31.8.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 252/35

—

да приеме, че жалбата е допустима и основателна,

—

да отмени решението на Еврогрупата от 25 март 2013 г., станало окончателно въз основа на решение на управителя на централната банка на Кипър, в качеството му на докладчик и/или представител на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка, от 29 март 2013 г., KDP [kanonistiki diokitiki praxi; подзаконов акт] 104/2013, с което се взема решение за „продажба на някои активи“ на Cyprus Popular Bank Public Co Ltd и което по същество представлява съвместно решение на Европейската централна банка и на Европейската комисия,

—

при условията на евентуалност, да приеме, че независимо от неговата форма посоченото по-горе решение на Еврогрупата по същество е решение на Европейската централна банка, и/или решение, прието съвместно с Европейската комисия,

—

да осъди Европейската централна банка и/или Европейската комисия да заплатят разноските за настоящото производство.

1.

Първото правно основание е изведено от обстоятелството, че обжалваното решение е нищожно, тъй като с него са превишени възложените с Договора за Европейския съюз правомощия на Европейската централна банка, като и на Европейската комисия, поради което двата посочени органа са го приели, превишавайки собствените си правомощия.

2.

Второто правно основание е изведено от обстоятелството, че с обжалваното решение се нарушава правото на собственост, гарантирано от член 1 от Протокол 1 към Европейската конвенция за правата на човека и от член 14 от Европейската конвенция за правата на човека, утвърдено с Хартата на основните права на Европейския съюз.

3.

Третото правно основание е изведено от обстоятелството, че обжалваното решение е явно необосновано и без правна основа и противоречи на принципа на пропорционалност.

4.

Четвъртото правно основание е изведено от обстоятелството, че обжалваното решение противоречи и на общопризнатите правни принципи, които произтичат от правото на Европейския съюз, а също и на принципа, че никой не може да се позовава на собственото си неправомерно поведение, за да извлече от това полза и/или да узакони едно неправилно и/или неправомерно поведение.