EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 52012XG0615(04)

Заключения на Съвета от 11 май 2012 г. относно пригодността за заетост сред дипломираните лица, завършили различни степени на образование и обучение

OJ C 169, 15.6.2012, p. 11–15 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

15.6.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 169/11


Заключения на Съвета от 11 май 2012 г. относно пригодността за заетост сред дипломираните лица, завършили различни степени на образование и обучение

2012/C 169/04

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

КАТО ВЗЕМА ПРЕДВИД:

Заключенията на Съвета от 12 май 2009 г. относно стратегическа рамка за европейско сътрудничество в областта на образованието и обучението (ЕСЕТ 2020 г.) (1), в които предвид значението да се повиши пригодността за заетост посредством образованието и обучението, за да бъдат посрещнати настоящите и бъдещите предизвикателства на пазара на труда, Комисията бе приканена да представи предложение за евентуален европейски критерий в тази област.

Заключенията на Съвета и на представителите на правителствата на държавите-членки, заседаващи в рамките на Съвета, от 18 ноември 2010 г. относно приоритетите за засилване на европейското сътрудничество в областта на професионалното образование и обучение за периода 2011—2020 г. (2), в които се изтъква специално, че държавите-членки следва да насърчават партньорството между доставчиците на образование и обучение, социалните партньори и други заинтересовани страни, за да се осигури по-добър обмен на информация относно потребностите на пазара на труда и по-добра съвместимост между тези потребности и развиването на знания, умения и компетентности.

Заключенията на Съвета от 14 февруари 2011 г. относно ролята на образованието и обучението в изпълнението на стратегията „Европа 2020“ (3), в които се изтъква, че преходът към системи за квалификация, основани на учебните резултати, и по-широкото валидиране на уменията и компетентностите, придобити чрез неформално или самостоятелно учене, са също от голямо значение за повишаване на пригодността за заетост.

Водещата инициатива на „Европа 2020“ — „Програма за нови умения и работни места: европейският принос за постигане на пълна заетост“, която има за цел да се подобри ефективността на системите за образование и обучение, както и младите хора да получат съответните умения и компетентности, необходими за пазара на труда.

Заключенията на Съвета от 17 юни 2011 г. относно насърчаване на заетостта на младите хора с оглед на постигането на целите на стратегията „Европа 2020“ (4), в които се изтъква, че Европейският социален фонд трябва да играе важна роля за подобряването на перспективите за наемане на работа на младите хора и на нивото на техните умения, както и за прилагането на политиките на национално, регионално и местно равнище, с цел да се разшири достъпът на младите хора до пазара на труда, както и тяхната пригодност за заетост.

Заключенията на Съвета от 28 ноември 2011 г. относно модернизацията на висшето образование (5), в които се призовава за укрепване на връзките между институциите за висше образование, работодателите и институциите на пазара на труда, за да отчитат учебните програми в по-висока степен потребностите на пазара на труда, да се повиши съответствието между умения и работни места и да се разработят активни политики за пазара на труда, насочени към стимулирането на заетостта на дипломираните висшисти.

Годишния обзор на растежа за 2012 г. (6), в който държавите-членки се призовават да подкрепят по-специално заетостта на младите хора, в т.ч. чрез популяризиране на качествените договори за чиракуване и стажуване, както и чрез приспособяване на системите за образование и обучение към условията на пазара на труда и търсенето на умения.

Изявлението на членовете на Европейския съвет от 30 януари 2012 г. (7), в което се призовава да бъдат положени усилия за стимулиране на заетостта, особено на младите хора, в т.ч. чрез стимулиране на придобиването на начален професионален опит от младите хора и участието им в пазара на труда, като целта следва да е в рамките на няколко месеца от завършване на училище младите хора да получават предложение за качествена заетост, продължаващо обучение, чиракуване или стаж.

КАТО ПРИПОМНЯ, ЧЕ:

Днес, когато броят на младите хора, търсещи работа, продължава да нараства стремително, повече от всякога е решаващо на младите европейци да се даде възможност да придобиват необходимите знания, умения и компетентности за плавен преход към пазара на труда на ЕС, както и да се разширят възможностите за тяхното професионално развитие.

В настоящата икономическа криза като особено важен се очертава преходът от образование към работа. От решаващо значение е на младите хора, които завършват своето образование и обучение, да им се окаже възможно най-голяма подкрепа, за да намерят първата си работа. Тези от тях, които се сблъскват с безработица или бавен преход, може да понесат дългосрочни отрицателни последици по отношение на бъдещия си успех на пазара на труда, доходите си или създаването на семейство. На свой ред това може да изложи на опасност публичните и частните инвестиции в тяхното образование и обучение, което води до загуба за обществото като цяло. Това е особено вярно в условията на демографските предизвикателства, което оказва допълнителен натиск върху все по-малкото млади хора в Европа да се интегрират бързо и ефективно на пазара на труда.

Добавянето на критерий (8) за дела на трудово заетите дипломирани лица (9), който е съсредоточен върху прехода от образование и обучение към пазара на труда, би дало възможност за обмен на политики в рамките на „ЕТ 2020“ относно мерките за укрепване на пригодността за заетост на дипломираните лица.

КАТО ИМАТ ПРЕДВИД, ЧЕ:

Делът на трудово заетите дипломирани лица — тоест, делът на заетото население на възраст между 20 и 34 години, дипломирали се 1, 2 или 3 години преди референтната година, и които понастоящем не са записани в никаква форма на допълнително образование или обучение — е спаднал с почти 4,5 процентни пункта от 2008 г. (81 %) до 2010 г. (76,5 %).

Вече са налице достатъчно данни, за да може да се наблюдава пригодността за заетост на дипломираните лица, завършили различни степени на образование и обучение, без да се създава допълнителна административна тежест и да се налагат допълнителни разходи нито за държавите-членки, нито за Евростат (10).

ОТЧИТА, ЧЕ:

Пригодността за заетост — тоест комбинацията от фактори, които дават възможност на отделните лица да постигнат напредък към започването на работа или да започнат работа, да останат трудово заети и да напреднат в кариерата си — е сложно понятие, което обхваща не само индивидуалните характеристики, умения, нагласи и мотивация, но също и други външни фактори, които са извън обхвата на политиката за образование и обучение, като регулиране на пазара на труда, демография, икономическа структура и обща икономическа ситуация.

Повишаването на пригодността за заетост е въпрос, който се опитват да решат с политиката си всички обществени власти, в т.ч. тези, които отговарят за образованието и обучението и за заетостта. На европейско равнище той е от значение за стратегията „Европа 2020“ и рамката „ЕТ 2020“.

Подкрепата на образованието и обучението за постигане на пригодност за заетост от младите хора е включена частично в основните цели на „Европа 2020“ и съществуващите критерии по „ЕТ 2020“, като например за получаването на висше образование, за напускащите преждевременно системите на образование и обучение, за участието на възрастните в учене през целия живот и за лицата със слаби основни умения по четене, по математика и по точни науки.

Преходът от образование и обучение към заетост обаче все още не е отразен в настоящата рамка за наблюдение. На този етап приносът на системите за образование и обучение към пригодността за заетост на дипломираните лица би могъл да се изразява например в напътствия за професионално развитие и консултиране, в по-силни връзки между институциите за образование и обучение и други заинтересовани страни, в съгласуването на учебните програми с нуждите на пазара на труда, в подобряване на образованието на предприемчивостта, в организирането на стажове във фирми, в по-прозрачна информация относно резултатите от ученето и в по-гъвкави политики на образование и обучение, които да отразяват нуждите от умения на пазара на труда, както и в насърчаване на всички млади хора да продължават образованието си след средното общо образование. Следва да се обърне внимание и на пригодността за заетост на младите хора със специални потребности на пазара на труда.

Разработването на европейски критерий относно дела на трудово заетите дипломирани лица би помогнало да се набележат политики по образование и обучение, които правят по-успешен прехода между образование и обучение и работа и способстват за увеличен успех по отношение на трудовата заетост. Европейски критерий, който измерва дела на трудово заетите дипломирани лица, придружен със съответния анализ на качествените аспекти, като съответствието между получените от дипломираните лица знания, умения и компетентности и професията, която са започнали да упражняват до три години след дипломирането си, също би спомогнал за укрепването на европейското сътрудничество по политиките в областта на образованието и обучението, съсредоточени върху прехода от образование и обучение към работа. Той би помогнал да се наблюдава напредъкът на държавите-членки към по-голяма пригодност за заетост на дипломираните лица, както и да се набележат примери за добра практика и да се окаже подкрепа за развитието на инициативи за учене от партньорите.

ПРИКАНВА ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ:

като отчитат различното положение на всяка държава-членка:

1.

Да приемат мерки на национално равнище, насочени към увеличаване на пригодността за заетост на дипломираните лица, които излизат от системата на образование и обучение, с оглед да се изпълни европейският критерий, описан в приложението към настоящите заключения, като същевременно насърчават съответствието между образователните постижения и упражняваната професия.

2.

Въз основа на наличните източници и инструменти, да наблюдават дела на трудово заетите дипломирани лица, завършили различни степени на образование и обучение, така че да съберат по-широка база от доказателства за разработването на политики в областта на взаимодействието между образованието и обучението, от една страна, и работата, от друга страна, както е изложено в приложението.

3.

Да насърчават въвеждането и прилагането на програми на ЕС, инструменти и рамки, предназначени да подкрепят пригодността за заетост, мобилността и ученето през целия живот, вкл. „Европас“, Youthpass, Европейската квалификационна рамка (EKP), Европейската система на трансфер и натрупване на кредити (ECTS), Европейската система за трансфер на кредити в професионалното образование и обучение (ECVET) и Европейската референтна рамка за осигуряване на качество в професионалното образование и обучение (EQAVET).

4.

Да подобрят сътрудничеството между институциите за образование и обучение и други заинтересовани страни в сферата на работата на местно, регионално и национално равнище, с оглед популяризиране на чиракуването, стажуването и назначаването на работа във фирми в най-ранния етап на прехода от образование и обучение към пазара на труда.

ПРИКАНВА КОМИСИЯТА:

1.

Да разгледа, по-специално чрез годишния обзор на образованието и обучението и съвместния доклад относно прилагането на стратегическата рамка за европейско сътрудничество в областта на образованието и обучението („ET 2020“), степента, в която европейският критерий се изпълнява.

Годишният обзор на образованието и обучението също така ще предостави информация за европейския критерий по отношение на преждевременно напускащите училище, въпреки че тази целева група не е включена в поставената цел.

2.

Да засили европейското сътрудничество в разработването на политики в областта на образованието и обучението за постигане на пригодност за заетост чрез анализ и наблюдение на това образование и обучение, в т.ч. чрез:

проучване на конкретното въздействие на политиките за образование и обучение върху прехода между образование и обучение към работа,

анализиране на качеството на първата работа чрез сравняване на образователните постижения със съдържанието на работата, включително съответствието между получените знания, умения и компетентности и професията, упражнявана през първите три години на пазара на труда.

3.

Да сътрудничи тясно с други международни заинтересовани институции, като Международната организация на труда (МОТ), Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и ЮНЕСКО, за да обменя анализи и експертни познания за прехода на дипломираните лица към пазара на труда.

И ПРИКАНВА ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ И КОМИСИЯТА:

1.

Да съберат информация за качеството и примери за добра практика, които да допълнят количественото наблюдение и да подсилят основата за разработване на политики въз основа на обективни факти, като използват основно вече съществуващи източници, в т.ч. договореностите за отчетност по линия на „ЕТ 2020“.

2.

Да набележат примери за добра практика в държавите-членки по отношение на плавния преход от образование и обучение към работа, като създадат експертна група по прехода на дипломираните лица, завършили различни степени на образование и обучение към пазара на труда, като с това допринесат за реализиране на приоритетите на „ЕТ 2020“. Групата следва да е съставена от национални експерти, назначени от държавите-членки, и от експерти, представляващи съответните социални партньори, назначени от Комисията, и следва, като се отчита надлежно субсидиарността:

i)

да разгледа начини за включване на повече практически елементи в образованието и обучението, например учене чрез практика или двойно образование, за подобряване на пригодеността за заетост на дипломираните лица;

ii)

да обмисли — в тясно сътрудничество с групата по показателите на Комитета по заетостта и Постоянната група по показателите и критериите — най-подходящите показатели за наблюдение, с помощта на които политиките на образование и обучение могат да спомогнат да се увеличи пригодеността за заетост на дипломираните лица;

iii)

да докладват на Съвета относно резултатите на работата си до края на 2014 г. в доклада относно изпълнението на стратегическата рамка за европейско сътрудничество в областта на образованието и обучението („ET 2020“).

3.

Да разработи, в сътрудничество с подходящи структури в областта на образованието и обучението, както и трудовата заетост (в т.ч. Комитета по заетостта), дейности за учене от партньорите относно етапа на преход от образование и обучение към работа.


(1)  ОВ C 119, 28.5.2009 г., стр. 2.

(2)  ОВ C 324, 1.12.2010 г., стр. 5.

(3)  ОВ C 70, 4.3.2011 г., стр. 1.

(4)  11838/11.

(5)  ОВ C 372, 20.12.2011 г., стр. 36.

(6)  17229/11 + ADD 1, 2 и 3.

(7)  Док. SN 5/12.

(8)  Както е изложено в стратегическата рамка за европейско сътрудничество в областта на образованието и обучението („ЕТ 2020 г.“) от 2009 г., това представлява референтно ниво за средните европейски постижения, което не следва да се възприема като конкретна цел, която отделни страни трябва да достигнат, а по-скоро като обща цел, за чието постигане държавите-членки се приканват да допринесат (ОВ C 119, 28.5.2009 г., стр. 7).

(9)  За целите на настоящия текст терминът „дипломирано лице“ се използва за всяко лице, приключило образованието и обучението си най-малко с диплома за завършен гимназиален етап на средното образование или за завършено обучение след средното образование, което не спада към висшето образование (ISCED 3 до ISCED 4, с изключение на ISCED 3C кратка), или с диплома за висше образование (ISCED 5 и 6).

(10)  Към европейски критерий за приноса на образованието и обучението за постигане на пригодност за заетост: (методическа бележка EUR 24616 EN 2011).


ПРИЛОЖЕНИЕ

Референтно ниво за средните европейски постижения

(„Европейски критерий“)

относно дела на трудово заетите дипломирани лица, завършили различни степени на образование и обучение

Като начин за проследяване на напредъка и определяне на предизвикателствата и същевременно принос към разработването на политики въз основа на обективни факти, през 2009 г. държави-членки постигнаха съгласие, че референтните нива за средните европейски постижения („европейски критерии“) следва да подкрепят целите, изложени в заключенията на Съвета относно стратегическа рамка за европейско сътрудничество в областта на образованието и обучението, приети на 12 май 2009 г. (1). В този период бе постигнато съгласие по пет европейски критерия и бе отправено искане към Комисията да представи предложения за допълнителни критерии, вкл. на критерий в областта на пригодността за заетост.

След като разгледаха предложенията в работния документ на Комисията от 24 май 2011 г. (2), държавите-членки постигнаха съгласие относно следния европейски критерий относно дела на трудово заетите дипломирани лица, завършили различни степени на образование и обучение. Критерият допълва вече одобрените през май 2009 г. критерии, както и критерия за мобилността с учебна цел, одобрен от Съвета през ноември 2011 г. (3). Съответно той следва да се основава единствено на съществуващи сравними данни. Той следва да отчита различните изходни точки на отделните държавите-членки и разнородните възможности, с които те разполагат за подобряване на постиженията посредством политиките за образование и обучение. Критерият не следва да се възприема като конкретна цел, която отделни страни трябва да достигнат до 2020 г. По-скоро държавите-членки се приканват да обмислят, въз основа на националните си приоритети и като отчитат променящото се икономическо положение, как и до каква степен могат да допринесат за общото постигане на европейския критерий в изложената по-долу област чрез предприемането на действия на национално равнище.

Критерий относно дела на трудово заетите дипломирани лица, завършили степени на образование и обучение

Пригодността за заетост — тоест комбинацията от фактори, която дава възможност на отделните лица да постигнат напредък към започването на работа или да започнат работа, да останат трудово заети и да напреднат в кариерата си — е сложно понятие, което обхваща не само индивидуалните характеристики, умения, нагласи и мотивация, но също и други външни фактори, които са извън обхвата на политиката за образование и обучение, като регулиране на пазара на труда, демография, икономическа структура и обща икономическа ситуация.

Предвид тези обстоятелства и с оглед да се изтъкне това, с което политиките на образование и обучение могат да допринесат за увеличаване на успеха по отношение на трудовата заетост, както и на пригодността за заетост на дипломираните лица (4), които понастоящем не са записани в никаква форма на допълнително образование или обучение, държавите-членки съответно постигат съгласие по следния критерий:

Целевото ниво представлява средна стойност за ЕС и не е национална цел за отделните държави-членки.

Критерият следва да може да бъде разбит по отделни подгрупи от изследвани лица. По-специално следва данните да бъдат разделени въз основа на степените на ISCED (8), на образователната насоченост и на областта на образование и обучение, в която е получена степента, което би позволило например да се разграничи ефективността на завършилите гимназиален етап на средното образование след напускане на общата система на образование и след напускане на системата за професионално образование и обучение, както и да се разграничи ефективността на завършилите висше образование в съответствие с областта на образование и обучение.

Освен това следва да се направи анализ на обхвата, в който областите и степените на образование и обучение съответстват на видовете професии, които дипломираните лица са упражнявали през първите три години на заетост, като той би могъл да се основава на образователните постижения, измерени по системата на ISCED.

Горепосоченият критерий ще бъде разгледан и оценен от държавите-членки и Комисията в рамките на съвместния доклад по „ЕТ 2020“ през 2014 г., за да се вземе решение дали е необходимо преразглеждане на показателите.


(1)  ОВ C 119, 28.5.2009 г., стр. 7.

(2)  Док. 10697/11.

(3)  ОВ С 372, 20.12.2011 г., стр. 31.

(4)  За целите на настоящия текст терминът „дипломирано лице“ се използва за всяко лице на възраст между 20 и 34 години, приключило образованието и обучението си най-малко с диплома за завършен гимназиален етап на средното образование или за завършено обучение след средното образование, което не спада към висшето образование (ISCED 3 до ISCED 4, с изключение на ISCED 3C кратка), или с диплома за висше образование (ISCED 5 и 6).

(5)  През 1997 г. в Международната стандартна класификация на образованието (ISCED) са определени 7 широки степени на образователните дейности, като ISCED 0—2 и кратката 3С покриват прогимназиалния етап на основното образование. В изчислението на подходящите равнища за целта за 2020 г. са отчетени само две групи от дипломирани лица — притежателите на диплома за завършен гимназиален етап на средното образование (ISCED 3), за завършено обучение след средното образование, което не спада към висшето образование (ISCED 4) и за завършено висше образование (ISCED 5—6). Лицата, завършили средно общо образование (ISCED 3А), следва да бъдат насърчавани да участват в допълнителни дейности по образование и обучение. Групата на дипломираните лица със степен, по-ниска от завършен гимназиален етап на средното образование (ISCED 0—2 и ISCED С3 кратка) бе изключена от изчислението на целта поради малкия брой на лицата в извадката (в групата на 20—34-годишните в последно време има само няколко лица, завършили училище на по-нисък от гимназиалния етап на средното образование) и поради факта, че още през 2003 г. държавите-членки се бяха договорили да се сведе делът на преждевременно напускащите системата на образование и обучение до под 10 % от всички лица на възраст от 18 до 24 години (цел, потвърдена и от стратегията „Европа 2020“).

(6)  Долната възрастова граница (20 години) бе избрана да съответства на новата възрастова група, въведена по отношение на основната цел в стратегията „Европа 2020“ за заетостта (т.е. 20—64 години). Като се има предвид, че в цяла Европа повечето ученици завършват гимназиалния етап на средното образование (ISCED 3, с изключение на ISCED 3С кратка) и завършеното обучение след средното образование, което не спада към висшето образование (ISCED 4) на възраст от 18 до 20 години, очаква се тази долна възрастова граница да позволи да се анализира пригодността на заетостта през тези първи три години след завършването на въпросната степен. Горната възрастова граница (34 години) на свой ред бе избрана в съответствие с настоящия критерий за завършване на висше образование, който се измерва в групата на 30—34-годишните. Отново, би следвало тази горна възрастова граница да осигури оптимално покритие на новозавършилите висше образование (ISCED 5—6).

(7)  Измерен като дела на трудово заетото население на възраст между 20 и 34 години, дипломирали се 1, 2 или 3 години преди това и които понастоящем не са записани в никаква форма на допълнително образование или обучение. Лицата, които в момента са ангажирани с някаква форма на образование или обучение са изключени от обхвата на този критерий, за да се гарантира, че пригодността за заетост на групата няма да бъде повлияна от факта, че лицето в момента осъвременява или повишава уменията си. Предвид липсата на данни за проследяване на развитието на отделните лица, с които да бъде измерен точно потокът на дипломиралите се, преминали към заетост, е използвана средната стойност за изтеклия период в края на всяка от трите години след дипломирането. Този подход помага да се смекчи евентуалното въздействие на краткосрочните периоди на безработица, които са често срещани в началните години на заетост.

(8)  Както е посочено по-горе, сега действащата Международна стандартна класификация на образованието, установена през 1997 г. (ISCED), класифицира образователните дейности в 7 общи равнища по скала от 0 до 6. Международната стандартна класификация на образованието (ISCED), установена през 2011 г., ще се прилага през 2014 г. във всички източници на данни за образованието в ЕС с 9 равнища. Това означава, че във висшето образование ще се въведе допълнително разграничение между степените бакалавър, магистър и доктор, и че критериите за разграничаване между прогимназиалния етап на основното образование и гимназиалния етап на средното образование ще бъдат по-ясно определени.


Top