–

за Alstom Transport SA, от O. Gavrilă, C. Ciolan и I. Nedelcu, avocați,

–

за Compania Naţională de Căi Ferate CFR SA, от I. Pintea,

–

за Strabag AG — Sucursala Bucureşti, от S. Neagu, A. Viespe, Ş. Dinu и L. Savin, avocați,

–

за Европейската комисия, от G. Wils, P. Ondrůšek и L. Nicolae,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 1, параграфи 1 и 3 и на член 2 в от Директива 92/13/ЕИО на Съвета от 25 февруари 1992 година относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно прилагането на правилата на Общността по възлагане на обществени поръчки на субекти, извършващи дейност във водния, енергийния, транспортния и телекомуникационния сектор (ОВ L 76, 1992 г., стр. 14; Специално издание на български език, 2014 г., глава 6, том 2, стр. 43), изменена с Директива 2014/23/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за възлагане на договори за концесия (ОВ L 94, 2014 г., стр. 1, наричана по-нататък „Директива 92/13“).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между Alstom Transport SA, от една страна, и Compania Națională de Căi Ferate CFR SA (Национална железопътна компания, наричана по-нататък „CFR“), Strabag AG — Sucursala Bucureşti (наричано по-нататък „Strabag“) и Swietelsky AG Linz– Sucursala București, от друга страна, относно изчисляването на срока за подаване на жалба срещу решение, прието в рамките на процедура за възлагане на обществена поръчка за строителство.

3

Член 1, параграф 1, четвърта алинея и параграф 3 от Директива 92/13 гласи:

„1.   […]

Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че по отношение на поръчките, попадащи в обхвата на Директива 2014/25/ЕС [на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/17/ЕО (ОВ L 94, 2014 г., стр. 243)] или Директива 2014/23/ЕС [на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за възлагане на договори за концесия], решенията, взети от възложителите, могат да бъдат ефективно преразглеждани, и по-специално колкото е възможно най-бързо в съответствие с условията, посочени в членове 2—2е от настоящата директива, на основание, че тези решения са в нарушение на правото на Съюза в областта на обществените поръчки или националните разпоредби, транспониращи това право.

[…]

3.   Държавите членки гарантират достъпност до процедурите по преразглеждане съгласно подробни разпоредби, които държавите членки могат да установят, най-малко за всяко лице, имащо или имало интерес от получаването на определена обществена поръчка и на което е била или рискува да бъде нанесена вреда от твърдяно нарушение“.

4

Съгласно член 2а, параграф 2 от Директива 92/13:

„[…]

Уведомлението относно решението за възлагане на обществена поръчка до всеки заинтересован оферент и кандидат се придружава от:

[…]“.

5

Член 2в от Директива 92/13 гласи:

„Когато държава членка предвиди, че всяка молба за преразглеждане на решение, взето от възложител в рамките на или във връзка с процедура за възлагане на обществена поръчка, попадаща в приложното поле на на Директива 2014/25/ЕС или Директива 2014/23/ЕС, трябва да бъде подадена преди изтичането на определен срок, то този срок не може да бъде по-кратък от десет календарни дни, считано от деня, следващ датата, на която заинтересованият оферент или кандидат е бил уведомен по факс или по електронен път за решението на възложителя, или, ако са използвани други средства за съобщение, този период е най-малко 15 календарни дни, считано от деня, следващ датата, на която решението на възложителя е било изпратено на заинтересования оферент или кандидат, или най-малко десет календарни дни, считано от деня, следващ датата на получаване на решението на възложителя. Уведомлението за решението на възложителя до всеки оферент или кандидат се придружава от обобщение на мотивите за него. При подаване на молба за преразглеждане на решенията, посочени в член 2, параграф 1, буква б) от настоящата директива, които не подлежат на специално уведомление, срокът е най-малко десет календарни дни, считано от деня на публикуването на съответното решение“.

6

Член 2, параграф 1 от Legea nr. 101/2016 privind remediile și căile de atac în materie de atribuire a contractelor de achiziție publică, a contractelor sectoriale și a contractelor de concesiune de lucrări și concesiune de servicii, precum și pentru organizarea și funcționarea Consiliului Național de Soluționare a Contestațiilor (Закон № 101/2016 относно правните средства за защита в областта на възлагането на обществени поръчки, на секторни договори и на договори за концесия за строителство и за концесия за услуги, както и организацията и функционирането на Националния съвет за уреждане на споровете) гласи:

„Всеки, който счита, че е засегнато негово право или правен интерес от акт на възлагащ орган или от непроизнасяне по дадено искане в предвидения от закона срок, може да поиска отмяната на акта, налагането на задължение на възлагащия орган да издаде акт или да предприеме коригиращи мерки, или признаването на претендираното право или на правния интерес [пред Consiliu Național de Soluționare a Contestațiilor (Национален съвет за уреждане на споровете) или пред съдебен орган] в съответствие с разпоредбите на настоящия закон“.

7

Член 3 от този закон гласи:

„1.   По смисъла на този закон:

[…]

3.   За целите на параграф 1), буква f), подточка i) се счита, че дадено лице има или е имало интерес, свързан с процедура за възлагане на обществена поръчка, ако все още не е било окончателно отстранено от тази процедура. Отстраняването е окончателно, ако заинтересованият кандидат/оферент е бил уведомен за него и/или е било счетено за законосъобразно от Consiliu [Național de Soluționare a Contestațiilor (Национален съвет за уреждане на споровете)] или от правораздавателен орган, или не подлежи на по-нататъшно обжалване“.

8

Съгласно член 8 от посочения закон:

„1.   Лицето, което се счита засегнато от акт на възлагащия орган, може да сезира Consiliu [Național de Soluționare a Contestațiilor (Национален съвет за уреждане на споровете)] с искане за отмяна на този акт, за налагане на задължение на възлагащия орган да издаде акт или да предприеме коригиращи мерки и за признаване на претендираното право или на правния интерес в следните срокове:

9

Член 49, параграф 1 от същия закон предвижда:

„За произнасяне по жалбата, подадена по съдебен ред, лицето, което се счита засегнато, може да сезира компетентния правораздавателен орган в съответствие с разпоредбите на настоящия закон“.

10

CFR публикува обявление за възлагане на обществена поръчка в рамките на процедура за възлагане на секторна обществена поръчка за строителство за възстановяването на железопътна линия.

11

На 13 март 2018 г. офертата на обединението RailWorks, оглавявано от Alstom Transport, е обявена за допустима, но на 5 юли 2018 г. CFR я изключва по съображения, свързани с капацитета на RailWorks да реализира предмета на поръчката.

12

С решение от 19 октомври 2018 г. Tribunalul Bucureşti (Окръжен съд Букурещ, Румъния) отхвърля жалбата на Alstom Transport срещу решението на CFR за изключване на офертата на RailWorks и за обявяване на обединението BraSig за спечелил поръчката оферент. С решение от 20 декември 2018 г. Curtea de Apel București (Апелативен съд Букурещ, Румъния) уважава жалбата на Alstom Transport срещу това съдебно решение и отменя посоченото решение на CFR. Тя констатира също, че офертата на RailWorks е допустима и че CFR е длъжно да преоцени офертата на BraSig, като вземе предвид критиките, отправени към него от RailWorks.

13

На 12 февруари 2019 г. след извършване на разпоредената от Curtea de Apel București (Апелативен съд Букурещ) преоценка, офертата на RailWorks е обявена за допустима, а с писмо от 19 юни 2019 г. Alstom Transport е обявено за спечелил поръчката оферент.

14

На 5 юли 2019 г. Alstom Transport подава нова жалба пред Tribunalul București (Окръжен съд Букурещ), с която иска по-специално отмяна на решението на CFR, с което офертата на BraSig се обявява за допустима и отговаряща на изискванията, както и на протокола от процедурата за възлагане на обществената поръчка и на всички актове относно правилата за оценяване на тази оферта. Освен това Alstom Transport иска от посочения съд да задължи CFR да изключи посочената оферта, тъй като BraSig многократно се е опитвало да повлияе на членовете на комисията за оценка на CFR, за да постави в по-неблагоприятно положение офертата на RailWorks.

15

С решение от 8 август 2019 г. Tribunalul București (Окръжен съд Букурещ) отхвърля жалбата като просрочена. В това отношение посоченият съд приема, че предвиденият в член 8, параграф 1, буква a) от Закон № 101/2016 десетдневен срок започва да тече не от датата, на която Alstom Transport се е запознало с протокола от процедурата за възлагане на обществената поръчка, а от датата, на която е било уведомено за резултата от тази процедура.

16

Alstom Transport обжалва това решение пред запитващата юрисдикция, Curtea de Apel București (Апелативен съд Букурещ). В подкрепа на жалбата си то посочва, че със споменатото в точка 13 от настоящото решение писмо от 19 юни 2019 г. за резултата от процедурата за възлагане на обществената поръчка то е било уведомено само за оценката на собствената си оферта, но писмото не е съдържало никаква информация относно правилата за оценяване на офертата на BraSig. Alstom Transport твърди, че едва на 25 юни 2019 г. — датата, на която е получило достъп до документите за възлагане на поръчката, след като е направило искане за това на 20 юни 2019 г. — се е запознало с протокола от процедурата за възлагане на обществената поръчка и мълчаливо с посочените правила за оценяване. Следователно според него посоченият в предходната точка от настоящото решение десетдневен срок започва да тече от 25 юни 2019 г.

17

При тези обстоятелства Curtea de Apel București (Апелативен съд Букурещ) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Трябва ли член 1, параграф 1, алинея 3, член 1, параграф 3 и член 2в от Директива [92/13] да се тълкуват в смисъл, че срокът за подаване на жалба от оферента, определен за спечелил в контекста на процедурата за възлагане на обществена поръчка, срещу решението на възложителя, с което се обявява за допустима офертата, представена от оферент, който е класиран на по-ниска позиция в класирането, следва да се изчислява според датата, на която възниква интересът на оферента, определен за спечелил, вследствие на подаването от страна на неспечелилия оферент на жалба срещу резултата от процедурата за възлагане на обществена поръчка?“.

18

Най-напред трябва да се отбележи, че от преписката, с която разполага Съдът, е видно, че запитващата юрисдикция не иска от Съда тълкуване на член 1, параграф 1, трета алинея от Директива 92/13, а на член 1, параграф 1, четвърта алинея от тази директива.

19

Ето защо следва да се приеме, че с въпроса си запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 1, параграф 1, четвърта алинея и параграф 3, както и член 2в от Директива 92/13 трябва да се тълкуват в смисъл, че срокът, в който спечелилият поръчката оферент може да подаде жалба срещу решението на възложителя, с което се обявява за допустима офертата на неспечелил оферент, може да се изчисли, като за отправна точка се вземе датата на получаване на това решение от спечелилия оферент, дори ако към тази дата, от една страна, неспечелилият оферент не е или все още не е обжалвал резултата от процедурата за възлагане на поръчката, и от друга страна, спечелилият оферент не е получил съответната информация относно правилата за оценяване на офертата на неспечелилия оферент.

20

Тъй като член 1, параграф 1, четвърта алинея и параграф 3, както и член 2в от Директива 89/665/ЕИО на Съвета от 21 декември 1989 година относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, отнасящи се до прилагането на производства по обжалване при възлагането на обществени поръчки за доставки и за строителство (ОВ L 395, 1989 г., стр. 33; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 1, стр. 237), изменена с Директива 2014/23, са аналогични съответно на член 1, параграф 1, четвърта алинея и параграф 3, както и на член 2в от Директива 92/13, съдебната практика относно тези разпоредби на Директива 89/665, изменена с Директива 2014/23, се прилага и при тълкуването на разглежданите разпоредби на Директива 92/13.

21

Член 1, параграф 1, четвърта алинея от Директива 92/13 задължава държавите членки — що се отнася до поръчките, попадащи в обхвата на Директива 2014/25 или на Директива 2014/23 — да гарантират, че решенията, взети от възложителите, могат да се обжалват ефективно и възможно най-бързо. Определянето на преклузивни срокове за обжалване позволява да се постигне преследваната с тази директива бързина, като се задължат операторите да оспорват в кратки срокове подготвителните мерки или междинните решения, взети в рамките на процедура за възлагане на обществена поръчка (вж. по аналогия определение от 14 февруари 2019 г., Cooperativa Animazione Valdocco, C‑54/18, EU:C:2019:118, т. 27 и цитираната съдебна практика).

22

Определянето на разумни преклузивни срокове за обжалване по принцип удовлетворява изискването за ефективност, произтичащо от Директива 89/665, доколкото то представлява приложение на основния принцип на правната сигурност и е съвместимо с основното право на ефективна съдебна защита (вж. по аналогия определение от 14 февруари 2019 г., Cooperativa Animazione Valdocco, C‑54/18, EU:C:2019:118, т. 28 и цитираната съдебна практика).

23

Ето защо съгласно член 2в от Директива 92/13, когато държава членка предвижда срокове за подаване на жалба срещу решение, взето от възложител в рамките на или във връзка с процедура за възлагане на обществена поръчка, попадаща в приложното поле на Директива 2014/25 или на Директива 2014/23, сроковете за обжалване на посоченото решение се определят в зависимост от правилата за съобщаване на оферентите на решението на възложителя.

24

Така срокът не може да бъде по-кратък от десет календарни дни, считано от деня, следващ датата, на която заинтересованият оферент или кандидат е бил уведомен по факс или по електронен път за това решение. Ако са използвани други средства за съобщение, този срок е най-малко петнадесет календарни дни, считано от деня, следващ датата, на която посоченото решение е било изпратено на заинтересования оферент или кандидат, или най-малко десет календарни дни, считано от деня, следващ датата на получаване на решението. При подаване на жалба срещу решенията, посочени в член 2, параграф 1, буква б) от Директива 92/13, които не подлежат на специално уведомление, срокът е най-малко десет календарни дни, считано от деня на публикуването на съответното решение.

25

В случая румънското право предвижда, че десетдневният срок започва да тече за всички оференти, включително за спечелилия оферент, от деня след узнаването на акта на възлагащия орган. Така спечелилият оферент, който възнамерява да оспори решение, с което се обявява за допустима офертата на неспечелил оферент, трябва да подаде жалбата си в този срок независимо от това дали или евентуално кога неспечелилият оферент е подал жалба срещу това решение, от една страна, както и независимо от това, че спечелилият оферент не е имал никаква информация относно правилата за оценяване на офертата на неспечелилия оферент, от друга страна.

26

Трябва да се констатира, че макар както запитващата юрисдикция в преюдициалното си запитване, така и страните в главното производство и Европейската комисия в съответните им писмени становища да засягат условието за правния интерес, тази юрисдикция е избрала да ограничи преюдициалния си въпрос само до проблема с началния момент на срока за обжалване.

27

В това отношение следва да се припомни, че член 1, параграф 3 от Директива 92/13 задължава държавите членки да гарантират достъпност до процедурите по обжалване съгласно подробни разпоредби, които държавите членки могат да установят най-малко за всяко лице, имащо или имало интерес от получаването на определена обществена поръчка и на което е нанесена или рискува да бъде нанесена вреда от твърдяно нарушение.

28

Посочената разпоредба следва да се прилага именно по отношение на всеки оферент, който смята, че решение за допускане на конкурент до процедура по възлагане на обществена поръчка е незаконосъобразно и има риск да му причини вреди, като този риск е достатъчен за обосноваване за непосредствения интерес от подаването на жалба срещу това решение, независимо от вредите, които освен това могат да настъпят от възлагането на поръчката на друг кандидат (вж. по аналогия определение от 14 февруари 2019 г., Cooperativa Animazione Valdocco, C‑54/18, EU:C:2019:118, т. 36).

29

Така Директива 92/13 допуска национална правна уредба, според която всяко обжалване на решение на възлагащия орган трябва да бъде направено в предвидения за това срок и всяка нередовност на процедурата за възлагане, изтъкната в подкрепа на тази жалба, трябва да бъде посочена в същия срок, като в случай че това не бъде направено, правото на жалба се преклудира, така че при пропускане на този срок повече да не е възможно да се оспорва такова решение или да се изтъкне такава нередовност, доколкото въпросният срок е разумен (вж. по аналогия определение от 14 февруари 2019 г., Cooperativa Animazione Valdocco, C‑54/18, EU:C:2019:118, т. 40 и цитираната съдебна практика).

30

От това следва, че спечелилият оферент може да e задължен да спази срок за подаване на жалба срещу решение на възложителя за допускане до участие в процедура за възлагане на обществена поръчка на неспечелил оферент, дори когато това решение е част от решението за определяне на спечелилия оферент и дори ако към тази дата неспечелилият оферент не е или все още не подал жалба срещу последното решение.

31

Не е изключено обаче, при особени обстоятелства или с оглед на реда и условията за прилагането им, прилагането на национални правни норми относно преклузивните срокове да може да наруши правата, предоставени на лицата от правото на Съюза, особено правото на ефективни средства за правна защита и на достъп до безпристрастен съд, закрепено в член 47 от Хартата (вж. по аналогия определение от 14 февруари 2019 г., Cooperativa Animazione Valdocco, C‑54/18, EU:C:2019:118, т. 43 и цитираната съдебна практика).

32

В това отношение следва да се припомни, че ефективно обжалване при нарушения на приложимите при възлагането на обществени поръчки разпоредби може да бъде осигурено само ако предвидените срокове за обжалване започват да текат едва от датата, на която жалбоподателят е узнал или е могъл да узнае за твърдяното нарушение на посочените разпоредби (вж. по аналогия определение от 14 февруари 2019 г., Cooperativa Animazione Valdocco, C‑54/18, EU:C:2019:118, т. 45 и цитираната съдебна практика).

33

За тази цел съгласно член 2 в от Директива 92/13 изпратеното на оферентите уведомление за решението на възложителя трябва да бъде придружено от обобщение на релевантните мотиви.

34

Целта на това обобщение на релевантните мотиви, което трябва да придружава както решенията на възложителите, за които се изпраща изрично уведомление на оферентите, така и публикуваните решения, които не са предмет на изрично уведомление, е да се гарантира, че съответните оференти са узнали или са могли да узнаят за евентуално нарушаване на правилата, приложими към процедурите за възлагане на обществени поръчки.

35

Освен ако запитващата юрисдикция не установи друго, в случая релевантните мотиви на решението на възложителя за допускане на BraSig до участие в разглежданата в главното производство процедура за възлагане на обществена поръчка са могли да се изведат от посочения в точки 14—16 от настоящото решение протокол от процедурата за възлагане на обществената поръчка, до който съгласно румънското право заинтересованите оференти трябва да получат достъп чрез справка на място.

36

Такава правна гаранция за достъп до мотивите на решенията на възложителите обаче не може да се приравни на съобщаване на оферентите на релевантните мотиви с публикуването или изпращането на уведомление за тези решения.

37

Така при тези обстоятелства, когато оферентите не са получили релевантните мотиви на решение на възлагащия орган нито чрез публикуване, нито чрез изпращане на уведомление за това решение, срокът, в който спечелилият оферент може да обжалва решение на възложителя, с което се обявява за допустима офертата на неспечелил оферент, започва да тече не от датата на получаване на това решение, а от датата на съобщаване на спечелилия оферент на релевантните мотиви на посоченото решение, които гарантират, че последният е узнал или е могъл да узнае за евентуални нарушения на правото на Съюза, които опорочават това решение.

38

С оглед на гореизложените съображения на поставения въпрос следва да се отговори, че член 1, параграф 1, четвърта алинея и параграф 3, както и член 2в от Директива 92/13 трябва да се тълкуват в смисъл, че срокът, в който спечелилият поръчката оферент може да обжалва решение на възложителя, с което офертата на неспечелил оферент се обявява за допустима в рамките на решението за възлагане на поръчката, може да се изчисли, като за отправна точка се вземе датата на получаване от спечелилия оферент на решението за възлагане, дори ако към тази дата неспечелилият оферент не е или все още не го е обжалвал. Ако обаче с уведомлението или публикуването на посоченото решение спечелилият оферент не е получил, както изисква посоченият член 2в, обобщение на релевантните мотиви на решението, като информацията относно правилата за оценяване на посочената оферта, този срок трябва да се изчисли, като за отправна точка се вземе съобщаването на това обобщение на спечелилия оферент.

39

С оглед на обстоятелството, че за страните в главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (девети състав) реши:

Член 1, параграф 1, четвърта алинея и параграф 3, както и член 2в от Директива 92/13/ЕИО на Съвета от 25 февруари 1992 година относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно прилагането на правилата на Общността по възлагане на обществени поръчки на субекти, извършващи дейност във водния, енергийния, транспортния и телекомуникационния сектор, изменена с Директива 2014/23/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г., трябва да се тълкуват в смисъл, че срокът, в който спечелилият поръчката оферент може да обжалва решение на възложителя, с което офертата на неспечелил оферент се обявява за допустима в рамките на решението за възлагане на поръчката, може да се изчисли, като за отправна точка се вземе датата на получаване от спечелилия оферент на решението за възлагане, дори ако към тази дата неспечелилият оферент не е или все още не го е обжалвал. Ако обаче с уведомлението или публикуването на посоченото решение спечелилият оферент не е получил, както изисква посоченият член 2в, обобщение на релевантните мотиви на решението, като информацията относно правилата за оценяване на посочената оферта, този срок трябва да се изчисли, като за отправна точка се вземе съобщаването на това обобщение на спечелилия оферент.