—

В това отношение се посочва, че разследването на Комисията е опорочено от явни и сериозни пропуски, по-специално от процесуален характер, а именно: (A) пропуски, допуснати преди представянето на окончателните ангажименти, изразяващи се в липсата на организиране на прозрачна и недискриминираща процедура предвид наличието на няколко сериозни кандидати, заинтересувани от пакета от мерки, която процедура да е в състояние да гарантира избора на най-добрия кандидат и в неправилното приемане на превантивна мярка, т.нар. „fix-it-first“, представена в твърде късна фаза на производството; и (B) пропуските в разследването, допуснати след представянето на окончателните ангажименти, по-специално липсата на оценка на някои аспекти от тези ангажименти (напр. по отношение на споразумението за роуминг) и на подходящи задълбочени проверки във връзка с годността на кандидат-купувача, като тези пропуски са още по-очевидни поради липсата на market test.

—

В това отношение се посочва, че Комисията, по-специално, не е положила усилия да провери дали новият ОММ разполага (както на пазара на дребно, така и на пазара на едро) с оперативен капацитет, икономически условия и стимули, които да са най-малкото еквивалентни като цяло на тези, с които разполага H3G, което в първите години работи на процъфтяващ пазар. Освен това Комисията трябвало да отчете ефекта върху динамиката на конкуренцията на асиметрията на тарифата на определяне, с която се ползва H3G и която го облагодетелства значително в сравнение с другите ОММ.

—

В това отношение се посочва, че сравнението с предвидения радиочестотен обхват на H3G преди сливането само по себе си поставя сериозни съмнения относно достатъчността на предвидения радиочестотен спектър. Освен това Комисията се е базирала на бъдещи несигурни събития като участието на новия ОММ в бъдещи обществени поръчки, без всъщност да отчита високите разходи, свързани с предстоящото подновяване и refarming на прехвърлените радиочестоти. Комисията приема прехвърлянето на неподходящ брой обекти, като се базира на несигурни споразумения с Tower Companies. На последно място, преходното споразумение, сключено с нотифициращите страни, чиято структура е базирана на капацитета, води до съществено намаление на стимула за инвестиции.

—

В това отношение се посочва, че Комисията не е взела предвид, че качеството и покритието на мрежата имат съпоставимо значение и не е трябвало да се ограничи със статичен анализ на много малка извадка потребители, спадащи към категорията на слабо харчещите. Тя също така е пренебрегнала перспективното значение на конвергенцията, която е решаваща за навлизащия нов оператор, който се нуждае от допълнителни лостове в сравнение с утвърден оператор (какъвто е бил H3G). Изборът на купувач, който е в състояние да отговори на интегрираното търсене, би гарантирало по-добра ефикасност и устойчивост на ангажиментите във времето.

—

В това отношение се посочва, че за да може да се действа наистина агресивно и да се „разчупи“ равновесието на тайните споразумения новият оператор действително трябва да може да действа независимо от другите ОММ. Въпреки това избраната формула за предоставяне на ресурси (споразумения за роуминг и национална основна мрежа на повече от един оператор (MOCN) създава тясна зависимост между новия ОММ и JV за продължителен период от време. Освен това решението е опорочено поради липсата на разследване относно съвместимостта на договорите за роуминг/национална MOCN с член 101 ДФЕС.

—

В това отношение се посочва, че, по-специално Комисията, е допуснала грешка при възстановката на съпоставителния сценарий, като не е поискала никакви конкретни мерки, основавайки се единствено на очакването, че Iliad ще има стимул да предлага такива услуги въпреки липсата на мерки в този смисъл и опита на този оператор във Франция. Обратно, ангажиментите стимулират новия ОММ да действа агресивно и да придобие именно и единствено клиентелата на оператора на виртуална мобилна мрежа (ОВММ).

—

В това отношение се посочва, че Комисията е приела, че Iliad е подходящ купувач, без да отчете рисковете за ефикасността на присъщите ангажименти за навлизането на един оператор с неговите характеристики и не е предвидила адекватни гаранции в ангажиментите, по-специално що се отнася до качество/покритие на мрежата.