EUR-Lex Access to European Union law
This document is an excerpt from the EUR-Lex website
Document 62017CN0091
Case C-91/17 P: Appeal brought on 20 February 2017 by Cellnex Telecom S.A., formerly Abertis Telecom S.A. against the judgment of the General Court (Fifth Chamber) delivered on 15 December 2016 in Joined Cases T-37/15 and T-38/15, Abertis Telecom Terrestre S.A. and Telecom Castilla-La Mancha, S.A. v European Commission
Дело C-91/17 P: Жалба, подадена на 20 февруари 2017 г. от Cellnex Telecom S.A., по-рано Abertis Telecom S.A., срещу решението, постановено от Общия съд (пети състав) на 15 декември 2016 г. по съединени дела T-37/15 и Т-38/15, Abertis Telecom Terrestre S.A. и Telecom Castilla-La Mancha, S.A./Европейска комисия
Дело C-91/17 P: Жалба, подадена на 20 февруари 2017 г. от Cellnex Telecom S.A., по-рано Abertis Telecom S.A., срещу решението, постановено от Общия съд (пети състав) на 15 декември 2016 г. по съединени дела T-37/15 и Т-38/15, Abertis Telecom Terrestre S.A. и Telecom Castilla-La Mancha, S.A./Европейска комисия
OB C 129, 24.4.2017, p. 8–9
(BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)
24.4.2017 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 129/8 |
Жалба, подадена на 20 февруари 2017 г. от Cellnex Telecom S.A., по-рано Abertis Telecom S.A., срещу решението, постановено от Общия съд (пети състав) на 15 декември 2016 г. по съединени дела T-37/15 и Т-38/15, Abertis Telecom Terrestre S.A. и Telecom Castilla-La Mancha, S.A./Европейска комисия
(Дело C-91/17 P)
(2017/C 129/10)
Език на производството: испански
Страни
Жалбоподател: Cellnex Telecom S.A., по-рано Abertis Telecom S.A. (представители: J. Buendía Sierra и A. Lamadrid de Pablo, abogados)
Други страни в производството: Европейска комисия и SES Astra
Искания
Жалбоподателят иска от Съда:
— |
да отмени обжалваното съдебно решение, |
— |
да се произнесе окончателно по жалбата за отмяна и да отмени решението на Комисията, и |
— |
да осъди Европейската комисия и SES Astra да заплатят съдебните разноски. |
Основания и основни доводи
В обжалваното съдебно решение е потвърдено решението на Комисията в областта на държавните помощи относно различни мерки, приети от публичните органи на испанската автономна област Кастилия — Ла Манча, за да се гарантира, че сигналът на цифровата наземна телевизия (ЦНТ) ще обхване отдалечените и слабо урбанизирани райони от територията, в които живеят едва 2,5 % от населението. В решението си Комисията е приела, че от материална гледна точка при липсата на публична намеса пазарът не би предлагал тази услуга. Въпреки това тя не е възприела квалифицирането на тази дейност в испанското законодателство като услуга от общ икономически интерес (УОИИ), тъй като от формална гледна точка последният не е бил „ясно“ определен и възложен от публичните органи. Тя е отбелязала и че във всички случаи последните не са били овластени да изберат една определена технология, за да организират УОИИ.
В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква две основания за допуснати в обжалваното съдебно решение грешки при прилагане на правото във връзка с тълкуването на член 14, член 106, параграф 2 и член 107, параграф 1 ДФЕС, и на протокол 26 относно услугите от общ интерес, приложен към ДФЕС.
В жалбата се посочва по-специално, че Общият съд е допуснал грешки в обжалваното съдебно решение, като:
— |
е надхвърлил границата на „явната грешка“ при разглеждането на различните актове по определянето и възлагането на УОИИ, |
— |
е ограничил неоправдано „широкото право на преценка“ на държавите членки, което се прилага както за определянето на УОИИ, така и за нейното организиране, и което включва по този начин избора на условията за предоставянето на УОИИ и избора на конкретна технология, независимо дали те се съдържат в акта за определяне или в отделен акт, |
— |
е анализирал приложимото испанско право, като е изменил съдържанието на разглежданите разпоредби и на съдебната практика за тълкуването им, като е тълкувал посоченото право в явно противоречие със съдържанието му и като е придал на някои данни обхват, какъвто те нямат в сравнение с останалите данни, |
— |
не е взел предвид факта, че „определянето“ на УОИИ и „възлагането“ ѝ на едно или няколко предприятия могат да бъдат извършени с един или повече актове, |
— |
не е взел предвид факта, че определянето“ на УОИИ и „възлагането“ ѝ изискват не да се използва конкретна формулировка или израз, а да се извърши материален и функционален анализ, и |
— |
е преценил, че предимството, което се твърди, че е получено, съответства на общата сума по сключените от публичните органи договори, без да вземе предвид факта, че тази сума не е безвъзмездна субсидия, а е насрещната престация за стоките и услугите, предоставени на държавата от съответното предприятие. |