–

за A. Guaitoli, A. Celano Tomassoni и M Giuli, както и за C. Casan Rodriguez, A. Cirilli, L. Cortini и P. Padroni, от A. Guaitoli и G. Guaitoli, avvocati,

–

за easyJet Airline Co. Ltd, от G. d’Andria, avvocato,

–

за италианското правителство, от G. Palmieri, в качеството на представител, подпомагана от F. De Luca, avvocato dello Stato,

–

за Европейската комисия, от M. Heller, N. Yerrell и L. Malferrari, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 33 от Конвенцията за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз, сключена в Монреал на 28 май 1999 г. и одобрена от името на Европейската общност с Решение 2001/539/ЕО на Съвета от 5 април 2001 г. (ОВ L 194, 2001 г., стр. 38; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 8, стр. 112, наричана по-нататък „Конвенцията от Монреал“), на Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (ОВ L 46, 2004 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 12, стр. 218), и на Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 351, 2012 г., стр. 1).

2

Запитването е отправено в рамките на съдебен спор между г‑н Adriano Guaitoli, г‑н Alessandro Celano Tomassoni, г‑н Mario Giuli, г‑жа Concepción Casan Rodriguez, г‑жа Antonia Cirilli, г‑жа Lucia Cortini и г‑жа Patrizia Padroni, от една страна, и easyJet Airline Co.Ltd, от друга, във връзка с иск за обезщетяване на вредите, произтичащи от отмяната на полет и от закъснението на друг полет.

3

Конвенцията от Монреал влиза в сила за Европейския съюз на 28 юни 2004 г.

4

Член 19 от тази конвенция, озаглавен „Закъснение“, предвижда:

„Превозвачът е отговорен за вреда, причинена от закъснение при въздушния превоз на пътници, багаж или товари. Независимо от това превозвачът не носи отговорност за вреда, причинена от закъснение, ако докаже, че той и неговите служители и агенти са взели всички мерки, които разумно биха могли да се изискват за избягване на вредата, или че е било невъзможно той или те да вземат такива мерки“.

5

Член 33 от посочената конвенция, озаглавен „Давност“, гласи:

„1.   Дело за обезщетение трябва да се заведе по избор на ищеца на територията на една от държавите — страни по Конвенцията било пред съда по постоянно седалище на превозвача, или по неговото основно място на дейност, или по мястото на дейност на превозвача, чрез което е сключен договорът, или пред съда в местоназначението.

[…]

4.   Процедурните въпроси се уреждат от правото на съда, сезиран по случая“.

6

Член 1 от Регламент № 261/2004, озаглавен „Предмет“, предвижда в параграф 1:

„С настоящия регламент се признават, при посочени в него условия, минимални права за пътниците, когато:

7

Член 5 от този регламент, озаглавен „Отмяна“, предвижда:

„1.   При отмяна на полет съответните пътници:

2.   Когато пътниците са информирани за отмяната, се дава обяснение относно възможния алтернативен транспорт.

3.   Опериращ въздушен превозвач не е длъжен [д]а изплаща обезщетение по член 7, ако може да докаже, че отмяната е причинена от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки.

4.   Тежестта на доказване във връзка с въпроса дали и кога пътникът е бил информиран за отмяната на полета, лежи върху опериращия въздушен превозвач“.

8

Член 7 от същия регламент, озаглавен „Право на обезщетение“, предвижда:

„1.   При прилагането на този член пътниците получават обезщетение, възлизащо на:

При определяне на разстоянието базата е последният краен пункт на пристигане, в който отказаният достъп на борда или отмяна на полет ще забавят пристигането на пътника след времето по разписание.

2.   Когато на пътниците се предложи премаршрутиране до крайния пункт на пристигане с друг полет съгласно член 8, времето на пристигане не превишава времето на пристигане по разписание на първоначално резервирания полет

опериращият въздушен превозвач може да намали обезщетението, предвидено в параграф 1, с 50 %.

3.   Обезщетението, посочено в параграф 1, се изплаща в брой, чрез електронен банков превод, банкови ордери или банкови чекове или, с подписано съгласие на пътника, в пътнически ваучери и/или други услуги.

4.   Разстоянията, дадени в параграфи 1 и 2, се измерват по метода на дъгата на големия кръг“.

9

Съгласно член 9 от Регламент № 261/2004, озаглавен „Право на грижа“:

„1.   Когато се прави позоваване на този член, на пътниците се предлага безплатно:

2.   Освен това, на пътниците се предлагат две безплатни телефонни обаждания, телекс или факс съобщения, или електронни съобщения.

3.   При прилагане на този член опериращият въздушен превозвач обръща специално внимание на нуждите на лицата с намалена подвижност и придружаващите ги лица, както и на нуждите на деца без придружители“.

10

Член 12 от този регламент е озаглавен „Допълнително обезщетяване“ и параграф 1 от него гласи:

„Настоящият регламент се прилага, без да се засягат правата на пътника за допълнително обезщетяване. Обезщетението, предоставено по този регламент, може да се приспадне от такова обезщетение“.

11

Глава II от Регламент № 1215/2012, озаглавена „Компетентност“, е разделена на десет раздела, първият, вторият и четвъртият от които са озаглавени съответно „Общи разпоредби“, „Специална компетентност“ и „Компетентност при потребителски договори“.

12

Член 4, параграф 1 от този регламент, който се намира в глава II, раздел 1, гласи:

„При условията на настоящия регламент, искове срещу лица, които имат местоживеене в държава членка, независимо от тяхното гражданство, се предявяват пред съдилищата на тази държава членка“.

13

Съгласно член 7 от посочения регламент, който се съдържа в глава II, раздел 2:

„Срещу лице, ко[е]то има местоживеене в държава членка, могат да бъдат предявявани искове в друга държава членка:

[…]“.

14

Глава II, раздел 4, член 17 от същия регламент предвижда правила за компетентност при потребителски договори, които обаче по силата на параграф 3 от същия член не се прилагат по отношение на договори за транспорт, различни от тези, които в цената си включва предоставянето на комбинация от пътуване и настаняване.

15

Глава VI, член 66, параграф 1 от Регламент № 1215/2012, озаглавена „Преходни разпоредби“, гласи:

„Настоящият регламент се прилага само по отношение на съдебни производства, образувани по отношение на автентични актове, формално съставени или вписани и по отношение на съдебни спогодби, одобрени или сключени на или след 10 януари 2015 г.“.

16

Съгласно член 67 от този регламент, който е част от глава VII, озаглавена „Връзка с други инструменти“:

„Настоящият регламент не засяга приложението на разпоредби, регламентиращи компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения в специфични области, които се съдържат в инструменти на Съюза или в национално законодателство, хармонизирано съобразно тези инструменти“.

17

Член 71, който е част от същата глава VII, предвижда в параграф 1:

„Настоящият регламент не засяга действието на конвенции, по които държавите членки са страни и които във връзка със специфични области уреждат компетентността или признаването или изпълнението на съдебни решения“.

18

Член 5 от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 12, 2001 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., том 19, том 3, стр. 74), който е част от глава II, раздел 2, озаглавен „Специална компетентност“, гласи следното:

„Срещу лице, което има местоживеене в държава членка, може да бъде предявен иск в друга държава членка:

[…]“.

19

Ищците в главното производство са сключили с easyJet Airline, авиокомпания със седалище в Обединеното кралство, договор за въздушен превоз, включващ полет на отиване Рим Фиумичино (Италия)—Корфу (Гърция) на 4 август 2015 г., в 20,20 ч., и полет на връщане Корфу—Рим Фиумичино на 14 август 2015 г., в 23,25 ч.

20

Полетът на отиване е обявен за забавен, а впоследствие и окончателно отменен и отложен за следващия ден. На ищците в главното производство не са предложени нито качване на друг полет на друга компания, нито храна или напитка, нито друга форма на помощ, обезщетяване или възстановяване на разходите, въпреки официално отправеното им искане до easyJet Airline.

21

Полетът на връщане от своя страна също е забавен повече от два, но по-малко от три часа.

22

На 28 юни 2016 г. ищците в главното производство, които имат местоживеене в Рим (Италия), сезират Tribunale ordinario di Roma (Първоинстанционен съд Рим, Италия) с иск easyJet Airline да бъде осъдено да им заплати обезщетенията, посочени в членове 5, 7 и 9 от Регламент № 261/2004, както и обезщетения за допълнителните имуществени и неимуществени вреди, произтичащи от неизпълнението от страна на easyJet Airline на договорните му задължения.

23

EasyJet Airline повдига две възражения за липса на компетентност на сезирания съд — първото е основано на цената на спора, а второто — на правилата за териториалната компетентност.

24

Макар Tribunale ordinario di Roma (Първоинстанционен съд Рим) да отхвърля първото възражение за липса на компетентност, по отношение на второто посочва, че компетентността му зависи от приложимото право — националното право или правото на Съюза — и от тълкуването му.

25

В това отношение запитващата юрисдикция поставя най-напред въпроса дали Конвенцията от Монреал се прилага към спора в главното производство или поне за част от него, или този спор попада изключително в приложното поле на Регламент № 261/2004.

26

На следващо място, в случай на изключително или частично прилагане на Конвенцията от Монреал, запитващата юрисдикция иска да се установи дали правилото по член 33 от тази конвенция се ограничава, както приема Corte di cassazione (Касационен съд, Италия), да определи компетентната държава или, както по-скоро счита, това правило урежда и определянето на компетентния съд в рамките на тази държава.

27

Запитващата юрисдикция подчертава, че съгласно националните гражданскопроцесуални норми е компетентна да разгледа спора в главното производство само ако се приеме, че за него се прилага единствено Конвенцията от Монреал, и член 33 от тази конвенция трябва да се тълкува в смисъл, че определя само компетентната държава. В обратния случай този спор е от компетентността на Tribunale di Civitavecchia (Първоинстанционен съд Чивитавекия, Италия), където се намира летището, от което излита полетът на отиване и каца полетът на връщане.

28

При тези условия Tribunale Ordinario di Roma (Първоинстанционен съд Рим) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

29

Следва да се уточни, че макар в преюдициалните си въпроси запитващата юрисдикция формално да посочва Регламент № 44/2001, в главното производство са приложими разпоредбите на Регламент № 1215/2012, които съгласно член 66, параграф 1 от него са приложими ratione temporis. Всъщност искът, с който е сезирана запитващата юрисдикция, е предявен след 10 януари 2015 г.

30

Освен това, както следва от постоянната съдебна практика, обстоятелството, че посочената юрисдикция формално се е позовала в акта за преюдициално запитване на някои разпоредби от Регламент № 44/2001, не е пречка Съдът да даде на тази юрисдикция всички насоки за тълкуване, които могат да бъдат полезни за решаване на делото, с което е сезирана, независимо дали тя е посочила съответните разпоредби във въпросите си (вж. по аналогия решение от 6 юни 2019 г., Weil, C‑361/18, EU:C:2019:473, т. 26).

31

Освен това следва да се припомни, че доколкото Регламент № 1215/2012 отменя и заменя Регламент № 44/2001, който от своя страна заменя Конвенцията от 27 септември 1968 година относно компетентността и изпълнението на съдебните решения по граждански и търговски дела (ОВ L 299, 1972 г., стр. 32), направеното от Съда тълкуване на разпоредбите на последния правен инструмент важи и за Регламент № 1215/2012, когато тези разпоредби могат да се квалифицират като еквивалентни (вж. в този смисъл решение от 29 юли 2019 г., Tibor-Trans, C‑451/18, EU:C:2019:635, т. 23).

32

Най-сетне, както следва от акта за преюдициално запитване, ищците в главното производство искат както обезщетението с предварително определен размер и възстановяване на разходите, предвидени в членове 7 и 9 от Регламент № 261/2004, така и допълнителното обезщетение, посочено в член 12 от този регламент, а именно обезщетение за допълнителните имуществени и неимуществени вреди, които твърдят, че са претърпели. Доколкото допълнителното обезщетяване е уредено в Конвенцията от Монреал (вж. в този смисъл решение от 13 октомври 2011 г., Sousa Rodríguez и др., C‑83/10, EU:C:2011:652, т. 38), в спор като този в главното производство са приложими два режима на отговорност на въздушния превозвач спрямо пътниците, единият основан на Регламент № 261/2004, а другият — на Конвенцията от Монреал.

33

С първия си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 7, точка 1, член 67 и член 71, параграф 1 от Регламент № 1215/2012, както и член 33 от Конвенцията от Монреал трябва да се тълкуват в смисъл, че съдът на държава членка, пред който е предявен иск едновременно за обезщетенията с предварително определен размер по Регламент № 261/2004 и за обезщетения за допълнителните вреди, попадащи в приложното поле на Конвенцията от Монреал, трябва да прецени компетентността си по отношение на първото искане с оглед на член 7, точка 1 от Регламент № 1215/2012, а по второто — с оглед на член 33 от тази конвенция.

34

Що се отнася до компетентността за разглеждане на претенции като тези в главното производство, Съдът вече е уточнил, че доколкото правата, основани съответно на разпоредбите на Регламент № 261/2004 и на клаузите на Конвенцията от Монреал, спадат към различни правни уредби, правилата за международната компетентност по споменатата конвенция не се прилагат към молби, подадени единствено на основание Регламент № 261/2004 и които трябва да бъдат разгледани съгласно Регламент № 44/2001 (вж. в този смисъл решение от 10 март 2016 г., Flight Refund, C‑94/14, EU:C:2016:148, т. 46 и цитираната съдебна практика).

35

Същото се отнася и до спор като този в главното производство, в който претенциите на ищците са основани едновременно на разпоредбите на Регламент № 261/2004 и на Конвенцията от Монреал.

36

Освен това член 67 и член 71, параграф 1 от Регламент № 1215/2012 допускат прилагането на правила за съдебна компетентност относно специфични области, които се съдържат съответно в актове на Съюза или в конвенции, по които държавите членки са страни. Тъй като въздушният транспорт представлява такава особена материя, правилата за компетентност, предвидени в Конвенцията от Монреал, трябва да могат да се прилагат в очертаната от нея правна рамка.

37

При тези условия, що се отнася, от една страна, до исканията по членове 5, 7 и 9 от Регламент № 261/2004, за да разгледа спора, с който е сезирана, запитващата юрисдикция трябва да провери собствената си компетентност в съответствие с Регламент № 1215/2012.

38

В това отношение следва да се припомни, че с цел засилване на правната защита на лицата, които са установени в Съюза, като позволяват едновременно на ищеца да определи лесно съда, който може да сезира, а на ответника — разумно да предвиди пред кой съд може да бъде призован, правилата за компетентността, които се съдържат в Регламент № 1215/2012, се придържат към принципа за компетентност на съда по местоживеене на ответника, посочен в член 4 от Регламента и допълнен с правилата за специалната компетентност (вж. по аналогия решение от 3 май 2007 г., Color Drack, C‑386/05, EU:C:2007:262, т. 20 и 21).

39

Така правилото за компетентност на съда по местоживеенето на ответника се допълва, в член 7, точка 1 от Регламент № 1215/2012, от правило за специална компетентност по дела, свързани с договор, което е мотивирано от съществуването на тясна връзка между договора и компетентния да се произнесе по него съд (вж. по аналогия решение от 3 май 2007 г., Color Drack, C‑386/05, EU:C:2007:262, т. 22).

40

В приложение на споменатото правило ответникът може да бъде призован пред съда по мястото, където задължението, стоящо в основата на иска, е изпълнено или трябва да бъде изпълнено, тъй като се предполага, че между този съд и договора съществува тясна връзка (вж. по аналогия решение от 3 май 2007 г., Color Drack, C‑386/05, EU:C:2007:262, т. 23).

41

Освен това, въпреки че разпоредбите на глава II, раздел 4 от Регламент № 1215/2012 относно „Компетентност[та] при потребителски договори“ установяват и правило на специална компетентност в полза на потребителите, следва да се посочи, че член 17, параграф 3 от този регламента гласи, че този раздел „не се прилага по отношение на договор за транспорт, различен от договор, който в цената си включва предоставянето на комбинация от пътуване и настаняване“ (решение от 11 април 2019 г., Ryanair, C‑464/18, EU:C:2019:311, т. 28).

42

В областта на въздушните превози, съгласно практиката на Съда специалното правило относно компетентността в материята на предоставянето на услуги, предвидено в член 7, точка 1, буква б), второ тире от Регламент № 1215/2012, определя като компетентен да разгледа иск за обезщетение, основан на договор за въздушен превоз на лица, съда — по избор на ищеца — в чийто район се намира мястото на излитане или мястото на пристигане на самолета, така както тези места са упоменати в посочения договор (вж. по аналогия решения от 9 юли 2009 г., Rehder, C‑204/08, EU:C:2009:439, т. 43 и 47 и от 11 юли 2018 г., Zurich Insurance и Metso Minerals, C‑88/17, EU:C:2018:558, т. 18).

43

От друга страна, що се отнася до исканията, основани на разпоредбите на Конвенцията от Монреал, и по-специално на член 19 от нея, за обезщетение за вредите, причинени от закъснението на полет, запитващата юрисдикция трябва да определи дали е компетентна да се произнесе по тази част от иска с оглед на член 33 от посочената конвенция.

44

От гореизложеното следва, че член 7, точка 1, член 67 и член 71, параграф 1 от Регламент № 1215/2012, както и член 33 от Конвенцията от Монреал трябва да се тълкуват в смисъл, че съдът на държава членка, пред който е предявен иск едновременно за обезщетенията с предварително определен размер по Регламент № 261/2004, и за обезщетения за допълнителните вреди, попадащи в приложното поле на Конвенцията от Монреал, трябва да прецени компетентността си по първото искане с оглед на член 7, точка 1 от Регламент № 1215/2012, а по второто — с оглед на член 33 от тази конвенция.

45

С втория си въпрос запитващата юрисдикция иска да установи по същество дали член 33, параграф 1 от Конвенцията от Монреал трябва да се тълкува в смисъл, че за целите на исковете за обезщетения за вреди, попадащи в приложното поле на тази конвенция, той урежда не само разпределението на съдебната компетентност между държавите — страни по нея, но също и разпределението на местната компетентност между юрисдикциите на всяка от тези държави.

46

Като начало следва да се припомни, че разпоредбите на Конвенцията от Монреал са неделима част от правния ред на Съюза, така че Съдът е компетентен да тълкува разпоредбите ѝ, при спазване на правилата на международното право, които обвързват Съюза (вж. в този смисъл решение от 6 май 2010 г., Walz, C‑63/09, EU:C:2010:251, т. 20).

47

Съдът вече е отбелязал, че понятията, съдържащи се в Конвенцията от Монреал, трябва да се тълкуват еднакво и самостоятелно, което означава, че когато тълкува тези понятия в отговор на преюдициално запитване, Съдът трябва да взема предвид не различните значения, които може да са им дадени във вътрешното право на държавите — членки на Съюза, а правилата за тълкуване на общото международно право, които обвързват Съюза (вж. в този смисъл решение от 6 май 2010 г., Walz, C‑63/09, EU:C:2010:251, т. 21 и 22).

48

В това отношение член 31 от Конвенцията за правото на договорите, подписана във Виена на 23 май 1969 г., която кодифицира нормите на общото международно право, уточнява, че договорът трябва да се тълкува добросъвестно, в съответствие с обикновеното значение, което следва да се дава на думите в техния контекст, а също така в духа на предмета и целите на договора (решение от 6 май 2010 г., Walz, C‑63/09, EU:C:2010:251, т. 23)

49

От текста на член 33 от Конвенцията от Монреал следва, че той позволява на ищеца да предяви иск срещу съответния въздушен превозвач на територията на една от държавите — страни по Конвенцията, било пред съда по постоянно седалище на превозвача, или по неговото основно място на дейност, или по мястото на дейност на превозвача, чрез което е сключен договорът, или пред съда по местоназначение на съответния полет.

50

Както отбелязва генералният адвокат в точка 61 от заключението си, тази разпоредба се отнася най-напред до „територията на една от държавите — страни по Конвенцията“, а по-нататък уточнява коя юрисдикция измежду онези, чийто район се намира на тази територия, може да се обяви за компетентна ratione loci, посредством точни критерии за привързване.

51

От това следва, че поради самия текст на член 33, параграф 1 от Конвенцията от Монреал той трябва да се разглежда като уреждащ едновременно и разпределението на местната компетентност между юрисдикциите на всяка от държавите — страни по Конвенцията.

52

Това тълкуване се извежда и от преценката на целта на Конвенцията от Монреал. Всъщност от преамбюла на тази конвенция следва, че държавите — страни по нея, са целели не само „осигуряването на защита на интересите на потребителите при международния въздушен превоз“, но и „по-нататъшна хармонизация и систематизиране на някои правила, уреждащи [този превоз,] за постигане на справедливо равновесие на интересите“, които са представени.

53

Тълкуването, че член 33, параграф 1 от Конвенцията от Монреал има за цел да определи не само държавата, която е компетентна да разгледа съответния иск за отговорност, но и съответния съд на тази държава, пред който искът трябва да бъде отнесен, може обаче да допринесе за постигането на целта за засилено уеднаквяване, изразена в преамбюла на този инструмент, и да защити интересите на потребителите, като същевременно осигури справедливо равновесие с интересите на въздушните превозвачи.

54

Всъщност прякото определяне на местно компетентния съд може да осигури, в интерес и на двете страни в спора, по-добра предвидимост и по-голяма правна сигурност.

55

Предвид изложеното по-горе, член 33, параграф 1 от Конвенцията от Монреал трябва да се тълкува в смисъл, че за целите на исковете за обезщетения за вреди, попадащи в приложното поле на тази конвенция, той урежда не само разпределението на съдебната компетентност между държавите — страни по нея, но и разпределението на местната компетентност между юрисдикциите на всяка от тези държави.

56

Предвид отговора, даден на втория въпрос, на третия въпрос не следва да се отговаря.

57

С оглед на обстоятелството, че за страните в главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (първи състав) реши: