—

да приеме настоящия иск за допустим,

—

да го приеме за основателен по същество,

—

да обяви решението от 3 октомври 2019 г., съответно от 9 октомври 2019 г. за незаконосъобразно и съставляващо злоупотреба,

—

вследствие на това да осъди Европейската инвестиционна банка да плати на ищеца на основание горепосоченото сума в размер на 143 915,70 EUR като обезщетение за неимуществени вреди и в размер на 1 726 988,40 EUR – за имуществени вреди, или каквато и да е друга сума, дори по-голяма, която бъде оценена ex aequo et bono от Общия съд или от експерти, заедно със законната лихва, считано от предявяването настоящия иск до нейното изплащане,

—

да възложи разходите и разноските на ответника.

1.

Първо основание: нарушение на член 20 от Устава на Европейския инвестиционен фонд, според който „изпълнителният директор се назначава за срок от 5 години максимум и може да бъде преназначен“.

2.

Второ основание: нарушение на писмото за назначаване на ищеца от 5 март 2014 г. и неговото допълнение поради това, че от тези документи и от продължаването на мандата на ищеца след 15 март 2017 г. следва, че е налице съгласие, позволяващо му да работи до 67-годишна възраст и дори след това.

3.

Трето основание: пряка дискриминация въз основа на възрастта на ищеца. Според ищеца отхвърляйки неговата кандидатура само въз основа на възрастта му, комитетът по назначаване е нарушил принципа за недопускане на дискриминация.

4.

Четвърто основание: нарушаване на поверителните и лични данни на ищеца. Същият поддържа, че като се е позовал на съдържанието на писмото за назначаване, за да обоснове решението си, комитетът по назначаване признава, че се е запознал с документ, до който не е следвало да има достъп и който съдържа лични данни за ищеца.