This document is an excerpt from the EUR-Lex website
Document C2007/155/19
Case C-203/07 P: Appeal brought on 16 April 2007 by the Hellenic Republic against the judgment delivered by the Court of First Instance (First Chamber) on 17 January 2007 in Case T-231/04 Hellenic Republic v Commission of the European Communities
Дело C-203/07 P: Жалба, подадена на 16 април 2007 г. от Република Гърция срещу решението, постановено на 17 януари 2007 г. от Първоинстанционния съд (първи състав) по дело T-231/04, Република Гърция/Комисия на Европейските общности
Дело C-203/07 P: Жалба, подадена на 16 април 2007 г. от Република Гърция срещу решението, постановено на 17 януари 2007 г. от Първоинстанционния съд (първи състав) по дело T-231/04, Република Гърция/Комисия на Европейските общности
OB C 155, 7.7.2007, p. 10–11
(BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)
7.7.2007 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 155/10 |
Жалба, подадена на 16 април 2007 г. от Република Гърция срещу решението, постановено на 17 януари 2007 г. от Първоинстанционния съд (първи състав) по дело T-231/04, Република Гърция/Комисия на Европейските общности
(Дело C-203/07 P)
(2007/C 155/19)
Език на производството: гръцки
Страни
Жалбоподател: Република Гърция (представител: Π. Μυλωνόπουλος και Στ. Τρεκλή)
Друга страна в производството: Комисия на Европейските общности
Искания на жалбоподателя
— |
да се обяви за допустима настоящата жалба; |
— |
да се отмени решението на Първоинстанционния съд на Европейските общности в частта, в която то е оспорено; |
— |
да се уважи жалбата в съответствие с изложените в нея искания; |
— |
да се осъди Комисията да заплати разноските. |
Правни основания и основни доводи
Република Гърция твърди, че Първоинстанционният съд на Европейските общности не е дал правилно тълкуване на членове 12, 13 и 15 от основния меморандум за разбирателство, на член 14 от допълнителния меморандум и на принципите на добросъвестност и на закрила на оправданите правни очаквания, като е решил, че задълженията на държавите-членки във връзка с проектите Abouja I и II се определят от поведението на всяка държава-членка и че те нямат чисто договорен характер и не се уреждат от разпоредбите на двата горепосочени меморандума; докато при едно правилно тълкуване на горепосочените разпоредби на тези договорни документи Първоинстанционният съд следва да приеме, че за Република Гърция не са възникнали финансови задължения, щом като тя само е подписала, но не е ратифицирала допълнителния меморандум, и следователно не го е одобрила, като по този начин не са били изпълнени всички предвидени в него специални условия за възникване на финансови задължения.
Република Гърция твърди, че Първоинстанционният съд на Европейските общности не е дал правилно тълкуване на член 15 от основния меморандум, като е приел, че преди подписването на допълнителния меморандум, на 24 февруари 1997 г., е било сключено мълчаливо споразумение между партньорите за изпълнение на проекта, и по този начин посоченият по-горе член 15, параграф 1, по същество е бил отменен или изменен.