—

да установи и прогласи извъндоговорната отговорност на Европейската централна банка (ЕЦБ), представлявана от председателя г-жа Christine Lagarde:

—

да осъди ЕЦБ в лицето на временния председател да плати обезщетение за имуществени вреди под формата на претърпени загуби и пропуснати ползи, на посочените неимуществени вреди и вреди поради загуба на възможности в полза на жалбоподателя, оценени според критериите, посочени в съответните раздели и точки от настоящата жалба чрез заплащането на следните суми: 1) 1 538 808,12 евро, за имуществени вреди; 2). 500 000,00 евро, за неимуществени вреди; 3) и следователно да заплати общата сума от 2 038 808,12 евро,

—

при условията на евентуалност, да осъди ЕЦБ в лицето на временния председател да изплати обезщетение на жалбоподателя съгласно изброените по-горе категории вреди суми в различни размери, които бъдат установени в хода на производството и определени по справедливост, включително чрез експертиза, която да бъде назначена от Общия съд съгласно член 70 от Процедурния правилник на Общия съд на Европейския съюз,

—

да изплати сума, която Общият съд определи по справедливост за вредите от загуба на възможности,

—

да изплати лихви за забава, изчислени считано от 12 март 2020 г., дата на вредоносното събитие до действително изплащане на обезщетението,

—

да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

1.

Първо основание: отговорността на ЕЦБ съгласно член 340, параграф 3 ДФЕС и член 2043 от италианския граждански кодекс за имуществените и неимуществените вреди, претърпени от жалбоподателя.

2.

Второ основание: значителен размер на имуществените, неимуществените вреди и вредите от пропуснати възможности, които жалбоподателят твърди, че е претърпял и обяснява приложените принципи за определянето им.

3.

Трето основание: позоваване на принципите, изложени в съдебната практика на Европейския съюз, и по-специално в решения от 28 октомври 2021 г., Vialto Consulting/Комисия, C-650/19 P, от 9 февруари 2022 г., QI и др./Комисия и ЕЦБ, T-868/16, и от 21 януари 2014 г., Klein/Комисия, T-309/10.

Посочват се условията за възникване на извъндоговорната отговорност на европейска институция по отношение на гражданин на Европейския съюз и се изтъква потвърждаващата проверка, направена и от вещото лице в експертизата, приложена към жалбата, за наличието на посочените условия, като се прави съпоставка на европейската правна уредба, уреждаща ЕЦБ, нейните органи и съответните им функции. Изтъкват се нарушенията на ЕЦБ на нормите на първичното и производното право на Европейския съюз и нарушенията и злоупотребата с власт на председателя на ЕЦБ. Изтъква се нарушението, извършено на 12 март 2020 г. от ЕЦБ в лицето на председателя на член 127 ДФЕС, глава 2, озаглавена „Парична политика“ и на членове 3, 10, 11, 12, 13 и 38 от Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка, както и на член 17, точки 17.2 и 17.3 от Правилника, приет с решение на ЕЦБ от 19 февруари 2004 г. (1)(1).

4.

Четвърто основание: определяне на размера, основанието и доказването на претърпените от жалбоподателя на имуществени вреди (претърпени загуби и пропуснати ползи).

5.

Пето основание: определяне на размера, основанието и доказването на вредите от психически страдания и увреждане на репутацията, личностната и професионална идентичност.

6.

Шесто основание: описание, основание и доказване чрез презумпция и изчисляване на вероятността на вредата от загуба на възможности, като се иска обезщетяването ѝ по справедливост.

7.

Седмо основание: изложените принципи от съдебната практика на Европейския съюз в областта на неимуществените вреди, причинени от европейските институции по отношение на гражданите на Европейския съюз, по специално в решение на Общия съд на Европейския съюз от 12 септември 2007 г., дело T-250/04, Combescot/Комисия.