20.11.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 392/15

1)

Съдържа ли правото на Съюза пречка при изпълнение на правомощието по член 33, параграф 2, буква а) от Директива 2013/32/ЕС (1), респективно по член 25, параграф 2, буква а) от предхождащата я Директива 2005/85/ЕО (2) дадена държава членка (в случая Германия) да отхвърли молба за международна закрила като недопустима поради предоставянето на статут на бежанец в друга държава членка (в случая Италия), ако формите на международната закрила, по-конкретно условията на живот за лица, на които е предоставен статут на бежанци, в другата държава членка (в случая Италия), която вече е предоставила на кандидата международна закрила, не изпълняват изискванията на член 20 и сл. от Директива 2011/95/ЕС, без в същото време да нарушават член 4 от Хартата на основните права на Европейския съюз, респективно член 3 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи?

2)

При утвърдителен отговор на първия въпрос: това важи ли и в случаите, когато на лицата, на които е предоставен статут на бежанци, в държавата, която е предоставила статута на бежанец (в случая Италия):

3)

Допуска ли член 14, параграф 1, първо изречение от Директива 2013/32/ЕС, респективно член 12, параграф 1, първо изречение от предхождащата я Директива 2005/85/ЕО прилагането на национална разпоредба, според която непроведеното лично интервю с търсещото убежище лице при отхвърляне от Службата за предоставяне на убежище на молбата за предоставяне на убежище като недопустима в изпълнение на правомощието по член 33, параграф 2, буква а) от Директива 2013/32/ЕС, респективно по член 25, параграф 2, буква а) от предхождащата я Директива 2005/85/ЕО, не води до отмяна на това решение поради непровеждане на лично интервю, ако в производството по обжалване търсещото убежище лице е имало възможност да изложи всички обстоятелства против решението за недопустимост, и освен това при съобразяване на тези твърдения няма да бъде постановено различно решение по делото?