15.1.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 13/8

1)

Допуска ли член 7, параграф 1 от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията (1) на работното време национална разпоредба в колективен трудов договор или нейно тълкуване в смисъл, че работник или служител, изпаднал в състояние на временна неработоспособност поради общо заболяване по време на годишния му отпуск или на част от него, независимо че е направил съответно искане, няма право да пренася първите шест дни от периода на временната неработоспособност, които попадат в периода на годишния му отпуск, когато в резултат на подобно отчитане на тези дни на отсъствие по болест не се стига до ограничаване на правото на работника или служителя на годишен отпуск от четири седмици?

2)

Има ли член 31, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз директен ефект в трудови правоотношения между частноправни субекти, тоест налице ли е хоризонтален директен ефект?

3)

Закриля ли член 31, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз придобитото право на отпуск, когато продължителността на отпуска надвишава предвидения в член 7, параграф 1 от Директивата за работното време минимален годишен отпуск от четири седмици, и допуска ли тази разпоредба от Хартата на основните права национална разпоредба в колективен трудов договор или нейно тълкуване в смисъл, че работник или служител, изпаднал в състояние на временна неработоспособност поради общо заболяване по време на годишния му отпуск или на част от него, независимо че е направил съответно искане, не може да пренася първите шест дни от периода на временната неработоспособност, които попадат в периода на годишния му отпуск, когато в резултат на подобно отчитане на тези дни на отсъствие по болест не се стига до ограничаване на правото на работника или служителя на годишен отпуск от четири седмици?