21.12.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 429/11

1)

В съответствие ли е с член 4, параграф 3 [ДЕС] и член 101 ДФЕС наличието на приета от държавата правна уредба, която налага държавен контрол при фиксирането на таксите на доверениците, определяйки чрез разпоредби точния и задължителен размер на таксите и предоставяйки на съдебните органи, по-специално при възлагането на съдебните разноски, последващия контрол във всеки отделен случай при определянето на таксите, въпреки че контролът е ограничен до проверка за стриктното прилагане на тарифата и не допуска отклонение в изключителни случаи и с мотивирано решение от определените в тарифната правна уредба граници?

2)

Позволява ли начинът, по който Съдът на Европейския съюз е очертал понятията „наложителни причини, свързани с обществения интерес“, „пропорционалност“ и „необходимост“ по членове [4] и [15] от Директивата относно услугите на вътрешния пазар (1), в случаи, в които има въведена от държавата правна уредба за определяне на цената на услугите и мълчаливо се приема, предвид правната празнота при транспонирането, че такива наложителни причини, свързани с обществения интерес, са налице, макар това да не се потвърждава при съпоставяне с общностната съдебна практика, съдилищата на държавите да приемат, че в конкретен случай е налице ограничение, което не съответства на обществения интерес, и поради това да не приложат или да се отклонят от правната уредба относно възнаграждението на съдебните довереници?

3)

Противоречи ли въвеждането на правна уредба с такива характеристики на правото на справедлив процес, така както то се тълкува от Съда на Европейския съюз?