9.10.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 338/7

1)

Недопустима ли е — предвид целта на „общата“ Директива № 2005/29/ЕО (1), считана за „предпазна мрежа“ за защита на потребителите, и по-специално предвид съображение 10, член 3, параграф 4 и член 5, параграф 3 от същата директива — национална правна разпоредба, която включва оценката за спазването на специфичните изисквания, предвидени за защита на ползвателите в секторните директиви 2009/72/ЕО (2) и 2009/73/CE (3), в приложното поле на общата Директива № 2005/29/ЕО относно неправомерните търговски практики, като по този начин изключва намесата на компетентния в сектора орган — в конкретния случай AEEGSI — да санкционира нарушаването на секторната директива, във всички хипотези, които могат да отговарят и на критериите за неправомерна или нелоялна търговска практика?

2)

Трябва ли принципът на специалното правило, прогласен в член 3, параграф 4 от Директива № 2005/29/ЕО, да се разбира като принцип за регулиране на отношенията между законодателства (общо законодателство и секторни законодателства), или на отношенията между разпоредби (общи разпоредби и специални разпоредби), или пък на отношенията между отделните органи, на които са възложени регулирането и надзорът на съответните сектори?

3)

Може ли да се счита, че понятието „противоречие“, посочено в член 3, параграф 4 от Директива № 2005/29/ЕО, е налице само в случай на радикално несъответствие между разпоредбите на законодателството в областта на неправомерните търговски практики и другите разпоредби, произтичащи от европейското законодателство, които уреждат специфични секторни аспекти на търговските практики, или е достатъчно въпросните разпоредби да предвиждат уредба, отличаваща се от законодателството в областта на неправомерните търговски практики, която би довела до стълкновение на норми във връзка с един и същ конкретен случай?

4)

Отнася ли се понятието „разпоредби на Общността“, посочено в член 3, параграф 4 от Директива № 2005/29/ЕО, само до разпоредбите, съдържащи се в регламентите и европейските директиви, както и до разпоредбите, с които те се транспонират пряко, или включва и законовите и подзаконовите разпоредби за транспониране на принципи на европейското право?

5)

Недопустимо ли е — съгласно принципа на специалното правило, прогласен в съображение 10 и в член 3, параграф 4 от Директива 2005/29/ЕО, както и в член 37 от Директива 2002/72/ЕО и в член 41 от Директива 2002/73/ЕО — тълкуване на съответните национални разпоредби за транспониране, по смисъла на което всеки път, когато в регулиран сектор, където има секторна „потребителска“ правна уредба и на секторния орган са предоставени регулаторни и санкционни правомощия, е налице поведение, което може да попадне в обхвата на понятието „агресивна практика“ по смисъла на членове 8 и 9 от Директива 2005/29/ЕО или „при всякакви обстоятелства агресивна“ съгласно приложение I към Директива 2005/29/ЕО, следва винаги да се прилага общата правна уредба относно неправомерните практики, дори когато съществува секторно законодателство, прието в защита на (същите) потребители и основано на разпоредби на правото на Съюза, което регулира изчерпателно същите „агресивни практики“ и „при всякакви обстоятелства агресивни“ или пък същите „неправомерни практики“?