26.10.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 354/20

1)

Трябва ли принципът за съхраняване на личните данни във форма, която да позволява идентифицирането на съответните физически лица за срок не по-дълъг от необходимия за целите, за които тези данни са събрани или обработени допълнително — предвиден в член 6, буква д) от Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 (1) година за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни, транспонирана със Законодателен декрет № 196 от 30 юни 2003 г. — да има превес и следователно допуска ли той системата за оповестяване на информация, въведена с дружествения регистър, предвиден в Първата директива 68/151/ЕИО на Съвета от 9 март 1968 (2) година, както и в националното право, в член 2188 от Гражданския кодекс и член 8 от Закон № 580 от 29 декември 1993 г., която изисква всяко лице, да може да се запознае, без ограничения във времето, с вписаните в регистъра данни относно физическите лица?

2)

Позволява ли следователно член 3 от Първата директива 68/151/ЕИО на Съвета от 9 март 1968 година, в отклонение от неограничения във времето срок и от неопределените получатели на данните, публикувани в дружествения регистър, самите данни повече да не се „оповестяват“, без ограничения в тези две насоки, а да бъдат на разположение само за ограничен срок или само за определени получатели въз основа на преценка във всеки отделен случай, извършвана от администратора на данните?