150

151

Жалбоподателят изтъква, че доброто му съдействие по време на разследването на OLAF е трябвало да бъде взето предвид от експертната комисия при определянето на подходящата санкция, която е следвало да се наложи в случая. Той добавя, че съгласно италианското право през април 2016 г. е приел модел на организация, управление и контрол заедно с етичен кодекс и съответната дисциплинарна система. През 2019 г. той също така освободил A и B от длъжност.

152

Комисията изтъква, че по силата на договорните си задължения и на член 5 от Регламент (Евратом, ЕО) № 2185/96 на Съвета от 11 ноември 1996 година относно контрола и проверките на място, извършвани от Комисията за защита на финансовите интереси на Европейските общности срещу измами и други нередности (ОВ L 292, 1996 г., стр. 2; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 2, стр. 24), жалбоподателят е бил длъжен да съдейства и да позволи достъп до помещенията си, за да улесни инспекциите и проверките на OLAF за своя сметка. Доводът на жалбоподателя, че доброто му съдействие е трябвало да има отражение върху преценката на експертната комисия относно подходящата санкция, според нея трябва да се отхвърли. Комисията уточнява, че експертната комисия е имала достъп до докладите, отразяващи проверките на място, в които се споменавало, че жалбоподателят и неговите представители са съдействали на OLAF.

153

В самото начало е важно да се припомни, че по отношение на деянията преди 1 януари 2016 г., в обжалваното решение Комисията посочва, че член 133а, параграф 2, буква б) от Регламент (ЕО, Евратом) № 2342/2002 от 23 декември 2002 година относно определянето на подробни правила за прилагането на Регламент № 1605/2002 (ОВ L 357, 2002 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 4, стр. 3), изменен, и член 145, параграф 1 от Делегиран регламент (ЕС) № 1268/2012 от 29 октомври 2012 година относно правилата за прилагане на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 (ОВ L 362, 2012 г., стр. 1), преди изменението му с Делегиран регламент (ЕС) № 2015/2462 от 30 октомври 2015 г. (ОВ L 342 2015г.,стр. 7), предвижда, че максималният срок на отстраняването на дадено образувание е 5 години.

154

За деянията, извършени след 1 януари 2016 г., Комисията отбелязва, че член 106, параграф 14, буква в) от Регламент № 966/2012, изменен с Регламент 2015/1929, предвижда, че срокът на отстраняване не може да надвишава три години в случаите на тежко професионално нарушение съгласно член 106, параграф 1, буква в) от посочения регламент и пет години в случаите на корупция съгласно член 106, параграф 1, буква г) от същия регламент.

155

В този контекст Комисията е отстранила жалбоподателя на основание предварителна правна квалификация на поведението му, като се имат предвид установените факти и констатациите, съдържащи се в препоръката на експертната комисия съгласно член 106, параграф 2 от Регламент № 966/2012, изменен с Регламент 2015/1929. Тя счита, че тежестта на виновното поведение, умишленият характер на това поведение, неговата продължителност и значителните суми в случая обосновават отстраняване за срок от четири години.

156

В това отношение Общият съд отбелязва, че член 133а, параграф 1 от Регламент № 2342/2002, изменен от Регламент (ЕО, Евратом) № 478/2007 на Комисията от 23 април 2007 г. (ОВ L 111, стр. 13), и член 106, параграф 3 от Регламент № 966/2012, изменен с Регламент 2015/1929, задължават възлагащия орган, който отстранява икономически оператор, да спазва принципа на пропорционалност. По-специално посоченият член 106, параграф 3 предвижда, че решението на възлагащия орган трябва да отчита по-специално сериозността на положението, включително въздействието върху финансовите интереси и авторитета на Съюза, колко време е изминало от съответното поведение, неговата продължителност и евентуална повторяемост, наличието на умисъл или степента на небрежност или всякакви други смекчаващи обстоятелства, като например съдействието, оказано от икономическия оператор на съответния компетентен орган, и неговия принос към разследването, признат от възлагащия орган.

157

Съгласно член 108, параграф 11 от Регламент № 966/2012, изменен с Регламент № 2015/1929, Общият съд „разполага с неограничена юрисдикция за преразглеждане на решение, чрез което възлагащият орган отстранява икономически оператор и/или му налага финансова санкция, включително намаляване или увеличаване на продължителността на отстраняването и/или отменяне, намаляване или увеличаване на наложената финансова санкция“. Извън обикновения контрол за законосъобразност, който позволява само да се отхвърли жалбата за отмяна или да се отмени обжалваният акт, пълният съдебен контрол оправомощава Общия съд да измени обжалвания акт дори при липсата на отмяна, като вземе предвид всички фактически обстоятелства, например за да измени продължителността на отстраняването. При тези условия Общият съд може при необходимост да направи преценки, различни от възприетите от Комисията в обжалваното решение, що се отнася до продължителността на отстраняването.

158

В разглеждания случай доводите, с които жалбоподателят твърди, че доброто съдействие, което е показал по време на разследването, и приетите от него реорганизационни мерки е трябвало да се отразят на преценката за подходящата санкция, която е трябвало да му бъде наложена, трябва да се тълкуват в смисъл, че при упражняване на правомощието си за пълен съдебен контрол Общият съд е приканен да прецени продължителността на отстраняването, като вземе предвид посочените смекчаващи обстоятелства.

159

В рамките на правомощието си за пълен съдебен контрол Общият съд констатира, че жалбоподателят е допуснал корупционните действия и тежко професионално нарушение, посочени в точки 121—123, 126, 127 и 129—134 по-горе. Тези деяния са много сериозни по самото си естество, тъй като с поведението си жалбоподателят е целял да подкупи длъжностни лица на публичната администрация на Република Северна Македония, за да получи конкурентно предимство спрямо останалите оференти. Следва да се констатира, че жалбоподателят умишлено се е опитал да подкупи служители на публичната администрация на Република Северна Македония. Това поведение е продължило малко повече от четири години, през които са участвали няколко вътрешни и външни за жалбоподателя лица.

160

Следва също така да се вземе предвид тежестта на отражението на тези деяния върху финансовите интереси на Съюза, доколкото сумата, за която се отнасят, надвишава 1,7 милиона евро.

161

По-нататък, що се отнася до изтъкнатите от жалбоподателя данни, вярно е, че в докладите за отчет на проверките на място се посочва „много доброто“ и „пълното“ му съдействие по време на тези проверки. Също така е вярно обаче, както поддържа Комисията, че жалбоподателят е имал правно задължение да съдейства на OLAF. При всички положения следва да се констатира, че в настоящия случай поведението на жалбоподателя към момента на разследването има само незначително въздействие върху степента на строгост на санкцията предвид тежестта на разглежданите дейния.

162

Що се отнася до приетия през 2016 г. организационен модел на жалбоподателя, в това отношение Общият съд възприема преценката на Комисията в обжалваното решение. Всъщност, от една страна, този модел е приет през април 2016 г., но все пак не е довел до преустановяване на неправомерното поведение на жалбоподателя, което е продължило до януари 2017 г. От друга страна, макар този нов модел евентуално да може да въздейства върху поведението на жалбоподателя в бъдеще, той не е имал никакво въздействие през релевантния период. Също така отстраняването на A и на B през 2019 г. би могло да има последици само върху бъдещото поведение на жалбоподателя. Ето защо Общият съд счита, че то не следва да се вземе предвид.

163

На последно място, може да се подчертае, че максималната продължителност на отстраняването, предвидена от законодателя преди 1 януари 2016 г., е била пет години при тежки професионални нарушения, а след 1 януари 2016 г. — три години за тежки професионални нарушения и пет години за деяния, свързани с корупция. В случая обаче Общият съд е констатирал в точки 121—123, 126, 127 и 129—134 по-горе, че поведението на жалбоподателя представлява както деяния, свързани с тежко професионално нарушение, така и действия, свързани с корупция.

164

С оглед на всички гореизложени констатации и обстоятелства, следва да се приеме, че отстраняване с продължителност от четири години е подходящо и пропорционално в разглеждания случай.

[…]

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (десети състав)

реши: