1

Съгласно Решение C(2015) 7135 окончателен относно производство по член 101 от ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП (Дело AT.39639 — Оптични дискови устройства) (наричано по-нататък „обжалваното решение“) относно тайни споразумения във връзка с тръжни процедури за оптични дискови устройства за преносими и настолни компютри, организирани от двама производители на компютри, групата Sony произвежда стоки в областта на аудио, видео, комуникации и информационни технологии за потребителските и професионалните пазари и е доставчик на съдържания, стоки и услуги за развлечение (обжалвано решение, съображение 15).

2

Първият жалбоподател, Sony Corporation, акционерно дружество по японското законодателство, стои начело на групата. Вторият жалбоподател, Sony Electronics, Inc., е дъщерно дружество, притежавано изцяло непряко от Sony Corporation, и е установено в САЩ. Sony Electronics, което е дружество, учредено съгласно правото на Delaware (САЩ), извършва дейност по проучвания и развитие, проектиране, инженерство, продажби, маркетинг, дистрибуция и обслужване на клиентите (обжалвано решение, съображение 16).

3

Sony Corporation и Sony Electronics (наричани по-нататък заедно „жалбоподателите“ или „Sony“), са съвместно наречени „Sony“ в обжалваното решение (обжалвано решение, съображение 17).

4

Sony Electronics е било, заедно със Sony Corporation, правният субект, участвал от името на Sony в тръжните процедури, организирани от Dell, и е продължило да прави това до 1 април 2007 г. (обжалваното решение, съображение 18).

5

Sony Optiarc, Inc. е акционерно дружество, учредено по японското право. То е създадено на 3 април 2006 г. като съвместно предприятие на Sony Corporation и NEC Corporation, с наименованието Sony NEC Optiarc Inc. Всяко дружество майка е внесло съответната си дейност в сектора на оптичните дискови устройства (наричани по-нататък „ОДУ“) в Sony NEC Optiarc. Sony Corporation придобива 55 % от акциите с право на глас на това съвместно предприятие, а NEC Corporation придобива останалите 45 % (обжалваното решение, съображение 19).

6

Между май 2003 г. и март 2007 г. Lite-On е създавало и произвеждало ОДУ, които в крайна сметка били продавани с марката Sony въз основа на споразумения за подялба на приходи. По силата на тези споразумения Sony най-общо е било натоварено с продажбата, докато Lite-On е отговаряло за въпросите относно качеството и инженерството (обжалваното решение, съображение 26).

7

Разглежданото нарушение се отнася до ОДУ, използвани в персонални компютри (настолни и преносими компютри) (наричани по-нататък „PC“), произвеждани от Dell и Hewlett Packard (наричано по-нататък „HP“). ОДУ са използвани и в множество други апарати за употреба от потребителите, като устройства за възпроизвеждане на компактдискове (наричани по-нататък „CD“) или оптични цифрови дискове (наричани по-нататък „DVD“), конзоли за видеоигри и други периферни електронни апарати (обжалваното решение, съображение 28).

8

ОДУ, които се използват в PC, варират според размера, механизмите за качване на съдържание (процеп или табло) и видовете дискове, които могат да четат или записват. ОДУ могат да бъдат разделени на две групи: четци със средна височина („half-height“, наричани по-нататък „HH“) за настолните компютри и фини четци за преносимите компютри. Подгрупата на фините четци обхваща четци с различни размери. Съществуват различни видове четци HH и фини четци в зависимост от техническите им функции (обжалваното решение, съображение 29).

9

Dell и HP са двамата основни производители на оригинални стоки на световния пазар на PC. Dell и HP използват класически тръжни процедури, провеждани на световно равнище, включващи по-конкретно тримесечно договаряне относно цена на световно равнище и относно обемите на общото закупено количество с малко на брой предварително подбрани доставчици на ОДУ. По принцип регионалните въпроси нямат никаква роля в тръжните процедури за ОДУ освен тези, свързани с очакваното търсене за регионите, влияещо на обемите на общото закупено количество (обжалваното решение, съображение 32).

10

Тръжните процедури включвали искания за оферти, искания за електронни оферти, онлайн търговия, електронни търгове и двустранни преговори (офлайн). При приключването на дадена тръжна процедура клиентите разпределяли обемите на участвалите доставчици на ОДУ (на всички или поне на повечето от тях, освен ако не е налице механизъм за изключване) в зависимост от предложената от тях цена. Например спечелилата оферта е получавала от 35 % до 45 % от общото възлагане на пазара за въпросното тримесечие, втората най-добра оферта — от 25 % до 30 %, третата —20 %, и т.н. Тези класически тръжни процедури са били използвани от екипите на клиентите, натоварени с тръжните процедури, с цел да проведат ефикасна тръжна процедура на конкурентни цени. За тази цел те са използвали всички възможни практики за насърчаване на конкуренцията върху цените между доставчиците на ОДУ (обжалваното решение, съображение 33).

11

Що се отнася до Dell, то е организирало главно търгове посредством онлайн наддаване. Последното е можело да има определена продължителност или да приключи след определен период, например десет минути след последната оферта, ако никой доставчик на ОДУ не направи нова оферта. В някои случаи онлайн наддаването е можело да продължи няколко часа, ако участниците в него са били по-активни или ако продължителността му е била удължена с цел доставчиците на ОДУ да продължат да правят оферти. Обратно, дори когато продължителността на онлайн наддаването е била неопределена и е зависела от крайната оферта, Dell е можело в определен момент да обяви края на онлайн наддаването. Dell е можело да реши да премине от процедура „единствено с класиране“ към „сляпа“ процедура. Освен това то е можело и да отмени онлайн наддаването, ако тръжната процедура или нейният резултат са се считали за незадоволителни, и да проведе вместо нея двустранно договаряне. Процесът на онлайн наддаване е бил контролиран от управителите на придобивания на световно равнище, натоварени с тези сделки в рамките на Dell (обжалваното решение, съображение 37).

12

Що се отнася до HP, основните използвани тръжни процедури са били поканите за представяне на оферти и поканите за представяне на оферти по електронен път. И двете процедури са били извършвани онлайн, като се е използвала една и съща платформа. Що се отнася, от една страна, до поканите за представяне на оферти, те са били тримесечни. Съчетавали са онлайн наддаване и двустранно договаряне офлайн, разпределени за определен период от време, обикновено от две седмици. Доставчиците на ОДУ са били поканвани на открит през определен период кръг на тръжна процедура, за да представят своите оферти на онлайн платформа или по електронна поща. След изтичането на първия кръг на наддаване HP е заседавало с всеки участник и е започвало преговори въз основа на офертата на доставчика на ОДУ, за да получи най-добрата оферта от всеки доставчик, без да разкрива самоличността или направената оферта от останалите доставчици на ОДУ. Що се отнася, от друга страна, до поканите за представяне на оферти по електронен път, те обикновено са се организирали под формата на обратен търг. В този случай оферентите са се свързвали с онлайн платформата в определен час и търгът е започвал на цена, определена от HP. Оферентите, представящи последователно намалени оферти, са бивали информирани за техния ранг при всяко представяне на нова оферта. След изтичане на определеното време доставчикът на ОДУ, направил офертата с най-ниска цена, е спечелвал търга, а останалите доставчици са били класирани на второ и трето място в зависимост от офертите (обжалваното решение, съображения 41—44).

13

На 14 януари 2009 г. Комисията получава искане от Philips за освобождаване от глоби на основание на Известието на Комисията относно освобождаване от глоби и намаляване на техния размер по делата за картели (ОВ C 298, 2006 г., стр. 17; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 5, стр. 3, наричано по-нататък „Известието относно сътрудничеството“). На 29 януари и на 2 март 2009 г. това искане е допълнено, за да включи, наред с Philips, Lite-On и тяхното общо предприятие Philips & Lite-On Digital Solutions Corporation (наричано по-нататък „PLDS“) (обжалваното решение, съображение 54).

14

На 29 юни 2009 г. Комисията изпраща искане за представяне на информация до предприятията, действащи в областта на ОДУ (обжалваното решение, съображение 55).

15

На 30 юни 2009 г. Комисията предоставя условно освобождаване от глоба на Philips, Lite-On и на PLDS (обжалваното решение, съображение 56).

16

На 18 юли 2012 г. Комисията изпраща изложение на възраженията на тринадесет доставчици на ОДУ, сред които и жалбоподателите (наричано по-нататък „изложението на възраженията“). Тя посочва, че тези дружества са нарушили член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП), като са участвали в картел относно ОДУ, обхващащ периода от 5 февруари 2004 г. до 29 юни 2009 г., състоящ се в координиране на тяхното поведение по повод на тръжни процедури, организирани от двама производители на компютри, Dell и HP.

17

На 29 октомври 2012 г. в отговор на изложението на възраженията жалбоподателите представят писмените си становища.

18

На 23 ноември 2012 г. Dell отговаря на изпратеното му от Комисията искане за представяне на информация (обжалваното решение, съображение 61).

19

Устно изслушване се провежда на 29 и 30 ноември 2012 г., на което участват всички адресати на изложението на възраженията (обжалваното решение, съображение 60).

20

На 14 декември 2012 г. Комисията иска от всички страни да представят релевантните документи, получени от Dell и HP. Всички страни отговарят на тези искания и всяка от тях получава достъп до отговорите на останалите доставчици на ОДУ (обжалваното решение, съображение 62).

21

На 21 октомври 2015 г. Комисията приема Решение C(2015) 7135 окончателен относно производство по член 101 от ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП (Дело AT.39639 — Оптични дискови устройства) (наричано по-нататък „обжалваното решение“) относно тайни споразумения във връзка с тръжни процедури за възлагане на обществени поръчки за оптични дискови устройства за лаптопи и настолни компютри, организирани от двама производители на компютри.

22

В обжалваното решение Комисията приема, че участниците в картела са координирали своето конкурентно поведение най-малкото в периода от 23 юни 2004 г. до 25 ноември 2008 г. Тя уточнява, че това координиране е било извършено посредством мрежа от паралелни двустранни контакти. Сочи, че участниците в картела са искали да адаптират своите обеми на пазара и да направят така, че цените да се задържат на по-високо равнище от това, на което биха били без тези двустранни контакти (обжалваното решение, съображение 67).

23

Комисията уточнява в обжалваното решение, че координирането между участниците в картела се отнасяло до сметките на клиентите на Dell и на HP, двамата най-големи производители на оригинални стоки на световния пазар на PC. Според Комисията освен двустранните преговори със своите доставчици на ОДУ, Dell и HP прилагали стандартизирани тръжни процедури, провеждани най-малкото всеки триместър. Тя сочи, че членовете на картела използвали своята мрежа от двустранни контакти, за да манипулират тези тръжни процедури, като по този начин прекъсвали опитите на техните клиенти да насърчат конкуренцията чрез цените (обжалваното решение, съображение 68).

24

Според Комисията редовният обмен на информация позволил по-конкретно на членовете на картела да получат много задълбочени познания относно намеренията на техните конкуренти, преди дори да участват в тръжната процедура, и следователно да предвидят тяхната конкурентна стратегия (обжалваното решение, съображение 69).

25

Комисията добавя, че на равни интервали от време членовете на картела обменяли информация за цените по отношение на сметки на отделните клиенти, както и несвързана с цената информация, като например наличното производство и капацитета за доставка, състоянието на складовата наличност, ситуацията по отношение на квалификацията, момента на въвеждането на нови стоки или подобрения. Тя сочи, че освен това доставчиците на ОДУ наблюдавали крайните резултати от приключилите тръжни процедури, тоест класирането, получените цена и обем (обжалваното решение, съображение 70).

26

Комисията също така посочва, че напълно съзнавайки, че трябвало да запазят в тайна контактите си спрямо клиентите, доставчиците същевременно са използвали, за да осъществят връзка помежду си, средствата, които са считали за достатъчно подходящи за постигане на желания резултат. Тя уточнява, че впрочем опит за свикване на заседание за организиране на редовни многостранни срещи между доставчиците на ОДУ завършил без успех през 2003 г., след като бил разкрит на клиент. Според Комисията вместо това били осъществени двустранни контакти, главно под формата на телефонни обаждания, а понякога и чрез електронни съобщения, включително на адресите на лична електронна поща (hotmail) и услугите за незабавни съобщения или по време на срещи, предимно на равнище управители на глобални сметки (обжалваното решение, съображение 71).

27

Комисията констатира, че участниците в картела се свързвали редовно и че контактите, главно по телефона, ставали по-чести по време на тръжните процедури, когато се правили няколко обаждания на ден между някои двойки от участниците в картела. Тя уточнява, че най-общо контактите между определени двойки от участници в картела били значително по-задълбочени от някои други (обжалваното решение, съображение 72).

28

При изчисляването на размера на наложената на жалбоподателите глоба Комисията се основава на Насоките относно метода за определяне на глобите, налагани по силата на член 23, параграф 2, буква а) от Регламент № 1/2003 (ОВ C 210, 2006 г., стр. 2; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 4, стр. 264, наричани по-нататък „Насоките за изчисляването на глобите“).

29

Най-напред, за да определи основния размер на глобата, Комисията приема, че с оглед на значителните различия в продължителността на участие на доставчиците и за да се отрази най-добре действителното въздействие на картела, е удачно да се използва средна годишна стойност, изчислена въз основа на реалната стойност на продажбите, извършени от предприятията през целите календарни месеци на съответното им участие в нарушението (обжалваното решение, съображение 527).

30

Така Комисията обяснява, че стойността на продажбите е била изчислена въз основа на продажбите на ОДУ за настолните и преносимите компютри, фактурирани на разположените в ЕИП образувания на HP и Dell (обжалваното решение, съображение 528).

31

Освен това Комисията счита, че доколкото антиконкурентното поведение по отношение на HP е започнало по-късно и с цел да се отчете развитието на картела, релевантната стойност на продажбите следва да се изчисли поотделно за HP и Dell и че следва да се приложат два мултипликационни коефициента в зависимост от продължителността (обжалваното решение, съображение 530).

32

Що се отнася до жалбоподателите, доколкото участието на Sony в контактите спрямо HP не е било доказано, Комисията приема, че те са отговорни само за тяхното съгласуване спрямо Dell (обжалваното решение съображение 531).

33

След това Комисията решава, че като се има предвид, че споразуменията за съгласуване на цените поради самото си естество са сред най-тежките нарушения на член 101 ДФЕС и на член 53 от Споразумението за ЕИП и че картелът обхващал поне ЕИП, приложеният процент за тежест в настоящия случай е 16 % за всички адресати на обжалваното решение (обжалваното решение, съображение 544).

34

В допълнение Комисията посочва, че с оглед на обстоятелствата по случая тя е решила да добави сума от 16 % с възпираща цел (обжалваното решение, съображения 554 и 555).

35

Освен това Комисията намалява размера на наложената на жалбоподателите глоба с 3 %, за да се вземе предвид фактът, че те не са знаели за частта от единното и продължително нарушение, свързана с HP, така че да се отрази по подходящ начин и в достатъчна степен по-малко тежкият характер на тяхното поведение (обжалваното решение съображение 561).

36

Накрая Комисията приема, че тъй като Sony е реализирало световен оборот от 59252000000 EUR през финансовата година, предхождаща приемането на обжалваното решение, било удачно към основния размер на глобата да се приложи мултипликационен коефициент от 1,2 (обжалваното решение, съображение 567).

37

Частта от разпоредителната част на обжалваното решение, която се отнася до жалбоподателите, има следното съдържание:

„Член 1

Следните предприятия са нарушили член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП, като през посочените периоди са участвали в едно-единствено продължено нарушение, съставено от няколко отделни нарушения в сектора на оптичните дискови устройства, обхващащи цялото ЕИП, което се е състояло в споразумения за съгласуване на цените:

[…]

[…]

Член 2

За нарушенията, посочени в член 1, се налагат следните глоби:

[…]

38

На 31 декември 2015 г. жалбоподателите подават настоящата жалба в секретариата на Общия съд.

39

Комисията представя писмената си защита на 25 май 2016 г.

40

Въз основа на доклада на съдията докладчик Общият съд (пети състав) решава да открие устната фаза на производството и в рамките на процесуално-организационните действия, предвидени в член 91 от Процедурния правилник, приканва Комисията да представи някои документи относно поверителните изявления. Комисията посочва, че не може да представи записите от тези поверителни изявления, представени в рамките на нейната програма за освобождаване от глоби.

41

С определение от 23 април 2018 г., прието съгласно, от една страна, член 24, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз и от друга страна, на член 91, буква б) и член 92, параграф 3 от Процедурния правилник, Общият съд (пети състав) разпорежда на Комисията да представи посочените записи. На адвокатите на жалбоподателите е дадена възможност да се запознаят с тези документи в секретариата на Общия съд преди съдебното заседание.

42

Комисията представя посочените записи на 24 април 2018 г., а представителите на жалбоподателите се запознават с тях в секретариата на Общия съд на 30 април 2018 г.

43

Устните състезания и отговорите на страните на поставените от Общия съд въпроси са изслушани в съдебното заседание, проведено на 2 май 2018 г.

44

Жалбоподателите искат от Общия съд:

45

Комисията иска от Общия съд:

46

В подкрепа на жалбата си жалбоподателите изтъкват две основания, първото от които се отнася по същество до наличието на нарушение на член 101, параграф 1 ДФЕС, а второто, повдигнато при условията на евентуалност, до изчисляването на размера на наложената глоба.

[…]

47

Следва да се напомни, че необходимостта да се гарантира достатъчен възпиращ ефект на глобата, изисква размерът на глобата да се адаптира съобразно търсеното въздействие върху предприятието, на което тя се налага, така че глобата да не се окаже незначителна или, обратно, прекомерна — по-специално от гледна точка на финансовите възможности на въпросното предприятие — съгласно изискванията, изведени, от една страна, от необходимостта да се гарантира ефективността на глобата и от друга страна, от спазването на принципа на пропорционалност (вж. решение от 13 юли 2011 г., General Technic-Otis и др./Комисия, T‑141/07, T‑142/07, T‑145/07 и T‑146/07, EU:T:2011:363, т. 239 и цитираната съдебна практика).

48

В този смисъл големината и цялостните ресурси на предприятието са релевантни критерии предвид търсената цел, а именно да се гарантира ефективността на глобата чрез адаптиране на размера ѝ с оглед на цялостните ресурси на предприятието и способността му да си набави необходимите средства за заплащането на глобата. Всъщност процентът на увеличаване на началния размер на глобата с цел осигуряване на сериозен възпиращ ефект се определя повече за да се гарантира ефективността на глобата, отколкото за да се отчете вредата от нарушението за нормалната конкуренция и съответно тежестта на това нарушение (вж. решение от 13 юли 2011 г., General Technic-Otis и др./Комисия, T‑141/07, T‑142/07, T‑145/07 и T‑146/07, EU:T:2011:363, т. 241 и цитираната съдебна практика).

49

В случая жалбоподателите не оспорват размера, посочен в съображение 567 от обжалваното решение, на световния оборот, реализиран от Sony през финансовата година, предхождаща приемането на посоченото решение, а именно 59252000000 EUR.

50

Единственият довод на жалбоподателите е, че оборотът на дружествата майки на някои от другите адресати на обжалваното решение е подобен или надвишава този на Sony, което освен това понесло значителни загуби през 2014 г., период, през който дружествата майки, като Samsung, дружество майка на TSST, и Hitachi, дружество майка на HLDS, са реализирали значителни печалби.

51

Следва обаче да се подчертае, че макар на Sony Corporation да е приписана отговорността за нарушението на неговото дъщерно дружество, Sony Electronics (съображения 507 и 569 от обжалваното решение), до степен че Комисията ги нарича заедно „Sony“ в обжалваното решение (вж. т. 3 по-горе), нарушението, в което TSST и HLDS са участвали, не е било приписано съответно на Samsung и на Hitachi (съображения 11—14 и 569 от обжалваното решение).

52

Следователно Комисията не може да се упреква, че е приложила коефициент с възпираща цел на жалбоподателите, въпреки че не е увеличила размера на наложените на TSST и на HLDS глоби с оглед на търговския оборот и печалбите, реализирани от Samsung и Hitachi.

53

Следователно доводът на жалбоподателите трябва да се отхвърли, заедно с второто основание в неговата цялост.

[…]

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (пети състав),

реши: