1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 6, параграф 3 от Директива 2011/7/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 година относно борбата със забавяне на плащането по търговски сделки (ОВ L 48, 2011 г., стр. 1).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между г‑жа Vanessa Gambietz и г‑жа Erika Ziegler по повод събирането на вземането на първата спрямо втората.

3

Съображения 19 и 20 от Директива 2011/7 гласят:

4

Член 6 от посочената директива, озаглавен „Обезщетяване за разноските по събирането“, предвижда:

„1.   Държавите членки следят за това, когато лихвата за забава на плащане стане дължима при търговските сделки в съответствие с член 3 или 4, кредиторът да е в правото си да получи от длъжника като минимум фиксирана сума от 40 EUR.

2.   Държавите членки следят за това фиксираната сума, посочена в параграф 1, да е дължима, без да е необходима покана, и да служи за обезщетение за направените от кредитора разноски по събирането.

3.   Освен фиксираната сума, посочена в параграф 1, кредиторът има право да иска от длъжника разумно обезщетение за всякакви оставащи разноски по събиране, надвишаващи тази фиксирана сума и понесени вследствие на забава на плащане от страна на длъжника. Те биха могли да включват разноски, понесени, inter alia, вследствие на наемане на адвокат или използване на услугите на агенция за събиране на вземания“.

5

Г‑жа Gambietz иска г‑жа Ziegler, неин длъжник, да бъде осъдена да плати главницата и дължимата лихва, както и допълнителна сума от 112 EUR, съответстваща, от една страна, на фиксираната сума от 40 EUR, предвидена в член 288, параграф 5, първо изречение от Bürgerliches Gesetzbuch (Граждански кодекс, наричан по-нататък „BGB“), и от друга страна, на разноските за адвокат, възлизащи на 72 EUR.

6

Тъй като Amtsgericht Eilenburg (Районен съд Айленбург, Германия) уважава това искане, с изключение на частта относно фиксираната сума от 40 EUR, ищцата в главното производство подава въззивна жалба срещу постановеното решение пред Landgericht Leipzig (Областен съд Лайпциг, Германия). Последният отхвърля жалбата, като приема, че тази фиксирана сума е следвало в съответствие с член 288, параграф 5, трето изречение от BGB да се приспадне от разноските за адвокат в досъдебната фаза.

7

Жалбоподателката в главното производство подава ревизионна жалба срещу това решение пред запитващата юрисдикция.

8

Запитващата юрисдикция счита, на първо място, че фиксираната сума от 40 EUR, на която жалбоподателката има право по силата на член 288, параграф 5, първо изречение от BGB, следва да бъде приспадната съгласно член 288, параграф 5, трето изречение от BGB от разноските за адвокат в размер на 72 EUR, които жалбоподателката е направила в досъдебната фаза, за да защити правата си.

9

Тя обаче си задава въпроса, на второ място, дали това тълкуване на член 288 от BGB е съвместимо с член 6, параграф 3 от Директива 2011/7.

10

В това отношение запитващата юрисдикция е склонна да приеме, че посочената разпоредба също предвижда такова приспадане на фиксираната сума. При все това тя отбелязва, че съображения 19 и 20 от Директива 2011/7 биха могли да водят до противоположно тълкуване. Също така при извършването на приспадане на фиксираната сума от разноските за адвокат, направени за събиране на вземането, би могло да стане така, че посочената фиксирана сума до голяма степен или изцяло да бъде погълната от останалите разноски, което би довело до това кредиторът да може да претендира в крайна сметка само сума, съответстваща на разноските за адвокат, направени в досъдебната фаза.

11

При тези обстоятелства Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Следва ли член 6, параграф 3 от [Директива 2011/7] да се тълкува в смисъл, че посочената в член 6, параграф 1 от директивата фиксирана сума от 40 EUR трябва да се приспадне от разноските за външни правни услуги, направени в досъдебната фаза за наемане на адвокат вследствие на забава на плащанията от страна на длъжника, при положение че тези разноски подлежат на възстановяване съгласно член 6, параграф 3 от директивата?“.

12

С въпроса си запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 6, параграф 3 от Директива 2011/7 трябва да се тълкува в смисъл, че от разумното обезщетение, предвидено в тази разпоредба, трябва да се приспадне фиксираната сума от 40 EUR, призната на кредитора по силата на член 6, параграф 1 от посочената директива.

13

Съгласно член 99 от Процедурния правилник на Съда, когато преюдициалният въпрос е идентичен с въпрос, по който Съдът вече се е произнесъл, отговорът на този въпрос се налага недвусмислено от съдебната практика или отговорът не оставя място за разумно съмнение, Съдът може във всеки един момент да се произнесе с мотивирано определение по предложение на съдията докладчик и след изслушване на генералния адвокат.

14

Тази разпоредба следва да се приложи в производството по настоящото преюдициално запитване.

15

Член 6 от Директива 2011/7 цели да осигури обезщетение за разноските на кредитора по събиране на вземането, когато лихвата за забава на плащане стане дължима по силата на тази директива. Параграф 1 на този член предвижда отпускането на кредитора на фиксирана сума в размер на 40 EUR. Съгласно параграф 3 от посочения член този кредитор освен това има право на разумно обезщетение за всякакви оставащи разноски по събиране на вземането, надвишаващи тази фиксирана сума.

16

Ето защо от самия текст на член 6, параграф 3 от Директива 2011/7 следва, че предвиденото от тази разпоредба разумно обезщетение се отнася за всякакви оставащи разноски по събиране на вземането, които не са възстановени с фиксираната сума, предоставена на кредитора по силата на член 6, параграф 1 от същата директива.

17

Освен това Съдът пояснява в точки 22—24 от решение от 13 септември 2018 г., Česká pojišťovna (C‑287/17, EU:C:2018:707), че като в член 6, параграф 3 от Директива 2011/7 е употребил израза „надвишаващи тази фиксирана сума“, законодателят на Съюза е искал да подчертае, че може да се присъжда разумно обезщетение за разноски по събиране на вземането, които надвишават сумата от 40 EUR, каквито и да са те.

18

Следователно от самия текст на разглежданата разпоредба е видно, че предвиденото от нея разумно обезщетение важи за всички разноски, независимо от естеството им, които не са били възстановени със сумата от 40 EUR, отпусната във фиксиран размер съгласно член 6, параграф 1 от Директива 2011/7.

19

Такова тълкуване се подкрепя от преследваната с Директива 2011/7 цел.

20

Последната всъщност е насочена към борба със забавяне на плащането по търговски сделки, като съгласно съображение 12 от Директивата това забавяне представлява нарушение на договора, станало финансово привлекателно за длъжниците по-специално поради ниските лихви, начислявани за забава, или липсата на такива (решения от 16 февруари 2017 г., IOS Finance EFC, C‑555/14, EU:C:2017:121, т. 24 и от 13 септември 2018 г., Česká pojišťovna, C‑287/17, EU:C:2018:707, т.25).

21

Следователно посочената директива има за цел да осигури ефективна защита на кредитора срещу забавата при плащания. Тази защита включва предоставянето на кредитора на възможно най-пълно обезщетение за направените от него разноски по събиране на вземането, така че да се окаже възпиращо действие върху забавата при плащанията (решение от 13 септември 2018 г., Česká pojišťovna, C‑287/17, EU:C:2018:707, т. 26).

22

Все пак, тъй като обезщетението по член 6, параграф 3 от Директива 2011/7 трябва да бъде разумно, то не може да обхваща нито частта от разноските, която вече е възстановена с фиксираната сума от 40 EUR, предвидена в параграф 1 от този член, нито разноските, които с оглед на всички обстоятелства по случая изглеждат прекалено високи (решение от 13 септември 2018 г., Česká pojišťovna, C‑287/17, EU:C:2018:707, т. 30).

23

Следва още да се добави, че обстоятелството, че разумното обезщетение не може да обхваща частта от разноските, която вече е възстановена с фиксираната сума от 40 EUR, не може да постави под въпрос възпиращата цел на обезщетението по член 6 от Директива 2011/7. Всъщност този член при всички положения предоставя на кредитора правото да получи освен фиксираната сума от 40 EUR, която му се полага автоматично, разумно обезщетение за остатъка от разноските, които е направил, като същевременно предотвратява възможността едни и същи разноски по събиране на вземането да бъдат възстановени два пъти.

24

Следователно от текста на член 6 от Директива 2011/7 и от целта на тази директива е видно, че този член трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в параграф 3 разумно обезщетение за направените от кредитора разноски по събиране на вземането трябва да се изчислява, като от размера на посочените разноски следва да се изключат разноските по събиране на вземането, които вече са обхванати от фиксираната сума от 40 EUR, отпусната на кредитора по силата на параграф 1 от посочения член.

25

Ето защо националните юрисдикции трябва да предоставят на кредитора разумно обезщетение на основание член 6, параграф 3 от Директива 2011/7, стига сумата от всички разноски по събиране на вземането, които са направени от кредитора и посочените юрисдикции считат за разумни, да надвишава 40 EUR, и след като приспаднат от нея вече отпуснатата фиксирана сума от 40 EUR.

26

Това тълкуване не се поставя под въпрос от съображения 19 и 20 от Директива 2011/7.

27

Всъщност от тези съображения не може да се направи извод, че „вътрешните“ разноски по събиране на вземането биха могли да се възстановят само с фиксираната сума от 40 EUR, докато за останалите разноски по събиране на вземането трябва да се присъжда отделно обезщетение на основание член 6, параграф 3 от Директива 2011/7 (вж. в този смисъл решение от 13 септември 2018 г., Česká pojišťovna, C‑287/17, EU:C:2018:707, т. 34—37).

28

Освен това, и във всички случаи, преамбюлът на акт от правото на Съюза няма задължителна правна сила и не може да бъде изтъкнат нито с цел да бъдат дерогирани самите разпоредби на съответния акт, нито с цел те да бъдат тълкувани в смисъл, който явно противоречи на техния текст (решение от 13 септември 2018 г., Česká pojišťovna, C‑287/17, EU:C:2018:707, т. 33). Впрочем, както всъщност отбелязва самата запитваща юрисдикция, член 6 от Директива 2011/7 не въвежда никакво разграничение между вътрешните и останалите разноски за събиране на вземането.

29

От гореизложеното следва, че на поставения въпрос трябва да се отговори, че член 6, параграф 3 от Директива 2011/7 трябва да се тълкува в смисъл, че от предвиденото в тази разпоредба разумно обезщетение трябва да се приспадне фиксираната сума от 40 EUR, призната на кредитора по силата на член 6, параграф 1 от посочената директива.

30

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (десети състав) реши:

Член 6, параграф 3 от Директива 2011/7/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 година относно борбата със забавяне на плащането по търговски сделки трябва да се тълкува в смисъл, че от предвиденото в тази разпоредба разумно обезщетение трябва да се приспадне фиксираната сума от 40 EUR, призната на кредитора по силата на член 6, параграф 1 от посочената директива.