52012PC0770

Обяснителен меморандум

1) Контекст на предложението

110 || · Основания и цели на предложението Настоящото предложение се отнася до прилагането на Регламент (ЕО) № 1225/2009 на Съвета от 30 ноември 2009 г. за защита срещу дъмпингов внос на стоки от страни, които не са членки на Европейската общност („основният регламент“)[1] в процедурата по отношение на вноса на някои видове принадлежности за тръбопроводи от желязо или стомана с произход от Русия и Турция.

120 || · Общ контекст Настоящото предложение е изготвено в контекста на прилагането на основния регламент и е резултат от разследване, проведено в съответствие със съществените и процедурните изисквания, установени с основния регламент.

139 || · Съществуващи разпоредби в областта на предложението С Регламент (ЕО) № 699/2012 Комисията наложи временно антидъмпингово мито върху вноса на някои видове принадлежности за тръбопроводи от желязо или стомана с произход от Русия и Турция.

141 || · Съгласуваност с други политики и цели на Съюза Не е приложимо.

2) Консултация със заинтересовани страни и оценка на въздействието

|| · Консултация със заинтересованите страни

219 || Заинтересованите страни, засегнати от процедурата, имаха възможността да защитят интересите си по време на разследването в съответствие с разпоредбите на основния регламент.

|| · Събиране и използване на експертни становища

229 || Не бяха необходими външни експертни становища.

230 || · Оценка на въздействието Настоящото предложение е резултат от прилагането на основния регламент. Основният регламент не предвижда извършването на обща оценка на въздействието, но съдържа изчерпателен списък на условията, които трябва да бъдат оценени.

3) Правни елементи на предложението

305 || · Обобщение на предлаганите действия На 1 ноември 2011 г. Комисията обяви с известие („известие за откриване на процедура”), публикувано в Официален вестник на Европейския съюз, откриването на антидъмпингова процедура относно вноса в Съюза на някои видове принадлежности за тръбопроводи от желязо или стомана с произход от Русия и Турция. Антидъмпинговата процедура бе открита вследствие на жалба, подадена на 20 септември 2011 г. от Комитета за защита на отрасъла за стоманени съединителни елементи за челно заваряване на Европейския съюз („жалбоподателят“) от името на производители, които представляват повече от 40 % от общото производство на Съюза на някои видове принадлежности за тръбопроводи от желязо или стомана. Жалбата съдържаше доказателства за дъмпинг и за произтичаща от него съществена вреда. На 31 юли 2012 г. с Регламент (ЕО) № 699/2012 Комисията наложи временно антидъмпингово мито върху вноса на някои видове принадлежности за тръбопроводи от желязо или стомана с произход от Русия и Турция, вариращо от 2,9 % до 23,8 %. В приложеното предложение на Комисията за регламент на Съвета за налагане на окончателно антидъмпингово мито, вариращо от 2,9 % до 23,8 %, се съдържат окончателните заключения по отношение на дъмпинга, вредата, причинно-следствената връзка и интереса на Съюза. В продължението на разследването се потвърдиха основните временните констатации. Предлага се Съветът да приеме приложеното предложение за регламент, който следва да бъде публикуван в Официален вестник на Европейския съюз най-късно до 29 януари 2013 г.

310 || · Правно основание Регламент (ЕО) № 1225/2009 на Съвета от 30 ноември 2009 г. за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейската общност.

329 || · Принцип на субсидиарност Предложението попада в обхвата на изключителната компетентност на Съюза. Следователно принципът на субсидиарност не се прилага.

|| · Принцип на пропорционалност Предложението е в съответствие с принципа на пропорционалност поради следните причини:

331 || Формата на действие е описана в горепосочения основен регламент и не оставя възможност за решение на национално равнище.

332 || Не е необходимо да се посочва как финансовата и административната тежест върху Съюза, националните правителства, регионалните и местните власти, стопанските субекти и гражданите е сведена до минимум и е пропорционална на целта на предложението.

|| · Избор на инструменти

341 || Предлагани инструменти: регламент.

342 || Други средства не биха били подходящи поради следната причина: Горепосоченият основен регламент не предвижда други възможности.

4) Отражение върху бюджета

409 || Предложението няма отражение върху бюджета на Съюза.

2012/0357 (NLE)

Предложение за

РЕГЛАМЕНТ НА СЪВЕТА

за налагане на окончателно антидъмпингово мито и за окончателно събиране на временното мито върху вноса на някои видове принадлежности за тръбопроводи от желязо или стомана с произход от Русия и Турция

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1225/2009 на Съвета от 30 ноември 2009 г. за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейската общност („основният регламент“)[2], и по-специално член 9 от него,

като взе предвид предложението на Европейската комисия, представено след консултация с Консултативния комитет,

като има предвид, че:

А.        ПРОЦЕДУРА

1.           Временни мерки

(1)       На 31 юли 2012 г. с Регламент (ЕО) № 699/2012[3] („регламентът за временните мерки“) Европейската комисия („Комисията“) наложи временно антидъмпингово мито върху вноса на някои видове принадлежности за тръбопроводи от желязо или стомана с произход от Русия и Турция.

(2)       Процедурата беше открита с известие за откриване[4], публикувано на 1 ноември 2011 г., вследствие на жалба, подадена на 20 септември 2011 г. от Комитета за защита на отрасъла за стоманени съединителни елементи за челно заваряване на Европейския съюз („жалбоподателят“) от името на производители, които представляват повече от 40 % от общото производство на Съюза на някои видове принадлежности за тръбопроводи от желязо или стомана.

(3)       Както е посочено в съображение 15 от регламента за временните мерки, разследването на дъмпинга и вредата обхвана периода от 1 октомври 2010 г. до 30 септември 2011 г. („разследваният период“ или „РП“). Проучването на тенденциите, имащи значение за оценката на вредата, обхвана периода от 1 януари 2008 г. до края на РП („разглежданият период“).

2.           Последваща процедура

(4)       След оповестяването на основните факти и съображения, въз основа на които бе взето решението за налагане на временни антидъмпингови мерки („временното оповестяване“), няколко заинтересовани страни представиха в писмен вид своите становища относно предварителните констатации. Желаещите страни получиха възможност да бъдат изслушани.

(5)       Комисията продължи да търси и да анализира цялата информация, която бе сметната за необходима, за окончателните ѝ констатации.

3.           Изготвяне на извадки

(6)       При липсата на коментари относно изготвянето на извадки от производители от Съюза, несвързани вносители и производители износители временните констатации в съображения 5 — 11 на регламента за временните мерки се потвърждават.

4.           Действащи мерки по отношение на други трети държави

(7)       Припомня се, че съществуват окончателни действащи антидъмпингови мерки по отношение на някои видове принадлежности за тръбопроводи от желязо или стомана с произход от Малайзия, Китайската народна република, Република Корея и Тайланд, а след установени практики за заобикаляне — и по отношение на някои видове принадлежности за тръбопроводи от желязо или стомана с произход от Китайската народна република, изпращани от Индонезия, Шри Ланка, Филипините и Тайван (с някои изключения)[5]. Държавите, посочени в предходното изречение, ще бъдат наричани по-долу „държави с наложени антидъмпингови мерки“.

Б.         РАЗГЛЕЖДАН ПРОДУКТ И СХОДЕН ПРОДУКТ

(8)       Както е посочено в съображение 17 на регламента за временните мерки, разглежданият продукт е принадлежности за тръбопроводи (различни от отлетите принадлежности за тръбопроводи, фланците и резбованите принадлежности за тръбопроводи) от желязо или стомана (с изключение на неръждаемата стомана), чийто най-голям външен диаметър не превишава 609,6 mm, от вид, използван за челно заваряване или за други цели, понастоящем попадащи в кодове по КН ex 7307 93 11, ex 7307 93 19 и ex 7307 99 80 („разглежданият продукт“).

(9)       При липсата на коментари относно разглеждания продукт и сходния продукт временните констатации в съображения 17 — 20 от регламента за временните мерки се потвърждават.

В.      ДЪМПИНГ

1.      Русия

1.1.   Нормална стойност

(10)     Един руски производител износител твърди, че за изчисленията на дъмпинговия марж е следвало да се използват единствено данни, получени от руски дружества, и че не е правилно да се използват данни от турски дружества. Следва да се припомни, че при липсата на съдействие от страна на руските производители нормалната стойност за Русия беше изчислена в съответствие с член 18, параграфи 1 и 5 въз основа на наличните факти, т.е. информацията, получена от посочените турски производители износители, използващи безшевни стоманени тръби като материал, който влагат в производството на разглеждания продукт. Поради това твърдението се отхвърля.

(11)     При липсата на коментари относно определянето на нормалната стойност временните констатации в съображения 22 — 25 от регламента за временните мерки се потвърждават.

1.2.   Експортна цена

(12)     При липсата на коментари относно определянето на експортната цена временните констатации в съображения 26 и 27 от регламента за временните мерки се потвърждават.

1.3.   Съпоставка

(13)     При липсата на коментари относно определянето на експортната цена и на нормалната стойност временните констатации в съображения 28 и 29 от регламента за временните мерки се потвърждават.

1.4.   Дъмпингов марж

(14)     Един руски производител износител твърди, че временното антидъмпингово мито от 23,8 % не е оправдано, като се има предвид фактът, че дружеството изнася в Съюза само колена от стомана, при това само в много малки количества. Колената от стомана обаче са част от продукта — обект на настоящото разследване, но това не е оспорено от никоя заинтересована страна. Също така критерият вносът да се разглежда като незначителен, както е определено в член 5, параграф 7 и член 9, параграф 3 от основния регламент, се прилага само за цялата страна, а не поотделно за всяко дружество. Поради това твърдението се отхвърля.

(15)     Друг руски производител износител твърди, че не е извършвал дъмпинг и това се потвърждава от факта, че в много случаи е губил търгове за доставка на колена и дъги в полза на конкуренти от Съюза. Както бе посочено по-горе, припомня се отново, че нито един руски производител износител не оказа съдействие при разследването и поради това в съответствие с член 18, параграфи 1 и 5 от основния регламент изчисленията за дъмпинга за Русия бяха направени въз основа на наличните факти. Дори ако твърдението бъде разгледано, следва да се отбележи, че загубата на търгове в полза на конкуренти от Съюза не противоречи на констатацията за дъмпинга на руския производител износител. Поради това твърдението се отхвърля.

(16)     При липсата на други коментари относно изчислението на дъмпинговия марж, изложеното в съображения 30 и 31 от регламента за временните мерки се потвърждава.

(17)     Окончателно констатираният дъмпингов марж, валиден за цялата страна, беше изразен като процент от цената CIF на границата на Съюза преди обмитяване, както следва:

Дружество || Дъмпингов марж

Всички дружества || 23,8 %

2.      Турция

2.1.   Нормална стойност

(18)     При липсата на коментари относно определянето на нормалната стойност, временните констатации в съображения 32 — 40 от регламента за временните мерки се потвърждават.

2.2.   Износна цена

(19)     Един производител износител твърди, че полученият марж на печалбата при морския транспорт, т.е. разликата между начисленото към клиентите и платеното от производителя износител на транспортното дружество навло следва да бъде включена в експортната цена. Съгласно член 2, параграф 8 от основния регламент експортната цена е реално платената или подлежащата на плащане цена за стоката, продавана за износ от държавата на износ за Съюза. Полученият марж на печалбата при транспортиране на продукта до клиента не може да се приема като част от експортната цена на самия продукт. Поради това твърдението се отхвърля.

(20)     При липсата на други коментари относно определянето на експортната цена временните констатации в съображения 41 — 43 от регламента за временните мерки се потвърждават.

2.3.   Съпоставка

(21)     Турската асоциация на износителите на стомана (ÇIB) твърди, че значителните ценови разлики между безшевните и заварените принадлежности за тръбопроводи не са надлежно взети под внимание при сравнението между експортната цена и нормалната стойност. Всички съдействащи дружества обаче представиха информация на равнището на отделни сделки относно продажби на безшевни и заварени принадлежности. Тази информация е използвана изрично при сравнението между експортната цена и нормалната стойност, т.е., безшевните и заварените принадлежности са сравнени, съответно, единствено с безшевни или заварени принадлежности. Следователно твърдението беше отхвърлено.

(22)     При липсата на други коментари по отношение на сравнението, констатациите в съображение 44 от регламента за временните мерки се потвърждават.

2.4.   Дъмпингови маржове

а)      Дъмпингови маржове на разследваните дружества

(23)     Припомня се, че временно установеният индивидуален дъмпингов марж за един от тримата съдействащи производители износители беше определен въз основа на сравнение между среднопретеглената нормална стойност и среднопретеглената експортна цена на дружеството на разглеждания продукт за Съюза. При липсата на коментари относно определянето на дъмпинговия марж на това дружество временните констатации в съображение 46 от регламента за временните мерки се потвърждават.

(24)     Що се отнася до другите две съдействащи дружества обаче, изчисленията на дъмпинга за тях показаха, че са участвали в целенасочен дъмпинг по отношение на определен период от време, както и по отношение на определени клиенти и региони. При техните експортни цени определено е налице ясен модел — те се различават значително при различни купувачи, региони, а също и през различни периоди (до 30 % за еднакви видове на разглеждания продукт). Освен това в изчислението на дъмпинга — въз основа на сравнение между среднопретеглената нормална стойност и среднопретеглената експортна цена в съответствие с метода, предвиден в член 2, параграф 11, в първата част от първото изречение от основния регламент — не е отразен пълният размер на дъмпинга, упражняван от двамата засегнати производители, както е показано в съображение 27 по-долу. Дъмпинговият марж не можеше да бъде определен чрез сравнение на отделните нормални стойности и отделните експортни цени за Съюза на равнището на отделни сделки в съответствие с член 2, параграф 11, втората част от първото изречение от основния регламент поради факта, че няма достатъчно сделки на вътрешния пазар за определяне на нормалната стойност, която съответства на експортните сделки, както е посочено в съображение 28 по-долу.

(25)     Поради това и за да бъде отразен в пълна степен дъмпингът от страна на съответните двама производители, в съответствие с член 2, параграф 11 от основния регламент нормалната стойност, установена на база среднопретеглената стойност, беше сравнена в техния случай с цените на всяка отделна експортна сделка за Съюза. Като се има предвид, че този начин за сравнение е изключение спрямо първите два метода, предвидени в член 2, параграф 11 от основния регламент, Комисията провери внимателно дали условията за прилагането му са ясно спазени в този случай. Оповестени са подробните изчисления на дъмпинга, включително установените модели на експортните цени. Никой от турските производители износители не оспори използваните данни.

(26)     Двете съдействащи страни, ÇIB и турското правителство, обаче твърдят, че представеното обяснение за установения за двамата турски производители износители целенасочен дъмпинг е незадоволително и че във всеки случай какъвто и да било модел на експортите им цени е непредумишлен. По време на изслушването пред Служителя по изслушванията по искане на двамата турски износители на двете дружества са представени подробни обяснения относно определянето на целенасочения дъмпинг и свързаните с това изчисления на дъмпинговия марж. Комисията поясни също, че дори ако са непредумишлени[6], техните практики са оказали въздействие на целенасочен дъмпинг. Отбелязва се, че в основния регламент няма изискване разследващият орган да определи евентуалните причини за целенасочения дъмпинг, като колебания във валутните курсове, различни регионални политики на ценообразуването и др. Достатъчно е единствено да се установят модели на експортни цени, при които има значителни разлики между различните купувачи, региони или периоди[7]. В допълнение към изслушването, на двете дружества са представени обяснения конкретно за самите дружества. Също така до Постоянната делегация на Турция в ЕС е изпратена вербална нота, съдържаща разяснения относно определянето на целенасочения дъмпинг и методологията за изчисляване на дъмпинговия марж. По време на друго изслушване пред Служителя по изслушванията по искане на ÇIB са представени подробни обяснения на ÇIB относно определянето на целенасочения дъмпинг и свързаните с това изчисления на дъмпинговия марж.

(27)     Всъщност за всеки от двамата производители износители при разследването са установени три ясни модела на експортните цени, които обхващат по-голямата част от експортните им продажби за Съюза, т.е. експортните цени са се различавали значително при различни купувачи, региони, а също и през различни периоди, както е показано в използваните данни, оповестени на страните. Това е резултат от обстойна проверка на извънредните обстоятелства на този случай, въз основа на които бе сметнато за необходимо да се прибегне до целенасочения дъмпинг. След установяване на значителните разлики в експортните цени и като се има предвид, че само един от тези три модела е достатъчен, за да се прибегне до методологията за сравнение на среднопретеглената стойност спрямо всички отделни експортни сделки, този метод за сравнение бе сметнат за целесъобразен в този конкретен случай. Освен това за всяко от двете дружества общият размер на дъмпинга, установен при сравнение на среднопретеглената нормална стойност със среднопретеглената експортна цена на разглеждания продукт за Съюза (първият симетричен метод), значително се различава от размера на дъмпинга, установен при сравнение на нормалната стойност на среднопретеглена база с цените на всички отделни експортни сделки за Съюза (асиметричният метод), както е показано в използваните данни, оповестени на страните. Следователно може да се заключи, че използването на първия симетричен метод би прикрило нецелесъобразно наличието на целенасочен дъмпинг, който е осъществен през конкретен период, в конкретни региони и спрямо конкретни клиенти. С други думи дъмпинговият марж, установен чрез първия симетричен метод, не би отразил пълната степен на дъмпинга, осъществяван от двете засегнати дружества.

(28)     Дъмпинговият марж не може да бъде определен и чрез сравнение на отделните нормални стойности с отделните експортни цени за Съюза на равнището на сделки в съответствие с член 2, параграф 11, втората част на първото изречение от основния регламент (вторият симетричен метод). Този метод включва определяне на отделните сделки на вътрешния пазар, които са сравними с отделни експортни сделки, като се вземат предвид фактори като количество на продажбите и дата на трансакцията. Като се има предвид липсата на достатъчно сделки на вътрешния пазар, за да е налична нормалната стойност, която съответства на експортните сделки, въз основа на втория симетричен метод бе невъзможно да се определи дъмпинговият марж. Поради това, като се има предвид, че е установен модел на експортните цени, които се различават значително между различни купувачи, региони и периоди, и като се има предвид, че двата симетрични метода не биха отразили пълната степен на дъмпинга, се стигна до заключението, в съответствие с второто изречение на член 2, параграф 11, дъмпинговият марж да бъде определен въз основа на асиметричния метод.

(29)     Както съдействащите дружества, така и ÇIB твърдят, че е необосновано да се сравняват експортни цени, изразени в турски лири, поради факта че продажбите към Съюза са направени в евро, а турската лира е използвана единствено за счетоводни цели. Твърди се, че колебанията в обменните курсове между еврото и турската лира са оказали значително въздействие при определянето на цените, което неизбежно оказва необосновано влияние върху резултата, получен при сравнение на експортните цени през различни периоди. Установената практика на Комисията обаче е да извършва сравнението на експортните цени и изчисленията на дъмпинговия марж във валутата на осчетоводяването на съдействащите производители износители в страната износител. Следва да се отбележи, че използваните разходи и цените на вътрешния пазар за определяне на нормалната стойност са в турски лири. Следователно сравнението на експортните цени с нормалната стойност се прави в посочената валута. По този начин единственият логичен подход за определяне на модел на експортните цени в рамките на същото изчисление на дъмпинга е използването на същите експортни цени, които са в турски лири. Освен това основният регламент не изисква анализ на възможните причини за целенасочения дъмпинг, като например колебания в обменните курсове[8]. Поради това твърдението се отхвърля.

(30)     И двамата съдействащи производители износители твърдят, че за да се установи модел на експортните цени, следва да се вземат предвид сравними видове на продукта, а не аритметично изчислени средни цени. Член 2, параграф 11 от основния регламент обаче се отнася за модел на експортни цени, а не за модел на среднопретеглени експортни цени или модел на експортни стойности. Използването на среднопретеглена експортна цена би изкривило анализа, тъй като се взема предвид обемът на износа, а не единствено експортните цени. Във всеки случай, дори ако се използват среднопретеглените цени вместо аритметично изчислените експортни цени, може да се установи, че е налице модел на експортни цени, които се различават значително между различните купувачи, региони, както и периоди. Двете страни оспориха значимостта на разликите в моделите на експортните цени, ако има такива, при използването на среднопретеглени стойности. Отбелязва се, че страните не оспорват конкретните констатации на базата на аритметично изчислените средни стойности, която е целесъобразният метод, както е обяснено по-горе. Поради това твърдението се отхвърля.

(31)     ÇIB твърди, че прилагането на зануляването е необосновано, като се позовава на Доклад на апелативния орган на СТО[9], в който е установено, че практиката на зануляването противоречи на Антидъмпинговото споразумение на СТО. Общият съд[10] обаче потвърди, че констатациите в доклада за памучното спално бельо не са приложими за ситуация на целенасочен дъмпинг. Всъщност доклада за памучното спално бельо се отнася единствено за техниката на зануляване в контекста на първия симетричен метод и не може да бъде приеме като приложима, когато се използва в контекста на асиметричния метод. Следователно, дори в съответствие с установеното от апелативния орган на СТО зануляването да противоречи на член 2.4.2 от Антидъмпинговият кодекс от 1994 г. и да е несправедливо да се използва техниката на зануляване в контекста на първия симетричен метод, и особено при липса на модел на експортната цена, зануляването не противоречи на посочената клауза или на член 2, параграф 11 от основния регламент, и по смисъла на член 2, параграф 10 от посочения регламент не е несправедливо техниката на зануляването да се използва в контекста на асиметричния метод, при който са спазени двете условия за прилагането на този метод. Освен това техниката на зануляването е математически доказано необходима, за да се направи разграничение между асиметричния и първия симетричен метод по отношение на резултатите при зануляване. При липса на такова отчисление асиметричният метод винаги би довел до същия резултат като този на първия симетричен метод. Поради това твърдението се отхвърля.

(32)     ÇIB твърди също, че използването на зануляването нарушава правилото за по-ниското мито. Твърди се, че при използване на практиката на зануляване дъмпинговите маржовете се изчисляват на по-високо равнище от това, на което следва да се изчисляват.

(33)     Използването на зануляването при асиметричния метод обаче не изключва прилагането на правилото за по-ниското мито. Дъмпинговите маржове и за трите съдействащи дружества, независимо от използваната методология, са сравнени спрямо степента на установяване на вредите на дружествата, за да се гарантира, че за определяне на митото е използвано по-ниското равнище. Поради това твърдението се отхвърля.

(34)     При липсата на други коментари относно изчислението на дъмпинговите маржове за разследваните дружества констатациите в съображения 47 и 48 от регламента за временните мерки се потвърждават.

б)      Дъмпингов марж за дружества, които не сътрудничат на разследването

(35)     При липсата на коментари относно определянето на дъмпинговия марж за дружества, които не сътрудничат на разследването, временните констатации в съображение 49 от регламента за временните мерки се потвърждават.

(36)     Окончателно констатираните дъмпингови маржове, валидни за цялата страна, изразени като процент от цената CIF на границата на Съюза преди обмитяване са, както следва:

Дружество || Дъмпингов марж

RSA || 9,6 %

Sardogan || 2,9 %

Unifit || 12,1 %

Всички останали дружества || 16,7 %

Г.         ВРЕДА

1.           Производство на Съюза, промишленост на Съюза и потребление

(37)     При липса на коментари по отношение на производството на Съюза, промишлеността на Съюза и потреблението, изложеното в съображения 51 — 54 от регламента за временните мерки се потвърждава.

2.           Внос от засегнатите държави

3.1.   Кумулативна оценка на въздействието на засегнатия внос

(38)     След временното оповестяване ÇIB твърди, че кумулативната оценка на дъмпинговия внос от двете засегнати държави е неоснователна. По принцип те повтарят коментарите, направени от турските производители износители след откриването на процедурата, и твърдят, че при вноса от Русия и Турция се наблюдават различни тенденции за обема и цените.

(39)     В тази връзка се припомня, както вече бе посочено в съображение 59 от регламента за временните мерки, че при разследването се установи, че макар вносът от Турция да е сравнително стабилен като обеми, вносът от Русия расте в абсолютно изражение. Предвид свиването на търсенето през разглеждания период обаче пазарният дял на вноса и от двете страни се е увеличавал.

(40)     В същото време ценообразуването им не се различава съществено, като средните руски цени са малко по-ниски, но много близки до средните турски цени. Припомня се също, че в това отношение при разследването се установи за дружествата и в двете страни, че са подбили цените значително до близо 30 % (вж. съображение 65 от регламента за временните мерки). Следователно твърдението се отхвърля.

(41)     ÇIB твърди също, че вносът от Турция следва да бъде сметнат за незначителен, и посочва, че в предишен случай относно подобен продукт, а именно „принадлежности за тръбопроводи“ от КНР, Хърватия, Словакия, Тайван и Тайланд“[11], вносът от Словакия и Тайван е сметнат за незначителен (макар че надхвърля de minimis прага) и следователно не включва дъмпинговия внос от други държави.

(42)     В това отношение се отбелязва, че в гореспоменатия случай за вноса от Словакия и Тайван действително е установено наличието на дъмпинг, и въпреки че е надхвърлен прага от 1 % пазарен дял, вносът им не е кумулиран с другия дъмпингов внос. Ситуацията в посочения случай обаче е много по-различна от настоящата, тъй като вносът от Словакия и Тайван всъщност рязко е свивал своя пазарен дял и не е сметнат за значителен при сравнение с обема на вноса от другите страни, следователно не е сметнат за причиняващ вреда внос. За сравнение в настоящия случай вносът от Турция, както и от Русия нараства като пазарен дял и обемът му е сходен за двете държави. Следователно твърдението се отхвърля.

(43)     ÇIB твърди също, че вносът от Турция и Русия не е сходен по отношение на условията за конкуренция поради „различия в географската концентрация на продажбите“. Те са представили статистически данни, които показват, че през РП над 70 % от продажбите на Турция са в Испания, Франция, Италия и Полша и, съответно, почти всички продажби на Русия са концентрирани в Чешката република и Германия.

(44)     В това отношение се отбелязва, че разликите в географската концентрация на продажбите не може да се приема като показател за различни условия на конкуренция. Като се има предвид, че Европейският съюз представлява единен пазар, входната точка при вноса обикновено не е от решаващо значение за конкурентоспособността на внасяните продукти спрямо други такива, както и спрямо сходния продукт. Припомня се също, че във връзка с условията на конкуренция руският и турският внос са сходни на ценово равнище и се установи, че вносът и от двете страни подбива цените на Съюза, както и че каналите им за продажба са сходни. Следователно твърдението се отхвърля.

(45)     При липса на други коментари по отношение на кумулативната оценка на дъмпинговия внос от засегнатите страни, изложеното в съображения 55 — 60 от регламента за временните мерки се потвърждава.

3.2.   Обем, пазарен дял и цени на разглеждания дъмпингов внос и подбиване на цените

(46)     При липсата на коментари относно обема, пазарния дял и цените на засегнатия дъмпингов внос и подбиването на цените, съображения 61 — 65 от регламента за временните мерки се потвърждават.

(47)     Припомня се, че засегнатият дъмпингов продукт с произход от засегнатите държави, продаван в Съюза, е подбил цените на промишлеността на Съюза с близо 30 %.

3.           Състояние на промишлеността на Съюза

(48)     След временното оповестяване ÇIB и турското правителство твърдят, че тъй като промишлеността на Съюза е увеличила пазарния си дял с около 3 % между 2008 г. и РП, Комисията следва да е направила заключението, че промишлеността на Съюза не е претърпяла съществена вреда през разглеждания период.

(49)     В това отношение се отбелязва, че, първо, в регламента за временните мерки е ясно установено (вж. например съображения 72, 86 и 91 от регламента за временните мерки), че е налице слабо нарастване на пазарния дял на промишлеността на Съюза. Второ, в съображение 72 от регламента за временните мерки се уточнява, че нарасналият пазарен дял е вследствие на факта, че обемът на продажбите на производителите от Съюза е спаднал малко по-малко от потреблението през разглеждания период.

(50)     Освен това, с изключение на намаляващите материални запаси, посочени по-долу, това е единственият индикатор за вредата, при който се наблюдава положителна тенденция през разглеждания период. Следователно твърдението се отхвърля.

(51)     Турското правителство твърди също, че намаляващите материални запаси в края на отчетния период на участващите в извадката производители от Съюза е индикатор за ситуация, в която няма наличие на вреда за промишлеността на Съюза.

(52)     В това отношение се отбелязва, че както всъщност е установено в съображение 79 от регламента за временните мерки, материалните запаси в края на отчетния период на участващите в извадката производители от Съюза са намалели с 18 % между 2008 г. и РП.

(53)     В същото време е установено, че свиването на материалните запаси може да се приеме за положителен сигнал единствено в ситуация, при която продажбите регистрират по-бързи темпове от производството. Случаят в настоящото разследване обаче не е такъв. Точно обратното — свиването на материалните запаси в този случай е единствено вследствие на по-бързото намаляване на производствените обеми спрямо продажбите. В тази ситуация намаляването на материалните запаси не може да се разглежда като положителна тенденция. Следователно твърдението се отхвърля.

(54)     При липсата на друго твърдение или коментари се потвърждава изложеното в съображения 66 — 88 от регламента за временните мерки, включително заключението, че промишлеността на Съюза е претърпяла съществена вреда по смисъла на член 3, параграф 5 от основния регламент.

Д.        ПРИЧИННО-СЛЕДСТВЕНА ВРЪЗКА

1.           Въздействие на дъмпинговия внос

(55)     При липсата на конкретни коментари, изложеното в съображения 90—93 от временния регламент се потвърждава.

2.           Въздействие на други фактори

(56)     След временното оповестяване ÇIB и турското правителство твърдят, че действителната причина за евентуалната вреда, претърпяна от промишлеността на Съюза, е вносът на ниски цени от други трети държави, и по-специално от държави с наложени антидъмпингови мерки.

(57)     В това отношение се отбелязва, че както бе посочено в съображение 96 от регламента за временните мерки, вносът от осемте държави с наложени антидъмпингови мерки е продължил да бъде въвеждан на пазара на Съюза, въпреки че пазарният им дял е намалял от 21 % през 2008 г. на 17 % през РП. Средните цени на този внос са като цяло по-ниски от тези на дъмпинговия внос от засегнатите държави. Независимо от това, дори когато бъде отчето антидъмпинговото мито, цените на тези вносители продължават да бъдат ниски и съпоставими с тези на руския и турския внос и са под средните цени на производителите от Съюза.

(58)     Отбелязва се обаче, че има само ограничена статистическа информация и средни цени за държавите с наложени антидъмпингови мерки (както за всички трети държави) и установената ценова разлика не е непременно показателна и може да е следствие от различен продуктов микс. Също така при вноса от държавите с наложени антидъмпингови мерки се наблюдава ясна низходяща тенденция. Оттук следва заключението, че те не са нарушили причинно-следствената връзка на вредата за промишлеността на Съюза и увеличения дъмпингов внос от Турция и Русия.

(59)     Пазарният дял на вноса от другите трети държави е намалял леко през разглеждания период от 7 % през 2008 г. на 6 % през РП, докато този на Русия и Турция е нараснал. Средните цени на този внос са като цяло по-високи от дъмпинговия внос от засегнатите държави и са близки до средните цени на производителите от Съюза и като такива е отчетено, че не нарушават причинно-следствената връзка между вредата за промишлеността на Съюза и увеличения дъмпингов внос от Турция и Русия. Следователно твърдението се отхвърля и временното заключение, че вносът от трети държави не нарушава причинно-следствената връзка, се потвърждава.

(60)     Турското правителство твърди също, че евентуалната вреда, претърпяна от промишлеността на Съюза, е причинена от увеличените производствени разходи в резултат от свиване на търсенето.

(61)     В това отношение се отбелязва, както вече бе посочено в съображение 101 на регламента за временните мерки, че финансовата и икономическа криза от 2008 — 2009 г. по всяка вероятност е причината за намаленото потребление на принадлежности за тръбопроводи. Потреблението е спаднало с повече от 40 % между 2008 г. и 2009 г. и се е задържало на това ниско ниво през останалата част от разглеждания период (въпреки че леко се е увеличило през РП). Като се има предвид, че постоянните разходи съставляват до 40 % от производствените разходи на производителите от Съюза, намалялото търсене, продажби и производство водят до значително по-високи производствени разходи за единица продукция. Това очевидно е оказало значително въздействие върху рентабилността на промишлеността на Съюза.

(62)     Едновременно с това отрицателното въздействие на по-високите производствени разходи за единица продукция ясно е утежнено от факта, че цените на промишлеността на Съюза са падали под силния ценови натиск и значителното подбиване на цените от дъмпинговия внос от Турция и Русия. При нормална конюнктура на пазара промишлеността на Съюза би могла да ограничи въздействието от покачването на разходите за единица продукция, като се задържи поне нормалното ценово равнище, което явно е било невъзможно в условията на ценовия натиск, оказван от изкуствено евтиния дъмпингов внос от засегнатите държави.

(63)     Следователно твърдението се отхвърля и се прави заключението, че отрицателното въздействие на свитото търсене не е от такова естество, че да наруши причинно-следствената връзка между вредата, понесена от промишлеността на Съюза и дъмпинговия внос от Русия и Турция.

(64)     При липсата на друго твърдение или коментари, изложеното в съображения 94 — 106 от регламента за временните мерки, включително заключението, че промишлеността на Съюза е претърпяла съществена вреда по смисъла на член 3, параграф 6 от основния регламент, се потвърждават.

Ж.        ИНТЕРЕС НА СЪЮЗА

(65)     След временното оповестяване ÇIB твърди, че налагането на мерки би довело до ситуация, при която ERNE Fittings, жалбоподател, би установил близка до монополната позиция на пазара на Съюза.

(66)     В това отношение се отбелязва, че ERNE е само единият от двамата жалбоподатели, а вторият — INTERFIT, е сходен по големина с ERNE. Освен това данните в регламента за временните мерки във връзка с участвалите в извадката производители на Съюза включва и трети производител от Съюза — Virgilio CENA & Figli. Освен това има значителен брой по-малки дружества в Съюза, които произвеждат и продават продукта — обект на разследването, и съществува значителен внос от други източници. Като се има предвид горепосоченото, се смята, че не съществува риск от монополизация на позицията на ERNE.

(67)     При липсата на други коментари изложеното в съображения 107 —117 от регламента за временните мерки, включително заключението, че не съществуват убедителни причини срещу налагането на мерките върху дъмпинговия внос от засегнатите страни, се потвърждава.

З.         ОКОНЧАТЕЛНИ МЕРКИ

1.           Равнище на отстраняване на вредата

(68)     При липсата на конкретни коментари изложеното в съображения 118—120 от временния регламент се потвърждава.

2.           Окончателни мерки

(69)     Предвид направените заключения по отношение на дъмпинга, вредата, причинно-следствената връзка и интереса на Общността и в съответствие с член 9 от основния регламент се счита, че следва да бъде наложено окончателно антидъмпингово мито върху вноса на разглеждания продукт с произход от Русия и Турция на равнището на по-ниската от двете установени стойности — дъмпинговият марж и равнището на отстраняване на вредата, съгласно правилото за по-ниското мито, като във всички случаи това е дъмпинговият марж.

(70)     При липсата на съдействие от страна на руските производители износители се потвърждава изчисленият за Русия, валиден за цялата страна дъмпингов марж, както е обяснено в съображения 21 — 31 от регламента за временните мерки.

(71)     За Турция с оглед на това, че беше счетено, че нивото на съдействие беше сравнително слабо, остатъчният дъмпингов марж — въз основа на прилагането на разумен метод, който дава марж, по-висок от най-високия от индивидуалните маржове за трите съдействащи дружества, както е обяснено в съображение 49 по-горе, се потвърждава.

(72)     Въз основа на горепосоченото, предложените митнически ставки са, както следва:

Държава || Дружество || Окончателно антидъмпингово мито

Русия || Всички дружества || 23,8 %

Турция || RSA || 9,6 %

|| Sardogan || 2,9 %

|| Unifit || 12,1 %

|| Всички останали дружества || 16,7 %

(73)     Индивидуалните антидъмпингови митнически ставки за дружествата, определени в настоящия регламент, са установени въз основа на констатациите от настоящото разследване. Поради това те отразяват състоянието, констатирано по време на разследването по отношение на тези дружества. Така тези мита (за разлика от митото валидно за цялата страна, което се прилага за „всички останали дружества“) се прилагат изключително за вноса на продукти, произхождащи от засегнатите държави и произведени от посочените дружества, т.е. от конкретно посочените юридически лица. Внесени продукти, произведени от друго дружество, което не е конкретно посочено в постановителната част на настоящия регламент с неговото наименование и адрес, включително правни субекти, свързани с конкретно посочените тук, не могат да се възползват от тези ставки и за тях се прилага митническата ставка, приложима за „всички останали дружества“.

(74)     Всяко искане за прилагането на индивидуална ставка на антидъмпингово мито (напр. при промяна в наименованието на субекта или при създаване на нови структури за производство и продажби) следва да бъде отправено към Комисията[12] с цялата съответна информация, в частност всякакви изменения в дейността на дружеството, свързани с производството, вътрешните продажби и износа, произтекли във връзка с тази промяна в наименованието или в структурите за производство и продажби. При необходимост след това регламентът ще бъде съответно изменен чрез актуализиране на списъка на дружествата, към които се прилагат индивидуални митнически ставки.

(75)     Всички страни бяха уведомени за основните факти и съображения, на които се основава намерението да се препоръча налагането на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на някои видове принадлежности за тръбопроводи от желязо или стомана с произход от Русия и Турция и окончателното събиране на сумите, обезпечени с временните мита („окончателното оповестяване“). На тези страни бе предоставен и срок, в който те имаха възможност да представят коментарите си вследствие на това оповестяване.

(76)     След окончателното оповестяване бяха получени изложения от жалбоподателя, както и от двама съдействащи производители износители от Турция и ÇIB. Както турските производители, така и ÇIB получиха право на изслушване.

(77)     Жалбоподателят изрази съгласие с всички оповестени констатации. Коментарите в устна и писмена форма, представени от двамата турски износителя и ÇIB, бяха повторение на вече направените коментари след временното оповестяване. Отбелязва се, че никоя от заинтересованите страни не оспори използваните данни.

(78)     Обосновка и отговор на твърдението, свързано с прилагането на асиметричния метод, включително за зануляването при изчислението на дъмпинга, са представени в съображения 24—33 по-горе. Използването на турската лира за установяване на моделите на експортните цени е обяснено и съответното твърдение е разгледано в съображение 29 по-горе. Използването на средноаритметични цени вместо среднопретеглени експортни цени с цел определяне на моделите на експортните цени е обяснено и съответното твърдение е разгледано в съображение 30 по-горе. Твърдението, че полученият марж на печалбата при морския транспорт трябва да се включва в експортната цена е описано и отхвърлено в съображение 19 по-горе. Твърдението, че кумулативната оценка на дъмпинговия внос от двете засегнати държави е неоснователна предвид разликите в географската концентрация на турските и руските продажби е описано и отхвърлено в съображения 43 и 44 по-горе. Твърдението, че промишлеността на Съюза не е претърпяла съществена вреда предвид увеличението на пазарния им дял, е разгледано и отхвърлено в съображения 48 — 50 по-горе.

(79)     Като се има предвид, че след окончателното оповестяване няма аргументи, които биха повлияли върху резултата от оценката на разглеждания случай, не се налага изменение на констатациите, както е обяснено по-горе.

И.        ОКОНЧАТЕЛНО СЪБИРАНЕ НА ВРЕМЕННОТО МИТО

(80)     С оглед размера на установения дъмпингов марж и предвид нивото на вредата, нанесена на промишлеността на Съюза, се смята за необходимо сумите, обезпечени посредством временното антидъмпингово мито, наложено с регламента за временните мерки, да се съберат окончателно до размера на сумата на наложеното окончателно мито,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

1. Налага се окончателно антидъмпингово мито върху вноса на принадлежности за тръбопроводи (различни от отлетите принадлежности за тръбопроводи, фланците и резбованите принадлежности за тръбопроводи) от желязо или стомана (с изключение на неръждаемата стомана), чийто най-голям външен диаметър не превишава 609,6 mm, от вид, използван за челно заваряване или за други цели, попадащи понастоящем в кодове по КН ex 7307 93 11, ex 7307 93 19 и ex 7307 99 80 (кодове по ТАРИК 7307 93 11 91, 7307 93 11 93, 7307 93 11 94, 7307 93 11 95, 7307 93 11 99, 7307 93 19 91, 7307 93 19 93, 7307 93 19 94, 7307 93 19 95, 7307 93 19 99, 7307 99 80 92, 7307 99 80 93, 7307 99 80 94, 7307 99 80 95 и 7307 99 80 98) с произход от Русия и Турция.

2. Ставката на окончателното антидъмпингово мито, приложимо към нетната цена франко граница на Съюза преди обмитяване, за продуктите, описани в параграф 1 и произведени от изброените по-долу дружества, е следната:

Държава || Дружество || Антидъмпингово мито || Допълнителен код по ТАРИК

Русия || Всички дружества || 23,8 % || -

Турция || RSA Tesisat Malzemeleri San ve Ticaret AŞ, Küçükköy, Istanbul || 9,6 % || B295

|| Sardoğan Endüstri ve Ticaret, Kurtköy Pendik, Istanbul || 2,9 % || B296

|| UNIFIT BORU BAĞLANTI ELEM. END. MAM. SAN. VE TİC. AȘ, Tuzla, Istanbul || 12,1 % || B297

|| Всички останали дружества. || 16,7 % || B999

3. Освен когато е предвидено друго, се прилагат действащите разпоредби относно митата.

Член 2

Сумите, обезпечени чрез временните антидъмпингови мита в съответствие с Регламент (ЕС) № 699/2012 на Комисията върху вноса на някои видове принадлежности за тръбопроводи от желязо или стомана с произход от Русия и Турция, се събират окончателно.

Член 3

Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на […] година.

                                                                       За Съвета

                                                                       Председател

[1]               ОВ L 343, 22.12.2009 г., стр. 51.

[2]               ОВ L 343, 22.12.2009 г., стр. 51.

[3]               ОВ L 203, 31.7.2012 г., стр. 37.

[4]               ОВ С 320, 1.11.2011 г., стр. 4.

[5]               ОВ L 275, 16.10.2008 г., стр. 18 и ОВ L 233, 4.9.2009 г., стр. 1.

[6]               T-274/02, Ritek, § 57.

[7]               T-274/02, Ritek, § 60.

[8]               T-274/02, Ritek, § 51 — последното изречение.

[9]               Доклад на апелативния орган на СТО — Антидъмпингови мита върху вноса на памучно спално бельо от Индия.

[10]             T-274/02, Ritek, § 98-103.

[11]             OВ L 234, 3.10.1995 г., стр. 4.

[12]             European Commission, Directorate-General for Trade, Directorate H, Office N105 08/20, 1049 Brussels, BELGIUM.