15.6.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 169/11

—

Заключенията на Съвета от 12 май 2009 г. относно стратегическа рамка за европейско сътрудничество в областта на образованието и обучението (ЕСЕТ 2020 г.) (1), в които предвид значението да се повиши пригодността за заетост посредством образованието и обучението, за да бъдат посрещнати настоящите и бъдещите предизвикателства на пазара на труда, Комисията бе приканена да представи предложение за евентуален европейски критерий в тази област.

—

Заключенията на Съвета и на представителите на правителствата на държавите-членки, заседаващи в рамките на Съвета, от 18 ноември 2010 г. относно приоритетите за засилване на европейското сътрудничество в областта на професионалното образование и обучение за периода 2011—2020 г. (2), в които се изтъква специално, че държавите-членки следва да насърчават партньорството между доставчиците на образование и обучение, социалните партньори и други заинтересовани страни, за да се осигури по-добър обмен на информация относно потребностите на пазара на труда и по-добра съвместимост между тези потребности и развиването на знания, умения и компетентности.

—

Заключенията на Съвета от 14 февруари 2011 г. относно ролята на образованието и обучението в изпълнението на стратегията „Европа 2020“ (3), в които се изтъква, че преходът към системи за квалификация, основани на учебните резултати, и по-широкото валидиране на уменията и компетентностите, придобити чрез неформално или самостоятелно учене, са също от голямо значение за повишаване на пригодността за заетост.

—

Водещата инициатива на „Европа 2020“ — „Програма за нови умения и работни места: европейският принос за постигане на пълна заетост“, която има за цел да се подобри ефективността на системите за образование и обучение, както и младите хора да получат съответните умения и компетентности, необходими за пазара на труда.

—

Заключенията на Съвета от 17 юни 2011 г. относно насърчаване на заетостта на младите хора с оглед на постигането на целите на стратегията „Европа 2020“ (4), в които се изтъква, че Европейският социален фонд трябва да играе важна роля за подобряването на перспективите за наемане на работа на младите хора и на нивото на техните умения, както и за прилагането на политиките на национално, регионално и местно равнище, с цел да се разшири достъпът на младите хора до пазара на труда, както и тяхната пригодност за заетост.

—

Заключенията на Съвета от 28 ноември 2011 г. относно модернизацията на висшето образование (5), в които се призовава за укрепване на връзките между институциите за висше образование, работодателите и институциите на пазара на труда, за да отчитат учебните програми в по-висока степен потребностите на пазара на труда, да се повиши съответствието между умения и работни места и да се разработят активни политики за пазара на труда, насочени към стимулирането на заетостта на дипломираните висшисти.

—

Годишния обзор на растежа за 2012 г. (6), в който държавите-членки се призовават да подкрепят по-специално заетостта на младите хора, в т.ч. чрез популяризиране на качествените договори за чиракуване и стажуване, както и чрез приспособяване на системите за образование и обучение към условията на пазара на труда и търсенето на умения.

—

Изявлението на членовете на Европейския съвет от 30 януари 2012 г. (7), в което се призовава да бъдат положени усилия за стимулиране на заетостта, особено на младите хора, в т.ч. чрез стимулиране на придобиването на начален професионален опит от младите хора и участието им в пазара на труда, като целта следва да е в рамките на няколко месеца от завършване на училище младите хора да получават предложение за качествена заетост, продължаващо обучение, чиракуване или стаж.

—

Днес, когато броят на младите хора, търсещи работа, продължава да нараства стремително, повече от всякога е решаващо на младите европейци да се даде възможност да придобиват необходимите знания, умения и компетентности за плавен преход към пазара на труда на ЕС, както и да се разширят възможностите за тяхното професионално развитие.

—

В настоящата икономическа криза като особено важен се очертава преходът от образование към работа. От решаващо значение е на младите хора, които завършват своето образование и обучение, да им се окаже възможно най-голяма подкрепа, за да намерят първата си работа. Тези от тях, които се сблъскват с безработица или бавен преход, може да понесат дългосрочни отрицателни последици по отношение на бъдещия си успех на пазара на труда, доходите си или създаването на семейство. На свой ред това може да изложи на опасност публичните и частните инвестиции в тяхното образование и обучение, което води до загуба за обществото като цяло. Това е особено вярно в условията на демографските предизвикателства, което оказва допълнителен натиск върху все по-малкото млади хора в Европа да се интегрират бързо и ефективно на пазара на труда.

—

Добавянето на критерий (8) за дела на трудово заетите дипломирани лица (9), който е съсредоточен върху прехода от образование и обучение към пазара на труда, би дало възможност за обмен на политики в рамките на „ЕТ 2020“ относно мерките за укрепване на пригодността за заетост на дипломираните лица.

—

Делът на трудово заетите дипломирани лица — тоест, делът на заетото население на възраст между 20 и 34 години, дипломирали се 1, 2 или 3 години преди референтната година, и които понастоящем не са записани в никаква форма на допълнително образование или обучение — е спаднал с почти 4,5 процентни пункта от 2008 г. (81 %) до 2010 г. (76,5 %).

—

Вече са налице достатъчно данни, за да може да се наблюдава пригодността за заетост на дипломираните лица, завършили различни степени на образование и обучение, без да се създава допълнителна административна тежест и да се налагат допълнителни разходи нито за държавите-членки, нито за Евростат (10).

—

Пригодността за заетост — тоест комбинацията от фактори, които дават възможност на отделните лица да постигнат напредък към започването на работа или да започнат работа, да останат трудово заети и да напреднат в кариерата си — е сложно понятие, което обхваща не само индивидуалните характеристики, умения, нагласи и мотивация, но също и други външни фактори, които са извън обхвата на политиката за образование и обучение, като регулиране на пазара на труда, демография, икономическа структура и обща икономическа ситуация.

—

Повишаването на пригодността за заетост е въпрос, който се опитват да решат с политиката си всички обществени власти, в т.ч. тези, които отговарят за образованието и обучението и за заетостта. На европейско равнище той е от значение за стратегията „Европа 2020“ и рамката „ЕТ 2020“.

—

Подкрепата на образованието и обучението за постигане на пригодност за заетост от младите хора е включена частично в основните цели на „Европа 2020“ и съществуващите критерии по „ЕТ 2020“, като например за получаването на висше образование, за напускащите преждевременно системите на образование и обучение, за участието на възрастните в учене през целия живот и за лицата със слаби основни умения по четене, по математика и по точни науки.

—

Преходът от образование и обучение към заетост обаче все още не е отразен в настоящата рамка за наблюдение. На този етап приносът на системите за образование и обучение към пригодността за заетост на дипломираните лица би могъл да се изразява например в напътствия за професионално развитие и консултиране, в по-силни връзки между институциите за образование и обучение и други заинтересовани страни, в съгласуването на учебните програми с нуждите на пазара на труда, в подобряване на образованието на предприемчивостта, в организирането на стажове във фирми, в по-прозрачна информация относно резултатите от ученето и в по-гъвкави политики на образование и обучение, които да отразяват нуждите от умения на пазара на труда, както и в насърчаване на всички млади хора да продължават образованието си след средното общо образование. Следва да се обърне внимание и на пригодността за заетост на младите хора със специални потребности на пазара на труда.

—

Разработването на европейски критерий относно дела на трудово заетите дипломирани лица би помогнало да се набележат политики по образование и обучение, които правят по-успешен прехода между образование и обучение и работа и способстват за увеличен успех по отношение на трудовата заетост. Европейски критерий, който измерва дела на трудово заетите дипломирани лица, придружен със съответния анализ на качествените аспекти, като съответствието между получените от дипломираните лица знания, умения и компетентности и професията, която са започнали да упражняват до три години след дипломирането си, също би спомогнал за укрепването на европейското сътрудничество по политиките в областта на образованието и обучението, съсредоточени върху прехода от образование и обучение към работа. Той би помогнал да се наблюдава напредъкът на държавите-членки към по-голяма пригодност за заетост на дипломираните лица, както и да се набележат примери за добра практика и да се окаже подкрепа за развитието на инициативи за учене от партньорите.

1.

Да приемат мерки на национално равнище, насочени към увеличаване на пригодността за заетост на дипломираните лица, които излизат от системата на образование и обучение, с оглед да се изпълни европейският критерий, описан в приложението към настоящите заключения, като същевременно насърчават съответствието между образователните постижения и упражняваната професия.

2.

Въз основа на наличните източници и инструменти, да наблюдават дела на трудово заетите дипломирани лица, завършили различни степени на образование и обучение, така че да съберат по-широка база от доказателства за разработването на политики в областта на взаимодействието между образованието и обучението, от една страна, и работата, от друга страна, както е изложено в приложението.

3.

Да насърчават въвеждането и прилагането на програми на ЕС, инструменти и рамки, предназначени да подкрепят пригодността за заетост, мобилността и ученето през целия живот, вкл. „Европас“, Youthpass, Европейската квалификационна рамка (EKP), Европейската система на трансфер и натрупване на кредити (ECTS), Европейската система за трансфер на кредити в професионалното образование и обучение (ECVET) и Европейската референтна рамка за осигуряване на качество в професионалното образование и обучение (EQAVET).

4.

Да подобрят сътрудничеството между институциите за образование и обучение и други заинтересовани страни в сферата на работата на местно, регионално и национално равнище, с оглед популяризиране на чиракуването, стажуването и назначаването на работа във фирми в най-ранния етап на прехода от образование и обучение към пазара на труда.

1.

Да разгледа, по-специално чрез годишния обзор на образованието и обучението и съвместния доклад относно прилагането на стратегическата рамка за европейско сътрудничество в областта на образованието и обучението („ET 2020“), степента, в която европейският критерий се изпълнява.

Годишният обзор на образованието и обучението също така ще предостави информация за европейския критерий по отношение на преждевременно напускащите училище, въпреки че тази целева група не е включена в поставената цел.

2.

Да засили европейското сътрудничество в разработването на политики в областта на образованието и обучението за постигане на пригодност за заетост чрез анализ и наблюдение на това образование и обучение, в т.ч. чрез:

3.

Да сътрудничи тясно с други международни заинтересовани институции, като Международната организация на труда (МОТ), Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и ЮНЕСКО, за да обменя анализи и експертни познания за прехода на дипломираните лица към пазара на труда.

1.

Да съберат информация за качеството и примери за добра практика, които да допълнят количественото наблюдение и да подсилят основата за разработване на политики въз основа на обективни факти, като използват основно вече съществуващи източници, в т.ч. договореностите за отчетност по линия на „ЕТ 2020“.

2.

Да набележат примери за добра практика в държавите-членки по отношение на плавния преход от образование и обучение към работа, като създадат експертна група по прехода на дипломираните лица, завършили различни степени на образование и обучение към пазара на труда, като с това допринесат за реализиране на приоритетите на „ЕТ 2020“. Групата следва да е съставена от национални експерти, назначени от държавите-членки, и от експерти, представляващи съответните социални партньори, назначени от Комисията, и следва, като се отчита надлежно субсидиарността:

3.

Да разработи, в сътрудничество с подходящи структури в областта на образованието и обучението, както и трудовата заетост (в т.ч. Комитета по заетостта), дейности за учене от партньорите относно етапа на преход от образование и обучение към работа.