1)

Член 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори трябва да се тълкува в смисъл, че допуска за клауза в договор, сключен между продавач или доставчик и потребител, чийто неравноправен характер може да бъде установен по съдебен ред, да може да се сключи договор за новация между този продавач или доставчик и този потребител, с който потребителят се отказва от последиците, до които би довело обявяването на неравноправния характер на тази клауза, при условие че този отказ е направен при свободно и информирано съгласие на потребителя, което националният съд трябва да провери.

2)

Член 3, параграф 2 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че самата клауза от договор, сключен между продавач или доставчик и потребител, за да бъде изменена потенциално неравноправна клауза от сключен между тях предишен договор или за да се уредят последиците от неравноправния характер на тази друга клауза, може да се счита за клауза, която не е била индивидуално договорена, и евентуално да бъде обявена за неравноправна.

3)

Член 3, параграф 1, член 4, параграф 2 и член 5 от Директива 93/13 трябва да се тълкуват в смисъл, че изискването за прозрачност, наложено на продавач или доставчик по силата на тези разпоредби, предполага, че при сключването на договор за ипотечен кредит, основан на променлив лихвен процент, в който е включена клауза за „долен праг“, потребителят трябва да бъде в състояние да разбере произтичащите за него икономически последици от въведения с тази клауза за „долен праг“ механизъм, а именно благодарение на предоставянето на информацията за колебанията в миналото на индекса, въз основа на който се изчислява приложимият лихвен процент.

4)

Член 3, параграф 1 от Директива 93/13, във връзка с точка 1, буква р) от приложението към нея, както и член 6, параграф 1 от същата трябва да се тълкуват в следния смисъл: