергийни агенции;

22.

смята, че държавните помощи в областта на енергетиката трябва да се разглеждат като притежаващи икономическо и социално въздействие на регионално и местно равнище. Положителните и отрицателните, краткосрочните, средносрочните и дългосрочните външни въздействия би трябвало да се интернализират, доколкото е възможно, за да се сведе до минимум нарушаването на конкуренцията;

23.

припомня, че с цел да се гарантира авангарден иновативен капацитет Европейският съюз трябва да улесни въвеждането на схема, в която различни технологии се конкурират на енергийния пазар;

24.

смята, че е необходимо отпускането на държавна помощ да бъде направено прозрачно, така че държавите членки, Комисията, икономическите участници, местните и регионалните власти и гражданите да имат достъп до необходимата информация;

25.

отбелязва, че субсидиите в полза на енергията, получена от изкопаеми горива, би трябвало да бъдат премахнати в краткосрочен план, тъй като те водят до изкривяване на конкуренцията и до значителни екологични разходи;

26.

като се има предвид, че експлоатацията на шистов газ и шистов нефт чрез хидравлично разбиване е спорна техника, но че някои страни ще започнат търговска експлоатация през тази година, смята, че не може да се избегнат въпросите относно държавната помощ във връзка с това;

27.

смята, че насоките за държавните помощи за енергия не би трябвало да включват специфични разпоредби, позволяващи отпускането на държавни помощи за ядрената енергия; същевременно пазарните принципи следва да се прилагат и за тази технология;

28.

държи да изтъкне, че е необходимо да се обърне специално внимание на всички източници на възобновяема енергия, като например вятърната, слънчевата, геотермалната, енергията от ВЕЦ, биомасата, енергията от сметищен газ, от газ от пречиствателни инсталации за отпадъчни води и от биогаз, използвани от местните и регионалните власти. Производството на биогорива може да бъде подкрепено единствено при условие, че те съответстват на критериите за екологична устойчивост, предвидени с общностните разпоредби;

29.

подчертава, че производството на електроенергия, произведена от хидравлични инсталации може да допринесе за съхраняването на електроенергия и за равновесието на мрежите и може да бъде подкрепено, ако е гарантирано, че са изпълнени съответните установени критерии за устойчивост;

30.

си задава въпроса дали изричното посочване на технологията за УСВ (улавяне и съхранение на въглерод) е съвместимо с принципа на технологична неутралност, за който Комисията иначе се застъпва;

31.

е на мнение, че ЕС би трябвало да създаде обща правна рамка за по-рационалното използване на енергията и подкрепа за енергията от възобновяеми източници;

32.

отправя искане на равнище ЕС за по-голяма енергийна ефективност, по-голям дял на енергията от възобновяеми източници, по-добра комбинация на енергиите, както и за регулаторна рамка, предоставяща по-справедливи условия на участниците;

33.

обръща внимание върху трудността да бъде установено съответствие между конкурентноправната рамка на равнището на ЕС, за която Европейският съюз притежава изключителна компетенция, и залегналите най-вече в член 194 от ДФЕС основни принципи на енергийната политика на ЕС, които предвиждат поделени между ЕС и държавите членки правомощия и задължение за спазване на принципа на субсидиарност, както и зачитане на важната роля на местните и регионалните власти, по-специално на местните и регионалните енергийни агенции;

34.

осъзнава, че рискът от недостиг на електроенергия продължава да съществува. по тази причина КР не може да подмине факта, че за да се гарантира непрекъснатостта на електроснабдяването, трябва да бъдат разрешени определени публични помощи, най-напред с цел изграждане на интелигентни енергийни мрежи, благоприятстващи гъвкавост на децентрализираното производство и потребление на енергия, след това за установяване на енергийно ефективно съхранение и, накрая, за изграждане на гъвкави, щадящи околната среда и климата електроцентрали с балансиращи функции. Тези инсталации, наречени „резервни“, за които може да са необходими помощи под формата на държавни компенсационни плащания, обаче не трябва да се конкурират с възобновяемите енергии и би трябвало да отговарят на най модерните технологии с цел емисиите на CO2 да бъдат сведени до минимум. От друга страна обаче, КР счита, че за строителството на нови въглищни електроцентрали вече не би трябвало да се отпускат държавни помощи. Преди да се прибягва до резервния капацитет, КР препоръчва увеличаване на стимулите за потребителите да използват електроенергия извън най-натоварените периоди. Комисията смята, че съществува свобода на действие от 10 %;

35.

използването на интелигентни измервателни уреди и свързването на крайните устройства към интернет могат да позволят още по-ефективно синхронизиране на предлагането и търсенето на пазара на електроенергия. Намаляването на разходите за съхранение от страна на доставчика, до което това ще доведе, може да допринесе за намаляване на цената на електроенергията за крайните клиенти;

36.

отбелязва, че по принцип екологичните данъци могат да бъдат подходящ инструмент за намаляване на емисиите на CO2; констатира обаче, че при определени обстоятелства екологичните данъци могат и да засегнат конкурентоспособността на някои предприятия и поради това е възможно освобождаването от такива данъци да укрепи техните позиции. Необходимо е обаче да се избягват дерогационни разпоредби, които могат да доведат до нарушаване на конкуренцията между държави или региони вследствие на това освобождаване от данъци, още повече, когато те, от друга страна, водят до по-голяма тежест за определени групи потребители или за обществото като цяло. Ето защо като алтернатива на данъците или на освобождаването от данъци са необходими разпоредби или гранични стойности, валидни за всички пазарни участници и насочени към опазване на околната среда, които да могат да засилят допълнително вниманието към въпросите на околната среда и същевременно да намалят отрицателното въздействие на екологичния отпечатък в дългосрочен план;

37.

признава, че въвеждането на екологични данъци върху определени продукти е възможно най-вече, ако на пазара се предлагат алтернативни продукти, водещи до по-слаби отрицателни последици за околната среда, така че потребителите да имат известен избор;

38.

отправя искане при предоставянето на помощ на държавите членки да се отчитат в по-голяма степен особеностите на регионите и по-специално климатичните, географските и културните особености, и най-вече в случая на по-слабо развитите региони, за да не се спира енергийното им развитие. Необходимо е да се гарантира цялостна защита на постигнатото по вече реализирани проекти. Също така трябва да се имат предвид специфичните условия за граждански енергийни кооперативи и дребни частни инвеститори при възлагането на обществени поръчки и директното пазарно предлагане. В това отношение държавите членки следва да запазят съответна свобода на действие;

39.

по тази причина изразява загриженост, че предложенията на Комисията биха ограничили само до много малки инсталации или количества енергия системата на твърди преференциални тарифи, която се прилага в много държави членки с цел насърчаване на енергията от ВЕИ и за постигане на целите в областта на климата, както и че в тези предложения се използва негъвкаво определение на „готови за пускане на пазара“ технологии, измерено по техния дял на общоевропейския пазар; това определение не взема предвид различните ситуации в държавите членки и в техните региони и застрашава развитието на съответния потенциал за устойчива енергия;

40.

отбелязва, че с цел да се създаде функциониращ пазар, от съществено значение е да се гарантира наличието на множество доставчици на енергия; освен това фактът, че се разчита на множество доставчици, ще гарантира не само непрекъснатостта на производството и потреблението на енергия, но и ще улесни въвеждането на нови технологии благодарение на конкуренцията;

41.

подкрепя подхода на Комисията, съгласно който, преди да се мисли за механизъм за публична помощ, правителствата би трябвало да анализират причините за неадекватността на производството на енергия и в случай на необходимост да премахнат нарушаването на конкуренцията, което пречи на пазара да предоставя стимули за инвестиции в производствени мощности;

42.

изтъква, че независимо от избрания метод, принципът на технологична неутралност в никакъв случай не може да попречи на постигането на целите по отношение на околната среда и енергетиката;

43.

смята, че общините и регионите би трябвало да разполагат с известна свобода, за да могат финансово да подкрепят проекти, чиято продажба в краткосрочен план не е лесна, но пък притежават интересна технология, която в бъдеще може да доведе до по-ефективно използване на енергията, както и до по-висока степен на опазване на околната среда;

44.

е на мнение, че местните и регионалните кооперации, създадени от гражданите с цел по-активно популяризиране на възобновяемите енергии, изискват особено внимание, първо, тъй като те представляват допълнителни доставчици на енергия и второ, защото укрепват осъзнаването на едно рационално използване на енергията чрез значителен образователен ефект. Следователно този стимулиращ ефект трябва да се разглежда като положителен външен елемент, който би трябвало да бъде взет предвид от пазара; ето защо е необходимо новите насоки за държавните помощи да оставят отворени перспективи за развитието на енергийни съоръжения, организирани на кооперативен принцип;

45.

предлага да се зачитат социалните и икономическите особености на малките мрежи, за които методът за покана за участие в търг, отправена от държавите членки, не е подходящ, тъй като не гарантира равни условия за достъп на участниците;

46.

отбелязва със задоволство предложеното разширяване на обсега на механизма за освобождаване (ОРГО) по отношение на помощите в подкрепа на инициативи за централно отопление и за подобряване на енергийната ефективност на сградите;

47.

изисква също така специални условия по отношение на помощите за обучение на персонала, предоставящ техническа помощ и съвети на местните и регионалните власти;

48.

насърчава гражданския ангажимент не само по отношение на дебата по въпросите на околната среда и енергетиката, но също така и във връзка с конкретните инициативи за производство, по-специално чрез кооперациите;

49.

изразява резерви по отношение на намерението на Комисията да замени тарифата за изкупуване на електроенергия от възобновяеми енергийни източници, при която производителите на зелена електроенергия получават фиксирана цена за kWh, с преференциални премии за изкупуване. Легитимните очаквания на инвеститорите относно рентабилността на съществуващите инвестиции трябва да бъдат зачитани, за да се гарантира тяхното участие в дългосрочен план. Затова настоява за варианта да може да се запази утвърдилият се в 19 държави членки модел на преференциална тарифа за изкупуване на електроенергия от ВЕИ;

50.

отправя искане граничните стойности за допустимост на помощите за инсталации за производство на енергия от алтернативни източници, които за първи път влизат в търговска експлоатация, и за малки инсталации да бъдат повишени на 5MW, а за вятърни генератори — на 15MW;

51.

предупреждава, че един тежък административен процес за оценка на целесъобразността на държавните помощи би могъл да доведе до допълнителни разходи, особено за дребномащабните инициативи;

52.

приветства намерението на Комисията и в бъдеще да подкрепя използването на енергия от биомаса, особено като се има предвид, че много от местните и регионалните власти експлоатират такива централи и че това генерира работни места за всеки инсталиран мегават. Препоръчва освен това да се предвиди правна и финансова подкрепа за публичните и частните предприемачески инициативи, насочени към устойчива експлоатация на горите с цел осигуряване на качествена биомаса;

53.

подкрепя становището на CEDEC (Европейска федерация на местните енергийни дружества) за улесняване на инвестициите в интелигентни технологии за разпределителната електрическа мрежа, благоприятстващи ефикасното използване на енергията от крайния потребител. В същото време тези инвестиции в енергийната инфраструктура осигуряват сигурността на снабдяването;

54.

смята, че държавите членки, общините и регионите би трябвало да въведат или да подобрят система, насочена към улесняване на инвестициите и позволяваща увеличаването на енергийната ефективност, например чрез отпускане на субсидии за изолацията на външните стени на жилище, топлоизолацията на стена, вкопана в земята или граничеща с неотопляема площ на жилището, топлоизолацията на наклонен или плосък покрив на жилище, топлоизолацията на горната плоча под неотопляемо таванско помещение на жилище, подмяната на прозорците и вратите на жилище, инсталирането на топлинни слънчеви и фотоволтаични колектори, монтирането на централно отопление на дървен гранулат (пелети) или трупи, инсталирането на контролирана вентилация с възстановяване на топлината, инсталирането на енергийни решения, основаващи се на геотермална енергия и инсталирането на термопомпа;

55.

припомня, че комбинираното производство на топло- и електроенергия е най-ефикасният начин за едновременно производство на електричество и топлина. Ето защо КР призовава общините да въведат „комбинирано производство“. Местните власти, които инвестират във високоефективни инсталации за комбинирано производство на енергия, би трябвало да получават помощи;

56.

приветства идеята, че отсега нататък насоките ще насърчават използването на обществени субсидии за трансграничните енергийни инфраструктури или за проекти, които допринасят за регионалното сближаване;

57.

смята, че трябва да се предоставят помощи и за проучвания в областта на околната среда, извършвани от местните и регионалните власти в следните сфери: надвишаване на стандартите на Общността или повишаване степента на опазване на околната среда при отсъствие на такива стандарти; призовава в някои случаи да бъде възможно помощите за проучвания, непряко свързани с инвестиции, като например проучванията за съпътстващи дейности на екологичното строителство или екодизайна, да бъдат отпускани в рамките на схемата „de minimis“. Европейската комисия трябва също така да изготви конкретни програми за насърчаване на приложните изследвания и технологичното развитие, в които да участват съвместно предприятия от енергийния сектор, университети и научноизследователски центрове;

58.

подчертава важната роля на университетите и научноизследователските институти, на технологичните центрове и енергийните агенции за прилагането на новите технологии в областта на енергетиката. Поради това е необходимо за постигането на тези цели да се отпускат адекватни средства;

59.

високият дял на разходите за научноизследователска и развойна дейност в областта на все още сравнително новите възобновяеми енергии и технологии за енергийна ефективност, както и недостатъчното интернализиране на външните разходи за производство на полезна енергия от изкопаеми енергийни източници вследствие на настоящите цени на квотите за емисии на парникови газове, налагат необходимостта от механизъм на разпределение за насърчаване на инвестициите в такива технологии;

60.

приканва местните и регионалните бенефициери да бъдат поканени за участие в разработването на схемите за подпомагане;

61.

се обявява за административно опростяване на предоставянето на държавни субсидии;

62.

препоръчва създаването на гаранция за прозрачност на всички държавни помощи по отношение на енергетиката и извършването на оценка на многобройните ползи, които могат да се постигнат чрез използването на определени мерки за отпускането на държавна помощ. Освен това е необходимо да се провери, че няма припокриване на дейностите, финансирани в рамките на различни схеми.