1.

Процесът на изработване на правна норма, независимо дали е национална или (особено) европейска, често е сложен и труден. Ето защо в приетите окончателни текстове нерядко се срещат разпоредби, чиято неясна формулировка се очаква да разреши проблемите при преговорите по нормата и която оставя на съда да даде решение там, където законодателят не е успял да стори това.

2.

В този смисъл по настоящото дело Съдът ще трябва да тълкува „универсалното“ понятие „изключителни обстоятелства“, което се съдържа в член 23 от Регламент (ЕО) № 805/2004 ( 2 ) и което обуславя възможността компетентният съд или орган в държавата членка на принудителното изпълнение да спре изпълнението на решение, което е удостоверено като европейско изпълнително основание (наричано по-нататък „ЕИО“), в държавата членка по произход.

3.

Относими към настоящото дело са разпоредбите на членове 6, 10, 11, 21 и 23 от Регламент № 805/2004.

4.

На 14 юни 2019 г. Amtsgericht Hünfeld (Районен съд Хюнфелд, Германия) връчва на Arik Air Ltd заповед за плащане на вземане в размер на 2292993,32 EUR заедно с лихвите в полза на Lufthansa Technik AERO Alzey GmbH, а след това на 24 октомври 2019 г. издава изпълнителен лист за частично изпълнение, въз основа на който на 2 декември 2019 г. този съд издава и предоставя удостоверение за ЕИО.

5.

Съдебен изпълнител с район на действие в Литва е сезиран с искане за изпълнение в съответствие с това удостоверение и на 24 януари 2020 г. е наложен запор върху гражданско въздухоплавателно средство на Arik Air.

6.

Arik Air подава искане пред Landgericht Frankfurt am Main (Областен съд Франкфурт на Майн, Германия) на основание член 10 от Регламент № 805/2004 за оттегляне на удостоверението за ЕИО и за прекратяване на принудителното изпълнение на вземането ( 3 ), като се позовава на нередовно връчване на процесуалните документи от Amtsgericht Hünfeld (Районен съд Хюнфелд), поради което е пропуснал срока за подаване на възражение.

7.

Дружеството длъжник сезира също така съдебния изпълнител с молба да спре производството по принудителното изпълнение, докато германският съд се произнесе с окончателен съдебен акт по оттеглянето на удостоверението за ЕИО и по прекратяването на принудителното събиране на вземането. С акт от 25 март 2020 г. съдебният изпълнител отказва да уважи това искане, като приема че приложимото национално законодателство не предвижда възможност за подобно спиране, тъй като пред съда на държавата по произход е подадено искане за отмяна на първоначалното съдебно решение.

8.

С определение от 9 април 2020 г. Landgericht Frankfurt am Main (Областен съд Франкфурт на Майн) постановява, че ще спре принудителното изпълнение на приетото от Amtsgericht Hünfeld (Районен съд Хюнфелд) решение, което е удостоверено като ЕИО, ако бъде предоставено обезпечение в размер на 2000000 EUR ( 4 ), и констатира, че Arik Air не е доказал, че изпълнителното основание е било издадено незаконосъобразно, нито че сроковете за подаване на възражение са били пропуснати не по негова вина.

9.

Arik Air подава жалба пред Kauno apylinkės teismas (Районен съд Каунас, Литва) срещу отказа на съдебния изпълнител да спре производството и иска да бъдат приети обезпечителни мерки. С определение от 11 юни 2020 г. този съд отхвърля жалбата.

10.

Като се произнася по подадената от Arik Air въззивна жалба с определение от 25 септември 2020 г. Kaunas apygardos teismas (Районен съд Каунас, Литва) отменя решението на първоинстанционния съд и разпорежда спиране на изпълнителното производство до постановяването на окончателен съдебен акт от компетентния германски съд по исканията на Arik Air. Въззивният съд приема, че предвид риска от несъразмерно големи вреди, които биха могли да настъпят вследствие на изпълнителното производство, подаването на жалба пред съд на държавата членка по произход във връзка с удостоверение за ЕИО е достатъчно основание за спиране на това производство. За разлика от първоинстанционния съд той счита също, че тъй като на този етап от производството не е внесено определеното от германския съд обезпечение, няма основание този съд да се счита за компетентен да се произнесе по основателността на искането за спиране на изпълнителните действия.

11.

Lufthansa Technik AERO Alzey подава касационна жалба срещу това определение пред Lietuvos Aukščiausiasis Teismas (Върховен съд на Литва), който решава да спре производството и да отправи до Съда следните преюдициални въпроси:

12.

Взискателят в главното производство, литовското правителство и Европейската комисия представят писмени становища. Страните в главното производство, литовското правителство и Комисията представят устни становища в съдебното заседание от 8 септември 2022 г.

13.

С тези четири въпроса, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция иска от Съда да установи смисъла и обхвата на член 23 от Регламент № 805/2004, що се отнася както до разбирането на понятието „изключителни обстоятелства“, обосноваващи спирането на производството по принудителното изпълнение и обхвата на компетентността на изпълняващия съдебен орган в това отношение (първи, втори и трети въпрос), така и до възможността за прилагане на тази мярка едновременно с ограничаването на същото производство (четвърти въпрос).

14.

Съгласно постоянната практика на Съда както от изискването за еднакво прилагане на правото на Съюза, така и от принципа за равенство следва, че разпоредба от правото на Съюза, чийто текст не съдържа изрично препращане към правото на държавите членки с оглед на определянето на нейния смисъл и обхват, трябва по принцип да получи самостоятелно и еднакво тълкуване навсякъде в Съюза, при което да се отчита не само съдържанието, но и контекстът ѝ и целта, преследвана с правната уредба, от която тя е част ( 6 ).

15.

Следва да се констатира, че в член 23 от Регламент № 805/2004 не се съдържа препращане към правото на държавите членки. Макар член 20, параграф 1 от този регламент да посочва, че, процедурите за принудително изпълнение се уреждат от закона на държавата членка на принудителното изпълнение, това не засяга разпоредбите на глава IV от посочения регламент и по-специално член 23, в който изрично се определят условията за възможно спиране или ограничаване на производството по принудителното изпълнение в специфичната хипотеза на предходна жалба, подадена по съдебен ред от длъжника в държавата членка по произход ( 7 ).

16.

Според мен посочването на правото на държавата членка на принудителното изпълнение в член 20, параграф 1 от Регламент № 805/2004 не се отнася до съставните елементи на понятието „изключителни обстоятелства“, което е самостоятелно понятие на правото на Съюза. Това посочване не се отнася и до въпроса за взаимовръзката между ограничаването и спирането на производството по принудителното изпълнение.

17.

Следва да се припомни, че еднаквото прилагане на правото на Съюза е основно изискване на европейския правен ред ( 8 ) и в настоящия случай обуславя постигането на целта за свободно движение на съдебните решения, удостоверени като ЕИО, в съответствие с член 1 от Регламент № 805/2004. Следователно това еднакво прилагане предполага, че спирането на производството по принудително изпълнение на такова решение, за което същевременно се прилагат националните процесуални норми, що се отнася по-специално до формата на процесуалния документ, въз основа на който се образува производството, до органите, участващи в производството, или до приложимите срокове, трябва да бъде подчинено във всички държави членки на еднакви условия за предоставяне.

18.

Обикновеният буквален прочит на член 23 от Регламент № 805/2004 позволява да се внесат няколко разяснения относно смисъла и обхвата на тази разпоредба.

19.

Първо, спирането или ограничаването на производството по принудителното изпълнение, инициативата за които принадлежи изключително на длъжника, са предвидени за конкретен случай, в смисъл че са неразривно свързани с наличието на съдебно производство, което е образувано по инициатива на този длъжник в държавата членка по произход и се отнася до решението, удостоверено като ЕИО, или до самото удостоверение с цел неговата поправка или оттегляне в съответствие с член 10 от Регламент № 805/2004. Става въпрос за предварително условие, което е необходимо, но не е достатъчно.

20.

Второ, член 23 от Регламент № 805/2004 гласи, че компетентният съд или орган в държавата членка на принудителното изпълнение „може“ да ограничи или да спре производството по принудителното изпълнение. Използването на този глагол показва, че става въпрос за възможност, чието прилагане попада в обхвата на широкото право на преценка, предоставено на съответното образувание, тъй като само по себе си оспорването на решение, удостоверено от ЕИО, или само по себе си искане за поправка или оттегляне на удостоверението за ЕИО, представена в държавата членка по произход, не могат непременно да доведат до ограничаване или спиране на производството по принудителното изпълнение. Това право на преценка остава ограничено, що се отнася до мярката за спиране, чието налагане е обусловено от установяването на изключителни обстоятелства.

21.

Макар формулировката на член 23 от Регламент № 805/2004 да не предоставя никакъв полезен елемент за целите на определението на понятието „изключителни обстоятелства“, следва да се отбележи, че в говоримия език прилагателното „изключително“ е синоним на „рядко“. Предположението, свързано с наличието на извънредна ситуация, предполага, че спирането е замислено като мярка с дерогационен характер, която сама по себе си е изключителна. Тъй като законодателят на Съюза е искал да ограничи спирането на производството по принудителното изпълнение до изключителни хипотези, член 23 от Регламент № 805/2004 по необходимост трябва да се тълкува стриктно ( 9 ).

22.

Трето, при изброяването им трите решения ( 10 ), които могат да бъдат приети от съда или компетентния орган в държавата членка на принудителното изпълнение, са отделени с разделителния съюз „или“, който от езикова гледна точка може бъде както алтернативен, така и кумулативен по своя смисъл ( 11 ). Следва де се отбележи също, че член 23 от Регламент № 805/2004 е озаглавен „Спиране или ограничаване на принудителното изпълнение“ ( 12 ).

23.

Видно от текста на член 1 от Регламент № 805/2004 този регламент цели да осигури свободното движение на решенията във всички държави членки, без да е необходимо провеждане на междинни процедури в държавата членка на принудителното изпълнение преди признаването и изпълнението. Принципът на взаимното доверие между държавите членки, който почива по-специално на отбелязаното в съображение 18 от този регламент взаимно доверие в правораздаването на държавите членки, намира израз съгласно член 5 от посочения регламент в признаването и изпълнението на решенията, които са били удостоверени като ЕИО в държавата членка по произход, в другите държави членки ( 13 ).

24.

Така съгласно член 5 от Регламент № 805/2004 решение, което е удостоверено като ЕИО в държавата членка по произход, се признава и изпълнява в другите държави членки без необходимост от декларация за изпълнение и без възможност за противопоставяне на неговото признаване.

25.

В този контекст, доколкото представлява пречка за постигането на основната цел на този регламент съгласно текста на съображение 8 от Регламент № 805/2004 за ускоряването и опростяването на изпълнението на съдебно решение в държава членка, различна от тази, в която е постановено, член 23 от посочения регламент трябва да се тълкува стриктно, което е в подкрепа на буквалното тълкуване.

26.

Контекстуалното тълкуване на член 23 от Регламент № 805/2004, обхващащо неговия генезис и останалите разпоредби на този регламент, но също и други правни актове в областта на съдебното сътрудничество по граждански дела, според мен е от съществено значение за определяне на смисъла и обхвата на този член.

27.

Що се отнася до общата структура на Регламент № 805/2004, тя безспорно се характеризира с отпадането на всяко междинно производство в държавата членка преди признаването и изпълнението в тази държава на решението по безспорно вземане, с други думи, с отпадането на самата екзекватурата. Съгласно член 20, параграф 1 от Регламент № 805/2004 решение, удостоверено като ЕИО, се изпълнява при същите условия като решение, постановено в държавата членка на принудителното изпълнение ( 14 ). Макар тази нова система за пряко изпълнение на съдебните решения очевидно да е благоприятна за кредитор, който е инициирал принудителното изпълнение, с нея се търси справедлив баланс между неговите интереси и интереса на длъжника, или поне презумпцията е в този смисъл.

28.

От една страна, съдебното производство, в рамките на което е постановено решението в държавата членка по произход, трябва да отговаря на минималните процесуални изисквания, посочени в глава III от Регламент № 805/2004, които имат за цел да гарантират зачитането на правото на защита на длъжника ( 15 ). От друга страна, Регламент № 805/2004 предоставя на длъжника възможността да инициира последващ контрол върху първоначалното решение и върху придружаващото го удостоверение за ЕИО и в това отношение разпределя правомощията между органите на държавата членка по произход и тези на държавата членка на принудителното изпълнение.

29.

Ако последните имат право да разглеждат искане за отказ от принудително изпълнение или искане за спиране или ограничаване на принудителното изпълнение ( 16 ), член 21, параграф 2 от Регламент № 805/2004 ясно предвижда, че „решението или неговото удостоверяване като европейско изпълнително основание не може при никакви обстоятелства да бъде предмет на преразглеждане в държавата членка на принудителното изпълнение“ ( 17 ). Длъжникът не може да оспорва в тази държава съществуването и основателността на вземането или спазването на условията за удостоверяване и съответно такова оспорване не може да бъде разглеждано в същата държава.

30.

Това уточнение е от съществено значение за определяне на смисъла на понятието „изключителни обстоятелства“, а именно според мен от него трябва да се изключи всяко препращане към преценка от страна на съда или компетентния орган в държавата членка на принудителното изпълнение, дори prima facie, на основателността на посочените в член 23 от Регламент № 805/2004 искания, направени от длъжника в държавата членка по произход ( 18 ).

31.

Това ясно разпределяне на компетентността е следствие от обстоятелството, че вземането и изпълнителното основание са установени въз основа на действащото право в държавата членка по произход ( 19 ). Освен това в процедурата, довела до удостоверяване на съдебно решение като ЕИО, извършващият удостоверяването орган ще трябва да прецени дали съдебното производство в държавата членка по произход, довело до приемането на първото решение, отговаря на условията по глава III от Регламент № 805/2004. Освен контрола за редовност на това производство и за спазването на правилата за компетентност, член 6 от този регламент налага по-специално контрол върху изпълняемостта на постановеното решение и върху естеството на вземането ( 20 ).

32.

Контролът върху съдебното решение, с което се слага край на производството чрез разрешаване на спора, и върху удостоверението за ЕИО, е поверено на съд на държавата членка по произход, който е в най-добро положение да разгледа правната уредба по спора и да потвърди по същество валидността на посоченото по-горе решение и на придружаващото го удостоверение. Впрочем в хипотезата на искане за преразглеждане на решението по смисъла на член 19 от Регламент № 805/2004 или на искане за поправка или оттегляне на удостоверение за ЕИО, предвидено в член 10 от този регламент, юрисдикцията на компетентната държава членка по произход е същата, която е приела съответните два акта.

33.

При тези обстоятелства според мен не може да се приеме, че понятието „изключителни обстоятелства“ може да обхваща необходимата констатация от съда или компетентния орган в държавата членка на принудителното изпълнение на fumus boni juris на посочени в член 23 от Регламент № 805/2004 искания, направени от длъжника. Този извод отговаря на необходимостта да се осигури бързото изпълнение на решенията, доколкото преценката на посочения fumus би била синоним на обективното усложняване на процеса, като същевременно се запазва правната сигурност, на която почива взаимното доверие в правораздаването в рамките на Съюза и която е посочена в съображение 18 от този регламент. С други думи, не ми се струва юридически и практически разумно да се иска от компетентния орган в държавата членка на принудителното изпълнение да се запознае с правната уредба на държавата членка по произход, за да определи сериозността на правните основания, повдигнати от длъжника в подкрепа на жалбите му в тази държава ( 21 ).

34.

Освен това ми се струва, че това тълкуване се подкрепя от генезиса на член 23 от Регламент № 805/2004. Следва да се отбележи, че в тази разпоредба, както е формулирана в предложението за регламент ( 22 ), се посочва спирането на изпълнителното производство като първа предвиждана мярка без допълнително уточнение. В изложението на мотивите се посочва, че „преценката на перспективите да бъде уважено направеното от длъжника искане […] и вероятността от непоправими вреди от безусловното принудително изпълнение“ трябва да са сред важните фактори, които следва да се вземат предвид при прилагането на посочената разпоредба.

35.

Налага се изводът, че в член 23 от Регламент № 805/2004, както и в преамбюла на този акт изобщо не се споменават тези две обстоятелства и че наред с факта, че редът на предвидените мерки е обърнат, постановяването на спиране зависи от установяването на „изключителни обстоятелства“. Според мен това езиково развитие отразява търсената от законодателя съгласуваност, от една страна, със стриктното ограничаване ( 23 ) на ролята на органите на държавата членка на принудителното изпълнение, съдържащо се в член 21, параграф 2 от този регламент, и от друга страна, с целта да се гарантира свободното движение на съдебните решения във всички държави членки, в случая чрез ограничаването на правото на преценка на тези органи по отношение на мярката, която има най-силно отражение ( 24 ).

36.

Необходимо е да се подчертае, че понятието „удостоверение“ трябва да се използва предпазливо, тъй като Регламент № 805/2004 предвижда не по-малко от три удостоверения с различен предмет. Първото е посоченото в член 6, параграф 1 от този регламент удостоверение, съответстващо на приложения I—III, озаглавени „Удостоверение за европейско изпълнително основание“ ( 25 ). За да може дадено решение да бъде удостоверено съгласно посочения член 6 като ЕИО, то трябва да се отнася до безспорно вземане и да отговаря на някои от посочените в този член условия. Едно от условията за удостоверяване е предвидено в параграф 1, буква a) от посочения член, а именно, решението да подлежи на изпълнение съгласно правото на държавата членка по произход ( 26 ). Следователно неизпълняемо решение не може да служи като основание за издаването на ЕИО и допълвайки тази разпоредба, член 11 от Регламент № 805/2004 предвижда, че удостоверението за ЕИО има правно действие само в границите на изпълняемост на решението.

37.

Второто е посоченото в член 6, параграф 2 от Регламент № 805/2004 удостоверение, което съответства на приложение IV, озаглавено „Удостоверение за липса или ограничаване на изпълняемостта“. В хипотезата, при която изпълняемостта на първото решение, удостоверено като ЕИО, е отпаднала или когато е била спряна или ограничена от съд на държавата членка по произход, длъжникът може да получи това удостоверение въз основа на молба, подадена по всяко време до съда, който е издал първоначално изпълнителното основание.

38.

Третото е предвиденото в член 6, параграф 3 от Регламент № 805/2004 удостоверение, съответстващо на приложение V, озаглавено „Удостоверение за заместване на европейското изпълнително основание след обжалване“. Тази разпоредба има за цел да позволи на кредитора да актуализира положението си, като получи удостоверение, че решението, постановено след обжалване в държавата членка по произход, с което се потвърждава първоначалното решение, също е удостоверено като ЕИО.

39.

Отбелязвам, че в този контекст взискателят в главното производство твърди, че основанията за спиране или ограничаване на изпълнението на решение, предвидени в член 23 от Регламент № 805/2004, трябва да се анализират в рамките на член 6, параграф 2 и член 11 от този регламент. Според него единствено представянето пред съда по принудителното изпълнение на удостоверението, предвидено в член 6, параграф 2 от посочения регламент, би дало основание за решение на този съд да спре или да ограничи изпълнението.

40.

Според мен това тълкуване води до смесване на две отделни хипотези, предвидени в Регламент № 805/2004. Член 23 от последния се отнася до временно и несигурно положение, в случая производствата, образувани по инициатива на длъжника пред съда по произход срещу удостовереното първоначално решение или срещу самото удостоверение, които запазват пълното си действие при липсата на разпоредби, предвиждащи суспензивен ефект на посочените по-горе жалби. До приключването на тези производства, изходът от които по дефиниция е несигурен, съдът или компетентният орган на държавата членка на принудителното изпълнение може при упражняване на своята свобода на преценка да постанови мерки за спиране или ограничаване на производството по принудителното изпълнение.

41.

Не това е положението по член 6, параграф 2 от Регламент № 805/2004 във връзка с член 11 от същия акт, което се отнася до доказано изменение на изпълняемостта на изпълнителното основание, изразяващо се в издаването на ново удостоверение, съответстващо на приложение IV към посочения регламент. С оглед на връзката, изразена императивно в тази втора разпоредба, между изпълнителната сила на решението и ЕИО всяко последващо изменение на тази изпълнителна сила (временно или окончателно преустановяване вследствие на спиране, както и на ограничаване на неговия обхват) неизбежно ще засегне производството по принудителното изпълнение. Както подчертава Комисията, при прилагането на националното си право съдът на държавата членка на принудителното изпълнение, който е адресат на посоченото по-горе удостоверение, следва да гарантира ефективното прилагане на член 11 от Регламент № 805/2004.

42.

При тези обстоятелства считам, че да се ограничи постановяването на мерките за спиране или за ограничаване на производството по принудителното изпълнение, предвидени в член 23 от Регламент № 805/2004, само до хипотезата на представяне на удостоверението, в което се посочва, че решението вече не подлежи на изпълнение или че изпълняемостта му е била ограничена, би лишило тази разпоредба от полезно действие, което не може да бъде прието.

43.

Законодателят на Съюза не може да бъде упрекнат, че не е положил усилия да улесни трансграничното събиране на вземания по граждански и търговски дела: ЕИО, европейската заповед за плащане ( 27 ) и европейската процедура за искове с малък материален интерес ( 28 ), все правни инструменти, имащи за цел свободното движение на съдебни решения в съответните им области, към които следва да се добави общата правна норма, установена от Регламент № 1215/2012. Това мащабно, а според някои дори инфлационно, нормотворчество ( 29 ) породи въпроси относно съгласуваността на системата като цяло.

44.

Същото се отнася и за възможността длъжникът да инициира контрол върху първоначалното решение на етапа на изпълнението му от органите на държавата членка на принудителното изпълнение. Макар всички посочени по-горе актове да предвиждат както процедури за спиране или ограничаване на производството по принудителното изпълнение, така и за отказ от принудително изпълнение, се налага изводът, че условията за прилагане на тези мерки не са еднородни ( 30 ).

45.

Член 21 от Регламент № 805/2004 предвижда, че принудителното изпълнение се отказва от компетентния съд в държавата членка на принудителното изпълнение, ако решението, което е удостоверено като ЕИО, е несъвместимо с предишно решение, което е постановено в някоя държава членка или в трета страна. Става въпрос за единственото предвидено в този регламент основание за отказ, докато Регламент № 1215/2012 съдържа не по-малко от пет основания, включително това за засягане на обществения ред в сезираната държава членка. Следва обаче да се отбележи, че според литовското правителство понятието „изключителни обстоятелства“ по член 23, буква в) от Регламент № 805/2004 трябва да се тълкува като обхващащо случаите, в които изпълнението на решение, удостоверено от ЕИО, би могло да засегне процесуалния обществен ред на изпълняващата държава членка.

46.

Според мен това тълкуване не може да се приеме, тъй като то не зачита ясното разпределение на правомощията между органите на държавата членка по произход и тези на държавата членка на принудителното изпълнение, анализирано по-горе. Последните органи не трябва по никакъв начин да разглеждат законосъобразността на първоначалното решение. С оглед на принципа на правна сигурност не може да се допусне риск от противоречие на съдебни актове по този въпрос.

47.

Освен това анализът на подготвителните работи показва, че по повод на 2515‑ото заседание на съвета „Правосъдие и вътрешни работи“ на 5 и 6 юни 2003 г., обсъжданията са били насочени към възможността за отказ за изпълнение в държавата членка на принудителното изпълнение, включително въз основа на критерия за „обществен ред“, вече споменат в Регламент (ЕО) № 44/2001 ( 31 ), който хронологично предхожда Регламент № 805/2004. Окончателният текст на Регламент № 805/2004 показва, че този критерий не е възприет. Ето защо ми се струва трудно да се приеме, че въпросът за засягането на обществения ред на изпълняващата държава членка може да бъде отново въведен чрез тълкуване на понятието „изключителни обстоятелства“, обосноваващо спирането на производството по принудително изпълнение по член 23 от Регламент № 805/2004.

48.

Накрая, основание за спиране на изпълнението, изведено от нарушение на обществения ред на държавата членка на принудителното изпълнение, независимо дали е по същество, или на процесуално основание, ми се струва несъвместимо с временния характер на посочените в споменатия по-горе член мерки, които неизбежно имат като правен и времеви хоризонт единствено решението, прието в държавата членка по произход във връзка с предприетите от длъжника действия. Решение, с което се потвърждава валидността на първоначалното решение, би довело до отпадане на последиците от спирането на изпълнителното производство, но не би се отразило на проблематиката за засягането на обществения ред на държавата членка по предварителното изпълнение, обосновала приемането на тази мярка. Тази проблематика обаче не би могла да намери разрешение в рамките на Регламент № 805/2004 поради липсата на подходящи разпоредби — положение, което също не е приемливо с оглед на принципа на правна сигурност, който е част от общите принципи на правото на Съюза.

49.

Що се отнася до посочения по-горе въпрос, следва да се вземе предвид развитието в редакцията на разпоредбите на регламенти № 1896/2006, № 861/2007 и № 1215/2012, отнасящи се до възможността за спиране или ограничаване на изпълнителното производство.

50.

Така, макар формулировката на член 23 от Регламент № 1896/2006 да е идентична с тази на член 23 от Регламент № 805/2004 по отношение на двойно използване на съюза „или“ между посочването на всяка от предвидените мерки, което би показало алтернативния му характер, това не се отнася за другите споменати по-горе последващи норми на вторичното право. Член 23 от Регламент № 861/2007 и член 44 от Регламент № 1215/2012 съдържат разглеждания съюз само между втората и третата предвидена мярка, което навежда на мисълта, че първата и втората мярка могат да бъдат съчетани.

51.

Струва ми се, че това законодателно развитие изразява и потвърждава своеобразието на спирането, най-строгата мярка, тъй като то предполага липсата на каквото и да било привеждане в действие на акт за изпълнение от кредитора. В това отношение отбелязвам, че за разлика от член 44 от Регламент № 1215/2012, член 23 от Регламент № 805/2004 не предвижда възможността производството по принудителното изпълнение да бъде „изцяло или частично“ спряно. Само по себе си посочването на факта, че съдът или компетентният орган в изпълняващата държава членка може да „спре“ това производство, според мен може да се отнася само до хипотезата на пълното преустановяване на действията по него.

52.

Кумулирането на мерките за ограничаване с тази за спиране в посочения смисъл ми се струва логически и практически немислимо — извод, който от своя страна вече позволява употребата на съюза „или“ в заглавието на член 23 от Регламент № 805/2004 да се приема като обозначаваща разделянето им ( 32 ). За разлика от това теоретично е възможно, макар и малко вероятно в конкретния случай, съдът или компетентният орган на държавата членка по изпълнение да може да задължи иницииралия производството кредитор да предостави гаранция като условие за прилагането на мерки за изпълнение с изключително обезпечителен характер. Това съчетаване би се вписало в широката свобода на преценка, с която се ползват тези органи, и трябва да се извърши с оглед на конкретните обстоятелства по съответното дело.

53.

Според мен различните значения на понятието „изключителни обстоятелства“, предложени от заинтересованите страни и анализирани по-горе, се отклоняват от логическото и разумно тълкуване на член 23 от Регламент № 805/2004.

54.

Доколкото става въпрос за спиране на актове за изпълнение, е ясно, че се имат предвид последиците от това изпълнение, тъй като „изключителните обстоятелства“ са свързаните с вредата, която длъжникът може да претърпи вследствие на незабавното изпълнение на решението. Предвид необходимия извънреден характер тези обстоятелства трябва да се характеризират с тежест и непоправимост на вредата, настъпила вследствие на това изпълнение, в контекста на временно и несигурно положение, което е резултат от производствата, инициирани от длъжника в държавата членка по произход. Така тези елементи трябва да отразяват извънредна ситуация, която обосновава необходимостта от постановяване на временни мерки, за да не се причини такава вреда на страната, която иска спиране на изпълнението ( 33 ).

55.

Що се отнася до тълкуването на посочената по-горе вреда, възможно е да се почерпи вдъхновение от практиката на Съда относно спирането на изпълнението на акт, предвидено в член 278 ДФЕС.

56.

Съгласно тази съдебна практика посочването и доказването на вероятността от настъпване на значителна и непоправима вреда винаги се извършва от страната, която иска постановяване на временна мярка, следователно в случая от длъжника ( 34 ). Макар да е вярно, че за да се установи наличието на тази вреда, не е необходимо да се изисква настъпването и неизбежността ѝ да бъдат установени с абсолютна сигурност и че е достатъчно вредата да е предвидима с достатъчна степен на вероятност, това не променя факта, че жалбоподателят е длъжен да докаже фактите, за които се предполага, че обосновават перспективата за такава вреда ( 35 ).

57.

Що се отнася до естеството на вредите, Съдът многократно е постановявал, че по правило чисто имуществени вреди, освен при изключителни обстоятелства, не могат да се считат за непоправими, тъй като паричното обезщетение по принцип може да възстанови положението на увреденото лице отпреди настъпването на вредата посредством иск за обезщетение ( 36 ). Компетентният орган на държавата членка на принудителното изпълнение трябва да прецени обстоятелствата, позволяващи да се установи дали незабавното изпълнение на решението, предмет на молбата за спиране на изпълнението, би могло да доведе до необратими вреди за длъжника, които не биха могли да бъдат поправени, ако това решение бъде обявено за недействително в държавата членка по произход или удостоверението за ЕИО, което обуславя възможността за пряко изпълнение в друга държава, е оттеглено.

58.

Следва да се отбележи, че с оглед на приложното поле на Регламент № 805/2004 става въпрос както за гражданските, така и за търговските вземания и че следователно длъжниците могат да бъдат физически или юридически лица. Що се отнася до икономическите оператори, безспорно е, че перспективата да се окажат в опасно за финансовата им жизнеспособност положение, преди да бъде постановено решението по съществото на спора срещу първоначалното решение или удостоверение, би могла да характеризира сочената вреда ( 37 ). Ако длъжникът е физическо лице, следва да се прецени дали изпълнението на решението би довело до частично или пълно обременяване на имуществото му с обезпечителни мерки, което може сериозно да влоши материалноправните условия за съществуване на заинтересованото лице и неговото семейство, като например принудителната продан на семейното жилище ( 38 ).

59.

В случай че представените от длъжника доказателства позволяват да се установи наличието на затруднения от икономическо или социално естество, които не разкриват признаци на тежест и необратимост, компетентният орган на изпълняващата държава членка би имал възможността да приложи мерките за ограничаване, предвидени в член 23, букви а) и б) от Регламент № 805/2004, при условие че ако е необходимо, длъжникът може при условията на евентуалност да поиска да се ползва от тях. В това отношение е необходимо да се подчертае, че прилагането на този член се подчинява на диспозитивното начало, съгласно което страните определят предмета на спора.

60.

Следва да се припомни, че съгласно практиката на Съда съдията по обезпечителното производство също претегля засегнатите интереси, когато останалите две условия ( 39 ) за спиране на изпълнението са изпълнени ( 40 ). Струва ми се, че това разрешение трябва да се приложи в настоящия случай, като се има предвид широката свобода на преценка на компетентния орган в държавата членка по предварителното изпълнение, предвидена в член 23 от Регламент № 805/2004, чиято цел е да намери подходящото равновесие между интереса на кредитора, който е да му бъде гарантирано бързото изпълнение на решението, и интереса на длъжника, който е да избегне потенциално тежки и непоправими вреди, ако загубата, причинена от незабавното изпълнение, не може да бъде поправена. В рамките на това претегляне на интересите ответникът кредитор ще може да изтъкне, че лишаването му от възможността да постигне незабавно изпълнение на решението и следователно да събере без отлагане разглежданите суми може да го лиши окончателно от възможността да се ползва от правата си, ако исканията на длъжника бъдат отхвърлени впоследствие.

61.

Следователно при разглеждане на искането за спиране на изпълнителното производство, подадено от дружеството длъжник, запитващата юрисдикция трябва да прецени с оглед на всички релевантни обстоятелства по делото в главното производство дали това дружество може да понесе значителна и непоправима вреда в посочения смисъл, в случай че първоначалното решение бъде незабавно изпълнено, и ако това е така, да претегли наличните интереси ( 41 ).

62.

С петия си въпрос запитващата юрисдикция иска да се установи дали в случай на спиране в държавата членка по произход на изпълняемостта на удостовереното като ЕИО решение, процедурата по изпълнение, провеждана в изпълняващата държава членка, се спира автоматично в съответствие с определения в член 36, параграф 1 от Регламент № 1215/2012 правен режим, или компетентният орган на тази държава трябва да приеме конкретно решение, съответстващо на решението по член 44, параграф 2 от този регламент.

63.

Съгласно постоянната практика на Съда въпросите, които са свързани с тълкуването на правото на Съюза и са поставени от националния съд в нормативната и фактическа рамка, която той определя съгласно своите правомощия и проверката на чиято точност не е задача на Съда, се ползват с презумпция за релевантност. Въведеното с член 267 ДФЕС производство е инструмент за сътрудничество между Съда и националните юрисдикции, чрез който Съдът предоставя на националните юрисдикции насоки за тълкуването на правото на Съюза, необходими им за разрешаване на висящия пред тях спор. Основанието за отправяне на преюдициално запитване е не формулирането на консултативни становища по общи или хипотетични въпроси, а необходимостта от отговор за ефективното решаване на даден правен спор. Видно от самия текст на член 267 ДФЕС, отправеното преюдициално запитване трябва да е „необходимо“, за да може запитващата юрисдикция да постанови „нейното решение“ по образуваното пред нея дело ( 42 ).

64.

В случая е безспорно, че към датата, на която запитващата юрисдикция е отправила до Съда настоящото преюдициално запитване действително е налице висящ пред националните юрисдикции спор, в който те трябва да се произнесат с решение, отразяващо евентуално бъдещото решение по преюдициалното запитване ( 43 ), като се има предвид, че макар към тази дата в държавата членка по произход да не е било взето никакво решение, с което временно да се спира изпълняемостта на първоначалното решение ( 44 ), това събитие е можело и все още може да възникне във висящото производство по обжалване, инициирано от длъжника в тази държава, и да доведе до подаване на ново искане от длъжника.

65.

Следва да се припомни, че изразът „да бъде постановено нейното решение“ по смисъла на член 267, параграф 2, втора алинея ДФЕС обхваща всички процесуални действия, подготвящи решението на запитващата юрисдикция, и трябва да се тълкува широко, за да се избегне възможността някои процесуални въпроси да се приемат за недопустими и Съдът да не може да се произнесе по тях и да не може да тълкува всички процесуални разпоредби на правото на Съюза, които запитващата юрисдикция е длъжна да приложи ( 45 ).

66.

Противно на това, което може да се изведе от текста на петия преюдициален въпрос, безспорно е, че запитващата юрисдикция не предвижда възможността да приложи разпоредбите на Регламент № 1215/2012 в изпълнително производство, което, както в настоящия случай, попада в приложното поле на Регламент № 805/2004 ( 46 ). Тя иска да установи какви са правните последици за това производство на съдебно решение в държавата членка по произход, с което се спира изпълнението на първоначалното решение, като се изхожда от констатацията, че за разлика от Регламент № 1215/2012, Регламент № 805/2004 не урежда изрично този въпрос, независимо дали става въпрос за член 36, параграф 1, или за член 44, параграф 2 от него ( 47 ).

67.

Според мен това схващане е погрешно, тъй като член 6, и по-специално параграфи 1 и 2 от него, както и член 11 от Регламент № 805/2004 представляват приложимата правна уредба, вече изложена в настоящото заключение ( 48 ). От това следва, че след като удостоверението по член 6, параграф 2 от този регламент, издадено от съда по произход и впоследствие съобщено на компетентните органи в държавата членка на принудителното изпълнение, от страната, срещу която логично се иска изпълнение, тези органи трябва, тъй като съгласно член 11 от Регламент № 805/2004 се изключва всякаква свобода на преценка, да изведат всички съответни последици по отношение на провеждането на производството по принудително изпълнение.

68.

Така посочването в споменатото вече удостоверение на спирането на изпълняемостта, свързано с първоначално удостовереното като ЕИО решение, може да доведе само до идентична мярка в държавата членка на принудителното изпълнение. Обявяването на невалидността и последващата отмяна на това решение в държавата членка по произход, което означава отпадане на изпълнителната сила, неизбежно биха довели до прекратяване на изпълнителното производство. Както правилно подчертава Комисията, тъй като процесуалните аспекти на прилагането на член 11 не са определени в Регламент № 805/2004, те се уреждат от правото на държавата членка по предварителното изпълнение, което трябва да се прилага така, че да гарантира пълната ефективност на тази разпоредба.

69.

С оглед на изложените по-горе съображения предлагам на Съда да отговори на Lietuvos Aukščiausiasis Teismas (Върховен съд на Литва) по следния начин: